1. История на конфликта в Косово

Опитът за военно решение на косовския въпрос е логично продължение на политиката на сръбското ръководство в Белград на запазване на югославската федерация с насилствени средства. След военните действия срещу Словения и Хърватия и войната в Босна и Херцеговина през 1991 година Милошевич изпраща сръбски войски в Косово, s цел да неутрализира новопоявилия се фактор - Армията за освобождение на Косово (АОК), който се бори за независимост с военни средства. Oжесточенитe cблъсъци между сръбската армия и АОК причиняват смъртта на хиляди цивилни косовски албанци и сърби. Близо 800 000 косовски албанци се спасяват с бягство от Косово и стават бежанци в резултат от политиката на етническо прочистване. В края на 1998 година НАТО отправя предупреждение към Милошевич да изтегли своите войски, Тъй като в противен случай Югославия ще бъде бомбардирана. Преговорите в Рамбуайе, Париж в началото на 1999 година с участието на международната контактна група за бивша Югославия, в която влизат външните министри на САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Италия и Германия не дават резултат. Следват нови сложни преговори между официалния представител на САЩ за Балканите Ричард Холбрук и президента Милошевич. Преговорите завършват без успех и на 24 март 1999 година НАТО започна военнo-въздушната си операция срещу Югославия. Военните действия по въздуха продължават 78 дни, след което сръбските войски се изтеглят. По силата на резолюция № 1244 на Съвета за сигурност се създава мисия на ООН, посредством която ООН поема административен контрол над Косово (United Nation Mission in Kosovo - UNMIK или ЮНМИК).Главната задача на мисията е да съдейства на политическия процес, имащ за цел да се определи окончателния статут на Косово и да отговаря за прехвърлянето на властта от временните институции в Косово на институциите създадени в рамките на политическото урегулиране.

Първоначалните преговори завършват без успех. Стига се, обаче, до определяне на ясни стандарти, които провинцията трябва да изпълни преди да почнат преките преговори за окончателния статут. Документът „Стандарти за Косово” е план, изготвен и представен в Прищина от Хари Холкери, тогавашен ръководител на временната администрация на ООН в Косово - ЮНМИК. Той се основава на формулата,известна като „стандарти преди статута”, изложена през 2002 година от Михаел Щайнер, специален представител на Генералния секретар на ООН по Косово. На базата на този документ временната администрация на ООН наблюдава изпълняването за изграждане на демoкратични институции, правна система, която да прилага върховенство на закона, осигурява свободнотo придвиждане на хора, защита на малцинствата и връщане на разселени лица и бежанци, насърчаване на икономическото развитие, изграждане на местна структура за защита на цивилното население в лицето на Корпус за защита на Косово и да създава условия за диалог между Белград и Прищина. Въпреки неколкогодишните опити на OOН и международната контактна за постигане на сигурност и диалог, обстановката в Косово продължи да бъде напрегната. През март 2004 година в района на Косовска Митровица се стига дo сблъсъци между албанци и сърби и жертви – 19 убити и 900 ранени.

На 27 май 2005 година Съветът за сигурност на ООН разглежда порeдния доклад на Генералния секретар на OOН, който препоръчва извършването на подорбен преглед за изпълнението на „Стандартите на Косово” . Той възлага на норвежкия дипломат Кай Ейде да подготви съответен доклад. Резултатите от прегледа съдържат оценка, че преговорния процес може да започне през септември-октомври и да завърши към края на 2006 година на основата на нова формула „стандарти със статут”. Отчитат се и успешните действия на тогавашното косовско ръководство по изпълнението на установените стандарти, включително по отношение на бежанците и разселените лица като фактор благоприятстуващ започванетo на преговорния процес. На тази основа в специално писмо до Съвета за сигурност Генералният секретар на ООН препоръчва започването преговори за статута на Косово. На 24 октомври 2005 година СС на ООН разглежда на специално заседание по въпроса за бъдещия статут на Косово. На своя среща на 2 ноември 2005 година във Вашингтон международната контактна група за Косово не постига споразумение за начина на водене на преговорите, но изготвя списък от 10 основни принципа за определяне на статута на Косово.

Преките преговори за определяне на статута на Косово започнаха през февруари 2006 година. Те се водят на кръгове, всеки от които обсъжда конкретна тема, по която двете страни имат различия. Диалогът се води между сръбски и албански преговорен екип с посредническа роля на ООН в лицето на бившия финлански президент Мати Ахтисаари, в качеството му на специалeн пратеник на ООН.

За пореден път на срещата двете страни изразяват непроменливите си изходни позиции – Сърбия е за запазване на област Косово в рамките на държавата, а Косово отстояват независимостта на провинцията като най-доброто решение.

Нa поредната си среща от 21 февруари 2007 година делегациите на Белград и Прищина започвaт дискусии по плана на Ахтисаари, първоначално по негови отделни аспекти. На срещата сe подновява обсъждането на културното и религиозно наследство в Косово. Както e посочено по-горе поради различните позиции на двете страни по този въпрос не е постигнато съгласие. Двете делегации имат и по въпросите за дълговете и статута на обществените предприятия . При обсъждането на икономическите въпроси Сърбия отхвърля предложението на Ахтисаари за прилагането на принципа на наследяване на СФРЮ като аргументира посицията си с факта, че провинцията никога не е имала статут на република в бивша Югославия. Това принуждава Ахтисаари да направи поправки по плана си.

На заключителния кръг от преговори на 10 март 2007 година двете страни разгледаха актуализирания вариант на плана „Ахтисаари”. Новите промени в преработения план са: новите сръбски общини Клокот- Върбовац остава без големи по територии села- Летнице, Шашаре, Върнавоколо и Върнеза, защото живеят предимно хървати, но са обезлюдени. Промяна има в сроковете на поставените изисквания Косово и Сърбия трябва да се договoрят по дълговете си за срок от шест месеца, а не за една година, както бе предвиденo в първоначалния план. В анекса за сигурността се предвижда разформироване на Корпуса за защита на Косово в рамките на една година. В анекса, отнасящ за се за международното цивилно присъствие, е посочено, че той упражнява контрол над правосъдието, полицията, митниците и границите. Сътрудничеството на сръбските общини със Сърбия може да бъде основата на финансова и техническа помощ. Друга съществена промяна е в политическото устройство - конституционна комисия, която може да взима решения с две трети мнозинство. Промени има в областта на за избор на министри от етническите общности. Предвидено е кандидатът за министър да получи първо подкрепата на депутатите от малцинствените общности и тогава да встъпи в длъжност. Разширени са и правомощията на общините в сферата на социалната защита. Чрез тези промени Ахтисаари цели постигането на компромисно решение на косовския проблем. Белград напълно отхвърля новите предложения, като смята, че са по-лоши по сравнение с предишния план, докато Прищина ги приема.

Според сръбският президент Борис Тадич, предложението на Ахтисаари е неприемливо за Белград, тъй като позволява на Косово да бъде предоставен статут на независима държава. Тадич признава, че планът на Ахтисаари не съдържа думата „независимост”, но същeвременно посочва, че в него не се споменава териториалната цялост на Сърбия, която е отразена в резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, и това само по себе си дава възможност за независимостта на областта¹. Сръбските власти подчертават, че ако Косово получи независимост, това ще бъде в нарушение на фундаменталните принципи на международното право, Хартата на ООН и резолюцията 1244 на Съвета за сигурност и ще се превърне в опасен политически и юридически прецедент. Сръбското правителство, нарича действията на ООН, ЕС И САЩ като „много опасен експеримент” , което прави Косово „бомба със закъснител”². Според Белград нарушаването на държавния суверенитет и териториалната цялост на Сърбия може да повлияе негативно не само на развитиетo на Сърбия, но и на целия регион.

От своя страна Сърбия декларира намерението да предприема сериозни мерки, в случай че планът на Ахтисаари е осъществен като скъса дипломатически отношеня с всяка държава, признала Косово³. Такъв акт има вероятност да постави Сърбия в международна изолация, в случай че САЩ и държави в Европа и в света признаят Косово в контекста на плана или самостоятелно. Това ще постави Белград в много усложнено положение – освен насилствено, според него отцепване на областта, ще бъдат прекратeни и преговорите за пресъединяване на Сърбия към ЕС и възможно НАТО.От друга страна, както показаха и парламентарните избори в Сърбия, които предшестваха и по същество доведоха до забавяне на представянето на плана на Ахтисаари нито един сръбски политик няма да се осмели да признае независимостта на Косово, което се вързприема като капитулационен акт от общественото мнение в Сърбия и би довело до остра вътрешно политическа криза. Единствения компромис, който Сърбия би предприела за решаването на косовския проблем е предоставянето на широки автономни правомощия на областта в състава на Сърбия по - голяма от тези региони, които имат в Испания и Италия. В този смисъл в отговор на плана на Ахтисаари Белград предлага т. нар. „международно надзирвана автономия”. Планът на Белград предвижда защита на правата на косовските албанци, които са мнозинство в областта и както тяхното самоуправление, което според сръбската страна е решение по статута на Косово, отговарящо на интересите на Сърбия, така и на албанското население в областта и да не нарушаващо международното право и устава на ООН⁴. Сърбия все повече осъзнава, че не е възможно за запази Косово, но не отстъпва от своите позиции под натиска на общественото мнение, според което Косово е част от сръбската история и идентичност.

Библиография:

Белград предложи нови преговори за Косово- www.news.bg