1. използваемост и техническа използваемост

Добрите, лесни и ефикасни технически продукти правят работата на потребителя приятна, без разочарования. Потребителите все по-категорично отказват да толерират продукти, трудни за използване [Jordan 1998]. “Приятелските”, „добронамерени” към потребителя изделия правят продукцията желана и продаваема. Голяма част от рекламните кампании се съсредо­точават върху идеята за oпростеното използване на продуктите.

Направлението „Техническа използваемост” е логичното развитие в търсене на реални и благоприятни за човека решения при проек­тиране и производство на изделия и системи.
1.1. Дефиниране на понятията

„Използваемост” и „Техническа използваемост” (ТИ) са термини, които се употребяват от доста време. Направлението ТИ е от особена важност както за производството на компютърни системи, така и за различни технически изделия (Караманска, 2007).

Брайън Шакъл определя термина използваемост, като се основава на леснотата за употреба на продуктите [Shackel 1990]. Официална дефиниция включва четири показателя за използваемост: ефективност, възможност за научаване, гъвкавост, отношение (оценка).

В показателя за ефективност се включват идеи за скорост и работа (като цялостно представяне, поведение). Ефективността се свързва с процента от потребителите (%), добре работещи със системата, към всички такива. Наред с това, за да бъде ефективна, системата трябва да позволява изпълнение на задачата в рамките на определено време и от определен брой предварително известни потребители.

Възможността за научаване се оценява с времето, за което потребителят придобива необходимото ниво на компетент­ност да борави със системата. Този показател включва и определена доза време за обучение на потребителите. Под внимание се взема и съотношението на времето за обучение между съвсем нови и неопитни потребители с това на вече работили с подобни системи.

Гъвкавостта е показател, който характеризира степента на адаптация и вариране в начините за решаване на задачите или на условията, в които системата може да работи.

В показателя отношение (субективна оценка) се включва сумарна оценка за умора, дискомфорт, разочарование и лично усилие за работа с изделията.

Международната организация по стандартизация (ISO) дефинира използваемостта с показателите ефективност, ефикасност и удовлетворение, при наличието на които потребителят постига специфични цели в определена обстановка (ISO DIS 9241-11).

В показателя ефикасност се включва времето като параметър. Ако задачата може да бъде изпълнена за 5 мин. при използване на една система и за 10 мин. при работа с друга, то по-краткото време за работа с първата система я прави по-ефикасна. В дефиницията на Шакъл ефикасността е включена в ефективността.

Понятието използваемост се гради върху по-старата идея за добронамереност към човека, която пряко се свързва с леснотата за опериране с дадена система. Нилсън включва в термина добронамереност не само необходимите антропо­морфични (човешки параметри), но и други подразбиращи се изисквания, които могат да се опишат с конкретен параметър [Nielsen 1993].

За периферните устройства (интерфейсите) от преди години добронамереността към потребителя доста често е означавала снизходителност и ориентиране към добре познатото. Дефинирана така, добронамереността е неясна, безформена и не обяснява какво точно се изисква от една система. Днес в Оксфордския речник “user friendly” (добронамерен) е прилагателно, свързано с машините или техническите системи, които са проектирани да бъдат лесни за ползване. (Concise Oxford Dictionary, 1990).

Етимологично терминът user friendly не съдържа в себе си идеята за ефективна и ефикасна работа на системата. Система с добър интерфейс, но която трудно реализира изпълнението на задачата, може да се нарече “user friendly”, макар да е безполезна за самата работа. (Като например да споделите здравословен проблем с добър приятел, който обаче не е лекар. Той ви съчувства, но не може да ви помогне.) Терминът използваемост (usability) носи със себе си идеята за полезни и използваеми за конкретна работата машина, система, изделие.

От идеята за произвеждане на използваеми компютърни системи произлиза и идеята за направлението техническа използваемост. ТИ се разглежда като процес, при който използваемостта на системата се изпробва и гарантира в голяма степен. Определят се равнища на оценяване, които да се достигат в развойния процес.

С други думи, преди системата да е изградена, нивата на техническа използваемост са установени. Процесът на съгласуване на нивата за допустима използваемост за много артикули преди тяхната доставка е ежедневие. (Например при сключване на договор с оператори на цифрова или кабелна TV вие може да заплатите ползване на дадени канали, но ако не сте го направили, нямате достъп до тях ).

Производителите често нямат представа дали произведената от тях система е приемлива за потребителя и подходяща за конкретен тип работа и място. Новото място може да изисква промени в системата, а това я оскъпява допълнително. По-добре е промените да се правят преди окончателното проектиране и изграждане на системите. Така направлението техническа използваемост е икономически ефективен подход за развитието на системите, чрез който производителите са сигурни, че договорените с потребителите нивата на използваемост ще са достигнати още на проектно ниво на системата.

Инженерният поход към проблема за производството на използваеми системи съдържа в себе си принципа: „Ако не можеш нещото да го измериш, вероятно не можеш да го управляваш.” [Hix and Hartson, 1993].
1.2. Процесът Техническа използваемост

Направлението техническа използваемост възниква като подход при разработването на системи и софтуер, при който се изисква участие на потребителя от началото до края на създаване на продукта чрез регламентиране на спецификации с параметри на използваемостта. С тях се гарантира ефективността и резултатността на този продукт. Процесът включва цикъл от дейности: Дизайн – Оценяване – Повторен дизайн.

Използваемостта, техническата използваемост и оценката на използваемостта са опорни понятия за описване на множеството компоненти, съставляващи цикъла от дейности Дизайн – Оценяване – Повторен дизайн. Използваемостта характеризира степента на успех на продукта – било то компютърна система, софтуер или техническо изделие. В термина Техническа използваемост се включва целият процес на производство на използваеми продукти, който се осъществява с активното участие на инженер по техническа използваемост (специалистът, които прави това възможно). Оценката на използваемостта е процесът, чрез който се оценяват системи и продукти при използване на подходящ метод. Термините използваемост, техническа използваемост и оценка на използваемостта не са взаимозаменяеми; те означават доста различни дейности. Макар че първият и последният се отнасят към процеса техническа използваемост, те самите не го изчерпват. Техническата използваемост е процес, който се поддържа в целия цикъл Дизайн – Оценяване – Повторен дизайн, с приоритет към нуждите на потребителя. Целта е завършеният продукт да е такъв, какъвто клиентът желае, като са съблюдавани строго принципите на направлението „Техническа използваемост”.
Техническа използваемост – етапи

Техническата използваемост е процес, чрез който още при проектирането се осигурява изработване на използваеми системи и изделия, отговарящи на изискванията на потребителя.

Основните етапи на процеса Техническа използваемост са дадени в
таблица 1.1.


Таблица 1.1. Етапи на процеса Техническа използваемост

Задача	Осигурена информация
Познавай потребителя Познавай задачата Извадка за изискванията на потребителя Поставяне на цели на използваемостта Процес на проектиране Прилагане на разпоредби, евристики Създаване на прототипи Оценяване с потребители Препроектиране и оценяване с потребители Оценяване с потребители и доклад	Характеристики на потребителя Произход на потребителя Настоящата задача на потребителя Анализ на задачата Изисквания на потребителя Спецификации на използваемостта Проектиране/Дизайн Оценка на дизайна от експерти Прототип за тестове с потребителя Оценка на проектиране Оценка на препроектиране Завършен продукт Оценка на продукта за в бъдеще

Основното ядро от проблеми, около което се изгражда направлението техническа използваемост изисква проектирането, дизайнът на всяко изделие да се центрира около потребителя. Понякога проблемът е още по-фундаментален и това да не се консултираш с крайния потребител може да има пагубни въз­действия върху способността на потребителя въобще да ползва продукта.

Например, в списание „The Higher” (от 22.11.1991) се съобщава за следния куриоз: Компания наема група инженери да проектират лазерна гравираща машина. За нещастие те забравили да включат в групата оператор. Консултанти по дизайна откриват, че за да се използва машината, човек трябва да има поне три ръце, всяка от които дълга по метър, а човекът да е по-нисък от 1 метър. В този пример физически е невъзможно машината да бъде обслужвана от човек, но в много случаи хората ще се пробват да се нагласят към трудни, неудобни и странни системи, за да ги ползват, като при всеки удобен случай ще ги избягват. Факти като разочарование и затруднения при работа са твърде сериозни, за да се пренебрегнат.

Техническата използваемост е процес на проектиране и произ­водство на системи и изделия, приемливи за потребителя по предва­рително договорените критерии. Използваемите продукти правят работата на потребителя приятна, избягва се разоча­рованието от трудноразбираеми системи или изделия.

1. 
   Караманска, Д. (2007) “Техническа използваемост на продуктите и системите”, С., ISBN 978-954-9870-33-6.
   
2. 
   Караманска, Д., П.Карамански, (2004), “Подход за изследване качеството “Използваемост на техниката”, Scientific-technical Union of Mechanical engineering, Vol.2(70) p. 308-311, II International Conference “Management and Engineering’04” Sofia, May, ISSN 1310-3946.
   
3. 
   Hix, D and Hartson R (1993) Developing Using Interfaces.
   John Wiley, New York.
   
4. 
   Jordan, P (1998) An Introduction to Usability. Taylor and Francis, London.
   
5. 
   Nielsen, J (1993) Usability engineering. AP Professional, Cambridge, Massachusetts.
   
6. 
   Shackel, B (1990) “Human factors and Usability” in Preeca and Keller (eds) Human Computer Interaction. Prentice Hall, Hemel Hempstead.
   
7. 
   http://www.usability.gov/basics/
   
8. 
   http://www.usabilityfirst.com/websites/design.txl
   
9. 
   http://www.steptwo.com.au/papers/kmc_whatisusability/index.html
   
10. 
    http://blogoscoped.com/archive/2007-10-24-n27.html