1. календар надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”, Стара Загора



Дата25.07.2016
Размер239.71 Kb.
#5771
Текст към презентацията

1.
КАЛЕНДАР
Надя Кискинова

НАОП „Юрий Гагарин”, Стара Загора
2.

Първите слънчеви часовници представляват просто забити в земята пръти, по дължината и посоката на сянката на които се съди за времето.


3.

Около 1500 г. пр. н.е. египтяните изобретяват по-съвършен слънчев часовник. Той има формата на буквата Т и е градуиран така, че да разделя времето между изгрев и залез слънце на 12 части. Египтяните използвали дванадесетична бройна система.


4.

Египтяните използвали 36 звезди, разделящи небесния кръг на равни части. Нощем се наблюдавали половината от тях – 18, като 3 се падали на нощния и 3 на утренния полумрак. Така за най-тъмната част на нощта оставали 12 ярки звезди и по тях се измервало времето през тъмната част на денонощието. Това е още едно основание и през нощта да се въведат 12 часа.


5.

Звезден часовник

Познанието за разположението на някои съзвездия като Голямата мечка и Касиопея около Полярната звезда от Малка мечка през различните сезони би могло да послужи за основа на звездния часовник.
6.

Днес знаем, че въртенето на Слънцето през деня и на цялото звездно небе през нощта от изток на запад е само привидност, дължаща се на околоосното въртене на Земята в обратна посока.

Някога светлата и тъмна част не били свързвани като части на едно цяло денонощие. По-късно останала традицията денят и нощта да бъдат разделяни на по 12 равни части, но те били обединени в единна мярка за време от общо 24 часа.

Понятие за часове, обаче не се появява преди древните гърци. Хипарх в периода между 147 и 127 г. пр.н.е. предлага денонощието да се дели по този начин. В бита обаче дълго време след това хората използвали часове с различната им продължителност през отделните сезони и едва през ХІV век, когато в Европа се появяват механичните часовници, часовете стават с фиксирана продължителност.


7. ЛУННИ ФАЗИ

Това, което дава основание Луната да е в образа на жена в много митологии са впечатляващите лунни фази. Подобно на непостоянството и изменчивостта в женския образ, Луната постоянно променя своя лик.


8.

Второто по яркост светило на нашето небе – нашият естествен спътник Луната също е мерило за по-големи отрязъци от време.

Луната с нейните фази е в основата на понятието месец. Не случайно думата месец е просто другото име на Луната. Една пълна смяна на лунните фази трае точно 29,530 59 денонощия или 29 дена 12 часа 44 минути и 3 секунди. Това е т.н. синодичен месец.
9.

Лунните фази се обясняват с взаимното разположение на Слънцето, Луната и Земята. От положението си на земни наблюдатели, ние виждаме по различен начин огряната част от видимата половинка на Луната, поради нейното обикаляне около Земята.


10. СЕДМИЦА

Интересно е, че не винаги по-малките от месец периоди се състояли от 7 дена. Най-ранните сведения за тях говорят, че хората първо използвали броя на пръстите на едната или двете си ръце, затова «седмицата» се състояла от 5 редувания на дните и нощите – толкова, колкото са пръстите на едната ръка. По-късно т.н. “малка седмица” била заменена с “голяма” – период от 10 денонощия – броя на пръстите на двете ръце.


11. РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА

(един вариант на разшифровка)

Древните вавилонци и шумери сащо дали наименования на дните от седмицата. Луната също така покровителствала понеделник (Monday на англ. ез.) Вторник бил ден на Марс; сряда – на Меркурий; четвъртък – на Юпитер и петък – на Венера.

Наименованието на дните от седмицата при славянските народи имат малко по-различна логика. Празничният ден /или празен, без работа ден/ е неделята – когато нищо не се прави или от славянското не делать.

По-неделник – после денят не делать - е денят след празничнdjd неделя, когато нищо не се прави.

Вторник е просто вторият ден след неделята, сряда е средния от дните на седмицата, четвъртъкът – е 4-ти поред ден, броен от неделята и петък – петият.

Наименованието на събота идва от еврейската дума шабаш или сабат, означаващо почивка, покой. Това е особен ден и досега в еврейския религиозен календар.


12.

Земята прави една пълна обиколка около Слънцето за 1 тропична година, съдържаща 365 дни 5 часа 48 минути и 45 секунди.


13.

За едно денонощие Слънцето се премества сред звездите с цели 2 свои видими диска или с 1°. За една година описва кръг от 360°.


14.

Този кръг гърците нарекли еклиптика (тук - червения кръг). Еклиптиката е под наклон спрямо небесния екватор. Това е същият ъгъл от 23°,5 – наклона на земната ос в пространството (спрямо равнина, перпендикулярна на земната орбита).

Еклиптиката пресича 13 съзвездия от небето. 12 от тях са зодиакалните. 13-тото – Змиеносец, не е прието за зодиакално.
15.

Зодиакалните съзвездия имат своите символи. Ние сме ги възприели от гърците, а те от египтяните.

16.

Еклиптиката всъщност това е проекцията на земната орбита сред звездите. Думата идва от еклипсис – затъмнение. Древните гърци забелязали, че когато Луната пресече пътя на Слънцето в т.н. възли – пресечните точки на лунната и земна орбити, се получават слънчеви или лунни затъмнения.



Съзвездията, през които преминава видимият годишен път на Слънцето, еклиптиката, се наричат зодиакални.
17.

Поради земната атмосфера, която разсейва слънчевата светлина през деня и оцветява небето в синьо, не можем да виждаме звездите, върху чийто фон се проектира слънчевия диск в даден момент. Затова пък през нощта виждаме как една и съща ярка звезда се появява върху определен ориентир на небето с 4 минути по-късно, а цялото звездно небе мени облика си непрестанно. Има характерни групи от съзвездия за различните годишни сезони. През зимата впечатляват ярките звезди на Орион, Голямото и Малко куче, Колар, Близнаци и Бик.


18.

В същото време Слънцето е на потивоположната част от еклиптиката – срещу тази група характерни за зимата съзвездия.

Тази част от небето със съзвездията, сред които е Слънцето в даден момент е нехарактерна за периода - няма видимост към нея.
19. календарни системи

денонощието

лунните фази

смяната на годишните сезони

са залегнали в основата на календара, а съвместяването им определя различните календарни системи

20. КАЛЕНДАР

Летоброене на древния римски календар започва от

митичното основаване на Рим от братята Ромул и Рем.



По сегашния календар това е датата

21 април 753 г.пр.н.е.
Годината започвала от първото число на месеца, в която се падало началото на пролетта.

Не случайно първият месец от годината

войствените римляни нарекли

мартиу – март - в чест на бога на войната Марс.
И за други народи като траките и прабългарите

Новата година започвала от деня на

пролетното равноденствие, наричан

коленд или “който ражда”.
Милош Сидоров

http://www.ivanstamenov.com/?p=390
21. Сalendae
наричали римляните всеки първи ден от месеците си.
Тогава се събирали лихвите по дълговете.

Calendarium означава “книга на дълговете”.

КАЛЕНДАР

сега е в смисъл на

система за отчитане на дълги отрязъци време по периодичната смяна на лунните фази и
пълната обиколка на Слънцето по еклиптиката.
Така денонощието, лунните фази и смяната на годишните сезони са залегнали в основата на календара, а съвместяването им определя различните календарни системи: слънчев, лунен и слънчево-лунен календар. Проблем обаче се появява при точното съвместяване на по-малките в по-големите периоди, защото синодичният месец е от 29,5 денонощия, а тропическата година – 365,4 денонощия.
22. историята на календара съпътства историята на човешките цивилизации и е древна, колкото тях

Най-древни са лунните календари на основата на лунния синодичен месец.
Амбицията при тях е да се вместят

12 лунни месеца в слънчевата година, започващи от една и съща лунна фаза.
Тъй като синодичният месец е приблизително 29,5 дни, то лунните месеци се редували ту с по 30 – наричани пълни, ту с по 29 дена и ги наричали празни. Натрупването на разликата, дължаща се на минутите и секундите, водела до продължителност на лунната година, състояща се от 12 месеца на 354,36706 денонощия. Разликата от цели 10 денонощия с тропичната година неизменно водела до неудобството сезоните да настъпват по различно време всяка лунна година.

Въпреки това редом с официалния, лунни календари все още се използват в Турция, Алжир, Мароко, Пакистан, Иран, Афганистан и другаде, където преобладаваща религия е мюсюлманството.


23. слънчев календар

Египтяните почитали Слънцето - бог Ра.
Египетските жреци щателно изучавали движението му по небето и тълкували божествените послания.

Египтяните забелязали, че лятното слънцестояне настъпвало с първия предутринен изгрев на най-ярката звезда на небето – Сириус, Сотис, както я наричали те. Забелязали, че тези изгреви съвпадали с разливите на Нил, от което зависела реколтата от зърнени растения.

Египтяните определили продължителността на тропическата година по първата поява на Сириус и вместили в слънчевата година от 365 дена 12 месеца – всеки с по 30 дена. 5-те дена до 365 добавяли в края на годината и се чевствали като дни на раждането на боговете, произлезли от съюза на небето и земята – Нут и Хеба. Египтяните имат 3 годишни сезона, свързани със селскостопанската им дейност, всеки съдържащ 4 месеца – време на разлив на Нил, време на сеитба и събиране на реколтата.

Всеки месец се делял на 3 големи седмици по 10 дена и 6 малки седмици – по 5 дена.

Египетските жреци много добре знаели, че календарната им година от 365 дена се разминава с по-дългата тропическа година, но в продължение на няколко столетия не предприели реформа, за да не объркат празниците на боговете. Дори фараоните, възкачващи се на престола, давали клетва, че няма да променят календарната система. Това не пречело да се въвеждат ери, според властването на отделните фараони.


24. Египтяните забелязали, че лятното слънцестояне настъпвало с първия предутринен изгрев на най-ярката звезда на небето – Сириус или Сотис, както я наричали те.
Изгревите на Сотис съвпадали с разливите на Нил,

от което зависела реколтата от зърнени култури.
25. Египтяните определили продължителността на тропическата година по първата поява на Сириус и вместили в слънчевата година от 365 дена

12 месеца всеки с по 30 дена.

5-те дена до 365 добавяли в края на годината празнували като рождени дни на боговете,

произлезли от съюза на Небето и Земята – Нут и Хеба.
Тропическата година е в основата на съвременния календар. Това е времето, изминало между две последователни преминавания на центъра на слънчевия диск през точката на пролетното равноденствие и се приема за 365,24220 или 365 дена 5 часа 48 минути 45,9747 секунди. Вече се има предвид точен интервал, но средно слънчево денонощие, състоящо се от 24 часа, като всеки час съдържа 60 минути, а всяка минута – 60 секунди.

Закръглената до 4-тия знак стойност на тропическата година води до разминаване с 1 денонощие, натрупано за сравнително дълъг период от човешкия живот и дори на човешката цивилизация – 100 000 години. Това означава, че за дълъг период точността на съвременния календар е достатъчна за научни и битови нужди.

През октомври 1960 г. на ХІ Генерална конференция по мерки и теглилки в Париж била приета единна международна система от единици – Si – и е даден стандарт за секунда. Т.н. ефемеридна секунда е 1/31556925,9747 част от тропическата година, имайки предвид конкретно 1900 година.

От 1967 година стандарт за секундата стават процеси на ниво атом – т.н. атомна секунда. Тя се дефинира като време, равно на 9 192 631 770 периода на излъчване при съответния преход между две свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133. Тази мярка е избрана възможно най-близо до ефемеридната секунда и именно тя е в основата на световната метричната система за време.


26. Нито тропичната година, нито лунният месец имат точен брой дни.
Това е основната трудност при съставянето на календарите и влияе върху тяхната ТОЧНОСТ
.
Месеците и седмиците в календара ни съществуват за удобство в разделянето на годината на по-малки интервали, но нямат нищо общо с лунните фази.
27. Юлиански календар
стар стил
46 г.пр.н.е. Юлий Цезар

През 46 г.пр.н.е. Юлий Цезар поверил на Созиген да извърши поредната реформа на календара и така да въведе ред в държавното управление.


За основа на календарната система Созиген приел египетския слънчев календар. Годината вече съдържала 365 денонощия, като на всяка 4-та високосна година се добавял 1 ден и броят на дните в нея възлизал на 366.
Правилото е: Високосна е всяка година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък.
В такава година месец февруари съдържа не 28, а 29 дена.
Новата година започва от януари.
Още един месец получил собствено име – юли – в чест на Юлий Цезар.

С въведените нови правила календарната година е с 0,0078 денонощия по-дълга от тропическата.


За 128 години се натрупва разлика от 1 денонощие,
а за 400 години – 3 денонощия.
Такава точност напълно задоволявала изискванията на онова време и поради могъществото на Римската империя старият стил се наложил постепенно в европейските страни.
28. Григориански календар
нов стил
През ХVІ век вече дори точният Юлиански календар довел до изместване на календарната дата от настъпването на пролетта, с което астрономическо събитие били свързани христиански празници като Великден.

Според католиците Христовото възкресение е в неделята след първото пролетно пълнолуние.

Затова папа Григорий ХІІІ издал указ за
реформа на календара.

Правилото се доуточнило така:
29. Новият стил в България
налага с държавен указ цар Фердинанд през
1916 година

Тогава разликата между календарната и тропическа години вече била 13 денонощия.



През 1916 година разликата била заличена.
31 март бил последван не от 1-ви,
а от 14-ти април.

30. лунно-слънчеви календари

При тази календарна система


лунните месеци приблизително се съгласуват със слънчевата година.

31. Гръцки календар

през 432 г.пр.н.е. Метон разработил лунно-слънчев календар,


посветен на 86-та олимпиада

19-годишният метонов цикъл се състоял от
12 години с по 12 лунни месеца и
7 удължени години с по 13 лунни месеца.

Метон открил закономерност – сумирайки 110 празни месеца по 29 дена и 125 пълни месеца по 30 дена, се получават 6 940 дена – точно толкова се съдържали и в 19 слънчеви тропични години.


19-годишният метонов цикъл
се състоял от 12 години с по 12 лунни месеца и 7 удължени – с по 13 месеца.
32. Циклични календари основават се на периодичност от няколко години

Календар на ацтеките

Древните индиански цивилизации на маи и ацтеки са имали изключително точни циклични календари, основаващи се на слънчевата година.
33. Дошъл ли е краят на света
с края на някой от циклите в тези календари?!

Календарната система на ацтеките свидетелства за значителни способности за абстрактно мислене и за бързо развитие на някои научни дисциплини. Тя достига своята кулминация в т.н. цикли, състоящи се от 4 по 13 години, т.е. 52 години. Накрая на тези цикли мексиканските индианци винаги очакват някакви страшни природни катастрофи. Подготовката за края на света извършват през последните 5 нещастни дни, с които завършва 52-годишния цикъл. Децата са затваряни по къщите. Всички огнища са загасвани. Всички съдове в къщата трябва да бъдат натрошени.

Края на стария цикъл – последното подобно отбелязване е било през 1507 година от жителите на Теночтитлан, които се събрали на възвишението, наричано Звездна планина. Когато звездата Алдебаран, а според други – Плеядите, достигнали зенита си – тогава свършил единия и започнал следващия 52-годишен цикъл. В този момент кралят запалва тържествено нов огън и цяло Мексико с пищни тържества прославя Новия огън – благополучно завършване на стария цикъл и започването на новия.

Навсякъде в огнищата запалвали огняюове, децата вече можели да излизат извън домовете, а занаятчиите започвали да правят нови съдове.

34. Древнокитайски календар
битов календар

Китайската цивилизация е толкова древна,че подобно на други такива древни култури историята им може да бъде проследена по приложението на календарната система. Известно е, че още през ХVІІІ век пр.н.е. китайците установили продължителността на лунната година. Лунният календар по-късно бил заменен от лунно-слънчев, който претърпял редица усъвършенствувания.

Използвал се и особен селскостопански календар, свързан със сезоните и ориентацията за започване на една или друга земеделска работа.

Традиционно и досега редом с общоприетия календар източните народи – китайци, японци, монголци, корейци, тибетци – използват свои битови циклични календари.

35. китайски календар



Известният днес китайски календар
има цикли от 60 години.

60-годишният цикъл се дели на

5 периода от 12 години
Всяка година в цикъла има свой йероглиф

с особен смисъл.
36. земен клон :

Мишка, Крава, Тигър, Заек, Дракон, Змия

Кон, Овца, Маймуна, Кокошка, Куче, Свиня
37. небесен клон от петте стихии:

Дърво, Огън, Метал, Земя, Вода
а те са в две състояния – мъжко и женско.

38. Съчетаването

на два знака за годината

земен и небесен

дава зависимостта й

от земята и небето:
Дърво и Мишка;

Дърво и Крава;

Огън и Тигър

...
39. За начало на цикличната ера е

избрана годината на Мишката
2 637 г.пр.н.е.
Това е годината на

възкачване на

престола на

легендарния владетел

Хуан Ди.
40. планината Имай или Имеон

прародината на българите


41. Имеон е щедро надарен от природата край,
разположен на юг от Бухара, Самарканд и Балх.

Според някои предания точно там са се намирали градините на Едем, което било предпоставка за развитие на земеделието и точна календарна система.
42. Китайски източници сочат, че в първите векове на н.е.
планинската област Булгар е била
самостоятелно владение.

43. Петър Добрев

За древния произход на нашия народ се съди не само по географските наименования и историческите хроники, а и по малкото сведения за прабългарския календар, така необходим за една строяща големи градове и изхранваща се предимно със земеделие култура.


44. през 1976 година
ЮНЕСКО
обявява древнобългарския календар за най-точния в света

Пано с древния прабългарски задиак – автор Николай Даскалов

Прабългарите също имали 12 зодиакални съзвездия: свиня, мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче


45. според проф. Васил Златарски

началото на

прабългарския календар е
5505 преди Христа

46. 2010 година всъщност



е

7 515 по този календар
47. прабългарският календар
прилича на китайския, но е
по-скоро негов първоизточник

1. Дванадесетгодишният цикъл при българите започва в годината на Свинята, а при китайците-от Мишка.
2. При българите една природна стихия обхваща един цял 12-годишен цикъл, а при китайците-две календарни години.

При тях в рамките на 12-годишния цикъл са разположени 6 стихии, като първата се повтаря.


3. Шестдесетгодишният цикъл при българите започва с цикъл вода, а при китайците с цикъл дърво.
4. В 60-годишния цикъл на българите петте стихии следват реда:

вода; огън; земя; дърво; метал,

а при китайците реда е

дърво; огън; земя; метал; вода.


5. Българите "боядисват" цикъл дърво в синьо, а китайците-в зелено, което доказва, че по-старият календар е българският.
48. дванадесетгодишният цикъл на годините
при българите започва с годината на Свинята,
а при китайците с Мишка


Символ на годината

Дължина, дни

Свиня (Докс)

365

Мишка (Каран)

365

Вол (Шегор)

365

Барс (Баръс)

366

Заек (Дван)

365

Дракон (Хала)

365

Змия ()

365

Кон (Таг)

366

Маймуна (Писин)

365

Овен ()

365

Петел (Тох)

365

Куче (Етх)

366

http://www.sarakt.org/calendar.htm
49. Продължителността на 12-годишния цикъл е в съответствие с периода на една Юпитерова обиколка около Слънцето.



  • В рамките на един цикъл всички животни са

или мъжки, или женски.

Така мъжките и женски 12-годишни цикли протичат в алтернативна последователност.


  • Всеки 12-годишен цикъл е наименуван с едно от имената на природните стихии вода, огън, земя, дърво, метал.

Така се формиране на 60-годишния цикъл.


  • Организацията на 12-годишния цикъл позволява всяка земна календарна година да бъде определена с

име на животно

пол на животното

име или цвят на цикъла.

Така всяка година е еднозначно определена в рамките на един интервал от 120 години.
http://www.svetogled.hit.bg/101.htm
Георги Кръстев
50. Календарът на древните българи е базиран на
12-годишния орбитален период
на планетата Юпитер

 
Денят на зимното слънцестоене 22 декември прабългарите наричали идинак или енинак
ен – небесен, божествен

българите наричали Юпитер


Енкул или Янкул - Бог на времето, на календара
от ен – небе и кул – господар
51.

 

Период

Дължина

Прабългарско наименование

Нова година

Най-късият ден на

годината (22.12)



1 ден

Сур, Ени, Игнажден

1-во тримесечие

Месец 1

31

Алем

Месец 2

30

Тутом

Месец 3

30

Читем

2-ро тримесечие

Месец 4

31

Твирем

Месец 5

30

Вечем

Месец 6

30

Шехтем

3-то тримесечие

Месец 7

31

Сетем

Месец 8

30

Есем

Месец 9

30

Девем

4-то тримесечие

Месец 10

31

Елем

Месец 11

30

Елнем

Месец 12

30

Алтом

Нулев ден
(при високосна година)

Най-дългият ден на

годината (22.06)



1 ден

Бехти


http://www.sarakt.org/calendar.htm

(Структурата на календара е описана съгласно книгата "Прабългарският календар", Георги Кръстев, Варна 1999)

Забележки: Игнажден (Нова година) е най-късият ден в годината и се разглежда като отделен месец. Той не се брои като ден от седмицата. Следователно, годината състои от 364+1 дни, или точно 52 седмици + 1 ден (364=52х7). Първият ден на годината (Алем 1) винаги е неделя (Неделя е първият ден от седмицата) и всяка следваща дата винаги се пада на същия ден от седмицата. Ако годината е високосна (на всеки 4 години), след края на 6-ия месец се добавя "нулев" ден (Бехти) - това е най-дългият ден на годината, 22/23-ти юни.  /Еньовден в нашите народни традиции – денят на билките, билкарите, народните лечители/.



Седмицата съдържа седем дни.

Неброените дни не влизат в седмицата.

Първият ден на седмицата е неделя,а средата е в сряда.

Годината съдържа 52 седмици
52. Слънчевата година на

прабългарския календар съдържа
12 месеца или 364 броени дни


  • Неброените дни са Игнажден и

Нулевият ден за високосните години.

  • Първият ден на първия месец винаги е неделя.


На този ден е големият български празник Суроваки.

http://www.svetogled.hit.bg/101.htm


Георги Кръстев

53. В някои области на България и днес се извършва своеобразен ритуал с горящо дърво на Игнажден нощта на 21 срещу 22 декември.


По съдържание и момент на настъпване,

празникът Бъдни вечер е свързан с

деня на зимното слънцестоене.
Той съвпада с известния на много древни народи

(перси, египтяни, римляни)

празник на Възраждащото се Слънце,

честван на 25 декември.
На този ден небето се отваря и младият новороден

бог Слънце слиза при хората от високо дърво.
Иван Танев Иванов
http://protobulgarians.com
54. Сурвакането е новогодишен обичай за успешна Нова година.

Сурвакницата е временен амулет от дрян с магическа сила.

Тя символизира дървото, от което слиза Слънцето при хората в деня на зимното слънцестоене.
Името на обичая, на сурвакницата и виковете,

които придружават магическото действие (Сурва) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите.

Името на древноиранския и индоарийски

бог на Слънцето е Сурья.
Иван Танев Иванов
 http://protobulgarians.com

Върху капители, фризи и други архитектурни паметници на древните траки е установен еднотипен мотив, съдържащ в стилизиран вид “световното божествено дърво” и спиралата - символ на Слънцето. Същият мотив е наследен и от съвременните българи, както се вижда от арнаментите на българските народни носии. Особено важно е това, че същия мотив се повтаря и от формата на българската сурвакница, която следователно може да се схаща като временен амулет (носител на свръхестествени сили) - образ на "божественото дърво", на което възраждащото се на 25 декември Слънце е придало способността да превръща новогодишните благопожелания в действителност. От това може да се предположи, че този мотив изобразява известната сцена от българската митология на “слизане на възраждащото се Слънце по дърво сред хората”, свързана с деня на зимното слънцестоене.  


55. Някои автори правят външно морфологично сравнение на българската сурвачка с древния жезъл на античния Хермес,

кадуцей или керикеон.
Иван Танев Иванов
 http://protobulgarians.com

Сурвачката от Добруджа всъщност е типична за по-голямата част от страната. Показаната сурвачка от Перник има същата конструкция, форма и предназназначение, но е много по-детайлна и е изработена с много по-голяма прецизност. Както изглежда, тя стои много близко до онзи изходен модел или начален оригинал, представящ същността на българската сурвакница

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет

Милош Сидоров

Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава  монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”.

56.

esopedia.ru/Kaducejj



В Средновековието кадуцият е символ на алхимията. В окултизма се счита, че той е символ на прехода между тъмнината и светлината, доброто и злото, живота и смъртта (именно с последното е използването му като символ в медицината).
57. Почти винаги в древните изображения крилете символизират
небето и времето.

Двете змии – мъжка и женска очертават пътя на Слънцето и Луната около времевата ос, която може да е еклиптиката.


Википедия, рус

Крилете на кадуция символизират способността да се преминава през всякакви граници; пръчката е власт, змиите – две противоположни страни в дуализма - единството на противоположностите. Едната змия символизира здравето, другата – болестта – чрез природата може да се преодолява природата.Кадуцеят обединява тези две страни, двете сили, действащи във Вселената, двата пола; огъня и водата; доброто и злото; възход и крах, а също – плодородие, равновесие, мъдрост.

В алхимията противоположностите са мъжката сяра и женският живак; силата на трансформацията; сън и пробуждане; разтвор и коагулация на Великия опит; синтез на противоположностите и медитацията като преход между висшите и низши равнища на действителността. Пръчката, жезъла на посланика – това е световната ос, по която се движат всички богове-посланици и посредници между Земята и Небето. Той е атрибут на всички посланици на мира и ги защитава. Характерен е за египетския Анубис, гръцкия Хермес и римския му еквивалент – Меркурий, за които е символ на здравето и младостта; на финикийския Ваал, а понякога – на Изида и Ищар. Предполага се, че този жезъл поддържа Слънцето и Луната.

Кадуцият може да е и във формата на кълбо с рога – това е финикийският и хитския соларен символ. Кадуцей е открит дори в Индия


Милош Сидеров: „Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се позовава на Атенагора и Макробий. “Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се изобразяват и с криле?
58. суровакник тип “равноденствие”

разновидност със спираловидно обелена кора
и мартеници със сходна календарна символика

Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди) и у тях празникът се нарича “нев роз”, което ще рече буквално: “ново лято”.


59.

Суровакникът, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха.


60.

Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината.



На обредната трапеза се слагат:

пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка

Бъдни вечер, или както се нарича още от народа - Суха Коледа, Крачун, Наядка, се празнува в навечерието на Рождество Христово.

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

Ако се върнем много назад във времето ще открием

Деня на раждащото се слънце.

Празникът се чествал и от египтяни, и от финикийци, и от асировавилонците, и от персите.

Такъв празник имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Даждбог. В основата на празнуването му бил магичен ритуал.

Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи се сплели в едно.



На празника Бъдни вечер надвили народните обичаи.

И така още с идването на зората започва подготовката за вечерята. Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен "бъдник", "боговица", "вечерна".

Изображението на житен клас, рало, животно и т.н. стои като украса на питката. В нея пък се поставя паричка, зърно, сламка. Всички те са символи на плодородието и богатството.

Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото. А колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват хората.


61. източници


  • http://web.hit.bg/bgsviat/Kalendara.html

  • http://www.svetogled.hit.bg/101.htm

  • http://www.sarakt.org/calendar.htm

Георги Кръстев

  • http://www.ivanstamenov.com/?p=390

Милош Сидоров

  • http://tangra.bitex.com/bul/kalendar.htm

акад. Д. Мишев – БАН

  • http://protobulgarians.com

Иван Танев Иванов


  • Петър Добрев





Каталог: Materials -> Presentations -> astronomy alphabet
Materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 12. 2006 г. 8 клас
Materials -> Великденско математическо състезание 12. 04. 2008г. 3 клас
Materials -> К а т е д р а " информатика"
Materials -> Зад. 2 Отг.: 5- 3т Зад. 3 Отг.: (=,-);(+,=);(+,=) по 1т., общо 3т. За
Materials -> Іv клас От 1 до 5 зад по 3 точки, от 6 до 10 – по 5 и от 11 до 15 – по 7
astronomy alphabet -> 1. обобщение с допълнение Надя Кискинова, наоп стара Загора
Presentations -> 1. планети около други звезди
Presentations -> Презентацията малки тела в слънчевата система надя Кискинова наоп, Стара Загора 2
Presentations -> 1. системи от звезди надя Кискинова наоп, Стара Загора


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница