1. Къде е поместено произведението, на кое място е разположено? Каква информация носи заглавието?/Каква е целта на писмото?/ Коя е темата ?Кои са водещите мотиви?



Дата16.08.2017
Размер44.45 Kb.
ВЪПРОСИ КЪМ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПИСМО” - САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА

1.Къде е поместено произведението, на кое място е разположено?

2.Каква информация носи заглавието?/Каква е целта на писмото?/

3.Коя е темата ?Кои са водещите мотиви?

4.В каква форма е написана творбата?В кое лице, число?

5.Към кого е адресирано „писмото”?Кое е общото между двамата?

6.Кои са лирическият говорител и лирическият герой?

7.От колко части е произведението?/времеви пластове/

8.Каква е ролята на анафората „ти помниш ли”?Какъв художествен похват въвежда тя?

9.Запишете думите, характеризиращи състоянието на лир. говорител и героя в първия етап от живота му и направете извод за отношението му към живота!

10.Контрастът е често използван от поета.Каква е истината за действителността и как тя се отразява върху мислите, чувствата на лир. говорител?Констатациите подкрепете с цитати за живота!

11.Коментирайте :”Това е минало неважно”!Какво е преодоляно, надмогнато от говорителя?

12.Кое е новото в разбиранията на лирическият АЗ?Какво се трансформира у него?

13.Характеризирайте състоянието на говорителя и направете изводи за ценностите в живота му…..Обяснете метафората за пеперудата?

14.Определете вида на тропите и фигурите в стихотворението «Писмо»!

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
                 с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
                по Филипините,
по едрите звезди
               над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
                     полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
        в доброто
                  и в човека,
в романтиката,
              в празните
                        копнежи?
Ти помниш ли как
               някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
             Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
         и молеха пощада.

А бяхме млади,


            бяхме толкоз млади!...
И после... после
               някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
         разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
        и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
                  тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...

А там -
Небето пак блестеше
                 като слюда,
…..но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър. Това е новото, което ме възпира
да не пробия
           своя
              слепоочник.
То злобата в сърцето
                   трансформира
в една борба,
           която
                днес
                    клокочи.
И то ще ни повърне Филипините

и едрите звезди


              над Фамагуста,
и радостта
         помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.


Машината ритмично
                 припява
                        и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
          празните
              химери...

За мен е ясно, както че ще съмне -


с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                      тъмен,
да, нашто
        ярко
           слънце ще просветне Но да умреш, когато
  но нека като пеперуда малка
крилата ми се отърсва
         опърли най-подире. земята от отровната си
Не ще проклинам, плесен, когато милионите
              няма да се вайкам, възкръсват,
защото все пак, знам, това е песен
                   ще се умира.               да, това е песен!




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница