1. контекст на предложението

През последните години политиките, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие непрекъснато се разрастват. Тяхното значение бе потвърдено от Стокхолмската програма¹ и свързания с нея План за действие², чието изпълнение е стратегически приоритет за следващите пет години и обхваща области като миграция (законна миграция и интеграция; предоставяне на убежище; незаконна миграция и връщане), сигурност (предотвратяване и борба с тероризма и организираната престъпност; полицейско сътрудничество) и управление на външните граници (включително визова политика), както и външното измерение на тези политики. С Договора от Лисабон също така се дава възможност на Съюза да демонстрира по-голяма амбиция при откликване на ежедневните тревоги на гражданите в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

Стокхолмската програма отчита както възможностите, така и предизвикателствата, поставяни от увеличената мобилност на лицата, и подчертава, че добре управляваната миграция може да е от полза за всички. Европейският съвет отчете също, че в условията на значителните бъдещи демографски предизвикателства пред Съюза, придружени от повишено търсене на работна ръка, гъвкавите миграционни политики ще имат ценен принос за икономическото развитие и резултати на Съюза в по-дългосрочен план.

На 29 юни 2011 г. Комисията прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г.³ — бюджет за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Във връзка с политиките в областта на вътрешните работи, които включват сигурността, миграцията и управлението на външните граници, Комисията предложи опростяване на структурата на разходните инструменти, като броят на програмите бъде сведен до структура от два стълба: Фонд „Убежище и миграция“ и Фонд „Вътрешна сигурност“.

С настоящия регламент се създава фонд „Убежище и миграция“, който се основава на процеса за изграждане на капацитет, разработен с помощта на Европейския фонд за бежанци⁴, Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни⁵ и Европейския фонд за връщане⁶, като го разширява, така че да обхване по-изчерпателно различни аспекти на общата политика на Съюза в областта на убежището и имиграцията, включително действия във или по отношение на трети държави, свързани основно с интересите и целите на ЕС в тези области на политиката, и да отчете новите развития.

При разработването на обща политика в областта на убежището с цел да се предостави подходящ статут на всички граждани на трети държави, които се нуждаят от международна закрила, както и да се гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане (non-refoulement), прогласен в Договора за функционирането на Европейския съюз, е необходимо, основавайки се на солидарността между държавите-членки, да се създадат механизми, съдействащи за постигането на баланс между държавите-членки в полагането на усилия за прием и понасяне на последиците от приема на лица, нуждаещи се от международна закрила и разселени лица. Тази цел трябва да се придружава от стабилен компонент относно презаселването и преместването.

Една добре организирана политика за законна имиграция и по-ефективни стратегии за интеграция, които следват линията на Стокхолмската програма и се подпомагат посредством правните инструменти на Съюза, ще играят централна роля при осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и в крайна сметка на бъдещето на неговия социален модел. В тази връзка, по-доброто икономическо и социално интегриране на законно пребиваващите граждани на трети държави остава ключов инструмент за извличане на максимални ползи от имиграцията.

Ефективната и устойчива политика за връщане е съществен елемент за изграждането на добре управлявана система на миграция в рамките на Съюза. Тя е също така необходимо допълнение за надеждна политика в областта на законната имиграция и убежището и същевременно е важен компонент в борбата с незаконната имиграция.

Неотдавнашните събития на границата между Гърция и Турция и в Южното Средиземноморие показаха също така, колко важно е за Съюза да има цялостен подход към миграцията, който да обхваща различни аспекти, като например засилено управление по границите и управление на Шенгенското пространство, по-целенасочена законна миграция, по-широко разпространение на най-добрите практики в областта на интеграцията, засилена Обща европейска система за убежище, както и по-стратегически подход спрямо отношенията с трети държави по въпросите на миграцията.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

В съответствие с по-голямото значение, което се отдава на оценката като инструмент при подготовката на дадена политика, в настоящото предложение са взети предвид резултатите от оценката, консултациите със заинтересованите страни и оценката на въздействието.

В това отношение особено важни бяха резултатите от докладите за последващата оценка на Европейския фонд за бежанците за периода 2005 — 2007 г., както и относно средносрочната оценка за изпълнението на Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007 — 2009 г. и на Европейския фонд за връщане за периода 2008 — 2009 г.

Работата по изготвянето на бъдещите финансови инструменти в областта на вътрешните работи започна през 2010 г. и продължи през 2011 г. Като част от тази подготвителна работа през декември 2010 г. започна проучване за оценка и за оценка на въздействието, извършвано с помощта на външен изпълнител. Проучването приключи през юли 2011 г., като събра наличните резултати от оценката на съществуващите финансови инструменти и предостави информация относно проблематиката, целите и вариантите на политиката, включително и евентуалното им въздействие, разгледано в оценката на въздействието. Въз основа на това проучване Комисията подготви доклад за оценката на въздействието, а на 9 септември 2011 г. Комитетът за оценка на въздействието представи становището си по него.

В оценката на въздействието се вземат предвид резултатите от специална обществена консултация онлайн относно бъдещето на финансирането на дейностите в областта на вътрешните работи. Консултацията се проведе от 5 януари до 20 март 2011 г. и в нея можеха да участват всички заинтересовани страни. Бяха получени общо 115 отговора от частни лица и от името на организации, включително 8 документа за изразяване на позиция. В рамките на консултацията изразиха мнение участници от всички държави-членки, както и от някои трети държави.

През април 2011 г. конференцията „Бъдещето на финансирането на ЕС в областта на вътрешните работи: нов поглед“ събра заедно основните заинтересовани страни (държави-членки, международни организации, организации на гражданското общество и т.н.) и им даде възможност да споделят своите виждания за бъдещето на финансирането от страна на Съюза в областта на вътрешните работи. Конференцията бе също повод да се потвърдят резултатите от направения анализ и общественото допитване.

Въпросът за бъдещето на финансирането от страна на Съюза в областта на вътрешните работи бе повдиган и обсъждан с институционални участници по много поводи, включително на неофициален обяд—дискусия по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 21 януари 2011 г., на неофициална закуска с политическите координатори на Европейския парламент на 26 януари 2011 г., по време на изслушването на 10 март 2011 г. на комисар Малмстрьом пред Специалната комисия на Парламента по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. и по време на обмен на мнения между генералния директор на ГД „Вътрешни работи“ и комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент на 17 март 2011 г.

Конкретни експертни становища относно бъдещите финансови инструменти в областта на убежището и миграцията бяха дадени на дискусии, проведени по време на Комитета по въпросите на имиграцията и убежището на 22 февруари 2011 г., на срещата на мрежата на националните центрове за контакт по въпросите на интеграцията на 15 март 2011 г., на срещата на контактния комитет по Директивата за връщането на 18 март 2011 г. и на срещата на Работната група на високо равнище „Миграция и убежище“ на 27 април 2011 г. Освен това, техническите аспекти, свързани с изпълнението на бъдещия финансов инструмент в областта на предоставянето на убежище и миграцията, бяха обсъдени и въз основа на писмено консултиране с експерти на държавите-членки, проведено през април 2011 г. в рамките на съвместния Комитет по Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Комитет „SOLID“).

Горепосочените консултации, конференции и експертни дискусии потвърдиха, че между основните заинтересовани страни е налице общо съгласие относно необходимостта от разширяване на обхвата на действие на финансирането от страна на Съюза в областта на убежището и миграцията, включително по отношение на външното му измерение, както и относно необходимостта да се работи за по-нататъшно опростяване на механизмите за постигане на резултати и за по-голяма гъвкавост, особено по отношение на реагирането в извънредни ситуации. В областта на убежището и миграцията, заинтересованите страни бяха на мнение, че широките рамки на тематичните приоритети са вече фиксирани от Стокхолмската програма и свързания с нея План за действие. Имаше широка подкрепа за намаляването на броя на финансовите инструменти, като те бъдат обхванати в структура, състояща се от два фонда, при условие, че подобно разрешение действително би довело до опростяване. Заинтересованите страни постигнаха съгласие и относно необходимостта от гъвкав механизъм за реакция при извънредни ситуации, който да позволи на Съюза да откликва бързо и ефективно на кризи, свързани с миграцията и сигурността. Споделеното управление, придружено от преминаване към многогодишно програмиране с определяне на общи цели на равнището на Съюза, се смяташе като цяло за най-подходящият метод на управление за всяко изразходване на средства в областта на вътрешните работи, макар неправителствените организации да смятаха, че следва да се продължи и прилагането на прякото управление. Заинтересованите страни подкрепиха също така засилването на ролята на агенциите в сферата на вътрешните работи с цел насърчаване на сътрудничеството и увеличаване на синергиите.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правото да се предприемат действия произтича от член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, който постановява, че „Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността“.

Действията на Съюза са оправдани предвид целите, заложени в член 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „Договорът“), в който се посочват средствата за изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Правните основания за регламента се съдържат в дял V от Договора относно областта на свобода, сигурност и правосъдие, и по-конкретно в член 78, параграф 2 и член 79, параграфи 2 и 4 които представляват правното основание за действията на Съюза в областта на убежището, имиграцията, управлението на миграционните потоци, справедливото третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държавите-членки, борбата с незаконната имиграция и трафика на хора, включително чрез сътрудничество с трети държави.

Посочените членове представляват съвместими правни основания, като се има предвид позицията на Обединеното кралство, Ирландия и Дания по отношение на обхванатите от тези разпоредби области, като по този начин осигуряват съвместими правила за гласуване в Съвета. В допълнение, по отношение на всеки от тях се прилага обикновената законодателна процедура.

Обръща се внимание и на член 80 от Договора, в който се подчертава, че тези политики на Съюза и тяхното прилагане се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки, включително във финансово отношение.

Като цяло, това е област, в която интервенциите на Съюза имат очевидна добавена стойност, в сравнение със самостоятелните действия от страна на държавите-членки. Европейският съюз е в по-добра позиция от държавите-членки от гледна точка на това да предостави рамка за изразяване на солидарността на Съюза при управлението на миграционните потоци. По тази причина финансовото подпомагане, предоставяно съгласно настоящия регламент, допринася по-специално за засилване на националните и европейските възможности в разглежданата област. С оглед на това, настоящият регламент има за цел, наред с другото, укрепването и развиването на Общата европейска система за убежище, засилване на солидарността и разпределението на отговорностите между държавите-членки, по-специално по отношение на онези от тях, които са най-засегнати от миграционните потоци и от потоците на лица, търсещи убежище, насърчаване на разработването на проактивни стратегии в сферата на имиграцията, които подпомагат и са свързани с процеса на интегриране на граждани на трети държави, както и поощряване на интегрирането на граждани на трети държави със специален акцент по отношение на местните и регионални нива в държавите-членки, засилване на капацитета на държавите-членки да прилагат справедливи и ефективни стратегии за връщане, както и подкрепа за развитието на партньорства и сътрудничество с трети държави. Общопризнато е обаче, че интервенциите следва да се осъществяват на подходящо ниво и че ролята на Съюза не трябва да надхвърля необходимото. Както се изтъква в Прегледа на бюджета „бюджетът на ЕС следва да се използва за финансиране на обществените блага на ЕС, на действия, които държавите-членки и регионите не могат да финансират сами, или в областите, в които бюджетът на ЕС може да постигне по-добри резултати“⁷.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението на Комисията за Многогодишна финансова рамка включва предложение на стойност 3 869 млн. EUR (по текущи цени) за Фонд „Убежище и миграция“ за периода 2014—2020 г. Индикативно посочено, повече от 80 % от тази сума (3 232 млн. EUR) следва да бъдат използвани за национални програми на държавите-членки, а 637 млн. EUR следва да бъдат централно управлявани от Комисията за финансиране на действия на Съюза, на спешни помощи, на Европейската мрежа за миграцията, на техническа помощ, както и за финансиране на изпълнението на специфични оперативни задачи от агенциите на Съюза.

милиона EUR (текущи цени)

Фонд „Убежище и миграция“	3 869
Национални програми	3 232
Централизирано управление	637

5. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

5.1. Средства за държавите-членки

Най-голямата част от средствата, предоставяни по линия на фонда, ще бъде отпусната чрез национални програми на държавите-членки, покриващи целия период 2014—2020 г. За тази цел сумата на средствата, които ще се отпуснат на държавите-членки в рамките на фонда, ще се състои от основна сума и променлива сума. След извършване на средносрочен преглед може да се отпусне допълнителна сума, считано от бюджетна година 2018.

Основната сума се определя въз основа на последните налични статистически данни относно миграционните потоци, като например броят на първите молби за убежище, положителните решения за предоставяне на закрила на бежанец или на субсидиарна закрила, броят на презаселените бежанци, количеството и потоците на законно пребиваващи граждани на трети държави, броят на решенията за връщане, издадени от националните органи, и броят на извършените връщания⁸. Тези данни са същите, като използваните досега за изчисляване на сумите, отпускани по линия на Европейския фонд за бежанци, Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни и Европейския фонд за връщане. За да се осигури критична маса за изпълнението на националните програми, на всяка държава-членка се добавят като минимална сума 5 млн. EUR.

Основните суми, заделени за отделните държави-членки, ще послужат като основа за започването на диалога за политиките и ще бъдат последвани от многогодишното програмиране, с оглед, от една страна, да се подпомогнат ограничен брой задължителни цели (напр. укрепване на изграждането на Обща европейска система за убежище чрез осигуряване на ефективно и еднакво прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на убежището или разработването на програма за подпомагане на доброволното връщане, включваща компонент относно реинтегрирането) и, от друга страна, да се посрещнат специфичните нужди на всяка държава-членка.

5.1.2. Променлива сума

Променливата сума ще се отпуска след провеждане на горепосочения диалог за политиките, на онези държави-членки, които искат да работят в оперативните области, които зависят от техния политически ангажимент и готовност за действие, или от способността им да си сътрудничат с други държави-членки. Такива ще са случаите, свързани с изпълнението на специфични действия, като например съвместната обработка на заявленията за убежище, съвместни операции за връщане, създаване на съвместни миграционни центрове, както и с изпълнението на операции по презаселване и преместване.

Що се отнася до презаселването, държавите-членки ще получават финансови стимули (еднократни суми) на всеки две години въз основа на поет от тях ангажимент след установяването на общи приоритети на Съюза в областта на презаселването. Тези приоритети ще са резултат от политически процес, в който ще участват по-специално Европейският парламент и Съветът, и който ще отразява развитието на политиката в областта на убежището и миграцията на национално равнище и на равнище Съюз. Чрез тези финансови стимули трябва да се постигнат две цели: количествена, а именно значително увеличаване на броя на презаселванията, които по настоящи данни са твърде малко, и качествена, т.е. укрепване на европейското измерение чрез изпълнението на очертани и динамични общи приоритети на Съюза в областта на презаселването.

Освен това, на редовни интервали и въз основа на подобно поемане на ангажимент, държавите-членки ще получават финансови стимули (еднократни суми) за преместване на лица, ползващи се с международна закрила.

Част от наличните средства ще се запазят до провеждането на средносрочен преглед.

Това ще даде възможност, от една страна, за отпускане на допълнителни суми за държавите-членки, при които има значителни промени в миграционните потоци и при които са налице специфични нужди, свързани със системите им за убежище и прием и, от друга страна, за отпускане на допълнителни суми за онези държави-членки, които желаят да изпълняват специфични действия. Въпросните действия могат да бъдат преразгледани в съответствие с най-новите развития в политиката на убежището и миграцията.

5.2. Агенции на Съюза

С цел да използва по-ефективно компетентността и експертния опит на съответните агенции на Съюза в областта на вътрешните работи, Комисията възнамерява също така да се възползва от предоставената от Финансовия регламент⁹ възможност да възложи, в рамките на наличните средства по настоящия регламент, изпълнението на конкретни задачи на такива агенции в рамките на мандата им и като допълнение към работните им програми.

По отношение на задачите, обхванати от настоящия регламент, това се отнася по-специално за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз („Агенция Frontex“) що се касае до дейности в границите на ЕС и извън него, които изискват оперативен експертен опит по въпроси, свързани съответно с убежището и незаконната имиграция.

5.3. Действия във или по отношение на трети държави

Фондът подпомага действия, обслужващи най-вече интересите на Съюза, които имат пряко отражение в Съюза и неговите държави-членки и осигуряват нужната приемственост спрямо дейности, изпълнявани на територията на Съюза. Действия, които са пряко насочени към развитие, не получават подпомагане по линия на този фонд. При изпълнението на такива действия ще се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност на Съюза по отношение на съответната държава или регион.

2011/0366 (COD)

Предложение за

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2 и член 79, параграфи 2 и 4 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹⁰,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите¹¹,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

1. 
   Целта на Съюза да представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, следва да бъде постигната, inter alia, чрез общи мерки за развиване на политика по въпросите на убежището и имиграцията, която се основава на солидарността между държавите-членки и е справедлива спрямо третите държави и техните граждани. Европейският съвет от 2 декември 2009 г. призна, че финансовите ресурси в Съюза трябва да стават все по-гъвкави и съгласувани, от гледна точка както на обхвата, така и на приложимостта им, за да подпомагат развитието на политиката в областта на убежището и миграцията.
   
2. 
   С настоящия регламент следва да се създаде фонд „Убежище и миграция“ (наричан по-долу „фондът“) с цел да се допринесе за развитието на общата политика на Съюза в областта на убежището и имиграцията, както и за укрепване на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, при прилагане на принципите на солидарност и разпределение на отговорностите между държавите-членки и сътрудничество с трети държави.
   
3. 
   Фондът следва да изразява солидарност чрез предоставяне на финансова помощ на държавите-членки. Той следва да подобри ефективното управление на миграционните потоци към Съюза в областите, в които действията на ЕС имат максимална добавена стойност, и по-специално чрез поделяне на отговорността между държавите-членки и разпределение на отговорността и засилване на сътрудничеството с трети държави.
   
4. 
   За да гарантира еднородна и висококачествена политика в областта на убежището и да приложи по-високи стандарти на международна закрила фондът следва да допринесе за ефективното функциониране на Общата европейска система за убежище, която включва мерки, свързани с политиката, законодателството, изграждането на капацитет, работата в сътрудничество с други държави-членки, агенции на Съюза и трети държави.
   
5. 
   Целесъобразно е усилията на държавите-членки във връзка с пълното и правилно прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на убежището да бъдат подпомагани и разширени, и по-специално усилията за предоставяне на подходящи условия за прием на лицата, търсещи убежище, на разселените лица и на лицата, ползващи се с международна закрила, за осигуряване на правилно определяне на статута в съответствие с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила¹², за прилагане на справедливи и ефективни процедури за предоставяне на убежище и насърчаване на добрите практики в областта на предоставянето на убежище, с цел да се защитят правата на лицата, търсещи международна закрила, и да се създадат условия за ефикасна работа на системите за предоставяне на убежище на държавите-членки.
   
6. 
   Фондът следва да предоставя подходящо подпомагане за съвместните усилия на държавите-членки, насочени към идентифициране, споделяне и насърчаване на най-добрите практики, както и към изграждане на ефективни структури за сътрудничество с цел повишаване качеството на вземането на решения в рамките на Общата европейска система за убежище.
   
7. 
   Този фонд следва да допълва и подсилва дейностите, предприемани от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г.¹³, с цел да се координира практическото сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището, да се подпомогнат държавите-членки, чиито системи за предоставяне на убежище са подложени на особено голямо натоварване, и да се допринесе за изпълнението на Общата европейска система за убежище.
   
8. 
   Фондът следва да подпомага усилията на Съюза и на държавите-членки във връзка със засилването на капацитета на държавите-членки за разработване, наблюдение и оценка на политиките им в областта на убежището, предвид задълженията им съгласно съществуващото законодателство на Съюза.
   
9. 
   Фондът следва да подпомага усилията, полагани от държавите-членки, за предоставяне на международна закрила и постигане на трайно решение на тяхна територия за бежанците и разселените лица, за които Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е установил, че отговарят на критериите за презаселване, като например оценката на нуждите от презаселване и прехвърляне на съответните лица на тяхна територия, с цел да им бъде предоставен сигурен правен статут и да бъде насърчена ефективната им интеграция.
   
10. 
    Фондът следва да предоставя подпомагане за операции по разпределяне на тежестта, изразяващи се в трансфера на лица, търсещи или получили международна закрила, от една държава-членка в друга.
    
11. 
    Партньорствата и сътрудничеството с трети държави, целящи да се гарантира подходящо управление на наплива от хора, подаващи молби за убежище или други форми на международна закрила, са особено важен елемент от политиката на Съюза в областта на убежището. С цел да се осигури достъп до международна закрила и намиране на трайни решения на възможно най-ранен етап, включително в рамките на регионални програми за закрила¹⁴, фондът следва да включва стабилен компонент, свързан с презаселването на равнище Съюз.
    
12. 
    С оглед подобряване и засилване на процеса на интегриране в европейските общества фондът следва да улеснява законната миграция към Съюза в съответствие с икономическите и социалните нужди на държавите-членки и да предвижда подготовка на процеса на интегриране още в страната на произход на гражданите на трети държави, идващи в Съюза.
    
13. 
    За да бъде ефикасен и да постигне най-висока добавена стойност, фондът трябва да следва по-целенасочен подход, в подкрепа на съгласувани стратегии, специално създадени за насърчаване на интеграцията на граждани на трети държави на местно и/или регионално равнище. Тези стратегии следва да се изпълняват главно от местни или регионални власти и от недържавни участници, като същевременно не се изключват националните власти, ако специфичната административна организация на държавата-членка го налага. Изпълняващите организации следва да избират от поредица от мерки, които са на тяхно разположение, онези които са най-подходящи за конкретната им ситуация.
    
14. 
    Приложното поле на мерките за интегриране следва да включва и бежанците, лицата търсещи убежище или лицата, на които са предоставени други форми на международна закрила, за да се гарантира всеобхватен подход към интеграцията, при който се вземат предвид специфичните особености на тези целеви групи.
    
15. 
    За да се гарантира последователност на отговора на Европейския съюз по отношение на интегрирането на граждани на трети държави, действията, финансирани по линия на настоящия фонд, следва да са конкретни и да допълват действията, финансирани от Европейския социален фонд. В този контекст, от органите на държавите-членки, отговарящи за прилагането на механизмите по настоящия фонд, следва да се изисква да установят механизми за сътрудничество и координация с органите, определени от държавите-членки за целите на управлението на интервенциите на Европейския социален фонд.
    
16. 
    Фондът следва да подпомага държавите-членки при изготвянето на стратегии за организиране на законната миграция, които укрепват капацитета им за разработване, изпълнение, наблюдение и оценяване като цяло на всички стратегии, политики и мерки в областта на имиграцията и интеграцията, които са в полза на гражданите на трети държави, включително на правните инструменти на Съюза. Фондът следва да подпомага също така обмена на информация, най-добрите практики и сътрудничеството между различните структури на администрацията, както и сътрудничеството с други държави-членки.
    
17. 
    Съюзът следва да продължи и разшири използването на партньорствата за мобилност като основна стратегическа, всеобхватна и дългосрочна рамка за сътрудничество при управлението на миграцията с трети държави. Фондът следва да подпомага дейности, извършвани в рамките на партньорствата за мобилност, които се осъществяват в Съюза или в трети държави и които целят задоволяване на нуждите и следване на приоритетите на Съюза, и по-специално действия, осигуряващи приемствеността на финансирането, които обхващат както Съюза, така и трети държави.
    
18. 
    Целесъобразно е да продължат подпомагането и насърчаването на усилията на държавите-членки за подобряване управлението на връщанията във всичките им аспекти, с оглед на непрекъснато справедливо и ефективно прилагане на общите стандарти за връщане, по-специално както са установени в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни¹⁵. Фондът следва да насърчава разработването на стратегии за връщане на национално равнище, както и мерките в подкрепа на ефективното им изпълнение в трети държави.
    
19. 
    По отношение на доброволното връщане на лица, включително лица, които желаят да бъдат върнати, въпреки че не са задължени да напускат територията, следва да се предвидят стимули за връщаните лица, като например преференциално третиране под формата на засилена помощ при връщането. Този вид доброволно връщане е в интерес както на връщаните лица, така и на властите, от гледна точка на съотношението себестойност/ефективност. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да отдават предпочитание на доброволното връщане.
    
20. 
    От политическа гледна точка обаче, доброволното и принудителното връщане са свързани помежду си и имат взаимно подсилващ ефект, и държавите-членки следва да бъдат насърчавани да подсилват взаимната допълняемост на тези две форми при управлението на връщането на лица. Необходимо е да се извършват принудителни връщания с цел да се запазят надеждността на политиката на Съюза в областта на имиграцията и убежището и системите за имиграция и убежище на държавите-членки. Така възможността за принудително връщане се явява като необходимо условие за да се гарантира, че тази политика няма да бъде компрометирана и че се прилага принципа на правовата държава, който сам по себе си е от основно значение за създаването на пространство на свобода, сигурност и справедливост. По тази причина фондът следва да подпомага действията на държавите-членки за улесняване на принудителното връщане.
    
21. 
    Наложително е фондът да подпомага специфичните мерки за връщаните лица в страната на връщане, за да може да се осигури ефективното им връщане в техния град или район на произход при добри условия и да се подпомогне трайната им реинтеграция в тяхната общност.
    
22. 
    Споразуменията на Съюза за обратно приемане са неразделна част от политиката за връщане на Съюза и представляват централен инструмент за ефикасно управление на миграционните потоци, тъй като улесняват бързото връщане на незаконните мигранти. Тези споразумения са съществен елемент от диалога и сътрудничеството с трети държави на произход и на преминаване на незаконни мигранти и прилагането им в трети държави следва да бъде подпомагано в интерес на ефективните стратегии за връщане на национално равнище и на равнище Съюз.
    
23. 
    Фондът следва да допълва и подсилва дейностите, предприемани от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Агенция Frontex), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г.¹⁶, една от задачите на която е да предоставя необходимото подпомагане за организиране на съвместни операции по връщане, които се провеждат от държавите-членки, и да определя най-добрите практики в областта на получаването на пътни документи и експулсирането на граждани на трети държави, нелегално пребиваващи на териториите на държавите-членки.
    
24. 
    Фондът следва да бъде изпълняван при пълно спазване на правата и принципите, заложени в Хартата за основните права на Европейския съюз. По-специално, допустимите действия следва да отчитат специфичното положение на уязвимите лица, по-конкретно като се обръща особено внимание и се предприемат целенасочени действия по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица и другите малолетни и непълнолетни лица, изложени на риск.
    
25. 
    Мерките в или по отношение на трети държави, които се подпомагат чрез фонда, следва да се предприемат в синергия и при осигуряване на съгласуваност с други действия извън Съюза, които получават подкрепа чрез инструменти на Съюза за външна помощ, които могат да бъдат както географски, така и тематични. По-специално, при изпълнението на такива действия следва да се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион. Те не трябва да имат за цел да подпомагат дейности, които са пряко насочени към развитие, и следва да допълват финансовата помощ, предоставяна по линия на инструментите за външна помощ, когато това е целесъобразно. Ще се гарантира също така съгласуваност с хуманитарната политика на Съюза, по-конкретно по отношение на прилагането на спешната помощ.
    
26. 
    Значителна част от наличните средства на фонда следва да бъдат отпускани пропорционално на носената от всяка държава-членка отговорност, изразяваща се в усилията по управлението на миграционните потоци, като се прилагат обективни критерии. За тази цел следва да се използват последните налични статистически данни относно миграционните потоци, като например броят на подадените първи молби за убежище, броят на положителните решения за предоставяне на статут на бежанец или за предоставяне на субсидиарна закрила, броят на презаселените бежанци, броят законно пребиваващи граждани на трети държави, броят граждани на трети държави, които са получили разрешение за пребиваване, издадено от държава-членка, броят на решенията за връщане, издадени от националните органи, и броят на извършените връщания¹⁷.
    
27. 
    Макар да е целесъобразно отпускането на сумата за всяка държава-членка да се извършва въз основа на последните налични статистически данни, част от наличните средства на фонда следва също така да бъдат отпускани за изпълнението на специфични действия, които изискват съвместни усилия на държавите-членки и водят до значителна добавена стойност за Съюза, както и за изпълнението на програмата на Съюза за презаселване и за осъществяването на преместванията.
    
28. 
    За тази цел настоящият регламент следва да въведе списък на специфичните действия, които могат да бъдат финансирани по линия на фонда. Допълнителни суми следва да бъдат отпускани на онези държави-членки, които поемат ангажимент за изпълнението на такива действия.
    
29. 
    В контекста на постъпателното изграждане на програма на Съюза за презаселване, фондът следва да предоставя целева помощ под формата на финансови стимули (еднократни суми) за всеки презаселен бежанец.
    
30. 
    С оглед увеличаване на ефекта от усилията на Съюза за презаселване при предоставянето на закрила на бежанците и максимално увеличаване на стратегическия ефект от презаселването чрез по-добро набелязване на лицата, които най-много се нуждаят от презаселване, общите приоритети по отношение на презаселването следва да бъдат формулирани на равнището на Съюза на всеки две години въз основа на общите категории, посочени в настоящия регламент.
    
31. 
    Като се има предвид особената уязвимост на някои категории бежанци, те следва винаги да бъдат включвани в общите приоритети на Съюза за презаселване.
    
32. 
    Като се вземат предвид нуждите във връзка с презаселванията, установени в общите приоритети на Съюза за презаселването, е необходимо също така по отношение на специфични географски региони и националности, както и за специфичните категории бежанци, които се презаселват, да се предоставят допълнителни финансови стимули за презаселването на лица, в случай че презаселването е определено като най-подходящият отговор на техните специфични нужди.
    
33. 
    С оглед засилване на солидарността и по-добро поделяне на отговорността между държавите-членки, особено по отношение на онези от тях, които са най-засегнати от потоците на търсещите убежище, подобен механизъм, основаващ се на финансови стимули, следва да се въведе и за преместването на лицата, ползващи се с международна закрила.
    
34. 
    С оглед на това да се вземат предвид значителни промени в миграционните потоци и да се посрещнат нуждите на системите за убежище и прием на държавите-членки, следва да се извърши средносрочен преглед. За тази цел следва да се запази финансов резерв, който да бъде разпределен при средносрочния преглед.
    
35. 
    Подпомагането, предоставяно от Фонда ще бъде по-ефикасно и ще доведе до по-висока добавена стойност, ако в настоящия регламент се определят ограничен брой задължителни цели, които трябва да бъдат преследвани с програмите, изготвяни от всяка държава-членка, като се имат предвид конкретното положение и нужди на съответната държава-членка.
    
36. 
    За засилената солидарност е важно фондът да предоставя допълнително подпомагане за справяне с извънредни ситуации, свързани със силен миграционен натиск в държави-членки или в трети държави, или в случай на масово навлизане на разселени лица съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием¹⁸ чрез отпускане на спешна помощ.
    
37. 
    Настоящият регламент следва да осигури продължаването на Европейската мрежа за миграцията, учредена с Решение 2008/381/ЕО на Съвета от 14 май 2008 г. за създаване на Европейска мрежа за миграцията¹⁹, и да предостави необходимата финансова помощ за нейните дейности, при съблюдаване на целите и задачите, установени с настоящия регламент.
    
38. 
    Поради това Решение 2008/381/ЕО следва да бъде отменено.
    
39. 
    Като се има предвид целта на предоставянето на финансови стимули на държавите-членки под формата на еднократни суми във връзка с презаселването и/или преместването, и тъй като те представляват малка част от действителните разходи, с настоящия регламент следва да се предвидят някои изключения от правилата за допустимост на разходите.
    
40. 
    С цел допълване или изменение на разпоредбите на настоящия регламент относно еднократните суми за презаселване и преместване, определянето на специфични действия и на общи приоритети на Съюза в областта на презаселването, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведe подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
    
41. 
    За да се гарантира еднообразно, ефикасно и своевременно прилагане на разпоредбите на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията²⁰.
    
42. 
    Финансирането от бюджета на Съюза следва да се съсредоточи върху дейности, при които интервенциите на Съюза могат да придадат допълнителна стойност в сравнение със самостоятелни действия на държавите-членки. Тъй като Европейският съюз е в по-добра позиция от държавите-членки от гледна точка на това да предостави рамка за изразяване на солидарността на Съюза при управлението на миграционните потоци, предоставяното съгласно настоящия регламент финансово подпомагане следва да допринася по-специално за укрепване на националния капацитет и на капацитета на Съюза в тази област.
    
43. 
    За целите на управлението и прилагането му, фондът следва да представлява част от съгласувана рамка, която се състои от настоящия регламент и Регламент (ЕС) № […/…] на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи²¹.
    
44. 
    Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да допринесе за ефективно управление на миграционните потоци в Съюза като част от пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в съответствие с общата политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила и общата имиграционна политика, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
    
45. 
    Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г.²² следва да бъде отменено.
    
46. 
    Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за връщане за периода от 2008 до 2013 г.²³ следва да бъде отменено.
    
47. 
    Решение 2007/435/ЕО на Съвета от 25 юни 2007 г. за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007—2013 г.²⁴ следва да бъде отменено.
    
48. 
    В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия [не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане/е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент].
    
49. 
    В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство [не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане/е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент].
    
50. 
    В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,