1. Контекст на предложения акт Основания и цели на предложението



страница1/15
Дата03.04.2017
Размер2.58 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Контекст на предложения акт

1.1.Основания и цели на предложението


Обхватът на финансовата криза разкри наличието на недопустими рискове в текущото регулиране на финансовите институции. Според оценки на МВФ, понесените от европейските кредитни институции загуби в резултат на кризата между 2007 и 2010 г. възлизат на близо 1000 млрд. EUR или 8 % от БВП на ЕС.

С оглед възстановяване стабилността на банковия сектор и гарантиране кредитирането на реалната икономика, ЕС и държавите-членки приеха широк набор от безпрецедентни мерки, цената на които бе в крайна сметка платена от данъкоплатците: към октомври 2010 г. Европейската комисия бе одобрила мерки за държавна помощ за финансовите институции от порядъка на 4 600 млрд. EUR, от които над 2 000 млрд. EUR бяха ефективно използвани през 2008 и 2009 г.

Фискалната подкрепа, предоставена на кредитните институции, трябва да бъде придружена от солидна реформа, за да се преодолеят откроените при кризата недостатъци от нормативно естество. В това отношение Комисията вече предложи редица изменения на банковото законодателство, които влязоха в сила през 2009 г. (ДКИ II) и 2010 г. (ДКИ III). В настоящото предложение се съдържат разработени и договорени в глобален мащаб елементи на стандартите за капитала и ликвидността на кредитните институции, познати като „Базел III“, като също така се хармонизират други разпоредби от действащото законодателство. Предпочетените нормативни мерки са подробно обяснени в раздел 5 по-долу.

В Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции се съдържат разпоредби, тясно свързани с достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции (като например разпоредби относно лицензирането на дейността, свободата на установяване, правомощията на надзорните органи на изпращащата и приемащата държава-членка в тази връзка, както и надзорния преглед на кредитните институции). Тези елементи са включени в предложението за директива относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, с които настоящото предложение представлява пакет. Въпреки това, в Директива 2006/48/ЕО и по-специално в приложенията към нея също се определят пруденциални правила. С цел допълнително сближаване на нормативните разпоредби, които произтичат от транспонирането на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО в националното право, и за да се гарантира, че същите пруденциални правила са пряко приложими към тях, което е от ключово значение за функционирането на вътрешния пазар, тези пруденциални правила са предмет на настоящото предложение за регламент.



За по-голяма яснота, в настоящото предложение са обединени пруденциалните изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници, като вторите се разглеждат от Директива 2006/49/ЕО.

1.1.1.Разглеждани проблеми — нови елементи съгласно Базел III


Целта на предложението е да се преодолеят нормативните недостатъци в следните области:

Управление на ликвидния риск (част 6): Кризата показа, че съществуващите практики за управление на ликвидния риск не са в състояние напълно да обхванат рисковете, свързани със секюритизирането, използването на комплексни финансови инструменти и разчитането на междубанково финансиране с инструменти с краткосрочен падеж. Това допринесе за рухването на няколко финансови институции и силно подкопа финансовото състояние на много други, което заплаши финансовата стабилност и доведе до нужда от публична подкрепа. Въпреки че в момента някои държави-членки налагат някаква форма на количествени изисквания за ликвидност, на равнище ЕС регулаторното третиране на подходящите равнища на краткосрочната и дългосрочната ликвидност не е достатъчно хармонизирано и експлицитно. Многообразието в действащите национални стандарти възпрепятства комуникацията между надзорните органи и налага на трансграничните институции допълнителни разходи за докладване.

Определяне на капитала (Втора част, дял I): Институциите навлязоха в кризата с капитал с недостатъчно количество и качество. Като се имат предвид рисковете, на които бяха изложени, много институции не притежаваха в достатъчна степен капиталови инструменти от най-високо качество, които ефективно да покриват загубите в хода на тяхното възникване и да допринасят за запазването на дадена институция като действащо предприятие. Хибридните инструменти на капитала от първи ред (хибридни инструменти), за които по-рано се смяташе, че могат да поемат загубата на база действащо предприятие, се оказаха неефективни на практика. Инструментите на капитала от втори ред не бяха в състояние да изпълняват своята функция на поемане на загубата при изпадане на дадена институция в неплатежоспособност, тъй като институциите често не бяха оставяни да обявят несъстоятелност. Бе установено, че качеството на капиталовите инструменти, необходими за поемане на неочакваната загуба поради поети в търговския портфейл рискове, е равна на тази за рисковете в банковия портфейл, като, от своя страна, инструментите на капитала от трети ред също не бяха с достатъчно високо качество. За запазване на финансовата стабилност много държави предоставиха безпрецедентна публична подкрепа на своя банков сектор. Недостатъчната хармонизация в ЕС на определянето на капитала бе катализатор за това положение, като държавите-членки предприеха значително различаващи се подходи към въпроса кои елементи е необходимо да се включат или изключат от капитала. В комбинация с факта, че регулаторните отношения не отразяваха действителната способност на институциите да покрива загубите, това намали възможността за пазара да оценява точно и последователно платежоспособността на институциите в ЕС. Това на свой ред увеличи финансовата нестабилност в ЕС.

Кредитен риск от контрагента (Трета част, дял II, глава 6): Кризата разкри редица недостатъци на действащото регулаторно третиране на кредитния риск от контрагента, произтичащ от деривативи, репо операции и дейности по финансиране с ценни книжа. Бе установено, че съществуващите разпоредби не гарантират подходящо управление и адекватна капитализация за този вид риск. Настоящите правила не предоставят и достатъчно стимули за преминаването на извънборсовите деривативи, обект на двустранен клиринг, към многостранен клиринг чрез централен контрагент.

Варианти за действие, право на преценка и хармонизиране (целият регламент): През 2000 г., седем директиви в областта на банковата дейност бяха заменени с една-единствена директива. Тази директива бе преработена през 2006 г., като в същото време в ЕС се въведе рамката Базел II. В резултат на това, сегашните ѝ разпоредби включват значителен брой варианти за действие и право на преценка. Освен това, на държавите-членки се разреши да наложат по-строги правила от тези в директивата. В резултат на това са налице съществени различия, което е особено обременително за дружествата, които извършват трансгранична дейност. Този факт води и до липсата на правна яснота и неравнопоставени условия на конкуренция.

1.1.2.Цели на предложението


Първостепенната цел на настоящата инициатива е да засили ефективността на регулирането на капитала на институциите в ЕС и да противодейства на неблагоприятните въздействия върху защитата на вложителите и процикличността на финансовата система, като междувременно се запази конкурентната позиция на банковия сектор на ЕС.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница