Раздел 3 Признаване и съответствие на оценката на кредитния риск

1. 
   Външна кредитна оценка може да бъде използвана за определяне на рисковото тегло на експозиция по настоящата глава, само ако е присъдена или одобрена от призната АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.
   
2. 
   Признати АВКО са всички агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, както и централните банки, които присъждат кредитен рейтинг и към които разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1060/2009 не се прилагат.
   
3. 
   ЕБО публикува списък с признатите агенции за външна кредитна оценка.
   

1. 
   ЕБО разработва проекти на изпълнителни стандарти, с които се определя за всички признати АВКО съответствието на техните кредитни оценки със степените на кредитно качество в раздел 2. Това определяне следва да бъде обективно и последователно.
   

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически изпълнителни стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

2. 
   При определяне на съответствието на кредитните оценки, ЕБО се съобразява със следните изисквания:
   

б) за да направи разграничение между различните степени на риск, изразени чрез всяка отделна кредитна оценка, ЕБО взима предвид качествени фактори като емитентите, наблюдавани от дадена АВКО, обхвата на кредитните оценки, отреждани от тази АВКО, значението на всяка кредитна оценка и дефиницията на АВКО за неизпълнение;

в) ЕБО сравнява процента на неизпълнение при всяка кредитна оценка на конкретна АВКО и ги сравнява с базов показател, определен въз основа на опита на други АВКО по отношение на процента на неизпълнение при група емитенти с равностоен кредитен риск;

г) когато процентът на неизпълнение при кредитната оценка на конкретна АВКО е съществено и систематично по-висок от базовия показател, ЕБО отрежда на кредитната оценка на тази АВКО по-висока степен на кредитно качество по скалата за оценка на кредитното качество;

д) когато ЕБО е увеличила рисковото тегло, свързвано с определена кредитна оценка на конкретна АВКО, ако тази АВКО покаже, че процентът на неизпълнение при нейните кредитни оценки вече не е съществено и систематично по-висок от базовия показател, ЕБО решава да възстанови на кредитната оценка на тази АВКО първоначалната степен на кредитно качество по скалата за оценка на кредитното качество.

3. 
   ЕБО разработва проекти на технически изпълнителни стандарти, с които да се определят посочените в параграф 2, букви а), б) и в) съответно количествени фактори, качествени фактори и базов показател.
   

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически изпълнителни стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1. 
   За целите на член 109, институциите могат да използват кредитните оценки от агенция за експортно кредитиране, ако е изпълнено някое от следните условия:
   

б) агенцията за експортно кредитиране публикува своите кредитни оценки и е възприела договорената от ОИСР методика, като кредитната оценка се свързва с една от осемте минимални премии за застраховане на износа (МПЗИ), установени в методиката.

2. 
   Експозициите, за които кредитната оценка от агенция за експортно кредитиране се признава за целите на претеглянето на риска, получават рисково тегло съгласно таблица 9.
   

Таблица 9
МПЗИ	0	1	2	3	4	5	6	7
Рисково тегло	0 %	0 %	20 %	50 %	100 %	100 %	100 %	150 %

Дадена институция може да избере една или повече признати АВКО, които да се използват за определяне на рисковите тегла, отреждани на активи и задбалансови позиции. Кредитните оценки не могат да се използват избирателно. При използването на кредитна оценка, институциите съблюдават следните изисквания:

а) институция, която реши да използва кредитните оценки от призната АВКО за определен клас позиции, използва тези кредитни оценки по последователен начин за всички експозиции, принадлежащи към този клас;

б) институция, която реши да използва кредитните оценки от призната АВКО, използва същите без прекъсване и по последователен начин с течение на времето;

в) институция използва само кредитни оценки, които отчитат едновременно както размера на главницата, така и дължимите по нея лихви;

г) ако за рейтингова позиция е налице само една кредитна оценка от номинирана АВКО, за определянето на рисковото тегло на позицията се използва тази кредитна оценка;

д) ако за дадена позиция, обект на рейтинг, има две кредитни оценки от номинирани АВКО и ако и двете съответстват на различни рискови тегла, прилага се по-високото рисково тегло;

е) ако за дадена позиция, обект на рейтинг, има повече от две кредитни оценки от номинирани АВКО, взимат се предвид двете оценки, определящи двете най-ниски рискови тегла. Ако двете най-ниски рискови тегла са различни, следва да се присвои по-високото рисково тегло. Ако двете най-ниски рискови тегла са еднакви, присвоява се това рисково тегло.

1. 
   Ако за конкретна емисионна програма или инструмент, към които принадлежи позицията, съставляваща експозицията, има кредитна оценка, за определянето на рисковото тегло на позицията се прилага тази кредитна оценка.
   
2. 
   Когато за някоя позиция няма пряко приложима кредитна оценка, но има кредитна оценка за конкретна емисионна програма или инструмент, към които не принадлежи позицията, съставляваща експозицията, или обща кредитна оценка за емитента, то тогава тази кредитна оценка се използва в един от следните случаи:
   

б) тя поражда по-ниско рисково тегло, като въпросната експозиция е с равностоен или по-висок ранг във всяко отношение при конкретната емисионна програма или инструмент, или при необезпечените експозиции на този емитент, според както е приложимо.

Във всички други случаи експозициите се третират като непритежаващи рейтинг.

3. 
   Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват прилагането на член 124.
   
4. 
   Кредитните оценки на емитенти, принадлежащи към дадена корпоративна група, не се използват за отреждане на кредитна оценка на друг емитент от същата корпоративна група.
   

1. 
   Краткосрочните кредитни оценки могат да се използват само за краткосрочни активи и задбалансови позиции, представляващи експозиции към институции и търговски предприятия.
   
2. 
   Краткосрочната кредитна оценка се прилага само по отношение на позицията, за която се отнася, и не се използва за определяне на рисковите тегла на друга позиция, освен ако:
   

б) инструмент, притежаващ краткосрочен рейтинг, получи рисково тегло 50 %, тогава никоя краткосрочна експозиция без рейтинг не може да получи рисково тегло по-малко от 100 %.

Кредитна оценка на позиция в местната валута на длъжника не може да се използва за определянето на рисково тегло за друга експозиция на същия длъжник в чужда валута.

Ако дадена експозиция възникне поради участието на институция в заем, отпуснат от международна банка за развитие, чийто статут на преференциален кредитор се признава на пазара, кредитната оценка на позицията на длъжника в местна валута може да се използва за определянето на рисково тегло.

Глава 3
Вътрешнорейтингов подход

Раздел 1
Разрешение от компетентните органи за използване на вътрешнорейтинговия подход

Член 137
IRB 0
Определения

3. 
   За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
   

(2) „вид експозиции“ означава група експозиции, управлявани по еднакъв начин, които са формирани от определен тип инструменти които могат да се отнасят само до едно предприятие или една-единствена подгрупа предприятия в рамките на дадена група, при условие че същият вид експозиции се управлява по различен начин в останалите предприятия от групата;

(3) „стопанска единица“ означава всяко организационно или правно самостоятелно предприятие, групи дейности, географско местоположение;

(4) „регулирано финансово предприятие“ означава всяко от следните:

а) следните предприятия, включително предприятия на трети държави със сходна дейност и подлежащи на пруденциален надзор съгласно правото на ЕС или на третата държава, чиито надзорни и регулаторни изисквания са поне равностойни на прилаганите в Съюза:

i) кредитна институция;

ii) инвестиционен посредник;

iii) застрахователно предприятие;

iv) финансов холдинг;

v) холдинг със смесена дейност;

б) всяко друго предприятие, което удовлетворява всички изброени по-долу условия:

i) извършва една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива [въвежда се от Службата за публикации] или в приложение I към Директива 2004/39/ЕО;

ii) е дъщерно предприятие на регулирано финансово предприятие;

iii) е включено в пруденциалния надзор на консолидирано групово равнище;

в) всяко посочено в буква a), подточки i) — v) или в буква б) предприятие, което не е обект на надзорни и регулаторни изисквания, които са поне равностойни на тези в Съюза, но е част от група, която е обект на тези режими на консолидирана основа;

(5) „голямо регулирано финансово предприятие“ означава всяко регулирано финансово предприятие, стойността на чиито общи активи на равнище предприятието или на консолидирано групово равнище е по-висока или равна на праг от 70 милиарда евро, като за определянето на размера на активите се използва последният одитиран финансов отчет на предприятието майка и консолидираните дъщерни предприятия за определянето на размера на активите;

(6) „нерегулирано финансово предприятие“ означава предприятие, различно от регулирано предприятие, което обаче извършва една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива [въвежда се от Службата за публикации] или изброени в приложение I към Директива 2004/39/ЕО;

(7) „категория на длъжника“ означава рисковата категория на длъжника в рамките на рейтинговата скала по дадена рейтингова система, която категоризира длъжниците въз основа на специфициран и обособен набор от рейтингови критерии, служещ за източник за оценките за параметъра PD;

(8) „категория на инструмента“ означава рисковата категория в рамките на скалата на рейтинговата система за инструмента, към която са категоризирани експозициите въз основа на специфициран и обособен набор от рейтингови критерии, служещ за източник за оценките за параметъра LGD;

(9) „обслужващо предприятие“ означава предприятие, което управлява ежедневно пул от закупени вземания или базисните кредитни експозиции.

4. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да се определят условията, според които компетентните органи оценяват равностойността на надзорните и регулаторните изисквания, формулирани в законодателството на трети държави.
   

На Комисията се делегират правомощия да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1. 
   Ако определените в настоящата глава условия са изпълнени, компетентният орган разрешава на институциите да изчисляват размера на рисково претеглените си експозиции като използват вътрешнорейтинговия подход.
   
2. 
   За всяка рейтингова система и подход на вътрешните модели за остойностяване на капиталовите експозиции и за оценяване на параметъра „загуба при неизпълнение“ (наричан по-нататък „LGD“) и използваните коефициенти на превръщане, се изисква разрешение за използването на вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и коефициентите на превръщане.
   
3. 
   Институциите трябва да получат разрешение от компетентните органи за следното:
   

б) съществени промени на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели по отношение на капиталовите експозиции, за използването на които системи и подходи институцията е получила разрешение.

Обхватът на прилагане на дадена рейтингова система включва всички експозиции на съответния вид експозиция, за които е разработена рейтинговата система.

4. 
   Институциите уведомяват компетентните органи за всички промени в рейтинговите системи и подходи на вътрешните модели по отношение на капиталовите експозиции.
   
5. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да се определят условията, според които институциите трябва да оценят съществеността на промените в рейтинговите системи или подходите на вътрешните модели по отношение на капиталовите експозиции съгласно посочения в параграф 1вътрешнорейтингов подход, за които се изисква допълнително разрешение или уведомяване.
   
6. 
   ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2013 г.
   
7. 
   На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
   

1. 
   Компетентният орган издава разрешение в съответствие с член 138 на дадена институция, за да може да използва вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки на LGD и на коефициентите на превръщане, само ако сметне, че изискванията по настоящата глава и по-специално предвидените в раздел 6 са удовлетворени, както и че системите на институцията за управление и рейтингуване на експозициите към кредитен риск са надеждни и цялостно прилагани и по-специално, че институцията го е убедила, че изпълнява следните стандарти:
   

б) вътрешните рейтинги и оценките на неизпълнението и загубата, които се използват при изчисляването на капиталовите изисквания и свързаните с тях системи и процеси, играят основна роля в процеса на управление на риска и на вземането на решения, както и при одобрението на кредитите, вътрешното разпределение на капитала и осъществяването на функциите по корпоративно управление на институцията;

в) институцията има звено за контрол на кредитния риск, отговарящо за нейните рейтингови системи, чиято независимост е осигурена по подходящ начин и върху което не се оказва неправомерен натиск;

г) институцията събира и съхранява всички необходими данни за ефективно подпомагане на оценяването и управлението на кредитния риск;

д) институцията документира своите рейтингови системи, обосновката за тяхното проектиране и ги утвърждава;

е) институцията е утвърдила системите си за рейтинг в продължение на подходящ период преди разрешението да използва съответната рейтингова система или подход на вътрешните модели по отношение на капиталовите експозиции, оценила е през този период дали тези системи за рейтинг и подходи на вътрешните модели по отношение на капиталовите експозиции са подходящи за обхвата на прилагане на рейтинговата система и в резултат на оценката си е предприела необходимите промени в тях;

ж) институцията е изчислила съгласно вътрешнорейтинговия подход капиталовите изисквания в резултат на оценките на рисковите си параметри и е в състояние да докладва в съответствие с член 95.

2. 
   Изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки на LGD и коефициентите на превръщане, се прилагат и в случаите, когато институцията е въвела дадена рейтингова система или модел, използван в рамките на рейтинговата система, закупени от доставчик трета страна.
   
3. 
   ЕБО разработват регулаторни технически стандарти, за да се определят процесите, които компетентните органи трябва да следват при оценяването на съблюдаването от дадена институция на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход.
   
4. 
   ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
   
5. 
   На Комисията се делегират правомощия да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
   

1. 
   Институцията, кандидатстваща за използване на вътрешнорейтинговия подход, трябва да е използвала за съответните класове експозиции рейтингови системи за вътрешно оценяване и управление на риска, които са като цяло в съответствие с посочените в раздел 6 изисквания, най-малко в продължение на три години преди да ѝ се признае способността да използва вътрешнорейтинговия подход.
   
2. 
   Институцията, кандидатстваща за използване на собствени оценки на LGD и коефициентите на превръщане, трябва да докаже на компетентните органи, че е извършвала оценки и е прилагала собствени оценки на LGD и коефициентите на превръщане по начин, съответстващ като цяло на посочените в раздел 6 минимални изисквания за използване на собствени оценки на тези параметри, най-малко в продължение на три години преди да ѝ се признае способността да използва LGD и коефициентите на превръщане.
   
3. 
   Когато институцията разширява използването на вътрешнорейтинговия подход след първоначалното разрешение, нейният опит трябва да бъде достатъчен, за да отговаря на изискванията на параграфи 1 и 2 по отношение на допълнителните обхванати експозиции. Ако използването на рейтинговите системи обхване експозиции, които съществено се отклоняват от съществуващия обхват, така че не може да се прецени дали наличният опит отговаря на изискванията на тези разпоредби по отношение на допълнителните експозиции, тогава изискванията на параграфи 1 и 2 се прилагат отделно за допълнителните експозиции.
   

Когато институцията престане да спазва посочените в настоящата глава изисквания, тя уведомява компетентния орган и прави едно от следните:

а) представя на компетентния орган план за своевременно възстановяване на спазването;

б) доказва на компетентните органи, че ефектът от неспазването е несъществен.

1. 
   Методиката, използвана от кредитната институция за отнасянето на експозиции към различни класове експозиции, следва да бъде подходяща и последователна във времето.
   
2. 
   Всяка експозиция се отнася към един от следните класове експозиции:
   

б) вземания или условни вземания към институции;

в) вземания или условни вземания към предприятия;

г) вземания или условни вземания към непрофесионални клиенти;

д) вземания към собствен капитал;

е) секюритизиращи позиции;

ж) други активи, които нямат характер на кредитни вземания.

3. 
   Към класа в параграф 2, буква а), се отнасят следните експозиции:
   

б) експозиции към международни банки за развитие, посочени в член 112, параграф 2 и към международни организации, посочени в член 113, които съгласно тези членове са получили рисково тегло 0 %.

4. 
   Към класа в параграф 2, буква б) се отнасят следните експозиции:
   

б) експозиции към правни субекти от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно член 111, параграф 2; и

в) Експозиции към международни банки за развитие, които не са получили рисково тегло 0 % съгласно член 112.

5. 
   За да могат да бъдат отнесени към класа експозиции към непрофесионални клиенти, посочен в параграф 2, буква г), експозициите трябва да отговарят на следните критерии:
   

i) физическо лице или лица;

ii) малко или средно предприятие, при условие че във втория случай общият размер, дължим на институцията и на всяко предприятие майка и дъщерните му предприятия, включително просрочени експозиции, от страна на клиента длъжник или на група от свързани клиенти, с изключение на вземания или условни вземания, обезпечени с жилищни недвижими имоти, доколкото е известно на институцията, която трябва да е предприела разумни стъпки за потвърждаване на тези обстоятелства, не превишава 1 млн. EUR;

б) да се третират от институцията последователно във времето и по сходен начин при управлението на нейните рискове;

в) да не се управляват индивидуално така, както експозициите в класа експозиции към търговски предприятия;

г) всяка от тях представлява част от значителен брой експозиции, управлявани по сходен начин.

В допълнение към изброените в първа алинея експозиции, в класа експозиции към непрофесионални клиенти се включва и настоящата стойност на минималните лизингови плащания при непрофесионални клиенти.

6. 
   Към класа експозиции в параграф 2, буква д) се отнасят следните експозиции:
   

б) дългови експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривативи или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите, указани в буква а).

7. 
   Всяко кредитно задължение, което не е отнесено към класовете експозиции, посочени в параграф 2, букви а), б), г), д) и е), се отнася към класа на експозициите към търговски предприятия в буква в) от посочения параграф.
   
8. 
   В рамките на класа на експозициите към търговски предприятия, посочени в параграф 2, буква в), институциите обособяват клас експозиции „специализирано кредитиране“, които притежават следните характеристики:
   

б) съгласно договорните клаузи, на кредитора се предоставя значителен контрол над активите и над доходите, които те генерират;

в) основният източник за погасяване на задължението е доходът, генериран от активите, които се финансират, а не независимият капацитет на по-широкообхватно търговско предприятие.

9. 
   Остатъчната стойност на отдадени на лизинг имоти се отнася към класа експозиции в параграф 2, буква ж), освен доколкото тя вече е включена в лизинговата експозиция, предвидена в член 162, параграф 4.
   

1. 
   Институциите и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции, освен ако не са получили разрешение от компетентните органи, постоянно да използват стандартизирания подход в съответствие с член 145.
   

При класа експозиции към непрофесионални клиенти, посочен в член 142, параграф 5, прилагането може да се въвежда последователно за категориите експозиции, на които съответстват различните корелации в член 149.

2. 
   Компетентният орган определя периода, през който от институцията и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия се изисква да прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции. Този период се определя по усмотрение на компетентния орган въз основа на характера и мащаба на дадената институция, предприятие майка и неговите дъщерни предприятия, както и броя и естеството на рейтинговите системи, които ще бъдат въведени.
   
3. 
   Институциите прилагат вътрешнорейтинговия подход в съответствие с условията, определени от компетентните органи. Компетентният орган разработва условията така, че да се гарантира, че гъвкавостта, предвидена в параграф 1, няма да се използва избирателно с цел постигане на снижени капиталови изисквания по отношение на тези класове експозиции или стопански единици, на които тепърва им предстои включване във вътрешнорейтинговия подход, или при използването на собствени оценки за LGD и коефициентите на превръщане.
   
4. 
   Институциите, които са започнали да използват вътрешнорейтинговия подход след 1 януари 2013 г., могат да продължат да изчисляват капиталовите изисквания с помощта на стандартизирания подход за всички експозиции по време на периода на въвеждане, докато компетентните органи не ги уведомят че може да се очаква с разумна увереност успешното въвеждане на вътрешнорейтинговия подход.
   
5. 
   Институция, на която е разрешено да използва вътрешнорейтинговия подход за който и да било клас експозиции, може да използва този подход за класа „експозиции към собствен капитал“, освен когато ѝ е разрешено да прилага по отношение на тях стандартизирания подход съгласно член 145.
   
6. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да се определят условията, според които компетентните органи определят реда и условията за прилагането на вътрешнорейтинговия подход от институциите в съответствие с настоящия член.
   

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата по членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1. 
   Институция, които използва вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, не започва да използва вместо него стандартизирания подход, освен ако не са изпълнени следните условия:
   

б) институцията предварително е получила разрешение от компетентния орган.

2. 
   Институциите, получили разрешение по силата на член 146, параграф 9 да използват собствени оценки на LGD и коефициентите на превръщане, могат да възобновят използването на посочените в член 146, параграф 8 стойности за LGD и коефициентите на превръщане, само ако са изпълнени следните условия:
   

б) институцията предварително е получила разрешение от компетентния орган.

3. 
   Прилагането на параграфи 1 и 2 е обвързано с условията за въвеждане на вътрешнорейтинговия подход, определени от компетентните органи в съответствие с член 143, и с разрешението за постоянна частична употреба, посочено в член 145.
   

1. 
   При одобрение от компетентните органи, институциите, на които е разрешено да използват вътрешнорейтинговия подход при изчисляване размера на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, могат да прилагат стандартизирания подход за следните експозиции:
   

б) класа експозиции, посочен в член 142, параграф 2, буква б), когато броят на контрагентите, към които институцията има съществени позиции, е ограничен и за нея би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти;

в) експозициите на несъществени стопански единици, както и класовете експозиции, които са несъществени по размер и възприеман рисков профил;

г) експозициите към централните правителства на държавите-членки и към техните регионални и местни власти и административни органи, при условие че:

i) поради специфични публични договорености няма разлика по отношение на риска между експозициите към това централно правителство и другите експозиции;

ii) на експозициите към централното правителство се определя 0 % рисково тегло съгласно член 109, параграф 4;

д) експозициите на дадена институция към контрагент, който е нейно предприятие майка, дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на предприятието майка, ако контрагентът е институция, финансов холдинг, смесен финансов холдинг, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги, при условие, че се приложат подходящи пруденциални изисквания, или предприятие, свързано с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

е) експозициите между институции, които отговарят на посочените в член 108, параграф 7 изисквания;

ж) експозициите към собствения капитал на предприятия, чиито кредитни задължения им дават право на нулево рисково тегло съгласно глава 2 (включително публично субсидираните предприятия, при които може да се приложи нулево тегло);

з) експозициите към собствен капитал, настъпили по силата на законодателни програми за стимулиране развитието на конкретни сектори от икономиката, които предоставят на институцията значителни инвестиционни субсидии и включват някаква форма на държавен надзор и ограничения върху инвестирането на собствения капитал, ако тези експозиции могат общо да бъдат изключени от вътрешнорейтинговия подход единствено до максимум 10 % от капитала;

и) експозициите в член 114, параграф 4, отговарящи на посочените там условия;

й) държавните и държавно презастрахованите гаранции, посочени в член 210, параграф 2.

Компетентните органи разрешават прилагането на стандартизирания подход за експозициите към собствен капитал, посочени в точки ж) и з), за които е било разрешено такова третиране в други държави-членки.

2. 
   За целите на параграф 1, класът „експозиции към собствен капитал“ на дадена институция се счита за съществен, ако общата им стойност, без посочените в параграф 1, буква ж) експозиции към собствен капитал, поети по силата на законодателни програми, превишава като средна стойност за предходната година 10 % от капитала на институцията. Ако броят на експозициите към собствен капитал е по-малък от 10 отделни актива, този праг е 5 % от капитала на институцията.
   
3. 
   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на условията на прилагане на параграф 1, букви а), б) и в).
   

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата по членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.