1. Контекст на предложения акт Основания и цели на предложението



страница7/15
Дата03.04.2017
Размер2.58 Mb.
#18373
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

5.6.Ливъридж (Седма част)


Отношението на ливъридж е ново регулаторно средство в ЕС. В съответствие с Базел III, Комисията на този етап не предлага отношението на ливъридж като обвързващ инструмент, а първо като допълнителна характеристика, която може да бъде приложена спрямо отделни банки по преценка на компетентните органи с оглед преминаването към задължителен параметър („първи стълб“) през 2018 г. в резултат на подходящо преразглеждане и калибриране. Задълженията за докладване ще позволят преразглеждането му, както и взимането на информирано решение за въвеждането му като задължително изискване през 2018 г. В съответствие с Базел III се предлага от 2015 г. институциите да публикуват отношението си на ливъридж.

5.7.Ограничение по Базел I (Тринадесета част)


Базел II изисква повече разполагаем капитал за по-рисков бизнес, отколкото Базел I. Поради факта, че Базел II бе замислен да бъде с повишена чувствителност към риска в сравнение с Базел I, за по-малко рискова дейност разполагаемият капитал, изискван по Базел II, е по-малко, отколкото по Базел I.

За да се избегне ситуация, при която банките подлежат на прекалено ниски капиталови изисквания, Базел II не позволява поддържането на капитал, който не достига 80 % от капитала, който би се изисквал по Базел I. Срокът на това изискване изтече в края на 2009 г., но Директива 2010/76/ЕС постанови силата му до края на 2011 г. Основавайки се на удължаването на срока му от БКБН през юли 2009 г., настоящото предложение предвижда действието му да продължи до 2015 г. След като се допитат до ЕБО компетентните органи могат да отменят прилагането на ограничението по Базел I спрямо дадена институция, при условие че са удовлетворени всички изисквания за използването на комплексните подходи за оценка на кредитния и операционния риск.


6.Въздействие върху бюджета


ЕБО ще играе важна роля в постигането на целта на настоящия регламент, тъй като в предложенията от него се иска да разработи над 50 задължителни технически стандарти по различни въпроси. Задължителните технически стандарти, които в крайна сметка ще бъдат одобрени от Комисията, ще бъдат от ключово значение, за да се осигури еднообразно прилагане на тясно специализираните разпоредби в целия ЕС и функциониране на предложените политики, както е предвидено. С оглед на това значително натоварване ЕБО ще се нуждае от допълнителни ресурси към предоставените при създаването му от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Повече подробности са изложени в приложения правен финансов разчет.

2011/0202 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет7,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,



като имат предвид, че:

  1. В Декларацията на Г-20 от 2 април 2009 г. относно укрепването на финансовата система8 се призовава за международно съгласувани усилия за повишаване на прозрачността и засилване на отчетността и регулирането чрез подобряване на количеството и качеството на капитала в банковата система, след като икономиката се възстанови. В декларацията се призовава и за въвеждането на допълнителна мярка, която не зависи от риска, за ограничаване на „лостовия ефект“ в банковата система, както и за разработване на рамка за по-устойчиви буфери на ликвидност. В отговор на предоставения от Г-20 мандат, през септември 2009 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора договори редица мерки за засилване регулирането на банковия сектор. На срещата на върха в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г. лидерите на държавите от Г-20 утвърдиха тези мерки, изложени подробно през декември 2009 г. През юли и септември 2010 г. Групата прие две допълнителни съобщения за разработване и калибриране на тези нови мерки, а през декември 2010 г. Базелският комитет по банков надзор (БКБН) публикува окончателните мерки, известни като Базел III.

  2. Групата на високо равнище по въпросите на финансовия надзор в ЕС, председателствана от Jacques de Larosière, прикани Европейския съюз да разработи по-хармонизирано финансово регулиране. В контекста на бъдещата архитектура на европейските надзорни органи, на заседанията си на 18 и 19 юни 2009 г. Европейският съвет също подчерта необходимостта от създаване на „единен европейски правилник“, приложим към всички кредитни институции и инвестиционни посредници в единния пазар.

  3. Няколко пъти в Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г9 относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г.10 относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции бяха внесени съществени изменения. Много от разпоредбите на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО са приложими както за кредитните институции, така и за инвестиционните посредници. За да се осигури последователното прилагане на тези разпоредби е желателно обединяването им в ново законодателство, приложимо едновременно към кредитните институции и инвестиционните посредници. За по-голяма яснота, разпоредбите на приложенията към тези директиви следва да бъдат включени в постановителната част.

  4. Новото законодателство следва да се състои от два различни правни инструмента — директива и настоящият регламент. Заедно те следва да бъдат правната рамка, уреждаща правилата за лицензиране и осъществяване на дейност за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и приложимите към тях надзорна рамка и пруденциални правила. Следователно, настоящият регламент следва да се чете заедно с директивата.

  5. Директива [въвежда се от Службата за публикации], основаваща се на член 53, параграф 1 от ДФЕС, следва да съдържа разпоредбите, уреждащи правилата за лицензиране и осъществяване на дейност от кредитните институции и инвестиционните посредници, условията и реда за управление на тези дружества и надзорната рамка, например разпоредби относно лицензирането, придобиването на квалифицирано дялово участие, упражняването на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, правомощията на надзорните органи на изпращащата и приемащата държава-членка в това отношение, както и относно началния капитал на кредитните институции и инвестиционните посредници и надзора над тях.

  6. В настоящия регламент следва да се съдържат пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, които се ограничават до функционирането на пазарите на банкови и финансови услуги и имат за цел да се гарантира финансовата стабилност на стопанските субекти на тези пазари, както и високото ниво на защита на инвеститорите и вложителите. Стремежът е с този пряко приложим правен акт да се допринесе решително за гладкото функциониране на вътрешния пазар, поради което той трябва да се основава на разпоредбите на член 114 от ДФЕС, тълкувани в съответствие с последователната практика на Съда на Европейския съюз.

  7. Въпреки че Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО хармонизираха до известна степен правилата на държавите-членки в областта на пруденциалния надзор, те съдържат значителен брой варианти за действие и право на преценка, като на държавите-членки все още е разрешено да налагат по-строги правила от установените в тях. Това води до различия между националните правила, които възпрепятстват основните свободи, като по този начин имат пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и водят до значителни нарушения на конкуренцията. По-специално, тези различия затрудняват трансграничното предоставяне на услуги и установяването в други държави-членки, тъй като стопанските субекти с дейност в друга държава-членка трябва всеки път да оценяват и спазват различни правила. Освен това, често кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в различните държави-членки, са задължени да спазват различни изисквания, водещи до значителни нарушения на конкуренцията. Автономното развитие на националните законодателства създава потенциални и действителни пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар, дължащи се на неравностойни условия за осъществяване на дейност и трудности за кредитните институции и инвестиционните посредници, осъществяващи дейността си в различни правни системи в Европейския съюз.

  8. Следователно, за да се отстранят оставащите пречки пред търговията и съществените нарушения на конкуренцията в резултат от различията между националните законодателства, както и да не се позволи появата на нови възможни пречки и нарушения, е необходимо да се приеме регламент, с който се установяват единни правила, приложими във всички държави-членки.

  9. Оформянето на пруденциалните изисквания под формата на регламент ще гарантира, че тези изисквания ще бъдат пряко приложими към тях. Така ще бъдат осигурени еднообразни условия чрез предотвратяване, вследствие транспонирането на директива, на различаващи се национални изисквания. В резултат на настоящия регламент институциите ще спазват едни и същи правила в целия Съюз, което ще засили доверието в стабилността на кредитните институции и инвестиционните посредници, особено в периоди на напрежение. Регламентът също така ще намали регулаторната сложност и разходите за привеждане в съответствие с нормативната уредба, особено за кредитните институции и инвестиционните посредници с трансгранична дейност, както и ще допринесе за отстраняването на нарушенията на конкуренцията. По отношение на спецификата на пазарите на недвижимо имущество, които се характеризират със свойствено за всяка държава-членка, регион или местен район икономическо развитие и правна уредба, компетентните органи следва да имат право да определят по-високи рискови тегла или да прилагат по-стриктни критерии въз основа на случаите на неизпълнение и очакваната конюнктура за експозициите, обезпечени с ипотеки върху недвижимо имущество в дадени области.

  10. Държавите-членки следва да имат право да запазват или въвеждат национални разпоредби, ако настоящият регламент не предвижда единни правила, при условие че тези национални разпоредби не са в противоречие с правото на Съюза или не застрашават прилагането на единните правила.

  11. Когато държавите-членки приемат насоки от общ характер, по-специално в областите, където приемането от Комисията на проекти на технически стандарти все още не е приключило, тези насоки не могат да противоречат на правото на Съюза, нито да накърняват прилагането му.

  12. Настоящият регламент не пречи на държавите-членки да налагат еквивалентни изисквания спрямо предприятията, които не попадат в обхвата му.

  13. Общите пруденциални правила в настоящия регламент са допълнени с индивидуални споразумения, които се определят от компетентните органи в резултат на постоянния надзорен преглед на всяка отделна кредитна институция и инвестиционен посредник. Обхватът на подобни надзорни разпоредби следва да бъде изложен в директива, тъй като компетентните органи следва да могат самостоятелно да преценят кои разпоредби да наложат.

  14. Настоящият регламент не следва да засяга способността на компетентните органи да налагат специфични изисквания в рамките на посочените в Директива [въвежда се от Службата за публикации] надзорен преглед и оценка съобразно рисковия профил на дадена кредитна институция и инвестиционен посредник.

  15. Европейският банков орган (ЕБО) бе създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган)11. Посоченият регламент има за цел повишаване качеството и последователността на националния надзор и укрепване на контрола върху трансграничните групи.

  16. Регламент (ЕС) № 1093/2010 задължава ЕБО да предприема действия в съответствие с директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. ЕБО предприема действия и в сферата на дейност на кредитните институции и инвестиционните посредници във връзка с въпроси, които не са включени изрично в тези директиви, при условие че подобни действия са необходими, за да се гарантира ефективното и последователното им прилагане. Настоящия регламент следва да вземе предвид ролята и функцията на ЕБО и да улесни упражняването на правомощията му, изложени в посочения регламент.

  17. Еднакви финансови изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници са необходими, за да се осигурят сходни защитни механизми за вложителите и справедливи условия на конкуренция между съпоставими групи кредитни институции и инвестиционни посредници.

  18. Тъй като кредитните институции и инвестиционните посредници на вътрешния пазар са в пряка конкуренция, изискванията за наблюдение следва да бъдат еднакви в целия ЕС.

  19. Когато при упражняването на надзора е необходимо да се определи размерът на консолидирания капитал на група кредитни институции и инвестиционни посредници, изчисленията трябва да се извършват в съответствие с настоящия регламент.

  20. В съответствие с настоящия регламент, капиталовите изисквания се прилагат на индивидуална и консолидирана основа, освен ако компетентните органи решат за подходящо да не прилагат индивидуален надзор. Индивидуалният, консолидираният и трансграничният консолидиран надзор са полезни инструменти при контролирането на кредитните институции и инвестиционните посредници.

  21. За да се осигури адекватна платежоспособност на кредитните институции и инвестиционните посредници в рамките на дадена група, от съществено значение е минималните капиталови изисквания да се прилагат въз основа на консолидираното финансово състояние на групата. За да се осигури правилното разпределение на капитала в рамките на групата и неговата наличност за защита на спестяванията при необходимост, капиталовите изисквания следва да се прилагат спрямо отделните кредитни институции и инвестиционни посредници в рамките на дадена група, освен в случаите, когато тази цел може да бъде постигната ефективно по друг начин.

  22. Използването на точно определен счетоводен метод за изчисляване на капитала, неговата адекватност спрямо рисковата експозиция на дадена кредитна институция и инвестиционен посредник, както и за оценка на концентрацията на експозициите, следва да се прави в съответствие с разпоредбите на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции12, в която са включени някои промени на разпоредбите на Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети13, или с тези на Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагане на международните счетоводни стандарти14 — в зависимост от това с кой от тези актове се регулира счетоводната отчетност на кредитните институции и инвестиционните посредници съгласно националното право.

  23. За да се осигури подходяща платежоспособност е важно да се предвидят капиталови изисквания, които да претеглят активите и задбалансовите позиции според степента на риска.

  24. На 26 юни 2004 г. БКБН прие рамково споразумение относно международното сближаване на начините на оценка на капитала и на капиталовите изисквания („рамка Базел ІІ“). Разпоредбите на Директива 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, поети от настоящия регламент, са равностойни на разпоредбите в рамковото споразумение Базел II. Следователно, чрез включването на допълнителните елементи от Базел III, настоящият регламент представлява еквивалент на разпоредбите на споразуменията Базел ІІ и ІІІ.

  25. Съществено е да се вземе предвид разнообразието от кредитни институции и инвестиционни посредници в ЕС чрез осигуряването на алтернативни подходи за изчисляване на капиталовите изисквания във връзка с кредитния риск, включващи различни нива на чувствителност към риска и изискващи различни степени на сложност. Използването от кредитните институции и инвестиционните посредници на външни рейтинги и собствени оценки на отделните параметри на кредитния риск представлява значително подобряване на чувствителността към риска и пруденциалната стабилност на правилата във връзка с кредитния риск. Трябва да има подходящи стимули за кредитните институции и инвестиционните посредници да преминават към подходи с по-висока чувствителност към риска. При изчисленията, необходими за прилагането на посочените в настоящия регламент подходи по отношение на кредитния риск, кредитните институции и инвестиционните посредници следва да подобрят процесите си на оценка и управление на кредитния риск, за да се осигурят такива методи за определяне на нормативни капиталови изисквания, които отразяват сложността на процесите при отделните кредитни институции и инвестиционни посредници. В това отношение следва да се счита, че обработката на данни във връзка с формирането и управлението на експозиции към клиенти включва разработването и утвърждаването на системи за управление и оценка на кредитния риск. Това служи не само на законните интереси на кредитните институции и инвестиционните посредници, а и на целите на настоящия регламент за използването на по-добри методи за оценка и управление на риска и приложимост на тези методи при определянето на нормативни капиталови изисквания.

  26. Капиталовите изисквания следва да съответстват на рисковете, за които се отнасят. По-специално, в изискванията следва да се отрази снижаването на степента на риска, дължащо се на наличието на голям брой сравнително малки експозиции.

  27. В съответствие с решението на БКБН, прието от Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора на 10 януари 2011 г., при нежизнеспособност на дадена институция всички нейни инструменти на допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред следва да се отпишат напълно и окончателно или напълно да се преобразуват в базов собствен капитал от първи ред.

  28. Разпоредбите на настоящия регламент спазват принципа на пропорционалност, по-специално като отчитат разнообразието в размера и мащаба на операциите и обхвата на дейността на кредитните институции и инвестиционните посредници. Спазването на принципа на пропорционалност означава също, че възможно най-простите процедури за определянето на рейтинг, дори при вътрешнорейтинговия подход, се признават за експозиции към непрофесионални клиенти.

  29. Динамичният характер на настоящия регламент дава възможност на кредитните институции и инвестиционните посредници да избират между три подхода с различна сложност. С цел да се позволи особено на малките кредитни институции и инвестиционни посредници да изберат по-чувствителния към риска вътрешнорейтингов подход, съответните разпоредби следва да се тълкуват така, че класовете експозиции да включват всички експозиции, които в настоящия регламент са третирани пряко или косвено като принадлежащи към посочените класове. Като общо правило, компетентните органи не следва да допускат дискриминация между трите подхода по отношение на процеса на надзорен преглед, т.е. кредитните институции и инвестиционните посредници, избрали стандартизирания подход, не следва само поради тази причина да подлежат на по-строг надзор.

  30. Все повече следва да се акцентира върху методите за редуциране на кредитния риск в рамките на правила, чиято цел е да се гарантира, че платежоспособността не се засяга поради неоправдано признаване. Където е възможно, при стандартизирания, а и при другите подходи, следва да се признава действащото в съответните държави-членки обичайно банково обезпечение за редуциране на кредитния риск.

  31. За да се гарантира, че рисковете и тяхното редуциране вследствие на предприети от кредитните институции и инвестиционните посредници секюритизации и инвестиции са правилно отразени в капиталовите изисквания по отношение на тези дружества, е необходимо да се включат норми, предвиждащи третиране на тези дейности и инвестиции, характеризиращо се с чувствителност към риска и пруденциална стабилност.

  32. Операционният риск е значим риск, пред който са изправени кредитните институции и инвестиционните посредници, и който трябва да бъде покрит с капитал. От съществено значение е да се отчете разнообразието от кредитни институции и инвестиционни посредници в ЕС, като се предоставят алтернативни подходи за изчисляване на изискванията за операционния риск чрез включването в тях на различни равнища на чувствителност към риска и като се изиска различна степен на сложност. За кредитните институции и инвестиционните посредници следва да има подходящи стимули за преминаване към подходи с по-висока чувствителност към риска. Предвид появата на изключително усъвършенствани методи за оценка и управление на операционния риск, нормите следва да бъдат обект на прегледи и да се актуализират по подходящ начин, включително във връзка с различните направления на дейността и отчитането на методите за редуциране на риска. В тази връзка при простите подходи за изчисляване на капиталовите изисквания във връзка с операционния риск следва да се акцентира върху отчитането на застраховането.

  33. Наблюдението и контролът върху експозициите на кредитната институция следва да са неразделна част от надзора над нея. Следователно прекомерната концентрация на експозиции към един клиент или група от свързани клиенти може да доведе до неприемлив риск от загуба. Такава ситуация е неблагоприятна за платежоспособността на кредитната институция.

  34. При определяне дали съществуват групи свързани клиенти и съответно — експозиции, съставляващи едно цяло от гледна точка на поемания риск, е важно да се отчитат и рисковете, породени от общ източник на значително финансиране, предоставено от самата кредитна институция или инвестиционен посредник, нейната/неговата финансова група или свързани лица.

  35. Въпреки че е желателно изчисляването на размера на експозицията да се основава на използваното за целите на капиталовите изисквания, е уместно да се приемат правила за наблюдение на големите експозиции, без да се прилага претегляне или степенуване на риска. Освен това, прилаганите методи за редуциране на кредитния риск в рамките на режима по отношение на платежоспособността бяха създадени въз основа на предположението, че кредитният риск е добре диверсифициран. При големите експозиции, свързани с риск от концентрация, основан на едно поето задължение, кредитният риск не е диверсифициран. Отчитането на ефекта от тези методи следва в такъв случай да бъде обвързано с пруденциални предпазни мерки. В тази връзка е необходимо при големите експозиции да се предвиди ефективно възстановяване на кредитната защита.

  36. Предвид факта, че загубата от експозиция към кредитна институция или инвестиционен посредник може да бъде толкова сериозна, колкото и загуба от всяка друга експозиция, такива експозиции следва да бъдат третирани и отчитани по същия начин като всички останали. Въпреки това бе въведено алтернативно количествено ограничение за намаляване на непропорционалното въздействие на такъв подход върху по-малките институции. Освен това, съвсем краткосрочните експозиции, свързани с прехвърляне на пари, включително изпълнението на разплащателни услуги, клиринг, сетълмент и попечителски услуги за клиенти, подлежат на освобождаване, за да се улесни гладкото функциониране на финансовите пазари и на свързаната инфраструктура. Тези услуги обхващат например изпълнението на парични клирингови операции и сетълмент и подобни дейности с цел улесняване на сетълмента. Свързаните експозиции включват експозиции, които могат да не са предвидими и следователно не могат да бъдат напълно контролирани от кредитната институция — например баланси по сметки по междубанкови операции в резултат от плащания от клиенти, включително удържани или начислени такси и лихви, и други плащания по услуги за клиенти, както и предоставени или получени обезпечения.

  37. Важно е да се премахне несъответствието между интересите на дружествата, които преобразуват заемите в ценни книжа и други търгуеми финансови инструменти (инициатори или спонсори), и тези, които инвестират в тези ценни книжа или инструменти (инвеститори). Също така е важно наличието на съответствие между интересите на инициатора или спонсора и интересите на инвеститорите. За тази цел инициаторът или спонсорът следва да запазва значителен интерес в базовите активи. Необходимо е, следователно, инициаторите или спонсорите да запазят експозиция към риска, свързан с въпросните заеми. Като цяло, секюритизационните сделки не следва да се структурират по начин, който да избягва прилагането на изискването за запазване, по-специално чрез такси или премии или чрез двете. Такова запазване следва да бъде приложимо във всички случаи, когато е налице икономическият ефект от дадена секюритизация, независимо от правните структури или инструменти, които се използват за постигане на този икономически ефект. По-специално когато кредитният риск се прехвърля чрез секюритизация, инвеститорите следва да вземат решенията си едва след като извършат надлежен комплексен анализ, за което се нуждаят от подходяща информация относно секюритизациите.

  38. Условието за запазване не следва да се прилага многократно. За всяка секюритизация е достатъчно инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор да е длъжен да изпълни изискването. По същия начин, когато секюритизационните операции обхващат други секюритизации като базисни, условието за запазване следва да се прилага само спрямо секюритизацията, която е обект на инвестиране. Закупените вземания не следва да подлежат на условието за запазване, ако възникват от корпоративна дейност, когато са прехвърлени или продадени на по-ниска цена с цел финансиране на тази дейност. Компетентните органи следва да прилагат рисковото тегло при неизвършването на надлежен комплексен анализ и неизпълнението на задълженията за управление на риска във връзка със секюритизация, както и при съществени нарушения на политиките и процедурите за анализ на базисните рискове.

  39. Надлежният комплексен анализ се използва за правилна оценка на рисковете от секюритизиращи експозиции както за търговския, така и за банковия портфейл. Освен това задълженията за надлежен комплексен анализ трябва да бъдат пропорционални. Процедурите за надлежен комплексен анализ следва да допринасят за изграждане на по-голямо доверие между инициаторите, спонсорите и инвеститорите. Следователно е желателно съответната информация относно процедурите за надлежен комплексен анализ да бъде съобщавана по подходящ начин.

  40. Необходима е особена предпазливост в случаите, когато кредитна институция или инвестиционен посредник получава експозиция към своето собствено предприятие майка или към други дъщерни предприятия на предприятието майка. Управлението на експозициите, поети от кредитната институция и инвестиционния посредник, следва да е напълно независимо и в съответствие с принципите за надеждно управление, без да се влияе от други съображения. По отношение на големите експозиции е необходимо да се установят и специфични стандарти, съдържащи по-строги ограничения, за експозиции, поети от кредитната институция към собствената ѝ група. Такива стандарти не се прилагат, когато предприятието майка е финансов холдинг или кредитна институция или когато останалите дъщерни предприятия са кредитни или финансови институции, или предприятия, които предлагат спомагателни услуги, при условие че всички тези предприятия са обхванати от консолидирания надзор върху кредитната институция.

  41. Предвид чувствителността им към риска е желателно да се следи дали нормите, свързани с капиталовите изисквания, оказват съществено въздействие върху икономическия цикъл. Комисията, отчитайки приноса на Европейската централна банка, следва да докладва тези аспекти на Европейския парламент и на Съвета.

  42. Капиталовите изисквания за дилърите на стоки, включително тези, които понастоящем са освободени от изискванията на Директива 2004/39/ЕО, следва да бъдат преразгледани.

  43. Либерализирането на пазарите на газ и електричество е важно за Съюза като цел както от икономическа, така и от политическа гледна точка. С оглед на това капиталовите изисквания и другите пруденциални правила, насочени към стопанските субекти на тези пазари, следва да бъдат пропорционални и да не възпрепятстват необосновано либерализирането. Постигането му следва да се отчита при бъдещо преразглеждане на настоящия регламент.

  44. Кредитните институции и инвестиционните посредници, които инвестират в пресекюритизации, следва да извършват надлежен комплексен анализ по отношение както на базисните секюритизации, така и на заложените в тях несекюритизирани експозиции. Кредитните институции и инвестиционните посредници следва да преценят дали експозициите в рамките на програми с търговски книжа, обезпечени с активи, представляват пресекюритизиращи експозиции, включително в рамките на програми, при които се придобиват първостепенни траншове от отделни групи цели заеми, където нито един от тези заеми не е секюритизираща или пресекюритизираща експозиция, а защитата срещу „първа загуба“ за всяка инвестиция се осигурява от продавача на заема. При втората ситуация специфичният за дадена група механизъм за ликвидност по правило не следва да бъде считан за пресекюритизираща експозиция, тъй като представлява транш от еднородна група активи (т.е. приложимата група от цели заеми), който не съдържа секюритизиращи експозиции. За разлика от това, кредитното подобрение за цяла програма, което покрива само някои от загубите над осигурената от продавача защита в различните групи, по принцип представлява разделяне на траншове на риска от дадена група разнородни активи, съдържаща поне една секюритизираща експозиция, и поради това се разглежда като пресекюритизираща експозиция. Въпреки това, ако подобна програма се финансира изцяло посредством единичен клас търговски книжа и ако кредитното подобрение за цялата програма не е пресекюритизация или ако търговските книжа се обезпечават изцяло от кредитната институция или инвестиционния посредник спонсор, като по този начин инвеститорът в търговските книжа на практика е изложен на риск от неизпълнение от страна на спонсора, а не от страна на базисните групи или активи, то въпросните търговски книжа по правило не следва да се считат за пресекюритизираща експозиция.

  45. Разпоредбите за достоверно остойностяване на търговския портфейл следва да се прилагат за всички инструменти, оценявани по справедлива стойност, независимо дали са в търговския или банковия портфейл на кредитните институции и инвестиционните посредници. Следва да се уточни, че когато достоверното остойностяване би довело до по-ниска балансова стойност от действително признатата при счетоводното отчитане, абсолютната стойност на разликата следва да се приспадне от капитала.

  46. Кредитните институции и инвестиционните посредници следва да имат избор дали да прилагат капиталово изискване към секюритизиращите позиции, които получават 1 250 % рисково тегло съгласно настоящия регламент, или да ги приспаднат от своя базов собствен капитал от първи ред, независимо дали позициите са в търговския или в банковия портфейл.

  47. Институциите инициатори или спонсори следва да не могат да избягват забраната за косвена подкрепа, като използват за осигуряването ѝ търговските си портфейли.

  48. С Директива 2006/48/ЕО се въведе преференциално рисково тегло при стандартизирания подход за експозиции към малки или средни предприятия или физически лица, както и възможността за институциите да прилагат подходи, основани на вътрешен рейтинг, когато те самите оценяват рисковото тегло, предвид стабилността на собствените им критерии за поемане на емисия. Преференциалните рискови тегла следва да продължават да бъдат в сила и съгласно настоящия регламент. Въпреки това, в срок до 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент следва да бъдат разгледани възможните ползи от намаляването на рисковите тегла или разширяване на прилагането им към повече експозиции. Такова разглеждане следва да се основава на примери от практиката и да използва надеждни данни за кредитни загуби по експозиции към малки или средни предприятия или физически лица в рамките на пълен икономически цикъл. Във връзка с това разглеждане следва да се обърне специално внимание на въздействието върху потребителските заеми.

  49. Без да се засягат оповестяванията, изисквани изрично от настоящия регламент, целта на изискванията за оповестяване следва да бъде да се предостави на участниците на пазара вярна и задълбочена информация относно рисковия профил на отделните институции. Поради това от кредитните институции и инвестиционните посредници следва да се изиска да оповестяват допълнителна информация, която не е изрично описана в настоящия регламент, ако такова оповестяване е необходимо за постигане на тази цел.

  50. Когато във външна кредитна оценка за секюритизираща позиция се включва ефектът от кредитната защита, осигурявана от самата институция, извършваща инвестицията, институцията следва да не може да извлича ползи от по-ниското рисково тегло в резултат на тази защита. Това не следва да води до приспадане на секюритизацията от капитала, ако съществуват други начини за определяне на рисковото тегло в съответствие с действителния риск на позицията, без да се взима предвид такава кредитна защита.

  51. В светлината на последните им слаби резултати, стандартите за вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск следва да станат по-строги. По-специално, отчитането на риска чрез тях следва да се допълни по отношение на кредитния риск в търговския портфейл. Освен това, капиталовите изисквания следва да включват елемент за кризисни условия, така че при влошаване на пазарната конюнктура да бъдат засилени с оглед намаляване на потенциала за проциклично движение. Кредитните институции и инвестиционните посредници следва също така да провеждат обратни тестове за устойчивост, за да проучат какъв сценарий би могъл да представлява предизвикателство пред устойчивостта им, освен ако могат да докажат, че подобен тест е излишен. С оглед на неотдавнашните особени трудности при третиране на секюритизиращите позиции чрез подходи, основани на вътрешни модели, способността на кредитните институции и инвестиционните посредници да моделират рисковете, свързани със секюритизацията, в търговския портфейл следа да се ограничи и да се изиска като правило стандартизирано капиталово покритие за секюритизиращите позиции в търговския портфейл.

  52. В настоящия регламент се определят ограничен брой изключения за някои дейности на корелационно търгуване, при които надзорният орган може да разреши на дадена институция да изчислява цялостно капиталово изискване съобразно строги правила. В такива случаи институцията ще трябва да прилага към тези дейности капиталово изискване, равно или на капиталовото изискване по вътрешно разработения подход, или на 8 % от капиталовото изискване за специфичен риск съгласно стандартизирания метод на изчисляване — която от двете стойности е по-висока. За тези експозиции няма да се изисква прилагането на изискването за допълнителен риск, но те следва да бъдат включени както в параметъра „стойност под риск“, така и в този за стойността под риск в кризисни ситуации.

  53. С оглед на естеството и мащаба на неочакваните загуби, понесени от кредитните институции и инвестиционните посредници по време на финансовата и икономическа криза, е необходимо допълнително да се подобри качеството и хармонизирането на капитала, който кредитните институции и инвестиционните посредници са длъжни да поддържат. Това следва да включва предефиниране на основните елементи на разполагаемия капитал за поемане на неочакваните загуби, по-ясно дефиниране на хибридния капитал и въвеждане на еднообразни пруденциални корекции на капитала. Необходимо е също така да се повишат значително капиталовите равнища, включително новите капиталови отношения, насочени към основните елементи на разполагаемия капитал за поемане на неочакваните загуби.

  54. С оглед засилването на пазарната дисциплина и финансовата стабилност е необходимо да се въведат по-подробни изисквания за оповестяване на формата и естеството на регулаторния капитал и направените пруденциални корекции, за да се гарантира, че инвеститорите и вложителите са достатъчно добре информирани за платежоспособността на кредитните институции и инвестиционните посредници.

  55. Новите дефиниции за капитала и регулаторните капиталови изисквания следва да бъдат въведени по начин, който отчита факта, че съществуват различия между държавите по отношение на обстоятелствата и отправните точки, както и че първоначалните разлики около новите стандарти ще намалеят през преходния период. С цел да се осигури съответна приемственост в капиталовите равнища, съществуващите капиталови инжекции в публичния сектор ще бъдат запазени в рамките на преходния период.

  56. В Директива 2006/48/ЕО от кредитните институции се изисква да разполагат с капитал, който надхвърля или е равен на определените минимални суми до 31 декември 2011 г. В светлината на продължителните последствия от финансовата криза в банковия сектор и във връзка с удължаването на срока на преходните режими за капиталовите изисквания, приети от БКБН, е целесъобразно да се въведе отново долна граница за ограничен период от време, докато бъде натрупан достатъчно капитал в съответствие с преходните режими за капитала, предвидени в настоящия регламент, които ще бъдат поетапно въведени от 2013 до 2019 г. За групите със значителна банкова или инвестиционна и застрахователна дейност в Директива 2002/87/ЕО относно финансовите обединения се определят специфични правила за противодействие на „двойното отчитане“ на капитала. Директива 2002/87/ЕО се основава на международно приети принципи за противодействие на рисковете в отделните сектори. Настоящото предложение укрепва начина на прилагане на тези правила за финансовите конгломерати към банковите групи и групите инвестиционни посредници, като осигурява тяхното солидното и последователно прилагане. Всякакви допълнително необходими промени ще бъдат разгледани в прегледа на Директива 2002/87/ЕО, който се очаква през 2012 г.

  57. Финансовата криза разкри, че кредитните институции и инвестиционните посредници силно подцениха кредитния риск от контрагента, свързан с извънборсовите деривативи. Това накара през септември 2009 г. лидерите на държавите от Г-20 да изискат повече извънборсови деривативи да бъдат уреждани чрез централен контрагент (ЦК). Освен това те изразиха желание да подложат тези извънборсови деривативи, които не са могли да бъдат уредени централизирано, на по-високи капиталови изисквания с цел да се отразят правилно по-високите рискове, свързани с тях.

  58. Вследствие на призива на лидерите на Г-20, в рамките на Базел III БКБН съществено измени третирането на кредитния риск от контрагента. Базел III се очаква да доведе до значително повишаване на капиталовите изисквания по отношение на сделките на кредитните институции и инвестиционните посредници, свързани с извънборсовите деривативи и финансирането на ценни книжа, както и да създаде значителни стимули за кредитните институции и инвестиционните посредници да използват ЦК. Базел III се очаква да осигури и други стимули за укрепване на управлението на риска при експозициите към кредитен риск от контрагента и да преразгледа действащото третиране на кредитния риск от контрагента при експозиции към ЦК.

  59. Институциите следва да заделят допълнителен капитал поради риска от корекция на кредитната оценка на извънборсовите деривативи. Институциите следва да прилагат по-висока корелация със стойността на активите при изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента при експозиции към някои финансови институции поради операции с извънборсови деривативи и финансиране на ценни книжа. Кредитните институции и инвестиционните посредници следва също така значително да подобрят оценяването и управлението на кредитния риск от контрагента чрез по-добро противодействие на утежняващия риск, на контрагентите, използващи изключително много ливъриджа, и на обезпеченията, като това бъде придружено от съответните подобрения в областите на бек-тестването и тестването на устойчивостта.

  60. Търговските експозиции към централните контрагенти обикновено се ползват от предоставените от тях многостранно нетиране и механизъм за поделяне на загубата. Следователно те включват много нисък кредитен риск от контрагента и следва да подлежат на много ниско капиталово изискване. В същото време това изискване трябва да бъде положително, с цел да се гарантира, че кредитните институции и инвестиционните посредници проследяват и наблюдават експозициите си към ЦК като част от доброто управление на риска, както и да се отрази, че дори търговските експозиции към ЦК не са защитени от риск.

  61. Гаранционен фонд на ЦК е механизъм, който позволява поделяне (общо поемане) на загубата между клиринговите членове на ЦК. Той се използва когато загубите, претърпени от ЦК в резултат на неизпълнение от страна на клирингов член, са по-големи от маржовете и вноските в гаранционния фонд, предоставени от този клирингов член, както и от всякакви други средства на защита, които ЦК може да използва преди да прибегне до вноските на останалите клирингови членове. С оглед на това, рискът от загуба при експозиции към вноски в гаранционния фонд е по-висок от този при търговските експозиции. Следователно този вид експозиции следва да подлежи на по-високо капиталово изискване.

  62. Хипотетичният капитал“ на ЦК следва да бъде променлива, необходима за определяне на капиталовото изискване за експозициите на клирингов член поради вноските му в гаранционния фонд на ЦК. Той не би следвало да се разбира като нищо друго. По-специално, той не следва да се разбира като размера на капитала, който компетентният орган изисква от ЦК да държи.

  63. Преразглеждането на третирането на кредитния риск от контрагента и по-специално въвеждането на по-високи капиталови изисквания за двустранните деривативи с цел отразяване на по-високия риск, който тези договори представляват за финансовата система, е неразделна част от усилията на Комисията за осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривативи. Следователно, настоящият регламент допълва предложението на Комисията от 15 септември 2010 г. за регламент относно извънборсовите деривативи, централните контрагенти и регистрите на транзакции15.

  64. Годините преди финансовата криза се характеризираха с прекомерно натрупване в кредитните институции и инвестиционните посредници на експозиции по отношение на капитала им (ливъридж). По време на финансовата криза, загубите и недостигът на финансиране принудиха тези дружества да намалят значително своя ливъридж за кратък период от време. Това усили натиска за понижаване цените на активите, причинявайки по-нататъшни загуби както за кредитните институции, така и за инвестиционните посредници, което на свой ред доведе до по-нататъшно намаляване на техния капитал. Крайният резултат от тази ориентирана надолу спирала бе ограничаването на кредитирането на реалната икономика и по-сериозна и по-дълга криза.

  65. Капиталовите изисквания, основани на риска, са от първостепенно значение за гарантиране на достатъчно капитал за покриване на неочаквани загуби. Въпреки това кризата показа, че тези изисквания не са достатъчни за предотвратяване на поемането от кредитните институции и инвестиционните посредници на прекомерни рискове поради раздут ливъридж.

  66. През септември 2009 г. лидерите на Г-20 поеха ангажимент за разработване на международно договорени правила, които да възпират прекомерния ливъридж. За тази цел те подкрепиха въвеждането на коефициент на ливъридж като допълнителна мярка към рамката Базел II.

  67. През декември 2010 г. БКБН публикува насоки за изчисляване на коефициента на ливъридж. Тези правила предвиждат период от 1 януари 2013 г. до 1 януари 2017 г., през който ще бъдат наблюдавани коефициентът на ливъридж, неговите компоненти и връзката му с основаното на риска изискване. Въз основа на резултатите от периода на наблюдение БКБН възнамерява да направи окончателни корекции на определението и калибрирането на коефициента на ливъридж през първата половина на 2017 г. с оглед въвеждането на 1 януари 2018 г. на задължително изискване въз основа на целесъобразен преглед и калибриране. В насоките на БКБН също така се предвижда оповестяването на коефициента на ливъридж и неговите компоненти, считано от 1 януари 2015 г.

  68. Коефициентът на ливъридж е нов регулаторен и надзорен инструмент на Съюза. В съответствие с международните споразумения, той следва да се въведе първо като допълнителен елемент, който да се прилага спрямо отделни институции по преценка на надзорните органи. Задълженията на институциите за предоставяне на информация ще позволи целесъобразен преглед и калибриране с оглед придаването на обвързващ характер през 2018 г.

  69. При прегледа на въздействието на коефициента на ливъридж върху различни бизнес модели, особено внимание следва да се обърне на тези от тях, за които се смята, че водят до нисък риск — като ипотечното кредитиране и специализираното кредитиране на регионални правителства, местни власти или правни субекти от публичния сектор.

  70. С цел да се улесни преразглеждането, по време на периода на наблюдение кредитните институции и инвестиционните посредници следва да следят равнището и изменението на коефициента на ливъридж, както и риска, свързан с ливъриджа, като част от вътрешния процес на оценка на капиталовата адекватност. Това наблюдение следва да бъде включено в процеса на надзорен преглед.

  71. Ограниченията във връзка с променливото възнаграждение са важен елемент, за да се гарантира, че кредитните институции и инвестиционните посредници възстановяват равнището на своя капитал, когато действат в буферния обхват. Кредитните институции и инвестиционните посредници вече са длъжни да спазват принципа, че предоставянето и плащането по преценка на работодателя на променливо възнаграждение на тези категории персонал, чиято професионална дейност има съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, трябва да бъдат устойчиви, като се взима предвид финансовото състояние на институцията. За да се гарантира, че дадена институция своевременно възстановява капиталовите си равнища, целесъобразно е променливото възнаграждение и пенсионните права по преценка на работодателя да се свържат с рентабилността на институцията по време на всеки период, през който комбинираното изискване за буфер не е изпълнено.

  72. Структурите за добро управление, прозрачността и оповестяването на информация са от съществено значение за прилагането на разумни политики на възнаграждение. С цел да се гарантира адекватна пазарна прозрачност по отношение на техните структури на възнаграждение и на свързания с това риск, кредитните институции и инвестиционните посредници следва да оповестяват подробна информация относно своите политики и практики на възнаграждение и от съображения за поверителност — общата сума на възнагражденията за членовете на персонала, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на кредитната институция или инвестиционния посредник. Тази информация следва да бъде достъпна за всички заинтересовани страни.

  73. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни16 и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Европейския съюз и за свободното движение на такива данни17 следва да се прилагат в пълна степен при обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

  74. Кредитните институции и инвестиционните посредници следва да притежават запас от ликвидни активи, които да използват за покриване на нуждите си от ликвидност в краткосрочни кризисни ситуации на ликвидността. При използването на запаса те следва да въведат план за възстановяването му, а компетентните органи следва да гарантират адекватността на плана и неговото изпълнение.

  75. Запасите от ликвидни активи следва да бъдат на разположение по всяко време, за да компенсират изходящите ликвидни потоци. Потребностите от ликвидност при краткосрочни кризисни ситуации на ликвидността следва да се определят по стандартизиран начин, за да се осигури единен стандарт за стабилността и равностойни условия на конкуренция. Следва да се гарантира, че такова стандартизирано определяне няма да доведе до непредвидени последици за финансовите пазари, кредитирането и икономическия растеж, като се вземат предвид различните бизнес модели и практики на финансиране на кредитните институции и инвестиционните посредници в Съюза. За тази цел изискването за покриване на потребностите от ликвидност следва да подлежи на период на наблюдение. Въз основа на наблюденията и с подкрепата на ЕБО, Комисията следва да потвърди или коригира изискването за покриване на потребностите от ликвидност чрез делегиран акт.

  76. С изключение на краткосрочните потребности за ликвидност, кредитните институции и инвестиционните посредници следва също така да възприемат структури за финансиране, които са стабилни в дългосрочен план. През декември 2010 г. БКБН се съгласи, че нетният коефициент за стабилно финансиране ще бъде превърнат в минимален стандарт до 1 януари 2018 г. и че БКБН ще въведе строги процедури за докладване с оглед наблюдение на коефициента през преходния период, както и че ще продължи да извършва преглед на въздействието на тези стандарти върху финансовите пазари, кредитирането и икономическия растеж, реагирайки на неочаквани последици, ако е необходимо. БКБН се съгласи, че нетният коефициент за стабилно финансиране ще подлежи на период на наблюдение и ще включва клауза за преразглеждане. В този контекст ЕБО следва, въз основа на изискваните в настоящия регламент докладвания, да анализира начина за разработване на изискване за стабилно финансиране. Въз основа на този анализ, Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета, както и да представи всякакви подходящи предложения за въвеждането на такова изискване до 2018 г.

  77. Слабостите в корпоративното управление в редица кредитни институции и инвестиционни посредници допринесоха за прекомерното и непредпазливо поемане на риск в банковия сектор, което доведе до несъстоятелност на отделни институции и системни проблеми.

  78. С цел да се улесни наблюдението върху практиките на корпоративно управление институциите и да се подобри пазарната дисциплина, кредитните институции и инвестиционните посредници следва да оповестяват публично организацията на корпоративното си управление. Техните управителни органи следва да одобрят и публично оповестят изявление, с което да се гарантира пред обществеността, че тази организация е подходяща и ефикасна.

  79. С цел да се осигури по време на преходния период постепенно сближаване между, от една страна, прилаганите в Съюза равнища на капитал и пруденциални корекции към определението на капитал, и от друга — към определението на капитал в настоящия регламент, въвеждането на капиталовите изисквания съгласно настоящия регламент следва да се извършва постепенно. От жизнено значение е да се осигури съответствието на този процес на поетапно въвеждане с неотдавнашните подобрения, направени от държавите-членки по отношение на капиталовите равнища и дефинирането им. За тази цел, по време на преходния период компетентните органи следва да определят, в рамките на определени долна и горни граници, как бързо да въведат необходимото равнище на капитал и пруденциалните корекции, определени в настоящия регламент.

  80. С цел да се улесни плавният преход от различни пруденциални корекции, прилагани понастоящем в държавите-членки, към набора от пруденциални корекции, установени в настоящия регламент, компетентните органи следва да имат правото по време на преходния период да продължат да изискват от институциите, до известна степен, да правят пруденциални корекции спрямо капитала, представляващи изключение от настоящия регламент.

  81. За да се гарантира, че институциите разполагат с достатъчно време, за да отговорят на новите изисквания за равнище и състав на капитала, някои капиталови инструменти, които не отговарят на дефиницията за капитал в настоящия регламент, следва да се изоставят постепенно между 1 януари 2013 г. и 31 декември 2021 г. Освен това, някои инструменти с източник държавата следва да бъдат изцяло признати в капитала за ограничен период.

  82. За да се осигури постепенното сближаване към единни правила за оповестяване от институциите, така че да се предостави на пазарните участници вярна и задълбочена информация относно рисковия профил на отделните институции, изискванията за оповестяване също следва да се въвеждат постепенно.

  83. За да се отчете развитието на пазара и опита при прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да бъде задължена да представя на Европейския парламент и на Съвета доклади, по целесъобразност заедно със законодателни предложения, относно възможното въздействие на капиталовите изисквания върху икономическия цикъл, капиталовите изисквания за експозициите под формата на обезпечени облигации, големите експозиции, изискванията за ликвидност, ливъриджа, експозициите към прехвърлен кредитен риск, кредитен риск от контрагента и метода на първоначалната експозиция, експозициите към непрофесионални клиенти, дефиницията за приемлив капитал и степента на прилагане на настоящия регламент.

  84. С цел уточняване на изискванията в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на технически корекции на настоящия регламент за изясняване на определенията с оглед осигуряване на еднообразното му прилагане или за да се вземе предвид развитието на финансовите пазари; за уеднаквяване на терминологията и рамковите определения в съответствие с последващи релевантни актове ; за адаптиране на разпоредбите на настоящия регламент относно капитала с оглед отчитане на промените в счетоводните стандарти или законодателството на Съюза или с оглед сближаването на надзорните практики; за разширяване на списъка на класовете експозиции за целите на стандартизирания или вътрешнорейтинговия подход с оглед отчитане на промените на финансовите пазари; за адаптиране на някои стойности от значение за тези класове експозиции с оглед отчитане на последиците от инфлацията; за коригиране на списъка и класификацията на задбалансовите позиции; както и за да се адаптират отделни разпоредби и технически критерии за третирането на кредитния риск към контрагента, за стандартизирания и вътрешнорейтинговия подход, редуцирането на кредитния риск, секюритизацията, операционния риск, пазарния риск, ликвидността, капиталовия буфер, ливъриджа и оповестяването, така че да бъдат отчетени промените на финансовите пазари или в счетоводните стандарти или законодателството на Съюза, или във връзка със сближаването на надзорните практики и оценяването на риска и отчитането на резултата от прегледа на различни въпроси, свързани с обхвата на Директива 2004/39/ЕО.

  85. Комисията следва да бъде оправомощена и да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на определянето на временно намаляване на посочените в настоящия регламент равнище на капитала или рискови тегла с оглед отчитането на специфични обстоятелства; разясняването на освобождаването на някои експозиции от разпоредбите на настоящия регламент относно големите експозиции; уточняването на размерите, свързани с изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл, за да се отчете развитието в икономическата и паричната област; адаптирането на категориите инвестиционни посредници, които могат да се ползват от някои дерогации във връзка с изискуемите равнища на капитал, с цел да се отчете развитието на финансовите пазари; разясняването на изискването към инвестиционните посредници да притежават капитал, равен на една четвърт от режийните разходи за предходната година, за да се осигури еднообразното прилагане на настоящия регламент; определянето на елементите на капитала, от които се приспадат позициите на институцията в инструменти на съответни дружества; въвеждането на допълнителни разпоредби през преходния период, свързани с третирането на актюерските печалби и загуби при остойностяването на пасивите на институциите, свързани с пенсионни планове с дефинирани доходи; временното увеличение на размера на капитала; както и определянето на изискванията за ликвидност.

  86. От особено значение е по време на своята подготвителна работа Комисията да проведе съответните консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове, Комисията следва да осигури своевременно и подходящо предаване на съответните документи едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

  87. Комисията следва да бъде също така оправомощена да приеме чрез спешна процедура временно увеличение на равнището на капитала, на рисковите тегла или пруденциалните изисквания с оглед реагиране на промените на пазара. Тези разпоредби следва да се прилагат за период, който не надвишава 6 месеца, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу делегирания акт в срок от 6 седмици. Комисията следва да посочи мотивите за използването на спешната процедура.

  88. Техническите стандарти в сектора на финансовите услуги следва да осигурят хармонизиране, еднообразни условия и адекватна защита на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Европейски съюз. EБО е орган с високоспециализиран експертен опит, поради което би било ефикасно и целесъобразно разработването на проекти на регулаторни и изпълнителни технически стандарти, които не включват политически избор, да бъде възложено на него, като те се предоставят на Комисията.

  89. Комисията следва да приеме разработените от ЕБО проекти на регулаторни технически стандарти по отношение на кооперативните дружества или други подобни институции, някои капиталови инструменти, пруденциалните корекции, приспаданията от капитала, инструментите на допълнителния капитал, малцинствените участия, спомагателните банкови дейности, третирането на корекцията за кредитен риск, вероятността от неизпълнение, загубата при неизпълнение, корпоративното управление, подходите към рисково претегляне на активите, сближаването на надзорните практики, ликвидността и преходните разпоредби за капитала посредством делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище.

  90. Комисията следва също да бъде оправомощена да приема изпълнителни технически стандарти посредством изпълнителни актове в съответствие с член 291 от ДФЕС и член 15 от Регламент (ЕО) № 1093/2010. ЕБО следва да бъде натоварен с изготвянето на изпълнителни технически стандарти, които се предоставят на Комисията по отношение на консолидирането, съвместното взимане на решение, докладването, оповестяването, експозициите, обезпечени с ипотеки, оценката на риска, подходите към рисково претегляне на активите, рисковите тегла и спецификацията на някои експозиции, третирането на опциите и варантите, позициите в капиталови инструменти и валута, употребата на вътрешни модели, ливъриджа и задбалансовите позиции.

  91. С цел гарантиране на еднообразни условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Посочените правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница