1 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Повече от четири пъти е паднала консолидираната печалба на "Стара планина холд" към края на миналата година, показва публикуваният отчет. Холдингът е завършил годината с 1.86 млн. лв. положителен резултат при 7.8 млн. лв. година по-рано. Почти двойно е спадът на продажбите, като основно е при реализираната продукция.

В доклада за дейността му се посочва, че съществен ефект върху финансите имат дъщерните предприятия, които са ориентирани основно към износ в страните от Западна Европа. Според документа техни големи клиенти вече съобщават за възстановяване и нови поръчки.

Загубата на "Доверие обединен холдинг" за миналата година е намаляла двойно. Към края на декември отрицателният резултат е 1.84 млн. лв., като основната причина за него е спад при продажбите. Според доклада за дейността "Доверие" има затруднения със събирането на вземания от клиенти, при което се налага удължаване на сроковете за тях.

Отново силен ръст на печалбата показва обаче "Софарма" – според доклада само от новите пазари Турция и Сърбия компанията е получила 2.3 млн. евро приходи. В Украйна и Русия има повишение на продажбите, както и на българския пазар. Дълговете по банкови заеми на "Софарма" падат от 73.5 млн. лв. за 2008 г. до 24.6 млн. лв. за миналата.

Печалбата на добивното предприятие "Каолин" е спаднала наполовина, но от компанията подчертават, че продажбите му са паднали само с 5% през миналата година. Според доклада възстановяване на продажбите в строителния сектор има от третото тримесечие насам. Основната причина за общия спад на приходите е заради намаленото потребление на стъкларския бранш, което донякъде е компенсирано от реализацията на варовик в България.

При "Св. св. Константин и Елена холдинг" има лек ръст на приходите, но печалбата спада силно. От компанията очакват през тази година приходите от продажби на имоти да се стабилизират, а постъпленията от продадени апартаменти, които са сред основните източници на доходи, да се повишат.



01.03.2010 г., с. 4
ОЛАФ: Няма нарушения в ТЕЦ „Марица-изток 2"
Няма констатирани нарушения при провер­ката на комисия на ОЛАФ в ТЕЦ"Марица-изток 2", съобщиха от пресцентъра на електро­централата. Становище­то е отразено в доклад, подписан от всички участници в проверката.

Припомняме, че на 25 февруари „ТЕЦ Ма­рица-изток 2" ЕАД бе посетена от представители на Европейската служба за борба с из­мамите (ОЛАФ), заед­но с прокурори и пред­ставители на ЕБВР. Целта им бе да се за­познаят с документите и развитието на проекта „Изграждане на сероочистващата инста­лация (СОИ) на блоко­ве 5 и 6 на „ТЕЦ Мари­ца-изток 2" ЕАД, за кой­то имаше съмнения за нарушения. Стойността на договора е 85,632 млн. евро, което бе и най-ниската ценова оферта в търга. С из­пълнението на този проект димните газове ще бъдат очистени от серен диоксид с най-малко 94 % и блокове 5 и 6 ще бъдат приве­дени в съответствие с българското законода­телство и изисквания­та на европейските ди­рективи.

Това го казвам, за да бъда правилно разбран и за да се избегне погрешното впечатление, че онова, което ще споделя по-нататък, е плод на пристрастия. Освен това аз и досега се възхищавам от културата, такта и дълбоката аналитичност в публичните изяви на предишния посла­ник на САЩ, Негово превъз­ходителство г-н Байърли. По всяка вероятност и той стриктно е изпълнявал директивите на Белия дом, но умееше да ги пречупи през възприемателните способности и историческия опит на българина. Г-н Байърли беше наясно, че в качеството си на акредитиран дипломат е гост на държава, чието население е със сла­вянски корени и православно вероизповедание, че отноше­нието на обикновените българи към Русия е прежи­вяно. Неотдавна прочетох интервю на г-н Байърли в руската преса. В него той настоява, че САЩ и Русия са стратегически съюзници и че могат още по-тясно да си сътрудничат както в иконо­миката, така и във военната сфера. Почти едновременно с това изявление, държавният секретар на САЩ г-жа Клинтън покани Русия да се включи в осъществяването на американския противоракетен щит. Доколко такива предложения са реални, не мога да кажа. Но че са градивни, че вдъхват надеж­ди за извлечени поуки от световните политици да работят наистина в името на мира, в това едва ли трябва да се съмняваме.

В този аспект, при цялото ми уважение към величието на Съединените щати, оста­нах изненадан от три изявления на новия американски посланик, Негово превъзходи­телство г-н Джеймс Уорлик: става въпрос както за съдър­жанието им, така и за подб­рания тон.

Първият път това се случи на заседание в Атлантичес­кия клуб. В своята лекция посланик Уорлик каза между другото, че били водени преговори (по-късно се разбра, неформални) с българското правителство за разполагане на противоракетен щит на българска терито­рия. Тези думи уважаемият господин посланик ги произ­несе няколко дни, след като Румъния обяви, че е дала вече съгласието си на нейна територия да бъде инсталира­на противоракетната система ПРО. В този контекст проз­вуча като достоверно да са водени, макар и неформални, разговори и с българските управляващи.

Русия реагира веднага остро на казаното, тя протес­тира, че зад гърба й тайно, „неформално", се преговаря за разполагане на елементи от системата ПРО у нас. Аз очаквах, че ръководството на САЩ ще подкрепи протеклия диалог между американския посланик, Соломон Паси и хората на Бойко Борисов, защото така е редно. Стана обратното. Белият дом почти с извинителен тон поясни на руските си колеги, че такъв диалог не се е състоял, че САЩ при всички случаи предварително ще информи­рат руската страна за свои действия в тази насока (и всичко това, допълнено с цитираното изказване на г-жа Клинтън, че и Русия би могла да се включи в противоракетния щит). Освен това, според мен, политика­та, която днес провежда президентът Барак Обама, не се гради върху конфронтация с Русия, а се търси взаимно сътрудничество и във връзка с войната в Афганистан, и във връзка с ядрения и ракетен потенциал на Иран, и във връзка с позицията на Русия за Израел и арабските му съседи.

По повод на току-що щрихирания епизод руският министър на външните работи Лавров директно подчерта, че Русия счита всяко придвижване на НАТО към нейните земи за заплаха спрямо националната й сигурност, каквато заплаха представлява и строежът на системата ПРО. Що се отнася до защитните функции на системата ПРО, Русия се опасява главно от внезапно ядрено нападение от САЩ срещу Русия. Тогава ядрените заряди на САЩ (биха могли да са и на НАТО) ще могат да достигат до набелязаните точки и обекти на руска територия, докато ответните ядрени заряди на Русия ще бъдат прихванати от противоракетните съоръжения на системата ПРО. Именно поради това, най-вече поради това, Русия декларира, че ще потърси ефикасни способи, за да отговори на една толкова осезаема за нейната сигур­ност опасност.

Привържениците на такова инсталиране на системата ПРО в Румъния и България обаче обещават, че в скоро време това ще бъде политика не единствено на САЩ, но и на НАТО, тоест на Европейския съюз. Което ще означава за България изпълнение на задължения към организация, в която страната ни членува.

Моето мнение е, че за България разполагането на системата ПРО върху нейна територия е катастрофално за сигурността и бъдещото й развитие, все едно дали това ще е американско-българска договореност, или инициатива на НАТО.

България не е заинтересо­вана да се превръща в един от двата военно-стратегически пункта в Черноморието със система ПРО. От една стра­на, Русия е готова да разпо­ложи - при такава ситуация -най-мощните си ракетни установки срещу България.

От друга страна, Иран, върху който се акцентува като реален бъдещ противник, не е толкова далеч от границите на държавата ни и всячески ще се опита да „накаже" българските граждани, заради деянията на техните държав­ни ръководители. И не на последно място, България ще се превърне в непосредствен прицел на световния тероризъм.

Питам: Защо разполагане­то на елементите от противоракетния щит не се случи в държави от Средна, Централ­на и Западна Европа? Та нали техните елити по-отдавна осъществяват съюз­ническа политика със светов­ната сила САЩ? На Балканите Гърция отдавна е член на НАТО. Защо САЩ не се обърнат към гръцкото дър­жавно ръководство? А Тур­ция? Нейният черноморски бряг е необятен, Турция има достатъчно места и бази, където далеч по-удобно и стратегически по-целенасоче­но биха могли да бъдат поставени антиракетните оръжия. Турция неведнъж, и то успешно, е показвала, че опора в нейната военна доктрина са Съединените щати и че охотно си сътруд­ничи на военно равнище със задокеанския си съюзник. Турция се намира още по-близо до Иран и щом противоракетният щит е предназ­начен да прихваща ракети,

идващи от тази държава, логично е по-голямата близост да представлява предимство. Турция, наред с това, разполага с най-мощната след САЩ армия в НАТО, тоест, тя притежава по-сериозен потенциал за отбрана и съпротива срещу атаки на тероризма.

Питам: България участва в две световни войни срещу Русия. От това не спечели нищо, напротив, загуби територии, десетки хиляди човешки животи, застигнаха я национални катастрофи и унизителни договори, наложе­ни от великите сили. Може би съм прекалено сантимен­тален, но поне в този случай, ако САЩ действително ги е

грижа за България, нека не превръщат страната ни в източник на най-големи заплахи за Русия! И сега ли руснаците трябва да ни определят като братя предате­ли, като хора, готови да се обърнат веднага срещу своите освободители, според проро­ческото предсказание на Ф. Достоевски, готови да влязат в неизбежно противопоставя­не на най-великата славянска и православна държава?

Румъния - нейна си рабо­та! Щом иска, нека приеме елементите от системата ПРО. Но България? По време на Втората световна война, ставайки сателит на нацистка Германия, Румъния изпрати своята армия да се бие на Източния фронт. Благодарение на тази аван­тюра стотици хиляди румънс­ки семейства бяха почернени. България също стана сателит на нацистка Германия, но не изпрати своята армия на Източния фронт. Поради което не загина в Русия нито един наш войник. Така че всяка страна има право на избор. И на последици, според този избор.

Не малко български екс­перти ни убеждават, че ако противоракетният щит бъде на НАТО, България би трябвало да се включи в неговото изграждане. Но аз смятам, че дори и разполага­нето на щита да бъде под егидата НАТО, в интерес на България е да отлага, да избягва участието си в разпо­лагането на системата ПРО. Тя е задължена да се съпро­тивлява на включването си до последно. И то не само поради опасенията, посочени от мен. Но и защото в живо­та на народите и държавите, извън интересите и конюнк­турните съюзи, пулсират спомени на историята и културата, живеят ядра на етиката, които, ако не друго, изплитат венеца на нацио­налното достойнство и самоу­важение.

Тези неща, според мен, ги знае, но и усеща посланик Уорлик, както това вършеше неговият предходник посла­ник Байърли. Ситуацията е деликатна както с оглед на преките военни ангажименти, така и във връзка с душевно­то устройство на българското племе.

Втори път се учудих на поредното изказване на посланик Уорлик по медиите в защита на приемането на закона за ГМО. Посланик Уорлик, доколкото можах да се ориентирам, препоръчва на парламента да приеме този закон. Понеже се надявам, че един посланик не може да лобира за чуждестранни фирми (макар че американс­кият посланик има право да отстоява интересите на американските корпорации), се запитах: Кому е нужно в такава ситуация, когато българското общество масово

отхвърля този закон, посла­никът на САЩ да застава в негова защита? Така той разширява периметъра на недоверие, каквото се трупа у българските граждани по повод на американската политика. Едва ли е плодот­ворно гледна точка на дипло­мат с такъв ранг да се базира главно върху комплиментите, каквито сипят особи като г-н Соломон Паси или сомнът от управляващите, възприели за себе си даден вид политическо поведение.

Третият път ме изненада позицията на посланика относно енергийната полити­ка на България, разкрита на работен обяд с Американска­та търговска камара в Бълга­рия. Изненада ме не основа­телният му призив САЩ и България да си сътрудничат в енергийната област, не желанието му двете страни „да търсят енергийна незави­симост", не препоръката за диверсификация на газовите тръби, не и мнението му, че преговорните процеси е нужно да протичат „прозрач­но", че трябва да се отчита „икономическата ефектив­ност". Не проумях в необхо­димата степен защо и той разпалва подозрения относно „експанзионистичните" кроежи на Русия в енергети­ката, колкото и евфемистичен да е дипломатическият му изказ? Защо и той внася съмнение в договореностите между българското и руското правителство за строежа на АЕЦ „Белене"? Същевремен­но посланик Уорлик вметва, че „проекти като газопровода „Набуко" и междусистемните връзки с Гърция са критично важни, но недостатъчни". Какво има предвид? Строеж на още един газопровод, извън „Набуко" и „Южен поток" ли, внасяне на втеч­нен газ, или внедряването на технологии, отнасящи се до възобновяемите източници на енергия?

И друго не разбрах изцяло. Ако става въпрос за възобно­вяемите енергийни източни­ци, значи ли това, че отпада политиката за произвеждане на далеч по-евтината атомна енергия? Как това се синхро­низира с оповестеното от президента Обама строителст­во на нови атомни централи в САЩ? Добро е пожелание­то на посланик Уорлик да влезем по-скоро в еврозоната. Но защо не ни обясни какви са преимуществата на деиндустриализирана страна, със смъртоносно наранено земе­делие, с въпиюща бедност и безработица, да влезе бързо, още в този момент, в еврозо­ната?

Най ми хареса обещание­то на посланик Уорлик САЩ и България да си сътрудни­чат по линия на високите технологии и биотехнологиите. Но време е тези обеща­ния да придобият конкретни измерения. Иначе българинът познава едно стихотворе­ние, в което поетът заклева децата да не се боят за утрешния ден. Позитивно влияят върху борбата срещу престъпността и указанията, които редовно дава посланик Уорлик. Но още по-хубаво би било, ако ни даде съвет и препоръка как да вдигнем на крака икономиката на стра­ната ни, как да я модернизи­раме, как поне с единия си крак да влезем в тъй нарече­ната „епоха на знанието". Явно че само с европейски фондове и специализирани помощи българската иконо­мика няма да се съвземе. И арестите на корумпираните само отчасти ще подобрят положението. Щом вече сме съюзник на САЩ, и то толкова близък и съкровен, защо свръхдържавата не се опита с реални икономически проекти и финансови инжек­ции да ни превърне в своя витрина на Балканския полуостров? Както това направи някога със Западна Германия, а в Азия - с Тайван? Че да знаем защо трябва да сме благодарни на САЩ, защо да подчиняваме националните си интереси на общата глобална цел?

Тревожи ме още, че у нас моделът на американската политика, така както се представя от българските политици и медийните собст­веници, по нещо се отличава от онази политика, която провеждат президентът Барак Обама и неговия екип. Не е тайна, че понастоящем не малко авторитетни американ­ски политици се отнасят враждебно към идеите и политическите послания на президента. Те се съпротив­ляват на становището му, че Русия може да бъде перспек­тивен стратегически съюз­ник, настояват, уж заради авторитета на Обама, да бъде нанесен ядрен удар върху Иран, да се провоки­рат непрекъснати конфликти с Руската федерация. Според тях най-застрашително за САЩ е, ако еднополюсният свят го смени многополюс-ният свят. Те държат Щатите да се върнат към налагането на идеологическо господство с цената дори и на измамата: да си спомним, че поводът за иракската война, в която загинаха стотици хиляди иракчани и десетки хиляди американски момчета, се оказа безочлива лъжа.

Струва ми се, далеч по-смислено е, ако ние, българи­те, се прислушваме не във военолюбците от САЩ, които държат на еднополюсния свят, а в намеренията и словото на президента Обама, за когото, както проличава, разумът притежава не по-малко възможности, отколкото унищожителната сила на оръжията и поголовната конфронтация между народи и държави.

- Да, това беше вто­рият семинар, на който заедно с обучението на участниците в проекта бе представен работ­ният вариант на стра­тегията. За мен „Лидер" е най-важната част от Програмата за развитие на селските райони. Тя дава възможност да се създаде местна общ­ност, която да обедини местната власт, бизне­са, земеделските производители и неправителствения сектор (читали­щата), които в нашия район имат силни тра­диции. При това ние се обединяваме не на по­литическа или идеоло­гическа основа, а за да оценим адекватно това, с което разполагаме ка­то територия, природа, икономика и човешки ресурси, и на базата на този анализ да предло­жим на нашите съграж­дани решения, с които сами да подобрим жи­вота си! Средствата от проекта позволяват да използваме за целта най-добрите експерти от различните области. Така например, прове­дохме консултации с най-добрите урбанисти в България. Крайният продукт е създаването на Стратегия за разви­тието на нашата тери­тория. С парите на ЕС реализацията на тази стратегия е гарантира­но.

- Как ще подобрите живота на жителите от общините? Общо взето, този край на България се приема като беден.

- Напълно сте прав. Нашата природа е изк­лючително красива, но в същото време клима­тът е по-суров, а поч­вите ни са по-бедни. Живеем в район, кой­то едновременно е пог­раничен, планински и полупланински, селски и със слаборазвита ико­номика. Не бива, оба­че, да забравяме и на­шите предимства. На първо място, това е непосредствената ни бли­зост до София - Слив­ница отстои на 32 км от София, а Драгоман - на 45 км. През тери­торията на двете общи­ни преминават трасета­та на общоевропейски транспортен коридор № 10 и международен първокласен път Е-80, за които можем да гарантираме качествено обслужване на потока от стоки и хора. Също­то се отнася и за жп и автотранспорта. Изгра­дена е сравнително доб­ра инфраструктура (с изключение на канална­та мрежа и пречиства­телните съоръжения). Добро е равнището на жилищния фонд (като количество и качество). Районът е екологично чист, с богато биологич­но разнообразие (около 20 % от територията влиза в „Натура 2000"). Имаме изключителен човешки капитал - ви­сококвалифициран, с добро образователно равнище. Запазени са голяма част от култур­ните ни традиции и културно-историческото наследство. Нивото на битовите престъпления е по-ниско от средното за страната, а кримино-генните фактори са ов­ладени в голяма степен. Имаме добре работещи регионални структури на МВР.

. При нас за разлика от задушаващата се яка на Витоша има мно­жество свободни терени като предпоставка за бъдещи инвестиции. Имаме изключително добър потенциал за раз­витие на екоземеделие - ливади, пасища, въз­можности за производ­ство на зелени фуражи и т.н. Залесеността на територията и състоя­нието на горския фонд са много добри. Под­държаме традиционно добри икономически и културни връзки със съседните общини на Ре­публика Сърбия. Мога да изброя още много от преимуществата, които сме посочили в страте­гията. Но фактът, че сме се заели с реализи­рането на този мащабен проект, показва, че има­ме и какво още да свър­шим. И то не е никак малко.

- Как ще реализира­те тези преимущества? Каква е визията ви за бъдещото развитие на района?

- Ние проведохме ан­кетно изследване, допит­ване и множество дис­кусии, включително и на семинара. Визията за развитие на потенциала на общините Сливница и Драгоман, според местната инициативна група, е: „Да превърнем територията на МИГ Сливница - Драгоман в по-добро място за жи­веене, почивка и рабо­та". В тази връзка, за да подобрим мястото за живеене, трябва да раз­ширим зоните в регула­ция, нуждаем се от рехабилитация на инфрас­труктурата и нейното доизграждане, подобря­ване на естетичната среда на населените места, съхраняване на природ­ната среда и т.н. По отношение на превръща­нето ни в по-добро мяс­то за почивка трябва да увеличим вилните имо­ти и да разширим вил­ните зони, да разширим съществуващите и да създадем нови паркови, детски, спортни площад­ки и др. По отношение на туризма е необходи­мо да създадем нови и да модернизираме съ­ществуващите туристи­чески обекти, като за­едно с това осигурим и всички необходими ус­ловия за поддържане и създаване на по-добра екологична природна среда чрез създаване на съоръжения и обекти за екотуризъм (пътеки, места за отдих, заслони, обозначения и т.н.); ат­ракции, свързани с ант­ропогенни ресурси и най-вече с културните ценности (бит, душев­ност, фолклор), създава­не на обекти за екстрем­ни и др. подобни видо­ве спорт.

- Доколкото разби­рам, вашата стратегия е насочена главно към реализиране на преимуществото ви, че сте близо до София?

- Не е само. Но то­ва, което наистина мо­жем да дадем на софи­янци, е сериозна предпоставка и за нашето икономическо развитие. Например, ние сме из­точник на пресни, еко­логично чисти храни­телни продукти. Наше­то мляко и традицион­ните ни млечни продук­ти, които сега хората произвеждат в къщите си за собствена консу­мация, са с ненадмина­ти здравословни и вку­сови качества! Ние ис­каме да развием зеле­но земеделие и зелена икономика. Това е мно­го важно направление. Сега жителите на София пият мляко от 300-400 километра с доба­вено сухо мляко и ве­щества, които нямат нищо общо с естестве­ния продукт. А според европейските стандарти свежото мляко е това, за което времето от фермата до масата е не повече от 48 часа. То трябва да е произведе­но при.определени стандарти, от традици­онни местни породи, при естествено хранене на животните главно със зелени фуражи. В развитите страни на Ев­ропейския съюз това са най-скъпите храни. А у нас? Софиянци имат все още възможност за такива храни и те са са­мо на 30-40 км от тях. Къде в София могат да си купят селски хляб, произведен от качестве­но брашно, заквасен от натурални закваски, без химикали, подобрители и т.н. И най-важното -изпечен във фурна на дърва. Защото в елект­рическата фурна той се суши, а не се пече. Та­ка казват старите май­стори. Никъде! В Дра­гоман има точно такъв хляб благодарение на съхранената ни коопе­ративна фурна. А къде в София можете да си купите баничка, без да се съмнявате за произ­хода на мазнината и ка­чеството на сиренето? На 40 километра от сто­лицата в историческо­то село Гургулят, до град Сливница, можете!

- И все пак - защо софиянци трябва да предпочетат да живеят в Сливница или Драгоман, а не в някой прес­тижен квартал на Со­фия?

- Вместо панелката и липсата на пространство в „престижните ра­йони" на София, ние им предлагаме място за строителство на инди­видуално семейно жи­лище с дворна терито­рия в условията на еко­логична чистота на въз­духа, почвата и водата. А защо не и едно иде­ално място за активна почивка чрез придоби­ване на втори, извънг­радски дом. И всичко това в непосредствена близост до столицата, при добри транспортни и комуникационни връзки.

Европейското разви­тие на мегаполисите от типа на София е корен­но различно. В сканди­навските столици нап­ример най-скъпите имо­ти са в сателитните ра­йони около тях, а не в центъра. Там се разпо­лагат и най-престижни­те образователни, меди­цински и др. центрове.

В София е точно обрат­ното - центърът е пълен с елитни училища, а там въздухът е мръсен, хра­ната около тях е със съмнителни качества, наркопласьорите са око­ло тях и т.н., и т.н.

Рано или късно оба­че средната и богатата класа от София ще се ориентират към европейския стандарт на живот и тогава ние ще бъдем територията, на която децата ще полу­чават образованието си в училища на чист въз­дух, с екологична при­родна храна, при нисък криминален риск и т.н. Затова искаме да сме подготвени и да можем да осигурим на всички живеещи на територи­ята на нашите общини условия, които наистина да ги карат да се чув­стват нормални евро­пейци. Стратегията, ко­ято разработваме в мо­мента, е чудесен инст­румент за това.