1. Миграцията на гръцкото население, обитаващо българските земи през ХVІІІ-ХІХ в. (до 1878 г.), С., 2009, 264 с

на Щелиян Д. Щерионов

по темата „Миграции на гръцкото населението, обитаващо българските земи през Възраждането“

1. Миграцията на гръцкото население, обитаващо българските земи през ХVІІІ-ХІХ в. (до 1878 г.), С., 2009, 264 с.

В представения монографичен труд се прави детайлен анализ на миграцията, осъществявана от гърците, които обитават българските земи през ХVІІІ – ХІХ в. (до 1878 г.). Той се състои от увод, две части, заключение и приложения. В първата част се разкрива същността и основните тенденции на осъществяваните от изследваното население вътрешни и външни миграционни движени. Във втората част се очертават особеностите на проучваните миграции: факторите, които обуславят тяхното развитие, пространствената им насоченост и въздействието, което им оказват разнородните миграционни политики. Изложението е базирано върху диференцираното изследване на информацията както за всеки отделен вид миграционно движение, така и за всяка една от условно обособените шест географски области на България – Югозападна, Централна Южна, Югоизточна, Североизточна, Централна Северна и Северозападна.

Въз основа на резултатите от този анализ се градят следните основни изводи:

І.Вътрешната миграция на изследваното население се характеризира с:

1.Неидентичност на нейната интензивност както за отделните й видове, така и през различните, условно обособени етапи, на проучваната епоха. Максимумът в общата й динамика се достига през първата половина на ХІХ в.

2. Едно от обясненията за този процес се свързва със степента на съответствие между потребността от работна сила с определено количество и качество в конкретни селища и региони и възможността тази потребност да се задоволи чрез възпроизвеждащата се там работна сила. Именно несъответствието между наличния трудов потенциал и реалната потребност изисква неговото запълване да се осъществява посредством вътрешните миграционни движения.

3. Макар в специализираната литература да се налага становището за обективния, закономерен характер на вътрешно-миграционните движения, трябва да отбележим, че в конкретния случай не бихме могли да приемем безрезервно това твърдение. Общият преглед на наличната изворова информация позволява да се установи, че част от този тип движения, осъществявани от представители на проучваната етническа общност, имат стихиен характер. Ето защо би било логично да се възприеме, че единствено премерената симбиоза между отделните видове вътрешни механични придвижвания на изследваното население, би позволила получаването на максимално точна представа за техния обобщен характер.

4. В пространствено отношение се наблюдава отчетлива диференциация между отделните видове вътрешна миграция на проучваното население. Докато изселванията засягат най-вече поселенията, където гръцкото етническо присъствие е традиционно и корените му се отнасят към предходните исторически епохи, то заселвания се осъществяват в цялото изследвано пространство, при което наред с традиционните за тази територия елинистични центрове, в тях са обхванати и селища за които гръцкото присъствие е сравнително ново явление.

5. Свързана основно с регионалните градски средища, вътрешната миграция на проучваната етническа общност влияе върху урбанистичните процеси (възприемани в най-широкия смисъл на това понятие) по нашите земи, въздействайки посредством разпространение на новия тип градски начин на живот както сред градското, така и сред селското население.

ІІ. Относно външната миграция на проучваната етническа общност могат да се направят следните констатации:

1.Следвайки скокообразното развитие на тогавашното общество, осъществяването на изследвания процес през отделните етапи от проучваната епоха е с различна интензивност, като пиковият му момент се достига през втората четвърт на ХІХ в.

2. Приоритет имат емиграционните процеси. Обстоятелство, което се превръща в един от факторите за постепенното намаляване в числеността на проучваната етническа общност.

3. Спецификите в развитието на проучваното географско пространство след началото на ХІХ в. предизвикват компактни движения, които довеждат до драстичното намаление, а и до изчезване на изследваното население в отделни региони от интересуващата ни територия.

4.За основна част от външните миграционни движения на изследваното население липсва необходимото за тяхното осъществяване определящо условие: значителен контраст в икономическото развитие и същевременно в естествения прираст между отдаващите и приемащите страни. Решаваща роля в случая оказват други обстоятелства – най-вече от политическо естество.

5. Не би могло да се проследи характерната за този тип миграция последователност, очертаваща първоначалното движение на капитали и последващото го движение на работна сила. Именно изпреварващите движения на компактни маси трудови ресурси, неосигурени най-вече във финансово отношение, се превръщат в една от причините за последвалата реемиграция.

ІІІ. Разглежданите фактори, които влияят върху миграционната активност на изследваното население, условно са обособени в следните основни групи: икономически, политически, природо-географски, демографски и социално-психологически. Тяхното въздействие е както комплексно – засягащо цялостния миграционен процес, така и строго диференцирано – отнасящо се до конкретно обособени негови страни. Така че едни и същи фактори могат да оказват влияние както върху вътрешната, така и върху международната миграция, както върху изселническите, така и върху заселническите процеси, осъществявани от гръцкото население, обитаващо проучваното географско пространство през Възраждането. Паралелно с това на всяко механично движение преимуществено влияние оказва фактор (фактори), който, макар да е елемент от един общ конгломерат, е строго специфичен по своята същност и е конкретно обособен.

Тази констатация позволява да се установи, че при изселническите движения на изследваното население през проучвания период, определящи са факторите от природо-географско, демографско и социално-психологическо естество, и по-малко такива от икономическо и политическо естество.

Заселническите движения на интересуващата ни общност се определят основно от въздействието на икономически фактори и по-малко на такива от природо-географско, демографско, социално-психологическо и политическо естество.

Определящи емиграцията на проучваното население са политическите и икономическите фактори и в незначителна степен тези от природо-географско естество.

За имиграцията на представители от изследваната общност първостепенна роля изиграват факторите от икономическо естество, докато за реемиграцията – и тези от социално-психологическо естество.

ІV. Във връзка с пространствената насоченост на изследвания процес се установява:

1. В географски аспект, макар при различните видове миграционни движения на проучваното население през Възраждането да се наблюдава разнопосочност, може да се заяви, че като цяло основната посока е ориентирана най-общо от юг – югозапад към север – североизток.

2. Определящи за поселищната ориентация на изследвания процес се оказват бившите поселения на мигрантите и естеството на техните професионални ангажименти. Така че логично при изселванията на представителите от проучваната общност приоритетно да е направлението от град в град, а при заселванията – от село в град.

V. Върху проучваното пространство и спрямо изследваното население определящо въздействие оказват миграционните политики на Османската империя, Руската империя, Долнодунавските княжества, Австрийската империя и Кралство Гърция. Обобщаването на техните особености ни позволява да достигнем до следните изводи:

1. Приоритетно те са ориентирани към предизвикване изселване на представители от проучваната общност извън пределите на интересуващото ни географско пространство.

2. При повечето от приемащите страни се наблюдава стремеж за регулиране на ориентираните към териториите им миграционни потоци най-вече в техния национален, професионален и социален състав.

3. За реализацията на поставените в тези политики цели се прилага широка гама от мероприятия, осъществявани посредством разнообразни средства и методи, нерядко и насилствени.

4. Разностранно е и въздействието на този тип дейности, но за населението, обитаващо изследваното географско пространство, то е приоритетно негативно, ограничаващо темповете на неговото развитие.

Обобщаването на изложените в тези заключения констатации ни позволява да изведем следните най-общи закономерности в миграционните движения на гърците, обитаващи българските земи през ХVІІІ – ХІХ в. (до 1878 г.).

1. Определящи характера на изследвания процес са преди всичко масовите миграционни движения.

2. Основна част от масовата миграция се осъществява на големи разстояния, при което не рядко се пресичат една или няколко държавни граници.

3. Макар водещи при мотивирането на мигрантите да са икономическите фактори, значително е въздействието върху изследвания процес и на тези от политическо естество.

4. В съответствие с етапа в обществено-икономическото развитие, който е обект на настоящето изследване, логично основна част от мигрантите са от земеделски райони.

5. Основният миграционен поток е насочен към по-големите търговски, индустриални и административни центрове.

6. Независимо че всеки конкретен миграционен поток предизвиква обратен компенсационен поток, в повечето случаи формираните компенсационни потоци са с по-ограничени параметри от предхождащите ги, така че появилият се вакуум не може изцяло да бъде запълнен.

Съпоставяйки изведените закономерности с набелязаните от Е. Дж. Равенщайн “основни закони на миграцията”, прави впечатление, че в основната си част те се отличават от тях. Констатация, която още веднъж потвърждава своеобразната специфика, характеризираща развитието на изследвания етнос и проучваното географско пространство.

Различни по своята същност са и последиците от миграцията на гръцкото население, обитаващо българските земи през Възраждането. Те могат да бъдат подложени на разнообразни класификации, но е предпочетена диференциацията им в две основни групи: 1. за приемащите страни; и 2. за отдаващите страни.

За приемащите страни последствията от миграциите се свеждат до:

1.подобряването на снабдеността й с трудови ресурси;

2. ускорено усвояване на наличните там природни ресурси;

3. подобряване на производствената структура на населението в тези страни;

4.подобряване на полово-възрастовата структура на населението в приемащите страни;

5. изобилие на трудови ресурси, което води до наставане на социално напрежение в региони, приемащи имигранти;

6. поевтиняване на работната ръка в регионите с излишък на такава;

7.затруднения от комунално-битово естество, вследствие на концентрацията на население;

8. затруднения на имигрантите и на приемащата страна свързани с производствено устройване, жилищно осигуряване и пр.

От тези констатации става ясно, че в тази група страни въздействието на миграциите е разнопосочно. Въпреки това може да се твърди, че като цяло в приемащите страни преобладаващи са положителните последствия от изследвания процес.

За отдаващите страни основните последствия от миграциите са:

1.затруднения в производството и търговията, предизвикани от отлива на населението;

2. негативно въздействие върху брачността, раждаемостта, полово-възрастовата и професионалната структура на населението в регионите, които отдават емигранти;

3. промяна в етно-религиозната структура на отдаващите страни.

Отчитането характера на тези последици позволява да се установи, че като цяло за отдаващите региони изследваният процес има преди всичко отрицателно въздействие. Изтичането от там на финансов и трудов потенциал довежда до появата в тези райони на недостиг от капитали и необходимата работна сила, което се оказва от определящо значение за забавяне темповете в тяхното цялостно обществено-икономическо развитие.

Въпреки това, трябва да се отчете, че характерното за нашите земи състояние е естествено следствие от започналия през ХVІІІ в. и активизиращ се през ХІХ в. постепенен преход към нови форми на обществени отношения – капиталистическите, при които ускореното развитие на производителните сили изисква, а същевременно и позволява, значително по-голяма мобилност на работната сила. В резултат на това притежаваните от проучваното население ресурси, след като няма възможност да бъдат реализирани в изследваното географско пространство, логично били пренасочвани към територии, гарантиращи тяхната реализация.
2. Преселническите движения от 30-те години на XIX в. и въздействието им върху историческото развитие на южното българско Черноморие. – Българите в северното Причерноморие. Т. V, ВТ, 1996, 263-273.

Анализът на въздействието, което оказват преселническите движения от 30-те години на XIX в. върху историческото развитие на южното българско Черноморие позволява следните констатации:

1. Областта преживява демографско сътресение, довело до обезлюдяването й, до промяна на наличните тук демографски структури и на съществуващите между отделните им елементи отношения;

2. Регионалното морско стопанство, лишено от икономически най-активните си производители, постепенно започва да запада;

3. Демографските промени довежда до значително понижаване на политическата активност на местното население и до забавяне на осъществяващите се тук обществени процеси;

4. Изселниците оказват положително въздействие върху стопанския и обществения живот на страните, в които се установяват. Част от тях подпомагат и сънародниците си в поробеното отечество.

Крайният извод е, че обезлюдяването на южното българско Черноморие през 30-те години на XIX в. имат крайно негативни последици за развитието на тази област.
3. Пространствената насоченост при миграционните движения на гръцкото население, обитаващо Черноморското ни крайбрежие през Възраждането. – ХІІ Понтийски четения – В: История на пътя. Черно море между изтока и запада. Варна, 2007, 256-266.

Проучването на пространствената насоченост при миграционните движения на гръцкото население, обитаващо Черноморското ни крайбрежие през Възраждането позволява да се установи:

1. Във вътрешната миграция на тази общност, преобладаващо е заселването, което независимо че е количествено ограничено влияе върху разширяване на границите при териториалното разпространение на гърците в рамките на изследваната територия. Основната посока на това движение е от запад – югозапад към изток – североизток.

2. Изселванията на проучваната етническа общност в границите на Османската империя са незначителни и по-скоро представляват локални движения в рамките на изследваната територия, които за активната зона имат роля на изселвания, а за пасивната – на заселвания. Основно те са ориентирани към регионалните стопански центрове, като приоритетно е движението от юг на север.

3. Външното механично движение на проучваното население е свързано преди всичко с неговата емиграция. Определящата й посока е на север – североизток, в по-ограничена степен на запад – северозапад, а след 30-те години на XIX в. и на югозапад.

4. Имиграционният поток на етнически гърци към разглежданото географско пространство се оформя след 30-те години на XIX в. и съставляващата го маса – произхождаща от Кралство Гърция и средиземноморските територии, намиращи се под английски протекторат, определя основното му направление от запад-югозапад на изток-североизток.

Обобщаването на тези констатации позволява да се заяви, че основната посока в миграционните движения на изследваното население през Възраждането е ориентирана най-общо от запад – югозапад към изток – североизток.
4. Пространствената насоченост при миграционните движения на гръцкото население, обитаващо българските земи през ХVІІІ – ХІХ в. – Население, № 1-2, 2008, 118-144.

В студията, в синтезиран вид, се проследява един от главните, за цялостното изясняване на миграционните движения, които осъществява гръцкото население, обитаващо българските земи през ХVІІІ-ХІХ в., въпроси – този за посоките на тези движения, за техния характер и специфика. Съобразно наличната изворова база тук е отделено внимание основно върху географската и поселищната насоченост на проучвания процес.

Изследването на тези проблеми е диференцирано както следва:

а) в съответствие с основните видове механични движения – поотделно за вътрешните (изселвания и заселвания) и външните (емиграция и имиграция) премествания;

б) съобразно условното деление на проучваното географско пространство на шест области – Югозападна, Централна Южна, Югоизточна, Североизточна, Централна Северна и Северозападна.

Обобщеният анализ на целия изворов материал позволява да се заяви, че независимо от наблюдаваните отклонения, като цяло основната посока в миграционните движения на изследваното население през Възраждането е ориентирана най-общо от юг – югозапад към север – североизток.

Що се отнася до поселищната ориентация при миграцията на изследваното население тя зависи от бившите поселения на мигрантите и от естеството на техните професионални ангажименти. Така че логично при изселванията определящо е направлението от град в град, а при заселванията – от село в град.

В заключение се прави съпоставка между опита на някои наши автори да наложат теорията на Х.Хирт като общовалидна при определяне пространствената насоченост на миграционните движения и резултатите от това проучване. Установените при тази съпоставка несъответствия обаче поставят под съмнение общоприложимостта на тази теория и потвърждават констатацията, че създаването на унифициран модел за изясняване ориентацията на отделните миграционни движения е все още във фазата на хипотезите и чака своите бъдещи изследователи.

В статията се разглежда изворовия материал, свързан с пространствената (географска и поселищна) насоченост в миграционните движения на гърците, обитаващи Югозападните български земи през ХVІІІ-ХІХ в. (до 1878 г.). Неговият анализ позволява следните основни изводи:

1. При изселванията, в географски аспект може да се очертае двустранна тенденцията. От една страда тя се свързва с движения, които, макар и осъществявани в рамките на Османската империя довеждат до напускане – на проучваната територия. От друга – отразяват локалните движения в границите на проучваното географско пространство, които имат разнопосочна ориентация. Този тип движения са ориентирани основно на север - североизток и на юг - югоизток. Основната поселищната ориентация при изселването на изследваното население е от град в град.

2.Заселването на представители от изследваната общност в проучваното географско пространство определя облика на осъществяваната от тях вътрешна миграция и позволява разширяване границите на гръцкото присъствие в рамките на изследваната територия. Главната посока на това движение е от запад – югозапад към изток – североизток. В поселищен аспект, макар че се наблюдава заселване на представители от изследваната общност от град в град и от село в село, определящата ориентация на този тип движение е от село в град.

3.Външната миграция на това население е преди всичко емиграция. Определящите я посоки са на север – североизток и на запад – северозапад, а след 30-те години на югозапад към освободеното Гръцко кралство. В поселищно отношение като цяло се следва основно направлението за емиграция от град в град.

4.Основният имиграционен поток на изследваната общност следва традиционната посока в заселването на гръцко население в изследваното географско пространство – от юг-югозапад на север-североизток, а обемът му нараства след тридесетте години на ХІХ в., когато в резултат на политическите промени, настъпили в Османската империя, този тип движение от вътрешномиграционно се превръща във външномиграционно. В поселищен аспект определящо за него е направлението от село в град.

Обобщаването на тези изводи позволява да се заяви, че в географско отношение в миграционните движения на изследваното население през Възраждането е ориентирана най-общо от юг – югозапад към север – северозапад, а в поселищно – от град в град при изселванията и от село в град при заделванията.
6. Миграционни политики по българските земи през Възраждането. – Население (под печат).

Превръщането на проблема за миграционните политики по българските земи през Възраждането в непосредствен обект на тази статия се основава върху постановката, че от съществено значение за всяка миграция на населението влияят различни по своята същност миграционни политики.

С оглед естеството на настоящето проучване и в съответствие със спецификата на наличния изворов материал в изложението се проследяват основните моменти от провежданите върху изследваната територия и спрямо проучваното население миграционни политики на Османската империя, на Руската империя, на Австрийската (Австро-Унгарската – от 1867 г.) империя, и на съседните балкански държави – Долнодунавските княжества, Гръцкото кралство и Сръбското кралство.

В изложението детайлно се разглежда същността на отделните политики, техните цели, мероприятията, които се прилагат за реализацията им и въздействието, което те оказват върху различните страни на този процес.

Обобщаването на техния характер и особености позволява следните изводи:

1. Чрез миграционната си политика всяка една от разглежданите държави се стреми приоритетно да привлече население на собствената си територия.

2. За реализацията на поставените в тези политики цели се прилага широка гама от мероприятия, осъществявани посредством разнообразни средства и методи, нерядко и насилствени.

3. Разностранно е и въздействието на този тип дейности, като за населението, обитаващо изследваното географско пространство, то е негативно, ограничаващо темповете на неговото развитие.