1. Мястото на стихотворението в стихосбирката „Моторни песни” то е част от първия най-важен цикъл „Песни за човека”
Изтегляне 26.09 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Особености на творбата
- 3. Времето и светогледът на творбата
- 4. Заглавието на творбата
- 5. Анализ: а/ основна тема
- б/ участници в спора - дамата
- д/ сцената с обесването
| „Песен за човека” – Никола Вапцаров
1. Мястото на стихотворението в стихосбирката „Моторни песни” - то е част от първия най-важен цикъл - „Песни за човека”; - разглежда мотивите за смисъла на живота и за същността на човешкото 2. Особености на творбата - тя е поема за възкресяването на човешкото; - изградена е като диспут /спор/ между лирическия говорител и дама; но в спора е въвлечен и читателят /”знаете”, „как мислиш, читателю, ти”/; - диалогът е само привиден, защото аргументите на дамата са слаби 3. Времето и светогледът на творбата - Вапцаровото светоусещане се определя от времето, в което живее; - за автора човешкият живот е най-висша ценност; вярва в човека и неговите възможности да твори, да променя себе си и света 4. Заглавието на творбата - съединява ключови понятия: песен + човек; - песента се свързва с духовното извисяване; символ на вечната, непреходна красота; надмогва границите на времето; песента съхранява непреходните човешки стойности; - „човека” – членната форма конкретизира, но и универсализира понятието човек 5. Анализ: а/ основна тема - първите стихове въвеждат основната тема – „човекът във новото време”; - новото време – носи идеята за развитие и прогрес, но те са противопоставени на първичността и грубата жестокост на човешката природа; - очертават се две противоположни позиции – на дамата и на лирическия говорител спрямо същността на човешкото; б/ участници в спора - дамата – истерична, невъздържана; според нея злото е самият човек /братоубийство/; - говорителят – спокойно, разумно поведение; определя злото като елемент на реалността; - спорът се превръща в задълбочен размисъл за човешката съдба и злото в света; в/ аргументация - аргументацията се базира на престъпление /разрушена кръвна връзка, нарушени нравствени принципи/; - случката е конкретна /село Могила/; - престъплението е най-ярка изява на духовната и нравствена деформация; - за лиическия говорител човекът е способен на промяна в зависимост от условията, в които живее; причината за престъплението е в смазващата мизерия; злодеят вижда несправедливостта на собствения си живот – „Не стига ти хлеба, …гнило”; - авторът описва превръщането на злодея в човек – възкръсва достойната човешка личност, излиза от мрака на злобата и безпътицата, възстановява връзките с другите; г/ ролята на песента - човешкото възкресение е непосредствено преди физическата смърт; осмисля се времето – животът тук и сега /”Ех, лошо …светът е устроен!”/ и животът утре /”Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!”/; - мечтаната хармония е внушена чрез песента – копнеж по прекрасното; чрез песента героят преосмисля не само своята съдба, но и усещането за общност с другите /”Тогава запявал…усмихнат”/; д/ сцената с обесването
е/ краят на спора
Каталог: bel bel -> Съдържание bel -> Имена клас проверител общо точки преслава Валентинова Стоянов б 73 73 73 bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса Изтегляне 26.09 Kb. Сподели с приятели:
|