1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син

1 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

3 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

4 и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

6 А Той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: - "Тези люде Ме почитат с устните си, но сърцето им стои далеч от Мене.

7 Обаче напразно Ме почитат като проповядват за поучения човешки заповеди."

8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

9 И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!

10 Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика;

12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

15 Няма нищо извън човека, което като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това Той направи всички ястия чисти).

20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и неискаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

27 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.

29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

33 Исус като го отведе от народа насаме, сложи пръстите Си в ушите му, и като плюна, докосна се до езика му;

34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, отвори се.

35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

1 През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

2 Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17 А Исус, като разбра това, рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

20 И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

21 И каза им: Не разбирате ли още?

22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 И той като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 И заръча им никому да не казват за Него.

31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.

33 А Той като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

35 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек като спечели целият свят, а изгуби живота си?

37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отец Си със светите ангели.
ГЛАВА 9

1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство дошло в сила.

2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.

4 И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса.

5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри - за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия;

6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

8 И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкият Син? - Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него.

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

15 И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 И гъдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! Помогни на моето неверие.

25 А Исус като видя, че се стича народ, смъмри нечистият дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влизаш вече в него.

26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.

27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.

28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

30 И като излязоха от там, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

32 Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе в къщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си, кой е по-голям?

35 И като седна, повика дванадесетте, и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, който Ме е пратил.

38 Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забпрегихме, защото не следваше нас.

39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.

42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 [дето "червеят им не умира, и огън не угасва"].

45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва."

49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
ГЛАВА 10

1 И стана оттам и дойде в юдейските предели и местата отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?

4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

6 обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8 и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

17 И когато излизаше на път, някой се завтече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

20 А Той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

21 А Исус като го погледна, възлюби го и му рече: Едно ти не достига, иди и продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

22 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус се обърна и каза на учениците Си: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят* вечен живот.

31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

33 Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

34 и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

35 Тогава се приближават при Него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50 И той си хвърли дрехата, и скокна, и дойде при Исуса.

51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна подир Него по пътя.
ГЛАВА 11

1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното име!

10 Благословено градущето царство на баща ни Давида, [което иде в Господното име]; осанна във висините.

11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, започна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? А вие го направихте "разбойнически вертеп".

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 С каква власт правиш това? Или Кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 И първенците искаха да Го хванат, (но сепо бояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божият път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те Му рекоха: Кесарев.

17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брат си.

20 Прочее, имаше седем братя, и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Взе я и вторият, умря и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена?

24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 Исус като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите;

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч един кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целият си имот.