1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син

1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!

2 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Иоан и Андрей Го попитаха насаме:

4 Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.

7 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът.

8 Защото народ ще се повдигне срещу народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

10 Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

12 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

18 При това молете се да не стане това* зиме;

19 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето, там! не вярвайте;

22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

26 Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

28 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

33 Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

34 Понеже това ще бъде както когато човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

35 Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не повдигне вълнение между народа.

3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 А имаше някои, които негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.

7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

11 Те като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?

13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Защото Човешкият Син отива както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благослови и даде им; и те всички пиха от нея.

24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат".

28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докато се помоля.

33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините.

44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.

45 И когато дойде, веднага се приближи до него и каза: Учителю! И целуваше Го.

46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 и като видя Петра, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за когото говорите.

72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
ГЛАВА 15

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилат да им направи каквото имаше обичай да прави.

9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 (Понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, когото наричате Юдейски цар?

13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

18 И почнаха да Го поздравяват с: Здравей, Царю Юдейски!

19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александар и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 спаси Себе Си и слез от кръста.

31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час.

34 А на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42 И когато вече се свечери, то понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,

43 дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46 И той купи плащаница, и като Го сне, обви Го в плащаницата, и положи Го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

47 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где Го полагаха.

1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.

3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям.

4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

5 И като влязоха в гроба видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото където Го положиха.

7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

11 Но те като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмри ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.