1 Нейкова майка викнала



Дата20.07.2018
Размер201.15 Kb.




Битови и семейни песни

- 1 -

Нейкова майка викнала


Викнала кански писнала

А бре боже мили боже

Лоша съм съня сънувал

В събота срещу неделя

Кървава река текнала

През Нейковите дворове

Та че повлече, завлече

На левент Нейко пояса

На булче му булото.

Таман си мама т’ва дума

Хабер и стигна, пристигна

Чей са Нейко убили.

-2-

Седнала й кадън Верга


Мари Верге, кадън Верге

Седнала й вън на двора

Че са чуди и са мае

Сама са Верга окаюва.

А бре боже мили боже

Като родих девет сина

Óт ще взема да им купя

Девет двора с девет къщи

Девет коля с девет чифта

Девет чифта по два вола.

Таман Верга това дума

Задала са й черна чума

Че улезе у Вергините

У Вергините равни двори

Та затръшка Вергините

Вергините девет сина

Та остана сама Верга.

-3-


Станкина мама рано ранила


Рано ранила дарак да влачи

Хем дарак влачи, хем Станки вика

Мар стани, стани, хубава Станке

Да ти разкажа к’ъв сън сънувах

Черна кошута из село бяга

Сички селяни след нея бягат

Че га стигнаха и га убиха

Че га убиха и дялба делиха

На всичките, Стано, дял разделиха

Мени са падна черния джигер

Черния джигер, черно чернило.

Не става Станка да са юбади

Кога майка и при нея утишла

Заварила Станка умряла.


-4-

Мама си Стоян позгоди


В петък го мама позгоди

В събота го ден походи

В неделя сватба правили

В понделник окоп играли

Във вторник кума изпращали

В сряда известие му дойде

Стоян млад войник да ходи

Стоян булче под було остави

То влезе в градинка размясна

Навило й китки всякакви

И га на Стоян подаде

Стояне, любе, Стояне

Я на ти любе таз китка

Носи га любе, реди га

Денем га на глава слагай

Нощем га на роса оставяй


Носи га любе, реди га


Додето й китка весела

Дотогаз ще съм любе, твоето

Когато китка овехне

Аз ще са любе оженя

Носил га Стоян, редил га

Цели ми девет години

Тогаз ми китка овяхна

Стоян са много натъжи

Че у тях си отиде

Любе му сватба правеше

И по трапеза ходеше

Стоян накрая поседна

Булче на Стоян налива

Венчан му пръстен познало

Тагаз си було хвърлило

И със Стояна тръгнало.



Окоп - поливане


-5-
Наньо льо, Нанке ле мари (припев)

Иван са больън разболя

Той си за Нанка заръча

К’о прави Нанка, к’о струва

Право при меня да доди

Нещичко ша и заръчам

Де зачу Нанка тез думи

Станала й рану в ниделя

Набралай тестемел с с дюли

Право при Ивана отиде

Права се на плет изправи

Иване, любе, абре (припев)

Защо ма викаш, любе ле

Наньо льо, Нанке ле мари (припев)

Викам та, любе, викам та

Язи ша умра, Нане ле

Ша ма жалеш ли, не щеш ли?

Иване, любе ле, абре

По сърце ша та жалея

Ала по глава не мога.

Яз имам майка мащеха

Тя става рано в ниделя

Набере билки всякакви

Увий ми китка размясна

И я на мене подаде.
-6-

Мама на Стоян думаше, мари


Стоене, сине Стоене

Не люби сине таз мома

Таз мома, тази гидия

Тя не знай на кър да иде

Кога на копан идеха

Буля и реда караше

Кога на жътва идеха

Буля и чакъм караше

Тя и детето баеше

Стоян майка си не слуша

Че взема Стоян таз мома

Таз мома, тази гидия

В ниделя сватба правели

В понделник ьокроп играли

Във вторник кума изпращали

В сряда на къра отишле

Кога на нива втидоха

Стоян са на край наведе

Кога са на другия изправи

Булче му на край стоеше

И на Стоену думаше

Стоене, любе Стоене

Ели ма в селу заведи

Ели ми сянка направи

Стоян са виком провикна

Бре боже, бре мили боже

Проклет да бъде, господи,

Който майка си не слуша.

-7-

жътварска песен

Пенки ле, Пенка мами си думаше


Пенки ле, мени ми мамо омръзна

Пенки ле, зиме по людски станове

Пенки ле, лете по людски стърнища

Пенки ле, аз ша са мамо потурча

Пенки ле, мама на Пенка продума

Пенки ле, недей са Пенке потурчвай

Пенки ле, турската й вяра проклета

Пенки ле, тя не знай делник ни празник

Пенки ле, Пенка майка си не слуша

Пенки ле, в петък са Пенка потурчи

Пенки ле, в събота кадънувала

Пенки ле, в ниделя в чиир тръгнала

Пенки ле, кога са от чиир повърна

Пенки ле, в село хоро играли

Пенки ле, Пенка са виком провикна

Пенки ле, бре боже, бре мили боже,

Пенки ле, българско, че пак българско.

-8-

Делянти хайки, душманки


Дельо льо, мари хубава (припев)

Те си Деля викали

За бяла пръст и чарвена

Викали, пък не чакали

Мама на Деля думаше

Тук седи Дельо, не ходи

Че съм лоши сън сънувал

Черно ма куче ухапа

Черни са кърви текнали

Деля си майка ни слуша

И на пръстници отиде

И у прасници улезна

Дельънти хайки душманки

Те са над пръстта показали

Деля са смъртно стреснали.

-9-


Мама на Митра думаше


Митро льо, мари хубава

Снощи си дойде баща ти

Горе от горната махала

Лоша е дума той зачул

Зла дума, като зла чума

Че ти си турчин любила

Турчина, друговереца.

Митра на мама думаше

Ако съм турчин любила

Да дуйнат буйни ветрове

Да летнат летни дъждове

Да дигнат Митра в небеса

Таман си Митра т’ва дума

Дуйнали буйни ветрове

Летнали летни дъждове

Митра в небеса дигнали.


-10-

Харманджийска песен




Залюби турчин Марийка


Тя го на шъга любила

Турчин шъга не знае

Той за Марийка изпрати

Със девет златни пайтона

И девет бели кадъни

Кадъни думат Марийке

Марийке бяла българко

Събличай бяло българско

Обличай турско зелено

Бяла кадъна да станеш

На висок чардак да стоиш

Жълти алтъни да нижеш

И ситен дребен маргарец.

-11-


Пилянца пеят, мамо, пилянца пеят


Долу под село, мамо, долу под село

То шай за мене, мамо, то шай за мене

Ази ша умра, мамо, ази ша умра

Ти да извикаш мамо, ти да извикаш

Мойти другарки, мамо, мойти другарки

Те да ма пременят, мамо, те да ма вредят

Да ми облечат, мамо, аления сукман

И да повикаш, мамо трима дюлгери

Да ми направят, мамо хубава къща

Хубава къща, мамо с три пенджера

Първи пенджер, мамо към черквата

Втори пенджер, мамо към хорището

Трети пенджер, мамо към кладенеца.

-12-

Пилянца пеят, мамо, долу под село


То не било мамо пиленца

Най-била бяла Тудорка

Бяла Тодорка майка си кълне

Да се провали моята майка

Дето ма даде на лудо младо

Лудо младо и безакълно

На нива ходи, хляб си не носи

И ми поръчва хляб да му нося

Като ма види бивол разпряга

Бивол разпряга, мене упряга

Бяло ми мляко из бризна тече

Мъжка ми рожба във село реве

А той ми вика ори Тодорке

Довечера ша та напаса в росни ливади

-13-

Прочу са Рада, Радо льо


(Прочу са Магда хубава – II вариант)

Че била Рада хубава

Хубава и работна

Кой отде зачу и изпрати

Де зачул Продан тез думи

И той за Рада изпрати

Изпрати и му я дали

Тейно на Рада думаше

Радо льо дъще хубава

Не мога годеж да правя

Нито пък сватба да дигна

Рада на тейне думаше

Тейне ле тейне, стар тейне

Да не е Рада вдовица

Или вдовишка дъщеря

Аз и без сватба да ида

Продай си сиви волове

Още кола желязна

Тейно на Рада думаше

Радо льо, дъще Радо льо

Га идат тебе да зимат

Умряла да та заварят.



(Тейно – баща)

-14-


Какво е чудо станало


Турчина по сборовете

До пладне слънце пекало

От пладне й вятър духнало

Подир вятъра росица

Подир росица градушка

Сто и десет зърна град падна

Сто и десет момци убило

И петдесет млади невести.

Сто и десет свещи плавнали

На зелената морава

Сичките плачат не плачат

Най-плаче Гьоргьова майка

Най-плаче и най-нарежда

Георге ле сине Георге ле

Я стани сине я стани

Конче ти цвили в обори

Зобено, ни напоено

Стадото блее в кошари

Сламено не накърмено
-15-

Слънцето трепeри

Донке ле, либе ле

Трепери зализа,

Че ми либе няма


Либе ми в зандани


Нека мари нека

Че му драги бяха

Турски сиви коне


-16-

Пила й Неда снощна вода


Снощна вода привечерна

Че изпила люта змейка

Люта змейка, пепелянка

На глава и умаляло

Пред очи и притъмняло

Челебия на стол седи

Той на Неда проговоря

Мари Недо, бяла Недо

Кот’са иде, кот’са пие.
-17-

Снощи са Стоян понапи


Понапи да са разгневи

От гняв си булче кайдиса

Кайдиса да го заколи

Като и глава отряза

Земята долу тресеше

Като кръвта и стрялкаше

Белите стени пръскаше.

Тръпен и език хортува

Стоене, либе Стоене

Какво ти либе направих

Та ми главата отряза

Стоян си на двори излезе

С медни кавали засвири

Отдолу иде баба му

И на Стояну думаше

Стоене, зетко Стоене

Къде е зетко Петкана

Стоян баби си думаше

Петкана бабо отиде

Долу в долната махала

Да си детето лекува

Баба му в къщи улезе

Петкана видя заклана

Мъжко и дете ревеше

Баба Стояну думаше

Какво ти зетко направи

Та и главата отряза.

Стоян са люто разкаи

Извади ножче нехтерче

Че са в сърцето прободи

И на Петрана думаше

Лежи Петкано да лежим

-18-

Замръкна Рада, Радо льо


У свекрови си дворове

Осъмна Рада, Радо льо

На Ирин-Пирин планина

На овчарското сборище

Никола Рада думаше

Ти що щеш Радо тукана

От кого ти й Радо золума

От най-малкото деверче

Аз ида крави да паса

И то ще дойде след мене

И си на мене говори

Не мясаш буле за бати

Най-мясаш буле за мене.

-19-


Петър на мама думаше


Канят ма мамо молят ма

Две моми две хубавици

Райна и Радка двенките.

Че станах мари отидох

Кога у Радкини отидох

Къщ’та и чиста и послана.

Кога при нея поседнах

Сулука и мамо мирише

На тригодишно купище.

Кога у Райкини отидох

Къщ’та и мръсна и непослана.

А кога при нея поседнах

Сулука и мамо мирише

На гюл трендафил калафир.

Чудя са мамо, мая са

Коя мома, мамо да зема.

Мама на Петър думаше

Не зимай Радка, синко ле

Най земи Райна хубава.
-20-

Сандул Еленке думаше


Еленке, любе Еленке

Нещо ша да та попитам

Право на меня да кажеш.

Кат си три пътя женяна

При кого свят си видяла.

Еленка Сандул думаше

Сандуле, любе Сандуле

Не смея аз да ти кажа.

Първия беше сиромах

Селски говеда пасеше

Вечер му пита даваха

Двама на софра сядахме

И с нея сладко вечеряхме.

И пак три пътя кумувахме

Три пътя помайчима ставах.

Втория любе Сандуле

Втория беше чифчия

И при него любе Сандуле

Харян си живот прекарах.

Третия любе ти си ми

Третия най-проклетия.

Ти си от всички най-богат

Най-богат и най-проклет.

Знаеш ли либе, помниш ли

Кога на сватба втидохме

Седнахме един срещу друг

Сичките пити носяха

На сичките пити житяни

Нашата пита – ръжяна.

Сичките пити чупяха

И ти ма любе накара

И аз си пита извадих

С уста ми викаш чупи я,

С очи ми викаш махни я.

Сандул са люто разсърди

Извади ножче нехтерче

Че и главата отряза.
-21-

Събрали ми са набрали


Пеню и Наню двамата

В Колювото дюкенче

Да ядат сладко да пият.

Пеню на Наню думаше.

Блазя ти, Наньо, блазя ти

Че имаш булче хубаво

Лице му бяло, румяно

Очи му черни чуреши

Снага му тънка висока.

Пък мойто булче, пък мойто

Хем черно, Наньо, хем грозно.

Наню на Пеню думаше.

Пеньо льо верен аратлик

Т’ва л’ти остана думата

Таман си Наню т’ва дума

От вънка пушка пукнала

Наня си в сърце удари.
-22-

Даймян Даймяно думаше


Аз ша да ида надолу

Надолу на механата

Ти да ма любе почакаш.

Даймяна булка хубава

Кат си Даймяна чакала

Две оки памук опрела.

Даймянината свекърва

Тя на Даймяна думаше.

Снахо мари Даймяно

Стани си мари, легни си.

Кога са вратник отвори

Аз ша та мари повикам

Ти да му порти отвориш.

Даймяна свекърва послуша.

Легнала, сладко заспала.

Ето че иде млад Даймян,

Млад Даймян, млада гидия

Той си на порти повика.

Нийзляла млада Даймяна

Най изляла майка му.

Тя на Даймяна думаше

Даймяне, синко Даймяне

Откъкто си сине излязал

Твоето булче Даймяна

Цяла нъщ с ратай й играла

Таман е сега заспала.

Даймян са люто разсърди

Че при булче си отиде.

Завари булче заспало

И му главата отряза.

Даймяна булче хубаво

Като си душа береше

Тръпен и език продума.

Даймяне, либе Даймяне

Какво ти либе направих

Че ми главата отряза.

Цяла нъщ съм та чакала

Две оки памук опредох,

Че ма майка ти накара

Стани, Даймяно, легни си

Ази ща мари повикам

Кога са Даймян зададе.

Даймян му черно причарня,

Извади ножче нехтерче

И са в сърцето прободе.

Лежи Даймяно да лежим,

Майка ни да са нажувей.

-23-

Кери ле, сбрало са й хоро голямо


Сред село на хор`ището.

Сичките хоро играят,

Кера на края стоеше

Братово дете държеше.

Сви са вихрушка голяма

Никому зюлюм не стори

На Кера зюлюм сторяло.

Бяло и лице напраши

Черни и очи замъгли.
-24-

Димчо са й болян разболял


На Великден по хорàта

На Гергьовден по сбората.

Мама на Димчу думаше.

Димчо льо, сине Димчо льо

Димчо льо, един на мама.

Ти кат лежиш, умираш

Кое ти й сине най-мило,

Най-мило, мама и най-драго.

Мило ми й, мамо драго ми й

Га са Великден зададе

Пустите моми габровки

Га тръгнат да пазаруват

Това ми бяло белило

И турско черно чарвило.

-25-

Димчо са й болян разболял


На Великден по хорàта

На Гергьовден по сбората.

Мама на Димчу думаше.

Димчо льо, сине Димчо льо

Димчо льо, един на мама.

Кат лежиш сине кат болиш

Какво ти мама отмиля.

Сичко ми мамо отмиля

Само ми мило остана

Моето конче хранено

Хранено, пък ни яздено.

Моята руба прàвена

Прàвена, пък ни носяна.

Моето любе любено,

Любено пък ни зимàто.

-26-


Димитър са болян разболя


Бяла Димитър думаше

Знаеш либе, помниш ли

Кога са двама зимахме

А аз са болна разболях

Че ти ма либе закара

В Шумена града голяма

Кога през Шумян минахме

След Шумян хоро играйше

Пък ти ми рече, Димитре

Бяло мо, либе Бяло мо

Ил’ ставай, либе, ил’мирай

Ил’ мене прошка ти давай

Да са с друго либе оженя

За друго либе хубаво.

Пък сега либе Димитре

Ти мене прошка да дадеш

Аз да са любе оженя

За друго любе хубаво.

-27-

Седнал ми беше саралай Петър


На неговата златна трапеза

Девят му снахи над глава сидят

Във ръце държат мъжки дечица.

Десета й снаха кадън Тудора

Във ръце държи златен филджан

До полвин филджан с бистра ракия

От полвин филджан с бистри сълзи.

Саралай Петър и тихо говори

Я мълчи мълчи, снахо Тудорке.

Аз щ’и отлея от злато дети

От злато дети, от сребро люлка.

Щ’и я поднижа с бистри рубета.

Отговаря му снаха Тодора

Опустяло тий от злато дети

От злато дети, от сребро люлка

Кога не мий от сърце рожба

Аз да го кърмя, то да ми плаче.

-28-

Свекър Петранке думаше


Петрано, снахо, Петранке

Когато да та зимаме

Много та мари хваляха

Че си била много работна

Много си кòпан копала

Много си мари, женяла.

Откъкто си в двори уляла

На къра не си изляла

Ни копан, снахо да копаш

Ни жътва снахо да жениш.

Петрана булка хубава

Много и мъчно станало

Станала рано в понделняк

Детето си окъпала

Грамнала люлка на рамо

Грамнала сърпа във ръка

И си на нива отишла.

Люлка на ялха закачи

И са на края наведи.

Кога са на другия изправи

Слънцето трепти зализа.

Тя почна снопи да кладе

Че бърза в село да иде

Кравите да си издои.

Като си двори наближи

Мъжко са тèли прорева

Тогава и дойде на ума

За нейното мъжко детенце

Дето го в люлка остави.

Кога са назадя повърна

Дèти и няма в люлката.

Свекър Петраке думаше

Петрано, снахо Петранке

Де ти й снахо, детето.

-29-

Стоян по двори ходеше


Дребни си сълзи ронеше

Мама си Стоян питаше

Стоене, синко, Стоене

Що по двор ходиш и плачиш

Булчи ли нямаш хубаво

Дети ли нямаш каймаклъ.

Мар мамо, мар мила мамо

Булчи си имам хубаво

Дети си имам каймаклъ.

Бирняк ми ходи из село

Тежки данъци налага

Кого двеста, кого триста

На мене, мамо, хиляда

Хиляда, мамо и пестян.

Хиляда имам, ша ги дам

Петстотян от де да взема.

-30-

Стоян Петрана думаше


Петрано либе Петрано

Що не си ми хубава

Къкто първата година

Първата и повторната.

Петрана Стоян думаше

Че кък да съм либе хубава

Откъкто съм са женяла

Стало й девят години

Девят съм рожби добила

Над девят гроба плакала.

Стоян си нищо не рече

Изведи конче хранено

Кога са на конче възседна

Тогаз Петрани продума.

Петрано, либе Петрано

За друго либе отивам

Кога са назад повърна

У двори да та не сваря.

Петрана по двор ходеше

Дребни си сълзи ронеше.

Свекърва снаха попита

Снахо Петрано, Петранке

Що по двор ходиш и плачеш.

Петрана дума свекърва

Стоян от двори излезе

За друго либе отива

Стоян ми й мамо заръчал

Кога са назад повърне

Меня в двор да ни свари.

Че не съм му била хубава

Като първата година

Първата и повторната.

Снахо Петрано, Петранке

И туй ли да та науча

Ти иди в изби дълбоки

Отключи маджар-сандъци

Извади най-баш премяна

Че са премени и уреди

Като първата година.

Кога са Стоян зададè

Излез му порти отвори

И му кончето поеми

И му булчето честити.

Петрана булка хубава

Тя си свекърва послуша.

Кога са Стоян задàде

Излезе, порти отвори

И му булчето честити.

Стоян са виком провикна

Сватове, стари кумове

Назад булче връщайте

Аз са от любе не деля.

-31-

Стаю си конче имаше


Стайо льо стара гидийо

Хранено конче, галено

Стайо льо стара гидийо

Ала го майка гледаше

С кило го ориз зобеше

С руйно го вино поеше.

Стаю са у тях завърна

И си майка попита

Пои ли, мамо кончето

Пои ли още, зоби ли.

Мама на Стаю думаше

Ни съм го Стайо, поила

Поила, нито зобила.

Стаю са люто разсърди

Майка си глава ютряза.

-32-

Остана Станка сираче


При батя се и при буля си

Че расна Станка порасна

Стана мома за женене

Скришом я бат’и позгоди

За едно момче болярче,

Болярче глухо и нямо.

Рано й Станка станала

Ранила рано в неделя

Че си дворите помела

Рекла й сметта да хвърли.

Кога нагоре погледна

Каква са й сватба задала

Голяма сватба болярска.

Станка бати си повика.

Я излез бате да видиш

Каква са й сватба задала

Голяма сватба болярска.

Блазя й на тъз мома

Че тя ша й много честита

Болярско момче да земе.

Бати на Станка думаше

Станке ле, сестро, Станке ле

Досега скришом биваше

Отсега скришом не бива.

Тъзи е сватба за тебя.

Момчето й много богато

Ала е глухо и нямо.

Станка са виком провикна

Не ми ли стига, боже ле

Дето съм клето сираче,

Ами ми дойде, боже ле

Да водя глухо и нямо.

Де стоя господ да слуша

Че момче Станки продума

Станке ле, моме хубава

Аз не съм Станке виновен

Бат’ти та скришом позгоди.

-33-

Стоян надолу ша иде


Надолу, вàха, надолу

В Котял жито да кара

С коля жито ша кара

С ока вино ша мери.

Петрана стоян изпраща

От огнището до прага

И са назадя повърна.

Зела китка нахтари

Извади най-баш премяна

И са премени и уреди.

Грамнала бели бакъри

Право за вода утишла.

Манол под върба лежеше.

Чуди са Петрана , мае са

Кък да си Манол събуди.

Дръннала й бели бакъри

Плеснала й бели ръце

Дръннали златни гримни.

Манол са от сън събуди

И си Петрана улови.

Петрана му са моляше

Пусни ма любе Маноле.

Стоян си в Котял утиде

Таз вечар у нас на дойдеш.

Прясна съм питка умесла

Тлъста юрдечка заклала.

Манол по тъмно утишъл

Седнали сладко да ядат

Да ядът още да пият.

Таман са сладко сдумаха

Стоян на порта почука

Почука още повика.

Петрано, либе Петрано

Я излез мари навънка

Че съм си мари забравил

И на житото силгийта

И на виното оката.

Петрана булка хубава

Тя си са чуди и мае

Къде Манола да скрие

Че го скрила в асъра.

Стоян във къщи улиза

Асър навънка излиза.

Стоян Петрани попита

Петрано либе хубаво

Какви са либе тез гозби

Тез гозби и туй пиене

Петрана Манол думаше

Неска съм гости имала

Мама и тати двадаха

Таман ги либе изпратих.

Стоян и нищо не каза

Ходи в Котел, върна са.

Сички си гости калеса

Сичките роди – родини

Като си вино пиеха

Стоян си дядо попита

Дядо си още баба си.

Слушайте бабо и дядо

Нещичко ша ва попитам

Правичко да ми кажете.

Имам си росно ливаде

Научело сай даначе

Ливаде да ми опасва.

Дали ливаде да укоса

Или бичето да убия.

Баба на Стоян думаше

Стоене зетко Стоене

Ако си биче убиеш

То друго ша са научи

Ливади да ти опасва.

Като чу Стоян тез думи

Скоро Петрана повика

С черен га катран намаза

Намаза и га подпали.

-34-


Йови ле, Йова й болна легнала


Над Йова стоят две майки

С памук и уста квасяха

Мама на Йова думаше

Кажи ми Йове, кажи ми

Кое й от бял мед по-сладко

Кое й от майка по-мило

Кое й от коня по-бързо.

Йова на мама думаше

Мале ле, мила майчице

Съня й от бял мед по-сладко

Любе от майка по-мило

Разума й от коня по-бръз.

-35-

Разболяла са й булката Яна


Разбола, залежала са

Над нея седят девят етърви

Десета й стара свекърва.

Тя си на Яна тихом думаше

Ти като лежиш, лежиш умираш

Децата мари кому оставяш

Яна свекърви тихом думаше

Децата оставям теби й мъжа си.


-36-

Стоян йогичо думаше


Йогичо, вакъл карагьоз

Ти ми си вакъл в стадото

Рада най-вакла в момите

Га са позгоди млад Стоян

На годеш ша та кайдисам

Кайдисам да та заколя

Да си годежа изпратя

Годежа още сватбата

Йогича вакъл карагьоз

Той си на Стоян думаше

Стоене, ти мой сайбийо

Не ма кайдисвай ти меня

А най кайдисай брата ми

Че не мой звънец да носи

Че не мой стадо да води.
-37-

Събрали ми са набрали


Се отбор млади юнаци

Във тая ладна механа

Ели са сладко, пили са

Всеки са хвалба пофаля

Кой са със конче пофаля

Кой са със майка пофаля.

Пофалял ми са млад Стоян

С негово булче разумно

Никой го ни мой измами

Портите да му отвори.

Никой ми са нае ни нае

Булчето да му измами

Портите да му отвори.

Най са наело, наело

Едно ми черно циганче

Стоян на циганче думаше

Циганче, черно катунче

Ако ми булче измамиш

Портите да ти отвори

Кончето да ти поеме

Булчето ша ти харижа

Булчето с мъжко детенце.

Ако ли не га измамиш

Главата ша ти отсека.

Циганче конче поведе

И при Стоенца отиде

И си на порти почука,

Почука, още повика.

Буле ле, буле Стоенце

Я излез мари навънка,

Портите да ми отвориш,

Кончето да ми поемеш,

Че бати са Стоян убили.

Стоенца булка хубава

Тя на циганче думаше

Га са Стояна убили

Куч’та му ели кончето.

Циганче пак и са моляше.

Я излез мари, я излез

Пръстяна да му поемеш.

Кога са Стояна убили

Ръжда му яла пръстяна.

Стоенца булка хубава

Черни си кучета пуснала

Кучета да го разкъсат.

Това ми черно циганче

То са назадя повърна

И при Стояна отиде

И му са милно моляше

Главата да му опрости.

Стоян циганче думаше

Циганче, черно катунче

Във лице си черно, пря-черно,

А в душа си дважди по-черно

На тебе прошка ни давам

И му главата отсякъл.


-38-

Краьо близък бъди


Че на края има

Сянка орехова

Че под нея чака

Мойто първо любе.

-39-

Карай малка моме


Карай край да върви

Че на края има

Сянка орехова

Че под сянка има

Кални воловари

Кирливи овчари

Тънки хурки правят

Хурки и кавали.

Тъз хурка на Станка

Станка тънко преде



Тоз кавал на Ваню

Ваню сладко свири.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница