1. Обединителните процеси в Европа след Втората Световна война – зес, еоис, Съветът на Европа и оссе

ЕП е най-демократичната институция на ЕС, защото в него са представени народите на държавите-членки. Депутатите се избират във всеобщи и преки избори за срок от 5 години. След присъединяването на новите членки към Съюза броят на депутатите стана 785. Най-много места в ЕП има Германия – 99, следвана от Италия, Великобритания и Франция с по 78. България разполага с 18 места.

В ЕП депутатите са представени по партиен, а не по национален признак. Депутатите са разделени на политически групи: 1.Европейска народна партия (християн-демократи) и Европейски демократи; 2.Партия на европейските социалисти; 3.Алианс на либералите и демократите за Европа; 4.Съюз за Европа на нациите; 5.Група „Зелени”; 6.Европейска обединена левица; 7. Независимост/Демокрация; 8.Идентичност, Традиция, Суверенитет; 9. Независими членове. Наред с тези политически групи депутатите са разделени и в 24 специализирани постоянни комисии. Имунитетът на депутатите е 5 години и е постоянен (не се ограничава в рамките на сесиите). ЕП избира председател и ръководство измежду депутатите. Ако не е предвидено друго, ЕП приема решения с абсолютно мнозинство от гласувалите депутати.

Седалището на ЕП е в Страсбург. Там ежемесечно се провеждат пленарните заседания. Сесиите продължават 11 седмици годишно. Извънредните сесии се провеждат в Брюксел, където депутатите заседават по комитети и партийни групи и имат постоянно работно място (кабинети). Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург.

Функции на ЕП – участва в процеса на приемане на законодателни актове на ЕС; осъществява контрол на дейността на Комисията; приема бюджета (съвместно с другите органи, но крайното решение относно приемането или отхвърлянето на бюджета се приема от ЕП). Пълномощията на ЕП постоянно се увеличават, особено след влизането в сила на Единния европейски акт от 1987 г. и на Договора от Маастрихт. Влиянието на ЕП нарасна с въвеждането през 1987 г. на процедури за помирение в съответствие с приетата Обща декларация на Европейския парламент, на Съвета и Комисията. С Единния европейски акт бе въведена процедура за сътрудничество, според която ЕП можеше да отхвърля определено предложение на Съвета или Комисията, но Съветът можеше да го приеме с единодушие. Договорът за ЕС въведе процедурата за съвместно приемане на решения, с което правомощията на ЕП се разшириха и бе преодолян демократичния дефицит. Съгласно процедурата определена категория актове не могат да се приемат, ако ЕП е гласувал против тях.

След Маастрихтския договор в правомощията на ЕП се включват: правото да участва наравно със Съвета на министрите в новата процедура при приемането на законодателни актове, свързани с единния пазар – това означава, че ЕП получава правото на вето в някои области на законодателството; правото да създава комитети за разследване на нарушения и правото на петиции. Съгласно Маастрихтския договор ЕП назначава омбудсман, до когото всички граждани на ЕС могат да подават жалби във връзка с неправилното прилагане на ПЕС или при неправомерно действие на Съда или Първоинстанционния съд. Омбудсманът разследва и внася ежегодни доклади в ЕП относно получените резултати. Назначава се за срока на мандата на ЕП и може да бъде преизбран.

Договорът от Маастрихт внесе изменение, което доведе до съвпадане на мандатите на ЕП и Комисията.

Една от най-важните контролни функции на ЕП е правото му да гласува вот на недоверие относно цялостната дейност на Комисията. Ако това стане, тя трябва да подаде колективна оставка.

ЕП може по искане на ¼ от своите членове да създаде временна анкетна комисия, която да разследва със съгласието на Съвета и Комисията предполагаеми нарушения на ПЕС. Гражданите на ЕС и всяко ЮЛ или ФЛ с местожителство или седалище на територията на държава-членка имат право да отправят петиции до ЕП в областите на неговата компетентност.

Членовете на Комисията могат да присъстват на заседанията на ЕП, като при посикване отговарят на въпроси. Съветът се излсушва от ЕП.

ЕК е институцията, създадена да осъществява изпълнителната власт в ЕС. ЕК осигурява прилагането на първичното и вторичното право; дава препоръки за изменения, предвидени изрично по договорите или ако тя счита за необходимо; участва в разработването на актове, приемани от Съвета и ЕП; осъществява правомощия, предоставени й от Съвета за прилагане на приетите от него разпоредби.

ЕК се състои от 27 членове, избрани за срок от 5 години. Включва по 1 представител на всяка държава-членка. В съответсвие с Договора за ЕС членовете на ЕК се назначават от ЕП по предложение на държавите-членки, след като е назначен председател на Комисията. Мандатът на член на ЕК се прекраятва при изтичане на срока; смърт; ако подаде оставка; ако бъде служебо отзован. Мнозинството от членовете на ЕК най-често са политици от управляващата партия (партии) на държавите-членки, профсъюзни ръководители или бизнесмени. При изпълнение на задълженията си комисарите трябва да бъдат напълно независими от националните правителства и да действат само и единствено в интерес на ЕС. Всеки комисар отговаря за определен портфейл или сфера на дейност. Работата им се подпомага от кабинет, съставен от 6 души. Те са не само съветници, но и изпълняват дейности от името на комисарите, свързани с бюрокрацията.

Преди определянето на председателя на ЕК правителствата на държавите-членки се консултират задължително с ЕП, след което се консултират с председателя за назначаването на другите членове на ЕК. След това целият състав на ЕК се одобрява с гласуване от ЕП. ЕК може да назначи 1 или 2-ма заместник-председатели измежду нейните членове. В досегашната практика председателят на ЕК е назначаван за срок от 2 години, автоматично продължаван на 4 години. Председателят не притежава правомощия да назначава или уволнява членовете на ЕК или да определя техните портфейли. В началото на всеки мандат обаче той внася предложение за разпределение на отговорностите в различните сфери, което се утвърждава с решение на ЕК.

ЕК заседава всяка сутрин, ако е необходимо за изчерпване на дневния ред и следобед. Като цяло решенията се взимат с обикновено мнозинство, като се прилага принципът на колективната отговорност. Провеждат се и неформални заседания. Седалището на ЕК е в Брюксел, но част от служителите й работят в Люксембург. ЕК се подпомага от 15 000 служители, които работят в 24 генерални дирекции и допълнителни специализирани служби. ЕК разработва и приема свои собствени процедурни правила. ЕК и Съветът се консултират взаимно.

Функции – 1. ЕК е инициатор на законодателния процес в ЕС (той започва с предложение, формулирано и мотивирано от ЕК) с изключение на инициативата по отношение на общата политика на външните отношения и сигурността и в областта на правосъдието и вътрешните работи; 2. ЕК е пазител на договорите и следи за правилното прилагане на законодателството от държавите-членки. Ако някоя държава не изпълнява задълженията си, това ще доведе до санкции от страна на ЕК, включващи и завеждане на дело в Европейския съд; 3. ЕК следи за осъществяването на политиките на ЕС и е представител на ЕС в преговорите с трети страни. ЕК отговаря и за начина, по който се изразходва годишния бюджет. ЕК има значителни правомощия по въпроси, отнасящи се до конкуренцията и изпълнението на общите политики, както и до администрирането на програмите и фондовете на ЕС.

/ Сметната палата се създава като орган през 1975 г. Състои се от 25 члена /по 1 от всяка държава-членка/, назначени от Евр.съвет за срок от 6 години. Членовете на Сметната палата си избират Председател с мандата от 3 години. Те са абсолютно независими, подобно на еврокомисарите.Функции на Сметната палата – упрафнява фин.контрол. Може да контролира разходите, които правят държавите-членки за сметка на Общноста. Нейният подпис означава, че всички разходи са законосъобразни и че всички приходи са реално постъпили. Европейска инвестиционна банкаТя е орган на Общноста и банка, чиито членове са държавите-членки. Капиталът й сеобразува от вноски на държавите-членки и от заеми от капиталови пазари извън Общноста и вътре в нея. Като правило тя финансира 50 % от стойността на инвестицията, която се прави. Банката предоставя заеми. Финансирането от страна на ЕИБ има за цел:-икономическото развитие на изостаналите региони-реализиране на общностните цели в областта на енергетиката, транспорта и съобщителната инфраструктура.-поддръжка на малките и средни предприятия и др. Европейска банка за възстановяване и развитиеСъздадена е през 1991 г. с начален капитал 10 млрд лв. Основна цел – да насърчава частния сектор и предпримаческата инициатива. Седалището на банката е в лондон. В нея членуват 59 държави /вкл. и Б-ия/. Банката предоставя средства под формата на заеми. Консултативни органи.  Икономически и социален комитет.Има 4-годишен мандат. Назначава се от Съвета по предложение на държавите. ИСК си избира председател.  Членовете му са напълно независими. В състава му са представени всички икономически активности. Всяка държава има определен брой  места. Таванът на членовете на ИСК е 350 човека.ИСК включва представителите на 3 групи:-група на работодателите-група на работниците-и други.Сериозно присъствие в комитета имат синдикатите. Комитетът осъществява мониторинг върху пазара. Основна функция – да дава консултативни становища, които не обвързват институциите, вземащи решения. Комитет по регионитеСъстои се от представители на местната и регионалната власт. В него функционират партийни групи. Има 6 подразделения. Формира се като ИСК. Има консултативни функции.

Предвид междуправителствения характер на сътрудничеството в рамките на Втория стълб, нормотворческият процес в тази сфера протича предимно в рамките на Съвета и неговите помощни органи, като ЕП и Комисията имат сравнително незначителни правомощия.Правото на инициатива принадлежи на всяка държава членка и на Комисията. Процесът на вземане на решения зависи от вида на приемания акт. Принципът е приемане на акта с единодушие, като по начало квалифицираното мнозинство се прилага за решения, касаещи общи стратегии. Всяка държава членка може да декларира, че поради важни политически причини от нац.характер има намерение да се противопостави на приемането на даден акт. В този случай с квалифиц.мнозинство Съветът сезира Евр.съвет, който се произнася с единодушие.

И в областта на Трети стълб вземането на решения става предимно с единодушие /въздържането не препятства приемането на акта/. Правоприлагащите мерки се приемат с квалифицирано мнозинство от минимум 2/3 от гласовете на държавите членки. Право на инициатива има Комисията и всяка държава членка. Създадени са работни групи на Съвета, където участва и Комисията. Те дискутират предложенията преди внасянето им в КОРЕПЕР и в Съвета. ЕП е консултиран преди приемането на акта, но липсата на консултация не води до недействителност на решението на Съвета. Конституцията превръща материята в Трети стълб от междуправителствена в общностна, като решенията ще се вземат с квалифицирано мнозинство, с изключение на някои специфични области.

По подобие на държавата, общността има собствена правна система: съвкупност от правни норми с определени източници и органи, които ги създават по определени процедури със собствен правоприлагащ и правораздавателен механизъм. Съдът на ЕО: „Договорът не се ограничава до създаването на взаимни задължения за различните субекти, по отношение на които се прилага, но създава нов правов ред, който урежда правомощията, правата и задълженията на въпросните субекти, както и необходимите процедури за установяване и санкциониране на всяко евентуално нарушение”. Автономният характер на правопорядъка на общността се признава от Съда на ЕО в един сравнителен ранен етап от нейното развитие. През 1963 г. съдът на ЕО твърди, че общността представлява нов правопорядък на международното право, а само година по-късно, че общността ‘има собствен правов ред, интегриран в правната система на държавите членки’. Тази формулировка става класическа. Направеното разграничение между правопорядъка на ЕО и международния правов ред се основава на различието в договора за създаването на ЕИО и класическите международни договори. Интегрирането на автономната правна система на общността в тази на държавите членки се реализира чрез оригиналната взаимовръзка и установената йерархия между тях. Тази йерархия обаче, не противоречи на характера sui generic на общността и на нейната правна система. Основните принципи на тази правна система са директният пряк ефект и върховенството на правото на ЕО.

УД създават условията за богата, комплексна и динамична правна система. Тя се отличава по своето име, източници, нормотворческа процедура, система от установяване и санкциониране на нарушенията, единство в тълкуването и прилагането. С оглед хибридната природа на ДЕС (хем интеграция, хем м/управителствено сътрудничество), право и ПЕС бяха само условни понятия, тъй като в I стълб се твори ОП на принципа на МО интеграция, а във II и III имат по-скоро оперативен, а не нормативен характер (няма директен ефект и примат). ДА – относителния дял на ОП в реформиращия се ЕС нараства. м/управителственото сътрудничество се замества от интеграцията – в III се въвеждат нови инструменти, които приличат на общностните актове. К. Договор – процеса на разширение продължава.

За ПЕС се оформя дори и специфична терминология – понятия сходни с вътрешното право, но с друго значение. Общностното право се субституира над националното право, като в определени материи няма и национално право. Националното право продължава да оперира, но е лишено от възможността да определя целите на правната уредба и се съобразява с целите, постановени от общностното право. Общностното право координира различни национални правопорядъци в полза на субектите, които могат да бъдат адресати на норми от различни правни системи. Следователно общностното право се наслагва над националното, но навсякъде е с еднакво съдържание. Съвместно действие на двата правопорядъка се наблюдава при регулиране на подобни правоотношения, но при различни измерения и със специфични регулаторни функции. Общностното право определя условията. ОП се разделя на материално и процесуално право, а актовете могат да се разделят на законови и подзаконови.

- ДЕС  

-договорът от Ница           

-Конституционният договор

договори, които внасят промени, но не от генерален характер           

-договорът от 1957 г., по силата на който трите общности ще имат една парламентарна асамблея и един съд           

-договорът от 1967 г. – един СМ, една ЕК 

- двата бюджетни договора           

-всички договори за присъединяване на нови държави           

-решения на СМ за избори – преки и всеобщи за ЕП или решение за създаване на първоинстанционен съд /това също са договори/.Най-голяма сила имат учредителните договори, след тях са междунар.договори, после – вторичното право.