Асортимент на битови и керамични стоки

1. 
   Асортимент на порцеланови изделия:
   

- според вида порцелан, от който са изработени

1. 
   от твърд порцелан – тези изделия са по-груби, с по-дебели стени и по-голяма маса. Имат семпла декорация
   

1. 
   от тънкостенен порцелан – отличават се с малка дебелина с повишена белота и просветност, по-малка маса, с високо художествена, по-сложна декорация и изящна форма
   

1. 
   от костен порцелан – обикновено това са изделия за кафе, чай и торта. Отличават се с много тънки стени, по-малка механична здравина, отлична просветност, висока белота(81-82%), бляскава глазура, пластична декорация или живопис.
   

1. 
   детски порцеланови изделия – отличават се с по-малките си размери, повишена механична здравина, ярко декоративно решение.
   

- според вида на декорацията – бели, гладки, релефни, декорирани, недекорирани

- според начина на предлагане – единични и компактни(сервизи, гарнитури, подаръчни комплекти)

б) художествено-декоративни

- уникални – отличават се с оригиналност, висока художествена ценност и се произвеждат в единични екземпляри.

- за масова употреба – произвеждат се по художествени оригинали, чрез масови тиражи

- сувенирни

2. 
   Асортимент на полупорцелановите изделия
   

3. 
   Асортимент на фаянсовите изделия
   

- по форма и размер – малки и големи, плоски и кухи

- по предназначение – за поднасяне и приемане на храна и напитки, художествени-декоративни(вази, дребни скулптури и др) и други.

4. 
   Асортимент на майоликови изделия
   

5. 
   Асортимент на грънчарски изделия
   

и обичаи.

- домакински съдове – за приготвяне и подгряване на храна(гювечета, гърнета и др), за съхранение на хранителни продукти( купи, кани, стомни и др), за поднасяне на храна и напитки(чинии, чаши, бъклици, халби и др)

- удожествено-декоративни – вази, декоративни чинии, пепелници, саксии и др.

б) по начин на получаване

- аблонирани – купи, чаши, чинии, захарници

- отливни – салатиери, кани, свещници

- ръчно формувани – вази, саксии, кани и др

- глазирани – едностранно или двустранно.

- неглазирани – напълно или частично

- декорирани с ангоба, подглазурна живопис, цялостно украсяване

- малки – до 500мл и до 150мм

- средни – от 500 до 1500мл и от 150 до 220мм

- големи – над 1500мл и над 220мм

Гориевата са основен изт-к за добиване на енергия, която се използва в разл отрасли на матер.пр-во както и за битови нужди.

По произход ТГ се класифицират на:естествени-дърва и въглища;изкуствени-брикети,кокс, дървени въглища. Изкопаемите твърди горива имат твърде сложен хим.процес. органичната маса на въглищата съдържа сл.основни елементи:въглерод-най-важаната съставка(55-98%), водород2-6%, кислород2-30%, азот1-2%, сяра. Неорганичната част вкл. т,нар баластни съставки-минерални примеси и влага. Свойствата на Изкопаемите ТГ се разделят на сл 3 гр.-органолептични-цвят, технологични-топлина на изгаряне,съдържание на летливи в-ва,запалителна температура, коксуемост(св-во на ИТГ загрети при висока темп. в отсъствие на въздух да давт твърд бляскав продукт-кокс),;физико-химични-твърдост, якост на натиск, крехкост;

Асортимент на естеств. Изкопаеми ТГ: торф-получ се при най-ниска степен на навъгляване на растителните продукти;кафяви въглища- получ при най ниска степен на въглефиказия, биват постни, мазни, в зав-ст от предназнач.им-за горене и за полукоксуване, според степента на въглефикация-лигнитни, обикновени, землести, смолисти.черни въглища-у нас биват обогатени и необогатени;антрацитни-с най висока степен на въглефикация ис най висок съдържание на въглерод-93-96%.

Видове изкуствени твърди гориова-с най- широко значение са кокса и брикетите: за получаване на кокса се използват черни каменни , а също и кафяви. Той преставлява твърд и порьозен материалс дребнозърнеста структура и сивочервен цвят. От физикохимичните св-ва най същ.значение има реакционната способност-да редуцира CO2. според начина на получаването му се дели на :газов и металургичен. Брикетите са изкуствени твърди горива. Получени чрез пресуване на ситнозърнести въглища в едри късове с определена форма. Брикетирането позволява въглищния прах, кйто е неизползваем да се превърне в доброкачествено гориво. Те могат да се произв.от всякакъв вид въгл.-лигн.,кафяви, черни и антрацитни. Могат да бъдат с разл.форма-ореховидна, яйцевидна, паралелепип.-а. Съхранението им зависи от тяхната водоустойчивост-колкото е по> толкова брикетите дават по<ситнеж при съхраняване.

Транспортиране и съхраняване на ТГ. Транспортирането е с васякакъв вид пр.ср-ва, камионите и жп вагоните е желат.да бъдат закрити. Площадки, самозапалване, изветряне.

14.Течни горива

Те са прод.с твърде важно значение за съвременния живот на хората.използват се като гориво за ДВГ, индустриално гориво, котелно, битово.преимуществата им спрямо твърдите са тяхната по висока калоричност-топината им на изгарян е 10000kcal/kg. Освен това изгарят без остатък, не образуват пепел при което отпада необх-тта от почистване. Основна суровина за произв-во на Течни Г е нефта, наричан още петрол или земно масло. Добивнето на нефта е свързано с2 осн.дейности; ТЪРСЕНЕ НА НаХОДИЩА И ДОБИВ. При търсенето се използват сл.методи:сеизмографичен, магнитометричен, гравиметричен, а при добиванеето-фонтанен, компресорен, и дълбокопомпен. Елементарния състав на нефта е 84-86% въглерод,13-14% водород, 1-2%кисл.сяра и азот свързани пом/у си. Основна съставна част са въглеводородите-80-905;парафинови, нефтенови и ароматни. Останалите ок.105 са кисл., серни и азотни съединения. Нефтът е маслообразна течност със спец. Неприятна миризма. Цветът му е от светлокафяв до смолисточерен, в зав-ст от смолистоасфалтовите вещ-ва. По-лек е от водата, има висока калоричност-10000-10500kcal/kg. Темп на замръзване е от 11 до -22град.по Ц. Съществуват 2 осн класификации на нефта:химична и технологична. При 110 се разделя на отделни класиф.гр. в завис-ст от въглеводородите и сярата. Технол. Класификация го разделя в зав-ст от добива на масло, дестилат, индекса на вискозитет. В зависим-ст от приложението си Теч.Г се разделят на:моторни(за карбураторни двигатели; за дизелови , за реактивни, тракторни,за крабни), индустриални и котелни горива. Бензиновите горива се изп.в автомоб.и авиац. Карбур.двигателис вътр. Горене, снабдени с карбуратор, в който се впръсква бензин във вид на пари и се смесва с въздух.Карбураторния асортимент е следния: автомобилен бензин, авиационен, за каучукова промишленост, екстракциоен, петрол(за осветление). Реактивното гор. Е специализ.за реактивни двигатели. Към котелните горива спадат: газьол,леко котелно гориво и мазут.

Опаковка , маркир.исъхранение-метални туби,варели и бидони, с антикорозионно покритие, устойчиво на атмосф, въздействия и към нефтопродуктите. Транспортирането се изв.по магистрални тъбопроводи, с воден, жп и автомобилен трансп. При съхранение на течните Г. с цел запазване на оклната среда резервоарите трябва да бъдат снабдени с дихателни устройства.

15. Пластмаси

Пластмасите птитежават хар-н комплекс от св-ва и големи преимства в сравнение с др.материали., способни са при нагряване и наляганеда се формуват и устийчиво да запазват придадената форма. Механичната здравина на отделни видове пластмаси превишава здр.на дървесината, керамиката, на някои метали дори и същевр.са много по-леки от тях. Пластмасите представляват сложна смес от свързващо вещество(смола), пълнители, оцветители и др, взети в опр.отношение. пластамсите се хар-рат с общи и спец.св-ва, определящо положението им. Към общите св-ва за повечето отъ пл.се отнасят-плътност, якост, якост на опън, издръжливост на удар, хим.устохчивост, диелектричнисв-ва и др. ПЛътността се колебае в предела0.9-2.2 г/см3. ниската плътност на пластмасите позволява съществено да се намали масата на много от детайлите.. якостта варира от 30-40г/см3. топлопроводността е 500-6000 пъти по-ниска от тази на металите. Термичната уст.за по-голямата чат от полимеризационните пластмаси е в границите 60-80 град. Пластмасите могат да бъдат прозрачни, съвършено безцветни като стъклото , пропоусйкащи УВЛ, благод.на което са ценен материал за произв-во на редица изделия. Пл. Имат също и декорат,възм-ти – за получаване на чист цвят, гладкост и блясък на повърхността и възм.за имитация.

Производството на ПЛ. Стоки включва сл. Основни етапи: подготовка на изходните суровини, формуване, декориране и дообработка. Формуването става по някои от сл методи: пресуване, леене, екструдиране, каландиране, издуване, щамповане, механична обработка. Декорирането се извършва по някои от сл. Методи: повърхностно оцв., трафарет, облепване с рисуунки, метализиране, декол.

Те представл. Химични съединения в чист вид или в смес с други, които имат св-то да подобряват или ускоряват растежа на разл.видове селскостоп.култури и да увеличават получените добиви. Те трябва да отговарят на сл. Изисквания: да съдържат достатъчно колич-во хранит.в-ва, необх. За растенията, без вредни за раст.и за човека примеси;да притежват висока усвояемост;ад не са хигроскопични, да не се сбиват;гранулираните торове ада имат подход.големина; използването им да бъде иконом. Ефективно.

Класификация : според вида на основния хранителен елемент, който се внася в почвата-калиеви, азотни, фосфорни, микроторове. Според количеството на хранит.елемент-концентрирани и неконцентрирани. Според бр.на хранит.елементи-единични-само един елемент; и комбинирани-повече от 1 елемент. Според агрохимичния ефект, който се получва биват: директни-доставят пряко елементите;индиректни-доставят косвено. Според времето на внасяне се разделят на; основни-внасят се дълго преди засяването; предсеитбени; подхранващи. Асортиментът на торовете е предствен от отделните видове във всяа основна група: азотни-натриев нитрат, амониев нитрат, амониев сулфат, карбамид; калиеви-калиев хлорид, калиев сулфат, калиев нитрат;фосфорни-фосфорно брашно, обикновен суперфосфат,комбинирани или сложни торове.

Азотните торове могат да предизвикат подкисляване или алканизиране на почвата. Асортиментът им вкл.:амонячни;нитратни;амонячно –нитратни;амидни. Най разпостр.са аониевя сулфат, амониевтата селитра, амониевият фосфат. Фосфорните торове-фосфорът има важно значение за растенията – ускорява развитието н акоренна с-ма, зреенето на плодовете и зеленчуците.по произход се разде;лят на естествени и изкуствени. Към естествените с еотнасят фосфоритното брашно, а към изк.-разл разновидности на суперфосфата. Калиевите торове се делят по произходсъщо а естеств.и изкуств. Комбинираните торове съд. Повече от 1 елемент, тяхното произв. е по –икономично,ефективно , т.к само с 1 внасяне на един тр се осиг.голямокол-во хр.елементи за растенията. Опковка маркировка и транспорт................

ТВ предствлява гъвкаво и относително здраво тяло с малкко напречно сечение и ограничена дължина, която многократно превишава дебелината му. Към влакната спадат памукът, вълната и др, акъм нишките-естествената коприна, химичните нишки. Текстилните влакна биват елементарни, технически и щапелни. Строеж- те са високомолекулни съединенния. Макромолекулите се състоят от елементарни звена , хар-ни за всеки вид влакно, и биват 3 вида: линейна, разклонена и мрежестта. Степента на ориентация на макрмолекулата оказва влияние в/у св-та на ТВ. Основите св-ва на ТВ които ги хар-рат са :дебелина, дължина, здравина, разтегливост, еластичност, гъвкавост, равномерност, извитост, предивна спос-ст, чистота, оптични свойства. Здравината се променя в мокро съст.и може да бъде изразна в % от здравината им в сухо състояние. Разтегливостта е св-вото на влакната да се удължават по д-то на растягаща сила. Тя ива еластична и нееластична.

1. 
   Изкуствени влакна: вискозни,медноамонячни и ацетатни
   

1. 
   Синтетични : хетероверижни- полиамидни полиестерни и карбоверижни
   

1. 
   Неорганични :стъклени нишки, метални нишки
   

Преждата е нишка – гъвкаво и здраво тяло с малки напречни размери и неограничена дължина, съставена от влакна, свързани чрез усукване или по друг начин. Получаването на различните видове прежди е в зависимост от вида на текстилния материал и от свойствата, които трябва да притежава готовата прежда.

при получаването на памучна прежда последователно се извършва разбиване на памука, влачене, получаване на лента, предпредене и предене. Преденето от своя страна може да бъде гребенно, при което се преработват дълговлакнести и тънковлакнести памуци, а получените прежди, известни като гребенни, или пенирани, са тънки, здрави и гладки с равномерна дебелина; обикновено, или кардно предене –

Естествената копринена нишка (греж) се получава при размотаване на пашку­лите на копринената буба.

Преждите от химични влакна се по­лучават по обикновената система за предене на памук, по камгарната или по щрайхгарната система за предене на вълна и чрез т. нар конверторни систе­ми,

II . Класификация на преждите

Класификацията на преждите се из­вършва по различни признаци. Така например в зависимост от влакнестия ма­териал, от който са получени, те се раз­делят на памучни, ленени, конопени и т.н. По конструкция преждите биват еднонишкови и многонишкови, като многонишковите от своя страна се разделят на прости (двойка, тройка), получени от няколко заедно пресукани нишки, и дуб­лирани, или сложни, образувани чрез усукване на няколко прости многонишко­ви прежди. По външен вид биват глад­ки, ефектни и високообемни, а по цвят - едноцветни и многоцветни - меланжирани или мулииирани. В зависи­мост от допълнителната обработка, на която са подложени, преждите могат да бъдат сурови, обагрени, избелени, мерсеризирани (при памучните преж­ди), карбонизирани (при вълнените прежди) и т.н., а по степен на пресукване - слабо, средно и силно пресукани. По предназначение се разделят на прежди за тъкачество (основни и вътъчни), за плетене, за технически цели и т.н, а по отношение на използваните системи за предене - пенирани, кардни, вигонни и прежди от безвретенни предачни машини (при памучните прежди), камгарни, полукамгарни, щрайхгарни и прежди от самоусукващи предачни машини (при вълнените прежди), гре­бенни, дарачногребенни, или буретни и делителни (при копринените прежди), мокро- и сухопредени (при ленените и при конопените прежди) и т.н. В зависи­мост от посоката на усукване преждите биват с ляв или с десен сук.

4. 
   Окачествяване на преждите
   

За качеството на преждите значение имат и техните физико-механични ха­рактеристики, по-важни от които са:

1. 
   здравина на опън или на скъсване - специфична здравина на опън или на удължение или разтегливост до скъсване -
   

32. 
    линейна плътност, дебелина или номер на преждата - отношението меж­ду дължината и масата на преждата. У нас е регламентирана т.нар. тегловна, или титър система, при която дебелина­та на преждата се изразява чрез титър-текс (Т_тех), който показва масата в g на прежда с дължина 1000 m,
    

За промишлеността, за стоковедната и за търговската практика значение имат следните по-важни означения:

- при еднонишковите - с число и съ­ответната мерна единица, или 25 tех;

- при многонишковите пресукани прежди и при копринените прежди 30tех х 3,

- многократно пресуканите прежди от няколко двойки, тройки и т.н. се означа­ват по следния начин - 25 tех 2x3;

- при използване на прежди с различ­на дебелина със знака "+", или 20 tех + 30 tех;

1. 
   За сук на преждите:
   

- броят на суковете на линеен метър се означава с цифра, поставена след символа за посока на сука, или S-200

2. 
   За предназначение на преждите:
   

съдържа данни за вида на влакното, неговото количество като процентно съдържание в масата, дебелината и сукът на преждата и броят на суковете

Преждите се навиват в различни кон­фекционни форми - бобини, шпули, кълбета или гранки Опаковат се в па­кети, кутии, брезентови торби, кашони или каси, облицовани откъм вътрешната им страна с непропусклива за водата хартия или с пластмасово фолио. Транс­портират се с всички видове закрити транспортни средства, като за целта мно­го често се използват палети и контейнери.

Освен обичайните сведения - вид на преждата, производител, качество, количес­тво, БДС и други, маркировката съдържа и данни за предназначение, сук, състав, цвят, номер на куките - при преждите, предназначени за ръчно плетене, и др.
19.Tъкани
Тъканите са плски текстилни изделия, получени на тъкачни станове в процеса на тъкане, чрез препллитане на взаимнопорепендикулярно разположени системи нишки. Произв-то на тъканите вкл.редижа последов.технол.процеси, а именно: тъкачен процес, добработка, багрене, печатане. Тъканите се поличават на тъкачни станове, които биват различни конструкции и системи.