1. обхват на насоките



страница1/10
Дата19.05.2017
Размер1.64 Mb.
#21536
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

1. ОБХВАТ НА НАСОКИТЕ





    1. Правна основа Химически мониторинг на седименти и флора и фауна съгласно Рамковата директива за водата

Директива 2008/105/ЕО (Директива относно определяне на стандарти за качество на околната среда) определя доброто химическо състояние, което следва да се постигне от всички държави-членки до 2015 г. и дава - заедно с Рамковата директива за водата 2000/60/ЕО (РДВ) (WFD) правната основа за мониторинг на приоритетни вещества в седименти и флора и фауна.

За по-голямата част от веществата от списъка на приоритетните вещества (33) и 8 други замърсители, включени в Директивата, установяването на Стандарти за качество на околната среда (СКОС) на общностно ниво е било ограничено до концентрациите във водния стълб. Що се отнася до хексахлорбензена, хексахлорбутадиена и живака, обаче, се счете за невъзможно да се осигури защита на повърхностните води срещу косвените въздействия и вторичното отравяне на общностно равнище само посредством СКОС . Затова е уместно да се определят СКОС за флората и фауната за тези три субстанции на общностно ниво. За да се даде на държавите-членки гъвкавост в тяхната стратегия за мониторинг, те трябва да могат или да упражняват мониторинг и прилагат СКОС за флората и фауната или да установят по-строги СКОС за повърхностните води, осигуряващи същото ниво на защита.
Освен това, държавите-членки трябва да имат възможност да установяват СКОС (за съществуващите 33 приоритетни вещества и 8 други замърсители) за седиментите и/или флората и фауната на национално ниво и да прилагат тези СКОС вместо СКОС за водите, посочени в Директивата. Тези СКОС следва да се определят посредством прозрачна процедура, включваща нотифициране на Комисията и другите държави-членки, така че да се гарантира ниво на защита, еквивалентна на СКОС за водите, установени на общностно ниво. Освен това седиментите и флората и фауната остават важна матрица за мониторинг на определени вещества със значителен потенциал за натрупване. За да се оцени дългосрочното въздействие на антропогенните дейности и тенденции, държавите-членки трябва да предприемат мерки, при условията на член 3 параграф 3 от Директивата за СКОС , с цел да се гарантира, че съществуващите нива на замърсяване на флората и фауната и седиментите няма да се увеличават значително.

Член 3 от Директива 2008/105/ЕО гласи, че:

2. Държавите-членки могат да изберат да прилагат СКОС за седиментите и/или флората и фауната вместо тези, предвидени в част А от Приложение I в някои категории на повърхностните води. Държавите-членки, които прилагат тази опция:




  1. прилагат за живака и неговите съединения СКОС от 20 pg/kg, и/ или за хексахлорбензена СКОС от 10 pg/kg и/или за хексахлорбутадиена СКОС от 55 pg/kg, като тези СКОС са за тъканите на плячката(мокро тегло), и се избира най-подходящия индикатор измежду риби, мекотели, ракообразни и други живи организми;



  1. създават и прилагат СКОС, различни от тези, посочени в буква (а) за седименти и/или флора и фауна за определени вещества. Тези СКОС осигуряват най-малко същото ниво на защита като СКОС за водите, посочени в част А от Приложение I;



  1. определят за веществата, посочени в точки (а) и (б), честотата на мониторинг на флората и фауната и/или седиментите. Мониторингът, обаче, се извършва най-малко веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка не оправдават друг интервал; и




  1. уведомяват Комисията и другите държави-членки, чрез Комитета, посочен в чл. 21 от Директива 2000/60/ЕО, за веществата, за които са установени СКОС в съответствие с буква (б), причините и основанията за използването на този подход, установените алтернативни СКОС, включително данните и методологията, чрез които тези алтернативни СКОС са били установени, категориите повърхностни води, за които те ще се прилагат и честотата на планирания мониторинг , заедно с обосновка за тази честота”.




  1. и че:

3. Държавите-членки ще организират дългосрочен анализ на тенденциите на концентрациите на тези приоритетни вещества, изброени в част А от Приложение I, които имат склонност за натрупване в седиментите и/или флората и фауната, като се отделя особено внимание за вещества с номера 2, 5, 6, 7, 12, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 26, 28 и 30, на основата на мониторинг на състоянието на водите, извършен в съответствие с чл. 8 от Директива 2000/60/ЕО. Те ще предприемат мерки, целящи да гарантират - при условията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО, че тези концентрации няма да се увеличават значително в седиментите и/или съответните флора и фауна.



Държавите-членки определят честотата на мониторинг в седиментите и/или флората и фауната по такъв начин, че да осигурят достатъчно данни за надежден дългосрочен анализ на тенденциите. Като указание, мониторингът следва да се извършва на всеки три години, освен ако техническите знания и експертната преценка не оправдават друг интервал”.
Освен това, мониторингът на седиментите и флората и фауната може да се използва и за описание на състоянието на обща замърсеност и за даване на референтни стойности за локален и регионален мониторинг. Анализът на седиментите и/или флората и фауната може да бъде икономически ефективен подход за първоначална проверка на замърсеност на зоните, за сравнение на концентрациите на замърсителите в различните зони и за идентифициране на възможните източници на замърсители. При използването на седиментите и флората и фауната като първо ниво на проверка за някои химикали в програмата за мониторинг, измерванията на водата могат да бъдат пригодени за целта. Първоначалният подбор ще помогне за идентифициране на проблемните области и областите, където са необходими допълнителни усилия, като повишена интензивност на мониторинга на седиментите, флората и фауната или мониторинг на водата или преки измервания на водата.

1.2. Цел и структура на указанието
Този даващ насоки документ се отнася до различните изисквания за проверка на съответствието и мониторинга на времевата тенденция на флората и фауната и седиментите, като се взимат предвид задълженията на Директивата СКОС. Препоръките, включени в тези насоки, вземат предвид съвременните научни познания и те трябва да позволяват хармонизирано прилагане на мониторинга на седиментите и флората и фауната в цяла Европа.

Препоръките, изложени в настоящите насоки, визират наблюдаващия, оперативния и проучвателен мониторинг и следва да се прилагат към текущия списък на Приоритетни вещества (33) + 8 други замърсители и до специфичните замърсители в речните басейни, които имат тенденция за натрупване в седиментите или флората и фауната. Глава 3 дава препоръки за избор на матрица за мониторинг на химически замърсители в различни водни обекти.

Има някои общи части на стратегията за мониторинг, които са подобни за седиментите и флората и фауната - напр. прилагането на Директивата за техническите изисквания за химическия анализ и мониторинг на състоянието на водата (Директива 2009/90/ЕО на Комисията); тези въпроси са разгледани в глава 4 от насоките.

За проверка на съответствието със стойности на СКОС, е необходимо хармонизиране на различните инструменти на програмите за мониторинг: напр. избора на обект, стратегията за вземане на проби, избор на видове (за флората и фауната), избор на аналитични методи. Тези аспекти са описани в глава 5 за седименти и в глава 6 за флората и фауната.



Глави 4, 5 и 6 съдържат също и общи препоръки: - да се оцени съответствието спрямо целта на РДВ /WFD/ да не се допусне влошаване.

  • да се направи оценка на дългосрочните промени в естествените условия и на дългосрочните промени, произтичащи от широко разпространена антропогенна дейност.

Оценката на дългосрочните последици от антропогенни дейности включва определянето на степента и скоростта на промените в концентрациите на замърсители на околната среда. Глава 7 описва допълнителни методи за мониторинг.

Ръководството е хармонизирано с документа, съдържащ техническите указания за установяването на СКОС (TDG-EQS) , който е в процес на публикуване [ЕО, 2010].

Тъй като РДВ /WFD/ обхваща също така опазването на преходни, крайбрежни морски и териториални води по отношение на химическото състояние, тези насоки включват конкретни препоръки за тези категории води.

Внимание! Насоките за химическите седименти и флората и фауната трябва да се адаптирт към регионалните и местните обстоятелства.



    1. Документи, съдържащи насоки относно химическия мониторинг

Общата стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите (РДВ) включва разработването на документи с насоки по отношение на прилагането на тази директива. Документите с насоки са създадени, за да се отговори на искането на държавите-членки за допълнителна документация с технически подробности, важни за хармонизираното изпълнение на мониторинга на околната среда. Целта на тези видове документи е да дадат допълнителни подробности, като по този начин се улеснява изпълнението на Рамковата директива за водите в държавите-членки, а също така да повишат степента на хармонизация, като се вземат предвид най-добрите налични техники, стандартните процедури и общи практики.



Погледнете в:

CIRCA public document library - guidance documents



http://circa.europa.eu/Public/irc/env/wfd/librarv?l=/framework directiv e/guidance documents&vm=detailed&sb=Title

От значение за целите на настоящия документ е Документ с указания No. 19 [ЕС, 2009], изготвен от Експертната група за дейности по химически мониторинг. Документ с указания No.19 дава препоръки относно стратегията за избор на матрица и аналитичните аспекти за анализ на водата, седиментите, флората и фауната в съответствие с РДО. По този начин двата документа с указания са тясно свързани и трябва и двата да бъдат взимани под внимание.

Друг полезен документ ще бъде TGD-EQS (Технически указания за установяването на СКОС) - в процес на публикуване [ЕС, 2010] - в който се описва методологията за установяване на СКОС за вода, седименти, флора и фауна.
Освен това, си струва да се спомене и Документ с указания – Обща стратегия за изпълнение (ОСИ) (CIS) No. 7 [ЕО, 2003], който съдържа общи аспекти на изискванията за мониторинг съгласно РДВ /WFD/ и Документ с указания ОСИ (CIS) No. 15 [ЕС, 2007], който дава конкретни препоръки за мониторинг на подземните води.
Други полезни указания в областта на мониторинг на седиментите и флората и фауната са били публикувани в контекста на конвенциите OSPAR, HELCOM, MedPol и SedNet.


  1. ТЕРМИНИ И ДЕФИНИЦИИ

Избрани термини и определения от особено значение за химическия мониторинг съгласно РДВ /WFD/ са изброени тук. Всички други термини, вече договорени и дефинирани където и да е в РДВ и свързаните с нея документи се използват без изменения, но не са включени.


Анализ на ковариантност: (ANCOVA) е общ линеен модел с една непрекъсната променлива на резултата (количествена) и един или повече променливи на фактора (качествени). ANCOVA е комбинация на ANOVA и регресия за непрекъснати променливи. ANCOVA тества дали някои фактори имат ефект върху променливата на резултата след премахване на изменението, за което са отговорни количествените предиктори (коварианти). Включването на коварианти може да увеличи статистическата мощ , защото те са отговорни за известна част от променливостта.

Анализ на вариантност: (ANOVA) е сбор от статистически модели и свързаните с тях процедури, при които наблюдаваната променливост е разделена на компоненти, дължащи се на различни източници на променливост. В нейната най-проста форма ANOVA дава статистическа проверка на това дали средствата на няколко групи са равни и затова генерализира Student's two-sample t-test за повече от две групи. Моделите ANOVA са полезни, защото те притежават определени предимства пред two-sample t-test. Извършването на многократни two-sample t-test би довело до увеличаване до голяма степен на шанса за извършване на грешки от Тип I. Поради тази причина моделите ANOVA са полезни при сравняване на три или повече средства.

Коефициента на биоакумулиране : (BAF) Виж СКОС Указание 2010.

Коефициент на биоконцентрация: (BCF) Виж СКОС Указание 2010.
Сертифициран референтен материал (СРМ) : СРМ се характеризира с метрологично валидна процедура за едно или повече определени свойства, придружен от сертификат, който посочва стойността на указаното свойство, свързаната с това несигурност и отчет за метрологично проследяване. [ISO Ръководство 35:2006].
Съставна проба: две или повече проби или подпроби , смесени заедно в подходящи пропорции, от които може да се извлече средният резултат от проектната характеристика, от същия пласт или при същата дебелина на седимента. Компонентите на пробата са взети и обработенни предварително със същото оборудване и при същите условия.
Два или повече инкремента или подобразци смесени заедно в подходящи пропорции, или отделно или непрекъснато (смесена съставна проба), от които може да бъде получена средната стойност на желаната характеристика. [ISO 5667-12:1995 Качество на водата - Вземане на проби - част 12: Указания за вземане на проби от седименти на дъното, ISO 11074 2:1998].
Съхраняване на образци от околната среда (СООС) : СООС може да се дефинира като съхранението при подходящи условия на материал, от който впоследствие може да се получи

информация за състоянието на околната среда.


Еднократна проба: проби, взети от хомогенен материал, обикновено вода, в един съд. Напълването на една чиста бутилка с вода отт реката е много типичен пример. Това вземане на проба дава една добра моментна снимка на качеството на изследваната околна среда на мястото на вземане на пробата и по време на вземането на пробата. Без допълнителен мониторинг, резултатите не могат да бъдат екстраполирани към други времена, или към други части на реката, езерото или подпочвените води.
Лентичен: отнася се до стоящи или неподвижни води. Терминът произлиза от латинското lentus, което означава бавно, вяло, лениво. Лентичните екосистеми може да се сравнят с лотичните екосистеми, които включват течащи наземни води, като напр. реки и потоци. Взети заедно, тези две полета формират една по-широка област на проучване на водната екология или екология на пресните води.

Граница на откриване (ГО): ГО означава изходящия сигнал или стойността на концентрацията, над която може да бъде твърдяно - с определена степен на увереност - че една проба се различава от една празна проба, която не съдържа детерминанта от интерес . [Директива 2009/90/ЕО на Комисията]

Граница на количествено определяне (ГКО) : ГКО означава определено кратно на границата на откриване при концентрация на детерминантата, което може убедително да се определи с приемливо ниво на точност и прецизност. Границата на количественото определяне може да бъде изчислена като се използва подходящ стандарт или проба и може да бъде получена от най-ниската точка на калибриране на калибровъчната крива, с изключение на празната проба. [Директива 2009/90/ЕО на Комисията]
Лотичен: отнася се до течаща вода, от латинската дума lotus, минало причастие на lavere, измивам се. Лотичните екосистеми може да бъдат противопоставени на лентичните екосистеми, които включват относително спокойни наземни води като езера и язовири. Заедно тези две полета формират една по-широка област на проучване на сладководни води или водна екология.
Коефициент на разделяне октанол/вода: (kow) показва хидрофобността на едно химическо вещество.
Качество: Всички качества и характеристики на един резултат от измерване, които показват неговата способност да удовлетворява дадени изисквания за качество. [EN 14996:2006]
Осигуряване на качество: всички онези планирани и систематични действия, необходими да се осигури достатъчна убеденост, че даден продукт ще отговаря на определени изисквания за качество. Забележка: Това включва AQC, одит, обучение, документиране на методите, схема за калибриране и т.н. [EN 14996:2006].
Контрол на качеството:оперативни техники и дейности, които се използват за да се изпълнят изискванията за качество. [EN 14996:2006]
Произволно пробовземане: форма на вземане на проби при която шансовете за получаване на различни стойности на концентрация на детерминантата са точно тези, които са определени от вероятностното разпределение на въпросната детерминанта.

[ISO 5667 - 6:2005 Качество на водата: Вземане на проби - част 6 Указания за вземане на проби от реки и потоци].


Референтен материал (РМ) : (РМ) материал , достатъчно хомогенен и стабилен по отношение на едно или повече определени свойства, който е бил установен като годен за предвидената му употреба в процеса на измерване. [ISO Ръководство 35:2006]
Проба: ограничено количество от нещо, което е предназначено да бъде подобно на и да представлява по голямо количество от това нещо/неща.
Честота на вземане на проби: честотата на вземане на проби определя броя на проби за секунда (или за друга единица), взета от непрекъснат сигнал за създаване на отделен сигнал.

Място (пункт) на вземане на проби: точното положение в рамките на един обект за вземане на проби, от който пробите са взети.[ISO 5667 - 6:2005 Качество на водата : Вземане на проби- част 6 Указания за вземане на проби от реки и потоци. Изменено определение].
Станция за вземане на проби: добре разграничена зона, където се извършват дейности за вземане на проби. [IUPAC 2005 чиста и приложна химия 77, 827-841]
Стратегия за вземане на проби: Резултатът от избора на места за вземане на проби в рамките на обект за вземане на проби. [IUPAC 2005 Чиста и Приложна химия 77, 827-841].
Коефициент на адсорбция на почва: (koc) коефициент на адсорбция на почвата, нормализиран по съдържание на органичен въглерод в почвата. Обикновено се измерва за химикали в околната среда съгласно Указания за изпитания 106 на ОИСР / OECD /. Тестово указание 106
Статистическо пробовземане: вземане на проби, при което пробите се вземат на предварително определени интервали от време (в пространството или времето).

[ISO 5667 - 6:2005 Качество на водата: Вземане на проби - част 6 Указания за вземане на проби от реки и потоци. Изменено определение].


Част за изпитване: количеството или обема на пробата, взета за анализ, обикновено с известно тегло или обем.
Несигурност на измерването: неотрицателен параметър, характеризиращ дисперсията на стойностите на количеството, която се отдава на измерваната величина, въз основа на използваната информация. [Директива 90/2009/ЕО]
Несигурност произтичащи от вземането на проби: частта от общата несигурност на измерване, дължаща се на вземането на проби. [EURACHEM / CITAC:2007 Несигурност при измерването, произтичаща от вземането на проби: Ръководство за методите и подходите]

Списък на съкращенията


HELCOM

Балтийска комисия по опазване на морето, наричана също Хелзинкска комисия

OSPAR

Конвенция за опазване на морската околна среда на североизточния Атлантик или OSPAR

MEDPOL

Med Pol Programme (оценка на замърсяването на моретата и компонент на контрола на MAP) отговаря за последващата дейност, свързана с изпълнението на LBS Protocol /Протокол относно замърсяването, причинено от земни източници и дейности/, Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от земни източници и дейности (1980, изменен 1996), и Протокола за изхвърляне на опасни вещества.


SEDNET

Европейска мрежа, насочена към включването на проблеми и знания, свързани със седиментите, към Европейските стратегии за подпомагане на достигането на добър статус на околната среда и за разработване на нови инструменти за управление на седиментите.



  1. ИЗБОР НА МЯСТО И МАТРИЦА ЗА МОНИТОРИНГА НА СЕДИМЕНТИТЕ И ФЛОРАТА И ФАУНАТА




  1. Увод

Класификацията на РДВ (WFD) за химическото състояние на водните обекти, базираща се на съответствието с Директива СКОС 2008/105/ЕО, определя качествени стандарти за околната среда за 41 вещества във водната матрица, но също така дава възможност на държавите-членки да установят СКОС за седиментите и/или флората и фауната. Честотата на мониторинг на приоритетните вещества във водната колона (цяла вода или разтворена) се различава от тази за седиментите и флората и фауната и е ясно, че изборът на матрицата която ще се наблюдава, ще бъде стратегическа по отношение на разходите и ресурсите за проверка на съответствието. Минималната честота, изисквана за мониторинг на приоритетни вещества във вода е веднъж месечно (веднъж на всеки три месеца за специфични замърсители на речни басейни), но за седименти и флора и фауна честотата на мониторинг може да бъде веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка не оправдават друг интервал.


Основната цел на РДВ е постигане на добро химическо състояние на всички водни обекти, но държавите-членки могат да вземат решение относно матрицата за някои вещества.
Например, седиментите са препоръчителна матрица за оценка на химическото състояние на някои метали и хидрофобни съединения в морски и лентични водни обекти. За динамични лотични водни обекти обаче, седиментите често не представляват подходящата матрица за проверка за съответствие, поради високата променливост. Освен това в такива водни тела, седиментите могат да бъдат твърде повлияни, за да бъдат представителни, или в някои случаи да отсъстват. В тези случаи оценката може да се извърши чрез измерване на концентрациите на суспендирани твърди вещества (СТВ). В големите реки в равнините прясно утаените седименти, събрани в утайници, може да се използват вместо СТВ. В последния случай трябва да се провери еквивалентността между СТВ и прясно утаените седименти.
За целите на мониторинга на тенденциите, седиментите или алтернативните СТВ и флората и фауната са най-подходящите матрици за много вещества, защото те интегрират - във времето и пространството - замърсяването в конкретния воден обект; промените на замърсяването в тези обекти, обаче, не са толкова бързи, както при водната колона и могат да се направят дългосрочни сравнения. Директива 2008/105/ЕО дава индикация за веществата, които трябва да се вземат под внимание при мониторинга на тенденциите, както и за честотата на мониторинг на тези вещества.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница