1. обхват на насоките

Шведска национална програма за мониторинг на замърсителите в морската биота

Дейностите по мониторинг в рамките на Шведската национална програма за мониторинг на замърсителите в морската биота

Агенцията по опазване на околната среда (Швеция)

Bignert, A., Nyberg E., Asplund L., Eriksson U., Wilander A., Haglund P. 2007. Comments Concerning the National Swedish Contaminant Monitoring Programme in Marine Biota. Report to the Swedish Environmental Protection Agency, 2007-03-31. 128 pp.

Bignert A., Göthberg A., Jensen S., Litzén K., Odsjö T., Olsson M. and Reutergårdh L. 1993. The need for adequate biological sampling in ecotoxicological investigations: a retrospective study of twenty years pollution monitoring. The Science of the Total Environment, 128 (1993) 121-139.

Green N.W. and Rönningen. 1994. Contaminants in shellfish and fish 1981-92. Joint Monitoring Programme (JMP) Norwegian biota data. NIVA 1995, report no. 585/94

Основните цели на програмата за мониторинг на морската биота могат да се обобщят, както следва:

Да се определят нивата и нормалната вариация на различните замърсители в морската биота от няколко представителни зони за вземане на проби, неповлияни от местни източници по шведската крайбрежна ивица. Целта е да се опише общият статус на замърсяване и да служи като референтни стойности за регионалните и местни програми за мониторинг.

Да се проследят дългосрочните тенденции във времето и да се определи степента на констатираните промени – да се оцени съблюдаването на целта за преустановяване на влошаването.

Да се оцени реакцията на морската биота спрямо мерки, взети за понижаването на изхвърлянията от различните замърсители

Да се разкриват случаите с регионално влияние или широко разпространените аварии от тип „Чернобил“ и да се действа като надзорник, който проследява отчитането на повторно използване на забранени замърсители.

Да се посочат широкомащабните пространствени различия

Да се изследва развитието и регионалните различия на състава и моделите на PCBs, HCHs, DDTs и PCDD/PCDF, както и на съотношението между различните замърсители.

Проект за контролен мониторинг и проект за оперативен мониторинг за биотата

Наблюдавани вещества: метали, като Hg, Cd, Pb, Cu, и органични вещества, като PCB, DDT, Lindane, бромирани вещества, забавящи горенето, диоксини, PFCs PAHs.

Събрани видове: При много видове възрастните екземпляри са по-малко уседнали, отколкото незрелите. За да се увеличи съпоставимостта в годините се събират главно млади екземпляри. Избират се само тези със здрав вид и неувредена кожа.

Брой на пробите и честота: На новите балтийски зони за вземане на проби и зоните за вземане на проби по западното крайбрежие обикновено се анализират 2 басейна с по 12 екземпляра от всеки (херинга и костур). 10-12 проби от предишните балтийски зони за вземане на проби (докладвани до HELCOM) и зони за вземане на проби по шведското западно крайбрежие (докладвани до OSPARCOM) се анализират годишно от всяко място/ вид. За яйцата на чайката и на костура (предишни зони за вземане на проби) са анализирани 10 отделни проби. Органохлорините при сините миди се анализират в рамките на сборни проби, които се състоят от 10-20 отделни проби във всеки набор от уловени миди.

Непрекъснато развитие на проекта както по отношение на пространствена и времева програма за мониторинг, така и по отношение на така повишена информираност за избора на матрица. Важността на количествените цели.

Херингата е най-често използваният вид като показател за мониторинг на замърсителите в биотата в рамките на програмата за мониторинг (COMBINE) в района по Конвенцията HELCOM и от нея се взимат проби от Финландия, Естония, Полша и Швеция. Мускулната тъкан на херингата е мазна и затова е много подходяща за анализ на замърсители, разтварящи се в мазна среда, т.е. хидровъглеродите.

Треската е измежду най-предпочитаните видове, препоръчани в рамките на съвместната програма за мониторинг и оценка (JAMP) на OSPAR, (JAMP) и HELCOM COMBINE. Черният дроб на треската е мазен и органичните замърсители често се откриват в относително високи концентрации. Поради това той е много подходяща матрица за търсене на „нови“ замърсители.

Мидите са едни от най-често използваните организми за мониторинг на замърсителите в биотата. Възрастните миди са неподвижни и поради това е по-лесно да се определи районът, представляван от пробите, в сравнение с рибите. Синята мида е измежду най-предпочитаните видове, препоръчани в рамките на съвместната програма за мониторинг и оценка на OSPAR.

Много важно е целите на мониторинга да са определени в количествено отношение преди изготвянето на програма за мониторинг. Когато целите определят избора на място за проби, матрицата, метода на взимане на проби и процедурата за анализ, биха могли да възникнат проблеми в случай на неспазване на подходящите насоки.

Програмата за морската биота е дългосрочна програма с непрекъснато развитие и възможно добавяне на нови вещества в бъдеще.