1. Общо описание на представените материали



Дата28.10.2018
Размер85.5 Kb.
#104313
Р Е Ц Е Н З И Я

НА НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ НА ДОЦ. Д.С.Н. ДУХОМИР ВЛАДИМИРОВ МИНЕВ, КАНДИДАТ В КОНКУСРА ЗА ИЗБОР НА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ „ПРОФЕСОР” В ИИОЗ ПРИ БАН

От доц. д-р Божидар Ивков

1. Общо описание на представените материали

Представените за рецензиране материали съдържат:

1) Публикациите, след хабилитиране и различни от представените за придобиване на научната степен „доктор на науките”, съдържат: 2 самостоятелни монографии и 8 колективни монографии, като в 3 от тях кандидатът има основен дял в създаването им; 3 студии (от които 2 в съавторство) и 9 статии в международни издания; 2 студии и 10 статии в национални списания; 6 студии (4 самостоятелни и 2 в съавторство) и 14 статии в сборници в България. Представени са и 3 студии и 1 статия (всички на английски език) които са непубликувани, но разпространени и цитирани материали.

Отделно са посочени свързаните с дисертация за присъждане на научна степен „доктор на социологическите науки” 10 публикации, от които 2 студии (1 публикувана в чужбина) и 8 статии (2 от които публикувани в чуждестранни издателства).

2) Съставител е на 1 научен сборник, издаден в чужбина и на 12 научни сборника и монографии, са издадени в България.

3) Автор на 5 статии в периодичния печат, както и на 25 информации, популяризиращи различни научни прояви в чужбина и страната и цитирани в различни чуждестранни списания и периодичен печат, а също и в българските медии. Всички те са релевантни на научната проблематика, с която се занимава кандидатът.

4) На различни форуми кандидатът е изнесъл 29 доклада: 14 на международни форуми (в т.ч. 3 пленарни), 5 доклада на национални форуми с международно участие и 10 доклада на национални форуми. Участвал е в разработването и реализацията на 25 научни проекта, като в 14 от тях е бил ръководител на проекта или ръководител на българския екип.

5) Представни са 78 цитирания на различни произведения на кандидата, като от тях 11 в международни издания, 5 в чуждестранни издания и останалите 62 цитирания са в български издания.

6) Кандидатът е автор на 4 рецензии, от които 3 са за присъждане на научна и образователна степен „доктор по социология” и 1 за присъждане на научна и образователна степен „доктор на социологическите науки”.

7) От 1973 година до днес доц. Минев разива активна преподавателска и педагогическа дейност, като има 9 образователни курса. Лекциите са изнасяни в най-престижите български Университети: СУ „Климент Охридски”, УНСС и др.

Като цяло доц. д.с.н. Духомир Минев се представя с 2 самостоятелни и 8 колективни монографии; 14 студии и 34 статии; 29 доклада, изнесени на различни форуми; 4 рецензии на дисертационни трудове; съставител и редактор на 13 научни сборника и монографии; автор е на 9 лекционни курса и има 78 цитирания.

2. Обща характеристика на научната, научно-приложната и педагогическата дейност на кандидата

От представените за рецензия материали се вижда, че в работата на доц. д.с.н. Духомир Минев преобладава научно-изследователска му дейност. Доказателство за това е впечатляващата по обем и качество научна продукция. Основните сфери на научен интерес, изследователски търсения и анализи са в полетата на социология на социалната политика, социология на труда, икономическа социология и икономика на труда, социология на риска, социология на знанието, социология на организациите, социология на политиката и др. Проблемите, които са предмет и обект на изследване в научно-изследователската дейност на кандидата са изключително актуални и социално значими не само за България, но и за ЕС и цяла Европа. Става дума за такива проблеми като бедност и социално изключване (напр. т. 3 и 4 от „колективни монографии”, с 6 от научната автобиография (НА) и др.), създаване, реализация и развитие на минимални социални стандарти (напр. т. 14 от „студии и статии в международни издания”, с. 7 на НА), заетост и безработица (напр. т. 8 от „колективни монографии”, т. 13 от „статии и студии в международни издания” и др., с. 6-7 от НА), социална динамика и развитие (напр. т.1 и 2 от „самостоятелни монографии”, с. 6 от НА), стареене на населението, различни аспекти на етническите проблеми и др.

Кандидатът развива и активна научно приложна и експертно-консултантска дейсност в страната и ЕС. Доказателство за това е работата му в множество работни групи към и предоставените консултации на МТСП, КНСБ, ЕК, Уницеф, OECD и др. (с. 3 от НА), както и работата в български и общоевропейски НПО. Научно-приложната си дейност доц. Минев реализира в и чрез работата си в множество научни проекти, в които предмет и обект на емпирично и теоретическо изследване и предлагане на мерки и политики за решаване на проблемите, са такива значими въпроси, като: задлъжнялост на българските домакинства (т. 2, с. 17 от НА), социално включване (т. 3, 5, с. 17 от НА), минимали социални стандарти (т. 6, с. 17 от НА), социална динамика и развитие (т. 7, 10, 12, с. 17 от НА), различни социално-икономически проблеми (т. 9, 16, 17, 20 и др., с. 17-18 от НА) и т.н.

3. Учебна дейност

Образователните курсове – водени непрекъснато от 1998 г. до днес, са предимно по различни програми във водещи Университети в България, като те са в сферата на научните дисциплини социология на труда, икономическа социология, макро и микро икономика, социология на социална политика, реформиране на социалната политика в България, европейска социална политика, европейски проекти, социална работа (с. 2 от НА). Това са предимно лекции и упражнения, чието количество и съотношение е съибразено с изискванията на съответнот ВУЗ.

Доц. д.с.н. Духомир Минев има 6 успешно защитили докторанти, чийто дисертации са посветени на важни и социално значими проблеми – ефективност на данъчната политика, социални измерения на организираната престъпност, неформални социално-икономически процеси и др. (с. 2-3 от НА).

Кандидатът няма създадени учебници и учебни помагала, но всички негови публикации са лесно достъпни и широко разпространени в престижни български и европейски библиотеки и електронни сайтове, а всички електронни публикации са активни. Достъпността и разпространеността на публикациите на доц. Минев, както и ясно структурираната им тематика и съдържание, логическата последователност, адекватност и наситеност на доказателствата при защита на дадена теза, огромния познавателен ресурс, който носят, позволяват почти всички публикации да се разглеждат освен като значим научно-изследователски продукт и достижение и като своеобразни учебни пособия, съхраняващи в себе си постигнатото в дадена област от други учени и развито от кандидата знание.



4. Съдържателен анализ на научните постижения

Първо ще се спра на най-общата рамка в която работи кандидатът и в която са разположени неговите постижения, а след това на онези от тях, които считам, че дават особено ясно представа за значимостта на работата на кандидата.

В последния брой на сп. „Социологически проблеми” е публикувано обсъждане, в което участват изтъкнати колеги – социолози, повечето от които имат особен интерес към теоретичната социология, в частност – социология на знанието. В публикацията прави впечатление изказването на един от участниците в обсъждането, който посочва, че съдейки по работите на кандидата (доц. д.с.н. Д. Минев), социолозите могат да се запитат дали знаят какво представлява обществото.

Мисля, че това изказване подчертава наистина важно научно постижение, което се състои в идентифициране на сериозни слабости в начина, по който социологията създава научни представи за социалните реалности; в това да се покаже как тези слабости в създаването на знание водят до изкривяване на самото знание (научните представи за социалните реалности) и как в крайна сметка възниква разрив между социалните реалности и социологическите представи за тях. Нещо повече, в работите на кандидата са очертани и основни аспекти на този разрив – чрез очертаването на онези компоненти на социалинте реалности, за които не се създава адекватно знание в рамките на социологията и така те попадат и биват задържани в зони на неизследване и незнание. Важно е да се отбележи и това, че работата на кандидата продължава и отвъд очертаването на тези зони на неизследване и незнание – той изследва и последствията от наличието на такива сегменти на реалностите, които са подложени на неадекватно изследване и така – относно тях, се поддържа незнание. А последствията, очертани от доц. Минев, заслужават огромно внимание – най-общо казано, настъпва увеличаване на незнанието относно социалния свят, което предизвиква упадък на социалната рационалност и обществата сменят посоката на своята социална динамика, без да забелязват това. Така не само е представена детайлна и прецизна картина на кризата на социологията и на социалното знание, но са проучени и последствията за обществата – големите загуби, които те търпят от кризата, деформирането и изоставането на социалното знание.

Имайки предвид този анализ може да се каже, че кандидатът е направил опит (според мен и много колеги – сполучлив), но със сигурност – изключително иновативен, да изследва двупосочните влияния между знанието и обществата (т.е. другите социални реалности). Този проблем е не само в основата на новосъздадения институт за изследване на обществата и знанието, но в социологията (специално – социология на знанието) е бил обект на внимание още от времето на Мъртън и досега не е получил убедително, общоприето решение. Кандидатът е направил огромно усилие да покаже (и струва ми се е успял), че е възможно да се разреже този Гордиев възел като идентифицира изкривявания на социологическите репрезентации на социалните реалности и като показва механизмите и последствията от това изкривяване, а също и като предлага практически действия за преодоляването му.

Това са постижения, направени в докторската дисертация и не ги включвам в моята рецензия, но се чувствам задължен да ги посоча, за да очертая общата рамка, в която са разположени постиженията, които се опитвам да преценя. Самата докторска дисертация е едно обобщение на предходни работи, а след това е използвана като основа за последващи конкретни анализи на автора, които представляват емпирични проверки на неговия теоретичен анализ.

В тази последователност на изследователските му усилия може да се изтъкне едно основно направление – изследване на фалшифицирането на научното знание, оспорване на създадени от науката митове (неадекватни научни картини на реалностите). Това придава на работите му ясно изразен характер на създаване на ново знание – в публикациите му няма белези на учебници, които компилират, систематизират и трансферират старо знание. Критиката му не е самоцелна, защото социалните промени – поне засега, потвърждават изводите, които е направил (напр. принос 1, с. 1; принос 7, с. 3, принос 8 и 9, с. 4 от Справка за приносите).

От предходните му работи в така очертаната рамка, бих изтъкнал три, които е ръководил и в които пряко е участвал като съавтор: сравнителният анализ на приватизацията в Полша и България (принос 2, с. 1 от Справка за приносите), и две изследвания на реформите на българската икономика от гледна точка на това, доколко са успешни като конструиране на пазарна икономика. Тези изследвания са проведени в началото на този век (2000-2003/4) и веднага може да се каже, че още тогава ясно очертава доста тежко бъдеще на българската икономика.

В изследването на приватизацията (съвместно с група утвърдени български и полски изследователи) е успял да идентифицира два модела на приватизация и да покаже, колко са различни ефектите от тях. Основните различия в моделите се отнасят до прозрачността на процесите и степента на работническото участие в тях, а тези различия пораждат и различни степени на спазване на законовите рамки. В крайна сметка, приходите от двата процеса са съвсем различни, както е различен и капацитетът на новосъздадените (чрез приватизацията) икономически структури да постигат растеж и икономическа ефективност.

Както в това изследване, така и в другите изследвания на икономическите реформи, ясно е показано, че реформите нямат пазарна ориентация, а са подчинени на други първостепенни цели и се подсказва, че цената на такива реформи е бъдеща икономическа и социална неефективност в смисъл на неспособност да се постига растеж и развитие. Впрочем, анализът не спира дотук, а се насочва и към съществуващите икономически представи за пазара. Доц. Миинев още преди години е заел позиция, която малцина са се осмелявали да заемат (като напр. В. Леонтиев, М. Олсън, Барбър и др.), а именно, че икономическата теория на пазара също е идеологизирана и деформирана научна репрезентация, която има малко общо с икономическите реалности. Кандидатът впрочем отива и по-нататък, като представя теза, която сега икономическата и финансовата криза превърнаха в широко разпространено убеждение и дори емпирично доказаха – икономическият анализ е в криза, защото основното, доминиращото русло на икономическия анализ през последните десетилетия е пренасочено и не може да създава достоверна представа за реалностите, нито да предоставя основа за адекватни икономически политики. По този начин започва и неговото изследване на производството и използването на „фалшиво” знание – първоначално в икономиката, а след това той прилага същия подход към социологията. Хронологически, този подход е приложен по друг повод много преди посочените изследвания – при анализ на социалните реформи в страната и по-конкретно, при изследвания на реформите в пенсионното осигуряване и конструирането на трудов пазар. И в двата случая са направени ясни изводи и са отправени предупреждения: реформите (политиките) не са адекватни и ще породят сериозни кризи в социалната сфера и трудовия пазар (напр. приноси 8 и 9, с. 7 от Справка за приносите). Още тук, в тези изследвания от края на 90-те години на социалните реформи, изпъква една основна идея: неадекватността на политиките се поражда от неадекватна диагноза на проблемите, а последната се дължи на неадекватно производство на (неадекватно) знание относно проблемите.

Тази теза, породена от изследванията на икономически и социални политики е специално развита в конкретно проучване на самите политики като политически процес на вземане на решения, независимо от конкретната област на политиките (имам предвид книгата „Кризата на публичните политики в развитите страни”). В нея предходните натрупвания от изследванията на политики са позволили да се очертае възможност за използване на едно доста солидно теоретично виждане за политиките – като процес на социални избори. Както е известно, теорията на социалния избор получи значителен напредък благодарение на легендарни имена в тази област – преди всичко Амартая Сен, Бюкенан и др. Големият проблем пред по-нататъшния им напредък (това изрично подчертава и самият А. Сен) произтича от една бариера – липсва „социологизиране” на теоретичния анализ на социалния избор.

И може би особено важен принос на кандидата е направеният от него опит да посочи възможности за „социологизиране” и емпирични проверки на огромните постижения на теоретичния анализ на социалния избор. Неговата идея – убедително представена и защитена в книгата му за кризите на политиките, е, че политическият процес на вземане на решения може да се разглежда като сърцевинно русло на процеса на социални избори. Но неговите резултати не се отнасят само до изследванията на политиките. Мисля, че така той очертава възможности за едно ново, крупно и изключително обещаващо направление на социологическата работа, което може да се окаже полезно както за развитието на изследванията на социалния избор, така и за излизането на самата социология от кризата, в която е попаднала.



5. Индивидуален принос при колективни публикации

Приносът на доц. д.с.н. Д. Минев във всички представени колективни публикации е ясно и видимо отграничен в количествено и качествено отношение, като винаги неговият принос е водещ или равнопоставен на останалите учени, участвали в колективната публикация.



6. Отражение на научните публикации на кандидата в нашата и чуждестранната литература

Цялостната научно-теоретична и научно-приложна работа на доц. д.с.н. Д. Минев, както и представените цитирания в наши и международни издания, показват, че той не само е видим в българското и европейското научно пространство, но е и ценен и търсен партньор както при реализацията на различни научни проекти, така и при създаването и оценката на различни политики на ЕК и на български институции. Нещо повече, много изследователи използват неговите научни разработки като методологическа и методическа основа за своите изследвания, което се доказва от същността и съдържанието на голяма част от представените цитати.



7. Критични бележки

Критичните ми бележки са свързани преди всичко с:

1) наблюдаваната понякога в изследванията и анализите на кандидата склонност към абсолютизация на някои тези. Това – най-вероятно – е свързано както с оригиналното, на моменти дори силно провокативно, мислене на кандидата – което впрочем е присъщо на всички големи и оригинални мислители в социалните науки, така и с неговата научна, ценностна, морална и емоционална обвързаност и съпричастност към хората, групите и социалните категории, лишени – в една или друга степен – от властови ресурси. В това отношение може би най-показателен пример е тезата на кандидата, че през ХХ век социиологията се е отказала от т.нар. развитиен анализ. Струва ми се, че този анализ – макар понякога в имплицитна или скрита форма – присъства, както в световната социология, така и в българската;

2) Струва ми се, че при анализа на вамиомодействието на трите основни компонента на социалното развитие – власт, ценности и знание, в т.ч. и на значимата роля на обществените науки в рамките на знанието, е пренебрегнат донякъде въпроса за такъв значим за социалното развитие обществен ресурс и фактор за социално развитие като доверието, който – поне според мен – има важно значение, както по отношение на трите компонента (по отделно и взети заедно), така и към самото развитие;

3) Последната ми критична бележка е по-скоро „техническа”, отколкото по същество, но ми се струва важно да се отбележи с оглед бъдещата работа на кандидата. Понякога при формулирането и защитата на дадена теза се използват изрази от рода на „някои автори”, „много автори” смятат, казват и т.н., без да се посочват поне два-три примера, кои са тези автори. За специалистите в дадената област е ясно, за кои автори става дума. Но за изследователи, занимаващи се с други, по-отдалечени научни области, от тези на кандидата, както и за читатели, които не са специалисти, подобно непосочване на авторите сякаш ги „отчуждава” в известна степен от текста, тъй като те не познават нито иманите предвид автори, нито техните идеи.

Тези критични бележки по никакъв начин, според мен, не намаляват изключителните научни достойнства на разработките на доц. Минев. Нещо повече те са благоприятна основа не само за провеждане на ползовторни научни дискусии, но най-вече за извеждане на методологически и методически идеи и концепции, както и за прилагането им в различни сфери и дисциплини на социологията.



8. Лични впечатления

Познавам доц. д.с.н. Духомир Минев от лятото на 1992 година и мога да твърдя, че съм имал възможността не само да се запозная с почти цялото му научно творчество и развитие през последните почти 20 години, но и да работя заедно с него в сферата на науката и на гражданския сектор (НПО) в България и в редица европейски страни, където пряко съм наблюдавал успешното прилагане в практиката на неговите научно-теоретически концепции и тези. Д. Минев е със силно развити умения за екипна работа. Той е високо ерудиран учен, който умее да оценява научните тези и доводи на опонентите си и притежава силата и достойнството да признава тяхната правота, когато това е факт. В човешки, а и в научно-педагогически план доц. Минев е олицетворение на максимата (приписвана на Г. Г. Маркес), че човек може да гледа отвисоко друг човек само когато му подава ръка, за да се изправи.



9. Заключение

Значимата научно-изследователска, научно-приложна и педагогическа дейност и продукция на доц. д.с.н. Духомир Минев, както и личните му качества на учен, педагог и човек ми дават непоколебимите основание и убеденост да препоръчам на членовете на уважаемото научно жури да оцени изцяло положително участието му в конкурса за избор на академична длъжност „професор” в ИИОЗ при БАН и да препоръчат на учважаемите членове на Нучния съвет на ИИОЗ да го утвърдят и да му присъдят научната длъжност „професор”.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница