1. основание за актуализация на раздела настоящата актуализация на раздел „Лечебни растения”



страница1/4
Дата16.12.2016
Размер437.39 Kb.
  1   2   3   4
1.ОСНОВАНИЕ ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА РАЗДЕЛА

Настоящата актуализация на раздел „Лечебни растения” се изготвя на основание чл. 50, т.3 от Закона за лечебните растения /изм. в ДВ, бр.28 от 05 април 2011 г. / и съгл. констативен протокол № Б3 – 52/09.07.2012 г. на РИОСВ - Монтана и се включва като раздел в «Общинската програма за опазване на околната среда».



2. ОПИСАНИЕ НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАХОДИЩА НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ, УСЛОВИЯТА В МЕСТООБИТАНИЯТА, КОЛИЧЕСТВОТО И СЪСТОЯНИЕТО НА РЕСУРСИТЕ.
2.1. Обща характеристика на растителните съобщества

Лечебните растения са част от растителните съобщества. Формирането на фитоценозите е резултат от специфичните геоекологични условия на района. Съгласно биогеографското райониране на България, територията на Община Чупрене попада в два големи района – Предбалканския подрайон на Севернобългарския и западната част на Планинския (по Б. Груев 1988). Това обуславя наличието на определени растителни формации, характерни за съответните райони. На територията на Община Чупрене са разпространени от картируемите растителни единици (по Бондев).


2.1.1. Мезофитна микротермна неморална растителност в буковия горски пояс
Коренна растителност
32. Гори от обикновен бук (Fageta sylvaticae), в Стара планина на места с лавровишня (Laurocerasus officinalis M. Roem).

37. Смесени гори от ела (Abies alba Mill.), обикновен бук (Fagus sylvatica L.) и смърч (Picea abies (L.) Karst.).


Производна растителност
44. Тревни формации (Agrostideta capillaries, Nardeta strictae, Belladiochloeta violaceae) на мястото на гори от обикновен бук (Fagus sylvatica L.) и ела (Abies alba Mill.).
2.1.2.Мезофитна и ксеромезофитна микротермна растителност в габърово-горуновия горски пояс
Коренна растителност
48. Гори от мизийски бук (Fageta moesiacae).

56. Габърово-горунови гори (Querceto-Carpineta betuli).

58. Гори от горун (Querceta dalechampii).

69. Смесени гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa Moench.), и обикновен габър (Carpinus betulus L.) или цер (Quercus cerris L.) на места и с горун (Q. Dalechampii Ten.), полски клен (Fraxinus ornus) и др.


Производна растителност
76. Селсккостопански площи на мястото на гори от горун (Quercus dalechampii Ten.).
2.1.3. Ксерофитна и мезоксерофитна, микротермна и мезотермна растителност в ксеротермния дъбов пояс и в хълмистите равнини
Коренна растителност
91. Смесени гори от цер (Quercus cerris L.) и благун (Q. Frainetto Ten.).

93. Смесени гори от цер (Quercus cerris L.), благун (Q. Frainetto Ten.) и келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) на места възникнали вторично.

116. Гори от маклен (Acereta monspessulani), примесени предимно с мъждрян (Fraxinus ornus L.) или с келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), на места възникнали вторично.
Производна растителност
118. Гори и храсталаци от келяв габър (Carpineta orientalis).

129. Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta iscaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta concinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).



132. Селскостопански площи на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris L.) и благун (Q. Frainetto Ten.).
2.1.4. Мезофитна и хигрофитна растителност в низините, в котловинните полета и край реките
149. Селскостопански площи на мястото на гори от полски бряст (Ulmus minor Mill.), полски ясен (Fraxinus oxycarpa Willd.), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora C. Koch.) и др.
2.2. Видов състав и екологична характеристика на лечебните растения на територията на община Чупрене;



  1. Achillea millefolium L.s.str. – Бял равнец





Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 20-60см. Коренището тънко, хоризонтално, разклонено. Стъблата прости, само на върха разклонени, от разсеяновлакнести до голи. Листата от разсеяновлакнести до възголи, двойно перести, дяловете разположени в няколко равнини. Кошничките обратнояйцевидни, в диаметър 5-6мм; обвивката широка 2,5-4,0мм и дълга 3,6-5,1мм; обвивните листчета с тесен кафяв ципест ръб, от разсеяновлакнести до голи. Езичетата 4-6, бели.

Расте из планински ливади и пасища, тревисти и каменисти места, изоставени планински ниви, по песъчливи, край потоци и край пътища места в планините, от 1600 до 1800м надм.в.


  1. Alchemilla vulgaris – Шапиче



Описание. Многогодишни тревисти растения високи 10-20см. Стъблото високо 10-20см, приповдигнато или изправено, покрито с власинки. Приосновните листа повече или по-малко влакнести, в очертание бъбрековидни, дълги 4-10см и широки 4-12см, 5-9-делни; дяловете им назъбени, закръглени или широкояйцевидни, рядко почти триъгълни. Стъбловите листа по-малки, 3-7-делни, долните на дълга, горните на къса дръжка. Цветовете в диаметър 3-6мм, събрани в сенници, а сенниците-в щитовидно-метличести съцветия. Хипантият звънчевиден. Чашелистчетата 8, разположени в два кръга по 4, вътрешните по- големи, отвън зелени, отвътре жълтеникави, външните зелени. Венчелистчетата липсват.

Екология. Посочените видове растат из планинските ливади и пасища, край пътеки и др. Участват като аскетатори в тревните съобщества, в които доминират житни треви. Светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Обикновеното шапиче цъфти през юни- август. Те са кръстосаноопрашвани растения- от вятъра или от различни ципокрили насекоми.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене на популациите не трябва да превишават 70% от тях, за да има достатъчно плодоносещи индивиди за семенно размножаване. При наличието на по-големи популации повторното черпене може да се извършва на 4-6 год., особено ако се събират корените. Когато се събира само надземната част, този срок може да бъде 3-4 год.

Охрана на генофонда. Вид под закрила. Видове от комплекса обикновено шапиче се охраняват в специално защитени територии; популации на някои от тях са включени в резервата Чупрене. За опазване на другите находища е необходимо рационалното им използване.



3. Allium ursinum L. - Левурда




Описание. Многогодишно тревисто растение с единична, продълговата, дебела около

1см луковица, покрита с ципеста обвивка, разнищваща се на успоредни влакна. Стъблото високо 15-40см, тристенно, обхванато в основата от листни влагалища. Листата 2, по къси от стъблото. Обвивката на съцветието неправилна, съставена от 2-3 заострени покривни листа, равни на дължината на сенника и опадващи при разцъфтяването. Съцветието полукълбест немногоцветен, изправен сенник; цветните дръжки равни помежду си. Околоцветникът звездовиден, с 6 бели линейноланцетни листчета.



Екология. Расте по сенчести влажни места в широколистните гори с доминиране главно на бук обикновен габър. Разпространено в почти цялата страна, между 800 и 1400метра надм.в.

Биологични особености и размножаване. Левурдата цъфти доста продължително- от април до юни. Растението формира почти чисти съобщества, благодарение повишената репродуктивна възможност на индивидите. Размножава се само със семена. Популациите се характеризират с бавно разширяване на заеманата територия, но сравнително бързо достигат максимална плътност.

Възможности за черпене и ротация. Напоследък не се събират дроги. При събиране на надземната част еднократно черпене може да достигне до 75-80% от популацията, като се оставят индивиди разпръснати и по края на находището за осигуряване на семенна репродукция. Повторното черпене се препоръчва след 2 – 3 год. Изваждане на луковици трябва да се избягва. При необходимост еднократното черпене не трябва да надвишава 40% от тях, а повторното се препоръчва след не по-малко от 5год. Налага се създаване на плантации при подходящи екологични условия в буковия пояс.

Охрана на генофонда. Отделни пълноценни популации косвено се охраняват в народните паркове и резервати. Охраната на останалите находища може да се осъществява преди всичко чрез строго спазване на режима на черпене и ротация.

4. Alnus glutinosa (L.) Gaertn.-Черна елша



Описание. Дърво, високо до 20м с цилиндрична корона. Кората гладка, от маслиненозелено до червено-кафява, влакнеста при младите клонки, а при старите пепеляво или кафяво-сива, гола. Листата яйцевидни, на върха врязани, с клиновидна основа, младите лепкави. Мъжките ресовидни съцветия по 3-5 на върховете на клонките, дълги до 6 см, с пурпурно-виолетови покривни люспи. Женските цветове събрани в яйцевидни до елиптични съцветия, групирани по 3-5 в пазвите на листата, при узряване вдървеняващи се в шишарковидни образувания.

Еколотия. Расте край потоците и някои водоеми, от низините до долния планински пояс, докъм 1000м надм.в. Светлолюбиво дърво. Изисква повече топлина, но не страда от ниските зимни температури.

Екологични особености и размножаване. Черната елша е един от най-рано цъфтящите дървесни видове. Тя има добър размножителен потенциал, проявява висока жизненост и при наличието на подходящи екологични условия изгражда почти чисти съобщества.

Възможности за черпене и ротация. Събирането на дроги е тясно свързано с корекциите на речни долини и крайпоточни терени, с прокарването на нови пътища, с плановите сечи и лесоустройствените мероприятия, поради което не може да се състави предварителен план за ротиране и да се определи процентът на черпене на корите.

Охрана на генофонда. Някои популации са включени в защитените територии от различен ранг.Не се налага тяхната специална защита, но унищожаването на отделни индивиди или насаждения само с цел добиване на кора не бива да се допуска.


5. Anthemis tinctoria L.-Багрилно подрумиче



Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 40-60 см. Коренището късо, вертикално, кафяво.Стъблата от многобройни до единични, прости или в горната част разклонени. Листата гъсто прилегнали, сиво простовлакнести или до възголи; приосновните и стъбловите дълбоко двойнопересто наделени на 3-7 двойки, сс дължено елиптични островръхи вторични дялове. Кошничките единични по върховете но стъблото и клонките, на дълги 5-15 см дръжки; обвивните листчета сиво-жълти, с тъмнокафяво- зеленикави средни жилки и върхове, на гърба от гъсто просто влакнести до вълнести. Езичестите цветове 10-20 или липват, интензивно жълти, дълги 8-10мм.

Екология. Расте из храсталачни, тревисти, песъчливи и кменисти мета, като елемент на естествената растителност и по нарушени и рудерализирани места, рядко и като заплевител в посевите, от морското равнище докъм 1200м надм.в. Светлолюбив ксерофит. Участва в съобществата като автохтонен аскетатор, несвързан тясно с едификаторите.

Биологични особености и размножаване. Багрилното подрумиче цъфти през май- септември, плодоноси през юни-октомври и е кръстосано насекомоопрашвано растение. Цветовете се посещават главно от ципестокрили насекоми за цветен прашец и нектар. Размножаването е вегетативно и семенно.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80% от нея- трябва да останат достатъчно цъфтящи и плодоносещи индивиди за осигуряване на семенното възобновяване. Повторно черпене от находищата се препоръчва след 1-2 години.


6. Aristolochia clematitis L. – Вълча ябълка




Описание. Многогодишно тревисто растение с дълго, силно разклонено коренище. Стъблата изправени, високи 40 – 80 cm, неразклонени, рядко слабо разклонени, голи. Листата дълги 3 – 15 cm, последователни, широкояйцевидни или закръглени, със сърцевидна основа, целокрайни. Цветовете събрани по 2- 8 в пазвите на листата. Околоцветникът дълъг 2 – 3 cm, прост, неправилен, венчевиден, светложълт; тръбицата дълга около 12 mm, крушовидна или закръглена, увиснала, в незряло състояние месеста, зелена. Отровно!

Екология. Расте по влажни тревисти и рудерални местообитания и като плевел в окопните култури из цялата страна.Светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Вълчата ябълка цъфти през май – юли, плодоноси през юни – август и е кръстосано, предимно насекомоопрашвано растение. Цветовете се посещават от различни ципокрили насекоми, включително и пчели, които извършват опрашването. Размножава се семенно и вегетативно.

Възможности за черпене и ротация. При наличието на по-големи запаси повторното черпене от находищата се препоръчва след 2 – 3 години. Еднократното черпене от популацията не бива да превишава 80 % от нея, за да останат достатъчно плододаващи индивиди.

Охрана на генофонда. Като доста подвижен елемент, характеризиращ се с недостатъчно разпространение, вълчата ябълка не може да бъде охранявана чрез защитени територии. Основно значение за опазването има рационалното използване на естествените и находища.


7. Artemisia absinthium L.- Обикновен пелин




Описание. Многогодишно тревисто ароматично растение, високо 30-100см. Коренището масивно, възвдървеняло, вертикално, с плодоносещи и стерилни издънки. Стъблата малобройни, прости, в горната част разклонени. Листата гъсто прилепнали сребристо копринестовлакнести, при основните и стъбловидните двойно- тройно перестонаделени, дяловете продълговати или ланцетни. Кошничките многобройни, яйцевидни, по 2-3 или единични на дълги влакнести дръжки, прикрепени към клонките, формиращи общо рехаво метличесто сложно съцветие; обвивните листчета в два реда, външните тревисти, без ципест ръб, вътрешните с тясна тревиста средна ивица и широк прозрачен ципест ръб. Крайните цветове в кошничката 20-25, женски от тясноръбести до нишковидни; средните цветове многобройни, двуполови, коничнотръбести; всички жълтеникави. Отровно!

Екология. Расте из храсталаци, в покрайнините на горите, по тревисти и каменисти места, като адвентивен вторичен елемент в естествената растителност и по – често по нарушени и рудерализирани местообитания край пътища и селища или като заплевител из градини и лозя.Светлолюбив ксеромезофит.

Биологични особености и размножаване. Обикновеният пелин цъфти през юни- септември, плодоноси през август-октомври и е ветроопрашвано, сомоопрашващо се растение. Размножаването му е вегетативно и семенно.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80% от нея-трябва да останат плодоносещи индивиди за семенно самовъзобновяване. Повторно черпене от находищата се препоръчва след 2 години.

Охрана на генофонда. Като адвентивен елемент обикновеният пелин не може да се охранява в резервати или защитени територии. Основно значение за опазването му има рационалното използване на естествените находища.



8. Artemisia vulgaris L. - Черен пелин



Описание. Многогодишно тревисто растение с характерна силна миризма, високо 60-200см. Коренището късо, масивно, многоглаво, вертикално. Стъблата малобройни, от средата нагоре разклонени. Листата простоперести, най- долните на къси дръжки, останалите приседнали; всички листа отгоре зелени, голи, отдолу от бяло паяжиновидно до плъстено влакнести; дяловете елиптичноланцетни или линейноланцетни. Кошничките многобройни, изправени, разперени или извити надолу, продълговато- или тяснозвънести, на групи върху къси дръжки; обвивните листчета в два реда, външните островърхи, вътрешните тъпи; всички на гърба сиво- бяло паяжиновидни влакнести.

Екология. Расте по-често по изоставени затревени терени край селища, пътища, жп линии и др. или из разредени гори и горски покрайнини, из храсталаци, влажни тревисти места, по песъчливи и каменисти крайречни места, като елемент на естествената растителност, но с адвентивни тенденции. Светлолюбив, студеноустойчив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Дивия пелин цъфти през юли – октомври, плодоноси през август – ноември и се размножава вегетативно (с коренищни издънки) и семенно. Зрелите плодосемки се отделят късно през есента при изсъхване и отваряне на кошничките и при механичното разклащане на сстъблата.

Възможности за черпене и ротация. Националните запаси общо са големи. Еднократното черпене на стръкове от популацията не трябва да надвишава 90 % от нея, а на корени – 50 %, за да останат плодоносещи индивиди за естествено възобновяване. Повторно черпене от отделни находища се препоръчва след 1 година.

Охрана на генофонда. Дивият пелин не може да се охранява в резервати и защитени територии. Основно значение за опазването му има рационалното използване на естествените находища.


9. Atropa bella-donna L.-Лудо биле




Описание. Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище и едри месести, разклонени корени. Стъблото право, в горната си част разклонено, високо до 2 м. Горните листа в прешлени по два- единият голям, а другият малък, яйцевиднозаострени, целокрайни, към дръжката стеснени. Цветовете поединично или по няколко в пазвите на горните листа, наведени; чашката почти до основата си петделна; венчето тръбесто, нечисто кафяво или тъмновиолетово, рядко жълтеникаво, към горния си край разширено. Силно отровно!

Екология. Расте в подлеса на буковите гори, из сечищата, храсталаците и по –рядко край пътищата, в заветни и разсветлени места с достатъчна почвена и въздушна влага и незамърсяваща, богата на хранителни вещества почва. Термофит, срещащ се сравнително рядко и характеризиращ се с подвижност на местообитанието.

Биологични особености и размножаване. Лудото биле цъфти доста продължително- май- септември, и се размножава по семенен път. Добре се развива при култивиране, при което се препоръчва отглеждането му в условията на полукултура при подходяща екологична среда, с подчертано изискване към влагата и опазване на почвата от замърсяване.

Възможности за черпене и ротация. До въвеждането на вида в култура трябва да се приложи строг режим на ротиране по области. Листата могат да се берат ежегодно, но само до 70% от листната маса. Еднократното черпене на корените не трябва да надвишава 60%, а повторното черпене се препоръчва след три години.

Охрана на генофонда. Вид под закрила. Някои популации се намират под косвената охрана в състава на защитени територии от различна категория и не се налагат други мероприятия със защитен характер.


10 . Bellis perennis L.- Парички



Описание. Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, тъмнокафяво, с къси странични разклонения. Стъблото слабо развито. Листата от гъсто до разредено простовлакнести, събрани в приосновна розетка, от обратноланцетни до широко обратнояйцевидни или лопатовидни, повече или по-малко внезапно стеснени в крилати дръжки, с ясна средна жилка. Кошничките от единични до малобройни, звънчевидни, на дълги 4-15 см, тънки, влакнести дръжки, на върха конусовидно задебелени, излизащи направо от розетката. Радиалните цветове 30-50, крайни, бели; езичето дълго 5-7мм, тръбестите цветове многобройни, жълти.

Екология. Расте из влажни ливади и храсталачни места като елемент на естествената растителност. Среща се по- рядко по затревени, изоставени и пустеещи, крайпътни и крайселищни места. Светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Паричката цъфти през април- юли, плодоноси през юни- септември и е кръстосано насекомоопрашвано растение. Цветовете се посещават главно от пчели за прашец и цветен нектар. Размножаването е вегетативно и семенно.

Възможности за черпене и ротация. Еднократно черпене от популацията не трябва да превишава 80% от нея, за да останат и плодоносещи индивиди за семенно самовъзобновяване. Повторно черпене от находищата се препоръчва след 2 години.


11. Betonica officinals L.- Ранилист



Описание. Многогодишно растение, високо 10-80 см. Приосновните листа сближени в розетка, продълговати или от продълговатоелиптични до продълговатояйцевидни, дълги 3-12 см и широки 1,5-5 см, тъпо назъбени, в основата са сърцевидни, на върха тъпи, с дълги 2,5-9 см дръжки; стъбловите листа подобни на приосновните, но по- малки и с по – къси дръжки. Присъцветните приседнали или с дръжки, по- къси от 1 см. Цветовете събрани в пазвите им в прешлен, а прешлените – в плътен клас. Прицветницте яйцевидноланцетни, дълги 5-10 мм, отначало зелени, впоследствие вдървяващи се и бодливи. Венчеато двуустно, розово, пурпурночервено или бяло, дълго 8-12 мм.

Екология. Расте по тревисти и храсталачни места в горите, низините и планините. В естествената растителна покривка е аскетаторен елемент, растящ най- често единично или на малки групи. Светлолюбив и сенкоиздръжлив ксеромезофит.

Биологични особености и размножаване. Лечебният ранилист цъфти през юни- август, плодоноси през август- октомври и е кръстосано опрашващо се ентомофилно растение. Опрашването се извършва главно от земната пчела и от други ципестокрили насекоми с дълго хоботче. Размножава се чрез зрели орехчета, които се отделят от чашката при механичното раздвижване на стъблото от вятъра, животни и други.
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница