1. основание за актуализация на раздела настоящата актуализация на раздел „Лечебни растения”



страница2/4
Дата16.12.2016
Размер437.39 Kb.
#11271
1   2   3   4

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене на надземните части от популацията не трябва да надвишава 70 %, а на корените- 50 %, за да останат достатъчно индивиди за самовъзобновяване. При наличието на по – големи популации повторното черпене от находищата се препоръчва след 3-4 год. За надземната част и след 4-6 год. За корените.

Охрана на генофонда. Видът не се охранява специално от закона. Основно значение за опазването му има рационалното използване на естествените находища.

12. Bistorta major S. P. Gray – Кървавиче



Описание.Многогодишно коренищно растение. Коренището дебело, твърдо, S-овидно извито, по повърхността тъмнокафяво, а отвътре розово- червено, с излизащи от него 1 - 5 изправени, неразклонени голи стъбла. Приосновните и долните стъблови листа с дръжки; петурите от продълговато яйцевидни до продълговатоланцетни; най- горните стъблени листа приседнали, стъблообхващащи. Охреите много дълги, кафяви с линцетен връх; цветовете събрани във връхно, гъсто, много цветно, класовидно съцветие; прицветниците ципести, целокрайни. Околоцветникът 5-делен, разделен почти до основата, от розов до розово-червен. Тичинките 8, с розови прашници. Орехчето дълго 4-5мм, остро, тритъбесто, кафяво.

Екология.Расте из влажни мочурливи места и ливади, поляни, храсталаци, около планински езера и блата, потоци, влажни каменисти склонове. Мезофит; върху кисели почви в тревисти съобщества е аскетатор.

Биологични особености и размножаване.Обикновеното кървавиче цъфти през май – август, плодоноси през юли – септември, размножава се семенно и вегетативно чрез коренищни издънки. Растението е много жизнено и самовъзобновителният процес без режим на черпене протича добре

Възможности за черпене и ротация. Годишните експлоатационни запаси за страната досега са 100 – 200кг. Годишно. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 60% от нея. Повторно черпене от находищата се препоръчва след 3 – 4 години. При спазване на тези норми могат да се събират по 800 – 1000 кг. Ротационното черпене предполага избягване на младите екземпляри и системно подсаждане на дребнте индивиди, извадени заедно с големите по време на работа.


13. Carlina acanthifolia All. – Решетка



Описание. Многогодишно, монокарпно тревисто растение. Коренището масивно, цилиндрично, вертикално, кафяво, с дълъг корен, достигащ до дълбочина 50-100 см. Надземното стъбло неразвито. Всички листа приосновни в розетка, възкожести, от бодливо дълбоконазъбени до наделени, дълги 20-30 см, отгоре голи; външните листа стеснени в дълги дръжки; вътрешните листа до почти приседнали. Кошничката единична, приседнала, дисковидна, в диаметър 3-7 см; обвивните листа в няколко реда; външните листовидни, дълбоко наделени, бодливи; вътрешните възципести, жълтеникави. Цветовете многобройни, тръбести, възжълти.

Екология. Расте из горски поляни, разредени гори и храсталаци, планински ливади, пасища и тревисти места като елемент на естествената растителност. Светлолюбив ксеромезофит.

Биологични особености и размножаване. Решетката цъфти през юни- октомври, плодоноси през септември- ноември и е кръстосано насекомоопрашвано растение. Цветовете се посещават от различни насекоми, в това число медоносни и земни пчели за цветен прашец и нектар. Размножаването е семенно.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 50 % от нея, за да останат достатъчно плодоносещи индивиди за естествено възобновяване. Повторното черпене от находищата се препоръчва след 2-3 години.

Охрана на генофонда. Вид под закрила. Популации на вида са включени в много резервати и национални паркове в Стара планина, Витоша, Пирин, Рила и Родопите.


14.Chelidonium majus L. – Змийско мляко




Описание. Многогодишно тревисто растение с гъст оранжев млечен сок, с късо многоглаво слабо разклонено, отвън кафяво, отвътре жълто коренище. Стъблото високо 30-50 см. Листата нечифтоперести, връхният дял най- голям, триделен, долните два по- дребни, яйцевидно овални или овални; приосновните листа на вълнесто влакнести удължени дръжки; стъбловите почти приседнали. Съцветията прости, сениковидни, на върха на стъблото и клонките с 2-6 цвята. Цветовете на дълги 5-10 см дръжки; чашелистчетата две. Венчелистчетата дълги 8-12 мм, широкояйцевидни, яркожълти до оранжево- жълти. Отровно!

Екология. Расте из каменисти, сенчести или открити влажни места, из храсталаци, из рудерализирани места край селища и из тях, из разредени гори, в градини, по изоставени места. Светлолюбив до сенколюбив мезофит, расте на свежи, среднобогати, предимно алувиални почви.

Биологични особености и размножаване. Змийското мляко цъфти през април- юни , плодоноси през май- август. Размножава се семенно. Отглежда се и като окопна култура.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80 % от нея, за да се осигури възможност за възстановяване на семенното депо в почвата. Повторното черпене от находищата се препоръчва през 1 година.


15.Chenopodium bonus-henricus L. - Чувен




Описание. Многогодишно тревисто растение с дебел, месест, многоглав корен. Стъблото високо 20-80 см, изправено, единично, по- рядко от основата пирамидално разклонено, зелено или червеникаво. Листата последователни, едри, доста груби, обикновено целокрайни, с вълнообразен ръб, с дълги 5-8 см листни дръжки. Цветовете двуполови или само женски, събирани върху тяснопирамидални или конусовидно метличесто съцветие; околоцветните листчета 4-5, без гръбен ръб, тъпи, зелени, ципести, понякога назъбени, незакриващи напълно плода; тичинките 2-5; близалцата 2-3, дълги 0,8- 1,5 мм.

Екология. Расте по тревисти рудерализирани места, край егреци, кошари, мандри и други наторени места в предпланините и планините.

Биологични особености и размножаване. Чувенът цъфти през май- август.Размножава се със семена и само отчасти с коренови издънки. Самовъзобновителниият процес е сравнително бавен, а при събиране на корените практически изцяло се унищожават индивидите.

Възможности за черпене и ротация. Досегашното черпене от находищата е 4-5 тона корени годишно, което е прекалено много за застрашително обедняващите находища. Налага се временна пълна забрана за черпене в срок от 5 години на част от находищата. Междувременно трябва детайлно да се проучат всички съществуващи находища и да се проведат мероприятия по тяхното оптимизиране чрез подсяване и подсаждане. След привеждане находищата в нормално състояние може да се въведе система за ротиране на всички находища, при еднократно черпене между 60-70 % и период на покой, не по-къс от 3 години. При спазване на тези условия може да се събрат 5-7 тона годишно.



16.Cichorium intybus L.- Синя жлъчка




Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 20-100 см. Коренът вретеновиден, понякога ряповидно задебелен. Стъблото единично, изправено, разклонено, голо или разсеяновлакнесто. Приосновните листа в розетка на къси дръжки, обратнояйцевидни , от перестонаделени до нарязани; стъбловите приседнали, със закръглени или стреловидни ушички, стъблообхващащи. Кошничките многобройни, на групи по 2-5 или единични в пазвите на разклоненията и листата и на върха на клонките; обвивните листчета в два реда, външните в основата с кръгло светло петно, по ръба ресничести, вътрешните 2-3 пъти по- дълги от вътрешните, голи или с твърди четинки на върха. Цветовете небесносини, до 3 пъти по- дълги от обвивните листчета.

Екология. Расте из ливади и тревисти места, из изоставени и рудерализирани места, буренливи места край селища, пътища и жп линии, като плевел в градини, лозя и окопни култури. Светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Синята жлъчка цъфти през юни- октомври, плодоноси през август- ноември и е кръстосано, насекомоопрашвано растение. Цветовете се посещават от различни насекоми за цветен прашец и нектар. Размножаването е семенно.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията за корени не трябва да превишава 50 %, а за надземни части 80 % от нея, за да остават достатъчно плодоносещи индивиди за семенното самовъзобновяване. Повторното черпене от находищата се препоръчва след 2-3 години.



17.Clematis vitalba L.- Обикновен повет




Описание. Многогодишно катерливо или увивно растение, дълго 20 м. Стъблото пълзящо или увивно, силно разклонено, с издадени надлъжни ребра, с остаряването втвърдяващо. Листата срещуположни, на дълги дръжки, често увиващи се около опората, простоперести, с 3-9 яйцевидно- сърцевидни, едро напилени или едроназъбени листчета. Цветовете с дълги дръжки, слабо ароматни, бели, дребни, отвън с власинки, с венчевиден 4-листен околоцветник, събрани в многоцветни, силно разклонени, метлицовидни съцветия.

Екология. Расте из горите и храсталаците предимно на влажни места. Среща се най-често на периферните части на съобществата. Светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Обикновеният повет цъфти през юни-август, плодоноси през септември- октомври и е кръстосаноопрашвано, ентомофилно растение. Размножава се семенно и чрез вкореняване на полегнали на земята стъбла.

Възможности за черпене и ротация. Въпреки наличието на многобройните популации, за да останат достатъчен брой плодоносещи индивиди за семенно самовъзобновяване, еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 70 % от нея.



18.Colchicum autumnale L.- Мразовец




Описание. Многогодишно тревисто растение с яйцевидна грудко- луковица, дълга 2-5 см и широка 3- 3,5 см. Обвивката кестенява, тъмнокафява или черно- кафява. Шийката дълга 2,5- 8 м, най- малко наполовина по- къса от безлистното влагалище или почти равна на него. Листата 3- 6, от широко- до линейноланцетни, изправени, голи, дълги 9 – 35 см. Цветовете 1-3, бледорозови, по – рядко бели; външните околоцветни листчета ясно по- дълги от вътрешните; пхрашниците линейни, жълти, дълги 6- 8 мм, 2 пъти по- къси от тичинковите дръжки; стълбчетата на върха извити и лопатовидно разширени; близалцата удължени, едностранни. Кутийката дълга 3-6 см, в основата си разширена, към върха източена и завършваща с късо носче. Отровно!

Екология. Расте като елемент на естествената вторична тревна растителност из влажни тревисти места, ливади, пасища, поляни и храсталаци.

Биологични особености и размножаване. Мразовецът цъфти през август – октомври, плодовете му узряват в началото на следващото лято. Размножаването е предимно семенно. Растението е много жизнено и при нормални условия на развитие има висок репродуктивен потенциал. Интересна биологична особеност е отрицателният ефект при наторяване. Затова не се препоръчва торене на участъци, заети от популации с по- голяма численост.

Възможности за черпене и ротация. От известно време дрога не се събира и това е особено благоприятно за възстановяване на нарушения баланс. Налага се планиране на ротация по райони или области- еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 70 % от нея, а повторното черпене от находището се препоръчва след 3-4 години.

Охрана на генофонда. Вид под закрила. Редица пълноценни популации се намират в зоната на защитени територии. Охраната на останалите популации може да се осигури чрез рационално черпене от находищата им при спазване на процентните норми и режим на ротиране, както чрез опазване от наторяване и преждевременно окосяване на тревните съобщества



19.Cornus mas L.- Обикновен дрян




Описание. Храст, висок до 3 метра, или дърво, високо до 7-8 метра с кафяво-зеленикави клонки. Листата елиптични, целокрайни, срещуположни, с 3-5 странични дъговидни жилки и снопчета от власинки в ъглите на разклоненията на жилките. Цветовете жълти, появяващи се преди листата, събрани в малки сенниковидни съцветия; чашката от 4 едва забележими зъбчета; венчелистчетата по 4; стълбчето 1.

Екология. Расте разпръснато или групово в смесени, главно дъбови гори, където се явява като подлес, както из храсталаци и скалисти склонове върху различни почви- най- често сиви горски, канелени горски и др.

Биологични особености и размножаване. Дрянът е един от най- раноцъфтящите дървесно- храстови видове- цъфти през февруари- март, а плодоноси през август-октомври. Семената покълнват много трудно и престояват в почвата години наред. При отглеждане се налага стратификация и скарификация на костилките. Индивидите разширяват заеманата площ в резултат на развитие на коренови издънки, от които се образуват множество стъбла. Създадени са ценни едроплодни сортове, но засега имат все още ограничено разпространение.

Възможности за черпене и ротация. Някои данни показват, че се берат около 6000 тона плодове, като в това количество влизат събраните от населението за домашна употреба. Не се налага въвеждане на режим на ротация и ограничение в черпенето.

Охрана на генофонда. Разположените в защитени територии храсти са достатъчни като изходен генетичен материал и не се налагат специални мерки за охрана.



20.Corylus avellana L.- Обикновена леска



Описание. Храст, висок до 5м, или малко дърво, високо до 10м. Листата закръглено обратнояйцевидни, от закръглени до яйцевидни с остро двойно назъбване. Цветовете еднополови, еднодомни. Мъжките реси по 2-4 в групи, по време на цъфтежа дълги 8 см; женските цветове по 2 в пазвите на прицветни люспи.

Екология. Формира самостоятелни съобщества- храсталаци на мястото на изсечени или унищожени гори. Търпи изсичане, при което се формират нови гнезда от многобройни млади стъбла.

Биологични особености и размножаване. Мъжките ресовидни съцветия на обикновената леска се залагат през есента на предната година, но цъфти през февруари- април, когато се развиват и женските цветове. Леската е с изключителна жизненост и висок размножителен потенциал чрез семена и пънови издънки. Отдавна са въведени в култура редица ценни сортове с високи хранително- вкусови и лечебни качества.


21.Cotinus coggygriia Scop.- Смрадлика




Описание. Храст, рядко ниско дърво, високо 4 м с дълбока коренова система. Младите клонки зелени или червеникави, лъскави, голи; старите кафяви. Листата прости, дъги 3- 10 см и широки 2-7 см, яйцевидни или широкоелиптични, голи или влакнести, отгоре зелени, отдолу сиво- зелен и. Съцветията разположени връхно на клонките, растенията еднодомни или двудомни; цветовете двуполови или еднополови; чашелистчетата 5, елиптични или ланцетни; венчелистчетата 5, продълговати, бледожълти, 2 пъти по – дълги от чашелистчетата; тичинките 5, прикрепени към диск; цветните дръжки след прецъфтяване силно удължаващи се, покрити с дълги, жълто- зелени или червеникави разперени власинки.

Екология. Расте по сухи и каменисти почви из храсталаци и дъбови гори предимно върху варовици. Образува и самостоятелни вторични съобщества на мястото на унищожените дъбови и други гори. Светлолюбив ксерофит и хазмофит, калцифилен вид.

Биологични особености и размножаване. Смрадликата цъфти през май – юни, плодоноси юли- август и е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете се посещават от различни насекоми, които извършват опрашването. Размножаването е предимно със семена, които се разсейват под действие на вятъра и гравитацията, по – рядко е вегетативно- чрез коренови и стъблени издънки.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 70 % от нея, за да останат достатъчно плододаващи растения. Повторното черпене от находищата при наличието на по- големи запаси се препоръчва след 2-3 години.


22.Crataegus monogyna Jacq.- Обикновен глог



Описание. Бодлив храст, 2-3 метра висок, рядко дръвче, високо до 3 метра. Бодлите сравнително малко, дълги 1,5-2 см, понякога облистени. Листата дланевидно 3-7-делни, в очертание яйцевидни, обратнояйцевидни или ромбични, дълги 5-7 см и широки 3,5-5 см, в основата клиновидно стеснени, рядко закръглени; дяловете нееднакви, на върха тъпи или заострени, целокрайни или неравномерно назъбени, отгоре лъскави, отдолу светлозелени, голи или с власинки по жилките; долните листа на плодните клонки едва наделени или назъбени. Съцветията рехави, щитовидни, с 10-18 цвята; чашелистчетата триъгълни, при плода извити назад; венчелистчетата бели, закръглени.

Екология. Расте из храсталаци и гори, край пътеки из цялата страна. В естествената растителна покривка в храсталаци е предимно аскетатор. Умерено светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Цъфти през май-юни, плодоноси през август-октомври. Кръстосано опрашвано растение, опрашването се извършва от различни ципокрили насекоми, включително и пчелите. Размножава се чрез семена.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80 % от цветовете. При наличието на по- големи популации повторното черпене се препоръчва след 2 години.



23.Cuscuta europaea L.- Кукувича прежда



Описание. Едногодишно безхлорофилно паразитно растение, увиващо се около гостоприемника и прикрепващо се за него. Стъблото от нишковидно до шнуровидно, в диаметър 0,5-2,5мм, разклонено, от жълтеникаво до червеникаво. Листата редоцирани до дребни люспи. Съцветията главички, в диаметър 1-1,5см, приседнали на стъблото или разклоненията в основата с ланцетен яйцевиден прицветник с 10-20 цвята; цветовете бели, розови, жълти, бледокафяви или зеленикави, дълги 2,5-4мм и почти толкова широки, на дръжки; чашката от обратноконична до раничковидна; разсечена до средата, златисто-жълта или кафява, прилепнала до венчето, в основата месеста; венчето звъневидно, на върха 5-делно, дяловете от триъгълни до яйцевидни, изправени или затворени.

Екология. Паразитира по различни тревисти растения и храсти. Светлолюбив мезофит.

Биологични особености и размножаване. Кукувичата прежда цъфти през май – октомври, плодоноси през юни- октомври и е кръстосано ветроопрашвано растение. Размножава се чрез семена, които се разсейват от животни.

Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80% от нея, за да останат достатъчно плододаващи растения. При наличието на по- големи запаси повторното черпене се препоръчва след 2 години.



24.Digitalis lanata Ehrh.- Вълнест напръстник



Описание. Двегодишно до многогодишно тревисто растение с право неразклонено стъбло високо 30-100 см. Листата последователни, продълговатоланцетни, целокрайни, по- рядко по края леко вълновидни; връхните стъблови листа приседнали, заострени, постепенно преминаващи в прицветници. Съцветието дълъг, гъст, многоцветен грозд; съцветната ос, прицветниците и чашките бяловлакнести; цветовете дълги 2-3 см; чашката 5-делна, разделена почти до основата; венчето двуустно, бяло или жълтеникаво с виолетови или кафяви жилки; тичинките 4, сраснали с венечната тръбица.

Екология. Расте по сухи до умерено влажни тревисти и каменисти места, из храсталаците и в окрайнините на редките широколистни гори. Ксеромезофит.

Биологични особености и размножаване. Вълнестият напръстник цъфти през юни- август. Размножава се чрез семена. Самовъзобновителната способност на индивидите и популациите е голяма, дори и при режим на черпене.

Възможности за черпене и ротация. Досега са събирани около 2 тона годишно, но напоследък дрога не се събира. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 80 % от нея. Повторното черпене от находищата се препоръчва след 2 години. Необходимо е предварително да се проучва съдържанието на биологично активните вещества, за да се събира само пълноценен материал.



25.Eryngium campestre L.-Ветрогон



Описание. Многогодишно бодливо тревисто растение с дълъг вретеновиден разклонен корен, проникващ дълбоко в почвата. Стъблото белезникаво-зелено, изправено, високо 30-60 см, от основата силно разклонено; формата на цялото растение е кълбеста. Приосновните листа на дълги дръжки, кожести, дълбоко пересторазсечени, дяловете бодливоназъбени с низбягваща петура; стъбловите листа приседнали, стъблохващащи, по-просто насечени, перестоназъбени, дебели. Цветовете дребни, събрани в сбити главести сенници, в основата с линейноланцетни бодливи листчета; венчелистчетата бели или белезникави, яйцевидноланцетни, осилести.



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница