1. основание за актуализация на раздела настоящата актуализация на раздел „Лечебни растения”
Изтегляне 437.39 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Биологични особености и размножаване.
- Възможности за черпене и ротация.
- 40.Hypericum perforatum L. – Жълт кантарион Описание.
- 41.Hyssopus officinalis L. – Исоп Описание.
- Охрана на генофонда. Вид под закрила .
- 42.Leonurus cardiaca L. – Дяволска уста
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо (5) 10 – 30 (50) сm. Коренището късо, вертикално, с дълги пълзящи надземни издънки с дребни листчета, понякога на края с цветоносна кошничка. Листата в приосновните розетки, обратноланцетни, лопатовидни или елиптични; дълги 1 – 12 cm и широки 0,5 – 2 cm, отгоре и по ръба зелени, разсеяно до гъсто простовлакнести, рядко със звездовидни власинки; отдолу сиво-бели, гъсто звездовидно влакнести. Кошничките единични, на върха на дълги 5 – 30 (50) cm дръжки, излизащи от листната розетка, с гъсти звездовидни и прости или и с жлезисти власинки. Цветовете езичести, сярножълти, често с червена ивица отдолу. Екология. Расте из планински ливади и храсталаци, по необработваеми места и изоставени ниви като елемент от естествената растителност в планините, от 1000 докъм 1800 m надм. в. Среща се в разредени съобщества на Pinus nigra, P. Sylvestris, Picea abies, Fagus sylvatica, но най-често в тревните формации на Agrostis capillaris, Nardus stricta и др. по-рядко се среща вторично като заплевелител на културни площи (предимно окопни култури). Светлолюбив мезофит. Биологични особености и размножаване. Рунянката цъфти през юли – август, плодоноси през август – октомври и е кръстосано насекомоопрашвано растение. Размножаването е вегетативно (надземни издънки) и семенно (полово и безполово). Възможности за черпене и ротация. Националните запаси са много големи и при наличието на многобройни популации не се налага повторно черпене през 2 – 3 години, а процентът за еднократното ползуване не трябва да превишава 70 % от наличните индивиди – да останат достатъчно екземпляри за самовъзобновяването на популациите (клоновете).
Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо коренище. Стъблата изправени или в основата си възходящи, високи 20 – 100 cm, кръгли или двуръбести, голи. Листата дълги 5 – 20 mm, широки 2 – 15 mm, приседнали, линейни, линейноелиптични, или яйцевидни, със слабо видими жилки и многобройни прозрачни повърхности и редки черни жлези. Съцветията дълги 5 – 20 cm и широки 3 – 10 cm, щитовидни метлици; цветовете в диаметър 10 – 35 mm, от жълти до оранжеви; чашелистчетата 2 – 3 пъти по-къси от венчелистчетата; венчелистчетата дълги 10 – 16 mm, елиптични или елиптичнояйцевидни, по ръба с черни точковидни жлези. Тичинките многобройни, събрани в три снопчета. Екология. Расте по сухи тревисти, каменисти и храсталачни местообитания, в разредени гори и сечища, по необработваеми места, край пътища, като елемент на естествената растителност. Среща се в различни съобщества. Светлолюбив ксерофит – ксеромезофит. Биологични особености и размножаване. Жълтият кантарион цъфти през май – август, плодоноси през юли – октомври и е кръстосаноопрашвано растение. Цветовете му се посещават от различни ципокрили насекоми, които извършват опрашването. Размножава се чрез семена и вегетативно (чрез коренищни издънки). Възможности за черпене и ротация. При наличието на по-големи запаси еднократното черпене не трябва да превишава 80 % от популацията, за да останат достатъчно плододаващи организми. Повторно черпене се препоръчва след 2 – 3 години.
Описание. Многогодишно тревисто растение с многобройни стъбла на един корен и обща височина 30 – 60 cm. Стъблото четириръбесто, в основата си въздървеняло, приповдигащо се, разклонено, покрито с власинки. Листата срещуположни, почти приседнали, целокрайни, ланцетни или линейноланцетни, дълги 1 – 5 cm и широки 1 – 10 mm. Чашката тръбеста, с 5 почти равни зъбеца, жлезистовлакнеста. Венчето виолетово-синьо, двуустно; тичинките 4, двете по-дълги, всичките стърчащи извън венчето; цветовете събрани по 3 – 7 в пазвите на листата, образуващи продълговати класовидни съцветия по върха на клонките и стъблото. Екология. Расте по сухи, варовити скалисти и каменисти тревисти места. Образува малки туфести групи, изграждащи силно разредени и с малки площи популации. Калцифилен и ксерофитен вид. Биологични особености и размножаване. Исопът цъфти през юли – септември и плодоноси през август – октомври. Въпреки достатъчния брой на зрелите орехчета, семенното размножаване не е особено интензивно, вероятно поради слабата (ниската) влагозапасеност на почвите по варовитите терени. При вегетативното размножаване, когато се увеличава броят на стъблата, се получава туфеста структура на популациите, които имат ниско покретие и заемат малки площи. Възможности за черпене и ротация. Естествените находища не са достатъчни за задоволяване дори само на част от нуждите от дрога. Налага се конкретно проучване на основните популации и опити за въвеждане на вида като полукултура в най-подходящите варовити терени в страната. При спазване на строг режим на ротиране през 3 – 4 години може да се допусне еднократно черпене, не по-високо от 45 – 50 %. Охрана на генофонда. Вид под закрила. Нито една от основните популации не се намира в условията на защита.
 
Описание. Многогодишно тревисто растение с вдървеняло коренище. Стъблото право, високо 50 – 60 (120) cm, четириръбесто, надлъжно набраздено, от зелено до червено-виолетово, кухо. Листата на дълги дръжки; долните дланевидно нарязани, в основата сърцевидни; горните ланцетни с три заострени дяла. Цветовете по няколко в раздалечени прешлени в пазвите на листата, предимно в горната част на стъблото; чашката гола, дълга 5 – 6 mm, с 5 твърди, закривени навън зъбчета; венчето светлочервено, тръбесто, двуустно; горната устна цяла, отвън гола или бяло влакнеста; долната устна триделна, 2 пъти по-дълга от чашката. Екология. Среща се като рудерално растение, единично или образува по-големи групи край селища, бунища, пътища, в края на синурите, сред храсталаци, пасища и горски поляни. Светлолюбив мезофит, невзискателен към почвата. Биологични особености и размножаване. Дяволската уста цъфти през юли – септември, плодоноси през август – октомври и е насекомоопрашвано растение. Плодовете се разнасят от вятъра и при механично движение на стъблото. Възможности за черпене и ротация. Еднократното черпене от популацията не трябва да превишава 60 – 70 % от нея. Повторното черпене се препоръчва след 1 – 2 години. Охрана на генофонда. В планинските зони видът е включен в някои национални паркове, а в низините трябва да се контролира рационалното му използване. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 437.39 Kb. Сподели с приятели:
|