1. Писти за излитане и кацане (пик) Ориентация на пик



страница4/5
Дата24.07.2016
Размер0.84 Mb.
#3196
1   2   3   4   5

2. Товарни съоръжения

Всяко планиране, свързано с товарните съоръжения трябва да започва с прогнозите за въздушни товари. Точните прогнози са от основно значение за доброто планиране на товарните съоръжения, както понастоящем, така и в бъдеще, с цел разширение.

Същите съображения, които влияят върху разполагането на пътническия терминал, важат и за товарната зона, и са свързани с естеството на трафика, за който е предназначено летището.

Бъдещият ръст на трафика и проблемите на смесените полети - с пътници и карго могат да наложат допълнителни съоръжения за обработка и съхранение извън летището. В такива случаи, прехвърлянето на товарните контейнери между различни транспортни средства става значимо по отношение на сигурността.

Няма универсална концепция за дизайн на карго зоните, но има все пак общи насоки, които проектантът на товарните съоръжения би трябвало да следва:


  • да събере всяка възможна информация, свързана с минал, настоящ и бъдещ товарен трафик, от източници на авиационните оператори;

  • да определи подходящата система за работа с товарите, базирано на естеството и обема на прогнозирания трафик и начина за складиране, който е най-подходящ за конкретното място;

  • да осигури достатъчно перонна площ за необходимите местостоянки за ВС, зони за натоварване/разтоварване на камиони и паркинг зони за клиенти/служители, както и пътища за достъп, а също и възможност за бъдещо разширение;

  • при разполагането на терминала да вземе под внимание вида на операциите (товарни или комбинирани) и да се осигури възможно най-краткото време за придвижване на товарите;

  • да осигури достатъчно площ за паркиране и поддръжката на самолетообслужваща техника (СОТ);

  • да осигури начини за заобикаляне на терминалната сграда, за трансфер на обединени товари или големи единични модули между страна въздух и страна земя;

2.1. Избор на място за карго зона;

При проектирането на товарните съоръжения следва да се отчетат няколко фактора. Избраното място следва да бъде в съответствие с всички останали елементи на генералния план на летището, и да има възможност за разширение с ръста на товарите, включително с възможно въвеждане на ексклузивни товарни услуги на летището, за период от 20 години. Това включва нови ВС, които могат да използват летището, както и въвеждане на нови концепции за работа с товари. Когато прогнозата е, че повечето товари ще са превозват с пътнически ВС, мястото трябва да бъде удобно разположено спрямо сградата на пътническия терминал.

Карго зоната следва да бъде лесно достъпна от съществуващите и бъдещи връзки за наземен транспорт. Разстоянията за рулиране на въздухоплавателните средства между терминала и пистата за излитане и кацане следва да бъдат възможно най-кратки и преки. Също така, следва да има директни наземни връзки между пътническите и товарните сгради, за предпочитане чрез вътрешни пътища за ползване само от летищни превозни средства.

И накрая, карго терминала и нейните перони следва да бъдат така разположени, че да няма нарушаване на повърхностите за ограничаване на препятствията, нито смущения на електронното оборудване или навигационните средства.



2.2. Планиране на съоръженията;

Ясното разбиране, че карго терминала е поточна система, е предпоставка за правилното проектиране на товарните зони. Последователността на операциите при работата с товарите следва да се разглежда като система – от товарния перон, през карго терминала, до товарните рампи, през паркинга за камиони, към пътната мрежа.

При проектирането на товарните летищни съоръжения следва да се вземат под внимание вида на основните товари и поточните принципи при обработката им. Най-важните от тях са:

a) товарните ВС следва да бъдат разделени от комбинираните (пътнически/товарни) ВС в процеса на натоварване и разтоварване, за предпочитане при товарния терминал;

б) потокът на товари към и от ВС следва да бъде възможно най-плавен и да използва възможно най-късото разстояние при отделните операции. Също така, достъпът до товарния терминал, както от перона, така и от страна „земя”, следва да бъде директен и удобен;

в) ако е възможно физическите бариери между зоните за обработка при вноса и износа на товари следва да бъдат избягвани, за да има възможност за оптимално ползване на наличното пространство в карго терминала, особено по отношение на складовите зони; и

г) при работа с големи контейнери и палети между камиони, товарни терминали и ВС да се осигурят адекватни условия за съхраненние и транспортиране.

Съоръженията за работа и съхранение се определят от наличността и разходите за работна ръка, както и от комбинацията от размери и тегло на товарите. Съотношението между износните и вносните товари и общият процент на международните товари оказват влияние върху складовите изисквания.

Съществуват няколко общоприети принципа, които трябва да бъдат следвани, когато се проектират съоръженията на товарния терминал и се избира оборудване за работа с товарите:


  • с товарите следва да се работи като се използва възможно най-голямата удобна товарна техника, чрез най-бързите средства, по най-късите маршрути, по най-бързия начин и по-най икономичния метод;

  • използването на механични средства вместо ръчна манипулация като цяло увеличава ефективността и намалява себестойността на операциите;

  • системите и съоръженията за работа с товарите следва да бъдат интегрирани с всички контролни и оперативни документни процедури;

  • икономии в работата с товарите ще се получат ако контролните и оперативни процедури са така замислени, че да опростяват работните системи;

  • дизайнът на складовите площи и съоръжения следва да бъде такъв, че да се постигне максимално оползотворяване на пространството, измерено като обем;

2.3. Карго терминали;

Най-често срещаните товарни терминали са с размери от 350 m2 до 10 000 m2. Следните елементи могат да се използват при проектиране на вътрешното разпределение на отделните функционални зони:



  • вътрешните пътища и коридори между различните работни зони в терминала да бъдат възможно най-кратки с цел:

— минимално движение на товарите и мобилните средства,

— оптимална подвижност на персонала между зоните,

— максимален надзор на всички работни дейности,

— максимална безопасност и сигурност на товарите;



  • необходима дължина на рампата за камиони по време на пиково натоварване;

  • най-добро използване на подовото пространство при разполагането на фиксирани съоръжения и складово оборудване;

  • възможности за модулно разширяване на терминалната зона;

Във връзка с функциите по износа и вноса се изпълняват следните дейности :

- износ: приемане, оформяне на товара, окомплектоване на документите;

- внос: раздробяване на товара, съхранение, доставка;

Следователно, зоната, в която се извършва всеки от горепосочените процеси може да бъде считана за основен модул на товарния терминал. На някои места обаче, функциите по внос и износ могат да бъдат напълно интегрирани, като всички дейности се извършват в една и съща зона. В такъв случай, необходимата площ за тези функции следва да бъде разглеждана като един основен модул на товарния терминал.

Основните технологични изисквания при разпределение на площите в товарните терминали са:

— зоната, определена за разделянето на входящите пратки следва да бъде лесно достъпна откъм зоната за събиране на изходящите пратки (това ще улесни движението на трансферните пратки);

— да се осигури достатъчно пространство за митническа проверка на въздушните товари, както и в близост до зоната за окончателна доставка, за ре-пакетиране на след митническата инспекция;;

— да се осигурят достатъчно складови зони, както свободни, така и митнически, включващи зони за подготовка на товарите преди изпращане или сепариране на входящите пратки. Трябва да се предвиди и работа с палети или обединени товари;

— претеглящи съоръжения;

— място за хладно съхранение на ваксини, нетрайни стоки и храни, а също така и за дълбоко замразяване или други хладилни методи, ако авиационният оператор има такива изисквания;

— помещение за ценни вещи;

— място за съхранение на тленни останки;

— място и специално проектирани зони за държане на животни и добитък (специфични подробности относно изграждането на съоръженията и други изисквания се съдържат в Ръководство за живи животни на IATA);

— място за паркиране и съхраняване на товарни превозни средства и друго оборудване;

— обществени приемни щандове;

— осигуряване на офиси за администрацията, службите по сигурността и контролните органи, според необходимостта;

— функционално пространство и тоалетни за авиационния екипаж;

— склад за опасни стоки;

— склад за празни товарни колички (ULD), палети, контейнери и др.;

— склад за въжета и материали за връзване; и

— ремонтна работилница за оборудване, включително съоръжения за зареждане на батерии;

Проектирането и изграждането както на сградата, така и на перона следва да осигурява максимална сигурност за въздушните товари и поща срещу рискове като кражба, незаконна намеса или незаконно отстраняване. Следва също да се инсталират механични или електронни устройства, свързани с процедурите за сигурност на товарите.



2.4. Карго перони;

Принципите за проектиране на перони за пътнически ВС, важат и за товарните перони. Перонът следва да бъде така планиран, че да е подходящ за методите и организацията на дейностите, които ще се извършват в карго терминала. Паркирането с носа или опашката напред, рулиране на „push-back” и използване на фиксирани системи за товарeне/ разтоварване минимизира размера на перона. Използването на голям брой самолетообслужваща техника, перонно оборудване и превозни средства увеличават необходимия размер на стоянката за ВС. Ако обслужването на товарите и ВС се извършва едновременно, е важно да се минимизира броя на СОТ, превозните средства и оборудването за да се ограничат пероните до разумен размер и да се позволи паркирането на максимален брой ВС в близост до товарната сграда.

За осигуряване на ефективна дейност, товарният перон трябва да бъде третиран като продължение на карго терминала, като при необходимост ВС се натоварват или разтоварват директно на перона. Също така, в дългосрочен план следва да се предвиди достатъчно резервно пространство, за да има възможност за разширяване на перона в съответствие с ръста на товарите.

Всеки анализ на пространственото разположение на перона и свързаните с него терминали и съоръжения трябва да включва следните елементи:

a) типове ВС, опериращи в дългосрочен план съгласно прогнозата;

б) изисквания на авиационните оператори по отношение на наземното обслужване;

в) квалифициран персонал на разположение за оперативни цели; и

г) наличие на свободни терени;



2.5. Пътни подходи до карго зоната;

При проектиране на обществените пътни връзки, свързани с комплекса на товарния терминал следва да се обърне внимание на следните фактори:

а) пропускателна способност на главните пътни артерии в пиковите периоди за поемане на трафика към/ от карго зоната, в допълнение към другия трафик;

б) достатъчна носимоспособност на пътните настилки, подходящи радиуси на завоите и габарит на пътното платно за преминаване на съществуващите и предвижданите товарни пътни превозни средства;

в) цялостният модел на пътния трафик следва да бъде организиран така, че да позволява лесен достъп от основната пътна система извън летището;

г) пътната система следва да има възможност за разширяване, съвместима с прогнозите за бъдещия растеж на товарния трафик.

Следва също да се осигури пътна връзка от обществената пътна мрежа страна „земя” директно до перона на товарния терминал.

2.6. Паркинг на карго терминала

За ефективното функциониране на товарния терминал, от неговата страна „замя” следва да има достатъчно място за паркиране на пътни превозни средства. Също така, следва внимателно да се проучат настоящите и бъдещите паркинг изисквания и да се предвиди разширяване на паркинг съоръженията успоредно с очакваните обеми въздушни товари за обслужване и разширяването на товарните терминали.

Паркинг изискванията като цяло спадат към две категории: оперативен паркинг за превозни средства за вземане и доставяне на въздушни товари и паркинг за персонала, който следва да бъде възможно най-близо до работната зона. Оперативните паркинг изисквания могат да бъдат разделени както следва:

a) Паркингът в зоната за натоварване и разтоварване от страна „земя” на товарния терминал следва да бъде така проектиран, че да осигури достатъчно маневрена площ за тежките камиони и едрогабаритни товари, че да няма задръствания пред товарната рампа. Широчината, необходима за маневриране на превозните средства пред рампата варира според големината на камионите, но трябва да бъде поне 30 m.

б) Паркингът в зоната за изчакване е за превозни средства, чакащи да разтоварят и следва да бъде в непосредствена близост до зоната за натоварване и доставка.

в) Служебеният паркинг за ползване от агенти, брокери, спедитори и държавни агенции следва да бъде в непосредствена близост до товарния терминал.



3. Пътен достъп и вътрешни пътища

Проектирането на летищните съоръжения за наземен транспорт се базира на данни от прогнозите на пътническия и товарен трафик, на служителите и поесителите. Следва да се изготвят съотношения на пътниците към посетителите,и да се изразят количествено заетите места в превозните средства. И накрая следва да се установи броят на служителите, техните средства за придвижване до летището и паркинг дестинации. Трафикът на други служебни превозни средства, включително за бордната кухня и доставката на гориво, също оказва влияние върху летищните пътища и следва също да бъде изразен количествено.

Наземният транспорт към и от повечето летища се осигурява чрез две основни средства, а именно частни автомобили и обществен транспорт, предимно таксита и автобуси. Въпреки че някои летища се обслужват от влак, метро или еднорелсов транспорт, преобладаващото средство за наземен достъп до летището е автомобилът, както за частен, така и за обществен транспорт. Изгледите са, че автомобилът ще продължи да преобладава като превозно средство за достъп до летищата.

3.1. Планиране на пътния достъп в съответствие с летищния трафик

Автомобилният трафик на летищата се генерира предимно от пътници, и в по-малка степен от служители, товари и спомагателни услуги. За изчисляването му и определяне на необходимите за него съоръжения се използват прогнозите за планова година /среден ден/, пиков месец, пиков час (включващи данните за базовата година). Специфичната информация, необходима за преобразуване на прогнозирания пътнически трафик в автомобилен трафик включва:

a) честота на пристигане на пътници;

б) съотношение на пътниците към посетителите (посетителите са изпращачи или посрещачи);

в) процент на пътниците по видове автомобили (частни, таксита, лимузини);

г) заемани места по видове автомобили (включително пътници и посетители);

д) процент на краткосрочния и дългосрочния паркинг; и

е) вътрешен летищен автомобилен трафик, например между отдалечени паркинги и терминала или между терминали.

Повечето от тази информация може да се получи само от действителни проучвания, които следва да включват трафик данни за служителите, товарите и спомагателните услуги.

Събирането на данни следва да се организира по такъв начин, че необходимата информация да бъде лесно подредена в таблици. Проучванията ще осигурят информация за процента на пътниците, пристигащи с частни автомобили, както и процента на посетителите, което предполага циркулиращ трафик. Пътникът с багаж може да бъде оставен в тротоарната зона, а посетителят (изпращач) да продължи към краткосрочния паркинг, да се присъедини към пътника в терминала и след заминаване на ВС да се върне в краткосрочния паркинг и да излезе от летището. Такситата и частните автомобили трябва да имат възможност за повторна обиколка ако пропуснат входовете или изходите на терминала.



3.2. Планиране на вътрешни пътища

На някои летища може да се наложи разделяне на служебните автомобили и камиони от автомобилите на пътниците и посетителите преди или малко след навлизане в територията на летището. Това може да стане чрез три вида пътни системи:

1) основен обществен летищен път за ползване от пътници, посетители и служители;

2) пътища за обществени услуги с контролни пунктове за сигурност, позволяващи достъп само на упълномощени превозни средства (например за доставка на въздушни товари, снабдяване на бордната кухня и др.); и

3) пътища за не-обществени услуги с контролни пунктове за сигурност, за ползване от упълномощени превозни средства като например за техническо обслужване, противопожарни услуги и спасяване, гориво и др.

Обществената пътна система, обслужваща служебни автомобили трябва да има връзка с терминала само за доставка на стоки на определени места. Пътната система за не-обществени услуги, предназначена за автомобили, обслужващи ВС, паркирани на перона, трябва да бъде напълно изолирана от обществената пътна система.



3.3. Тротоарна зона около пътнически терминал

Пространствените изисквания за тротоарната зона на терминалната сграда са важна част от летищния комплекс. Основните характеристики са габарита на пътното платно, включващ ленти за спиране, ленти за преминаване, ленти за заобикаляне, ленти за маневриране, указателни знаци за местоположение и направление, и пешеходни пътеки за пресичане.



3.4. Автомобилни паркинги

Автомобилният паркинг следва да се разглежда като функция на зоната, която обслужва, отколкото да се свързва с конкретната категория трафик, въпреки че принципът на разделяне на функциите често води до това автомобилите, свързани с конкретна зона да бъдат също от конкретна категория, например пътнически автомобили, товарни автомобили и др. Два основни принципа следва да определят автомобилния паркинг: той трябва да бъде разположен възможно най-близо до обслужваната зона и да заема възможно най-малка площ. Това е особено важно когато е необходимо да има пешеходно движение между автомобилния паркинг и функционалната зона (терминала), но също е важно и за намаляване на движенията на автомобилите. Тези цели могат да бъдат постигнати чрез изграждане на многоетажен автомобилен паркинг.

С цел разполагане на автомобилния паркинг възможно най-близо до различните функционални зони, следва да бъде направен анализ на вида и броя автомобили, генерирани от всяка зона. Извънгабаритни размери на някои превозни средства може да не им позволят да използват многофункционални или многоетажни паркинг съоръжения и в тези случаи за тях следва да се предвидят отделни съоръжения. Установявено е, че най-добре е автобусите, микробусите и такситата да бъдат разположени на по-ниските нива, а частните автомобили – на по-горните нива. Следва да се осигури адекватен достъп до тротоарната зона. Паркингът често може да бъде разположен така, че да осигурява едновременно достъп и изходи в няколко точки, като в същото време се запазва разделението между категориите трафик.

Местоположението на автомобилния паркинг се определя и от периода за паркиране на автомобилите. С увеличаване на периода за паркиране, паркинга се разполага на на по-отдалечено място, като например по периметъра на летището.

Това важи в особена степен за служебните паркинги, въпреки че би следвало в работните зони да се осигури краткосрочен паркинг за автомобилите на служителите, за които автомобилът е от основно значение при изпълнението на задълженията им. Също така, пътническите автомобили и автобуси, които остават само за периода, необходим за оставяне или вземане на пътници, следва да се паркират възможно най-близо до пътническите сгради. Краткосрочен паркинг за пътнически автомобили е необходим в пътническата зона за водачи, посрещащи пристигащи пътници, както и за много от изпращачите, придружаващи заминаващи пътници. Подходящият период за паркиране на тези автомобили може да варира според местните условия, но период от 30 минути се оказва задоволителен, а максималният период от 2 часа би следвало да покрие всички изисквания. Периодът за всяко конкретно летище се определя според наличието на пространство и характеристиките на трафика.

4. Сгради за администрация и поддръжка

Само службите, които са от основно значение за ежедневните операции следва да се помещават в пътническите и товарните зони, а летищната администрация се разполага в отделна сграда, която се ситуира по периметъра на летището или е част от зоната за поддръжка.

Зоните, където работи голям брой персонал следва да се намират възможно най-близо до основните обществено-транспортни съоръжения и да имат достъп до работните зони.

5. Сграда медицински център

За персонала и пътниците следва да се осигури център за спешни медицински случаи (първа помощ), за медицински прегледи на авиационния екипаж и за спешни случаи и спасяване. Мащабът на базата и нейната цел определят местоположението й, което по възможност следва да бъде избрано на пешеходно разстояние от пътническата зона. Медицинският център трябва да бъде стратегически разположен за лесен достъп от страна „въздух” в случай на произшествие с ВС, както и да има визможност за разширяване. Ползата и ефективността на медицинския център за бърза медицинска помощ и спасяване на летището могат да бъдат значително увеличени ако тя се използва постоянно за ежедневни медицински дейности по време на нормалната рутинна работа на летището.



6. Зона за обслужване с горива на ВС и наземни средства

При планиране на зоните за обслужване с горива, трябва да се изпълнят специални изисквания във връзка с:

— безопасността, поради това, че горивото е огнеопасно, предимно на пероните, където се извършват редица други дейности едновременно с обслужването на въздухоплавателните средства с гориво;

— минимизиране на времето за престой на стоянките за въздухоплавателните средства; необходимите горивни поточни скорости са фактор при избора на система за зареждане с гориво; и

— движения на големи и тежки превозни средства, което оказва влияние върху проектирането на настилката за пероните, отдалечените паркинг зони и служебните пътища.

6.1. Складов капацитет

Изискванията по отношение на складовия капацитет трябва да бъдат изчислени на базата на прогноза, като се вземат под внимание:

— типовете използвани въздухоплавателни средства,

— честотата на полетите,

— капацитета на зареждане с гориво за всяко въздухоплавателно средство,

— различните видове необходимо гориво,

за период, определен от политиката за резервите в съответствие с разстоянието до източника на доставка и рисковете от смущение в системата за транспортиране на гориво.

Доставката на гориво се извършва от рафинерии или други свързани основни складови бази. Транспортирането му до летищата може да става с кораб, катер, влак, камион или тръбопровод; системата, която ще се използва оказва значително влияние върху капиталовите разходи за летището, тъй като може да се наложи изграждане на специални пристанища и кейове или големи удължения на пътища, железопътни линии или тръбопроводи. Движението на големи и тежки камиони по съществуващите пътища понякога е невъзможно, а топографските условия може да изключват подобряването им или изграждането на нови пътища или железопътни линии. Следователно опциите са като цяло въпрос на икономия и изискват внимателен анализ на разходите и ползите.



6.2. Местополжение на складовете

Складовите зони следва да се намират възможно най-близо до зоната за зареждане на ВС с гориво, като трябва да се обърне нужното внимание на установените изисквания за свободно от препятствия пространство по перонните пътеки за рулиране. Следва да се минимизират неблагоприятните ефекти върху околната среда, причинени от разливания, течове, изхвърляне на проби и отпадъчни води и подобни. Плътността на изпаренията от авиационните горива са такива, че изпусканите изпарения, особено при липса на вятър, могат да изминат значителни разстояния по земята и да се съберат в депресии, където може да не се разпръснат лесно. Следователно, необходимо е проучване на населените райони около летището, както и на посоките на вятъра, ако има нужда.

ВС се зареждат с гориво на местата им за паркиране, или на стоянки близо до сградите на терминала или на отдалечени такива, от превозни средства с цистерни за обслужване с гориво, горивни шахти или хидрант системи. Избраната система следва да се определя от прогнозираната бързина на обслужване на ВС, обема на трафика на летището и капацитета на перона.

Бензиностанция за наземни превозни средства от страна „земя” може да бъде добър източник на приходи за летищния орган и може да бъде необходима там, където по главните обществени пътища от летището няма близки бензиностанции. Тя следва да бъде разположена там, където трафикът влизащ и излизащ от нея не би пресичал или забавял бързия непрекъснат поток на движение по главните автомобилни пътища. Може да е необходима също и отделна бензиностанция за летищните превозни средства.

Необходимо е да се предвиди и ремонтна работилница за моторни превозни средства, поддръжка на сградите - електрически поправки, боядисване (сгради и маркировка на пистите за излитане и кацане и др.) и механични поправки. Базата за поддръжка следва да включва склад за материали и резервни части и огнеупорна зона запалими материали.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница