1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития

1 И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

4 как влезе в Божия храм, взе присъствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро или да прави зло? Да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот,

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим, и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горното дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

38 давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти; когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърдцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърдцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! И не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*, Исус влезе в Капернаум.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 защото обича нашият народ, и той ни е построил синагогата.

6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, който има да дойде, или друг да очакваме?

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, който има да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус започна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените, и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с миро.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя е и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.

44 И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Ти целувка Ми не даде; а тя откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича. 48. И рече й: Прощават ти се греховете.

49 И тия, който седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е Тоя, който и греховете прощава?

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

3 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

12 А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13 Падналото на канарата са тия, които когато чуят приемат словото с радост; но те като нямат корен, временно вярват, а когато стане изпитание, отстъпват.

14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 А посятото на добра земя са тия, които като чуят словото, държат го в искрено и добро сърдце, и дават плод с търпение.

16 И никой като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потайно, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

18 Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, нему ще се даде; а който няма от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22 А в един от тия дни Той влезе в ладията с учениците Си и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така, щото бяха в опасност.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25 И рече им: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28 Той като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 А свинарите като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати като каза:

39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.

40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше народът Го притискаше.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

47 И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай учителя.

50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
ГЛАВА 9
1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте на път.

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8 други пък, че Илия се е явил; а други, че е един от старовременните пророци е възкръснал.

9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но кой е Тоя, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.

11 А множествата като разбраха това отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 Те сториха така и накараха всички да насядат.

16 А Той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че Си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

20 Тогава им каза: А според както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21 А Той им заръча и заповяда да не казват никому, като рече:

22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целият свят, а изгуби или ощети себе си?

26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.

27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докато не видят Божието царство.

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе Си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

31 които се явиха в слава и говореха за смъртта* Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 И, ето един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 И, ето дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня и като го смазва, едвам го напуща.

40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 Исус в отговор рече: О, роде невярващ и извратен! До кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистият дух, изцели момчето и върна го на баща му.

43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях, за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 А Исус като видя мисълта на сърдцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55 А Той се обърна и ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56 И отидоха в друго село.

57 А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Ще Те следвам дето и да идеш.

58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.