1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития

2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обувки, и никого по пътя не поздравявайте.

5 В която къща влезете, първо казвайте: Мир в тоя дом!

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма ще се върне на вас.

7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улицата му и речете:

11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 Обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 Всичко Ми е предадено от Отец Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

25 И, ето някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път и като го видя, замина си от срещната страна.

32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил своите ученици.

2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

10 Защото всеки, който иска получава; който търси намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11 И кой е оня баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

12 Или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13 И тъй, ако вие които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си* пада.

18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул.

19 И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си откъдето съм излязъл.

25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророк] Иона.

30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето тук има повече от Соломон.

32 Ниневийските мъже ще се явят на съд с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тук има повече от Иона.

33 Никой като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

35 Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както когато светилото се осветява със сиянието си.

37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обяда.

39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 По-добре чистете вътрешното; и, ето всичко ще ви бъде чисто.

42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десятък от гьозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

43 Горко вам фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях не знаят.

45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш.

46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 Горко вам, защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

50 за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света, -

51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите започнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още много неща,

54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
ГЛАВА 12

1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите.

6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.

7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12 Защото Светия Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си.

18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

20 А Бог му рече: Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете; нито за тялото си, какво ще облечете.

23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!

29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.

34 Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърдцето ви.

35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.

41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде го намери, че прави така.

44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45 Но ако онзи слуга рече в сърдцето си: Господарят ми се забави, и започне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

47 И онзи слуга като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще се изискват.

49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?

50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

58 Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще а отсечеш.

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери, в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда да го напоява?

16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18 Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

24 Подвизайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и в нашите улици си поучавал.

27 А Той ще рече: Казвам ви, не зная от къде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божите царство.

30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

33 Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!

35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, че няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

6 И не можаха да отговорят на това.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 А друг рече: Ожених се и за това не мога да дойда.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.