1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право


Видове органи на юридическото лице



страница10/19
Дата09.04.2017
Размер2.95 Mb.
#18768
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   19

4. Видове органи на юридическото лице
Според броя на органите структурата на ЮЛ може да бъде:
1) едностепенна (АД със Съвет на директорите)
2) двустепенна (АД с Надзорен и Управителен съвет)
3) многостепенна (кооперациите по ЗК, които имат 4 органа – ОС, УС, председател на УС и на кооперацията, НС)

Видове органи на ЮЛ:


според броя ФЛ, които се включват в органа
- едноличен (преобладава при ЮЛ-учреждения)
- колегиален (преобладава при корпорациите)

според начина на формиране състава на органа
- изборен (преобладава при корпорациите)
- назначаем (преобладава при ЮЛ-учреждения)

според естеството на функциите, които изпълняват
- върховни органи с ръководни функции
Те вземат решения по най-важните въпроси, засягащи структурата и дейността на ЮЛ – например изменения в Устава, формиране на останалите органи, възлагане на допълнителни имуществени задължения на членовете, преобразуване на ЮЛ и др.
При корпоративно устроените ЮЛ тези органи са ОС, а при едноличните търговски дружества това е едноличният собственик на капитала.
- изпълнителни органи (управителни органи)
Те изпълняват решенията на върховните ръководни органи, но често имат и някои ръководни функции по управлението, тъй като са постоянно действащи органи.
Такива са управителните съвети на кооперациите, съветите на директорите при акционерните дружества и др.
- контролни органи
Тяхната функция е да контролират дали дейността на останалите органи не противоречи на закона или на вътрешноустройствения акт и да сигнализират ръководните органи, като предлагат санкциониране на нарушителите. По изключение законът може да им възлага формиране на други органи на ЮЛ. Контролните органи не вземат сами управленски решения.
Към този вид органи се отнасят контролните и надзорните съвети на кооперациите, ревизионните комисии на сдружения по ЗЛС, контрольори при еднолични търговски дружества.

представителни органи
Представителните органи на юридическото лице са онези негови органи, които извършват правни действия спрямо субекти извън неговия състав. Те имат представителни функции, т.е. са овластени да действат от името на ЮЛ и да пораждат правни последици за него.
Както и всички останали органи, представителните органи се състоят от едно или повече дееспособни ФЛ.
Представител на ЮЛ е един от изпълнителните му органи. Кой точно ще бъде той, се определя от специалните правни норми за отделните видове ЮЛ. При корпоративно устроените ЮЛ тези органи могат да бъдат както колегиални, така и еднолични, докато при ЮЛ-учреджения те обикновено са еднолични.
Понякога законът предоставя автономия на ЮЛ да определи в устава си, че представителният орган на ЮЛ може да овласти едно или няколко лица от състава си да представляват дружеството. Когато представителният орган е колегиален, правните действия следва да бъдат извършени с участието на всички ФЛ, включени в него. Тъй като това колективно представителство може да представлява неудобство при участие в правния живот, възможно е колегиалният орган да упълномощи лица от своя състав, или служители на ЮЛ (домакини, снабдители, закупчици и т.н.), или трети лица, които се намират в граждански правоотношения с ЮЛ, да действат от името на ЮЛ и да го обвързват с правните последици от действията си.

Представителният орган на ЮЛ има пълна представителна власт в границите на неговата правоспособност. Представителната власт можем да разграничим на:


активна – извършването на правни действия
пасивна – приемане на волеизявления и изпълнения на задължения спрямо юридическото лице
Пасивната представителна власт не може да се ограничава с актове на ЮЛ. Ограниченията не могат да се противопоставят на трети лица, те имат правно значение само в отношенията между ЮЛ и ФЛ от състава на органа, за да обосноват при несъблюдаването им отговорността на последните.


Въпрос 30:
Държавата като субект на гражданското право.
Гражданскоправен режим на държавните учреждения.



1. Многоотрасловата правосубектност на държавата
Преди всичко друго, държавата е организирана система от органи с властнически правомощия. Чрез тях тя установява задължителни правила за поведение за всички правни субекти, осигурява съблюдаването им и санкционира неизпълнението им с принудителни средства, установява контакти с други държави и международни институции и изразява волята си чрез издаване на междудържавни правни актове.
Като носител на власт държавата е субект на публичното право и правната й характеристика в тази област се изучава от дисциплините на тези правни отрасли – конституционно, административно, финансово, международно право, както и процесуалните права.

За да може да изпълнява своите властнически функции, държавата се нуждае от имуществени средства. Затова държавата е правен субект и в гражданското право.




2. Държавата като субект на гражданското право, различен от ЮЛ
Държавата като субект на гражданското право не се явява носител на власт. От тази гледна точка тя е равнопоставена на останалите гражданскоправни субекти. Тази равнопоставеност обаче не заличава съществените различия между тях.
Според проф. Мария Павлова държавата не следва да се разглежда като юридическо лице, а като своеобразен правен субект с особен правен статут в областта на гражданското и частното право. В подкрепа на своя възглед тя излага няколко аргумента:
държавата чрез своите органи установява правния режим на всички видове правоотношения, на които са подчинени всички правни субекти
субективните права на държавата в определени случаи се ползват от по-ефикасна защита в сравнение със субективните права на другите правни субекти


3. Държавата като субект на гражданското право
Белезите, чрез които държавата се индивидуализира като субект на гражданското право, са 3:
наименованието й
столицата й
държавният печат
Като гражданскоправен субект тя представлява имуществото, което е свързано с нея, като хазна (фиск). Държавните органи могат от нейно име да извършват правни действия с последици в областта на гражданското право.

Държавата следва да се отличава от държавните ЮЛ, които тя създава, за да бъдат самостоятелни правни субекти, обособени от нея имуществено и с оглед на отговорността им.



Правомощия на държавата като субект на гражданското право:
I. Държавата може да бъде страна по всички видове граждански правоотношения, с изключение на тези, които възникват единствено и само между ФЛ (семейните и личните права на гражданите).

Държавата в областта на вещното право:


II. Държавата може да придобива право на собственост и други вещни права върху всякакъв вид вещи. Тя упражнява тези права по 2 начина:
чрез своите органи, които действат от нейно име
като предоставя упражняването им на държавни ЮЛ, които извършват правни действия от свое име
В Конституцията са определени вещите, които са изключителна държавна собственост:
1) подземните богатства
2) крайбрежната плажна ивица
3) водите, горите и парковете с национално значение
4) природните и археологическите резервати, определени със закон
5) републиканските пътища
Това са материални обекти, които трябва да се използват в общонационален интерес, тъй като имат много важно значение за интересите на цялото общество.

III. Държавата има изключителни права и при осъществяването на определени дейности и при отстъпване на права на други правни субекти да извличат облаги от тях. Държавата има изключителни права:
1) за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона
2) върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения
Със закон държавата може да установява свой монопол върху:
железопътния транспорт
националните пощенски мрежи
използването на ядрена енергия
производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества

IV. Държавата като гражданскоправен субект има установени предимства при придобиване на имуществени права и тяхната защита.
V. Само държавата може да придобива собственост и други имуществени права чрез конфискация, отчуждаване, реквизиция.
VI. Вещи, които са публична държавна собственост, не могат да се придобиват от други правни субекти по придобивна давност.
VII. Държавата може да упражнява владение върху чужди вещи и да ги придобие по придобивна давност.
VIII. Държавната собственост се ползва с административна защита от Закона за държавната собственост, поради което държавата не се явява в позицията на ищец, а в по-благоприятната позиция на ответник по исковете за защита на правото на собственост или на други вещни права.

Държавата в областта на облигационното право:


IX. Държавата може да бъде страна по облигационни отношения както с български правни субекти, така и с чуждестранни държави или лица. По тези правоотношения тя може да бъде както кредитор, така и длъжник.
X. Държавата може да притежава дялове в търговски дружества и права, инкорпорирани в ценни книжа.
XI. Държавата може да придобива права на интелектуална собственост – авторски, патентни, права върху търговски марки, наименования за произход, промишлен дизайн.

Държавата в областта на наследственото право:


XII. Държавата придобива имуществените права и поема правните задължения на починали граждани, които нямат наследник по закон или по завещание или те са се отказали от наследството. В тези случаи държавата е универсален правоприемник на починалия, но отговаря за неговите задължения само до размера на активите от наследството.
XIII. Държавата може да наследи въз основа на завещателно разпореждане, извършено приживе от ФЛ в нейна полза.

Държавата в областта на процесуалното право:


XIV. Държавата може да бъде страна по процесуалноправни отношения като ищец, ответник, или взискател по изпълнителни дела.

Държавата в областта на материалното право:


XV. Когато липсва изрична правна норма за представителството на държавата в областта на материалните граждански правоотношения, следва да се приеме, че това е министърът на финансите.

Държавата като носител на отговорност за вреди:


XVI. Държавата носи имуществена отговорност за вреди, причинени виновно от поведението на физически лица, чрез които тя изпълнява своите задължения или на които тя е възложила извършването на определена работа.
XVII. Държавата може да носи и имуществена отговорност за вреди, които са причинени невиновно от нейни органи или длъжностни лица. Тази отговорност е уредена в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДВПГ). Отговорност обаче не възниква, когато вредите са причинени поради изключителната вина на пострадалия.
Отговорността се реализира чрез предявяване на граждански иск от пострадалия пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите, които са причинили вредите. Исковете се разглеждат задължително с участието на прокурор. Такси и разноски по делата не се внасят предварително, но ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи такси и разноски по делото.

Държавата като субект на гражданското право, срещу когото не може да се предприеме принудително изпълнение:


XVIII. Особеност в правния статут на държавата като субект на гражданското право е, че срещу нея не може да се предприеме принудително изпълнение от съдията изпълнител по реда на изпълнителното производство по ГПК (стария).


4. Гражданскоправен режим на държавните учреждения
Държавните учреждения са особен вид ЮЛ. Те нямат членствен състав, но се отличават от останалите ЮЛ без членствен състав със своеобразна специфика.
Държавните учреждения имат за основен предмет нестопанска дейност – целта на дейността им не е реализиране на доходи, поради което тяхната издръжка е главно за сметка на държавния бюджет.
Като ЮЛ държавните учреждения се характеризират с определена организация.
Държавните учреждения осъществяват функции в различни области на социалния живот:
държавното управление (НС, МС, министерствата и др.)
защита правата на правните субекти (съд, прокуратура, полиция)
здравеопазване (болници, поликлиники, балнеосанаториуми и др.)
образование и просвета (държавни учебни заведения, библиотеки)
култура (държавни музеи, държавни театри и др.)

Държавните учреждения като ЮЛ са предимно субекти на частното право, те не са носители на власт. Държавни органи са само някои от длъжностните лица, които са в служебни правоотношения с юридическото лице. Пример:


НС като ЮЛ е правният субект, който притежава имуществото, което обслужва народните представители
НС като орган на държавната власт включва народните представители, председателството, комисиите, т.е. длъжностните лица, които могат да издават различни властнически актове

Държавните учреждения възникват по разпоредителната система въз основа на 2 вида актове:


акт на изпълнителната власт
нормативен акт
Те не подлежат на регистрация и още с възникването си придобиват правосубектност. Гражданска правосубектност притежават само онези държавни учреждения, които са признати за ЮЛ. Това признаване може да стане по 2 начина:
пряко – чрез изрична правна норма (БАН)
косвено – чрез предоставянето на неговия ръководител на качеството на самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, т.е. открива се банкова сметка с бюджетни средства на държавното учреждение

Управлението на държавните учреждения като ЮЛ се основава в повечето случаи на единоначалието, с изключение на изрично предвидените случаи – например ВУЗ, където ръководните органи се избират от ОС, в което са представени преподавателите, служителите и студентите.


Държавните учреждения отговарят за своите задължения със средствата, които имат по сметките си. Срещу тях не може да се предприема принудително изпълнение.


5. Гражданскоправен режим на общините
Общината е основна административно-териториална единица, която е ЮЛ (чл. 136 от Конституцията). Гражданскоправният режим на общината като субект на гражданското право е уреден в Конституцията и в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Името на общината съвпада с името на населеното място, което е неин административен център.
общинска собственост
Общинската собственост е отделен вид собственост наред с държавната и частната. Собственост на общината са различни видове имоти:
които са й предоставени със закон
подарени са или са завещани на общинския съвет или на селища, включени в общината
възстановени са чрез реституция
преотстъпени са от държавата
местни водоизточници, язовири, езера, плажове и др., които до преди влизането в сила на ЗМСМА са били държавна собственост, и др.

общински бюджет
Общината има и право на самостоятелен бюджет, в който се внасят приходи от собствено имущество и други източници, определени с нормативни актове.

Общинският съвет приема решения по придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, определя правомощията на кмета в тази област и приема наредби за използване на общинската собственост


Председателят на общинския съвет е представителен орган на общината.
Общината може да образува общински предприятия–ЮЛ, на които да предоставя за използване вещи – общинска собственост.
Общините могат да се сдружават чрез договор за гражданско дружество или чрез създаване на съвместни предприятия, за постигане на общи цели и в интерес на населението им.


32. Жилищностроителна кооперация

ЖСК е специален вид кооперация. Особеността й се изразява на първо място в нормативната уредба, тъй като за разлика от общия режим за кооперациите, ЖСК се регламентира в отделен закон. Отклонението е от гл.т. на членския състав.

Съгласно 2 ЗКооп, кооперации могат да учредяват най-малко седем дееспособни физически лица, които вземат решение за възникването им на учредително събрание. Учредителното събрание избира управителен и контролен съвет. По определение кооперацията представлява едно доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват стопанска дейност (1 ЗКооп). По отношение на това, дали кооперацията е търговец, въпросът е решен в 1 ,ал. 2 ТЗ – за разлика от ЖСК, кооперациите са търговци.

ЖСК не е търговец, защото за разлика от кооперациите, които осъществяват търговска дейност по занятие, то целите на ЖСК са по-ограничени – ЖСК се създават за снабдяването на членовете им със собствени жилища, ателиета, гаражи и т.н. С построяването на сградата и със снабдяването с нотариални актове, ЖСК се прекратява, т.е. касае се за една правна форма с относително краткотраен характер.

За разлика от т.нар. договор за групов строеж, ЖСК е юридическо лице. При последната от момента на учредяването й до момента на снабдяването с нотариални актове, собствеността върху жилища, ателиета, гаражи, въобще върху сградата, е само и единствено на съответната ЖСК.

Друга отклика е, че за разлика от кооперациите, където изискуемият минимум членове-учредители е седем, то при ЖСК минимумът на членовете-учредители е шест (6, ал.1 ЗЖСК).


По определение ЖСК може да се представи като доброволно сдружение на физически и юридически лица, което има за цел със съвместни усилия на член-кооператорите, да построи определена сграда, в която всеки от тях да придобие апартамент, ателие, гараж или друг някакъв имот.

ЖСК възниква по нормативно-контролната система, като правопораждащият фактически състав обхваща следните елементи:


1. Многостранна сделка по учредяването на ЖСК
2. Охранително производство пред ОС по седалището на ЖСК, като във фирменият регистър се вписват: наименованието и седалището на ЖСК, имената и адресите на председателя, секретаря и другите членове на управителния и контролния съвет, както и от кого ще се представлява тя (8, ал. 2 ЗЖСК).
ЖСК е типичен пример за корпоративно юридическо лице, т.е. центърът на правната фигура е членственото правоотношение. То представлява едно комплексно гражданско правоотношение, включващо имуществени и неимуществени права и задължения на членовете на ЖСК.

Освен член-учредителите, нови членове на ЖСК могат да се приемат и впоследствие – това става с решение на Общото събрание. Освен това, в ЖСК могат да участват и т.нар. членове по право (собствениците на отчуждени имоти за кооперативно жилищно строителство, юридическите лица, за които задължително е предвидено в утвърдения архитектурен план на ЖСК изграждането на помещения за стопански, административни и други обществени нужди и пр).

Членственото правоотношение може да измени своя характер при следните няколко хипотези:
1. При прекратяване на съпружеската имуществена общност, ако и двамата са членове на ЖСК, както, ако единият от съпрузите е присъден част от жилищно-спестовния влог или от вноските от касата на ЖСК. В този случай съдът в едномесечен срок взема решение кой от двамата вече бивши съпрузи да продължи членството в ЖСК (15, ал. 1 ЗЖСК).
2. Членственото правоотношение се променя и когато единият от съпрузите замести изцяло или частично другия, а по решение на Общото събрание, и децата могат да заместят родителя си, който е член-кооператор в ЖСК (16, ал. 1 ЗЖСК).
Прекратяването на членственото правоотношение в ЖСК може да стане и по реда на изключването.
При промяна на застроителния план, част от член-кооператорите прекратяват членството си (онези, за които няма да има жилище, ателие, гараж и пр.), като освобождаването на тези членове става по решение на Общото събрание – когато става въпрос за такава промяна на архитектурния план, че се предвижда по-малък брой жилища и други имоти, тогава от ЖСК се освобождават онези членове, които са приети в ЖСК последни (ако са приети едновременно, освобождаването им се извършва чрез жребий помежду им). Когато промяната на архитектурния план стане след разпределянето на имотите и се окаже, че няма достатъчно имоти, тогава от ЖСК се изключват онези член-кооператори, за които са били предназначени недостигащите имоти (20, ал. 1 ЗЖСК).

Членственото правоотношение в ЖСК е прехвърлимо и наследимо, тъй като съдържа в основата си едно имуществено право. Така 23 ЗЖСК предвижда следните хипотези на заместване при смърт на член-кооператор:


1. Заместващите по право, т.е. членовете на неговото семейство.
2. Когато те се откажат от членство в ЖСК, заместват низходящите или възходящите по права линия.
3. Ако и те се откажат от членство, тогава се избира нов член на ЖСК.
Съдържанието на членственото правоотношение включва имуществени и неимуществени права и задължение.
Имуществените задължения на член-кооператора са да внесе в ЖСК в определения срок встъпителни и дялови вноски, както и други вноски, определени от Общото събрание (18 ЗЖСК).

Израз на имущественото правоотношение, е правото на всеки член-кооператор да получи в собственост жилище или друг имот построен от ЖСК (17, т. 1). За да се стигне до там обаче, трябва да са налице следните предпоставки:


1. Да е възникнала ЖСК като юридическо лице
2. Да има терен за строеж
3. Прави се архитектурен проект, по който член-кооператорите разпределят бъдещата си собственост
4. Да се изгради сградата
5. Сградата да бъде приета от съответната община, на чиято територия се намира ЖСК
6. Прави се специално събрание на Общото събрание на ЖСК, на което се определя окончателната цена на всеки обект и се приспадат идеалните части от общите части на сградата. Това е необходимо, тъй като с прекратяването на ЖСК възниква една нова правна фигура – етажната собственост, при която е налице съвкупност от индивидуално притежавани имоти и идеални части от общите части на сградата.
Когато член-кооператорът изпълни съответните си задължения към ЖСК, тогава Управителния съвет изпраща на нотариуса по седалището на ЖСК документи, удостоверяващи правото на собственост върху определените обекти, след което нотариусът неприсъствено прави нотариални актове, които имат конститутивно действие, т.е. правото на собственост върху съответните имоти и идеални части от общите части, както и от мястото/правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.

Неимуществените права на всеки член-кооператор по 17, т.2, 3, 4 и 5 са следните:


1. Да участва с право на глас в Общото събрание
2. Да избира и да бъде избиран в Управителния и Контролния съвет
3. Да иска отмяна на решенията на Управителния съвет и Общото събрание
4. Да иска свикване на Общото събрание в предвидените от закона случаи.
Прекратяването на членственото правоотношение в ЖСК става при доброволно напускане, при освобождаване по решение на Общото събрание, при изключване или при смърт.

Органите на ЖСК са следните:
1. Общо събрание – в него влизат всички член-кооператори. То взема решения по всички въпроси, отнасящи се до ЖСК. Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите член-кооператори, освен решенията по 28, ал. 1, точки 5, 6, 8 и 10 ЗЖСК, както и решенията за изключване от кооперацията, които се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 всички член-кооператори – т.е. това са решенията за разпределяне имотите между член-кооператорите по утвърдения архитектурен план, решенията за приема окончателната цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, решенията за освобождаване на Управителния и Контролния съвет, както и членовете на ЖСК от отговорност за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията им, ако те не представляват престъпление, както и за пълното или частичното разсрочване/опрощаване на задълженията им и решенията за изменение и допълнение устава на ЖСК.
2. Управителен съвет – изпълнява решенията на Общото събрание, решава оперативни въпроси и представлява ЖСК пред третите лица.
3. Контролен съвет – упражнява надзор върху действията и решенията на Управителния съвет.
Ако след прекратяването на ЖСК останат неизплатени задължения, те остават за бившите член-кооператори, които отговарят съразмерно на притежаваните имоти. Ако ЖСК е прекратена преди започването на строежа, членовете й отговарят за задълженията й поравно (солидарно) – 38 ЗЖСК.


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница