1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право
Въпрос 33: Юридически лица с нестопанска цел. Понятие. Видове
Изтегляне 2.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Видове юридически лица с нестопанска цел
- ЮЛНЦ за общественополезна дейност ЮЛНЦ в частен интерес
- Въпрос 34: Сдружения. Понятие, възникване, членство, органи, прекратяване
- 3. Създаване на сдружения
- Задължителни правила: 1)
- Прекратяване на членство (чл. 22, ал. 1 ЗЮЛНЦ)
- 5. Органи Общо събрание определение
- компетентност (чл. 25 ЗЮЛНЦ)
- начин на свикване
Въпрос 33: Юридически лица с нестопанска цел. Понятие. Видове 1. Понятие за юридическо лице с нестопанска цел Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) имат съществено значение за утвърждаването и развитието на дейността на гражданското общество в областта на политиката, културата и останалите сфери на духовен живот на обществото.  От една страна, те съдействат за повишаване на образователното, културното и нравственото ниво на обществеността, за защита правата на човека и други общественополезни цели на Република България.
От друга страна, като самостоятелни субекти, отделени от държавата, те имат възможност за наблюдение и критично отношение към дейността на държавните органи.
Дейността на ЮЛНЦ е необходима част от цялостния социален живот у нас. Съвременната правна уредба на този вид ЮЛ се съдържа в ЗЮЛНЦ. До приемането на този закон сдруженията и фондациите са били регламентирани в ЗЛС. ЮЛНЦ са правни субекти, които се създават по ред, определен в ЗЮЛНЦ, за да развиват своята основна дейност в онези сфери на социалния живот, в които не се създават пряко материални блага. Тези ЮЛ нямат за основна своя цел реализирането на приходи. 2. Видове юридически лица с нестопанска цел ЗЮЛНЦ възприема традиционно установеното у нас деление на ЮЛНЦ на 2 вида:  сдружения – корпоративно устроени ЮЛНЦ
фондации – ЮЛ без членски състав
Това деление е посочено в чл. 1, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Нова характерна черта в правната уредба на ЮЛНЦ е разграничаването им на други 2 вида според целите, които преследват: ЮЛНЦ за общественополезна дейност
ЮЛНЦ в частен интерес
На ЮЛНЦ е предоставена свободата сами да се определят като принадлежащи към единия или другия вид с устава или учредителния си акт, а за заварените – със съответно изменение на тези актове. Самоопределянето обаче не е меродавно за придобиване на качеството ЮЛНЦ за общественополезна дейност. Тъй като ЗЮЛНЦ предоставя специални изисквания спрямо тази категория ЮЛ, за спазването им следи министърът на правосъдието или оправомощено от него лице. Така качеството на ЮЛНЦ за общественополезна дейност се придобива след вписването на съответното ЮЛНЦ в централен регистър, който се води в Министерството на правосъдието Тъй като разпоредбите на 134 – 154 ЗЛС са отменени, уредбата на този тип юридически лица се представя от 44 КРБ, където се провъзгласява правото на гражданите да се сдружават и едновременно с това е установена забрана за съществуването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалването на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаването правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. На законодателно ниво уредбата се дава преди всичко от ЗЮЛНЦ, но би следвало да се държи сметка и на неотменените 131 –133а ЗЛС, новият ЗПП и ЗВероизп от 1947 г., КТ, който урежда синдикалните организации като тип юридически лица с нестопанска цел. Трябва да се отбележи, че политическите партии, организациите, осъществяващи религиозна дейност и синдикалните организации, по силата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ, се уреждат с отделни закони.
Когато се касае за организации с членски състав, се поставя въпроса за тяхната правосубектност – принципът е, че само дееспособни лица могат да членуват в тях. Друга особеност е при синдикалните организации – в синдикатите могат да членуват както лица, намиращи се в трудово правоотношение, така и лица, които се намират в приравнено нему правоотношение, т.е. членове на синдикални организации могат да бъдат и непълнолетните, които работят. ЗЮЛНЦ дава една нова уредба на този тип юридически лица – в него структурно се включва една встъпителна част, в която влизат общите правила, важими за всички юридически лица с нестопанска цел (Глава първа от ЗЮЛНЦ). ЗЮЛНЦ, подобно на ЗЛС, прави една диференциация в зависимост от вида на съответното юридическо лице с нестопанска цел (дали е сдружение или е фондация), но от друга страна законът прави и разграничение в зависимост от характера на извършваната от юридическото лице с нестопанска цел дейност – дали дейността се извършва в частна или в обществена полза. Такъв е смисълът на 2 ЗЮЛНЦ, който допуска възможността за самоопределение на юридическите лица с нестопанска цел. В общите си разпоредби ЗЮЛНЦ отделя място за въпроса, свързан с дейността и целите, към които е насочено функционирането (дейността) на юридическите лица с нестопанска цел, както и за принципните положения, на които почива избора на средства за осъществяване на съответната дейност. Тук има някои законотворчески неточности – 3 ЗЮЛНЦ (“Цел на дейност”), всъщност урежда свободата при избора на средства при реализирането на дейността на юридическите лица с нестопанска цел, ограничаването на средствата и границите, в които тези юридически лица могат да извършват и стопанска дейност. Друго несъответствие е 2 ЗЮЛНЦ (“Определяне на дейността”), който закриля принципът за свободата при избор на целите. Т.е. има едно смесване на понятия, които задължително трябва да присъстват като индивидуализиращи белези в устава на сдруженията (20 ЗЮЛНЦ) и фондациите (34 ЗЮЛНЦ). Целта на организациите с нестопанска цел не е дефинирана изрично, не е определено също така какво е съдържанието и значението на целите при тези юридически лица. Това е един пропуск на законодателя, тъй като понятието “цел” е ключово при юридическите лица с нестопанска цел, защото обуславя валидността на правния субект, т.е. най-малкото би било неоправдано да се създава такова юридическо лице, ако то не си е поставило за постигане някаква цел (б. М. Ш.). Независимо от този безспорен пропуск, целта на юридическото лице с нестопанска цел трябва да е на първо място постижима, от друга страна да не противоречи на закона и добрите нрави и не на последно място – да не заобикаля императивните законови норми.
Хипотезата обаче е по-друга при юридическите лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска дейност – те трябва да посочат извършването и на тази стопанска дейност в устава си.  Възникване на юридическите лица с нестопанска цел
Възникването на юридическите лица с нестопанска цел става по нормативно-регистрационната система, като и тук в правопораждащия фактически състав елементите са два: 1. Многостранна сделка (напр. учредителният договор при сдруженията) или едностранна сделка (при фондациите). 2. Охранително производство, в резултат от което юридическото лице с нестопанска цел се вписва в регистъра за юридическите лице с нестопанска цел към ОС. ЗЮЛНЦ изрично предвижда, че правоспособността на този вид юридически лица възниква с вписването в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел към ОС по седалището на юридическото лице. Тази правоспособност е универсална (обща), тъй като съгласно 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество. Юридическите лица с нестопанска цел имат наименование, за което също важат изискванията при търговските дружества – наименованието трябва да включва ясно означение за вида на юридическото лице с нестопанска цел, да не въвежда в заблуждение третите лица и да не накърнява добрите нрави, да е изписано на български език и т.н. По-детайлно е уредена защитата на наименованието чрез иск за защита правото на име – вписаното в регистъра юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел, което е вписано по-късно и носи същото наименование, да преустанови неговото използване (7, ал. 5 ЗЮЛНЦ). Т.е. дори не е необходимо юридическото лице с нестопанска дейност, което неправомерно си служи с наименование на друго такова, да вписано. Устройство на юридическите лица с нестопанска цел
Отклонение от предвидените норми в ЗЮЛНЦ може да има в учредителния акт или устава на съответното юридическо лице с нестопанска цел (11, ал. 1 ЗЮЛНЦ). ЗЮЛНЦ изрично предвижда материята, свързана с преобразуването и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел: 1. Преобразуване на юридическите лица с нестопанска цел – 12, ал. 1 ЗЮЛНЦ предвижда, че юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, да се сливат, да се отделят или разделят. Ал. 3 от същия член предвижда, че членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е сляло или вляло в друго юридическо лице с нестопанска цел, стават негови членове, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило, стават членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел и то по избор. Според 12, ал. 2 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, които са се отделили или разделили, отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им. 2. Прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел. Прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел е уредено в 13 ЗЮЛНЦ и бива следните видове: а) ex lege – когато е изтекъл срокът, за който то е учредено б) с решение на върховния си орган (Общото събрание) в) с решение на ОС по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато: -юридическото лице с нестопанска цел не е учредено по законния ред -когато извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави -когато съответното юридическо лице с нестопанска цел е обявено в несъстоятелност Ликвидация на юридическите лица с нестопанска цел Когато прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел не на основание решение на ОС (когато е било заради изтичане на срока, за който то е учредено, било по решение на Общото събрание), прекратяването се вписва служебно и се назначава ликвидатор. Поначало ликвидаторът е управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел или конкретно определено от него лице. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ предвижда, че що се касае за ликвидация/несъстоятелност, за юридическите лица с нестопанска цел се прилагат разпоредбите на ТЗ, т.е. макар в ТЗ да се имат предвид само търговците, ЗЮЛНЦ препраща към неговите разпоредби. В хода на ликвидацията се извършват всички действия, както и при ликвидацията на търговските дружества – събират се вземанията на юридическите лица с нестопанска цел и се изплащат задълженията към кредиторите. Особеност е, че разпределението на останалото имущество става било по правилата, записани в устава (учредителния акт) на юридическото лице с нестопанска цел, било по решение на върховния орган. Ако такова решение не се вземе, то тогава разпределението на оставащото имущество се прави по решение на ликвидатора. Когато в устава (учредителния акт) или по решение на върховния орган/ликвидатора, е прието имуществото да отиде у определено лице, но то не съществува или не може да бъде определено точно, то тогава имуществото преминава у общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел – 15, ал. 2 ЗЮЛНЦ. След разпределението на имуществото, ликвидаторът иска заличаване на вписването на юридическото лице с нестопанска цел, с което последното престава да съществува в правния мир. Въпрос 34: Сдружения. Понятие, възникване, членство, органи, прекратяване Източници: 1. Павлова, М. Гражданско право. Второ преработено и допълнено издание 2. Закон за юридическите лица с нестопанска цел, последна актуализация - 22. 12. 2006 г. 3. Конституция на Република България, ДВ, бр. 12 от 6 февруари 2007 г. 1. Понятие за сдружение Чл. 44, ал. 1 от Конституцията на Република България установява изрично възможността на правните субекти да се сдружават. Сдружаването се осъществява чрез обединяване на ФЛ и (или) ЮЛ за постигане на общи цели, които те предварително определят. Субектите на гражданското право имат свободата да избират: правната форма на обединенията, които създават
дейността, която те ще осъществяват
целите, към постигането на които се насочват
Упражняването на правото на сдружаване може да има резултат възникването на клубове, комитети, асоциации, движения и други подобни, които не са ЮЛ. За разлика от тях, сдружението, по смисъла на ЗЮЛНЦ, е ЮЛ. Норми, уреждащи правното положение на сдруженията, се съдържат в: Конституцията на Република България (чл. 12; чл. 44 и др.)
ЗЮЛНЦ (чл. 1-31; чл. 37-50; чл. 52)
Закон за политическите партии и др.
2. Видове сдружения според целите, които преследват:
1) политически партии 2) синдикални организации 3) профсъюзи 4) научни съюзи 5) религиозни сдружения 6) културно-просветни дружества 7) спортни дружества и др. според вида на членовете си:
1) обединяващи само ФЛ 2) обединяващи само ЮЛ 3) обединяващи ФЛ и ЮЛ според достъпността на членството в тях:
1) общодостъпни за членство в тях 2) такива, в които могат да членуват само определени лица 3. Създаване на сдружения Сдруженията се създават, за да обслужват главно неимуществени интереси на определен кръг лица, или с цел да развиват общественополезна дейност. Конституцията забравяна създаването на сдружения, чиято дейност е насочена срещу интересите на държавата и нацията и срещу правата и свободите на отделни лица (чл. 44, ал. 2 от Конституцията). Сдруженията възникват по нормативно-контролната система, освен когато за някои от тях е изрично предвидено разрешение от държавен орган. Уставът на сдружението е вътрешен нормативен акт, който се прилага главно в правоотношенията между ЮЛ и неговите членове. Всеки устав трябва да съдържа някои задължителни правила, но може да включва и такива, които се включват в него по волята на учредителите. Задължителни правила: 1) наименование 2) седалище 3) клонове 4) цели 5) определяне на вида дейност: - общественополезна - в полза на частен интерес 6) предмет на дейност 7) органи на управление Според ЗЮЛНЦ сдруженията задължително имат 2 органа: - Общо събрание - Управителен съвет Освен тях в Устава може да се предвиди и създаването на друг орган на управление. 8) правомощия на органите на сдружението Възможно е да се предвидят отклонения от диспозитивни норми в ЗЮЛНЦ, например забрана за прилагане на правилото за спадащия кворум на ОС и др. 9) начин за представляване на сдружението 10) правила относно възникване и прекратяване на членството и ред за регламентиране на имуществените отношения при прекратяване 11) ред за определяне размера и начина на внасяне на имуществените вноски 12) срок, ако сдружението се учредява под срок Учредители на сдружението са лицата, които са съгласни с устава му. Волеизявленията им за създаване на сдружението, устава и решението за избор на управителен орган на сдружението представлява фактически състав на многостранна сделка. Учредители на сдружение могат да бъдат български и чуждестранни ЮЛ и дееспособни ФЛ чл. 5 ЗЮЛНЦ). Сдружения за дейност в частна полза могат да бъдат учредени от 3 или повече ФЛ или ЮЛ. ЮЛНЦ, които извършват религиозна или религиознопросветна дейност, могат да бъдат учредени само със съгласие на МС. Документите по учредяването, заедно с писмено искане за регистрация, се подават в окръжния съд по седалището на ЮЛ. Той проверява в течение на съдебно-охранително производство дали са спазени изискванията за учредяване на сдружението, предвидени от закона. Решението за отхвърляне на искането за регистрация подлежи на обжалване пред апелативен съд, но ако и той се произнесе отрицателно, до касация не може да се стигне. Конститутивно значение за възникването на сдружението има вписването му в съдебния регистър при окръжния съд по седалището му. Сдруженията могат да извършват като допълнителна и стопанска дейност, ако тя е свързана с основната им такава – например издаване на вестници и списания, организиране на курсове и т.н. Печалбата от тези дейности трябва да се реализира за целите, предвидени в устава, тя не може да се разпределя между членовете на сдружението. 4. Членство Членуването в сдружението е доброволно. Членствено правоотношение може да възникне по 2 начина: чрез участие в учредяването
чрез молба до органа, който според устава се произнася за приемането на нови членове
Член 21 на ЗЮЛНЦ определя правата и задълженията, които всеки член има спрямо сдружението. Те се делят на 2 вида – имуществени и неимуществени. имуществени права на членовете - да се ползват от имуществото на сдружението и от резултатите от дейността му по ред, определен в устава (например от печатната база, спортни съоръжения, библиотечни фондове, почивни станции, обучение на чужди езици и компютърна грамотност и др.)
неимуществени права на членовете
- да участват в управлението, което включва участие в ОС с право на 1 глас, освен ако не се решава въпрос, свързан с техни роднини - да бъдат избирани в органите на сдружението - да получават информация за дейността на ЮЛ и неговите органи имуществени задължения на членовете – да правят имуществени вноски, определени от устава и решенията на органа на ЮЛ; за задълженията на сдружението членовете отговарят само до размера на дължимите от тях имуществени вноски
неимуществени задължения на членовете
- да помагат с дейността си за постигане целите на сдружението - да съблюдават решенията на органите - да не извършват действия, които накърняват престижа на сдружението Неимуществените права и задължения на члена не могат да се прехвърлят и не са наследими. Изпълнението на правата и задълженията обаче може да се възлага на друго лице, ако такава възможност е предвидена в устава. Прекратяване на членство (чл. 22, ал. 1 ЗЮЛНЦ): 1) с едностранно волеизявление до сдружението 2) при смърт или поставяне под запрещение 3) при изключване 4) при прекратяване на ЮЛНЦ 5) при отпадане (поради невнасяне на дължими имуществени вноски или системно неучастие в дейността) 5. Органи Общо събрание определение
ОС е върховен орган на сдружението. В него участват всички членове, ако в устава не е предвидено друго. компетентност (чл. 25 ЗЮЛНЦ)
1) изменя и допълва устава 2) приема други вътрешни актове 3) избира и освобождава членовете на управителния съвет 4) приема и изключва членове 5) взема решения за откриване и закриване на клонове 6) взема решения за участие в други организации 7) взема решения за преобразуване или прекратяване на сдружението начин на свикване
ОС може да бъде свикано по 2 начина: от управителния съвет
по искане на 1/3 от членовете на сдружението в населеното място, където е седалището
За свикването на ОС Управителният съвет трябва в срок от 1 месец да отправи писмена покана до ОС. Тя трябва да съдържа 2 задължителни пункта: дневния ред, датата, часа и мястото, на което ще се проведе ОС
по чия инициатива се свиква
Поканата се обнародва в Държавен вестник. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|