1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право
Изтегляне 2.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- вземане на решения
- Управителен съвет: определение
- компетентност (чл. 31 ЗЮЛНЦ)
- начин на свикване
- кворум
- 6. Преобразуване и прекратяване преобразуване
- прекратяване
- 35. Фондации. Политически партии и движения. Други ЮЛНЦ.
- Въпрос 36: Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност 1. Правна уредба
- 4. Изразходване на средствата
- 5. Ликвидация При ликвидация на такива ЮЛ кредиторите се удовлетворяват по следния ред: I.
- Въпрос 37 Обекти на гражданските правоотношения – понятие и видове. Вещи, доход и плодове
- [b]1. Обект на гражданско правоотношение
- Б. Видове обекти на гражданското правоотношение а/ Вещи
- Кръвта и човешките органи
- 2. Видове вещи
- А. Плододаващи вещи и плодове
- Б. Прираст на вещ
- Въпрос 38 Ценни книжа, пари и нематериални блага
 кворум
ОС е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове. Това е изискването за кворума. При липса на кворум събранието се отлага с 1 час по-късно и може да се проведе, колкото и членове да се явят (т.нар. “спадащ кворум”), освен ако уставът не предвижда друго. вземане на решения
Всеки член има право на 1 глас в ОС. Такова право обаче няма член на ОС, ако се решават въпроси, свързани с негови роднини:  по права линия
по съребрена линия до 4-та степен
по сватовство – до 2-ра степен
От право на глас се лишава и в случая, когато се решават въпроси, свързани с ЮЛ, на които членът е управител или може да възпрепятства вземането на решения. Едно лице може въз основа на писмено пълномощно да представлява до трима членове на ОС. Решенията на ОС се вземат с обикновено мнозинство, с изключение на решенията за: изменение или допълване на устава
преобразуване или прекратяване на сдружението
За тези решения се иска мнозинство от 2/3 от присъстващите. Управителен съвет: определение
Управителният съвет е управителен и изпълнителен орган на сдружението. Той се състои най-малко от 3 лица – членове на сдружението, или постоянни ЮЛ, членуващи в сдружението. Членовете на УС се избират от ОС за срок от 5 години, ако в устава не е предвиден по-кратък мандат. Председателят на УС се избира от УС или от ОС. компетентност (чл. 31 ЗЮЛНЦ)
1) представлява сдружението и определя обема на представителната власт на отделни негови членове 2) осигурява изпълнението на решенията от ОС 3) разпорежда се с имуществото на сдружението 4) подготвя и внася в ОС проект за бюджет 5) подготвя и внася в ОС отчет за дейността на сдружението 6) определя реда и организира извършването на дейността на сдружението и носи отговорност за нея 7) определя адреса на сдружението 8) взема решения по всички въпроси, които не спадат в правата на друг орган 9) изпълнява задълженията, предвидени в устава начин на свикване
Заседанията на УС се свикват и ръководят от председателя, ако уставът не предвижда друго. По искане на 1/3 от членовете председателят е длъжен да свика заседание, и ако той не стори това в срок от 1 месец, всеки член на УС може да свика заседание. При отсъствие на председателя заседанията се ръководят от определен от УС негов член. кворум
Заседанието може да взема решения, ако на него присъстват повече от половината членове на УС (чл. 32, ал. 2 ЗЮЛНЦ). За присъстващо се счита и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, която позволява установяването на самоличността му и участието му при обсъждане и вземане на решенията (чл. 32, ал. 3 ЗЮЛНЦ). вземане на решения
Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Изключения, при които решенията се вземат с мнозинство от всички членове, са следните случаи: решение за ликвидация
разпореждане с имуществото на сдружението
реда и организацията на дейността на сдружението
Чл. 32, ал. 5 от ЗЮЛНЦ предвижда, че УС може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за вземане на решение бъде подписан без забележки и възражения от всички членове на УС. 6. Преобразуване и прекратяване преобразуване
Сдружението може да се преобразува в друг вид ЮЛ, което ще осъществява друга дейност и ще преследва други цели, например синдикат се преобразува в политическа партия. За всяко преобразуване е необходимо да се вземе решение с мнозинство от 2/3 от присъстващите на ОС, след което да се впише в съдебния регистър при окръжния или Софийския градски съд за политическите партии. ЗЮЛНЦ (чл. 12) изрично предвижда и възможности за: сливане
вливане
разделяне
отделяне
прекратяване
Прекратяване на сдружението се извършва на основанията, изброени в чл. 13, ал. 1 на ЗЮЛНЦ: 1) с изтичането на срока, за който е учредено 2) с решение на върховния орган 3) с решение на окръжния съд по седалището, когато: а) ЮЛ не е учредено по законния ред б) извършва дейност, противоречаща на Конституцията, законите и добрите нрави в) обявено е в несъстоятелност Иск за прекратяване може да бъде предявен от: всяко заинтересувано лице
прокурора
За ликвидацията се прилагат съответните правила на ТЗ. Ако след удовлетворяване на кредиторите останат активи от имуществото на ЮЛ, те се разпределят между членовете му, ако такава възможност е предвидена. В противен случай те се предават на общината по седалището на ЮЛ, която е длъжна да ги използва за цели, максимално близки до целите, които е имало прекратеното ЮЛ. Лицата, придобили имуществени права в резултат на прекратяването, отговарят за задълженията на прекратеното ЮЛ до размера на придобитите активи (чл. 15, ал. 4 ЗЮЛНЦ). 35. Фондации. Политически партии и движения. Други ЮЛНЦ.  Фондациите нямат членски състав. Тъй като поначало в ЗЮЛНЦ няма определение за този вид юридически лица с нестопанска цел, формулировката на фондациите може да се даде по следните два начина:
1. Фондацията се определя като юридическо лице без членове, на което гражданско-правните субекти, които го създават предоставят безвъзмездно имущество определени нестопански цели, които то ще осъществява, както и органите, които ще осъществяват тези цели, т.е. фондацията се определя като юридическо лице-учреждение. 2. Фондацията се определя като имущество с определено предназначение. Учредяване на фондациите
Като юридическо лице, фондацията се учредява доброволно от гражданско-правни субекти, които обаче не са негови членове, а само предоставят имущество за осъществяване на дейността й, определят целите, които преследва и органите й. Органите на фондациите не е задължително да бъдат посочени в учредителния акт, тъй като 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ изрично посочва, че, за да има валидност учредителният акт, е необходимо в него да са посочени само целите, преследвани от фондацията и предоставеното й имущество. Следователно останалите реквизити, съдържащи се в учредителния акт (34, ал. 1 ЗЮЛНЦ), не са предпоставка за действителността на акта на учредяване. Фондациите се учредяват по особен начин – или с едностранен учредителен акт inter vivos, или с едностранен учредителен акт mortis causa, т.е. актовете, с които се предоставя имущество на фондациите са следните: 1. Едностранна правна сделка, която поражда действие след смъртта на завещателя. 2. Дарение (отново едностранна правна сделка), което поражда действието си приживе. Тук има една особеност – не се касае за договор (под каквато форма е заложено дарението в 225 – 227 ЗЗД), тъй като той изисква наличието на две страни, а тук, при фондациите, дарението предшества учредяването на юридическото лице и следователно, към момента на извършването на дарението втори субект няма. Затова дарението при фондацията може да се обясни като едностранна сделка, която проявява действието си под отлагателно условие. В тази връзка е и 33, ал. 4 ЗЮЛНЦ, където се съдържа законодателната фикция, според която имуществото, предоставено чрез учредителния акт, се счита имущество на фондацията от датата на извършване на учредителния акт приживе или от датата на откриване на наследството. Т.е. имуществото на фондацията е нейно от момента на възникването й доколкото тя изобщо е възникнала. Когато фондацията се учредява чрез дарение, необходимо е учредителният акт да има нотариално заверени подписи. Ако се касае за вещни права върху недвижими имоти, учредителният акт трябва да се впише от съдията по вписванията при РС. Учредителите нямат качеството на членове на фондацията. Само в 36 ЗЮЛНЦ се говори за запазване на права за учредителите или за трето, посочено от тях лице. Други лица, които имат връзка с дейността на фондациите са бенефициерите, които поначало не могат да претендират никакви права срещу фондацията, освен тогава, когато се касае за фондации, определили се да извършват дейност в обществена полза. Фондациите следва да се разграничават от фондовете, които понякога могат да са и юридически лица. Това отграничаване е необходимо, тъй като, когато става въпрос напр. за фонд за построяване на църква, касае се за обособено имущество, което не е имущество на юридическо лице, а се събира от други юридически лица. Понякога обаче фондът е обособен като юридическо лице (напр. Фонд “13 века България”), но разграничителният критерий не е абсолютен. Фондациите следва да се разграничават и от спонсорския договор. Последният е договор, при който едно лице предоставя едно имущество на друго лице срещу някакво насрещно задължение. Фондацията би могла да встъпи по правоотношение по един спонсорски договор. Видове фондации
Както сдруженията, така и фондациите могат да се определят като: 1. Юридически лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност 2. Юридически лица с нестопанска цел, неизвършващи стопанска дейност 3. Юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност 4. Юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в частна полза Правопораждащи елементи при фондациите
Правопораждащият фактически състав при фондациите обхваща следните два елемента: 1. Безвъзмездна едностранна сделка – inter vies или mortis causa. 2. Охранително производство (вписване). Искът за вписване от учредителя. Когато фондацията възниква по завещание, искането за вписване се прави от изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт (34, ал. 3 ЗЮЛНЦ). Предвид на това, че фондацията възниква с акт mortis causa, в законът е предвидена особена техника за изменение и допълнение на учредителния акт, когато това не е възможно. В този случай, заместващ волята на учредителя е ОС по седалището на фондацията, който се сезира с искане за промяна/допълнение на учредителния акт, т.е. тук има изменение на една едностранна сделка по съдебен ред. Сходно е положението и при допълването на договора по 300 ТЗ. Други хипотези, при които ОС по седалището на фондацията замества волята на учредителя са случаите, когато в учредителния акт не са посочени органите на фондацията (35, ал. 4 ЗЮЛНЦ) или тогава, когато органите на фондацията не са в състояние да вземат решение за попълване на състава си (35, ал. 3 ЗЮЛНЦ). Това са и трите изключения, при които волята на ОС по седалището на фондацията замества волята на учредителя й. Органи на фондациите
Фондациите по принцип имат само един орган, но, ако волята на учредителят е предвидила повече органи, то тогава за съотношенията между тези органи, се прилагат правилата, уреждащи правоотношенията между органите при сдруженията. Въпрос 36: Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност 1. Правна уредба Правната уредба на ЮЛНЦ са общественополезна дейност е уредена в глава III на ЗЮЛНЦ. Възможните цели на дейност на тези ЮЛ са изброени в чл. 38, ал. 1 на ЗЮЛНЦ: 1) развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура 2) подпомагане на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи 3) подпомагане на социалната интеграция и личностната реализация 4) защита на човешките права или на околната среда 5) други цели, определени със закон Ал. 2 на същия член пък постановява, че чуждестранно ЮЛНЦ може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в страната, при условията, предвидени в ЗЮЛНЦ. Сдружение за общественополезна дейност може да се учреди от най-малко 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. В устава на сдружението и в учредителния акт на фондацията изрично трябва да бъде посочено, че тези ЮЛ се създават, за да извършват общественополезна дейност. То не може да се преобразува в ЮЛ за частна полза. ЮЛНЦ за общественополезна дейност се вписват в Централния регистър на Министерството на правосъдието при мотивирано решение на министъра или на оправомощено от него лице. Те могат и да откажат регистрация, ако уставът или учредителният акт на ЮЛ не отговаря на изискванията, посочени в ЗЮЛНЦ. Мълчалив отказ е налице, ако вписването не бъде извършено в 14-дневен срок от заявяването. Отказите се обжалват пред ВАС в 14-дневен срок. От датата на регистрация в Централния регистър, ЮЛНЦ за общественополезна дейност може да ползва данъчни, кредитни, митнически и други облекчения, предвидени в законодателството, както и помощ и насърчение от държавата. Вписването в регистъра може да бъде заличено, ако ЮЛ: 1) системно не представя в срок информация за дейността си 2) нарушава императивни разпоредби на закона 3) не изпълнява в срок публичните си задължения 4) е останало с членове под изискуемия минимум за повече от 6 месеца Заличено от Централния регистър, ЮЛ може да заяви повторно вписване не по-рано от една година от отпадане на основанието за заличаване. Това право може да се упражни еднократно. 2. Органна структура ЮЛНЦ за общественополезна дейност трябва да имат колективен върховен орган и управителен орган. За заседанията на колективния орган трябва да се води книга за протоколите. 3. Доклади за дейността ЮЛНЦ за общественополезна дейност трябва веднъж годишно да изготвя доклад за дейността си, който да съдържа данните, посочени в чл. 40, ал. 2 на ЗЮЛНЦ. Докладът е публичен. Поне веднъж годишно ЮЛ за общественополезна дейност трябва да осигурява проверка на дейността си от лицензиран експерт-счетоводител. 4. Изразходване на средствата За безвъзмездно изразходване на средства на ЮЛ за общественополезна дейност се изисква мотивирано решение на върховния орган, взето с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове, когато то е в полза на: 1) лица от състава на другите му органи или техни съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до IV степен или по сватовство до II степен 2) лица, които са били в управителните му органи до 2 години преди датата на решението 3) ЮЛ, финансирали организацията до 5 години преди датата на решението 4) ЮЛ, в които лицата по точка 1 и 2 са управители или могат да наложат възпрепятстване по вземане на решение ЮЛ за общественополезна дейност не може да сключва сделки с лицата по чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗЮЛНЦ (лица от състава на другите му органи или техни съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до IV степен или по сватовство до II степен), освен ако сделките са в очевидна полза за ЮЛ или се сключват при общи условия, които са публично обявени. 5. Ликвидация При ликвидация на такива ЮЛ кредиторите се удовлетворяват по следния ред: I. парични средства II. осребряване на движимите имоти III. осребряване на недвижимите имоти Активите на дружеството, които са останали след удовлетворяването на кредиторите, не могат да се разпределят между членовете на ЮЛ, или в полза на участници в органите му или на ликвидаторите, освен за възнаграждения на последните. Останалите активи се предават на юридическото лице с близка дейност, определено в устава или в учредителния акт, или на юридическото лице, определено със съдебно решение. Ако съдът не определи такова ЮЛ, активите се предават на общината, в която е седалището на прекратеното ЮЛ. Тя е длъжна да предостави имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното ЮЛ общественополезна дейност. Въпрос 37 Обекти на гражданските правоотношения – понятие и видове. Вещи, доход и плодове Източник
Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание [b]1. Обект на гражданско правоотношение А. Понятие за обект на гражданско правоотношение[/b]Във връзка с дефинирането на обекта на гражданското правоотношение съществуват две тези. Първата теза приравнява обекта на гражданското правоотношение с предмета. Основание за такова смешателство съществуват и в закона ( чл. 132 ЗЗД и чл. 129 ЗЗД ). Според втората теза обектът и предметът на гражданското отношение са две отделни категории. Обект на гражданското правоотношение е онова благо ( материално или нематериално ), по повод на и във връзка с което възникват субективни права и правни задължения. Предмет на гражданското правоотношение е поведението, с което се осъществява даденно правно задължение или резултатът от това поведение ( действие или бездействие ). Например: Обект на покупко-продажба може да бъде една вещ. Същата тази вещ може да бъде обект и по договор за заем, влог, залог и т.н. Очевидно тези сделки имат различен предмет, макар и еднакъв обект. Б. Видове обекти на гражданското правоотношение а/ Вещи – обособени, самостоятелно съществуващи материални предмети ( в това число и енергиите чл. 110 ал.2 ЗС, както и течностите и газовете, които могат да се поставят в съд ) б/ Вещни съвкупоности – по принцип в правото вещните съвкупности не се считат за една вещ. Собствеността се разпростира върху всяка вещ по отделно, но е възможно в определени случаи за лекота да се приеме по силата на една правна фикция, че собствеността се разпростира върху няколко вещи, които се възприемат като едно цяло ( налседство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, колекции, библиотека от книги, сервиз за хранене и т.н. ) в/ Нематериални блага, които се ползват с правна закрила ( чл. 3 ЗАвПСП – вь сл въпрос ) г/ човешко поведение ( действие или бездействие ), както и обективни резултати от такова, които не са вещи д/ Отделни съвкупности от права и/или задължения е/ съчетания от изброените по-горе обекти Човешкото същество не е обект на граждански правоотношения, а само субект на такова според господарстващото мнение в литературата и съдебната практика. В действиетелност има някои отклонения от това правило. Например как се тълкува продажбата на един спортист от един тим в друг? Кръвта и човешките органи след смъртта на човека с негово съгласие и със съгласието на неговите наследници могат да се третират като вещи и да бъдат обект на граждански правоотношения. 2. Видове вещи – делението има значение за правният режим, под който попада дадена вещ А. Според броя на материалните обекти, от които е съставена вещта а/ Прости – съставени от един материален обект б/ Сложни – съставени от два или повече материални обекти, които съединени изпълняват определена функция Б. Според това дали върху вещите могат да се учредяват и прехвърлят права в полза на субекти, които не са първоначалните имсобственици а/ Вещи в граждански оборот б/ Вещи извън граждански оборот В. Според това дали вещта е трайно прикрепена към земята а/ Движими – срокът на придобивна давност е 5г. ; могат да се придобиват чрез добросъвестно владение на възмездно правно основание. б/ Недвижими – сделките са задължително формални и се вписват в регистри; срокът на придобивната давност е 10 г. Г. Според това дали могат да се разделят на части, без да губят занчително от стойността си и законът допуска това а/ Делими б/ Неделими Д. Според това дали при изпозлването им се засяга тяхната субстанция и те се унищожават като своевременно намаляват и техните ползени свойства или при експлоатацията им те се износват а/ Потребими б/ Непотребими Е. Според това дали в гражданския оборот вещта има равностойни други вещи, които могат равностойно да я заместят (обективен признак) а/ Заместими б/ Незаместими Ж. Според начина на определяне на вещта в дадена сделка ( правен признак) а/ Индивидулано определени б/ Родово определени З. Според това дали потреблението на вещта зависи от използването на други вещи а/ Главни б/ Принадлежности – обикновено следват сдъжата на главаната вещ, ако в закона не е предвидено друго или между страните не е уговорено друго. 3. Добиви от вещи А. Плододаващи вещи и плодове Плододаващите вещи могат да бъдат движими или недвижими вещи, от които се отделят движими вещи, без да се засяга тяхната цялост съществено. Преди отделянето им плодовете са част от вещта – майка. След този момент те стават отделни движими ( винаги! ) вещи. Обикновено те са собственост на този, чиято е и вещта-майка, ако в закона или в уговореното между страните не се предвижда друго. Биват органически или неорганични произведения. Б. Прираст на вещ – увеличаване на теглото или стойността на вещта в следствие на биологически процеси в нея. В. Приращение – стойността на вещта се увеличава в следствие на прикрепяне на други вещи към нея, благодарение на природни сили или човешки действия. Г. Граждански плодове – доходи, които се получават в следствие на облигационни отношения във връзка с една вещ ( наем, лихва, облаги ). Представляват вземания ( облигационни права ) Въпрос 38 Ценни книжа, пари и нематериални блага Източник
Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|