1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право
Изтегляне 2.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпрос 45 Форма на сделките – понятие и видове. Видове форми за действителност на сделките.
- Понятие за форма на сделката а/ Понятие за форма
- Видове форми на сделката
- 48. Недействителност на сделките – понятие и видове
- 49. Нищожни сделки по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
Видове правни сделки Източник: Лекции на Виктор Токушев по Гражданско право на 2ри курс задочно обучение към ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски” Мария Павлова – „Гражданско право – обща част” 2ро издание 1. Според броя на волеизявленията необходими за пораждане на правни последици А. Едностранни – състоят се от едно волеизявление. Една от страните на гражданското правоотношение със своя волеви акт предизвиква пораждане на правоотношение и определя въз основа на закона неговото съдържание. Едностранните волеизявления пораждат правни последици, само когато правните норми предвиждат и допускат това ( чл. 44 ЗЗД ) а/ Адресирани – волеизявлението е адресирано до конкретен правен субект, който трябва да заяви, че го приема ( уплномощаване, разваляне на двустранен договор, приемане и отказ от наследство ) б/ Неадресирани – волеизявлението се прави пред държавен орган ( отказ от право на собственост върху недвижим имот) или длъжностно лице ( припознаване на дете с неизвестен произход ) Б. Двустранни ( договори ) – включва две или повече взаимно свързани волеизявления ( предложение /оферта/ и приемане /акцепт/ ), насочени към пораждане на правни последици в областта на частното право, които засягат по принцип само лицата, които извършват волеизявленията. Предложението може да бъде отправено към едно лице или към неопределен кръг от лица. Сделката се сключва, когато Предложителят получи акцепта. а/ едностранни – договорът не поражда задължения или поражда задължения само за една от страните ( заем за послужване, дарение, влог). В случай, че при едностранен договор по изключение възникнат задължения и за другата страна, той се нарича несъвършено двустранни договори ( когато влогодателят дължи пари като обезщетение за разноски, направени по съхранението на вещта ) б/ двустранни – права и задължения възникват и за двете страни по договора ( покупко – продажба, замяна, наем, договор за изработка ) в/ съвместни сделки – от едната страна на правоотношението стоят две или повече лица, които изразяват успоредна ( еднаква ) воля към другата страна. В. Многостранни ( сделки – решения ) – включват две или повече волеизявления, които имат еднакво съдържание или са взаимно свързани и са насочени към постигане на общи цели. Всеки от участниците е обвързан спрямо всеки от останалите, сключили договора. 2. Според задължението, което пораждат
Б. Сделки непредоставящи имуществена облага ( упълномощаване, припознаване, отмяна на завещание, отказ от права ) 3. В зависимост от това дали наличието на основание е условие за действителност на сделката а/ Каузална
4. Сделки между живи и по повод смърт а/ Сделки по повод смърт • пораждат последици след смъртта на лицето, което е извършило волеизявлението • лицето, в чиято позлва е извършено волеизявлението, трябва да надживее този, които е извършил волеизявлението • винаги са формални ( законът изисква определена форма като условие за действителност ) • пораждат правоотношение между ползващото се лице и правоприемниците на починалия или неговите кредитори • може да се извърши само от навършило пълнолетие, дееспособно физическо лице. б/ Сделки между живи 5. С оглед на нужните действия за сключване на сделката а/ консенсуални – изискват се едно или повече взаимно звързани и насрещно волеизявления. Съгласието е достатъчно, за да се породят правните последици. б/ формални – сделки, при които законодателят изисква специална форма за извършване на волеизявленията в/ реални – сделки, при които се изисква освен волеизявления, но и действия по фактическото предаване на вещи ( залог, заем за послужване ) 6. Според съдържанието на правните последици a/ Сделки на управление – упражняване на права с цел извличане на материална облага, без носителят им да се лишава от тях или съхраняване от повреждане и защита на права от нарушение ( договор за наем, влог, залог за послужване ) б/ Сделки на разпореждане – правно действие на изгубване на субективното право от носителя му или обременяването му с права на трети лица и тежести ( уредяване на право на ползване, строеж, залог, ипотека ) 7. Според зависимостта от други сделки а/ Главни – не зависят от изпълнението на други сделки – продажба, замяна, дарение, наем, поръчка и др. б/ Зависими ( акцесорни ) – пораждат правно действие, само ако главната сделка е породила своя правен ефект – договор за залог, ипотека, поръчителство, гаранция и др. За тях се прилагат правила, различни от тези за главните сделки. 8. Според това дали размерът на престациите е ясен или не а/ Комутативни сделки – траните по сделката знаят точно какво ще получат при упражняване на правата си и какво дължат при изпълнение на задълженията по тях. При двустранните комулативни сделки се прилага принципът на еквивалентност на престациите. В противен случай, те мога да бъдат развалени по чл. 33 ЗЗД б/ Алеаторни сделки – поне една от страните по сделката не знае точно размера на задължението си или на насрещната престация (прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка ) 9. Фидуциарни сделки Отделен вид сделки , при които фидуциантът прехвърля имуществени права, които фидуцаирят ( приобретателят ) се задължава по-късно да прехвърли обратно на праводателя си. Забранени в гражданското право, но допустими в търговското. Сключване на сделките. Значение на мълчанието и конклудентните действия. Разрешение и одобрение на сделките. Източник
1. Сключване на сделките А. Същност – Извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. Когато сделката е неформална, това понятие се свързва с волеизявленията на едната или двете страни по сделката. Когато става въпрос за формална сделка, в действията по сключване на сделката се включват и волеизявленията на държавни органи, чрез които се спазва изискваната форма ( нотариален акт, нотариална заверка на подписите на страните и др. ) При едностранни сделки говорим за извършване на волезиявленията; При двустранни сделки става въпрос за сключване на сделка; При решенията като вид сделки се използва терминът “постановяване” или “вземане” от участниците в органа или в общността. Б. Субекти на сделката Страни по сделките могат да бъдат дееспособни лица. Непълнолетните лица могат самостоятелно да сключват сделките , които са посочени в чл. 4, ал. 2 ЗЛС. За сключване на останалите е нужно разрешението на родител или попечител на непълнолетното лице. Недееспособните лица не могат да сключват сделки. Чл. 4, ал .2 ЗЛС. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В. Начини за изразяване на волезиявленията Волеизявлението е съществено, когато външно се обективира волевото решение а/ произнасяне на думи в определен смисъл б/ обективирането на волеизявлението чрез думи в писмен документ в/ невербални знаци ( ръкостискане, кимане), които в гражданския оборот е обичайно да се изразява воля (съгласие ) пряко насочени към обективиране на съзнателни волеви актове. г/ по начин, договорен от страните по сделката д/ чрез конклудентни действия, които косвено и по безсъмнен начин се изразява воля по определен начин (само за неформални сделки) Г. Преддоговорни отношения чл. 12 ЗЗД (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. Чл. 13 от ЗЗД фиксира положенията при прекратяване на преддоговорните отношения. Чл. 14 от ЗЗД говори за моментът на прекратяването на преддоговорните отношения и преминаването им в договорни – сключване на договор. 2. Значение на мълчанието в гражданското право В частното право мълчанието по правило е липса на волеизявление. Само по изключение то може да се счита като обективиране на воля в определен смисъл и то само по отношение на дееспособни лица: а/ законодателят с изрична правна уредба е постановил това ( чл. 16, ал 3, чл. 204, ал. 2 и 3 ЗЗД ) б/ страните са се договорили за това чл. 16 ЗЗД (3) При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Чл. 204 ЗЗД (2) Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или, ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача. (3) Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача. 3. Изразяване на протест и резерви при преговори за сключване на сделка Същност – волеизявления на лица, които участват в преговорите и чрез които те предупреждават останалите участници да не свързват техните изявления с определени правни последици. Протест – заявяващият протест счита изявленияята си за правно ирелевантни, не желае те да породят правни последици; Резреви – волеизявление, с което лицето предупреждава, че неговите изявления не следва да се схващат като отказ от негови субективни права или като признаване на чужди субективни права. 4. Допълнителни волеизявления при сделката Изискването за допълнителни волеизявления може да е предвидено с цел да се упражни контрол за законосъобразност или целесъобразност на сделката: – от длъжностни лица с издаване на властнически актове ( например разрешение от райнния съд) – от частноправен субект (волеизявление на родител или попечител при сключване на сделка от непълнолетно лице в случаите вън от чл. 4, ал. 2 ЗЛС ). Ако законодателят е определил времето на извършване на този допълнителен правен акт, то бива: – разрешение – опълнителното волеизявление се изисква преди сключване на сделката и може да бъде оттеглено; – одобрение – допълнителното волеизявление се изисква след сключване на сделката и не може да бъде оттеглено; Съществуват и други видове допълнителни волеизявления , като например отлагателното условие оформено като зависещо от волята на трето лице. Въпрос 45 Форма на сделките – понятие и видове. Видове форми за действителност на сделките. Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание 1. Понятие за форма на сделката а/ Понятие за форма – специални изисквания , които законодателят поставя за начина на извърпване на волеизявленията при определени сделки и на съблюдаването на които той отдава определено правно значение. б/ Форма за действителност – формални сделки - елемент от фактическия състав на сделката - има конститутивно действие (условие за действителност на сделката) в/доказателствена форма - има доказателствено действие за определени юридически факти г/ Значение на формата - предимства * по-сериозно обмисляне на съдържанието и предпазване от прибързаност * възможност за точно възпроизвеждане на волеизявленията ( доказване на съдържанието и времето на извършването им ) * разграничаване на времето на преддоговорните от договорните отношения * възможност за лица, които не са участвали в сключването на сделката, да узнаят точното й съдържанието * участието на длъжностно лице при оформянето на сделката е гаранция , че сделката не нарушава повелителните правила на закона - недостатъци * ако формата не е спазена от страните по сделката, тя е нищожна * съблюдаването на формата е свързана със забавяне на сключването на сделката и парични разходи 2. Видове форми на сделката Съставя се писмен документ, в който се обекитивират волеизявленията на участниците в сделката, който се датира и подписва от участниците а/ Частна писмена форма – не се изисква участие на длъжностни лица. Документът се подписва само от лицата, страни по сделката б/ Официални писмена форма – изисква се съблюдаването на сделката и участие на длъжностно лице. Актът на удостоверяване на длъжностното лице представлява елемент от фактическият състав на сделката. ВЪПРОС 46 Съдържание на сделката – видове. Кауза, мотив, предмет, обект. Начини за определяне на съдържанието – договори при общи условия, типови договори, образци. Тълкуване на сделките. Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание 1. Съдържание а/ съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които правната сделка се типизира като сделка от даден вид и се индивидуализира б/ несъществено ( случайно ) съдържание – части от съдържанието на сделката, без които тя може да съществува, но те се включват, за да се обслужат по-пълно интересите на страните ( срок, условие, тежест и т.н. ) в/ естествено съдържание – правните последици от сделката, които настъпват въз основа на закона, без да е необходимо да бъдат уговаряни от страните 2. Начини за определяне на съдържанието на сделките а/ Договорна автономия - чл. 9 ЗЗД - чл. 26 ЗЗД ал. 1 б/ Договор по образец – договорният образец се изготвя от опитен юрист като бланка за определен вид сделки, като се формулират ясно и точно юридически възможните клаузи на договора. До момента на приемането на договора, той няма юридическа сила. Страните по сделката могат да зачеркват или изменят клаузите, включени в договорния образец, като се придържат към изискванията на чл. 26 ал. 1 ЗЗД в/ Договор с общи условия – използва се от правни субекти, които често сключват сделки от даден тип. Едната страна изготвя договора, но другата страна трябва да го приеме – както е изготвен от неговия контрахент или като го промени или впише допълнителни клаузи. Правна сила има само договорът приет и от двете страни по сделката. чл. 16, ал. 1 ЗЗД чл. 16, ал. 2 ЗЗД г/ Сделки, чието съдържание се определя от съда или от трето лице 4. Тълкуване на сделките - Мисловна дейност, чрез която се разкрива смисълът на обективирана мисъл и воля, поради което има вторичен, зависим характер. Обек на тълкуването са конкретни волеизявления на определни лица. При тълкуването се държи сметка за вътрешната воля и намерението на тези лица. - Търси се действителната, обща воля на страните, тълкуването не се ограничава до буквалния смисъл на думите, знаците или действията, чрез които е изяснена общата воля. - Сделката се тълкува във всички нейни относително обособени части, наричани уговорки или калузи. - Критерии за тълкуването , освен субективните елементи ( воля и намерение ) са и обичаите в практиката – повтарящо се поведение при сключване на даден вид сделки и смисълът, който се влага в тях обикновено в мястото, където е сключена сделката. - Обективен критерии за тълкуване на сделките е и добросъвестността – изискване при сключване на сделката да се действа коректно и честно. Въпрос 47 Сделки сключени под условие, срок и тежест Източник
1. Модалитети
2. Видове модалитети А. Условие а/ Понятие за условие - 1во значение: Уговорка в сделката, по силата на която настъпването, изменението или прекратяването на правните й последици се поставя в засисимост от едно бъдещо обстоятелство. - 2ро значение: Самото бъдещо обстоятелство, което обуславя действието на сделката. - 3то значение: Условие = клауза (уговорка) в сделката. - Улсовие (модалитет) ≠ условие на правото. Условие на правото е такъв юридически факт, от настъпването на който зависи правното действие на сделката. Условия на правото не се уговарят от страните по сделката, те са предвидени в закона. Настъпването им НЕ поражда обратно действие. - Сбъдването на условието има обратна сила, ако не е уговорено друго. Чл.25. от ЗЗД (1) Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, в която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. (2) Сбъдването на условието има обратно действие. • Условието може да бъде както проява на природни сили, независещи от човешкото поведение, така и съзнателно човешко действие. • Условието трябва да бъде бъдещо събитие. Ако към момента на сключването то се е осъществило, няма да могат да се породят правните последици на условието, макар страните да не са знаели за преждевременното му сбъдване. • Условието трябва да бъде несигурно събитие. Ако към момента на сключване на сделката е станало ясно, че то не може да се осъществи, уговорката ще бъде нищижна. б/ Видове условия - Според правните последици от настъпването на бъдещото несигурно събитие • Отлагателно – Настъпването на правните последици на сделката се поставя в зависимост от сбъдването на бъдещо условие. При сключването сделката не поражда желаните от страните празвни последици. Това става една след сбъдването на условието. • Прекратително – След сбъдването на условието правните последици на сделката, породени от нейното сключване се прекратяват. - В зависимост от това как е формулирано условието • Положително – изисква се настъпването на определен факт, обективна промяна в действителността. • Отрицателно – изисква се обективната реалност да остане непроменена, нещо да не се случи. - В зависимост от това дали сбъдването на условието зависи от поведението на определено лице • Потестативно ( произволно ) - зависи от друго лице. • Казуално ( случайно) – не зависи от друго лице. • Смесено. Б. Срок
б/ Видове - Според правното си действие • Отлагателен ( начален ) срок – с настъпването му се пораждат правните последици. Правните последици на сделката се отлагат за един бъдещ момент. • За изпълнение на задължение В полза на кредитора – кредиторът може да иска изпълнение по всяко време, но длъжникът може да изпълни само след настъпване на срока. В полза на длъжника – длъжникът може да престира по всяко време, но кредиторът може да иска само след изтичане на срока. В полза и на двете страни – задължението не е нито изискуемо, нито изпълняемо преди срока. • Прекратителен ( краен ) срок – С настъпването му се прекратяват правните действия на сделката за в бъдеще. - Според това как е определен срокът: • Абсолютно определен (например фиксиране на датата) • Относително определен ( фиксиране на бъдещо сигурно събитие ) В. Тежест ( модус ) Едната страна получава безвъзмездно някаква измуществена облага в замяна на обещание да направи или даде нещо в полза на другата страна по сделката или на трето лице. С оглед на своята стойност това задължение не представлява еквивалент на получената имуществена престация. Сделката сключена под тежест поражда веднага действието си ( безвъзмездно получаване на имуществената облага ) , необусловено от изпълнението на правното задължение, породено от клаузата за тежест. Изпълнението на клаузата може да се иска от всяко заинтересовано лице. Според чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако в дарението е уговорена невъзможна тежест, цялото дарение е невзъможно. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД – нищожност на цялата сделка следва да настъпи сако амо има основание да се смята, че дарителят не би сключил сделата, ако знаеше, че тежестта е невъзможна. Ако дарителят би извършил сделката и без клаузата за тежест, тя следва да се счита действителна. 48. Недействителност на сделките – понятие и видове Правните норми, които формират института на недействителността, представляват автоимунните механизми за защита на правото. Признатата от закона възможност за страните, да договарят правата и задълженията, които те желаят не е неограничена и ако страните нарушат ограниченията, правото ги санкционира, като отказва да придаде правно действие на така уговорените права и задължения. Оттук следва, че волеизявленията на страните могат да не съответстват на предпоставките, съдържащи се в правните норми в следните насоки:
Институтът на недействителността най-общо включва в себе си следните елементи: а) правните норми, които посочват кои са недостатъците на сделката (наречени основания за недействителност), които водят до нейната недействителност; б) нормите, относно предявяването на недействителността; в) правните норми, които съдържат в себе си последиците от недействителността на сделката; І. Правна уредба на недействителността Поначало като самозащитен механизъм на правото, правните норми, уреждащи недействителността на сделките, са императивни. Общата уредба на недействителността се съдържа в 26 – 35 ЗЗД. Тези правила обаче, не могат да се прилагат към недействителността на многостранните правни сделки. Извън тази обща уредба на недействителността, отделни правни норми също прогласяват недействителността на определени сделки – напр., съгласно 40 ЗЗД недействителен за представлявания е договорът, когато представителя и лицето, с когото той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Или недействителен ще бъде отказът на упълномощителя да оттегли пълномощното, а пълномощникът – да се откаже от него според 38, ал. 2 ЗЗД. 42 – 44 ЗН също съдържат специални норми, които прогласяват за недействителни определени завещателни разпоредби - завещанието е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да наследява по завещание; когато е направено от лице, което в момента на съставянето на завещанието, не е било способно да завещава; когато завещанието е направено поради грешка, насилие или измама и т.н. 96 – 98 СК също съдържат норми за недействителност – т.нар. основания за унищожаване на брака. ІІ. Понятие за недействителност на сделките Терминът “недействителност” има следните две значения: 1. Като родово понятие недействителността се отнася за всички сделки, засегнати от пороците на 26 – 33 ЗЗД, а също така и към частичната недействителност. 2. Като видово понятие недействителността обозначава само нищожността на сделките. Напр. нищожни са сделките по 94 ЗЗД, с които предварително се изключва или се ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. Когато се разглежда фигурата на недействителността, трябва на първо място да се започне с основанията за недействителност. Това са правопрепятстващи или правопрекратяващи юридически факти, т.е. касае се за сделки, които са възникнали, но са засегнати от определени пороци. Но от тази гледна точка, някои от основанията за недействителност на сделките на 26, ал. 2 ЗЗД (т.е. нищожни са сделките с невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание и привидните договори) означават, че сделка изобщо няма, т.е. говорим за сделки с незавършен фактически състав. В такъв случай, който обхваща хипотезите на 26, ал. 2 ЗЗД, тези сделки са едно правно нищо. Но въпреки това, те са поставени под един и същ режим със сделките по 26, ал. 1 ЗЗД, които са със завършен фактически състав (т.е. нищожни са договорите, които противоречат закона или го заобикалят, договорите, които накърняват добрите нрави и договорите върху неоткрити наследства). Следователно, ако първият белег на родовото понятие за недействителност е основанието, то вторият белег на опорочената сделка, е действието, което законът прикрепва към основанията. Оттук някои автори включват към недействителността и някои други правни фигури (като висящата недействителност и относителната недействителност). По-новите разбирания обаче приемат, че последствията не се включват в родовото понятие за недействителността, защото непораждането на правните последици на сделката не е единственият белег на недействителността. ІІІ. Разграничение между недействителните сделки и деликтите И при недействителните сделки, и при деликтите се касае за правонарушение, но във фактическия състав на деликта освен противоправност, се включва и вината (според 45 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината са предполага до доказване на противното), докато правонарушението, което съставлява сключването на една недействителна сделка, би могло да е обективно по състав, т.е. да липсва вина. В общи линии се касае за различни правонарушения – деликтът представлява причиняване на вреди, докато при недействителните сделки не е задължително да са налице вреди. Поради това се допуска кумулация при обявяване недействителността на сделката + обезщетение за вреди. Така напр., 28, ал. 3 ЗЗД предвижда, че страната, която иска унищожаването на сделката, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожаемия договор, освен, ако се докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или, че другата страна не е знаела за грешката. Друга разлика между деликта и недействителната сделка, са различните правни последици, които настъпват в двата случая. Недействителността е специфичен институт при сделките, който трябва да се различава от недействителността на административните актове или на съдебните решения. IV. Разграничение между недействителните сделки и незавършените сделки За незавършените сделки е характерно, че някои от елементите от фактическия състав на сделката липсват, поради което право учредителният фактически състав не е завършен. Следователно, онова нещо, което наподобява сделка, но без някой от конститутивните й белези, не може да породи правни последици, т.е. това не е сделка. Приликата между двете е в това, че и в двата случая законът отказва да прикрепи желаните от страните правни последици. Разликата се състои в това, че нищожността никога няма да породи действие, докато сделките с незавършен фактически състав биха могли и да се завършат. Тук възниква въпроса за това, кое налага сред недействителните сделки да бъдат уреждани и незавършените сделки? Това е превенцията, която законодателят използва и разпорежда чрез нея, че, ако не се завърши фактическия състав на сделката, няма да признае желаните от страните правни последици. Появява се и още един въпрос – къде се съдържат и кои са тези незавършени сделки? Проф. Витали Таджер и проф. Огнян Герджиков сочат като типични примери за сделки с незавършен фактически състав тези, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, при които няма предписаната от закона форма, при които липсва основание и привидните сделки (26, ал. 2 ЗЗД). Т.е. авторите считат, че при липсата на някой от тези белези съставът е незавършен и следователно сделка няма. Проф. Мария Павлова обаче смята, че в 26, ал. 2 ЗЗД няма сделки с незавършен фактически състав, а, че разпоредбата визира сделките с формално завършен фактически състав, при който някои от елементите, посочени в този текст, са опорочени. Според нея незавършен фактически състав ще има, когато страните са още в ход да формират съгласие. Напр. страните са сключили сделка в писмена форма, но законът изисква нотариален акт (напр. при продажбата на недвижим имот). Въпреки, че е с незавършен фактически състав, тази сделка може да се завърши и да породи действието си, ако страните сключат сделката чрез нотариален акт. 26, ал. 2 ЗЗД има предвид случаите, когато волеизявления са направени, но не се е постигнало съгласие между страните. Т.е. от формална гл.т. нещо е направено, но напр. формата на сделката е опорочена, тъй като е изповядана от местно некомпетентен нотариус. Когато пък липсват основание или предмет, проф. Павлова счита, това не е липса от фактическия състав на сделката. Но основанието като типична цел на сделката, макар житейски да не е отделимо от волеизявлението, юридически то е отделено като самостоятелен елемент от фактическия състав на сделката, което дава и правото да бъде визирано в 26, ал. 2 ЗЗД. Не може да има предмет или основание, ако липсва волеизявление, тъй като предметът и основанието се извличат от съдържанието на последното и не могат да бъдат добавени към него в един по-късен момент. Т.е. тези сделки са незавършени поради липса на волеизявление. Ако липсват основание или предмет, но има волеизявление, това означава, че е налице нищожна сделка, а не незавършена сделка. Т.е. разликата между незавършените сделки и тези по 26, ал. 2 ЗЗД е в това, че при първите могат да се завършат с едно последващо волеизявление и да породят желаните правни последици, докато при втория вид сделки волеизявление е извършено, но пороците ги правят нищожни. V. Разграничение между недействителните сделки и сделките inpendente conditione За да настъпи правното действие на една сделка, която се намира във висящо състояние, е необходимо да се осъществи някакъв допълнителен юридически факт, който, ако не настъпи, то тогава сделката окончателно остава без правни последици. Ако пък този юридически факт настъпи, то сделката поражда правното си действие. Сделката във висящо състояние е като наклонена везна между две възможности. Напр. случаите, когато едно лице действа без представителна власт и сключва сделка от името на един мним представляван. Тъй като липсва воля за упълномощаване, сделката не може да породи правни последици за представлявания. Тази сделка се намира във висящо състояние дотогава, докато мнимо представлявания потвърди или не потвърди сделката . Друг пример е хипотезата на разпореждане с вещ СИО по 22, ал. 3 СК – тук разпореждането с такъв недвижим имот, извършено само от единия съпруг, поражда действие и за другия, ако той не го оспори по исков ред в шест месечен срок. В случая мълчанието е приравнено на съгласие. В някои хипотези висящото състояние е антипод на начално нищожната сделка. Висящите сделки поначало не пораждат действие, но е налице едно правно очакване, дали ще настъпи юридическият факт, който да я валидизира. Трябва да се отбележи, че само някои от висящите сделки могат да бъдат причислени към категорията на нищожните сделки. Докато при сделките с незавършен фактически състав липсват елементи от фактическия състав на сделката, то при сделките във висящо състояние елементите от фактическия им състав са налице, но липсва юридическият факт, обуславящ действието на сделката. VI. Разграничение между недействителните и относително недействителните сделки Относителната недействителност не е вид недействителност на сделките. Напротив, тя е действителност по отношение на всички и недействителност по отношение на едно лице – напр. 135 ЗЗД (actio pauliana), т.е. такава сделка, при която длъжникът се разпорежда с едно свое имущество, договаряйки с едно трето лице, като по този начин уврежда кредитора си, тъй като му пречи да удовлетвори вземането си, като насочи принудителното изпълнение върху този имот. Тази сделка е валидна за длъжника и третото лице. За кредитора обаче, е създадена възможността да счита, че имуществото, с което длъжникът се е разпоредил и което е станало имущество на третото лице, е не станала. Т.е. кредиторът ирелевира по отношение на себе си една такава продажба. Това е т.нар. отменителен иск, наречен още и павлов иск, който е уреден в 135 ЗЗД, 346 – 347 ГПК, 647 ТЗ, 56 ЗН. Общото между тези хипотези е, че с правната сделка, извършена от длъжника, се засягат определени имуществени интереси на правни субекти (кредиторите). Тук фактическият състав би могъл да е както обективен (напр. при 346 – 347 ГПК), така и субективен. Следователно относителната недействителност не е санкцията, визирана в 26, ал. 2 ЗЗД. VII. Разграничение между унищожаеми сделки и развален договор Поначало не се развалят сделките въобще, а се развалят двустранните договори (напр. договор за продажба, договор за наем). Развалянето предполага една валидно сключена сделка и се прави не на основание порок в правопораждащия сделката фактически състав, на основание порок, неизпълнение на една действителна сделка. Т.е. порокът е последващ. Поради това се казва условно, че при унищожаемите сделки отклонението е в хипотезиса на правната норма, докато при развалянето на един договор, отклонението се състои в нарушаване диспозицията на правната норма. И при унищожаемите сделки, и при развалените сделки действието на развалянето е ex tunc (с обратна сила). Но при сделките, сключени при крайна нужда или при договора за наем, сделките могат да се развалят и ex nunc (за напред). VIII. Разграничение между недействителните сделки и отмяната на сделките Отмяна има тогава, когато има налице една валидна сделка, но някоя от страните не желае вече да я изпълнява. Напр. аз съм надарил лицето “Х”, но поради непризнателност, аз отменям дарението. Отмяната може да се разглежда и като отмяна не на сключена сделка, а като отмяна на волеизявление. Но в случая не се има това предвид, а отмяната се разбира като възможността с едно едностранно волеизявление, да се прекратят правните последици на една валидна сделка. Разликата между двете е, че докато недействителните сделки са опорочени, то при отмяната на сделките няма порок на сделката, а желание на едната страна да се осуети или да се прекрати правното действие на една сключена сделка. ІХ. Видове недействителност на сделките Главните групи недействителност са нищожността, унищожаемостта и частичната нищожност/унищожаемост по 26, ал. 2 ЗЗД. Различните видове недействителност се различават по различните основания, начините, по които се предявяват, докато правните последици от тях са почти идентични: 1. Нищожност Нищожната сделка е едно правно нищо, доколкото при нея abinitio й е отказано да породи желаните от страните правни последици. Нищожността на сделките се нарича още и начална недействителност, абсолютна недействителност и пр. Основанията за нищожност са дадени главно в 26, ал. 1 и 2 ЗЗД – законът е обявил за нищожни сделките, които противоречат на закона или го заобикалят, договорите, които противоречат на добрите нрави, включително и сделките върху неоткрити наследства. Нищожни са още сделките, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,които не са в предписаната от закона форма, договорите, при които липсва основание, както и привидните договори. ЗЗД предвижда и други основания за нищожност на сделките – напр. 40 ЗЗД, който се намира в материята на представителството, предвиждащ, че, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. При отделните видове сделки ЗЗД също предвижда основания за нищожността им – напр. нищожен е договорът за ипотека на чужд имот, нищожно е дарението, което се отнася до една бъдеща вещ и пр. От това следва, че основанията за нищожността са пръснати в законодателството. Основните характеристики на нищожността са следните: а) нищожната сделка не поражда изначално действие, поради порок, който не може да се санира в последствие и следователно такава сделка не би могла да породи желаното от страните действие; б) отменена хипотеза в гражданския закон, която съдържа основание за нищожност ще остане в сила, освен тогава, когато новият граждански закон с обратна сила придава нови правни последици на тези основания. Единствената възможност при нищожност на сделката, е страните да я сключат наново; в) поради тежестта на порока, който води до нищожност, е предвидена свобода на предявяване на нищожност. Но дори тогава, когато съдът прогласи една сделка за нищожна, той само я констатира; г) давностни или преклузивни срокове за предявяване на нищожност на една сделка няма; Друго което е характерно е, че след новият ГПК от 1997 г., съдът не е служебно обвързан да проверява за нищожност една сделка – страните носят тежестта за доказване на недействителността на сделката. 2. Унищожаемост Пороците, които водят до унищожаемост на сделките, са предвидени в 27 – 33 ЗЗД и като цяло те касаят пороци във волеизявлението на едно лице, порок, който може да засегне възможността това лице да формира валидна воля. Такива основания за унищожаемост на сделките са: когато договорите са сключени от недееспособни или тогава, когато са сключени от техни представители, но не са спазени изискванията, установени за тях; договори, сключени при грешка, измама, насилие или крайна нужда; договорите, сключени от дееспособни, които в момента на сключването им не са могли да разбират или да ръководят действията си. Специални основания за унищожаемост на сделките са предвидени и в ЗН, където насилието, измамата, грешката и грешката в мотива са основания за унищожаемостта на завещателното разпореждане (43 ЗН). Унищожаемата сделка поначало поражда действията на една валидна сделка, но е поставена в зависимост от волята на страната, на която законът е признал потестативното право да иска унищожаването й. Ако обаче лицето не поиска унищожаването на сделката, тя продължава да бъде валидна. Възможна е и т.нар. конфермация (потвърждаване) на унищожаемата сделка по 35 ЗЗД – унищожаемият договор се потвърждава от страната, която има правото да иска унищожаването й чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта или когато страната изпълни изцяло или частично договора, като трябва да знае за унищожаемостта му. Изключение от възможността за потвърждаване на унищожаема сделка е договорът, унищожаем поради крайна нужда. По-различен е режимът на предявяването на унищожаемостта, отколкото този за предявяването на нищожността – докато нищожността може да се предяви както съдебно, така и по извън съдебен път, то унищожаемостта може да се предяви само по съдебен ред. По-къс е и преклузивният срок, в който може да се предяви унищожаемостта на една сделка – той е три годишен. В зависимост от упражняването на потестативното право да се унищожи сделката, последната ще се развие по следните два възможни начина: а) ако не бъде упражнено това потестативно право, сделката запазва действието на един валиден договор; б) ако това потестативно право бъде упражнено, сделката се заличава с обратна сила и придобива правните последици на нищожната сделка. За разлика от нищожните сделки, унищожаемите могат да се заздравят чрез конфермация. 3. Частична недействителност на правните сделки Единствената разпоредба, която е изрично посветена на частичната недействителност, е 26, ал. 4 ЗЗД, която гласи, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Макар в тази разпоредба да се говори само за нищожност, тя е приложима и за случаите на частична унищожаемост. От друга страна, въпреки че се визират само договорите, разпоредбата важи и за едностранните сделки, в съответствие с 44 ЗЗД, а така също и за многостранните сделки. Типичният случай, който е имал предвид законодателят с 26, ал. 4 ЗЗД, е опорочеността на части от волеизявлението по една проста сделка. Проблемът тук касае взаимната връзка и зависимост между отделните уговорки в съдържанието на сделката. Законът урежда две хипотези, при които в тази ситуация опорочеността на част от волеизявлението не влече недействителност за цялата сделка: а) първата хипотеза визира случаите, когато съдържанието на опорочените части може да се замени със съдържание, предписано в императивно законово правило; б) втората хипотеза се отнася до възможността да се игнорират недействителните части, когато може да се предположи, че сделката би била действителна и без тях; Предпоставките и за двете хипотези са единни, макар и с различно проявление – първата предпоставка е обективна и се изразява във възможността част от волеизявлението да се замени или да се допълни, или да се игнорира и сделката по този начин да произведе действие в променен вид. Втората предпоставка е субективна и се изразява във волята (изрично изразена или изведена по тълкувателен път) на страните сделката да произведе действие в този вид и със съответните му правни последици. В редица случаи субективната предпоставка се презюмира необоримо – правната норма урежда недействителността на уговорката, като останалата част от сделката поражда действие без да се гледа на това каква е волята на страните. Така напр., при отлагателен срок на общо завещателно разпореждане последният се смята за неписан (17, ал. 2 ЗН). Същата е ситуацията и при уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или група небрежност по 94 ЗЗД, съглашенията, с които се уговаря, че, ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът става собственик на вещта по 152 ЗЗД и т.н. Първата хипотеза на 26, ал. 4 ЗЗД визира случаите, когато е извършено волеизявление, но поради някакъв негов порок (напр. противоречие със закона или с добрите нрави), но не може да произведе действие. Но освен порок във волеизявлението, възможно е формално-правно тук да попаднат и волеизявленията, опорочени поради липса на форма, съгласие, предмет, основание и пр. В тази първа хипотеза обаче следва да се включат и случаите, когато волеизявление въобще липсва, напр., защото страните са пропуснали да уговорят съответни клаузи, т.е. в случая ще се касае за допълване на съдържанието на сделката със съответните клаузи. Нищожните уговорки са едно “правно нищо”, което може да бъде заместено. Следователно няма пречка да се заместят по право с повелителни правила на закона и липсващите клаузи, тогава, когато съществува задължение те да бъдат включени в съдържанието на договора. Това положение е безспорно при липсващи реквизити на записа на заповед, менителницата и чека, тъй като ТЗ предвижда те да се попълнят с повелителните разпоредби на закона. Следователно заместване ще е налице, както при уговарянето на нещо различно от императивната правна норма, така и при пропуск да се включат съответните клаузи. Обективната предпоставка за пораждане на правните последици, е съществуването на повелително правило на закона, което да замести/да допълни по право нищожните/липсващите части на сделката. В качеството на такова правило може да се използва и бланкетна норма, стига тя да е императивна. Годни да заместят/допълнят съдържанието на сделката, са и общите ненормативни актове, когато се явяват конкретно съдържание на императивна бланкетна норма, особено когато сделката и този общ ненормативен акт са части на един смесен фактически състав (напр. договорът за концесия, който според 20, т. 1 ЗК задължително трябва да съдържа изискванията на 7, ал. 1 ЗК). Ако в договора за концесия липсват някои от тези клаузи, следва да се приеме, че те са допълнени/заместени по право с отразените в решението на МС изисквания. Страните са постигнали съгласие по тези изисквания, тъй като кандидат-концесионерът ги е възприел с подаването на офертата си, отговаряща на тях, а концедентът е приел тази оферта, определяйки оферента за концесионер. Трябва да се отбележи, че е възможно заместването на клаузи от договора, спадащи както към essentialia negotii, така и към accidentalia negotii на сделката, стига за тяхното съдържание да са предвидени императивни правни норми, на които уговорките между страните противоречат. Друго което е важно е, че заместването по право от повелителни правила на закона като възможна последица от частичната недействителност ще намери място само тогава, когато порокът, от който са засегнати части от сделката, е противоречие или заобикаляне на императивните правила на закона. В останалите случаи заместването по право на клаузи от сделката с императивни норми противоречи на същността на сделката като волеви акт и вместо заместване по право, следва да се разкрие предполагаемата воля на страните към момента на сключването на сделката, да се установи, дали страните биха сключили сделката и при условията на императивната правна норма. При втората хипотеза на 26, ал. 4, до запазване действието на договора, се стига при наличието на следните две задължителни предпоставки: а) да е възможно останалото след отстраняването на недействителните части съдържание на сделката, да поражда допустими (макар и по-ограничени) правни последици на същата или на друга действителна сделка. От една страна, с оглед на порока, който засяга волеизявлението, тази хипотеза има по-широко приложение от първата – това може да бъде както противоречие със закона и добрите нрави, така и всяко друго основание за нищожност. От друга страна, тя е по-ограничена от първата хипотеза, тъй като докато при последната могат да бъдат заместени по право уговорки, както от същественото, така и от несъщественото съдържание на сделката, то при втората хипотеза, за да могат да бъдат породени правните последици на същата сделка, порокът следва да засяга само нейното несъществено съдържание. Това е така, защото, ако недействителността засяга съществени части от съдържанието на сделката, правните последици на същата сделка не биха могли да се породят без тях, а ще се породят правните последици на друг вид сделка, ако се включва в съдържанието на първата (т.е. ще е налице конверсия); б) запазването на това редуциране/настъпването на промененото действие е възможно само, ако страните по първоначалната сделка желаят това. Ако тази тяхна воля не е пряко изразена, то следва тя да се установи безспорно по тълкувателен път; Разпоредбата на 26, ал. 4 ЗЗД следва да се тълкува разширително и в още един аспект – въпросът за частичната недействителност се поставя и тогава, когато едно или повече волеизявления, включени във фактическия състав на сделката, са засегнати от порок, а останалите волеизявления са действителни. Т.е. тук става въпрос за опорочаване на някои от волеизявленията, инкорпорирани в съдържанието на една съставна сделка (когато отделните уговорки представляват сделки сами по себе си). Напр., когато наличието на валидно обезпечение е въздигнато в условие за сключване на сделката – в този случай недействителността на уговорката ще се отрази на валидността на обезпечената сделка. Когато връзката между две иначе отделни сделки, които са част от съставната, е от типа обуславящо – обусловено волеизявление, като част от допълнителното съдържание на сделката връзката му с останалите уговорки обективно може да се игнорира, ако при тълкуването на волята на страните се установи, че сделката би била сключена и без недействителната уговорка. Т.е. опорочеността на условието няма да се отрази на възможността сделката да породи правни последици и без тази клауза. Изключенията са изрично уредени – напр. според 226, ал. 3 и 42, ал. 1, б. “б” ЗН нищожни са даренията и завещанията, когато условието, което обуславя действието им е невъзможно. 49. Нищожни сделки по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД чл. 26, ал. 1 ЗЗД (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. 1. Противоречие със закона
В съдебната практика и в литературата се приема единодушно, че в чл. 26, ал. 1 се има предвид второто значение на термина “ закон “. Субективни елементи от състава като знание или намерение за нарушение не се изискват. За нищожни при портиворечие на закона се обявяват всички едностранни, двустранни ио многостранни сделки и решения на органи на ЮЛ и общности. 2. Заобикаляне на закона
3. Противоречие на добрите нрави Чрез тази клауза в закона се придава определно правно значение на етичните категории. Под “добри нрави” се разбира тези етични възгледи и правила на поведение, които се споделят от по-голямата част от хората в цивилизованите страни. Сделки противоречащи на добрите нрави са: > уговарят необосновани високи цени > неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота > изпозлва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг > цели се недобросъвестна конкуренция > прекомерно се ограничава личната свобода и др. 4. Сделки върху неоткрити наследства Същност: разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придобие при откриване на наследство в негова полза. Тези сделки противоречат на закона и на морала, защото: > придобиването на имуществените права зависи от смъртта на наследодателя за вбъдеще, евентуалният наследник се разпорежда с тях в момент, когато притежателят на правата е още жив. > не е ясно дали наследникът ще преживее наследодателя > не е сигурно кои лица ще бъдат наследници > какви права и задължения ще се включат в наследството Това основание за нищожност се прилага и спрямо останалите видове сделки ( едностранни сделки и многостранни решения ) 50. Нищожни сделки по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД Нищожни сделки по чл. 25, ал. 2 ЗЗД Източник:
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД Основанията по чл. 26, ал. 2 ≠ незавършен фактически състав
1. Начална невъзможност на предмета А. Предмет на сделката - вещ - нематериално благо - човещко действие/бездействие - отедлни права и/или задължения - съвкупности от отделни права и/или задължения Б. Невъзможен предмет Уговарянето на невъзможен предмет на сделката при сключването й е основание за нищожност. Настъпилата след сключване на сделката ситуация на невъзможен предмет не е основание за нищожност. В. Видове невъзможност на предмета а/ Фактическа Например: индивидуално определената вещ, предмет на договора, е вече погинала към момента на сключване на договора б/ Правна Например: към момента на сключване на договора за учредяване на право на надстрояване, застроителният план не допуска осъществяването на такова право. За нищожността на сделката не е важно дали страните знаят или не за невъзможността на предмета! в/ Отграничения
Чл. 89 ЗЗД 2. Липса на волеизявление или съгласие
3. Липса на форма Когато законът, чрез императивна правна норма е установил конкретна форма за действителност на сделката, неспазването й води автоматично до нищожност на сделката. 4. Липса на основание По-голямата част от сделките, предоставящи имотна облага, са казулани, следователно е нужно да имат основание. Ако основанието противоречи на закона, сделките са нищожни по чл. 26, ал. 1, ЗЗД. Ако основанието липсва въобще, сделката е нищожна по чл. 26, ал. 2, ЗЗД. Не е необходимо основанието да е конкретно формулирано в съдържанието, но то трябва да може да се извлече от него. Доказатлествената тежест за оборването на презумпцията, че във всяка казуална сделка има основание, пада върху този, който твърди, че такава няма. 51. Привидни и прикрити сделки. Подставено лице. 1. Понятие за привидна сделка Извършват се външни изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея уговарят, че не желаят правните последици на сделката. Вътрешната воля на участниците в симулативната сделка е да не се породят правните последици, които съответстват на външното изявление, и поради това не пораждат правни последици. Те са нищожни. Всички участници в сделката трябва да са наясно, че тя е привидна, за да се класифицира като такава. Целта на правните субекти, които извършват такава сделка, е да заблудят трети лица, които да се съобразят с привидно възникналото правно положение. Привидността може да бъде пълна или частична. чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Привидна сделка може да бъде: – едностранна сделка – договор Привидни не могат да бъдат: – актове в областта на семейното право ( брак, осиновяване, развод по взаимно съгласие, припознаване на дете ); – изявления, извършени пред длъжностни лица с цел да породят частноправни последици; – воденето на съдебен процес; В тези случаи дори лицата да са се уговорили, че сделката е привидна, тя поражда правни последици. 2. Отграничения А/ привидна сделка ≠ мислена уговорка При привидната сделка адресатът на волеизявлението се уведомява, че не се желае правното действие на сделката, а целта е създаване на привидно правно състояние за заблуждаване на трети лица. При сделката направена с мислена уговорка както лицето, с което се сключва, така и третите лица, които имат отношение по нея, се уведомяват за тази мислена уговорка. В противен случай е действителна. Б/ привидна сделка ≠ фидуциарна сделка Фидуциарната сделка е действителна и поражда правни последици. Тя включва в съдържанието си уговорка, че приобретателят ще прехвърли обратно правото на първоначалния праводател. Фидуциарните сделки са напълно законни в търговското? Право. В/ Привидна сделка ≠ сделка, сключена с измама Сделките сключени с измама са унищожаеми. При тях поне една от страните по договора е въведен в заблуждение. При симулативните сделки измамата е предназначена за трети лица. Г/ Привидна сделка ≠ относително недействителна сделка ( чл 135 ЗЗД ) Във втория случай, сделката може да бъде обявена за недействителна само от увредени от сделката кредитори по съдебен ред и при предпоставките предвидени в чл. 135 ЗЗД 3. Сключване на привидна сделка – участниците правят волеизявления, характерни за сделките, които те привидно искат да сключат. Тези волеизявления трябва да не противоречат на закона ( иначе са нищожни по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ) и ако законът предписва форма за тях, тя да бъде спазена. – Страните уговарят, че не желаят настъпването на правните последици от привидно сключената сделка. Затова следва да се изготви обратно писмо, което да удостоверява, че сделката е привидна. В практиката обикновено привидният приобретател изготвя в свободен текст и дава на привидният прехвърлител този документ. – Привидната сделка е нищожна по право, без да е нужно това да се установява от съда. – Всяко лице, заинтересовано от това, може да предяви отрицателен установителен иск, за да се установи с влязло в сила решение, че сделката, поради привидния си характер, не е породила правните си последици. За предявяване на такъв иск няма давност. За сделки, с които се засягат вещни права върху недвижими имоти, исковите молби се вписват в нотариални книги. – Свидетели: страните по привидната сделка и техните правоприемници трябва да представят обратното писмо, за да добият правото да използват свидетелски показания. За лица, чиито права са накърнени от привидната сделка, такова изискване не се поставя. – Привидната сделка не може да бъде санирана чрез потвърждение, тя е изначално нищожна. 3. Действие на привидната сделка спрямо трети лица. Ако привидният приобретател (лицето Б ) прехвърли правата, получени от привидния прехвърлител ( лицето А) на трето лице ( лице В) въз основа на действителна сделка, то: – третото лице трябва да е добросъвестно ( да не знае за привидността на сделката, чрез която лицето Б е получило привидно правата от лицето А ) – третото лице трябва да бъде частен правоприемник на лицето Б, но не и негов наследник. – Третото лице се сдобива с правата, за които става въпрос, а правото на лицето А се оказва обременено с правата на третото лице. Сделката между лицето Б и лицето В е действителна. – Лицето А има право да търси обезпечение за вредите, които е претърпял от прехвърлянето от симулативния приобретател. чл. 17 ЗЗД 4. Отношение между привидна сделка и прикрита сделка А. Видове симулация – абсолютна симулация – правните субекти не желаят да се породят каквито и да е било последици от сделката, а искат само да създадат привидност, че такива съществуват пред трети лица. – Относителна симулация – симулативната сделка се сключва, за да прикрие една друга сделка, чиито последици правните субекти желаят да се случат, но искат да скрият от трети лица. Б. Положения при относителна симулация – привидната сделка е изначално нищожна – прикритата сделка е действителна, ако отговаря на законовите изисквания и не съдържа някой от пороците, предвидени в чл. 26 – 33 ЗЗД – за третите лица до момента на разкриване на симулацията, ще действа привидната сделка. След разкриването й, отношенията ще се уреждат съгласно прикритата сделка и чл. 17, ал 2 и 3 ЗЗД 5. Подставено лице ( сламен човек) А. Понятие – подставеното лице е едно трето лице, което реално не участва в правната сделка по придобиването на права, но чрез неговото име, истинската страна по сделката се прикрива. Между подставеното лице и насрещната страна по сделката не възникват правни отношения. Между подтсавеното и прикритото лице не възникват представителни правоотношения. Сделката е симулативна независимо от знанието на насрещната страна, че лицето, с което привидно сключва сделката, е подставено. За удостоверяване на симулативността подставеното лице трябва да издаде на лицето, което прикрива обратно писмо. Б. Отграничения а/ подставеното лице ≠ скрит пълномощник За разлика от подставеното лице, скритият пълномощник извършва от свое име правните действия, възложени му с договор за поръчка или с комисионен договор, за сметка и в интерес на доверителя – другата страна по договора б/ двустранно подставяне ≠ едностранно подставяне За разлика от двустраннното подставяне ( сламен човек) при едностранното подставяне едно лице , сключва сделка от свое име и със свои средства, но в документа за придобиване на правото вписва чуждо име, без лицето, на което е това име, да знае за това. В този случай за третото лице възникват права след като то изяви воля, че желае да придобие правото. ВЪПРОС 52 Унищожаеми сделки поради недееспособност, грешка и измама Сделките сключени в случаите на недееспособност на някоя от страните, грешка или измама са унищожаеми и са уредени най-общо в чл. 27 ЗЗД чл.27 ЗЗД Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. 1. Недееспособност чл. 27 ЗЗД трябва да се тълкува ограничително във връзка с още няколко законови разпоредби. В общия случай, посочен в чл. 27 ЗЗД не трябва да бъдат включени: > сделките, сключени от малолетни или пставени под пълно запрещение лица са нищожни, а не унищожаеми. > чл. 73 ал. 1 и 2 СК: (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. >сделки, сключени от недееспособни лица, които не разбират значението и правните последици от този договор. Тези сделки са нищожни. >чл. 4 ЗЛС (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. > сделките, сключени от непълнолетни лица за задоволяване на текущите им нужди и за разпореждане със собственото им имущество – те са валидни. 2. Грешка в чл. 27 сделката, сключена при грешка, се обявява за унищожаема. В чл. 28 се уреждат положенията при такива сделки. А. Понятие за грешка – лицето, което извършва волеизявлението има неверни представи или не знае за обстоятелства, които са от значение за него при формиране на вътрешнта воля. При това основание има неосъзнато несъответствие между вътрешната воля и изявлението – ако лицето знаеше за действителното положение, то не би сключило сделката. Б. Грешки, които не се отнасят до сделките като основания за унищожаемост: – грешка в мотивите за сключване на сделката – грешка в шреценката на страната дали сделката е изгодна – грешка в пресмятането ( чл. 28, ал. 2 ЗЗД – подлежи на поправяне )- уговорена е единичната цена, но при извършване на калкулациите е объркана общата цена. В.Видове грешки, основание за унищожаемост на сделката – грешка в предмета на сделката ( когато се отнася до съществени качества – преценяват се според случая). Може да се отнася до: * фактически качества на предмета * правни качества на предмета – грешка в лицето – за сделки, сключени с оглед на личността – грешка в правните последици на сделката – грешка в количеството ( специална разпоредба в този случаи) чл. 210, ал 1 и 2 ЗЗД: (1) При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора. (2) Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора. Г. Последствия чл. 28, ал 3 ЗЗД Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката. Обезщетението е само за вредите причинени от сключване на унищожаемия договор, т.е. Удоволетворява само негативния интерес на насрещната страна. 3. Измама
Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|