1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право


Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие. Видове. Прекратяване. Преупълномощаване



страница18/19
Дата09.04.2017
Размер2.95 Mb.
#18768
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

59. Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие. Видове. Прекратяване. Преупълномощаване

Понятие за упълномощаването

Става дума за една формална едностранна сделка, главният юридически факт от който възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е необходимо.


Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име от едно друго лице (представител).

Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното.


Обикновеното пълномощно се дава, за да обслужи едно друго съществуващо правоотношение, за да облекчи упълномощителя в извършването на неговите правни действия.
Напр. договорното правоотношение, което формира съдържанието на главното правоотношение, е различно, доколкото по договора за поръчка длъжникът се задължава да извърши правни действия за упълномощителя. Но упълномощаването не е комисионен договор, тъй като при него комисионерът действа от свое име.
Често, за извършването на някакви фактически действия се налага да се извършат и правни, за които се налага да се даде пълномощно.

Оттук, разликите между упълномощителното правоотношение и главното правоотношение са следните:


а) упълномощаването е едностранно правоотношение
б) главното правоотношение винаги е договор. Напр. договорът за поръчка, който би могъл да е възмезден или безвъзмезден, може да бъде съчетан и с пълномощно;
в) от пълномощното правоотношение се поражда представителна власт, докато при главното правоотношение, в зависимост от типа на договора, биха могли да се породят различни права и задължения;
г) пълномощното правоотношение е насочено навън, към третите лица, докато главното е насочено навътре.
Изискванията, които се поставят към упълномощаването, са преди всичко изисквания към упълномощителя – напр. дееспособността (упълномощителят трябва да е дееспособен), докато за валидността на упълномощаването не е необходимо пълномощника да е дееспособен, но дееспособността е необходима, за да може той да извършва правните действия, които са му възложени.

Възможни са упълномощавания, по които едно лице да упълномощи няколко лица да го представят пред третите лица, като всеки от овластените може да извърши самостоятелно правните действия, за които е оправомощен (т.нар. колективно пълномощно) – 39, ал. 2 ЗЗД.


Възможно е обаче упълномощителят изрично да предвиди в пълномощното, че правните действия могат да се извършват само съвместно, т.е. само всички заедно ще могат да извършват правните действия, за които са оправомощени.
Преценката за валидността на упълномощителната сделка зависи само от гл.т. волята на упълномощителя. Пълномощното, веднъж дадено, не прекъсва възможността на упълномощителя да извърши и сам съответните правни действия.
Може да има и хипотези на отмяна на пълномощното, но в този случай трябва да се имат предвид правилата за отправянето на волеизявленията и тяхното достигане до насрещната страна – 13 и 14 ЗЗД.
Ако след даването на пълномощното, упълномощителят бъде поставен под пълно запрещение, то упражняването на представителната власт става невъзможно, защото на нейно място идва законната представителна власт, упражнявана от настойника. Ако пък упълномощителят бъде поставен под ограничено запрещение, то може да има упълномощаване, но вече е необходимо това да стане с попечителско съдействие, т.е. да се допълни и волята на попечителя към тази на поставения под ограничено запрещение упълномощител.
Действието на вече направените пълномощни преди поставянето на упълномощителя под пълно запрещение ще се запази, но остава открит въпросът за възможността за унищожаването на тези пълномощни на основание 31 ЗЗД (поради моментна недееспособност) във връзка с 44 ЗЗД.
Важно е да се каже, че забраната за упълномощителя да извършва някакви правни действия, е забрана и за пълномощника да извършва тези правни действия.

Начини за извършване на пълномощното

От гл.т. на начина на извършване на пълномощното, упълномощаването става по следните начини:


1. Изрично упълномощаване – тъй като тук упълномощителната сделка е адресна, се поставя въпроса за начина, по който тази представителна сделка трябва да е узната – това става било като пряко се упълномощи пълномощника, било, като се сведе до знанието на третите лица, с които пълномощника ще договаря, че именно той действа от името на упълномощителя, било като се направи едно публично разгласяване на пълномощното.
2. Конклудентно упълномощаване – по този начин упълномощаването става, като упълномощителят присъства на по времето и на мястото, когато пълномощника извършва определени правни действия. В случая упълномощителят не изявява изрично, а одобрява сделката, сключена от пълномощника.
3. Предполагаемо упълномощаване – този начин на упълномощаване се среща най-често при т.нар. представителни лица, които извършват действията от името и за сметката на лицето, което е собственик на някакво търговско заведение.

Форма на пълномощното

37 ЗЗД казва, че формата на пълномощното трябва да следва правното действие (сделката) за което се дава. Става въпрос за форма за валидност на упълномощаването. Разбира се има и изключения, които се допускат от закона. Напр., сделка, която трябва да бъде извършена в нотариална форма (напр. една покупко-продажба на недвижим имот), за пълномощното също се изисква нотариална заверка на подписите.


Поставя се въпросът, при неспазване на формата за пълномощното, която, разбира се, води до недействителност на упълномощаването, дали това ще повлече недействителност и на сключената сделка? Според съдебната практика отговорът е положителен. На обратното мнение е обаче проф. Кожухаров, който смята, че пълномощното не е част от сделката, поради което недействителността на формата му няма да доведе до недействителност и на сделката.

Видове пълномощно

От гл.т. на обема на предоставената представителна власт, пълномощното бива:


1. Общо пълномощно – при него не се сочат конкретно правните действия, които пълномощникът е овластен да извърши.
2. Специално пълномощно – при него са посочени конкретно правните действия или времето, за които трябва да бъдат извършени те от пълномощника.
Тук трябва да се направи една отклика на специалното пълномощно от изричното пълномощно – под последното се разбира специално пълномощно, което се дава за извършването на разпоредителна сделка (продажба, замяна, апортиране, ипотекиране, залагане). Тук възниква следният въпрос - когато е дадено изрично пълномощно за извършването на разпоредителни действия, то включва ли и право пълномощника да получи съответната цена, ако в изричното пълномощно няма изрична клауза за получаването на парите? Отговорът е, че в случая пълномощникът не може да получи цената и това ще бъде плащане на ненадлежен кредитор. Често изрично пълномощно се изисква за извършването на процесуално-правни действия.
Специалното пълномощно би могло да се даде и за извършването на действия на обикновено управление, т.е. не всяко специално пълномощно е изрично пълномощно.
От гл.т. на това, дали с пълномощното се дава за извършването само на едно или на няколко действия, пълномощните биват:
1. Еднократно упълномощаване
2. Многократно упълномощаване
Друго деление на пълномощните е на:
1. Срочно пълномощно
2. Безсрочно пълномощно

Прекратяване на упълномощаването

41 ЗЗД дава основанията за прекратяване на упълномощаването, които могат да се обособят в следните групи:


1. Оттегляне и отказ от пълномощното – това са едностранни волеизявления, като за оттегляне говорим при упълномощителя, а за отказ – при упълномощения. Тук, в тази група хипотези, при които се прекратява упълномощаването, последното се прекратява по волята на страните.
а) оттегляне на пълномощното – оттеглянето на пълномощното би могло да стане изрично (до пълномощника, до третите лица, с които договаря или публично), с конклудентни действия и предполагаемо (с постановяването на забрана на едно лице да извършва определени действия, като поначало прекратяването на главното правоотношение няма да доведе до прекратяване на представителната власт). Оттеглянето на пълномощното е неформална сделка.
Трябва да се спомене, че само прекратяването на представителната власт на преупълномощителя ще доведе до прекратяване на представителната власт и на преупълномощеното лице. Другите основания за отпадане на представителната власт на преупълномощителя няма да доведат до засягане на представителната власт на преупълномощеното лице, тъй като това е правоотношение между упълномощител и преупълномощено лице;
б) отказ от пълномощно – при него също се поставя въпросът за достигането му до насрещната страна, но то би било валидно, ако достигне и до третите лица.
При активната представителна власт няма нужда от отказ от пълномощното, тъй като пълномощникът просто може да не извърши правните действия, за които е оправомощен, докато при пасивната представителна власт отказът от пълномощното трябва да се направи.
2. Пълномощното се прекратява и със смъртта на упълномощителя/пълномощника/прекратяването на юридическото лице – това прекратяване на пълномощното действа ex nunc, като извършените вече действия трябва да се приемат от насрещната страна.
3. Пълномощното се прекратява и при поставянето под запрещение, като тук се има предвид поставянето под пълно запрещение и то след назначаването на законов представител.
4. Пълномощното се прекратява и ако е било за даден срок и последният изтече; пълномощието се прекратява и с извършването на действието, за което е дадено и т.н.
Действието на прекратяването на пълномощното се свежда до невъзможност дадена представителна власт да се упражнява. Прекратяването на пълномощното също трябва да достигне до насрещната страна.
41, ал. 2 ЗЗД предвижда, че прекратяването на пълномощното не се отнася (не засяга) онези трети добросъвестни лица, които са договаряли с пълномощника, комуто е прекратена представителната власт. Добросъвестността на третите лица ще се обори, като се докаже, че прекратяването на представителната власт е достигнало или пък при грижата на добър стопанин би могло да достигне до тях. Третите лица са недобросъвестни, ако прекратяването на представителната власт е подлежало на вписване, вписано е и те са преговаряли с пълномощника след вписването.

Преупълномощаване

При преупълномощаването става въпрос за една правна сделка, извършена от лице, което вече има представителна власт (т.е. от упълномощения), т.е. упълномощеният по една сделка, се явява преупълномощител по една последваща сделка.


Преупълномощаването представлява чисто упълномощаване, но с тази разлика, че лицето, което преупълномощава вече притежава представителна власт, като преупълномощителят не прехвърля представителната си власт, а учредява една нова представителна власт. Преупълномощаването е възможно само, ако преупълномощителят има представителна власт и то, ако неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона, т.е., ако упълномощаването е доброволно (договорно).
Три са лицата, които участват в преупълномощаването, но преупълномощителната сделка предполага две лица за учредяването й (това са упълномощеният и преупълномощеният). Действието на така създадената представителна власт обаче, се заключава в директното правоотношение между преупълномощеното лице и първоначалния упълномощител.
Преупълномощаването обаче не може да се извършва свободно по нашето право. Предвид личният момент 43, ал. 1 ЗЗД предвижда възможностите за преупълномощаване само в следните хипотези:
1. Когато упълномощителят е разрешил на пълномощника си да преупълномощава други лица.
2. Когато няма разрешение за преупълномощаване, е възможно то да се получи ad hoc, но в случая преупълномощаването трябва да е необходимо за запазването интересите на упълномощителя. Напр. такова преупълномощаване без разрешение от страна на упълномощителят е възможно при договора за поръчка по 283, ал. 2 ЗЗД.
Тъй като става въпрос за упълномощителна сделка, изискванията за формата на преупълномощаването ще бъдат тези по 37 ЗЗД.
Правоотношение между упълномощителя и упълномощения – тук става въпрос за създаването на една първична представителна власт и само наличната на валидна такава ще даде основание за възникването на вторичната представителна власт (преупълномощаването). Независимо обаче, дали упълномощителят е получил разрешение да преупълномощава или това става поради необходимостта да се защитят интересите на упълномощителя, упълномощеният е длъжен незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномощаването – в противен случай той отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия (43, ал. 3 ЗЗД).
Одобряването на така дадена представителна власт не е необходимо, тъй като преупълномощителят не действа като мним представител – одобряване е необходимо само, ако преупълномощеният е действал вън от дадената му представителна власт. Това е така, защото упълномощителят може винаги да оттегли представителната власт.
Правоотношение между упълномощителя и преупълномощеното лице – предпоставка за валидност е преупълномощителят да има валидна представителна власт, но тук представителната власт на преупълномощеното лице възниква за упълномощителя.
Обикновено има едно основно правоотношение, което се обслужва от една упълномощителна сделка и това отношение съществува между упълномощителя и упълномощения. Когато се дава преупълномощаване, обикновено то се съпътства със създаване на основно правоотношение между преупълномощеното лице и преупълномощителя. Основното правоотношение между упълномощителя и преупълномощителя също се установява чрез действията на преупълномощеното лице.
Правоотношение между преупълномощителя и преупълномощеното лице – поначало между тях не възниква основно правоотношение, тъй като преупълномощеният действа направо от името на първоначалния упълномощител.
Основание за отнемането на представителната власт на преупълномощеното лице е само отнемането на представителната власт на преупълномощителя, докато другите основания за отпадането на представителната власт (дееспособност, смърт и пр.) на преупълномощителя не водят до прекратяването на представителната власт и на преупълномощеното лице.
Прекратяването на преупълномощаването е в почти същите хипотези, както и за упълномощаването, като упълномощителят може директно да оттегли представителната власт и на преупълномощителя и на преупълномощеното лице.

60. Действие от чуждо име без представителна власт – последици. Потвърждаване и последици

Тази хипотеза е уредена в 42 ЗЗД, но и в 301 ТЗ, като разрешенията са различни.



Понятие
При действието от чуждо име без представителна власт има едно лице, което действа без представителна власт като мним представител (falsus procurator), още едно лице, което е мнимо представлявано и едно трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или извършва правни действия.
Хипотезите, при които е налице мнимо представителство са различни:
1. Когато въобще не е имало представителна власт.
2. Когато е имало представителна власт, но тя е отпаднала с действие ex nunc, т.е. оттеглена е представителната власт.
3. С навършването на една определена възраст от лицето (18г.), което вече няма нужда да се представлява, тъй като е напълно дееспособно.
4. Когато представителната власт е отпаднала ex nunc поради унищожаване на сделката.
5. Представителна власт липсва и тогава, когато мнимият представител се представя за представител, без въобще да има представителна власт между него и представлявания.
6. Мнимо представителство има и тогава, когато представителят е надхвърлил границите на представителната власт.
Трябва да се каже, че мнимото представителство се различава от едностранното подставяне – докато при последното едно лице сключва правна сделка от свое име и за своя сметка, но в придобивния документ се вписва името на друго лице, като се разчита, че лицето, вписано в придобивния документ ще одобри сключената сделка, то при мнимото представителство е налице сключване на сделка/извършване на правни действия от един мним представител от името и за сметката (в интерес) на мнимо представлявано лице.
Мнимото представителство се различава и от воденето на чужда работа без поръчка.

Последици от мнимото представителство

За да се изяснят последиците, които настъпват от представителната власт, е необходимо да се изследват правоотношенията, които възникват при него:


1. Сделката в отношенията между мнимо представлявания и третото лице – ако имаше действително представителна власт, то по силата й, правните последици от отношенията между представителя и третото лице би трябвало да задължат/да породят права за представлявания. Но тук, поради липсата на валидна представителна власт на представителя, правни последици за представлявания няма да настъпят.
Според някои автори, тук се касае за нищожна сделка, като само за нея (като изключение) е възможно в резултат на потвърждаване тя да се санира. Според други цивилисти в случая сделка въобще не е сключена, т.е. тя е нестанала, защото липсва не прости волеизявление, а липсва и страна (представлявания).
Обикновено обаче обяснението на правните последици от една такава сделка, се дава с висящо недействителните сделки – при сделката, сключена от мним представител състоянието е такова, че сделката би могла или да стане напълно нищожна, или би могла да стане напълно валидна. Нещо повече – тази хипотеза не може да се подведе под 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като при сделките с незавършен фактически състав, чиято нищожност се урежда там, става въпрос за направено волеизявление, засегнато от някакъв порок, докато тук воля изобщо няма. При сделките с незавършен фактически състав е възможно последващото добавяне на волеизявлението с действие ex nunc, докато тук ратификацията има действие ex tunc. От това следва, че волеизявлението по една сделка от чуждо име без представителна власт не е опорочено, волеизявление въобще липсва. Т.е. това е висящо състояние, като по този начин се оборва това схващане (макар и изключение от принципа), че нищожни сделки могат да се санират.
Няма обаче да има висяща недействителност при прекратяването на представителната власт, когато прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на третите добросъвестни лица (41, ал. 2 ЗЗД) – т.е. в случая мнимо представляваният ще бъде принуден да приеме правните последици от една такава сделка.

Ратификация (потвърждаване) и последици от нея

За ратификация говорим, когато действията на лице без представителна власт бъдат в последствие потвърдени от лицето, за което уж е действало и то с обратна сила. Докато конфермацията при една унищожаема сделка представлява волеизявление на действителния правоимащ, където едно лице е действало от свое име и в свой интерес, но представяйки една чужда вещ за своя.


Последицата от ратификацията е, че ще направи сключената без представителна власт сделка валидна. Докато при конфермацията (одобряването) хипотезата е друга – едно лице действа от свое име, като се представя напр. за собственик на една чужда вещ. Тази унищожаема сделка ще породи правно действие, ако истинският собственик на вещта даде одобрението си за нея. Тук това одобрение ще прояви действието си ex tunc, като се запазват като страни по сделката онзи, който се е представял за собственик на вещта и третото лице. Докато ратификацията представлява едно едностранно волеизявление на мнимия представляван, с което той потвърждава извършените от мнимия представител правни действия.
Основният спор тук е, дали ратификацията създава тепърва представителна власт или такава представителна власт не се създава. Проф. Павлова твърди, че не възниква такава представителна власт. Но потвърждаването като едностранна сделка означава, че не се очаква насрещното волеизявление нито от мнимия представител, нито от третото лице.
42, ал. 2 ЗЗД казва, че могат да се потвърждават всякакви правни действия, включително и такива, които нямат качествата на договори. Не е допустимо обаче да се потвърждават само част от извършените без представителна власт правни действия – те трябва или изцяло да се потвърдят, или да се откаже ратификацията им.

Форма и действие на ратификацията

Доколкото в 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД изрично е казано, че потвърждаването трябва да бъде извършено в същата форма, каквато е формата на упълномощаването за сключването на договора, то това е изискваната от закона форма, под която може да се направи потвърждаването.


Ратификацията действа с обратна сила, но 42 не казва нищо относно действието на потвърждаването. Тук и без изрична разпоредба на закона, действието на ратификацията е ex tunc, тъй като потвърждаването е едно обуславящо волеизявление, с нея не се навлиза в съдържанието на уговореното между мнимия представител и третото лице. Чрез ратификацията мнимият представляван просто приема, че действията, които са извършени от мнимия представител, ще настъпят в правната му сфера.

Срок за извършване на ратификацията

Когато мнимият представляван мълчи, това създава определена несигурност, която би могла да се избегне по следния начин:


1. Било, когато мнимият представител поиска в определен срок мнимо представляваният да потвърди или не сделката.
2. Било, когато третото лице каже, че вече няма правен интерес.
301 ТЗ обаче дава друго разрешение за срока, в който трябва да се извърши ратификацията – когато едно лице действа мнимо от името на търговец се смята, че търговецът е приел действието, ако не се възпротиви незабавно след узнаването. Тук мълчанието като изключение е приравнено на съгласие. Тук няма и срокове, давани от третото лице за одобрение на сделката.
Ако правните действия на мнимия представител не бъдат потвърдени (по 42 ЗЗД/301 ТЗ), то сделката ще е нищожна в отношенията между мнимия представител и третото лице. Ако правните действия бъдат потвърдени/има мълчание, то правните последици обвързват с обратна сила патримониума на мнимо представлявания.
Правни последици между мнимия представител и третото лице – тук сделката също няма да има действие, тъй като мнимият представител действа от чуждо име и следователно и с представителна власт, и без нея, представителна власт между двамата няма.
Възможно е обаче, когато стане ясно, че мнимо представляваният няма да потвърди, мнимия представител да приеме правните последици да настъпят за него. Тук третото лице няма да има правото да търси обезщетение, дори и да е добросъвестно.
Ако ратификация от страна на мнимо представлявания не последва, а мнимият представител също не желае правните последици да настъпят за него, то третото лице може да търси само негативни вреди от насрещната страна. Отговорността е за предварителен договор и това несключване на сделката все пак причинява някакви вреди на третото лице (най-малкото разноските по очаквания договор). Правоимащо да си търси обезщетение за негативни вреди е само добросъвестното трето лице.
Тук има една разлика – докато при пред договорната отговорност лицето, от което се търси отговорност трябва да е виновно, то тук, при мнимото представителство, не е задължително falsus procurator да е действал виновно.
Правни последици между мнимо представлявания и мнимия представител – правните последици между двамата ще се сложат по различен начин в зависимост от това, дали последва ратификация или не.
Ако има потвърждение, то отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания ще бъдат както напр. по един договор за поръчка.
Ако не последва потвърждение, следователно извършените правни действия няма да имат никакви правни последици.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница