1. Понятие за Кр-ята. Социална роля, предмет и система на криминологичното познание



страница1/2
Дата09.04.2018
Размер405.61 Kb.
#64654
  1   2
1. Понятие за Кр-ята. Социална роля, предмет и система на криминологичното познание.

Криминологията е самостоятелна наука за: престъпността като социално-правно явление, нейните причини, условия и връзки с др. явления, вътрешната структура, закономернос- тите и тенденциите, личността на престъпника и жертвата на престъплението и мерките за превенция. Благодарение на нейното развитие криминологията разширява кръга на своите интереси, задълбочава аналитичността на присъщото и познание, формира се като наука за целия сложен комплекс от проблеми, свързани с престъпността и ограничаването на същата. Вътрешните противоречия във всяко конкретно общество, когато се изострят и останат неовладени от адекватна управленска намеса, стимулират криминална активност у неговите членове. Нейната основна социална роля е да съдейства за усъвършенс- тването на човека и за просперитета на обществото чрез освобождаването им от негативни отклонения, се реализира посредством решаването на редица задачи, свързани със специфичния й предмет. Системата на Кр-ята до голяма степен характеризира 3 основни модела за практическото оползотворяване на криминологичното познание: 1 от тях – моделът на контрола изхожда от разбирането, че поведенски коректив могат да бъдат външните въздействия като арест, присъда, изтърпяване на наказание, поощрения и др. такива мерки на третиране; 2 – медицинския модел разглежда правонарушителя като пациент, който лошо се приспособява към обкръжението и се нуждае от психотерапия, индивиду- ален подход,съвети и др. форми на помощ;3 от тях-социоген ният модел изисква промяна на социалните и икономически условия, чиито продукт е правонарушителят, включително и на микроравнище /сем. среда лош приятелски кръг, тежко материално състояние и т.н./.И трите модела практически, макар и в различна степен са насочени към ефикасно реша- ване проблемите на борбата с престъпността. Системата на криминологичното познание включва обща и особена част. Общата част разглежда въпроси за: същността на самата наука и криминологичните изследвания, феноменологията и детерминирането на престъпността, личността на престъпни- ка и механизмите на индивидуалното престъпно поведение, превенцията и др. средства за ограничаване на престъп- ността. Особената част е систематизирана по два основни критерии: 1 – според личността /съобразно първия критерий тя обхваща въпросите за рецидивната, младежката, груповата и организираната престъпност/ и 2 – според предметната структура на престъпността /според втория критерий тя обхваща насилствената, икономическата и непредпазливата престъпност/. В насилствената са включени и случаите на сексуална агресия, при непредпазливата – престъпленията по транспорта. Отделено е специално място за корупцията и за алкохолно повлияната престъпност, поради широкото им разпространение и трудностите на борбата срещу тях в България. Освен това се разглеждат международните стандарти на ООН за контрол на престъпността и третирана на правонарушителите, както и актуалните проблеми относно практическото сътрудничес- тво между държавите в борбата с наркотрафика, тероризма, злоупотребите с власт и др. форми на транснационалната престъпност.

Отграничение и взаимодействие на криминологията с други науки.

Има различни схеми, съобразно критериите, при разглеждането на отграниченията и взаимодействието на криминологията с другите области:1съобразно групирането на тези области в общата система на науките;2.съобразно оценката на интереса им към престъпността;3.според подхода към изследване на тези проблеми.Групи на основните обществени науки- философия, социология, управленски, икономически и правни.1.философия-изследва престъпността от най- общ план, на основата на категориите добро-зло, нормосъобразно и отклоняващо се поведение, за значението на материалните условия на живот и субективните личностни качества в криминологичната етиология. 2.социология-изучава изучава престъпността и други социални феномени навън/ във взаимодействие с останалите елементи от социологическата система/ Не взима отношение към съдържанието, структурата и подходите на криминологията.3.управленски науки-взаимодействат с к. Относно превенцията и борбата с престъпността на всички управленски нива-национално, регионално, отраслово идр.4.Икономически науки-взаимодействат с к. При оценяване на икономическите фактори за користното и обща престъпност, за “икономиката в сянка” и к. Деформации в стопанската дейност, изясняват материалните интереси при личности и групи и при мотивирането на престъпно поведение, икономическите мерки за граничаване на престъ- пността.5.наказателноправна наука- К обогатява наказате лнопроцесуалните принципи и правила, подпомага усъвърше нстването на конкретни норми и правила чрез изследване на ефективността им,чрез нея се разработват проблемите на превенцията по конкретно наказателно дело в различни стадии на процеса, както и за причините и условията за извършване на престъплението.Данните и фактите съдържа щи се в определени дела са источник на информация за анализи, обобщения и изводи при криминологичните изслед вания.6.криминалистика-занимава се с методиката, техни ката и тактиката за разкриване и разследване на конкретното престъпление. Тя заимства знания относно причините, усло вията и мотивите на престъплението и личността на извърш ителя.К помага на криминалистиката при по- дълбокото вникване във формите и начините на престъпната дейност, в похватите на конкретните правонарушители и типилоги зиране и в разработката на превантивни мерки. 7.пенология, пенитенциарна наука/наука за наказателно- изпълнителното право/според някои автори е част от криминологията , а според други – от наказателното право.Предмета й донякъде се покрива с този на криминалис тиката- относно девиантната личност/ упадъчна/ и нейната реасоциализация. Тя изследва само осъдения,, като неказател ноправно определение и пенитенциарно понятие/ изправите лен , затворнически/.Обобщения изследователски материал за личността на престъпника спомага за разработване на методики приложими в стадиите на изпълнение на наказани ето и последващия период. П. изследвания подпомагат к. при опознаване на личността на нарушителя и мерките за кориги ране на отклоняващото поведение.8.наказателна/ съдебна/ статистика-дава обобщени данни за престъпленията и осъде ните през даден период и системата за статистическо наблю дение.К. подпомага ст. при усъвършенстване на постановки те, методите на групиране и анализи на информацията.

9.останалите правни науки-влизат във взаимодействие по определени проблеми., но връзката е посредствена, далечна
2 3 4в.Възникване и развитие на криминологичната мисъл.Биологично, биосоциално и психологическо направление.

Наченки на криминология има още в древността.Аристотел-в “Политика” определя личностните фактори за отделното престъпно деяние.Той отчита мотиви като отмъщение, завист, егоизъм и др и задълбочава анализа си , като търси за сблъсъка на “порочната воля” със законите на държавата и предписанията на боговете.Той посочва лошото материално състояние като фактор провокиращ враждебност. Монотоистичните религии налагат своите религиозни кодекси в поведението на хората.Те оказват влияние на средновековното законодателство.Томас Мор-според него престъпността се дължи на неправилно обществено устройство., на лошо материално състояние.Томас Хобс-обяснява човешките реакции с дразнители предизвикващи стремежа към приятните неща и избягване на лошите. Прокламира идеята за силна централна власт.Бенедикт Спиноза-според него хората създават държава и закони , с които се регулират егоистични и противопоставящи се апетити,и за гарантиране на свободата , а не на господството.Шарл Монтескьо-той е против деспотичната държава и е за недопускане на престъпленията, които са по- важни от санкциите и е за справедливо и хуманно отношение.Опитва се да обясни етиологията на престъпността , но греши като поставя географският фактор на първо място.През XIXв. Криминологията се налага като отделна наука.Основоположници на криминологията могат да бъдат смятани:Чезаре Ламброзо-Той предлага класификация на престъпниците в следния вид:1родени престъпници. 2.душевноболни престъпници.3.пристрастни престъпници4.Случайни престъпници. Е. Фери-той отдава внимание на превантивните мерки за борба с престъпността., а в лицето на държавата вижда основен инструмент за подобряване на жизнените условия на хората.Биологично, биосоциално и психологично направление.1.Теория на наследствените предразположения- според нея се наследява и нагласата за престъпление/Ленц, Ланге, Кинберг и др/- изследват поколения , за да докажат тезата си, проучват отклоняващото се поведение при еднояйчните близнаци;


История и съвременно състояние на криминологията в България.1.Първи български криминолози Кръстьо Раковски—медик, прави остра критика на биологичната направление. Той прави категорични изводи:роденият престъпник не е типологично обоснован/ такива признаци могат да се намерят и при други индивиди/; чосто повтарящите се признаци при престъпниците не играят роля в престъплението, защото причината е от по- висок разряд;обществото с недостатъците си и противоречията само създава престъпниците.2.През 30 и 40-те години най- ярките представители са:Никола Долапчиев- юрист, оказал влияние при определяне предмета на крим. И взаимодействието й с наказателноправната наука.Не приема дословно правилата на класическата школа, Ломбровския позитивизъм.Според наречената от него “етиолого-юридическа школа” престъплението е плод на действието на престъпника и околната среда- което е нещо сложно, разнообразно и динамично.Личността е сбор от наследени,вродени и придобити качества, а околната среда- от природни, физически и обществени условия, взети количествено, качествено и във взаимна обусловеност.

Криминологичните възгледи на Долапчиев са основа за тиоретични и емпирични изследвания.Иван Хаджийски –адвокат, социолог и народопсихолог.За него престъпността е детирминирана от от капиталистическите обществени отношения в Б-я.Като криминогенни фактори са глад, нищета, лумпенизирането на работниците и дребното селячество.Критикува правораздаването и затворното дело като причина за рецидивизъм.Прави проучвания в/у добро- зло, престъпно- не престъпно. В “Народен наказателен кодекс” той застъпва резултатите от изследването на народопсихологията за правно- на правно, за добро и зло.и посочва списък с криминнализираните в Б-я престъпления, включва и лоши прояви, като доказателство за нравствената взискателност на съвременниците си.- плетеница от нравствени и религиозни представи за непозволените деяния.3.След 09.09.44г.- настъпва застой в развитието на крим. наука.Киселинчев, Цонков, Ненов и др. се придържат към официалните възгледи.Ненов по наказателно право включва някои криминологични моменти.Лютов, Хинова, Каракашев и др. от по- късния период отбелязват постепенно приближаване до модерните тогава европейски и световни виждания в областта на крим.В края на 60-те години практикуващи юристи започват опити за криминологични проучвания в отделни райони на страната и по видове престъпност.Последвани са от социолози и психиатри. През 1967г. е изграден Съвет криминологични изследвания при Главна прокуратура, като междуведомствено звено. През 1968г. се изгражда ведомствен Институт по криминалистика към МВР., който се занимава с изследователска дейност, адаптиране на методики, и разработване на собствени.Крим. тематика навлиза в плановете на Института за държавата и правото при БАН, а по- късно и в Юридическия факултет на СУ.През 1070 г. е направена на първата защита на дисертация по криминология, излизо монография на Каракашев, на Хинова- за престъпността при малолетните, на Наумов- за социалната детирминираност.През периода 60-80години- СКИ и НИКК натрупват опит и се оформят направления според потребността на борбата с престъпността.С предмета на крим се занимават Фиданов, Каракашев, Айдаров и др.Изследват се причините и условията на престъпносттаи по обогатяване методиката на крим изследвания., проблеми отнасящи се до личността на престъпника, виктимологични изследвания и профилиране на отделни групи престъпления и групи престъпници.През 1986г.-се чредява Българска асоциация по криминология- с цел обединяване усилията на учени и специалисти, повишаване на квалификацията и съдействие в превенцията и борбата с престъпността.Чрез препоръки и консултаации на съответните органи.Излизат и списания и монографии на криминолози. Криминолози участват в международни конгреси и симпозиуми, както и се организират форуми в страната.



30,Теории на социалния детерминизъм. Електични теории. Нова/критическа/криминология.

Детерминизъм-у-е за необходимата закономерна връзка и причинната обусловеност на явленията и събитията в природата иобществото;у-е за закономерността и причинната зависимост на човешката воля.Социологичната направление в криминологията отчита екзогеннит фактори и определяя ролята им при формиране на личността на престъпника и средата при извършване на самото престъпление. Първи Монтескьо обръща внимание на това направление.1.Мнагофкаторна теория- създава се от последователите на Монтескьо.Тя въвежда широки стотистически изследвания като една от основите за опознаване на престъпността като социално явление.противопоставя се на крайностите на класическата школа и в биологичната и в биопсихологичното направление.Разработва проблема за множествеността на криминогенните фактори. 2.Марксистка школа-Доразвива социологичното направление. Разглежда престъпността като социално явлениепородено от класовото разслоение на обществото.

3.Теория за социалната дезорганизация Създадена от французина Дюркхейм и подкрепяна от американците Мертон , Тафт и Колдуел.Според нея- престъпността е нормално явление за всяко общество, стига да не надхвърля рамките на традиционния обем и тежест.

4Теория за деференциациалната асоциация-създадена от Съдърланд, според който поведението зависи от различните общувания, социалните контакти- семейства, преятелски кръг, професионални, етнически и др. групи, нрави и обичаи и ако то е негативно се достига до криминални отклонения.

5.Теория за стигматизацията—Бекър ,Ериксон ыХофман и др.Обществото определя престъпните прояви чрез вътрешно противопоставяне и взаимодействие м/у членовете. Няма трайни критерии кое е престъпно и кое –не, всичко зависи от оценката на господстващата в обществото прослойка която създава законите.Според нея девиант/ човек с отклонения/ е този ,който е аутсайдер, а отклонение е това ,което хората са заклеймили.

6.Електична теория-Според Баис поведението в обществото се диктува чрез насилие- политическо, икономическо, религиозно, административно и др., което е източник на престъпно поведение , при което човешката природа се деформира и се унаследява така изменена до фигурата на “роден престъпник”.

Правонарушителят е пациент .Изучават се инстнинктите,и мотивите за това поведение.



7.Нова криминология/радикална/ -принадлежат повече към социалното направление, но застъпват и биологичните и психологичните направления.Изследват причините за престъпността , социалните противоречия във всякакъв вид държави.

31в. Организация и методика на криминологичните изследвания. Видове изследвания. Криминологичните изследвания са едно от най-важните звена на връзката “наука-практика”. Без тях не е възможно да се реализират ефикасни мерки за ограничаване на престъпността. От организационно и методическа гледна точка те имат много общи черти с останалите социални изследвания. За да достигнат до реален резултат проучванията са необходими познания и методически средства от различни научни области. Инициативата, за да се започне криминологично изследване може да принадлежи на държавни органи, крупни фирми и др. За предпочитане е да не се подхожда инцидентно към проучвания по отделни теми, а да се практи- кува опера-тивно и перспективно планиране на изследва- нията. Така те ще бъдат посрещани поетапно главните потребности, ще се избегне дублиране и разнобоя между отделни институти и ще се осигури възможност за стандар- тизация на методики и съпоставимост на получените резултати.Успехът на криминологичното изследване зависи до голяма степен от начина, по който то е програмирано. Съставянето на програмата се предшества от сериозна предварителна подготовка, като:1запознаване с литературни източници,необходими за предстоящото изследване;2.запозн аване с криминалните проблеми в определения за изследване регион или съответна група престъпления, категория извършители и т.н.; 3.първоначално фиксиране цели-те и обема на изследването. Програмата съдържа “определяне целите и задачите на изследването,форму- лировка на проблемите, поставяне на въпроси, предположения и хипотези. Точното определяне на целта е предпоставка за построяване на цялата програма.Чрез определяне на задачи- те се конкретизира целта на изследването. Предметът и обхватът на изследването очертават неговите граници по съдържание във времето и пространството. Отделните части на програмата са тясно свързани. Не може да се определи целта и да се конкретизират задачите, ако не се мисли едно-временно върху изследователските хипотези.Да се определят целта, задачите и основните понятия на изследването, да се очертаят научните хипотези – всичко това е в първата част на изследователската програма. Във втората част се разработват пътищата и начините, за да се отговори на тези въпроси. Именно тук се посочват източниците на криминологичната информация, обекта и единиците на наблю-дение, а също и изследователските методи. Видовете изследвания подлежат на систематизиране според различни критерии, без да се пренебрегва основния, а именно обекта им. Те могат да бъдат констативни или прогностични с оглед на тях-ната цел и насоченост във времето. Още по–условно е отделянето на теоретичните /определят стратегията/ от приложните изследвания /в тях се поставят непосре-дствени практически задачи/. Крим-те изследвания биват изчерпателни или на опре-делена извадка в зависимост от това колко голям брой са единиците на наблюдение и дали може да се направят научнообосновани изводи, ако се обхване само част от тях. Тематичните изследвания позволяват да се разкрият по-пълно и подробно при-чините и условията за отделни видове престъпност и за различни категории извър-шители. Проучването на престъпността в отделен отрасъл или обект дава възмо-жност да се вникне аналитично в криминогенните фактори, да се открои и изследва типичната престъпност и да се открои и да се организират конкретни и целенасочени мерки за противодействие. Като отделен вид се очертават клиничните изследвания /на отделни групи от населението с повишен криминален риск в ретроспективен или проспек- тивен план/. Особено полезни са проучванията върху ефективността на апарата /респективно на мерките/ за борба с престъпността, т.е превенция, прогнозиране, планиран, дейността на следствените, съдебните органи, участие на обществеността.
32.Теоретични и практически проблеми във връзка с внедряването на изследователските резултати.

Предпоставките за усвояване на препоръките са:

-да са представени в приемлив за адресата вид;-да са ресурсно осигурени;да съответстват на традициите, стратегията, финансите ,организационните и технологични възможности на обекта на внедряване;-свързване на новите идеи с личностните фактори за успех;-доказано качество на извършените проучвания;-минимум нежелани съпътстващи последици от предлаганите мерки;-механизми за предотвратяване на нежелани странични последици

Прилагането на резултатите от криминологичната изследване има за цел усъвършенстване на борбата с престъпността.Това прилагане не е механично и безпрепятствено. Трудности при прилагането:

-създаване на организация,прилагане на сили и средства

-поради критичността на констатациите , те се приемат с неохота от тези които са засегнати от нея- държавните органи, длъжностни лица, делови среди и др.

инертността на гражданите при включване в общи инициативи;бюрократичнастта на държавни ръководители на различни нива;корумпираност и връзки с мафиотски структури на адресатите;прекалената натовареност на органите за борба с престъпността, непозволяваща обръщането на достатъчна внимание на изследователските препоръки;ниска криминологична култура на адресатите;

пропуски в изследователската разработка

Мерки за внедряване:

-научен контрол- в 3 части- теоретична, методическа и организационна- по него се следи за пълноценното осъществяване на препоръките и за ефективността им чрез текущи проверки

-активиране на гражданите и активиране на общественото мнение

-разширяване на международното сътрудничество в тази област

-въвеждане на модерни средства и прийоми

-стриктно придържане към внедрителската технология

-обвързване с икономически стимули и санкции

широко изучаване на криминологията в правните , икономическите, управленческите и педагогическите висши училища



-широка информационна култура на всички участници в иновационните процеси.

5. Понятие за престъпността. Престъпление и престъпност. Скрита престъпност.

Престъпността-исторически обусловено, закономерно проя вяващо се, отрицателно социално-правно явление,което засяга господстващите обществени отношения и социалните ценности, охраняеми с наказателно-правни норми.Понятието престъпност обхваща не всички негативно оценявани човеш- ки прояви. Необходима е и стриктна правова уредба относно кръга на деянията,които са престъпни.Престъпността несамо има своя динамика, като цяло,във времето и пространството, но и развитие в обема и структурата на съставляващи я видове престъпления. Състоянието на престъпността показва обема на съставляващите я престъпни прояви и нивото на разпространението им. При изследване на състоянието на престъпността трябва да се съобразяват различните източници и показатели, които го определят: наказателната статистика на влезли в сила присъди; сведения за прекратени дела поради амнистия или смърт на обвиняемия, освобожда- ване от наказателна отговорност; полицейска оперативна отчетност за регистрирани престъпления и др. Структурата на престъпността се дели на няколко подразделения: 1 предметна структура – тя се основава на критерия какъв е обекта на посегателство. Различаваме насилствена, користна, икономическа, общоопасна, екологическа и пр. престъпност; 2 – личностова структура – определя групите извършители според техните социално-демографски фактори /пол,възраст, образование, професия и т.н/; 3 териториална структура представлява – проявлението на престъпността като цяло или на отделни нейни съставки в различни региони. Динамиката на престъпността намира израз както в намалението или увеличението на общата престъпност, така също в променящото се съотношение между нейни отделни структури /расте рецидивна - намалява младежката и т.н/. Състоянието и структурата на престъпността, разглеждани в тяхната динамика, дават характеристика на явлението. Престъплението – обществено опасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.За обозначаване на тази част от престъпността, която не достига до регистрация и съд се използва термина скрита престъпност.Тя обхваща: 1 неразк ритата, недостигнала до знанието на надлежните органи престъпност; 2 разкритата но нерегистрирана престъпност; 3 разкритата и регистрирана престъпност, но останала без предвиденото в закона противодействие /осъдителна присъ да, мерки за обществен въздействие и др./ Много по-опасна е за обществото поради това, че не могат да се прилагат мерките за контрол и противодействие.За разлика от “наказаната”, скритата престъпност се развива като нерегули ран процес. Влиянието на безнаказаност върху дееца и обществото превръща скритата престъпност в самовъзпроиз- веждащо се в разширен мащаб отрицателно социално явле ние. Разнообразни са способите за измерване на обема и структурата на скритата престъпност.Те могат да се групи рат в два основни вида – общи и специални. Към общите методи се отнасят: проучване на общественото мнение за състоянието на скритата престъпност; вземане на експертни оценки от специалисти в полицията, следствие, прокуратура, съда;регистрационни данни за постъпили в здравни заведе- ния лица с наранявания или отравяния;съпоставка с официал ната статистика за пострадали лица от престъпни посегател- ства в определен период и район. Към специализираните методи се отнасят: съпоставка с растящата или намалява- щата активност на полицейските и др. органи по разкриването на престъпления, внезапни проверки в обекти, за които няма регистрирани случаи, но съществуват фактори за скритост. Към субективните фактори на скритост се причисляват: професионализъм и опит на извършителите; страхът от отмъщение на съучастниците, неудобство, нежелание или страх на жертвата да съобщи за престъплението. Мерките срещу нея са насочени към ограничаване обективните и субективни фактори които я стимулират.

7. Състояние и структура на престъпността в България. Данни за престъпността в света.

1Състояние на престъпността и тенденции. Състоянието на престъпността след Освобождението ене е сред тези с голяма престъпност, следва период през който тя се повишава до 1950г. след което е период на спад зе 4-ри десетилетия като коефициентът е около и под средното за европейските страни.От съдебната практика също не се получава точна къртина за явлението поради промени в законодателството, промана в активността на полицията и съдебната система,несъвършена статистика,, промана в нивото на скритата престъпност, и др. Започвал престъпен бум след 1990г-от 663/100 000 през 1989г нараства на 2646 /1992г.През това време се извършва промяна в методиката на регистрация/1991г/Скритата престъпност също повишава своя обем.Рязко спада противодействието на полицейския и съдебен апарат- спада коефициентът на осъдените лица на всеки 100 000 души от наказателно отговорното население според броя на участниците. Фактическата криминална активност е много по- висока от отразената в статистиката. Повишил се е коефициентът на скритост при стопанските престъпления- длъжностни измами, безстопанственост, спекула, контрабанда и др.От 13,6 през 1989г нарастват на 3,7 през1992г. , като санкционираните намаляват блроя си на фона на растящата престъпност.При криминалните- кражби, измами, убийства, изнасилвания, хулиганство и др.- разкриваемостта на извършителите намалява- от 81% през 1986г- на35% през 1992г.Престанаха да работят другарските съдилища, а комисията за борба с противообществените прояви премалолетни ограничиха обема на работата си

.2.Предметната структура- голям % от тях имат имуществените посегателства., като преобладават кражбите- 2/3 от тях са на лично и 1/3 на обществено имущество,взлом-55%/разкриваемост само 1/4/, квартирни кражби-24%, кражби на вещи от автомобили-13%, измами-3%. Сред посегателствата- най-много са тези на длъжностни присвоявания, документални измами, разграбване на селскостопанско имущество и др.Кражбите на автомобили достигнаха 58% през 1991г , а разкреваемостта е едва 23%Престъпленита против личността са под 1/10 от общата в страната.Увеличил се е % на умишлените убийства, като разкриваемостта им е 72%., телесните повреди са също увеличени- при разкриваемост 84%.Икономическата престъпност-длъжностни злоупотреби с обществено имущество, измами, изнудвания, безстопанственост, повреждане или унищожаване- като причинените вреди са за около 2,5 милиарда лева./1992г/Престъпления против брака, семейството и младежта—неплащане на издръжка, и др. Следват притежаване на оръжие и транспортните престъпления.3 Личностова структура на престъпленията-има по-висок дял на мъжете- 85% от всички извършители от годините.- криминалността му е много по-тежка, усложнена и разнообразна в сравнение с жените.Мъжете са преоблада- ващи и при рецидивистите. Женската престъпност също повишава % сиТова се обяснява с увеличаване на участието и в извънсемейна трудова дейност след 60-те г., с еманципа- цията им,. Нараства броя на джепчийките като обхваща целия възрастов потенциал., а сдъщо и извършителките на престъпления по непредпазливост./ като шофьорки, лекарки, аптекарки, операторки и др/Нараства броя на извършителките на стопански престъпления, участие в организирани престъпни групи,сводничество,спекула, кражби, измами и проституиране.Възрастова престъпност- не се отличава съществено от тази в други държави.При непълнолетните дела е 15%.- главно кражби, грабежи, изнасилвания, хулиганство,отнемане на автомобили, убийства.40-50годишните,50-60 год. и над тази възраст сравнително рядки поемат пътя на престъплението.Етничес ко- 53%-българи, 35%цигани, 6%- турци т. е. на 100 000 българи-500 криминално регистрирани,490-турци и 4472 цигани.Кратност—рецидивът за страната е 23-25%.Делът на лицата с ниско образование е 3 пъти по-голям от останалите,,,а хората които се занимават с елементарен труд- 4 пъти по-висок.4.Териториална структура—има превес градската престъпност.Разпределението на райони е неравномерно, като с най-висок коефициент са Ловешки, Бургаски и Сливенски, а с най- нисък-Смолянски.



5 Останалите структури—преобладаващи са умишлените, а непредпазливите са 10 пъти по- малк.По- висок % са тежките ,следват средно тежки и леки.6. Сравнителнеи дънни с престъпността в други .страни- в сравнение с другите държави до 80-те години % на престъпленията е нисък., като най-нисък е в Китайследва увеличение през годините след 1990 г. за Източноевропейските страни- поради смяна на системата.Неблагоприятната тенденция се отбелязва в цял свят поради глобализацията на криминалните процеси и активното им проявление в обществото, и др.


33.Класификация на причините и условията на престъпно стта.Социално-икономическо развитие и престъпност. При формулирането на научно издържани класификации относно причините и условията на престъпността се изхожда от техния определящо социален характер.Биологичните пред поставки играят значителна,но все пак подчинена роля,доко лкото качествата на личността на правонарушителя и конкре- тните негови поведенски актове се формират под въздействи- ето на обществените условия.Разгледани на глобално ниво криминогенните фактори в обществото произтичат от характерните за него вътрешни и външни противоречия. Водеща е ролята на вътрешните социални противоречия. Тяхното изостряне и несъответната управленска намеса за преодоляването им определя неблагоприятен ръст на престъп ността. Външните противоречия,макар и да имат поначало опосредствувано от вътрешните криминогенно влияние,при определени условия действат твърде интензивно.Така е напр. При упражняван икономически натиск от други страни, при активизиране на шпионажа,при диверсии и тероризъм,при безогледна информационна агресия,при военни действия.Според нивото на проявление причините и условията на престъпността може да се класифицират на ОБЩИ, които детерминират в цялост, ОСОБЕННИ за различни нейни структури/според кръга извършители,според наказателноправната характеристика на деянията/ и ЕДИНИЧНИ за конкретните престъпни прояви.Тази класифи кация всъщност съдържа в себе си останалите други катего рии с подчинено значение. Общите причини и условия са различни по съдържание и по начин на действие-икономичес ки,социални,организационни,културно-възпитателни, идеоло гически,биопсихологически.Те се проявяват в обществото главно на макро равнище,но също и в малките социални групи,а биопсихологическите-като съвкупност от определени индивидуални качества и особенности на едни или други категории извършители.Имат отношение към всички процеси настъпващи в престъпността:нарастване,намаляване, структу рни изменения и т.н.Причини и условия за конкретните прест ъпления са:материално състояние и начин на живот;недоста тъци в нраственото формиране на личността,ниско правосъз нание;особености на соматичното и психическото състояние на конкретните правонарушители;причини и условия свърза ни с конкретната жизнена ситуация и евентуално с поведени ето на жертвата от престъпното посегателство.

8.Личност на престъпника. Основни свойства, съставляващи нейната криминологична характерис тика. Маловръстният правонарушител.За психологията понятието „личност" отразява психо-социалния мир на човека и в своето съдържание то включва психическите процеси, състоя­ния и свойствата на личността, които харак теризират психиката на човека и в определена степен влия ят върху поведението му в обшеството.Престъпниците не са обединени от някакви национални, етнически, кла­сови или други социални признаци. Те не съществуват извън и незави симо от обществото. Макар да се характеризират (от гледна точка на правото и морала) с черти и признаци, които ги представят като особен социален тип, те са органи- ческа част от обществото, субекти на обществените отноше ния и обект на социално въздействие.Изходна позиция за съвременната криминология е третирането на лич­ността на престъпника като социален феномен. Социалната природа, соци­алното качество е главното, което характеризира всяка личност, в това число и „особената личност": „същността на „отделната личност" са не нейната брада, нейната кръв,нейна- та абстрактна физическа природа, а нейното со­циално качест- во и... държавните функции и т. н. не са нищо друго освен начини на съществуване и действие на социалните качества на човека". За­това личността трябва да се разглежда „съгласно своето социално, а не съгласно своето частно качество"2. Понятието „личност на престъпника" може да се определи по следния начин: това е категория в криминологията, която обхваща съвкупността от здания за типичните връзки, социалните и социалнопсихологическите при­знаци и свойства на извършителите на престъпления, вследствие на дефор­мираното им нравствено н правно съзнание, което характеризира тяхната антисониална насоченост и обуславя престъпното поведение. От общотеоретична гледна точка следва изрично да се отбележи, че структурата на личността на престъпника изразява интегралната и дифе­ренциалната същност на човека, която се проявява взаимносвързано в ней­ните три пласта: био-, психо- и социогенен.В своето единство те определят формалната страна от структурата на личността на престъпника, а съдържа­телната образуват тези негови признаци, черти и особености, които характе­ризират личността в негативен план. По своята същност, това са такива характеристики на личността, които показват престъпното намерение, анти-социалните мотиви, интереси, потребности, установки и т. н., като обусла­вят непосредствените причини за индивидуалното престъпно поведение на личността.


9 .Типология на престъпниците — теоретични основи и практическо приложение. Механизми на индивидуалното престъпно поведение. От практическа гледна точка, разглежданият проблем има значение прели всичко за: целенасочено изследване на личността на престъпника по кон­кретно наказателно дело; определяне на организацион но-тактическите за­дачи от оперативноиздирвателните органи на полицията по разкриване н предотвратяване на престъпленията; построяване на правилни тактически и организационни основи за разследване на престъпленията; задълбочено и пълно разкриване на причините и условията за престъпленията по конкрет­но наказателно дело; определяне на обществената опасност на дееца н до­казване на обективната истина по делото относно субективната страна на деянието; индивидуализация на наказанието; изграждане на цялостна систе­ма от мерки за предотвратяване н пресичане на престъпленията; правилно възпитание и превъзпитание на осъдените лица и т. н.Както при всяка класификация на предмети, свойства, признаци или явления, така и при типологията на престъпниците са възможни различни класификационни и типологични системи. Цялото тяхно многообразие обик­новено е резултат от различни критерии, в съответствие с които се изграж­дат класификационни схеми на признаците и чертите на личността на престъпника, а оттук и възможността за типологизиране на престъпниците. В наказателнопроцесуален аспект типизирането на престъпниците се извършва обикновено според отношението им към тяхното деяние (призна­ващи или непризнаваши се за виновни), както и съобразно наложените им от съда наказания - лишени от свобода и лица с наложени наказания, не­свързани с лишаване от свобода, и т. н.Криминалистнческата типология на престъпниците се основава на спо­собите за извършване на престъпления, т. е. съобразно системата от дей­ствия на престъпниците, насочени към подготовка, извършване и укриване на престъплението - взломаджии, джебчии, садисти и др.Пенитенциарната теория и практика определя типологията на пре­стъпниците главно според определения от съда режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода".Криминологическата система за типология на престъпниците се обуславя от предметното съдържание на криминологията,от нейните цели и задачи. Механизмът на детерминация на индивидуалното престъпно поведе­ние обхваща съвкупността от връзки и взаимодействия между външните социални фактори и вътрешните психически явления, обуславящи вземане на решение от личността за извършване на престъпление, насочващи и кон­тролиращи неговото изпълнение.Открояват се три основни и взаимоопределящи се етапа до изпълнителното деяние, които обуславят т. нар. пълна причина за конкретното престъпление.Първият етап включва процесите на формиране (под въздействие на социалните условия на микросредата) на антисоциалната насоченост на личността като основна и непосредствена причина за индивидуалното пре­стъпно поведение.Вторият етап непосредствено произтича от първия и обхваща процеса на формиране на конкретните мотиви и цели за извършване на дадено пре­стъпление.Третият етап е свързан с формиране на решение за удовлетворяване на индивидуалистичните потребности и интереси на личността по престъпен начин. След тях започват правно-релевантните действия, т. е. наказуемата престъпна дейност.

10 .Виктималогия.Сьщност и форми на взаимодействието "престъпник-жертва". Класифи кация на жертвите. Системи за обезщетяване.Виктимологична превенция. Виктимното поведение на пострадалия от пре­стъплението представлява своеобразно условие, което обективно благопри­ятства извършването му. Това е основното криминологическо значение на поведението на жертвата на престъпното деяние. Оттук произтича и производният научен проблем за профилактичното въздействие върху подобно поведение.Виктимологията, т. е. учението за жертвата на престъплението, е нераз­делна част от криминологическата наука.В релацията „престъпник - жертва" се преплитат различни потребно­сти, интереси и мотиви. В повечето случаи те са обществено укорими, но конфликтът между престъпника и жертвата, по повод на тях, е резултат глав­но на хипертрофирани мотиви у престъпника и пренебрегване на нравстве­ните оценки на жертвата. По принцип лековерността, доверчивостта, общителността, състрадателността, готовността за взаимопомощ и т. н. са добродетели на човека. Така те се оценяват от повечето хора, но понякога тези нравствени качества получават и негативна оценка - обикновено от лица с недостатъчна нравствена изграденост. Не случайно, жертви на много имуществени престъпления (грабежи, измами, изнудвания и др.), както и на насилствени посегателства (изнасилвания, блудства, убийства и др.) са лица, проявяващи прекалена доверчивост, състрадателност или по-разкрепостено в морално отношение поведение. В практиката обаче съществуват и обратни хипотези - жертви на престъпна дейност биват и лица, проявяващи наглост, грубост, дързост, избухливост, невъздържаност и т. н.Но така или иначе и при двете хипотези е налице проти­воречие в нравствени оценки, които благоприятстват престъпния конфликт между личности.Виктимното поведение, провокира решимостта у дееца за престъпна дейност. На основата на тези качества в условията на определена социална връзка между бъдещите „престъпник и жертва" възниква виктимната ситуация. Тя се изразява в действия, жестове, гласни разсъждения, нео­босновани клеветнически твърдения, демонстрация на сексапилност, на заможност н разточителство и т. н., които обективно провокират другиго към реализиране на неговите престъпни намерения - да извърши измама, изнасилване, грабеж или други престъпления с цел задоволяване на изврате­ните си потребности и низши мотиви.В генезиса на престъпното поведение внктимността на жертвата, изра­зена по описания или по друг подобен начин, изпълнява ролята на условие или на конкретен повод за извършване на престъпната дейност. Виктимност­та всякога е свързана с поведението на жертвата и вземане на решение от дееца за престъпна дейност.В криминологическата теория съществува и разбиране, съгласно кое­то виктимността се разглежда като крайната имуществена поляризация между хо­рата, сходството и разкоша, демонстрацията на превъзходство и разточи­телство от богатите пред мизерстващите и гладуващи хора, презрителното и парвенюшкото отношение на властващите и богатите над обикновените граждани, примамливите витрини и богато подредените щандове на луксоз­ни магазини в бедни страни и т. н. Всичко това, по мнението на някои криминолози, виктимизира личността, възбужда омразата, користта, завистта и отмъщението у хората, които единствено чрез престъплението изразяват своя стихиен протест, социален гняв и презрение към несправедливостите в живота.Според това становище виктимни са също безнаказаността на пре­стъпленията на богатите и управляващите, нарушенията на принципа за ра­венство на гражданите пред закона, бюрократизмът, безвластието, голямата безстопанственост, анархията и други социални недъзи.Освен нравствено-психическа характери­стика, тя може да бъде резултат н на недобро физическо състояние на човека -вродена психо-физнческа недъгавост, слепота, физиологична безпомощност, алкохолно опиянение, физическа преумора и т. н. Социалната безпомощ­ност на някои категории лица също има виктимологичен ефект - жертви стават например самотни и възрастни хора, деца.Към виктимност предраз­полагат и определени професии и рискови дейности - на касиери, шофьори, полицаи.Виктимността се определя и като своеобразна „вина" на пострадалото от престъпление лице. В наказателноправен аспект виктимното поведение при определени хипотези обуславя „съвиновността" на деянието, която с освованне се отчита от законодателството и доктрината.Виктимността обединя­ва и разединява престъпника и жертвата чрез престъпното деяние. Проблемът за виктимното поведение има значима научна стойност как­то от детерминистична гледна точка, така и с оглед на ограничаване на пре­стъпленията. Затова присъствието му в криминологията е осезаемо. Повече от една тре­та от всички престъпления в много страни са провокирани от аморалното или противоправното поведение на жертвата.В немалко случаи виктимността има латентен характер - особено при т. нар. рекет и при изнасил­ванията. Изключително широк масов характер показва виктимизацията в условията на първоначална капитализация в обществото. Типичен пример в тази насока е дейността на т. нар. пирамиди.



Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница