1. Понятие за търговско право. Тп в правната система. Отграничение на тп от сродни правни отрасли

8. Търговски регистър.

1. Терминът “търговски регистър” има няколко значения:

1.1. От една страна търговският регистър може да се разглежда като книги. Има различни книги, в които се вписват подлежащи на вписване обстоятелства (дневник, няколко вида регистри, азбучник и т.н.) Според Наредба № 14 във всеки ОС има 6 регистъра: 1) регистър на ЕТ; 2) регистър на ТД; 3) регистър на държавните и общинските предприятия и дружествата на обществените организации (вече е на изчезване); 4) регистър по ЗОЗ, в който се вписват залог на търговски предприятия и залог на дялове в ТД регистър на обезпеченията; 5) регистър на кооперациите, включва и ЖСК; 6) регистър на сдруженията с нестопанска цел и фондациите (по ЗЛС и по новия закон), а СГС има освен посочените и 7ми регистър – на политическите партии.

1.2. Освен това търговския регистър може да се като производство. Регистърното производство е охранително, тъй като не решава правен спор, а се оказва съдействие на молител. Регистърният съд извършва удостоверяване на подлежащите на вписване обстоятелства, а след това се извършва и вписване в съответните книги.

1.3. Търговският регистър може да се разглежда и като дейност, с която се дава възможност на третите лица свободно да преглеждат съдържанието на регистърните книги.

2. Правният режим на търговския регистър е уреден в чл. 3-6 ТЗ (правила по отношение има в ЗКооп.), регистърното производство е уредено в чл. 489-501 ГПК, правила за търговския регистър има и в Наредба 14 на Министерството на правосъдието за водене и съхранение на регистрите.

2.1. Предназначението на търговския регистър, разглеждан като производство (удостоверителна дейност) е съдът да извършва контрол за законосъобразност. Търговският регистър обаче може да се разглежда и като възможност 3тите лица да преглеждат вписванията. Следователно търговския регистър осигурява публичност. Публичността се изразява в:

1) всеки може да преглежда търговския регистър;

2) съдът е длъжен по искане на всяко лице да издава удостоверителни документи за вписани в регистъра обстоятелства (удостоверение за актуално състояние);

3) съдът е длъжен да издаде и препис от документите, представени в съда и от съдебния акт, с който се разпорежда вписването.

2.2. Разлика между лицата, които могат да искат вписване и които правят проверки. Лицата, които могат да правят вписвания са посочени от закона и са различни за различните видове търговци, но по принцип това е самият търговец и съдът служебно. Когато търговецът е търговско дружество вписванията се правят от управителния орган, ако дружеството е в ликвидация, легитимирани са ликвидаторите. При смяна на органите легитимиран е новият орган. Търговецът освен, че е легитимиран има и административноправното задължение да иска вписване – чл. 4, ал. 3 и в закона му е предоставен 7дневен срок. Вписване се иска, когато е настъпила промяна в подлежащите на вписване обстоятелства, а в случаите на търговци, които не са ТД, административното задължение за вписване важи и за придобиване на търговското качество. Задължението за вписване се отнася до т.нар. “оповестителни вписвания” – за онези правни обстоятелства, които имат значение и без да са вписани. Когато вписванията са конститутивни правилото на чл. 4, ал. 3 не важи (напр. при учредяването на ООД, ТД възниква от момента на вписването, т.е. то има конститутивно действие, при това положение търговецът не е длъжен да иска вписване, няма обстоятелство, което да е настъпило – вписването е елемент от фактическия състав). На практика съдилищата не прилагат принципно ал. 3, а и срокът се счита за инструктивен. Търговския регистър се води в окръжния съд по седалището на търговеца.

2.3. Какво се вписва юридически факти или правни последици от юридически факти. По-скоро правни последици, защото те не се променят. Това становище се приема и от практиката. До въвеждането на чл. 491а в ГПК в търговския регистър се вписваха само факти от действителността, а сега и определени документи. Между тях има разлика: обстоятелствата се вписват в регистъра, а по фирменото дело се прилагат писмено доказателство за вписването; относно документите в регистъра се отбелязва, че документът е представен, а във фирменото дело се прилага самият документ. Вписват се само нормативно определени обстоятелства, представят се само нормативно определени документи (нормативно означава със закон). Това е принцип, въведен с цел защита на търговския оборот. В регистъра могат да се впишат и други обстоятелства, но вписването ще е нищожно, подобно е и положението с вписванията направени от некомпетентен съд. Недопустимите “нищожни” вписвания се смятат за несъществуващи – 3тите лица могат да са задължени да правят проверки, но това се отнася само за нормативно определените документи. Има 3 групи обстоятелства, които подлежат на вписване:

1) Юридически факти, свързани с придобиването загубването на търговското качество. При ТД вписването на качеството търговец е конститутивно, а при ЕТ оповестително. Заличаването на търговец от търговския регистър – за ТД се прекратява правосубектността, а за ЕТ правосубектността не се прекратява той си остава физическо лице.

2) Обстоятелства, свързани с личността на търговеца, индивидуализиращи търговеца признаци: търговска фирма, седалище, адрес на управление, предмет на дейност, начин на представляване, управление, капитал.

3) Обстоятелства, които представляват изменение на обстоятелствата от втората група.

4) Други обстоятелства определени от закона – назначение на прокурист, откриване на клон, прехвърляне на търговско предприятие.

2.4. Самото вписване като производство започва по писмено искане (заявление на заинтересованото лице).

2.4.1. Съдът извършва контрол за законосъобразност като проверява първо дали вписването е допустимо. Тази проверка има няколко аспекта: 1) дали лицето, което иска вписването е легитимно; 2) дали съдът е компетентен да извърши вписването; 3) дали обстоятелствата, за които се иска вписване подлежат на вписване.

2.4.2. На второ място съдът прави и материална проверка на истинността на обстоятелствата, за които се иска вписване. По принцип тази проверка се извършва само въз основа на представените документи, но поради едностранния, безспорен характер на охранителното производство съдът може по своя инициатива да изисква допълнителни доказателства при недостатъчна доказаност или недостоверност на представените доказателства. В това производство могат да се изискват само писмени доказателства, въпреки че в охранителното производство по принцип се допускат и гласни. Това становище се възприема и от проф. Сталев. Ако все пак се впишат обстоятелства, които не съществуват се говори за неистински или “унищожаеми” вписвания. Под унищожаеми се има предвид вписвания, които могат да се заличат.

2.4.3. Съдът действа като административен орган с обвързана компетентност и може да:1) да допусне вписването; 2) да откаже вписването; 3) да допусне вписването на част обстоятелствата. Съдът не може да изменя обстоятелствата.

2.4.4. Съдът се произнася с решение за допускане на вписването и определение за представянето на документ. Решението е административен акт, което има 2 правни значения: 1) има установително значение, защото съдът установява наличието на обстоятелствата и 2) има и разпоредително значение, тъй като съдът нарежда на пазителите на съдебните регистри да извършат вписванията или да отбележат представения документ. Решението на регистърния съд няма сила на пресъдено нещо и подлежи на незабавно изпълнение. То може да се обжалва пред апелативен съд и ВКС, но тъй като става дума за едностранно производство може да се обжалва само от молителя и то само при отказ (иначе няма правен интерес).

3. Действие на вписването – правно значение:

3.1. Вписването по начало има оповестително действие – създава необорима презумпция за знание на вписаните обстоятелства. Оповестителното действие има негативна и позитивна страна:

1) От една страна (негативна) невписаните обстоятелства са непротивопоставими на 3тите добросъвестни лица, т.е. за тях невписаните обстоятелства се смятат за неизвестни. За недобросъвестните лица това правило няма значение, но добросъвестността се предполага.

2) От позитивна страна оповестителното действие се изразява в това, че вписаните обстоятелства могат да бъдат противопоставени на 3ти добросъвестни лица дори и да не са им известни, т.е. каквото е вписано се смята за известно на всички 3ти добросъвестни лица от момента на вписването.

Това оповестително действие има значение само относно търговските сделки. Оповестителното действие е от деня на вписването, преди 1996 г. за някои обстоятелства се изисква обнародване днес това го няма.  Според чл. 4а: Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Имат се предвид случаите, когато вписването е конститутивно.

3.2. Конститутивно действие – само, когато това е предвидено от закона. Конститутивно означава, че вписването е елемент от фактическия състав на осъществяването на дадено обстоятелство (напр. вписване на търговско дружество, вписване по чл. 231, ал. 3 и др.) Чл. 4а още веднъж показва, че конститутивните вписвания са изключение.

3.3. Вписването има и доказателствено значение. От една страна самото вписване доказва, че е било постановено решение на регистърния съд за вписване, а от друга страна (което е и по-важно) доказва съществуването на вписаното обстоятелство, т.е. вписването има материално-доказателствена сила. Тази материално-доказателствена сила важи спрямо всички и до доказване на противното вписаното обстоятелство се смята за настъпило.

3.4. Вписването има още едно значение, т. нар. “обществено доверие” – чл. 493, ал. 2 ГПК. Това значение се изразява в правната възможност на 3тите добросъвестни лица да се позовават на вписването, дори вписаните обстоятелства да не съществуват. Тук има разлика с оповестителното действие, защото то се отнася до знанието, а “общественото доверие” създава усещането, че вписаните обстоятелства съществуват. Смисълът от “общественото доверие” е най-вече в насока представляване на дружеството (ако се впише управител, който не е управител сделките сключени с него ще са действителни; ако се прекрати представителната власт на управител, докато това не се впише, сделките с него също ще са действителни).

3.5. Законодателя предвижда и други правни последици от вписването, които са специални.

1) Чл. 98, ал.2 предпоставя началния момент на давността от момента на вписването на прекратяването на дружеството или напускането на съдружник.

2) Чл. 153: На съдружниците могат да се правят изплащания поради намаляване на капитала само след като намаляването бъде вписано в търговския регистър и след като кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, са получили обезпечение или плащане. Тук вписването е елемент от фактическия състав, който поражда вземане за връщане на част от дела на съдружниците в ООД.

4. Обнародване – официално оповестяване произхождащо от регистърния съд. То се осъществява в ДВ и с него се съобщава на 3тите лица, че е извършено известно вписване. Обнародването е изключение и се извършва само, когато е предвидено в закона. Обнародването се прилага преди всичко за капиталовите дружества, с новия ЗКооп., са въведени хипотези на обнародване и при кооперациите. Когато се касае за капиталови дружества европейският стандарт е всички обстоятелства да се вписват и обнародват. В ДВ се обнародват: 1) вписаните обстоятелства – възпроизвеждат се най-съществените елементи от вписването); 2) представените документи – не се обнародва целя документ, а се прави съобщение, че е представен документ, като се посочват фирменото дело и вида на документа. Третото лице трябва да чете ДВ ако се занимава с капиталови дружества. Обнародването би следвало да стане в 15дневен срок, но това става с плащане на завишена държавна такса. Правилата за обнародване са, за да се създаде улеснение на проверяващия, ако има централен регистър те няма да са нужни. Действие на обнародването. През периода от 1991-1993 г. обнародването има всички ефекти на вписването – всички последици от вписването настъпват с обнародването. След отмяната на чл. 6, ал. 2 действието на вписването не се предпоставя от обнародването. Това е така, защото обнародването се извършва много време след вписването и тази разлика създава проблеми с оглед на правната сигурност. Обнародването има преди всичко информационно значение. Това обаче беше така до последното изменение на ГПК и новата ал. 4 на чл. 493, която гласи: При различие между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позоват на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство и придава действие на обнародването. На практика ал. 4 създава едно предимство на обнародваното обстоятелство пред вписаното (това предимство засяга само оповестителното действие на вписването, защото се говори за знание). Обнародването има оповестително действие при разминаване между вписаното и обнародваното. Тази алинея е последица от хармонизирането на българското право с първата директива на ЕС. За съжаление тя създава объркване, защото до сега обнародването не е имало значение, а сега се създава двойнствен режим.

Според Ал. Кацарски смисълът на ал. 4 е, че правилното вписване няма ефект, а неправилното има действие на “обществено доверие”. Оповестителното и конститутивното действие настъпват с вписването. Обнародването създава и второ действие на “обществено доверие”, като погрешното обществено доверие не замества първоначалното. Според него чл. 493, ал. 1 не се отнася за търговците след отмяната на чл. 6, ал.2 (чл. 493 е обща разпоредба за всички физически и юридически лица, която е дерогирана от ТЗ).

5. Заличаване на вписванията – уредено е в чл. 498: Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство, съдът заличва вписването и съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице. Обхванати са 3 типа хипотези – недопустимо, нищожно или неистинско вписване. Заличаване по неисков ред е недопустимо, ясно са посочени и лицата, които могат да искат заличаване.