1. Потребности, интереси и заинтересованост

От микроикономическа гледна точка е съществено да изясним мястото на потребностите в общия възпроизводствен процес, чрез който потребностите се превръщат в стимули за производство.

Потребността е обективно съществуващо състояние на необходимост от материални и нематериални неща и процеси за съществуването и развитието на живите организми. Така определена, потребността е абстрактна. Съществуват и конкретни потребности. Те представляват цялото многообразие от необходими неща за живота и по-конкретно за живота на човека, резултат са от историческото развитие и следователни са характеристика на самия човек, докато абстрактната потребност е присъща за животните.

Потребностите са основанието и движещият мотив за всяко производство – пряко или косвено. Потребностите са двигател на икономическото развитие непосредствено в по-малка степен. Те се превръщат в движеща сила главно чрез социално-икономическото си проявление като интереси.

Интересът е обществена форма на съществуване на потребността. Тук решаваща е ролята на съзнанието. Човек осъзнава както абстрактната потребност, така и разширяването ѝ, нейното конкретизиране. По този начин се проявяват формите на конкретната потребност, като например престижна потребност. Съзнанието и само участва във формирането на отделните потребности на базата на осъзнаване на необходимостта, а не произволно. Неговото място във формирането на потребностите е далеч по-малко отколкото обективно сложилите се обстоятелства, но тенденцията е към все по-широката му намеса.

Потребността е състояние, а не действие, но е подбуда към действие у животните и хората. При животните тя е единственият двигател, докато при хората се намесва съзнанието и по този начин потребността се превръща в осъзната потребност, значи в интерес. Интересът принадлежи само на човека, а не на животните. Той предполага наличието на чувства, воля, целеполагне.

Личният интерес е непрекъснатият стремеж на човека да развива себе си. Това развитие, разбира се, не е само икономически характеризирано, но най-напред е такова. Самият личен интерес е интегрирана величина, съставена от множество интереси, изразяващи множество потребности, които има всеки отделен индивид. И тъй като хората са различни, различни са и техните интереси. Все пак има интереси, които в същността си са общи, макар че предпочита различни съставки на храната.

Колективният интерес е най-доброто удовлетворяване на потребностите на колектива като цяло и потребностите на всички негови членове. Колективният интерес трябва винаги да се разглежда двояко като единичен (обособен) и като общ (интегрален). Всеки интерес от по-висок „етаж” включва в себе си тези от по-ниските „етажи”. Всеки колективен интерес трябва да се разглежда като единичен, когато съответният колектив е икономически субект, а като интегрален,когато е колективът е социален субект.

Общественият интерес е стремеж към най-доброто удовлетворяване потребностите на обществото. И той по аналогия с колективния интерес трябва да се разглежда като единичен и общ. В икономически план общественият интерес се проявява като държавен.

От икономическа гледна точка в основата на всеки интерес, разглеждан като обособен, стои обект на съответна форма на собственост: частна, колективна и държавна. Тя на свой ред е полето на свободни действия на съответния субект, следователно и при удовлетворяване на потребностите.

За да установим как се трансформират потребностите в движещата сила на икономиката, е нужно да включим категориите заитересованост и стимул. Заинтересоваността е такова състояние на условията на живот на хората (обективно сложило се и съзнателно устроено), което определя посоката и скоростта на движение на интереса. Заинтересоваността е обективан, но може да се изменя от индивида в определени граници.

Условията на живот са тясно свързани с потребностите и показват определена степен в тяхното задоволяване. Тези условия се съпоставят с желаното от икономическия субект ниво, при което може да има несъответствие. Решение на въпроса се намира в платежопособността.

Всеки стопански субект пречупва заобикалящите го условия на живот през своето съзнание, съпоставя това със своите желания и формира своя интерес. На основата на това той реагира по един или друг начин. Така се осъществява развитието.

Обектите на избор са стоки и услуги, накратко благата, които хората потребяват за лични и производствени цели. Ограниченията при избора са свързани с платежоспособността и вкусовете на потребителя. Платежоспособността е видимата страна, отглас на оскъдността на ресурсите, а вкусовете – на човешките потребности.

Стоките и услугите не са безплатни и следователно притежаването им е свързано с покупателната способност на дохода.

Второто ограничение са вкусовете на потребителя. Вкусовете на потребителя и изобщо неговото поведение е пречупено през две неща – потребностите и степента на тяхното задоволяване.

Потребителското поведение се променя, когато се променя цената на коя и да е наблюдавана стока. Съществуват закономернсти в потребителското поведение, които Джон Хикс обособява като две последици в потребителското поведение от промяната на цената ефект на заместването (промяна в количественото съотношение в потребителската кошница, който директно следва промяната на цената) и ефект на дохода (промяна в количественото съотношение в потребителската кошница, която индиректно следва промяната на цената – чрез изменението в реалния доход).

Ефектът на заместването означава, че при промяната на цените потребителят разширява потреблението на относително по-евтина стока и свива това на по-скъпата. При даден доход и цени на другите стоки покачването на цената ще свие потреблението ѝ, а намаляването – ще го разшири за сметка на останалите (ефектът е отрицателен).

Ефектът на дохода е промяна в потреблението, предизвикана от промяна на дохода вследствие промяна на цената. Повишаването на цената означава намаляване на реалня доход и обратно. Затова, разгледан самостоятелно, ефектът на дохода при нормалните стоки е положителен (понижена цена – повишен доход – повишено потребление; повишаване на цената – понижаване на дохода – намаляване на потреблението). При луксозните (превъзходните) стоки реакцията би трябвало да е като при нормалните (от известна граница на дохода нагоре). При малоценните – ефектът на дохода е отрицателен: намаляване на цената, повишаване на дохода – понижаване на потреблението.

На практика тези два ефекта съществуват едновременно във времето и пространството. При съвместното им действие по-силен се оказва ефектът назаместването. Това не създава проблеми (разнопосочно действие) при нормалните и луксозните стоки. Но при малоценните стоки съществува разнопосочно действие. При понижаване на цената чрез ефекта на заместването се увеличава потреблението на по-евтината стока, а чрез ефекта на дохода се стимулира намаляване потреблението на по-евтината стока. Но понеже по-силен е ефектът на заместването, то потреблението на малоценната стока също нараства. Или се получава: понижаване на цената, повишаване на дохода, повишаване на потреблението. Ефектът на дохода е елиминиран, а ефектът на заместването – заслабен.

Но теоретично могат да съществуват отклонения при някои малоценни стоки, наречени „стоки на Грифън”, при условие че имаме относително нисък доход. При тях, когато цените се намаляват, доходът се повишава повишава и би следвало потреблението да се повиши като резултат от двата ефекта, но става точно обратното. Тук надделява ефектът на дохода, който при малоценните стоки е: повишаване на дохода, намаляване на потреблението им. Ефектът на заместването е елиминиран, а ефекта на дохода отслабен.

Ефектът на заместването и ефектът на дохода са прагматичен израз на теоретичните заключения на модела и затова е изключително важно в практиката промяната на цените да се съобразяват с дела на стоката в потребителската кошница.

Използвана литература:
Ангарски, К. Теория и практика на данъците. С., 1992.

Атали Ж., М. Гийом. Икономиката на свободата. С., 1994.

Берякова, К., И. Пипев. Съвременни икономически теории. С.,1993.

Беров, Л. Стопанска истотия. С., 1999.

Благоев, В. Маркетингът в определения и примери. С., 1988.

Георгиева, К. и колектив, Микроикономикс. част 1, 2. С., 1991.

Герджиков, О. Коментар на търговският закон. Кн. 1. С., 1991.

Гълбрайт, Д. Анатомия на властта. С., 1993.

Гълбрайт, Д., Икономическата теория в перспектива. С., 1996.

Данаилов, Д., Фирмен финансов мениджмънт, С., 1994.

Исаксен, А. Как да разбираме пазарната икономика, С., 1994.

Кейнс, Д. Обща теория на заетостта, лихвата и парите. С., 1993.

Китанов, Н. За акциите и борсата. С., 1993.

Минчев, Д. Въведение в теорията на пазарното стопанство. Русе, 1996.

Миркович, К. Микроикономикс. Част 1, 2. С., 1992.

Миркович, К. Международен икономикс. Част 1, 2, 3. С., 1994.