1 Права на човека. Исторически преглед. Развитие на доктрината за естествено право



страница1/2
Дата15.08.2018
Размер208.5 Kb.
#79651
  1   2
1

Права на човека. Исторически преглед. Развитие на доктрината за естествено право
Доктрината за естественото право /ЕП/ е развивана още от Аристотел и Платон. Възгледа на Платон за идеите – “ с всичко реално има и свят на идеите – от реалните столове напр. И идеята за тях, към нормите които регулират човешките взаимоотношения и идеята за тези отношения. По принцип правото е вечно, неизменяемо и непроменимо. Човешките закони могат само да бъдат приближение към природния-естествен закон”.

Това разбиране за ЕП е влязло в някой НА. Развивайки идеята за ЕП са стигали до извода, че на него са подчинени и боговете. Дори те не могат да променят някои неща.



Християнските философи в новата история, които са развивали своите идеи върху връзката на божественото и земния свят, на практика също са се изявявали като представители на доктрината за ЕП, като ясно са посочвали бог като източник на това право и в божието слово изразявано чрез устата на пророците и 10те божи заповеди са формирани правила за поведение, представляващи си-ма от непроменими правила. Човешките закони не трябва да бъдат в противоречие, а трябва да се приближават до божествените.

По късно се появява школата на рационалистите с представител Хуго Гроци – те се приближават до гърците и смятат че има естествени закони, които дори бог не може да промени. – това е по времето на късното възраждане – 17в.

В Западна Европа възниква реакция с/у претенциите на католическата църква, която развива идеята, че папата е наместника- представител на бог на земята и това намира своите форми в опрощаването на греховете и инквизицията.

Рационалистите смятат, че съществува вечно ЕП, което не може да бъде променено от бог.

ЕП се развива и от някой философи - Джон Лок – основоположник на либерализма – 1718г. Развива възгледа за естествената държава. Разглежда естествената държава като една идеализация, като нещо, към което хората би трябвало да се стремят. В тази държава, хората са се обединили да живеят под едни общи закони, за да се гарантират на всеки един от тях основните човешки права, които са неотменяеми и неотменими и като такива основни човешки права той назовава правото на живот, на свобода и на собственост. Идеята за държавата е подчинена на идеята за съхранението и спазването на човешките права. От тук според Лок, ако властващите нарушат основните човешки права, то индивидите имат право да се разбунтуват и отхвърлят деспотичното им управление. В съвремието се вижда, как тази възможност се среща в преамбюла на всеобщата декларация за правата на човека /ВДПЧ/

Жан Жак Русо – развива възгледа за обществената воля. Чрез обществения договор, членовете на обществото обединяват своите воли в обществена воля и по-нататък всеки подчинява своята воля на обществената по силата на обществения договор. Носителя на тази воля е корпоративното тяло на народа и на тази воля принадлежи върховенството. Различните форми на държавно управление и институции могат да бъдат само изпълнители на народната воля.

2

Права на човека. Основополагащи декларации- магна харта, френска ДПЧ и гражданина, американска декларация за правата
Английската традиция за правата на човека е най широката и старата. Нейните основи се поставят с магна харта – споразумение м/у английския крал Джон и разбунтувалите се срещу произвола му барони /условно споразумение/ това е акт на самия крал. В основата на магна харта /голямата харта/ е че има права, които и краля не може да наруши-идеята на ЕП и по специално, тя гарантира правото на живот, в смисъл ,че никой не може да бъде лишен от него без постановена присъда, нито да бъде лишаван от свобода, нито да бъде малтретиран /освен в случаи на предателство/.

Заложена е още една концепция – за обвързаност на правото и задълженията- има текст че не може да се събират данъци без представителство. Този въпрос пряко касае цялото съсловие. По това време вече е съществувал съвет при краля, в който са били представени аристокрацията и градското съсловие. Те са плащали и данъци. Този текст подсказва, че селското съсловие няма защо да плаща данъци, ако не е представено в съвета.



17в. Във Великобритания се води борба за надмощие м/у краля и парламента. Има 2 документа:

1 – Петиция на правата – 1681г. се изброяват редица права на човека със съвременно значение – произволен арест, произволно задържане, нарушаване правото на свобода, и новия крал поема задължението да ги спазва.

2 – британска декларация за правата – петицията на правата решава, че парламента ежегодно определя средствата необходими за войската и по този начин ограничава властта на краля.

Почти по същото време английския парламент приема един закон “хабеас корпус” /да имаш тялото си/. Това е принцип, който е залегнал в последствие в американската конституция, както и е заложен във всички съвременни документи за правата на човека. Смисъла е, че всеки ако бъде задържан има право да поиска и да бъде изправен пред съдия и да обжалва законността на задържането си. Тук не се поставя въпроса дали той е виновен или не, а само – има ли законни основания за задържането или не. Закона предвижда съдията да определи срок за насрочване на делото по същество – без забавяне т.е. така да се даде гаранция срещу неправомерното задържане под стража.



Франция – великата френска революция- 1789 – френския парламент приема декларация на правата на човека и гражданите /ФДПЧГ/. Текста на декларацията е написан от Марат, но в нея може да се види отражение на идеите на Русо. Идеята за гражданството е водеща във френското просвещение. Част от френските просветители са разсъждавали за обществото което трябва да бъде установено след преустановяване съществуването на монархията – там имаме монарх и поданици – отношения на подчиненост и те развиват идеята за република в която всички са граждани с еднакви права и задължения. В тази декларация са провъзгласени редица права, които влизат в днешния списък на правата на човека – живот, свобода, свободен израз на мнение, подчертано е до къде се простират правата на всеки- “всеки има право да ползва всички права и свободи, които могат да бъдат ограничавани само до толкова, доколкото това е необходимо за да могат другите да се ползват от същите права и свободи. Ограниченията могат да бъдат само такива, каквито са предвидени в закона. Правото на всеки свършва там, където започва правото на другия. Правата не са неограничени и безусловни – редица от тях е необходимо да бъдат ограничени по силата на обществения договор за да не се достигне правото на един да доведе до ограничаване правото на друг. Има и безусловни права – свободата от робство, но има и такива, които в съответствие с днешните стандарти подлежат на ограничения – правото на изразяване; на мнения; на сдружаване.

Под влияние на британската и френската традиция се развиват идеите на американската. Там важно място заема декларацията за независимостта написана от Т.Джеферсън, приета е от конгреса на 13те съединени държави в Америка. Тук имаме пряка реализация на идеите на Лок: в началото се казва “ние смятаме, че са видни от само себе си истините – всички хора са създадени равни, а техния създател ги е дарил с неотменяеми права между които правото на живот, свобода и стремеж към щастие” – това е триадата на Джеферсън. Това са неотменяеми права – постигнато е равенството между хората на Франция. По нататък се вижда “защото трябва да се отделим от владението на краля” – в духа на Лок – ако правата на индивидите се нарушават, те могат да се надигнат срещу него. “ и за да се гарантират тези права, хората си избират управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните” – обществения договор.



Американска декларация за правата на човека- това са първите 10 поправки /добавки/ към американската конституция-1787г., декларация – 1791г.

1та добавка – провъзгласява свобода на религията, словото, правото на свободно сдружаване, правото на петиции към правителството;

2-та – правото да се носи оръжие

4-та – гарантира неприкосновеността на личността, на жилището, книжата, имуществото. Тези права не могат да бъдат нарушавани чрез необосновани арести, обиски или необосновани съдебни решения.

5-та – никой не може да бъде заставен да свидетелства с/у себе си. Никой не може да отговаря два пъти за едно и също престъпление. Никой не може да бъде лишен от собственост без съдебен процес. Ничия частна собственост не може да се вземе за обществено ползване без справедлива компенсация.

6-та – във всички случаи на углавно съдебно дирене, обвиняемите имат право на бърз и публичен съдебен процес от съда на безпристрастни съдебни заседатели.



3

Права на човека. Традиционно МП. Доктрина за хуманитарна интервенция. Декларация на ООН за принципите на МП. Хуманитарно право


До преди 2та СВ субекти на МП са били Д-те. Въпросите за П-та на човека между Д-те, освен с многостранни, може и се уреждат и с двустранни договори. След 1-та СВ, чрез учредяването на Обществото на народите /ОН/ се създава 1-я механизъм за защита правата на човека, които се е отнасял до малцинствата. Отново ако постъпи жалба или петиция от едно лице или група лица, че са нарушени определени права, въпроса се разглежда в ОН, само ако Държава членка на съвета заяви, че е от неин интерес.

След 2-та СВ, чрез механизма на ЕСъдПЧ в Страсбург, субекти на МП стават отделните лица и Д-ви. Подобна схема се създава чрез правото на индивидуална жалба, чрез регламентиране в международния пакт за граждански и политически права МПГПП. Този комитет е компетентен да разглежда индивидуални жалби.

Доктрина за хуманитарната интервенция. Допустима ли е въоръжена намеса от една или група Д-ви, ако в 1та Д-ва е на лице масово нарушаване правата на човека? Още на времето рационалистите – Х.Гроци аргументират допустимостта за въоръжена интервенция срещу Д-ва, ако тя широко мащабно и драстично нарушава правата на човека на своя територия. /Руско-Турската война/. Доктрината за хуманитарната интервенция е била използвана в историята от страна на едни държави спрямо други под предтекст, че се нарушават правата на човека. Устава на ООН дава рамката, когато е допустима такава намеса.

ООН-1945г. в Сан Франциско с 51 Д-ви учредителки – 50 победителки от 2та СВ и след известни спорове – Полша. Идеята е на САЩ и Рузвелт. Устава на ООН е международен договор и е ратифициран от всяка Д-ва членка. /чл.5 ал.4/К/. Противоречие м-у ратифициран МАкт и К е недопустим, затова е и процедурата по ратификация. Но ако има такова – първо е К, после МА и З-те./

В устава на ООН – чл.7 указва случаите, когато са възможни въоръжени д-я:



  1. самоотбрана

  2. когато е застрашен международния мир и сигурност – тогава въоръжената намеса е допустима само след решение на съвета за сигурност. / Опит да бъде представена като хуманитарна интервенция е въоръжената намеса в Югославия за Косово, но нямаме санкция на съвета за сигурност, като в последствие се прие резолюция на съвета, която смекчи ситуацията. За Босна и Херцеговина такава санкция имаше. / Решенията на съвета за сигурност се вземат с мнозинство, но при условие, че никой от постоянните членове – Франция, Великобритания, САЩ, Китай и Русия не е против.

Върховенството на закона е необходимо условие за гарантиране на човешките права. След устава на ООН, важно място заема Декларацията на ООН за принципите на МП, отнасящи се до дружествените отношения и сътрудничеството м/у Д-те от 1970г. формулирани са 7 принципа /това е декларация, а не м/у народен договор, тя се приема, но не се ратифицира. Това са политически документи с които се приемат политически задължения. Те създават стандарти, но не съдържат задължителни ПН./ м/у тези принципи са:

  • за отказ от употреба на сила или заплаха за употреба на сила с изкл. На чл.7

  • за равенство между Д-те;

  • уреждане на м/у нар.спорове чрез мирни средства, и в дух на сътрудничество;

  • не намеса във вътрешните работи и за свободата на Д-та да урежда своето социално и политическо устройство;

  • правото на самоопределение на народите;

В Хелзинки има едно развитие спрямо тази система. Заключителния акт подписан 1975г. съдържа два принципа – за правата на човека и за неприкосновеност на границите в Европа.

Хуманитарно право – правата на човека по време на война. На основата на това право е създадена организацията на червения кръст и червения полумесец. Тук са правата на пленниците; правата свързани с действията на медицинските лица за спасяване живота на военнослужещите и ранените. Съвременното хуманитарно право е кодифицирано в Женевските конвенции.

4

ООН и правата на човека. Всеобща декларация за правата на човека ВДПЧ
1941г. Рузвелт произнася речта си останала в историята с названието –4-те свободи – свобода на словото; на всеки да служи на бог по свой начин; свобода от страха; свобода от недоимъка. Тук са маркирани гражданските и политически права от една страна и социалните от друга.

51 Държави учредителки на ООН. В устава на организацията темата за правата на човека не е силно засегната. В преамбюла се говори за решимостта да се утвърди вярата в основните права на човека. В чл.1 са формулирани основните цели на ООН – те са 4, в 3тата ООН си поставя задача да осъществява международно сътрудничество “…за поощряването и развитието на зачитането на правата на човека и основните свободи за всички, без значение на раса, пол, език, религия”.

В чл.13 са формулирани част от функциите на общото събрание и то е призовано да съдейства за осъществяване правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, език, пол и религия.

Чл.56 “всички членове на организацията се задължават да предприемат съвместни и самостоятелни действия в сътрудничество с организацията за постигане на целите посочени в чл.55 - “(ООН съдейства за всеобщо зачитане и спазване ПЧОС, без разлика на пол, раса, език и религия).

Органи на ООН :


  1. общо събрание – върховен орган;

  2. съвет за сигурност – специализиран орган – 15 члена, 5 постоянни и 10 непостоянни, функциите са разгърнати в устава;

  3. комитети;

  4. съвети – комисии; важна роля играе икономическия и социален съвет /ИКОСОС/

в чл.68 ИКОСОС се задължава да създаде комисия на ООН по правата на човека, което ИКОСОС прави на първата си сесия 1946г. на комисията за правата на човека се възлага да създаде проект на международна харта за правата на човека и тя трябва да се състои от декларация – м/у народна конвенция, в която да се формулират задължаващи Д-те норми и да се определи механизъм за приложение на конвенцията.

Първата задача, която комисията решава е създаването на ВДПЧ – внесена за гласуване от общото събрание на 10.12.1948г. през 1950г. този ден е обявен за ден на правата на човека. Идеята е да се създаде обща мяра в тази област. 8 Д-ви се въздържат при гласуването – Д-те от съветския блок + Саудитска арабия и Южна Африка. Последните две не могат да се присъединят към тези стандарти, а останалите считат, че тя е не достатъчно силна, защото не съдържа малцинствата.

До 75г. Д-те от източния блок не са ангажирани, което се случва със заключителния акт от Хелзинки. В преамбюла се вижда доктрината за естественото право, говори се за равни и неотменими права на членовете на човешкия род, които са основата на правото, справедливостта и мира в света. Изведен е постолата за върховенството на закона. От първостепенно значение е “правата на човека да бъдат защитени от върховенството на закона, така че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и подтисничеството като последно средство.” Без върховенство на закона не може да има права на човек. Закона се основава на необходимостта да бъдат защитени правата на човека. Специално се подчертава връзката м/у правата на човека и мира и сигурността в света. В преамбюла всеобщата декларация е назована като обща мяра, към която трябва да се стремят всички нации. В декларацията са формулирани както политическите, така и икономическите, социалните и културни права. Това е декларация а не м/у народен договор, но редица текстове са използвани многократно както от самите държави, така и от самите организации, от органите по правата на човека. Влиянието им е толкова голямо, че специалистите смятат, че част от тях са се превърнали в част от традиционното МП. Традиционното МП - при което отделни норми не са изрично регламентирани в НА а са прецедентни решения и утвърдени такива в съда.



Чл.1 на ВДПЧ е една силна илюстрация на доктрината на ЕП – “всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят по между си в дух на братство.” /свързва се с Т.Джеферсън/. равенството по права не значи еднаквост на хората. Всички ние сме различни.

Чл.2 формулира принципа на недискриминацията, като доразвива идеята за равенството – всеки има право на правата и свободите в тази декларация, без различия основаващи се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или друго положение. Чл.6 ал.2/КРБ е аналогичен, избрани са 12 признака. А тук списъка е отворен, както и останалите списъци в МП са отворени. М.септември 2001г. с приемане на Закона за защита от дискриминацията е коментирано, че този списък трябва да бъде отворен -както и е направено. Не може да има разлика и при ползване на правата и свободите в декларацията, основаващи се на страната или територията с която си свързан, било чрез гражданство, пребиваващ или по друг начин.

Чл.6 е принципно важен – провъзгласява правото на правосубектност и гласи “всеки, където и да се намира има право да бъде признат като лице пред закона. Всеки гражданин е лице на закона и никой не може да бъде изключен от действието му”

Чл.7 – всички са равни пред закона и имат право на равна защита пред него.това е конкретизация на чл.1 че всички са равни по достойнство и права. Правата които са изброени без да се формулират ограничения при тяхното ползване :

  • правото на живот

  • правото на свобода и лична сигурност

  • свобода от робство или принудително подчинение;

  • свобода от изтезания и жестоко или унизително отношение или наказание;

  • право на справедлив съд;

  • на свобода от произволен арест или задържане;

формулирана е и презумцията за невиновност, както и че никой не е виновен за действия или бездействия, което в момента на извършването не е било обявено от закона за престъпление, нито да бъде наказван с наказание по-голямо от предвиденото в момента на извършване на деянието.

  • свободата на личния живот; семейството; кореспонденцията; на придвижване

  • правото на лицата търсещи убежище – никой не може да се позовава на това право ако не е подложен на политическо преследване.

Чл.15 формира правото на гражданство – всеки има право на гражданство, никой не може да бъде лишен произволно от гражданство

Регламентирано е правото на собственост; свободата на мисълта съвестта и религията; на мнения и на изразяване на мнения; на митинги и събрания и на свободно сдружаване. Формулирани са политическите права – да избираш и да бъдеш избиран. Правото на достъп до публични служби. Разписани са серия от социални права – обществено осигуряване; трудово възнаграждение; на почивка и свободно време; на жизнено равнище осигуряващо необходимия жизнен минимум; правото на образование, на участие в културния живот.



5

Пактове на ООН за правата на човека. МПГПП и МПИСКП. Самоизпълняеми разпоредби и разпоредби от програмен тип. Комитет по правата на човека към ООН


Комисията по правата на човека е постоянно действащ орган към ИКОСОС и е създадена по силата на чл.6. състава и първоначално е от 9 души, които са предложени от държавите но присъстват в лично качество и не представляват съответната държава. Стига се до заключението, че има разлика в спецификата м/у гражданските и политическите права от една страна и икономическите, социалните и културните от друга. И исторически тези два вида права са били формулирани по различен път. Гражданските и политическите права следват Британската традиция, идеите на либерализма и на Френското просвещение. Тези идеи са се развивали и в обстановка на несъгласие с тях. Идеите за обществения договор, за равенство м/у гражданите; правото на свобода са били критикувани от консервативните течения.

Не се приемат и от доктрината на Марксизма – идеята за класовата борба и идеята за преминаване от една формация в друга – първобитния слой и комунизма са безкласови. Революцията е фаза, при която подтиснатите побеждават подтисниците и на свой ред те стават подтисници. Идеята за обществения договор е противоположна на класовата борба. Той е възможен, но без такъв обществен договор няма върховенство на закона. Марксизма е реакция на социалната несправедливост.

Друго течение – на социалните философи, които търсят решение във формулирането на човешки права в социалната област, които да бъдат гарантирани чрез закона и чрез правото. Точно това направление е довело до идеята за човешки права в социалната, икономическата и културната област.

Когато всеки има право на живот – това е разпоредба пряко приложима в съдопроизводството. Цяла група разпоредби в МП могат да бъдат безусловно инкорпорирани във вътрешното право на една държава и тези норми, които се отнасят до гражданските и политически права са такива норми. В социално икономическата област, действително поради разлики в спецификата на различните държави е трудно да бъдат използвани самоизпълняеми норми, затова в тази област съответните международни инструменти съдържат предимно разпоредби от програмен тип. Т.е. това са правни принципи, които държавите се задължават да следват и прилагат, чрез законодателни или фактически мерки. МПГП съдържа предимно самоизпълняеми разпоредби а МПИСКП – програмни.



16.12.1966г. – общото събрание със воя резолюция открива за подписване двата пакта. Двата съдържат общ чл.1 – правото на народите на самоопределение. По надолу се казва, че всеки народ има право да разполага с природните си ресурси. Не е ясно обаче какво е “народ” и никой не го е формулирал. Има специална декларация на народите за самоопределение. Тази концепция играе голяма роля след 2та СВ и идва от САЩ. Има големи колонии и процеса на деколонизация е в тези два пакта. Всички народи имат право на самоопределение и ние не различаваме отделния индивид. Колективните права се отнасят до определен колектив, без да могат да се индивидуализират правата за определен индивид – народите, партиите, синдикатите, малцинствата. При индивидуалните права субекти са отделните индивиди – когато се казва “… всеки има право…”, “ никой не може да бъде лишен от право…” и др. когато кажем “лицата имат право” – индивидуално право а не колективно; “лицата принадлежащи на малцинствата” – индивидуално ; “малцинствата” – колективно. Колективните права предполагат организацията и самоорганизацията на колектива. Този колектив може после да защити правата им.

Реализирането на правата налага понякога това да става в група – за да се говори на турски, трябва да има с кого. И тук често с казва – когато трябва да има друг – то това е колективно право – не е така. Дали е индивидуално или колективно зависи при защитата на това право – дали сам ще ходиш или ще определяте представител.

МПГПП е обявен за подписване 1966г., ратифициран от Б-я 1970 и влязъл в сила 1976г. / влязъл в сила – събрани са минимално предвидения брой държави и е ратифициран от тях/. Във 2та част от пакта са описани правата, но преди всичко се урежда въпроса на неговото действие т.е. кои са лицата които могат да се ползват от правата по него.

Чл.2, ал.1 всяка Д-ва се задължава да зачита правата на всички лица под нейна юрисдикция и на нейна територия. Отново е въведен принципа за равенство и не дискриминация. Д-та освен това поема задължението да не допуска ограничаването на вече съществуващи права които не са включени в пакта. Има предвидена схема за дерогация /отказ/ от изпълнение – в случаите на война, на обществена опасност която застрашава нацията. Тогава трябва да се уведоми генералния секретар и чрез него останалите страни по пакта и след като опасността премине, задълженията се възстановяват. Някой права обаче не могат да се дерогират – правото на живот, свобода от изтезания, робство, да се нарушава презумпцията за невиновност. Правосубектността също се запазва, правото на съвестта, мисълта и религията.



За правото на живот – предвижда се лишаване само при най тежки престъпления. С втория факултативен протокол към пакта се забранява смъртното наказание. Този протокол е ратифициран от Б-я заедно с протокол № 6 към ЕКПЧ, който също се отнася до забраната на смъртното наказание. Във факултативния протокол се предвижда държавата при ратификация да направи резерва с която да се допусне дерогация по време на война. Забраняват се изтезанията; жестоки, безчовечни или унизителни наказания; забранява се робството; принудителния или задължителен труд – като такъв не се смята работата която може да бъде изискуема от законно задържано лице, военната служба, повинност при извънредни обстоятелства, както и работата в изпълнение на обикновените граждански задължения.

Правото на лична свобода и сигурност – в този текст са заложени идеите на “Хабеас корпус” – всяко лице което бъде задържано има право в най кратък срок да бъде изправено пред съдия или длъжностно лице, което да постанови то да бъде съдено в разумен срок или да бъде освободено. Задържането може да бъде само на законно основание, като лицето трябва да бъде уведомено за причините за задържане, и в най-кратък сок да му се предявят обвиненията.

Чл.10 – правата на затворниците

Чл.11 – текстовете на пакта са по-прецизирани от тези в декл.-та за затварянето


  • свобода за излизането и връщането в държавата

  • подробно са изписани правата и задълженията на лицата пред съдилищата

  • правото на всеки да бъде лице пред закона

  • действието на закона с обратна сила е забранено, както и степента за наказание с обратна сила.

  • Разработено подробно в чл.18 е правото на свобода на мисълта и религията

  • Свобода на словото, свобода на убежденията;

  • Специфичен е чл.20 – имало е спор – може ли словото да бъде виновно – чл.20 казва – може – ал.1 “ всяка пропаганда на война се забранява със закона; всяко проповядване на национална, расова или религиозна основа, която подбужда към дискриминация или насилие се забранява със закон”

  • Правото на мирно събиране; на свободно сдружаване.

Тези права могат да бъдат ограничавани – ще се види в европейската конвенция.

Има и чл.27 – за етническите малцинства.

С пакта се създава Kомитет за правата на човека / да се прави разлика м/у комисията и комитета/ - комитета се отнася само за приложението на пакта. Състои се от 18 души от различни държави но в лично качество. Всяка държава се задължава да представя доклади в комитета за постигнатото по отношение на пакта. Те се разглеждат от комитета, който може да поиска допълнителни разяснения и да напише свое становище. Допуска се държава страна по пакта да сезира комитета за нарушения от др. държава – чл.41 и 42. Комитета представя всяка година пред общото събрание доклад за дейността си.

Пряко свързан с комисията по правата на човека е първия факултативен протокол към пакта. Той предвижда правото на индивидуална жалба. Чрез този протокол всяка държава признава юрисдикцията на комисията по правата на човека. Жалбата първо се гледа за допустимост. Ако тя е анонимна- имаме злоупотреба с правото на жалба и е несъвместима с разпоредбите на пакта- недопустима. Не се разглеждат и жалби, ако не са изчерпани вътрешно държавните механизми. Както и ако в същото време върви друга международна процедура по същия въпрос – също не се разглежда.



МПИСКП- открит за подписване на 16.12.1966г. / както и на тази дата се приема първия факултативен протокол/. Пакта е ратифициран от президиума на НС на 23.07.1970г. а е в сила от 1976г.

Този пакт е илюстрация на международен договор съдържащ разпоредби от програмен тип и норми провъзгласяващи права и принципи към които държавите се задължават да се придържат и да прилагат съобразно своите специфични условия – това се вижда от чл.2 ал.1 – всяка държава страна по този пакт се задължава да действа със свои сили или чрез международна помощ и сътрудничество главно в икономическата и техническата област съобразно максималните си възможности да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този пакт права с всички подходящи средства, включително приемането на законодателни мерки . – има много условности – главно – “максималните си възможности”- отчита се спецификата на различните държави; “за да осигури постепенно” – отчита се че нещата са в развитие; “пълно” – посочва се целта; всички подходящи средства.

Такъв тип договори бива наричан рамков- такъв – който не съдържа пряко приложимо право – и в съдилищата и в административната практика. Има и др. уговорка – ал.3 предоставя на държавите правото да определят до каква степен в съответствие със своето икономическо развитие ще гарантират правата по пакта на лицата които не са техни граждани.

Тук правата се разпростират по еднакъв начин за всички лица под юрисдикцията на Д-та. – това е разлика с другия пакт. Правата по пакта се упражняват без дискриминация по какъвто и да било признак.- системата отново е отворена.

Развита е темата за равенството между мъжете и жените. След което в част трета се изброяват самите права:


  • правото на труд – всеки може да изкарва прехраната си чрез труд избран от него, а държавите се задължават да предприемат мерки за техническо и професионално насочване и обучение.

  • Правото на справедливи и благоприятни условия на труд – справедлива заплата; спазване на принципа еднакъв труд равно възнаграждение; безопасни условия на труд; еднакви шансове за развитие в работата; почивки, платен отпуск, празнични дни, разумно ограничаване на работното време;

  • Изписани подробно са профсъюзните права – индивидуалното право на всеки да участва и членува в професионални съюзи и от др. страна – колективното право правото на профсъюзите, включително и правото да се сдружават по между си и образуват федерации или международни организации. Най-силна е международната организация на труда, към ООН и единствената организация от ОН, която остава да съществува към ООН.

  • Правото на осигуряване

  • Правото на семейството да създават и отглеждат деца при съответни условия, включително и правото на отпуск по майчинство.

  • Правото на задоволително жизнено равнище;

  • Правото на всяко лице да бъде защитено от глада;

  • Правото на здравни грижи;

  • Правото на образование, като се препоръчва основното да бъде задължително и безплатно, а средното и висшето – безплатни;

  • Правото на културен живот – чл.15;

Механизъм за приложение на пакта – създава се комитет по икономическите социалните и културни права, създаден от ИКОСОС – 18 души предложени от държавите в лично качество. Държавите трябва периодично да представят доклади, които комитета разглежда. По настоящем се работи по проект за факултативен протокол към пакта, който да въведе практиката за разглеждане на индивидуални жалби.

6

Kонвенция по правата на човека на ООН и ЮНЕСКО
Някой от конвенциите са издадени след 2-та СВ и в някой Д-ви /Германия/ расовата дискриминация е била национална политика. Тогава е осъществяван и геноцид в особено големи мащаби и отсъствието на м/у народни договори е затруднило Нюрмберкския процес на който се съдят военнопрестъпници.

1 - конвенция по преследване и наказване на престъпленията по геноцида.

Чл.2 – под геноцид с разбира всяко едно от следните действия извършени с цел да се унищожи от части или изцяло една националност, етническа, расова или религиозна група като такава:

А- убиване на членове на групата;

Б- причиняване на сериозни душевни или телесни повреди

В- умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи нейното физическо унищожаване изцяло или от части.

Г- мерки за предотвратяване ражданията в групата;

Д- насилствено предаване на деца от групата на друга група;

Наред с геноцида, престъпления са и заговор за геноцид, подстрекателство, заговор или опит за извършване. Конвенцията е обявена за подписване от общото събрание през 48г., ратифицирана от РБ 50г. и в сила за нас от 51г. не е обнародвана в ДВ /ако не е обнародвана значи не е част от вътрешното законодателство/. Не се оневиняват действия по геноцид, извършени в резултат на заповед. Всички лица извършили престъпления, ще бъдат съдени, независимо, дали са част от правителства, служители или частни лица. Като компетентен съд се признава международния съд по правосъдие в Хага, който е компетентен да разглежда спорове между държавите за геноцид. Международния съд е учреден заедно с ООН.



2- м/у народна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация. Открита за подписване 65г., обнародвана 92г., в сила от 69г. – расова дискриминация – по неблагоприятно третиране на едно лице при еднакви условия. Чл.1 ал.1 – всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален, или етнически произход, което има за цел или резултата да унижи или навреди на признаването, на равна основа на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот.

Позитивна дискриминация – във всяко об-во има групи, които се намират в неравностойно положение по отношение на средните стандарти за страната и по една или друга причина не могат да осъществяват пълноценно своята дейност. Най безспорна такава група е групата с увреждания- инвалидите; др. групи – на сираците, пенсионерите, определени етнически групи. Съвременен м/у народен стандарт е по отношение на такива група да са приемат специални мерки за да се компенсира съответната неравностойност. Като стремежа е да се върви към равенство с останалите. Съвременен международен стандарт е че тези мерки не се разглеждат като дискриминация спрямо останалите.

За първи път в МП тези мерки са въведени с тази конвенция. В конвенцията за защита на правата на жените и в РКЗНМ /рамкова конв.за защита на нац.малцинства/ има такъв текст. В закона за защита от дискриминацията тези мерки са наречени специални и предприети с цел осигуряване на напредък на отделни расови или етнически групи или индивиди нуждаещи се от такава защита, според необходимостта за осигуряване на човешки права и фундаментални свободи. Няма да се счита за расова дискриминация при условие, че тези мерки като следствие не водят до подържането на отделни права за различни расови групи и че те не продължават след като целите за които са били приети са постигнати. Тази теза е развита и в чл.2 ал.2. често се смята, че тези мерки са специални квоти за определено нещо – съвсем не е така

Има комитет за премахване на расовата дискриминация от 18 души. Изслушва периодично доклади и взема решения по тях.



3- конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Прието от общото събрание на ООН 84г., ратифицирана 86, и влязла в сила 87г.

определение – обширно, като е направена уговорка, че се изключват болката и страданието произтичащи само от законна санкция. – смъртната присъда, ограниченията при затвор. Изрично е споменато че никакви изключения от какъвто и да е характер, било състояние на война или каквото и да е друго не могат да служат като оправдание. Никоя държава не може да експулсира или екстрадира лице, в др.държава, ако има сериозно основание да се предполага, че там е застрашено от изтезание. Заповед от държавен орган също не може да послужи като основание за изтезание.



4- конвенция за правата на детето- открита за подписване 89г., в сила от 90г., ратифицирана 91г. принципа е заложен в чл.3 “висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, които се отнасят до него.” Голяма част от нормите на конвенцията имат програмен характер. За децата са изписани всички основни човешки права – на живот, самоличност, гражданство,да не бъде разделяно от родителите против тяхната воля, освен ако компетентен орган не реши друго. Правото да напусне страната и да са върне в нея, включително и да посети другия родител, ако не живее в държавата;правото на детето да има собствени възгледи, на свобода на изразяване на мнение; правото на сдружаване, на мирни събрания; неприкосновеност на личния живот, кореспонденцията и т.н. има задължение на Д-те да предприемат мерки за борба с незаконната търговия с деца. Изписани специално са правата на родителите за отглеждане и предоставяне на децата на такова възпитание, което съответства на възгледите на родителите. Държавите се задължават да предприемат мерки за защита от малтретиране и сексуално насилие. Закрила от незаконна употреба на наркотици, експлоатация на децата във всички области и отново в сексуална експлоатация; право на свобода и лична сигурност; забрана за смъртно наказание и доживотен затвор; обръща се внимание на образованието на децата. Като ако те са ангажирани в трудова дейност – тя не може да пречи на тяхното образование.

7

ЕКПЧ. История на създаването й и общ х-р чл.1-5
След 2та СВ в Западна Европа започват да текат интеграционни процеси в няколко насоки – създаване ЕОВСтомана Евроатом и водещо до днешния ЕС. Друго направление е свързано със създаването на Съвета на Европа - 1948г. се свиква конгрес на Европа и в декларацията която е приета се казват две неща:

  • ние желаем Европа без граници, със свободно движение на хора стоки и идеи

  • ние желаем създаването на съд по правата на човека, с достатъчно големи правомощия, като международен съд.

В тази декларация се утвърждават принципите на гражданското общество, и по-специално на многопартийната система, като необходимо условие за развитието на държава. Имало е идея, да се привлекат страните от източния блок, но конфронтацията им прави това невъзможно.

СЕ, като м/у народна организация с регионален характер се създава през 49г. в Лондон – 05.05. самия устав на СЕ е м/у народен договор, в него се определя централно място на върховенството на закона. Има го в преамбюла – чл.3. в устава се поставят по общи цели, отнасящи се до създаването на благоприятни условия в Европа за социален и икономически прогрес на базата на общото и историческо наследство, но сега неговия основен принос е в областта на правата на човека.

ЕКПЧ и ЕСъд по ПЧ са крайъгълния камък. Пълното заглавие е “Конвенция за защита правата на човека и основните свободи”. Тя е подписана от 12 Д-ви през 50г. в Рим, в сила е от 53г. Б-я я ратифицира 92г. и това бе условие за приемането ни в СЕ. От 99г. влиза в сила 11-я протокол към конвенцията с който се реализират редица изменения. По-специално – механизма за приложение на конв. се променя, като отпада комисията по правата на човека, пренареждат се и се прегрупират вътрешни заглавия.

Всички текстове на ковн. са пряко приложимо право, това са самоизпълняеми разпоредби на които във всеки съд може да се позовава всяка една от страните. има и тълкователни решения на ЕС по определени въпроси. СЕе създал и европейската социална харта, която е м/у народен договор, насочен към социалните и икономически права. Малцинсвените права са уредени с РКЗНМ.,

Чл.1 разпростира конв. В/у всяко лице под юрисдикцията на съответната държава. Тя не се отнася само до гражданите на държавата а до всички лица.

В част І – “права и свободи” е изписан основния пакт от права и свободи по конв. По-нататък се прибавят правата и свободите провъзгласени чрез протоколи.

Чл.2 – право на живот- никой не може да бъде лишен от живот освен в случай на съдебна присъда, когато това е предвидено в закона. Има три случая, когато лишаването от живот е възможно:


  • защита от незаконно насилие;

  • при правомерен арест и при предотвратяване бягство на законно задържан;

  • при законни действия за потушаване на бунт или метеж.

Пряко свързан с този текст е протокол № 6 относно премахването на смъртното наказание. /всеки протокол е отделен м/у народен договор, но представлява част от единна система, защото за всеки от тях е приложим механизма на конв. В случая – ЕСъд/. Протокол № 6 е подписан от 13 Д-ви 83г., в сила от 85г., ратифициран – 99 – с него се премахва смъртното наказание, като отклонение се допуска по време на война или непосредствена заплаха от война, като и тогава, това се прави в съответствие с закона.

2002г. е обявен за подписване прот№13, който въвежда абсолютна забрана на смъртното наказание, като се изключва дерогиране.



Чл.3 – забрана за изтезанията;

Чл.4 – забрана на робството и принудителния труд – и тук се прави разлика м/у робство и принудително подчинение и от друга страна – принудителен или задължителен труд. Ясно са изписани уговорките – кой труд не е такъв – труд който полагат лишените от свобода; военната или алтернативната служба; всяка повинност при извънредно положение или бедствие и труда който се полага при изпълнение на гражданските задължения.

Чл.5 – правото на свобода и сигурност – тук са изписани изчерпателно всички хипотези за лишаване от свобода и всяко излизане извън този списък е нарушение на конвенцията:

  1. по силата на постановена от компетентен съд присъда;

  2. за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел – осигуряване изпълнение на задължение предписано в закона;

  3. законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция, при обосновано предположение за извършено престъпление и обосновано призната необходимост за предотвратяване извършването на престъпление, както и в случай на укриване след извършването на такова.

Всяко задържано лице трябва своевременно да бъде представено пред съдия или пред дл.лице с такива функции и да има право да се гледа делото му в разумен срок, както и на освобождаване преди гледането на делото, като последното може да бъде обусловено от гаранции. Всяко лице има право да обжалва законосъобразността на задържането си. Лишаване от свобода е допустимо в случаи на инфекциозно болни, душевно болни, алкохолици, наркомани, скитници. Допустимо е и задържане на лице с цел да се предотврати незаконно влизане в страната и с цел – екстрадиране.

За нарушения на този член лицата се ползват с право на обезщетение.



8


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница