1. Предмет, цели и методи на ономастиката История на ономастичните изследвания

1. Предмет, цели и методи на ономастиката

2. История на ономастичните изследвания

3. Връзка на ономастиката с други лингвистични дисциплини: лексикография, епиграфика, етимология, семантика, диалектология, етнолингвистика, ареална лингвистика и лингвистична география

4. Връзка на ономастиката с исторически дисциплини: прозопография, история на религията, историческа етнология, историческа география и др.

5. Принципи на изследване на античната ономастика на Балканския полуостров и в Мала Азия. Ролята на екстралингвистичните фактори

6. Извори за античната ономастика. Писмени и безписмени езици. Проблеми на графичното предаване на имената

7. Езици и диалекти. Реликтни езици.

8. Езиков произход на античната ономастика на Балканския полуостров и в Мала Азия.

9. Синхронност и диахронност. Проблеми на субстрата и адстрата

10. Класификация на ономастичния материал

11. Античната хидронимия и оронимия като исторически извор

12. Селищните названия като исторически извор

13. Антропонимията като исторически извор

14. Теонимията и етнонимията като исторически извор

15. Антични названия в съвременните езици на Балканския полуостров и Мала Азия

Бешевлиев, В. Античната топонимия у нас като исторически извор.- ИИБЕ 3, 1954, 341–355.

Бешевлиев, В. Латинските местни имена в Мизия и Тракия. – ИАИ 19, 1955, 279–303.

Бешевлиев, В. Проучвания върху личните имена у траките. София, 1965.

Влахов, К. Тракийски лични имена. Фонетико-морфологични проучвания. София, 1976.

Георгиев, В. Българска етимология и ономастика. София, 1960.

Георгиев, В. Траките и техният език. София, 1977.

Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана, І-ІІІ. – ГСУ, ИФФ, т. 45, 1948/1949 г.; т. 47, 1951/1952 г.; т. 48, 1952/1953 г.

Геров, Б. Въпросът за романизацията на тракийското население в българските земи. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, 1971, 33–37.

Гиндин, Л. А. Древнейшая ономастика Восточных Балкан. София, 1981.

Дуриданов, И. Езикът на траките. София, 1976.

Михайлов, Г. Гръцко езиково и етно-културно влияние сред траките. В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, 1971, 27–31.

Откупщиков, Ю. В. Догреческий субстрат. У истоков европейской цивилизации. Ленинград, 1988.

Славова, М. <Й> диграфите в тракийските имена. София, 2007.

Славова, М. „Мъртвите” езици – фонетика или фонология? В: Словото – класическо и ново. Юбилейна конференция на ФКНФ (София, 2005), т. 2. София, 2007, 139–146.

Янакиева, С. Предгръцката хидронимия. – Seminarium Thracicum 4, 2000, 85–118.

Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София, 2009.

Beševliev, V. Über manche ältere Theorien von der Romanisierung der Thraker.- Etudes Balkaniques 1, 1964, 147–158.

Beševliev, V. Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk “De aedificiis”. Amsterdam, 1970.

Boïadjiev, D. Les relations ethno-linguistiques en Thrace et en Mésie pendent l’époque romaine. Sofia, 2000.

von Bredow, I. Die thrakischen Namen bei Homer. In: TAB I. Trinovi, 1986.

Brixhe, Cl., A. Panayotou, Le thrace. – In: Langues indo-européennes. Paris, 1994, 179–203.

Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957. (2. Aufl. 1976).

Detschew, D. Charakteristik der thrakischen Sprache.- Linguistique Balkanique 2, 1960, 146–213.

Duridanov, I. Thrakisch-dakische Studien. I. Teil. Die thrakisch- und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen. –LB 13, 1969, №2, 1–104.

Duridanov, I. Die thrakischen Ortsnamen Bithyniens. In: Pulpudeva 3. Sofia, 1980, 220–222.

Duridanov, I. Die thrakischen Personennamen Bithyniens. –LB 24/1, 1981, 31–42.

Duridanov, I. Onomastic Relations between Tharace and Bithynia (Asia Minor). In: Fourth International Thracian Conference (Boston 7-10 June 1984). Milan, 1986, 389–398.

Duridanov, I. Zur kleinasiatischen Toponymie. – LB 30/1, 1987, 39–50.

Falileyev, A. The Celtic presence in the Central Balkans: evidence of place-names.– Orpheus 16, 2006, 27–32.

Georgiev, V. L’ethnogenèse de la péninsule Balkanique d’après les données linguistiques. – In: Studia Balcanica 5, 1971, 155–170.

Georgiev, V. Thrakisch und Dakisch. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II 29.2. Berlin, New York, 1983, 1148–1194.

Gerov, B. A propos de la population et des localités de la valée du cours moyen de la Struma dans l’antiquité. – Studia Balcanica 1, 1970, 7–23.

Gindin, L. A. Le “pélasgique” et le thrace. In: Studia Balcanica 5, 1971, 237–242.

Janakiewa, S. Die thrakische Hydronymie und einige Diskussionsprobleme der thrakischen Sprache. – In: Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, (Komotini, Alexandrupolis, 18-23 October 2005). Athens, 2007, 238–244.

Krahe, H. Die alten balkanillyrischen geographischen Namen. Heidelberg,1925.

Lexicon of Greek Personal Names. V. I–V. Oxford 1972 –

Mayer, A. Die Sprache der alten Illyrer. Band I- II. Wien1957-1959 .

Mihãescu, H. Limba Latinã în provinciile dunãrene ale imperiului Roman. Bucureєti, 1960.

Mihailov, G. On the character of the Thracian language. Onomastic problems. – In: Fourth International Thracian Conference (Boston 7-10 June 1984). Milan, 1986, 379–388.

Polomé, E. Balkan Languages (Illyrian, Thracian and Daco-Moesian). – In: CAH III, 1, 1982, 866–888.

Rãdulescu, M.-M. The Indo-European position of Illyrian, Daco-Mysian and Thracian: a historico-methodological approach. – JIES 15, 1987, N 3/4, 239–271.

Schmid, W. P. Alteuropa und das Thrakische. – In: Kulturelle Traditionen in Bulgarien. Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften in Göttingen, Philologisch-historische Klasse. Dritte Folge, № 177, 1989, 36–43.

Slavova, M. Thracian Names Written through Greek and Latin Letters: a Philological Approach. – Orpheus 16, 2006, 79–89.

Tischler, J. Kleinasiatische Hydronymie. Wiesbaden, 1977.

Tomaschek, W. Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 1893–1894.