1 предмет и кратка хронология на развитието на теоретичните виждания в психологията на личността

Наблюдават се и полови различия в проявата на стремежа за афилиация. Изследванията показват, че когато този мотив е в конфликт с мотива за достижение, повечето жени отдават предпочитание на поддържането на дружеските връзки и загърбват постигането на особени постижения, докато при мъжете мотивът за постижение представлява по-силен ориентир на действията им. Тази тенденция не бива да се абсолютизира, защото жените, които работят и се издържат сами, се оказват също толкова ориентирани към високи постижения, колкото и мъжете. Лица, при които доминира мотива за афилиация, постигат най-добри резултати в дейността си, когато работят в групова обстановка, а не сами. Получаваната информация от тези изследвани касаела преимуществено процеса на сработването в групата, а не деловите качества на отделните партньори. В ситуация на съревнование се оказва, че максимално подобрение на резултатите в груповата надпревара се наблюдава при лица, съчетаващи силен стремеж към успех с ярко изразена надежда за афилиация, докато лица със силна мотивация за успех, но придружена от силен страх от отхвърляне демонстрират най-голям спад на резултатите.

Интересни са данните от изследванията в ситуация на стрес. При стресиращи условия, най-голямо сходство с партньора усещат онези лица, които имат висока тенденция за афилиация и слаб страх от отхвърляне. В неутрална ситуация хората със силен страх от отхвърляне и слаба тенденция за афилиация усещат най-големи своите различия спрямо качествата на партньора си. Лицата със силна тенденция за афилиация могат да се характеризират като възприемащи другите хора благосклонно и душевно сходни с тях. Те харесват околните и се ползват със съответната взаимност и симпатия. При общуване по-често използват позитивни психологически сигнали към околните и с това подбуждат останалите към контакт. Създават дори и у непознати усещане за доверие, психологически комфорт и приемане. Другите лицата с преобладаващ страх от отхвърляне, попаднали в ситуация на общуване с непознати, се чувстват по-малко уверени, демонстрират по-висока тревожност и така предизвикват напрегнатост и чувство за дискомфорт у партньорите си и съответно инициират ответни негативни чувства към себе си, а в резултат се преживяват като по-самотни и непопулярни. Така болезнената чувствителност към евентуално отхвърляне формира един безизходен кръг, при който в индивида се утвърждава чувството за неадекватност и неспособност за справяне с проблемите в междуличностната сфера. Описаните индивидуални и полови различия в проявите на стремежа към афилиация илюстрират само част от значителната пъстрота и многообразие, с които той се реализира в индивидуалното поведение.

№ 16 ВИДОВЕ ЛИЧНОСТНА МОТИВАЦИЯ : МОТИВ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ
Процесът на човешката мотивация придобива своята сложност и възможности за неочаквани обрати поради факта, че множество мотиви на личността могат да съществуват и да се реализират по едно и също време в индивидуалното поведение. Един от проблемите, възникващи в тази връзка е какви цели си поставят за изпълнение различните индивиди и как преживяват този процес. Още в началото на експерименталното изследване на мотивацията, започнало в началото на 30-те години в школата на Курт Левин, се установяват значителни различия при отделните индивиди, когато те имат възможност сами да избират задачите за изпълнение. Хопе въвежда понятието “равнище на претенции”, за да обозначи динамиката в поставянето на различни цели в зависимост от получения резултат при предишни задания. Така се установява, че постигнатият успех или неуспех в решаването на предходните задачи силно влияе върху това, колко трудна ще бъде следващата избрана задача за решение (или терминологично казано върху равнището на претенции на индивида). По правило след успех равнището на претенции на личността се повишава (избира по-трудни следващи задачи за решаване), а след неуспех се снижава (избира по-лесни задачи).

Като тръгват от тези експериментално потвърдени факти Д.МакКлелънд и неговият сътрудник Аткинсън предполагат, че влияние върху процесите на целеполагане освен трудността на задачата имат и устойчивите личностни качества. Те извършват експеримент с помощта на ТАТ, като специално варирали инструкцията за изследваните – създали неутрална ситуация; ситуация на изтъкване на постижението; ситуация, благоприятстваща успеха и ситуация, водеща до неуспех. Резултатите показали, че всеки от изследването се различава достоверно по характера на целите, които си поставя. Авторите на изследването интерпретират установените различия като следствие от различната по сила потребност от постижение, която имат индивидите.

Като изхожда от тези различни тълкувания на случаите на успех в ситуация на постижение Уайнър систематизира четири възможни причини за приписване на резултатите от действията на индивидите. Те са : притежаваните способности; трудността на решаваната задача; степента на влаганото усилие; шансът, пораждан от благоприятните или неблагоприятни ситуационни обстоятелства. Способностите и усилията характеризират вътрешните качества на индивида, а трудността на задачата и евентуалният шанс са свързани с външните за лицето условия на средата. Отделните причини за поведението се различават по два психологически параметъра :

1. 
   Устойчивост (стабилност) или изменяемост във времето;
   

Така четирите причини могат да се структурират по двата параметъра по следния начин:

Устойчивост (стабилност) на причината	ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КОНТРОЛ
	Субектът може да ги контролира	Не подлежат на пряк контрол
Устойчиви (стабилни)	СПОСОБНОСТИ	ТРУДНОСТ НА ЗАДАЧАТА
Неустойчиви (нестабилни)	ВЛАГАНИ УСИЛИЯ	ШАНС

От гледна точка на времето способностите и трудността на задачата са трудно изменяеми и в този смисъл са стабилни, докато влаганите усилия и шансът са неустойчиви и могат силно да варират във времето. От гледна точка на индивида той владее степента на използване на своите способности и особено влагането на усилия, но не може да избира повечето задачи, които му се налага да решава, както не може да увеличава произволно шанса за решаване на преобладаващото множество от жизнените задачи.

Различните индивиди оценяват по различен начин приноса на посочените причини за резултатите от собственото поведение. Изследванията доказват, че лицата с висока мотивация за постижение приписват по правило постигнатия успех върху причини, които могат да контролират, т.е. върху собствените способности и усилия. Тъй като тези лица ангажират психологически собствената си личност в решаването на задачите, те се чувстват по-отговорни за постигнатия резултат. Обратно, лицата с ниско равнище на потребността от постижение показват тенденция да приписват отговорността за настъпилия успех върху външните причини – твърдят, че задачите са лесни или са имали шанс. При сблъскване с неуспех, лицата с висока потребност от постижение отдават неуспеха изключително на лошия шанс, докато имащите ниска мотивация за постижение си обясняват неуспеха с липсата на способности, т.е. със стабилна вътрешна причина.

При изследване на особеностите на психологическите приписвания при интерпретацията на влаганите усилия, се оказва, че лицата, ориентирани към постигане на успех при сблъсък с неуспех смятат, че не са положили достатъчно усилия – винят нетрайната, подконтролна на тях причина. Лицата с ниска потребност от постижение обаче изобщо не привличат фактора степен на положени усилия, за да обяснят претърпения неуспех, а отново обявяват за причина липсата на способности – стабилната вътрешна причина.

№ 17 РЕГУЛАЦИЯ НА ПОВЕДЕНИЕТО В ТРУДНИ ЖИЗНЕНИ УСЛОВИЯ : ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИЧНОСТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ПРИ СТРЕС

Възникването на състоянието на стрес зависи от едновременното наличие на две други условия : съществуващо вече състояние на психично напрежение и преживяване на някакъв вид заплаха. Ако отсъства едното от тези условия не се развива стресово състояние.

Различните психологически теории за личностните реакции на стресиращи въздействия акцентират върху различни страни на проблема. Една от първите изследователки на проблема Н.Хаан (1977) се съсредоточава върху структурата на процесите на саморегулация и контрол над средата. Според нея, тези процеси се разгръщат на три нива, в зависимост от степента на тяхната ефективност. Най-несъвършено и неефективно е равнището на саморегулация обозначено като фрагментация. При него действията на индивида са или разпокъсани, или хаотични, или до крайност еднотипни и ритуални, но при всички случаи се управляват от емоционално най-силния дразнител в момента, така че ориентацията в цялостната действителност е силно ограничена (възприема се като фрагмент от нея). Второ равнище на саморегулация представлява психологическата защита, свързана със систематично изкривяване и интерпретиране в желаната насока на данните за реалната ситуация, за да може да се обявят за несъществуващи или маловажни актуалните проблеми, които личността трябва да разреши по един или друг начин. Този стремеж за “бягство от действия” води в крайните си форми не само до изтласкване на самите болезнени проблеми в сферата на безсъзнателното, но и до непризнаване на емоционалните преживявания, които те предизвикват. Голямата заслуга на Зигмунд Фройд пред психологията е именно в поставянето за разглеждане на този пласт личностни конфликти и защити.

Шестте най-важни защитни механизми са : изтласкване, отрицание, рационализация, изместване, проекция и реактивно образуване. Съдържанието на тези механизми може да се представи по следния начин :

Представените защитни механизми срещу стреса имат своята психологическа цена. Те в крайна сметка водят до погрешно приспособяване към житейските обстоятелства. Самите проблеми, които са предизвикали стресовото състояние, не се решават. Те продължават да съществуват непроменени. Ето защо, осъзнаването на факта, че действаме защитно е първата крачка към действителното справяне с реалните причини за породения стрес.

Затова според Хаан зрялата личност функционира на следващо равнище. То се характеризира с максимална откритост към постъпващата информация за действителността и реалистичност в оценките на текущите ситуации. Личността действа съобразно изискванията на обективната логика, налагана от нуждата за решение на тези ситуации и тя не се страхува свободно да изяви своите емоции. Хаан нарича това ниво на контакт с действителността равнище на личностен копинг. При него личността е в състояние да усвоява най-разнообразен нов опит, да развива своите възможности за управление на събитията в собствения живот и умее свободно да изразява своите емоции.

Прилагането на наглед едни и същи стратегии при различаващи се по своята психична ефективност равнища на регулация води до различни психологически резултати. Например опитът да се символизират средствата и целите на личността, т.е. да се откроят причините за ставащото и да се предвиди резултата от него, представлява на равнище копинг логическа интерпретация на съществените аспекти в ситуацията. На равнище защита, анализът на причините по-скоро подменя местата на същественото и маловажното и по правило намира илюзорни връзки между отделни нейни страни. При фрагментацията интерпретациите на ставащото са хаотични и изобщо не са свързани в система. Затова често си противоречат и могат да са с парадоксален характер.

Друга важна способност на зрялата личност е толерантността към двусмислеността, т.е. умението да се различават, осмислят и преодоляват сложни и комплексни отношения в действителността. На най-високото равнище на личностна саморегулация това е умението едновременно да се отчитат положителните и отрицателните страни на разглежданите обекти и да се запази самоконтрол при изпитването на противоречиви чувства. На равнище психична защита тази способност деградира в съмнения в собствените възможности, възприятия и оценки, склонност към отказ от действия. При фрагментацията толерантността към двусмислеността изчезва напълно и се замества с т.нар. “черно-бяло” мислене, т.е. склонността към категорични, едностранчиви и нетърпящи възражение заключения.

При опитите за саморегулация на емоционалните преживявания на равнището на копинга по правило се намират подходящи изразни средства за изказа на изпитваните чувства и адекватните, социално приемливи начини за изразяване на собствения Аз. При защитата се наблюдава тенденция за изместването на афектите от първоначално предизвикалите ги причини към други обекти – например споменатото раздразнение от съпруга/та, което директно се пренася към детето. Докато при фрагментацията човек е дотолкова погълнат от обхваналия го афект, че това води до пълно изпадане от съзнанието му на останалите страни на наличната ситуация.

Известният изследовател в същата област Ричард Лазаръс (1984) разработва подробно въпроса за вида и психологическото съдържание на конкретните стратегии за справяне със стресиращи събития. Според неговата транзакционална теория за стреса дали ще се развие психичен стрес, зависи от това, как се възприема и преценява конкретната ситуация от личността. Този процес на оценка е двустепенен : първична оценка, при която става възприемане или преценка на евентуални заплахи и вторична оценка – анализ на собствените ресурси и възможности за справяне с потенциалната заплаха. Процесите на тези две оценки функционират до голяма степен независимо един от друг, но ако общият резултат, до който се достига е преживяване на натовареност, неконтролируемост и непредсказуемост на ситуацията, то се разгръща стресово състояние.

Различните хора предпочитат различни начини за преодоляване на възникналия стрес или използват различни копинг – стратегии. Те могат да се разпределят по една условна ос в зависимост от степента на контакт на личността с действителността и насоката, в която са насочени нейните действия. Около единия полюс на тази ос гравитират подходите на т.нар. активен копинг и планиране, включващи реалистичното отчитане на особеностите на ситуацията и прилагането на онези действия, които се изискват съобразно условията й. отместени към другия полюс се оказват пасивните стратегии с основно съдържание на дезангажиране от проблемите и ограничаване на контакта с реалната ситуация, затваряне в себе си, които насочват индивида към изграждане и поддържане на илюзорна представа за действителността.

Лазаръс с помощта на факторен анализ отделя осем разновидности на копинг :

Планирано решаване на проблема – разчет на действията, увеличаване на усилията

Поемане на отговорност – самокритика и самонаставления

Активно поведение – предприемане на действия за достигане на целите и защитаване на своята позиция

Търсене на положителното – преосмисляне на ставащото и разглеждането му в положителна светлина

Търсене на социална подкрепа – разговори с хора можещи да помогнат или да окажат емоционална подкрепа

Дистанциране – поведение сякаш нищо не се е случило

Контрол над емоциите – опит за подтискане на преживяванията

“Бягство” от ситуацията – отдаване на фантазии и мечти нещата да се оправят от самосебе си.

На пръв поглед изложената от Хаан концепция доста се различава от теорията за стреса на Лазаръс. Според Хаан понятието “копинг” означава само ефективната и успешна саморегулация, докато Лазаръс смята, че копинг -процесите могат да имат различна ефективност в различни ситуации. Независимо от това преобладаващата част от описаните в двете теории копинг –стратегии са практически идентични.

Други автори като Билингс и Мус (1981) групират отделните начини за справяне с трудни положения в три групи :