познавателно фокусирани стратегии –

1. познавателно фокусирани стратегии – към тях се отнасят всички способи за рационален анализ на проблема, търсенето на допълнителна информация и съвети за решаването му и т.н.

2. поведенчески фокусирани стратегии – тук се отнасят опитите за решаване на проблема с физически средства от бой до бягство, но и заемането с отвличащи дейности – спорт, разходки и други развлечения.

3. емоционално фокусирани стратегии – споменатите вече контрол върху изразяването на емоциите или отдаването на фантазии и пренасочване на преживяванията към заместващи обекти.

Въпреки, че съществуват отчетливи индивидуални различия в предпочитанията към използването на една или друга стратегия, психически здравите хора обикновено са достатъчно пластични и гъвкаво сменят отделните способи или ги прилагат съвместно. Обаче проведените изследвания показват, че по-систематичното прилагане на активни копинг –стратегии има предпазващ ефект срещу развитието на психосоматични разстройства, породени от стреса. Обратно, пасивните стратегии на затваряне в себе си, бягство в сферата на мечтите, подтискане на чувствата усилват вероятността от развитие на депресивни състояния, т.е. на практика са психологически неефективни. А е добре да се знае, че веднъж възникнало депресивното състояние не се повлиява нито от “конструктивния” копинг, нито от методите за снемане на напрежението и успокояване като автогенния тренинг.

Една от най-масово прилаганите стратегии за справяне с трудностите е конформизмът. Съдържанието му е в “благоразумното” приемане и безропотно изпълнение на нормите, функциониращи в социалните групи, към които индивидът принадлежи по една или друга причина. Да бъдеш различен в много случаи е психологически лукс, който поражда въпроси и негативни реакции от страна на другите. Ето защо индивидът често се стреми да си създава образ, сходен с този на групата, към която принадлежи. Това води в повечето случаи до повишаване на самоуважението и доверието на индивида в собствените му преценки. Иронията, съдържаща се в този тип поведение е, че той по-скоро отмества във времето реалните проблеми и така умножава съществуващите трудности, отколкото да ги решава.

№ 18 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОЗИТИВНОТО ДУШЕВНО ЗДРАВЕ

Проблемът за съхраняването от личността на собственото душевно здраве изкристализира отчетливо през последните десетилетия и това е логичната последица от усложнените и отличаващи се с голяма доза несигурност обществено-икономически условия, в които е принуден да живее и работи съвременният човек. Ако преди втората половина на двадесетия век овладяването на относително неизменен набор от социални и практически умения е позволявало на индивида да изпълнява напълно успешно своите (в общи линии също неизменни) социални роли, то с появата на научно-техническата революция и особено радикалната смяна на социално-икономическия и политически строй в нашата страна, отделната личност е принудена не само динамично да сменя усвоените вече от нея умения за социални дейности, но и да се преобучава в нови умения в условията на хроничен дефицит от време.

Тези противоречиви изисквания поставят на голямо изпитание душевното здраве на личността и нейните възможности за адаптивно поведение. Ето защо уточняването на характеристиките на душевното здраве е от съществено значение не само за практиката на психолозите, но и за практиката на много по-голям кръг от специалисти, които поради естеството на работата си трябва да общуват с много хора. Знанието за тях ще помогне на тези специалисти да разграничават “нормалните” от “анормалните” прояви на контактуващите с тях хора и да оптимизират процеса на междуличностно общуване, в който те да бъдат водещата страна.

Много често дори в специализираната литература не се уточнява какво точно се има предвид под термина “нормалност”. Той може да се отнесе най-малко до четири неща : 1. Това може да е статистическият смисъл на термина, изразяващ съществуването на централна тенденция при проявата на определени качества, т.е. къде са най-големите натрупвания на средното аритметично.

2. Да изразява наличния социален модел на поведение в определени социално-културни условия, т.е. етическите стандартни и социални обичаи, ръководещи всекидневния живот или иначе казано мненията за това, кое поведение е приемливо в обществото, при дадена ситуация.

3. Това може да са видовите особености на човешкото същество или физиологичните ограничения съпътстващи определени възрастови периоди.

4. Най-накрая това може да бъде някаква желана, въображаема или вярвана честота на проява на дадените психични качества.

Едновременно с това съществува и едно чисто теоретично затруднение за логически непротиворечивото съчетаване на понятията “личност” и “нормалност”, което много точно е посочено от известния руски психиатър П.Ганушкин, а то е че думата “личност” подчертава именно индивидуалното като противоположност на схемата, нормата и средата. Това обстоятелство е затруднявало силно опитите за позитивно диференциране на характеристиките за “нормалност” или душевно здраве. Под влияние на психиатрията тези критерии обикновено се построяват на негативна основа, като се подчертават факторите, които не трябва да присъстват в “нормата”.

Един от първите опити за очертаване на параметрите на позитивното душевно здраве е предприет от известния психолог Гордън Олпорт. Той посочва шест признака, които са присъщи на психически здравата личност :

1. Реалистично възприемане на света. Израз на подобно възприемане на света е наличието на практически умения за решаване на обективни проблеми. Приоритет на професионалните задачи пред личните желания. Пълен контакт с действителността и приемане на нещата реално – такива, каквито са в действителност.

2. Емоционална стабилност и съгласие със самия себе си. Страни на това са фундаментално положителната представа за себе си. Неизпитване на вътрешна неприязън при толериране на фрустриращи събития. Способност за размишление върху собствените емоционални състояния. Способност за неконфронтационно “разреждане” на възникнало емоционално напрежение.

3. Уравновесеност и откритост в отношенията с другите. Тук спада и по принцип доброжелателното отношение към другия.

4. “Широкообхватно” чувство за себе си. Възможността пълноценно да се участва в най-широк кръг социални дейности от семейния и религиозен живот, както и в професионалната сфера. Заедно с това умение да се чувстват тези сфери принадлежащи на Аз-а и неразривна част от собствената его-емоционалност.

5. “Самообективация” и чувство за хумор. Способност да се поглежда “отвън” като обект собствения Аз и за самоиронизиране. За диференциране на различията в мисленето на другите за него.

6. Наличие на цялостна философия за живота. Изградена “мрежа” от базисни ценностни ориентации, осмислящи индивидуалното поведение.

По-късно Яхода предлага систематизацията на характеристиките на позитивното душевно здраве да се изхожда от следните теоретични предпоставки :

1. Съдържанието на позитивното душевно здраве е многомерно и не може да бъде описано от единично понятие и една форма на поведение.

2. Термините, чрез които се дефинира позитивното душевно здраве, е необходимо да бъдат измерими чрез операционни процедури.

3. Тези критерии трябва да представляват относителни измерители на цялостната личност, а не на нейни частни аспекти.

4. Тяхното съдържание е задължително да се разглежда като континуум, т.е. да може да се градуира.

5. Критериите представляват оптимума на позитивното душевно здраве. Те могат да се разглеждат като абсолютни и минимални стандарти за всеки индивид, които той да достига на всяка цена. Тяхното отношение се изменя също с възрастта, при това, всеки индивид има естествени ограничения и никой не може да постигне идеала по всички критерии. Ако се търси нещо подобно ще се окаже, че повечето хора имат някакво душевно заболяване (т.е. че са под стандарта).

Според същата авторка, на споменатите вече изисквания за критерии на позитивното душевно здраве отговарят следните психични характеристики :

1. 
   Позитивни Аз-нагласи.
   
2. 
   Личностен растеж и самоактуализация.
   
3. 
   Интеграция на личността.
   
4. 
   Автономия.
   
5. 
   Реалистично възприемане на действителността.
   
6. 
   Развити умения за контрол върху социалното обкръжение.
   

Основният въпрос, който изпъква в тази връзка е колко и какви частни психични качества са необходими, за да се опише достатъчно пълно интегралната характеристика на позитивно душевно здраве. Вижда се, че е твърде голям броят и твърде разнородно съдържанието на психичните качества, включени на едно или друго основание към категорията душевно здраве. Затова трябва да се потърси редуцирането на техния брой до по-малък, но съдържателно по-обоснован брой измерения. Наблюденията в много от областите на психологията показват, че често триизмерното пространство относително най-точно моделира съдържанието на изследваната съвкупност явления. В случая групировката на характеристиките е естествено да се извърши въз основа на критерия “обективност – субективност”. Така всички характеристики, отнасящи се до опериране с явленията от предметното и социалното обкръжение да се обособят в една група. В друга група да са способностите за боравене със субективните преживявания. В трета, но не и по важност могат да се обособят съществуващите Аз-нагласи. В резултат структурата на позитивното душевно здраве придобива следния вид :

1. Аз-нагласи с положителен емоционален знак.

2. Способности за контрол върху предметната и социална среда.

3. Способности за боравене със собствените и чужди преживявания.

Да разгледаме операционалните характеристики, формиращи тези измерения. Проблемът за Аз-а, както бе посочено е, че знакът на обобщените Аз-нагласи е във функционална зависимост от резултатите от действията, т.е. пряко зависят от успеха или неуспеха в приложението на конкретните способности на личността в конкретни ситуации. Операционалният израз на тази зависимост е т.нар. равнище на самоодобрение на личността. То отразява степента на разминаване между реалното и идеалното Аз. При психически стабилната личност винаги има такова разминаване, но то е минимално и в полза на Аз-идеалното. Това състояние от една страна определя постоянството и точността на самооценките, техният положителен знак, а от друга е вътрешният източник на всяко личностно развитие. Второто измерение от структурата на позитивното душевно здраве е свързано с групата способности за опериране с предметната и социална среда, т.е. с тяхното произволно контролиране. Според Ф.Ротбаум и Дж.Уайс съществуват два типа контрол върху средата – първичен и вторичен. Съгласно предложената от тях теория първичният контрол е насочен към предизвикване на такива изменения във външната среда, които да реализират собствените изисквания на индивида. Вторичният контрол означава на свой ред преориентацията на извършваните изменения. Те вече са свързани с трансформации във вътрешния психичен свят на човека, за да съответства той на изменените условия и изисквания на външната среда. Други автори конкретизират двете разновидности на психологически контрол и така се различават следните елементи : познавателен контрол, поведенчески контрол и чувство за наличие на контрол.

Познавателният контрол върху обкръжаващото е свързан със способността за предвиждане същността на набелязаните изменения – както като следствия, така и като съпътстващи явления. Поведенчески контрол съществува при положение, че освен знанието как да се действа, индивидът е свободен да избира и реализира най-подходящите за съответния случай методи за въздействие върху средата (пряк поведенчески контрол с чисто физически методи например е бой или бягство). Индивидът също трябва да може да реализира контрол върху ситуацията във вида вземане на решение за избора на оптималната от няколко алтернативи за поредици от действия. Повишаване на степента на поведенчески контрол се постига чрез : увеличаване сложността на предизвикваните изменения;. разширяване на времевите периоди, в които те действат; по-прецизно съпоставяне на подлаганите на изменение обекти и използваните за това методи (приспособяване към специфичните изисквания на определена ситуация); противодействие срещу ограничаване свободата на действие и най-висшия стадий – формирането на ситуации, лишени от отрицателни аспекти. В реалния живот обаче са много случаите, когато при наличието на познавателен контрол напълно отсъства възможността за поведенчески контрол от наша страна. Според посочените вече способи, които могат да се използват от индивида за справяне с преживявания от него психологически стрес, ключовия елемент на психологическия контрол над средата представлява чувството за контрол или възприятието на контрола. То има йерархическа структура – формира се от частните убеждения относно възможността и ефикасността на овладяването на конкретни ситуации през определени категории ситуации към т.нар. обобщено чувство за контрол. За да има положителен знак, в него трябва да присъстват едновременно два компонента :

- чувство за безопасност (убеждение в това, че събитията са предсказуеми), т.е. наличие на доказателства за познавателен контрол

- чувство за могъщество (убеждение за това, че може свободно да се влияе върху събитията), т.е. доказателства за поведенчески контрол върху средата.

Понякога тези изпитвани чувства нямат реални основания и представляват възприемане на желаното за действително (т.нар. илюзия за личен контрол), но даже тогава преживяването на илюзорен контрол е за предпочитане пред далеч по-мрачната перспектива – изпадането в депресия.

Увеличаването на степента на познавателния и поведенчески контрол е задължителната предпоставка за възникването и утвърждаването на интегрална характеристика – личностната автономия.

В съдържанието на следващото измерение от структурата на позитивното душевно здраве – способността за правилна ориентация и интерпретация в субективните преживявания (собствените и на другите) могат да се разграничат следните елементи :

- социална компетентност – чувствителност и способност за извличане на знания за ценностните, психологически и нормативни отношения в различните социални групи;

- емпатия – способност за ориентация във вътрешния свят на другите;

- рефлексивност – способност за анализиране на собствените преживявания.

Съвкупността от споменатите по-частни способности формира ядрото на друга интегрална способност – за междуличностно общуване. А без поддържането на едно минимално ниво на общуване (поне с един човек от обкръжаващите) е немислимо поддържането на душевното равновесие на личността. Разгледаните три измерения характеризиращи “нормалната личност” са достатъчно минимални по броя си, но достатъчно изчерпателно описващи оня тип личност, който всички ние бихме искали да бъдем – спокойна и самоуверена, без затруднения контролираща събитията от своя собствен живот.

- -

Каталог: lib
lib -> Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга
lib -> За медитацията ошо въведение
lib -> Поредица ние обичаме животните
lib -> Тайната на скорпион
lib -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
lib -> Въведение