ПРЕХОДНИ ОБСТАНОВКИ УТАЙКОНАТРУПВАНЕ

15.ПРЕХОДНИ ОБСТАНОВКИ УТАЙКОНАТРУПВАНЕ

Делтови обстановки на седиментация

Делтовите отложения се запазват добре в стратиграфските разрези, когато са образувани от вливането на големи реки. При процеса на утаяване първо се отлагат псамитните частици, по-навътре алевритите и най-далеко пелитите.

Структурата на една делта е представена от делтова равнина, делтов фронт и проделта.

1. В делтовата равнина преобладават речните обстановки. Отложенията са предимно пясъци и алеврити с хоризонтална слоистост, но при вливането си в морския басейн реката се разделя на множество мигриращи канали, в които се отлагат пясъчни пластове с коса слоистост. В тази равна част на делтата често се образуват езера и блата, където при хумиден климат се натрупва торф и се образуват каменни въглища.

2. В делтовия фронт седиментите са представени предимно от алеврити и пелити и тъй като утайконатрупването се извършва почти изцяло в морски условия се срещат морски вкаменелости. Влиянието на реката все още е определящо, поради което се пренася голямо количество растителен детритус. Седиментите се натрупват на наклонена равнина и често се наблюдават явления на подводни свличания.

3. В проделтата преобладаващите утайки са пелитни, но при подводни свличания в делтовия фронт се образуват турбидитни потоци, които отлагат пясъчникови пластове с характерни турбидитни текстури. Фауната е почти изцяло морска с привнесен растителен детритус при големи наводнения на делтова равнина.

Делтовите отложения са много дебели, често до 10km и при нарастването на една делта към морския басейн се наблюдава т.нар. проградация, като в горните части на циклите са представени най-грубозърнестите утайки.

Лагунни обстановки на седиментация

Фауната в лагуните често е с ендемичен характер, поради ненормалната соленост, поради което е представена с беден систематичен състав и голямо количество екземпляри.

Лагунните обстановки са тясно свързани с тези на бариерните острови. Те се отличават по характер, в зависимост от това дали са отложени откъм подветрената страна на лагуната, когато се отлагат псамити с хоризонтална слоистост или от страната на открития морски басейн, където в резултат на активна вълнова дейност се образуват плажни пясъци с коса слоистост и дюни с коса дюнна слоистост, където вълните не оказват влияние. В лагуните преобладава типична морска фауна.

Морски обстановки на седиментация

1. Литоралната обстановка обхваща приливно-отливната зона, а където такава зона липсва – зоната на прибоя до дълбочина 10-20m, където оказва влияние вълновата дейност. Утайките са разнообразни, като при плосък и равнинен бряг и добре изразена приливно-отливна зона са представени главно от теригенни – псефитни до пелитни скали. В повечето случаи теригенните зърна са заоблени и се срещат разнообразни структури и текстури от хоризонтална до коса слоистост.

2. Неритичните обстановки обхващат частта на морския басейн на дълбочина приблизително от 20 до 200m, в зависимост от големината на шелфовата област при различните морски басейни. Тук се осъществява най-интензивното карбонатонатрупване, но освен това се отлагат псамити, алеврити и пелити. Срещат се и хемогенни отложения, като железни, манганови и фосфоритни пластове. Зоната е с най-богато развитие на флората и фауната.

Най-характерни за неритичната област са органогенните рифове и карбонатните платформи.

Органогенните рифове могат да бъдат бариерни. Това са удължени рифови тела, като част от тях може да бъде над морското ниво и тогава се образуват бариерни острови. От страната към сушата се разполагат лагуни, в които понякога се развиват изолирани малки рифове, наречени patch rееfs. Скелетът им е изграден от колониални корали, бриозои, дебелочерупчести миди и др. Едни от най-интересните рифови постройки са атолите с формата на подкова, като при тях рифостроителите често използват основата на вулкански конуси от калдерен тип. Големината им достига до 65km в диаметър. В централните им части се образуват лагуни. Такива атоли са установени при сондирания на сушата в щата Тексас, и са покрити от по-млади отложения.

Карбонатни платформи се формират единствено в топлите тропични морета. Те се образуват от отлагането на СаСО₃ по химичен път, както и органогенен от рифостроители. В западния Атлантик голяма карбонатна платформа се намира срещу п-ов Йокатан в Мексико.

3. Батиалните обстановки обхващат зоната на континенталния склон. Тяхното изучаване се развива бързо вследствие на получените нови данни за условията на седиментацията от съвременните океанографски изследвания. В тази област основното транспортиране на седиментния материал става посредством дебритни и турбидитни потоци. Основни транспортиращи артерии са подводните морски каньони. Потоците представляват суспензия на теригенен материал, като свличането им е периодично и почти мигновено. При достигането на основата на склона скоростта на тяхното движение намалява и те отлагат носения теригенен материал, образувайки турбидитни пластове с характерни структурни и текстурни особености, които се покриват от фината утайка на фоновата седиментация. Следва образуването на нов турбидитен пласт. И по този начин се образуват седиментни последователности с дебелина от няколко хиляди до десетки хиляди метра. Образуването на турбидитните пластове става в т.нар. подводни морски конуси (ветрила), в чиито осни и централни части се отлагат по-грубозърнестите турбидити, понякога с псефитен състав, а в по-външните части на тези конуси се отлагат по- финозърнестите турбидити.

4. Абисална зона на седиментация. В тази зона се натрупват пелагични седименти. Тя се разпростира на дълбочина под 2000m, където има слаб приток на материал. Скоростта на утайконатрупването е много ниска. Има предимно червени дълбоководни тини, радиолариини и кремъчни глини. Тези седименти се състоят главно от скелетите на две групи планктонни организми: диатомеите, които са разпространени предимно в по-студени и умерени води и радиолариите, които обитават по-топли води. Диатомеите не са живели преди късната мезозойска ера и не са познати до тогава в дълбокоморските стратиграфски разрези. В дълбоководните пелагични седименти понякога се срещат варовити прослойки, които са изградени от варовит нанопланктон.