1. предмет и задачи на историчната геология
Изтегляне 1.48 Mb.
|
ПРОТЕРОЗОЙСКА ЕРАПротерозойските скали са широко разпространени на континентите. Днес те са покрити в по-голямата си част от по-млади седиментни или вулкански скали. Данните за изотопната възраст на протерозойските скали показват, че голяма част от тях са се образували в резултат на преработката на архайска земна кора. Освен на стабилните платформи протерозойски скали са се формирали и в мобилните пояси. Там те са претърпели деформация, метаморфизъм и магматизъм. Преобладаващите интрузивни скали са предимно гранити и гранодиорити, но се срещат габра, пластови интрузии, анортозити и много базични дайки. Протерозойски платформи – най-добре проучените платформени протерозойски седименти са в Канадския щит. Там те са отделени в надгрупата Хуронианс (Huronians group) и представляват скална последователност от груби теригенни седименти с дебелина до 12km. В подчинено количество се срещат вулканити, карбонати и пелити. Дебелината на тази скална последователност се увеличава в южна посока и вероятно се е отложила в окрайни платформени басейни около южния край на Северна Америка. Тези седименти вероятно са били отложени в плитко-морски или речни условия. Възрастта им се изчислява между 2,4 и 2,3 млрд. г. Наличието на уранит в долните части на скалната последователност предполага, че атмосферата тогава е била бедна на О2. Платформените протерозойски седименти са отложени в три тектонски обстановки:
От ранния до средния протерозой платформените седименти са широко разпространени на всички континенти. Протерозойски орогени – с изключение на липсата на коматити протерозойските зеленошистни формации са близки по състав до архайските. Те се характеризират с преобладаването на подводни вулканити и седименти с дъгов произход. Базалтите са образувани от подводни изливи на лава, поради което имат пилоу-структури. В тези скални последователности се срещат грауваки с градационна слоистост и др. текстури, характерни за образуването им от турбидитни потоци в дълбоките части на басейните. Протерозойските зеленошистни скали асоциират с интрузиви с дъгов произход. Техният състав варира от тоналити до гранити, като преобладават гранодиоритите. Това е една основна разлика от архайските зеленошистни асоциации, където доминират тоналитите. Тези последователности са се образували в преддъгови обстановки. Останки от островно-дъгови системи са широко разпространени в къснопротерозойските терени на североизточна Африка, Арабския п-ов и в областите около Северния Атлантик. Офиолити – Офиолити и съпътстващите ги дълбоководни седименти е доказано, че са съществували още преди 2 млрд. г. (Северна Финландия). Те най-широко са били разпространени в късния протерозой между 1,0 и 0,6 млрд. г. (Африка, Южна Америка и областите около Северния Атлантик). Офиолитите са били образувани в дъгови обстановки (заддъгови басейни и вътрешно-дъгови басейни). Континентални рифтове – Тяхното най-ранно съществуване е доказано преди 2,0 и 2,3 млрд. г. в северните части на Северна Америка и в Южна Африка. Широко разпространени са рифтовите системи в късния протерозой между 1,0 и 0,7 млрд. г.) в Северна Америка и Източна Европа. За протерозойските рифтови системи са характерни скални последователности от вулкански скали, главно базалти и риолити, образувани от подводни и надводни изливи на магма. Базалтите са с мантиен произход, докато киселите вулканити и гранити са с коров. Гранитно-анортозитна асоциация - Широк пояс от протерозойски гранити и анортозити се простира от северозападните части на Северна Америка до Лабрадор, пресича Южна Гренландия и отива в Скандинавия. Анортозитите са интрузивни скали с едрозърнеста структура, изградени главно от плагиоклаз, а гранитите са масивни и недеформирани. Образуването на тази асоциация се е извършило в интервала между 1,7 и 1,0 млрд. Г. Тектонските обстановки за образуването на тази асоциация все още не са напълно изяснени. За разлика от останалите протерозойски скални асоциации, които имат аналози и по време на фанерозойския еон гранит-анортозитовата асоциация не е позната в по-младо време. За нейното образуване са предложени модели в конвергентните окрайнини и във вътрешно-континентални рифтови обстановки. Образуването на тази асоциация все още е неясно. Пластови интрузивни скали – Много пластови магмени интрузии са внедрени по времето на протерозоя. Най-голямата от тях е Бушвелдския комплекс в Южна Африка, който има дебелина по-голяма 8km и се разкрива на площ от 66 хил. km. Той е образуван преди 2 млрд. г. Цикличното редуване на магмени тела се обяснява с епизодичното инжектиране на нова магма във фракционни магмени камери. Тези пластови тела са изключително богати на хром, никел, желязо и платина, като вероятно са се образували в континентални рифтови системи. Животът в протерозоя – Преди 2 млрд. г. едноклетъчните организми са били широко разпространени. Техните вкаменени останки се срещат предимно в морски карбонатни и кремъчни скали. Те са главно от строматолити и планктонни водорасли. Акритархите, които са сфероподобни едноклетъчни организми се срещат в кластични и карбонатни седименти. Широкото разпространение на акритархите след 1,5 млрд. г. показва нарастването от тогава на кислорода в атмосферата. Повечето от акритархите са фотосинтезиращи морски планктонни организми. През протерозоя са били широко разпространени страматолитите,докато през архайската ера те са били редки. Страматолитите и планктонните водорасли достигат върха на развитието си в късния протерозой преди около 750 млн. г. Фосилните находки показват, че многоклетъчните организми са били добре представени преди 1 млрд. г. Съвременна находка от Северен Китай датирана на 1,7 млрд. г. доказва, че многоклетъчните организми са се появили дори по-рано. Изключително богатата фосилна фауна намерена в областта Адиакара (Австралия) е датирана на 700 млн. г. и показва, че в самия край на протерозоя са съществували основните групи безгръбначни организми, които са определящи за живота през следващата фанерозойска ера. Адиакарското фосилно съобщество включва 31 вида, които са преки предшественици на коралите, членостоногите, червеите, ехинодерматите и молюските. Освен в Адиакара такива подобни многоклетъчни организми са намерени в Южна Африка, Сибир, Китай, Швеция, Англия и Канада. По време на архайската ера континентите са били малки и изградени от тънка земна кора. През протерозойската ера тази земна кора се разрушава и рециклира в зоните на субдукция, като се образува нова земна кора. Тя е значително по-дебела и протерозойските континенти са по-големи от архайските и заемат голяма площ от земната повърхност. Не е възможно да се направят пълни и точни карти за положението на континентите за по-голяма част от докамбрия. Основните причини са липсата на прецизни данни за корелация и ограничения брой палеомагнитни изследвания. През по-голямата част на протерозойската ера са съществували три големи континента. На север се е разпростирал континента, включващ Южна Австралия, Индия и Антарктида, като на изток от него са се намирали по-малките континенти на Северен и Южен Китай, Югоизточна Азия и Тибет. В екваториалната област се е разполагал континентa Лавренция, който е включвал Северна Америка и Скандинавия. На изток от него се разпростирал континента Сибирия. В най-южните части Южна Америка и Африка са образували един континент, а на североизток се е разполагал континента Балтика. Значително събитие в края на протерозойската ера е колизията между тези отделни континенти и образуването на един голям суперконтинент, наречен Родиния. Лавренция е централната част и ядката на този суперконтинент, която е била заобиколена от континентите Балтика, Сибирия и части от Гондвана, разположени в двете му противоположни части. Друго важно събитие по това време е била е Панафриканската орогенеза, която се е извършила между 800 и 530млн.г. Доказателства за нея са добре представени в североизточна, западна Африка и Бразилия. В самия край на протерозойската ера, по време на Вендския период Лавренция вероятно се е отделила от Родиния и се е предвижила в източна посока по протежение на екватора. Източна Антарктида, Австралия и Индия са се завъртяли обратно на часовниковата стрелка и са се сблъскали с противоположната част на суперконтинента, като са образували Гондвана по време на Панафриканската орогенеза. Значителното разселване на морските безгръбначни започнало от Вендския период и продължило през камбрия потвърждава хипотезата за започналото разкъсване на Родиния.
Най-важни полезни изкопаеми за криптозойския еон са огромните находища на Cr, Ni, Au, Cu, Ti, Zn, Fe, диаманти. Те са свързани с лентъчните железни формации – находищата на Fe и с пластовите интрузии на Бушвелдския комплекс, находища на цветни и благородни метали. Каталог: files -> su files su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара su files -> Икономика на околната среда: Преглед su files -> Регулиране на пазара: информация и несигурност su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение su files -> Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история su files -> Карл Велики е един забележителен за времето си властелин su files -> Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|