1. предмет и задачи на историчната геология

Триас

В началото на мезозойската ера всички основни континентални суши са били обединени в един огромен суперконтинент Пангеа. В края на триаския период Пангеа започва да се разкъсва. Движението на континентите е било много бавно, в резултат на което чак в края на юрата новообразуваните континентални фрагменти са били действително разделени. По време на целия триаски период континенталната кора е била съсредоточена само в едната част на земното кълбо. Морското ниво е започнало бавно да се покачва през ранния триас, но както и през пермския период по-голямата част от континенталната кора е била суша. Тетиският океан, от който днес е останало само Средиземно море се е намирал главно в екваториалната област. В края на триаса и началото на юрата една голяма рифтова система е разширила Тетиса на запад, който е нахлул между Евразия и Африка и по-късно през юрата между Северна и Южна Америка.

Най-забележителното събитие на земната кора през мезозоя е разкъсването на континента Пангеа, което е започнало в областта на Тетиския океан. През триаския период Тетисът е започнал да се разширява посредством плитки заливи, които са обхващали обширни части от сушата и едва в края на триаса е започнало истинското разкъсване с образуването на рифтовите системи. Всички Гондвански континенти са останали свързани до кредата, когато е започнал да се образува Южния Атлантик и отделянето на Южна Америка от Африка. Северна Америка е започнала да се отделя от Африка през средната юра, като интересен е факта, че рифтовата система е следвала старата херцинска сутура. Рифтингът, от който е започнало образуването на Атлантическия океан води след себе си до важни последици:

15. 
    разкъсването е започнало преди всичко в аридните области;
    
16. 
    нахлулата солена вода е започнала да се изпарява в дълбоките и тесни басейни, образувани от пропадането на земната кора по разломи между Африка и северните континенти;
    
17. 
    дебели евапоритни пластове са се образували на много места в Атлантика, като сега такива едновъзрастови соленоносни наслаги се разкриват в Мароко и северните части на Канада.
    

Плейттектонски движения по време на триаса – през ранния и среден триас Индокитай, Малайзия, Южен Китай изцяло са се отделили от Гондвана и са се придвижвали на север през Тетиския океан. Тибет, Иран, Афганистан и Турция също са се отделили чрез рифтова система от Гондвана през това време. През късния триас Малайзия се сблъсква с Индокитай, причинявайки Индокитайската орогенеза. Южен Китай се сблъсква със Северен Китай, образувайки орогенния пояс Цин-Лин (Isinling), където по древната триаска сутура се издигат планините Цин-Лин.

В късния триас и в началото на юрата Памир се сблъсква с Казахстан, като се образува планината Тян-Шан. Къснотриаските офиолити и дълбокоморски седименти, които се разкриват сега в Турция са останки от Тетиския океански басейн, който се е намирал между Арабия и Турция. Активна зона на субдукция по време на триаса се е простирала от Папуа (Нова Гвинея) около Антарктида, по западното крайбрежие на Южна Америка на север по северозападното крайбрежие на Северна Америка и потъва в океана Панталаса.

Континенталната окрайна дъга по западното крайбрежие на Южна Америка се е формирала в триаския период, съпроводена с интензивен вулканизъм. По това време са се образували и серия взаимносвързани заддъгови басейни по цялото протежение на Андите, които са продължили да съществуват включително и през долната креда.

Разцепването на Пангея и започналото отваряне на Атлантическия океан е довело до образуването на серия от разломно-блокови басейни разположени паралелно на тенденцията на отваряне на Атлантика. Тези басейни, които се простират от Нова Скоуша до Южна Каролина са били запълнени с триаски червени седименти и базалтови лави, отделени в супергрупата Нюарк (Newark Supergroup) в източните САЩ. Диабазовите дайки и силове асоциират с разломите, по които са се образували басейните. Червените седименти са били утаени в речни и езерни обстановки. В западните части на САЩ по време на късния триас и ранната юра са се отложили обширни и много дебели дюнни пясъци. Това огромно пясъчно море се е простирало от Северна Аризона през Юта и Западно Колорадо до северозападен Уайоминг. Червенооцветените кварцови пясъчници с коса слоистост в Националния парк Зион (Zion) в Южна Юта са прекрасен декор на каубойските филми.

Пангеа по време на триаса – Разпространението на флората съществувала на Пангеа не се е изменила съществено, въпреки че доминиращите сухоземни растения през триаса се различават от пермските, Евроамериканската флора се е развивала в топъл и сух климат в тропиците и екваториалната област. Наличието на големи площи с аридна растителност се е дължало на факта, че на огромната и обширна суша много райони са се намирали далече от овлажняващото влияние на океана. Освен евроамериканската флора, която се е разпростирала в Лавренция и Евроазия, в южното полукълбо се е разпростирала гондванската флора, а в северното близо до полюса - сибирската.

В морските басейни са оцелели малко пермски представители, но някои от тях преживяват бурно развитие. Такъв пример е мидата от р. Claraia, която е била разпространена от най-южните части на Пангеа до най-североизточните.

На сушата големият тревопасен терапсид от р. Lystosaurus e имал голямо географско разпространение. Негови фосилни останки са намерени на много континенти, включително и в Антарктида, които сега са фрагменти от Гондвана. Особено през долния и среден триас този терапсид е имал малко врагове, поради което популацията му е била много голяма. Долния и среден триас е било времето на възобновена адаптивна радиация на терапсидите. Много фосилни останки от тези семейства на сухоземни гръбначни са намерени на почти всички съвременни континенти, което е доказателство за съществуването на Пангеа.

Полезни изкопаеми – най-важни полезни изкопаеми за триаса са седиментните залежи на мед, уран и ванадий, образувани в червенооцветени глинести и теригенни скали.

Голямо ураново находище се намира в Колорадо.

1. 
   Морски безгръбначни – след голямото измиране в края на перма са се освободили много екологични ниши, в които се е извършила пълна реорганизация на морските съобщества. От единствения оживял вид морски таралежи са произлезли много нови видове и родове, които не само са запълнили всички освободени ниши от палеозойските форми, но в края на триаса са били три пъти по многочислени, отколкото по време на разцвета им в ранния карбон. От единственото оцеляло палеозойско семейство криноиди са се появили 5 нови разреда. Варовитите гъби, които бяха важна част от палеозойските рифови съобщества, продължават водещата си роля, като възобновяват рифообразуването в Тетиския океан през средния триас. Ругозите и табулатите, които изцяло са измрели са били заменени от новата група на шестлъчевите корали по време на средния триас. В късния триас те са представени от 3 разреда, а четвърти се появява през ранната юра. След измирането на трилобитите от членостоногите важни бентосни морски организми стават ракообразните – раци, лобстери, скариди. От главононогите през триаса основна група са амонитите. В началото на периода доминиращи са представителите с цератитна сутурна линия (р. Paraceratites), a в края тези с амонитна. Мидите също са били добре представени в триаските морета, както тънкочерупчести (р. Daonella), така и дебелочерупчестите (p. Lima, p. Megalodon).
   
2. 
   Развитие на рептилиите – в морските басейни от групата на лепидозаврите се появяват през триаса еуриапсидите (euryapsid). Плакодонтите (placodonts) са били подобни на днешните тюлени. За триаса са характерни и нотозаврите (nothosaurus), които са приличали на днешните крокодили с размери от 20cm до 4m. В ранния триас се появяват ихтиозаврите, които имат широко разпространение в юрата.
   

Текодондите, които се появяват в късния палеозой през триаса се развиват до големи хищници. Те изместват хищните синодонти (synodonts) в началото на средния триас и от тях в края на средния триас се появяват първите динозаври. Това е p. Lagosuchus, който е малка преходна форма между текодондите и същинските динозаври. В късния триас динозаврите еволюират в две основни групи, в зависимост от разположението на тазовите кости. Най-ранната група са saurischians, към която се включват тероподите (theropods) – хищници, прозаироподите (prosauropods) – тревопасни и заироподите (sauropods) – гигантски тревопасни динозаври. Първите две групи се появяват в късния триас, последната в ранната юра. Първите фосилни останки на същински динозаври са р. Eoraptor и р. Herrerasaurus и са намерени в континентални горнотриаски седименти.

3. Поява на бозайниците - бозайниците произлизат от примитивни подобни на бозайници рептилии, принадлежащи към цинодонтите (cynodonts). В самия край на триаса се появява първото семейство бозайници, което е включвало насекомоядни представители с малки размери.