1. предмет и задачи на историчната геология

ЮРА

Морското ниво претърпява незначителни промени през късния триас и ранната юра, след което значително се покачва до края на юрата. В самия край на периода морското ниво изпитва бързи колебани, но като цяло за Световния океан остава високо. Това е довело до образуването на обширни плитки епиконтинентални морета, които са залели големи площи, главно в северните континенти – Северна Америка и Европа. В юрския период са отделени две биопалеогeографски провинции – южна (Тетиска, обхващала Тетиския океан) и северна (Бореална). Максималната трансгресия на юрските морски басейни е била по време на Оксфордския век.

Развитието на органогенни рифове, образували рифови варовици от дебелочерупчести миди и корали е било ограничено в Тетиската провинция. Съвременен аналог на преход към Бореалната провинция може да се наблюдава в днешна Флорида. Там в южната й част процъфтяват коралови рифове плюс интензивно карбонатонатрупване, докато в северната й част при субтропичен климат се утаяват богати на Si теригенни седименти и отсъстват рифостроителите. Доказан факт е, че температурния градиент от екватора към полюса е бил доста постепенен по време на юрския период. Топлолюбивите растения от евроамериканската флористична провинция са обхващали широк пояс, разпростиращ се до 60^о с.ш. Дори в гондванската флора – далече на юг и в сибирската – далече на север са се срещали топлолюбиви групи папратовидни. Това показва, че близо до двата полюса на Земята климатичните условия не са били екстремно студени, както в съвременната епоха.

Основното разкъсване на Пангеа е започнало през юрата преди 200 млн.г. Първоначално са се формирали дълбоки линейни разломи, разположени успоредно на сегашния екватор, които са разделяли Северна Америка и Европа от Южна Америка и Африка, посредством малки взаимно свързани океански басейни в резултат на движения на екстензия (разтягане). Посоката на движенията са се променили през кредния период. Централният Атлантик се е отворил през средната юра и се е разширил до Тетиса. В Южния Атлантик океанската кора се е появила значително по-късно (хотрив и барем на долната креда) между Аржентина и Намибия и чак в края на апта между Бразилия и Габон.

През юрата Мексиканският залив е продължил да се отваря, като плочите, които сега изграждат Южно Мексико и Централна Америка са се придвижили в южна посока. След като Южна Америка се е отдалечила, Мексико е останало свързано със Северна Америка. В края на юрския период Мексико е започнало да се движи на югоизток по два главни трансформни разлома, разположени до Южна Калифорния. По това време и Северния Атлантик е продължил да се отваря, като рифтовата зона се е разпростряла на север и е раздалечила Нюфаундленд от Великобритания. В късната юра микроконтинентът Колима, който се е придвижвал в северна посока се сблъсква със Сибир. Чукотската плоча, която е включвала северна Аляска и част от източен Сибир се е отделила от Северна Америка и е започнала да ротира в посока обратна на часовниковата стрелка. В края на юрата рифтови зони са се образували между Антарктида и Африка, между Индия и Африка и от двете страни на Мадаскар. Големите юрски базалтови изливи в Африка и Антарктида са свързани с тези рифтови зони.

Активни зони на субдукция през юрата са съществували в югоизточна Европа, западен Иран, южен Тибет и южна Малайазия. Турция и Иран са продължили да се придвижват през Тетиса, на път да се сблъскат с Азия.

До края на юрския период Пангеа остава почти монолитен континент, с изключение на югоизточните азиатски микроконтиненти Китай, Индокитай, Малайазия и някои малки континентални фрагменти в северния Тетиски басейн, които са били отделени.

Мезозойското развитие на североамериканското тихоокеанско крайбрежие е много сложно. Няколко активни зони на субдукция са се образували, като субдукцията на океанската плоча под Северна Америка е довела до удебеляване на континенталната кора, чрез натрупването на големи магмени тела от интрузивни и ефузивни скали. Най-старите интрузивни скали в Сиера Невада са с юрска възраст. Това внедряване на интрузиви и активната субдукция през късната юра е било свързано с нагъване, разломяване и издигане на Сиера Невада (Невадска орогенеза – нагъвателна фаза). Тази фаза продължава да бъде активна и през кредата.

Вероятно в резултат на планинообразуването и Невадската орогенеза плиткото епиконтинентално море, което е заливало континенталните части на Северна Америка, като се е простирало на изток до Дакота и на юг до Ню Мексико се е отдръпнало, като се е образувало едно предпланинско понижение в районите на щатите Колорадо и Уайоминг. По тези места в континентални, речни, езерни и блатни условия са се отложили дебели теригенно-глинести седименти, отделени в свитата Морисън, която се разпростира на 1млн.км². Тя е най-известна с факта, че в нея са намерени над 50 скелета на динозаври. Нито един от тях не е бил приспособен само за воден начин на живот. Свитата Морисън се е образувала в последните 10 млн.г. от юрския период и се покрива от долнокредни континентални седименти. В тях е намерена различна фосилна динозавърна фауна. В края на юрата е имало измиране и съкращаване на юрската динозавърна популация.
Животът през юрския период
1. Морски безгръбначни – бодлокожите, които имаха взрив в популациите си през триаса, през юрския период продължават развитието си с появата на морските звезди.

От рифостроителите основно значение са имали хексакоралите, а в края на периода се появяват и рудистите. Мидите и охлювите са добре представени и са имали богато орнаментирани черупки в тропичните морета.

От главоногите най-важна група са същинските амонити, които преживяват небивал разцвет и разнообразие през юрата. Те са ръководни вкаменелости за този период. Белемнитите са също разнообразни и добре представени. От брахиоподите преобладават теребратулидите.

Фитопланктонните организми възобновяват популациите си през юрата след голямата къснопалеозойска криза.

В ранната юра се появяват диатомеите, а в средната - голяма адаптивна радиация преживяват динофлагелатите и се появяват глобигерините от планктонните фораминифери.

2. Гръбначна фауна – през юрския период господстващи гръбначни животни са били рептилиите. Те са доминирали в морските басейни, въздуха и на сушата. Най-характерни техни морски представители са били ихтиозаврите и плезиозаврите.

От летящите влечуги в края на юрата са се появявили птеродактилите и рамфоринхосите. От тях произлизат и първите птици, като междинното звено е археоптерикса, който има белези, както на птица, така и на влечуго. Тази уникална вкаменелост е намерена в горноюрски пластове при гр. Соленхофен, Германия.

На сушата господари са били динозаврите. Хищните са имали големи глави в сравнение с тялото, докато тревопасните – малки глави и големи тела.

От тревопасните динозаври през юрата са познати 25 рода в Северна Америка, като повечето от тях са обитавали почти всички части на суперконтинента Пангеа. Най-известен представител е p. Stegosaurus, който е имал големи плочи на гърба си.

От хищниците много добре запазен екземпляр е намерен в късноюрските пластове на Morrison Fm., от p. Allosaurus.