1. предмет и задачи на историчната геология



страница18/19
Дата25.07.2016
Размер1.48 Mb.
#6820
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

КРЕДА

Кредната система е добре разпространена на всички съвременни континенти, което се дължи на факта, че кредните скали са засегнати слабо от метаморфизъм и ерозия. Те са представени от дълбокоморски, плиткоморски и континентални седименти, които съдържат много вкаменелости. Наличието на широко разпространени дълбокоморски седименти в кредата за разлика от триаса и юрата се дължи на факта, че по време на кредата движението на плочите е било бързо и голяма част от предкредните дълбокоморски отложения са се погълнали в субдукционните зони.

Морско ниво, климат и океанска циркулация - през кредата е имало едно глобално издигане на морското ниво. То е достигнало най-високото си ниво през късната креда, което е най-високото морско ниво през фанерозоя въобще. Континентите са били почти повсеместно покрити от кредни утайки. Изследванията на изотопите на О2, както и на фосилните находища показват, че температурите са растели прогресивно по време на ранната креда и в нейния край преди 100 млн.г. Усреднената годишна температура е достигнала най-високата си стойност за целия фанерозой. През горната креда температурата се е понижавала. По време на средните части на кредата (апт-ценоман) на широки площи в морските басейни, както в дълбокоморски така и в плиткоморски условия са се отложили черни глини. Такива глини се образуват при недостиг на кислород. Студените морски води от полярните райони, които са богати на атмосферен кислород се спускат в дълбочина и достигат чак до екватора в съвременната епоха. Утаяваните при тези условия глини са със светъл цвят. Широкото разпространение на черни глини през кредата е доказателство, че полярните региони са били със сравнително топъл климат и там не е имало достатъчно студени води богати на кислород, които да се спускат в дълбочина и да се разпростират към тропичните и екваториални региони. Дълбоките части на океаните са били със сравнително топли води.

Нови континенти и океани – продължилото разкъсване на Пангеа и разпадането му на отделни континенти е най-важното събитие в развитието на земната кора през кредата. Особено драматично е било разпадането на гондванската част на Пангеа. Тя е била едно цяло близо 500млн.г., а в края на кредата Южна Америка, Африка и п-ов Индустан са били напълно разделени. Само Антарктида и Австралия са останали свързани. Разпадането на Пангеа е довело до образуването на нови океани.

Забележително събитие е било отварянето на Южния Атлантик, Мексиканския залив и Карибско море. През юрския период морските води са нахлули в рифтовите системи и са дали началото на новите океани. По време на кредата те са се разширявали, като са се образували Южния Атлантик и Мексиканския залив.

През ранната креда връзките на тези ембрионални океани със Световния океан са били тесни и непостоянни, изпарението е преобладавало над овлажнението и в техните лагуни са се отложили евапорити. Голямо количество евапорити са се отложили през ранната креда, което се дължи на повсеместното съществуване на топли климати по това време. Те са благоприятствали развитието на коралови рифове до 30о северна и южна ширина от екватора.

Други доказателства за повсеместен топъл климат са намерените фосилни листа от хлебно дърво в Гренландия, Антарктида и Аляска, където са расли субтропични гори.

Плейттектонски движения през кредата – многобройни и значителни събития са се случили по време на 70 милионната кредна история. През ранната креда зоните на спрединг между Южноамериканската и Африканската плоча и Антарктическо-австралийската са довели до разделянето на тези плочи, нахлуването на морските води, образуването на океанска кора и съответно на Южния Атлантик и Индийския океан. Зоната на спрединг между Великобритания и Лабрадор и Нюфаундленд е довело до отварянето на Лабрадорския залив. Тибет и югоизточна Азия са се съединили с останалата част на Азия, с което е завършило окончателното формиране на източната част на Пангеа. Завъртането на Иберийския полуостров по разломни нарушения е довело до отварянето на Бискайския залив. През кредата Турция, Иран, Афганистан и няколко малки европейски плочи са се съединили с Евразия. Тогава Норвегия и Гренландия са започнали да се отделят и се отваря Норвежко море. Индия е започнала по-бързо да се придвижва на северо-североизток през Тетиския океан към Тибет. Отваря се Тасманско море, вследствие отделянето на Нова Зеландия от Австралия. Плавната зона на субдукция в западното крайбрежие на Северна Америка (Farallon oceanic plate beneath continental western USA) e било причина за започване на Ларамийската орогенеза в края на кредата по тези места.

Активни зони на субдукция са съществували по протежение на южните и източните окрайнини на Евразия, западното крайбрежие на Северна и Южна Америка и Антарктическия п-ов. Нови субдукционни зони са се появили в Карибите и Южна Турция. Многобройните офиолити в Турция, Кипър и Западен Иран са фрагменти от къснокредна океанска кора, навлечена върху тези микроконтиненти в следствие на затварянето на Тетиса. Този океан е започнал бързо да се съкращава в западните си части, но все още малки морски проливи са го свързвали с вече формирания Атлантически океан по време на късната креда. Черно и Каспийско море са останки от тези проливи.

Полезни изкопаеми през кредния период – едни от най-големите в света нефтени и газови находища се намират в кредни и палеогенски морски седиментни скали. Това се дължи вероятно на голямото разнообразие и развитие на морските организми по това време и най-вече на огромното количество биомаса на фитопланктона.

Повечето кредни нефтени находища са образувани от фитопланктон в частично затворени морски басейни, в които ограничената океанска циркулация не е позволявала привноса на по-значително количество кислород от по-дълбоководните океански води.

Големи находища с кредна възраст са тези в Тексас и Луизиана. През късната креда се образуват и големи въглищни находища в Пенсилвания.

Морски басейни и разпространение на живота – отличителна черта на Земята през кредния период е съществуването на обширния топъл тропичен Тетиски океан. В него са процъфтявали колониалните корали и рудистите миди. Там е преобладавало карбонатонатрупването. Както и през юрата на север от тетиската провинция се е разпростирала умерената бореална. Тук са живели няколко рода морски бивалвии, като р. Buchia и р. Arctotis. По време ранната креда по-умерения и студен бореален океан е бил отделен от Атлантика, поради което се е отличавал със специфична фауна. Неговата изолация е приключила през кредата, когато континенталното разпадане и рифтинг са довели до отделянето на Северна Америка от Гренландия и от Евразия. Тогава Атлантическия океан се е свързал с Арктическия на север. Повишаването на морското ниво е довело до обрауването на тесен морски път, който се е простирал от Мексиканския залив чак до Аляска.
Животът в кредните морета
1. Пелагични съобщества. За пръв път през кредния период за целия фанерозойски еон микроорганизмите имат толкова голямо разнообразие. Бързата адаптивна радиация на фитопланктона през ранната креда довежда до цялостна промяна на пелагичното съдържание в океаните. То е започнало през юрата с появата на коколитите и диатомеите и вторичната радиация на динофлагелатите. През кредата тези микроорганизми са последвани от силикофлагелатите. Планктонните фораминифери, които се хранят с фитопланктон също придобиват голямо разнообразие. В резултат на огромното количество планктонни фораминифери и коколити в океаните за пръв път в геоложката история са се отложили много дебели седименти от пишеща креда.

Други членове на морските съобщества през кредния период са били амонитите, белемнитите, рибите, плезиозаврите, ихтиозаврите и новата група морски влечуги – мозозаврите. След измирането на ихтиозаврите в края на ранната креда мозозаврите заемат тяхното място в освободената екологична ниша. Те са се развили изключително бързо от една малка група морски влечуги с дължина 1m до гиганти с дължина 15m в края на кредния период. Малките морски костенурки са се появили за пръв път в късната юра и в късната креда достигат размери до 4m. Те са плували и подскачали над повърхността на водата, като днешните пингвини.

2. Бентосни съобщества. Морските бентосни съобщества преживяват голямо разнообразие през кредата. Непрекъснатото подхранване от микроорганизми на морското дъно е довело до широкото развитие на филтриращи храната си и утайката групи. Голямо разнообразие имат бентосните фораминифери, силициевите гъби, морските таралежи, като се появяват неправилните. Нараства количеството на бриозоите, колониалните и единични корали, гастроподите. Последните са имали орнаментирани черупки и са доминирали в плиткоморските биотопи. Мидите също са имали голямо разнообразие, като много характерни са били рудистите, които са били едни от главните рифостроители.

Разнообразието на морските организми през кредата е било от 5 до 10 пъти по-голямо, отколкото през юрския период. Тази драматична промяна се дължи вероятно на нарасналата провинциалност на океаните. С разпадането на Пангеа са се образували много нови океани и плитките крайбрежни морета на континентите са били изолирани, което води до появата на нови видове. Новите дълбоки океански басейни са били бариери за миграция на плиткоморските форми. Нарастването на количеството на хранителни вещества в океаните от появата на нови активни срединноокеански хребети също вероятно е помогнало на биологичното разнообразие. Последен, но много важен фактор е била високата температура на морската вода почти през целия период.


Животът на сушата
1. Растения и насекоми. Най-важното събитие в растителния свят е появата на покритосеменните цветни растения през ранната креда. Те са се появили за пръв път в западна Гондвана (Бразилия и западна Африка) преди 125 милиона години. Още от началото на късната креда покритосеменните придобиват голямо разнообразие и стават доминираща група от сухоземния растителен свят. Последните еволюционни анализи показват, че покритосеменните са произлезли от една изчезнала група цикадови, които от своя страна са еволюирали от семенните папрати.

Бързото разпространение на покритосеменните води до съответна паралелна еволюция и широко разнообразие на насекомите опрашители, без които цветните растения не могат да съществуват. Това са бръмбари, мухи, пчели, мравки и пеперуди. Последните три групи се появяват през кредата.

2. Бозайници, влечуги и птици. С експанзията на насекомите не е учудващо и развитието на насекомоядните бозайници през кредата.

През ранната креда в Северна Америка се появяват първите двуутробни, чийто съвременен представител опусума не се различава твърде от кредния си прародител.

В края на ранната и началото на късната креда в Азия се появяват най-ранните плацентни насекомоядни бозайници. Жабите през юрата са били разпространени само в Гондвана, докато през кредата навлизат и в северното полукълбо, като се развиват нови насекомоядни семейства.

От летящите влечуги характерен представител е птеранодона. За кредния период най-впечатляващи представители на птиците са били р. Ichthyornis все още със зъби в човката и беззъбия p. Hesperoruis.

3. Динозаври. Кредните динозаври принадлежат предимно към разреди, различни от тези на юрските представители. Те са заели нови екологични ниши на континенталните фрагменти от разпадналия се мегаконтинент Пангеа. Сред растителноядните през късната креда се появяват роговите динозаври, като Triceratops в Северна и Южна Америка; Protoceratops в Азия и Северна Америка и Psittacosaurs през ранната креда в Азия. Раннокредните игуанодони са заместени през късната креда от хидрозаврите (hadrosaurs). Представители от тези семейства често са достигали дължина до 15m. Стегозаврите са били заместени от анкилозаврите (ankylosaurs). Те са имали ниско и дебело тяло и завита като кривак опашка. От хищните динозаври най-характерен представител е Tyrannosaurus, който с гигантските си размери вероятно е най-страшния хищник въобще в геоложката история.

Много интересно е къснокредното фосилно находище на разнообразни динозаври при Point Barrow в Аляска. Тогава тя се е намирала по-близо до Северния полюс, отколкото сега и въпреки по-топлия климат от сегашния динозаврите са живели 6 месеца при полярен ден и 6 месеца – полярна нощ или сезонно са мигрирали на юг до Албърта и Монтана, където е намерена подобна динозавърна фауна.

4. Кредното измиране в животинския и растителния свят. Мезозойската ера завършва с драматичен край, свързан с почти внезапното в геоложки смисъл масово измиране на флората и фауната. Много организми, които са играли доминираща роля в екосистемите за десетки милиони години са изчезнали. Най-впечатляващо за човека е измирането на динозаврите, но много други животни и растения не преживяват тази катастрофа. Дори цветните растения, които са доминирали през кредата са преживели значителни загуби. В океаните изчезват амонитите, рудистите, почти всички белемнити и морските чудовища- мезозаври, плезиозаври и гигантски костенурки. В основата на хранителната верига изключително много е присъствал нанопланктона, който след края на кредата драстично намалява и образуването на пишеща креда, през неозоя е символично. Много други видове планктон също изчезват, като големите Orbitolina. Изчезването на рудистите миди, както и по-ранните масови измирания на рифостроители през фанерозоя показват крехкостта на рифтовата екосистема като цяло. Направените открития през последните десетилетия дават много доказателства в подкрепа на хипотезата, че масовата катастрофа на живота на Земята в края на мезозоя се дължи на гигантски катаклизъм от сблъсък на огромно космическо тяло със Земята.

I-во доказателство: Иридиевата аномалия.

Най-яркото доказателство за сблъсък на извънземно тяло със земната повърхнина е обогатения на иридии глинест слой с възраст 66,700млн.г, което е възрастта на границата между кредата и терциера. Тази граница е точно датирана. Този слой е намерен на много места на Земята, включително и при гр. Бяла (Варна). Това набогатяване на иридии не може да се получи от земни източници защото съдържанието на иридии в земната кора е по-ниско. При сблъсъка на астероид със земната повърхнина иридият, който е много летлив ще бъде бързо изнесен в стратосферата, ще се разпространи около цялата Земя, като в продължение на няколко месеца постепенно ще се отложи с прашните частици;



II -ро доказателство: Сферолите са микроскопична част от вулканско стъкло с кисел състав и с диаметър няколко десетки пъти по-малък от милиметри. Те се срещат често в глинестия слой между креда и терциер. Тези частици са се образували от разтапянето на кисели магмени скали, което е последвало от бързото изстудяване, след като са били изхвърлени в атмосферата.

III-то доказателство: Наличието на малки овъглени частици широко разпространени в тропичните обстановки – това са останки от повсеместните пожари, засегнали растителния покров след удара.

IV-то доказателство: Наличието на ударен кварц в глинестия слой. Този кварц се характеризира с успоредни щрини, които лесно се идентифицират и са образувани в резултат от ударната вълна с високо налягане върху скалите. Такъв кварц се образува при ядрените взривове и е намерен в доказания метеоритен кратер в Аризона.

Причини за измирането:

  1. тъмнина, предизвикана от облак от частици изхвърлени в горната атмосфера, вследствие на удара. Слънчевата светлина не е достигала земната повърхност в продължение на няколко месеца, което е затруднило фотосинтезата и е предизвикало разрушаване на хранителните вериги и глад. В края на кредата са изчезнали всички динозаври, морски планктонни, нектонни и бентосни организми.

  2. студ – прашния облак освен тъмнина е причинил рязко застудяване във вътрешността на континентите, които са били далече от омекотяващото въздействие на океаните. Температурата се е понижила до -20оС.

  3. киселите дъждове - енергията, която се е освободила в резултат на удара е предизвикала газови реакции в атмосферата, образувайки нитрити, киселини и нитратни окиси. Те са падали като дъждове около една година и са намалили рН на водата, което причинило измиране на планктонни организми.

  4. токсичност на морската вода – астероидната колизия е довела до набогатяването на морската вода с разнообразни редки токсични елементи, като калай и кадмий.

За да е било ефективно масовото измиране в края на кредата размерите на астероида-убиец трябва да са били 10km в диаметър. Изчисленията предполагат, че около 10 астероида с размери 10 и повече km в диаметър са се сблъскали със Земята в края на докамбрия. Почти сигурно е доказано, че мястото на сблъсъка е било в района на Мексиканския залив – Карибите. Сблъсъка е станал в океана, което е предизвикало огромни цунами.

Кандидат за мястото на удара е огромният кратер с d=180km намерен в Юкатан (Мексико) разположен на кредната морска платформа. Изпълнен е с ударна брекча и вулкански скали подобни на сферулите. Стопените скали имат високо иридиево съдържание. Най-важно доказателство е възрастта от 66 млн. г. на стопеното вулканско стъкло в кратера по изчисления по 40Аr / 39Ar.

Поради факта, че динозаврите са класифицирани като рептилии до скоро се считаше, че те са студенокръвни като съвременните рептилии. Еволюцията на динозаврите отговаря на тази като при бозайниците. Някои палеонтолози казват, че те са били топлокръвни. Микроструктурата на костите на динозаврите е по-близка до тази на бозайниците, отколкото до тази на влечугите.


Каталог: files -> su files
su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал
su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара
su files -> Икономика на околната среда: Преглед
su files -> Регулиране на пазара: информация и несигурност
su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение
su files -> Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история
su files -> Карл Велики е един забележителен за времето си властелин
su files -> Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница