1. Предмет на дисциплината Медицина на бедствените ситуации. Медицински и медико организационни проблеми
Остри отравяния с фосген. Клинична картина, диагноза, първа помощ и лечение
Изтегляне 0.64 Mb.
|
13. Остри отравяния с фосген. Клинична картина, диагноза, първа помощ и лечение. Клиничната картина е с бавно протичане, а с белодробен оток е само тежката форма. Лека форма: характерна миризма на гнило сено, латентен период до 24 часа, след него постепенно се развива симптоматика на бронхиектазии, суха кашлица, без експекторация, главоболие, няма задух като за няколко дни отзвучава; Средно тежка форма: миризма, дразнене в носоглътката, кашлица, главоболие, латентен период 8-10 часа, симптоматика: втрисане, повишена температура, задух, кашлица с експекторация, учестено дишане, сърдечна дейност, интоксикация; Тежка форма: рефлекторен период – парене, стягане, задух, кашлица, повръщане, гадене; латентен период – отзвучава 2-6 часа, болните са добре, но има брадикардия и тахипнея, всяко нещо може да ги извади от този период, към края – задухът се задълбочава, цианоза, кръвоизливи по плеврата, депресия; белодробен оток – силен задух, кашлица с обилна експекторация 1-1.5л кървави храчки за 24 часа, стягане в гърдите, тахипнея, тахикардия, трахеално хриптене тъй като О2 минава през пяната; откриват се ниски белодробни граници, намалена респираторна подвижност; Синя форма – асфиксия – ливидни лигавици, синкави, повишено съдържание на СО2; Сива форма – цианоза няма, лигавиците са бледи, кожата е сивопепелява, студена лепкава пот, тежък колапс (нисък СО2); Възстановяване – ако преживеят 48 часа настъпва възстановяване; Усложнения – ранни: сърдечна недостатъчност, тромбоза в крайните бронхи; късни: бронхиектазии, белодробна склероза; ДД: с всички вирусни и бактериални бронхити, бронхопневмонии, отравяния с киселини и основи; Лечение: противогаз, изнасяне от средата, изкуствено дишане се избягва за да не се разкъсат алвеоларните прегради; в болницата се борим с хипоксемията и хипоксията, с отока, с ацидозата, със сърдечната недостатъчност; оставят се в покой, леко затоплени, дава се О2 – чисто, смесен, хипербарно; пяната се втечнява, вдишват се алкохолни или силиконови пари. Лечение на белодробния оток – диуретици Lasex 30mg/i.v., калциеви препарати, глюкоза, витамини. Лечение на сърдечната недостатъчност: при сива форма сърдечни глюкозици, при колапс аналгетици и вазопресори, Methylprednizolone. 14. Остри отравяния с амоняк и хлор. Cl - Разпространение и употреба: в химическата промишленост за хлорна вар, избелващи препарати, пластмаси, пестициди; в текстилната и хартиена промишленост; хлориране на вода; Физико-химични свойства: жълто-зелен газ с остра неприятна и дразнеща миризма и корозивно действие; Патогенеза: с водата от лигавиците при контакт образува HCl; действа върху конюктивата и ГДП, бронхоспазъм, във високи концентрации възбужда дихателния и вазомоторен център; Клинична картина: лека и средно тежка форма: кратък латентен период, болки в очите, сълзотечение, често мигане, парене в назофаринкса, кихане, задух, кашлица, по-късно ринофаринголарингит, трахеобронхит, конюктивит, астма, жълтозелени храчки с некротична част от лигавицата; тежка форма: бронхиолит или бронхопневмония, рядко с белодробен оток; Лечение: симптоматично – за бронхоспазъма – кодеин, ефедрин и кислород. NH3 - Разпространение и употреба: HNO3, азотни торове, карбамид, влиза в състава на амонячни газове, при изгаряне на дърва, коприна; Физико-химични свойства: безцветен газ с остра неприятна миризма, с О2 образува взривоопасни смеси; Патогенеза: образува NH4OH с водата от лигавиците – образува се топлинно-екзотермична реакция – изгаряне; самата основа предизвиква изгаряния, защото предизвиква коликвикационна некроза, има дразнещ ефект върху ГДП; ако базалният слой е запазен за 6 часа се възстановява, иначе се разраства съединителна тъкан – хронично белодробно увреждане; във високи дози действа възбуждащо върху ЦНС – при високи дози гърчове и смърт; Клинична картина – латентен период липсва. Лека и средно тежка форма – мигане, сълзене, фотофобия, ринит, фарингит; Тежка форма – пристъпен задух, неврно-психична възбуда, болки зад гръдната кост, дрезгав глас, може да се стигне до токсо-алергичен оток на ларинкса и токсичен белодробен оток, при високи дози – гърчове и парализа на дихателния център; Директно действие: Кожа – жълти изгаряния при тежка форма – лъскави и тъмни; Очи – изгарят за минути – корнея и леща – катаракта и ослепяване; ССС – хиповолемичен шок, медиастенит, перитонит; Лечение: симптоматично, бронходилататори, инхалация, диуретици в големи дози Lasex 40-80mg. 15. Остри отравяния с азотни окиси. От всички най-токсичен е NO2. Разпространение и употреба: при производство на тор, взривни вещества, при ацетиленови заварки, силажи, горене на пластмаси; Патогенеза: прониква дълбоко, образува HNO3 и HNO2. Образуват се метхемоглобин – кръвта е с тъмно-червен оттенък. Действат с повишено окисление на липиди – образуват се токсични радикали – разрушават се мембраните. Клинична картина: Рефлекторен период – кашлица, лек задух, главоболие, световъртеж, парене в очите, сълзене; Латентен период – от няколко часа до дни; Белодробен оток – силен задух, кашлица, цианоза, ускорен пулс, обилна експекторация на пенести храчки; Латентен период – дълъг до месец; Облитериращ бронхиолит – задух, кашлица, експекторация, повишена температура, тахипнея, тахикардия; Лечение: аспирира се бронхиален секрет, диуретици, О2 за дихателната недостатъчност и антибиотици. 16. Остри отравяния с органични разтворители. Бензол. Бензол – C6H6. Разпространение и употреба: суров петрол, разтворители на бои и лакове, горива; Физико-химични свойства: безцветна течност с характерна приятна, но тежка сладникава миризма, слабо разтворим във вода и добре в липиди и спирт, силно летлив, при смес с въздуха образува всривоопасни смеси; Токсичност: 60 000mg/m3 за хора и 25mg per os за възрастни; Път на проникване: основно през дихателна система – инхалаторно, но може и през интактна кожа; Метаболизъм: 16% се издишва в непроменено състояние, другото количество цитохром Р450. Основният метаболит е фенол, отделя се като фенилсулфонова и фенилглюкуронова киселина. Друг метаболит е пирокатехин, а най-малко метаболизира хидрохинон. Патогенеза: при остра интоксикация действа върху ЦНС, поради липоразтворимостта си. При хронична интоксикация действа върху костния мозък. Разпределя се в черен дроб, мозък, надбъбреци. Върху ЦНС има наркотичен и сънотворен ефект, като предизвиква дистрофия на невроните. Патоанатомични промени: при смърт – усеща се миризма на бензол, тъмна кръв, несъсирена, парализа на ДЦ, кръвонапълнени вътрешни органи с точковидни кръвоизливи, бледа кожа и лигавици, костния мозък е жълтеникав, пихтиест, желатиноподобен. Клинична картина: Лека форма – еуфория, адинамия, световъртеж, гадене, повръщане, главоболие, отзвучава за часове; Средно тежка форма – неспокойство, еуфория, реализира се наркотичния ефект – понижение на телесната температура, бледа кожа и лигавици, тахипнея, тахикардия, понижено кръвно налягане, загуба на съзнание. При прекъсване на контакта отшумява; Тежка форма – изпадане в кома бързо, бледа кожа и лигавици, понижение на телесната температура, мидриаза, дихателни разстройства, клонично-тонични гърчове; Усложнения: бронхопневмония, токсичен хепатит и неврит. Хронична форма – основна мишена е КМ: понижен брой формени елементи – левкопения, неутропения, еритропения, забавена диференциация, бензолни левкози след 5-10 години трудов стаж. Диагноза: сулфатна проба – отношение между неорганичния и органичен SO4 в урината. Сулфатен индекс – неорганичен към общи SO4. Лечение: антидот няма, дава се О2, симптоматично лечение посредством Diasepam, периферни аналгетици. 17. Остри отравяния с хлорирани въглеводороди. Дихлоретан. Разпространение и употреба: бои и лакове, за извличане на смоли и восъци, химическо чистене, в органичния синтез; Физико-химични свойства: различна миризма, летлив, неразтворим във вода; Път на проникване: основно инхалаторен път, през здрава кожа, per os, в кръвта се насочва към органи богати на липиди; Метаболизъм: в черния дроб се дехалогенира до оксалова киселина, има политропно действие върху черен дроб и сърце; Патогенеза: чрез метаболизма си предизвиква цитолиза, повишава се прекисното окисление на липидите, директно специфично увреждане ендотелните клетки на капилярите; Патоанатомични промени: характерна миризма, кръвонапълнени вътрешни органи, точковидни кръвоизливи, мастна дистрофия на черен дроб и бъбреци; Клинична картина: Лека форма – еуфория, адинамия, световъртеж, хепатомегалия; Средно тежка форма – енцефалопатия, адинамия, психомоторна възбуда, токсичен нефрит, увеличен и болезнен черен дроб; Тежка форма – енцефалопатия, адинамия, световъртеж, зрителни и слухови халюцинации; Терминална форма – тонично-клонични гърчове, кома, екзотоксичен шок – репкаво бели петна на кожата, филиформен пулс, понижено кръвно налягане; Усложнения: бронхопневмония, кръвоизливи по вътрешни органи, остра чернодробна и бъбречна недостатъчнст, увреждане мембраните на хепатоцитите. Лечение: антидоти няма, диализа, обменно кръвопреливане, перитонеална диализа, изнасяне от газовата среда, подтискане на ДЦ, антиоксиданти, ацетилцистеин, противогърчови медикаменти, хепатопротективни средства. 18. Особености на радиоактивното замърсяване на атмосферата при нормална експлоатация на АЕЦ. Първият експериментален ядрен реактор е конструиран през 1942 г. в Чикаго от италианския физик Енрико Ферми. През 1954 г. Съветският съюз пуска в експлоатация първата в света атомна електроцентрала. През 1974 г. България пуска в експлоатация Козлодуйската атомна централа. Днес тя разполага с 2 реактора. Около 40% от добиваната в България електроенергия се произвежда от атомната електроцентрала. Този процент за Франция е 70 -75. Много от атомните централи в света са разположени в гъсто населени райони. Това налага ефективно решение на всички проблеми на радиационната безопасност на персонала и цялото население и опазване на природната среда от замърсяване с радиоактивни вещества. Атомните реактори, енергетични и експериментални, представляват сложни съоръжения за поддържане на управляема верижна реакция. От атомната физика е известно, че облъчването на ядрата на някои тежки елементи (уран, плутоний) с неутрони предизвиква реакция на деление. В хода на верижната реакция се отлага голямо количество енергия и се излъчват 2-3 неутрона и гама лъчи. При определени условия може да започне лавинообразна верижна реакция и да възникне ядрен взрив. За разлика от атомната бомба, в ядрените реактори делението на ядрата на тежките елементи е под контрол. В тях се осъществява стационарна, само поддържаща се верижна реакция и се осигурява т.н. критичен режим, при който коефициентът на размножение на неутроните (К) е равен точно на единица. Kоефициентът е равен на 1, когато един неутрон от първия акт на деление (първото поколение) предизвиква второ деление и най- малко един неутрон от второто деление, предизвиква трето деление и т.н.; когато К<1 настъпва подкритичен режим - броят на деленията постепенно намалява и реакцията спира; когато К>1 броят на делящите се ядра се увеличава и верижната реакция се усилва. Всички типове ядрени реактори са конструирани на горните теоретични принципи и се състоят от: активна зона, в която се намират горивните елементи. Те съдържат уранов окис или метален уран, херметически затворен в метални обвивки; забавители на неутроните - използват се: графит, тежка вода, обикновена вода и др.; топлоносител или охладител - вода, тежка вода, течен натрий, азот, специални течности и др.; система за регулиране - състои се от пръти от кадмий, бор и др. материали, които поглъщат неутрони. С тях се поддържа критичен режим на верижната реакция или тя може да бъде спряна; други конструктивни елементи: защитни съоръжения, които намаляват дозата гама лъчи и неутрони; пулт за дистанционно управление. Българските ядрени реактори са от т.н. водно-воден тип - ВВЕР-440 и ВВЕР-1000. При този модел ядреното гориво е поставено в стоманен корпус, който е монтиран в бетонна шахта. Водата от т.н. първи контур служи като забавител на неутрони и като топлоносител. Тя се загрява от горивните елементи до висока температура и се намира под високо налягане. Чрез нея топлината се предава на водата от втория контур, която се превръща в пара, постъпваща в турбината. След отработване парата се охлажда с вода от трети контур и след кондензация отново се превръща в пара. Други видове реактори: Реакторите с кипяща вода наподобяват водно-водните, но горивните елементи превръщат водата директно в пара, която постъпва в турбината. В реакторите с газово охлаждане, като забавител на неутрони се използва графит, а като топлоносител въглероден двуокис. В уран-графитения реактор (КРМК), ядреното гориво под формата на уранови пръти е поставено в графитен блок, който изпълнява ролята на забавител на неутроните. Регулиращите пръти от кадмий са разположени перпендикулярно на урановите и преминават също през графитения блок. В конструктивно безопасните реактори ядреното гориво, смесено със стабилен торий, под формата на малки сфери. При изпускане контрола на верижната реакция и повишаване на температурата, стабилният торий поглъща неутроните и верижната реакция спира. Вместо вода в този тип реактори като топлоносител се използва течен хелий. В резултат на верижната реакция, в ядрените реактори се образуват голям брой изкуствени радионуклиди – продукти на делението, елементи, образувани в резултат на радиоактивните превръщания и на ядрените реакции на радиоактивните и стабилни продукти на деление. В ядрените реактори се образуват около 600 радионуклиди, с масово число от 72 до 166 и 60 актиниди – трансуранови и трансплутонови елементи; Освен продуктите на деление, в резултат на облъчване на въздуха в зоната на реактора с неутрони, се образуват радиоактивни газове и аерозоли - аргон-41, кислород-19, желязо-59, силиций-31 и др. Продуктите на корозия на стоманата, както и примесите и замърсяванията на течния топлоносител, при преминаване в активната зона също се облъчват с неутрони и стават вторично радиоактивни. Поради това в топлоносителя от първи контур могат да се открият: кобалт-60, кобалт-58, желязо-59, хром-51, манган-54, манган-56, волфрам-185, молибден-99, натрий-24. Облъчването на обикновена вода с неутрони дава: тритий, азот-16, азот-17, натрий-24, хлор-38, калций-45. Водата от първия контур на водно-водните реактори е винаги замърсена с радиоактивни вещества. Поради корозия и нарушена херметичност радиоактивните елементи могат да замърсят водата и на втория контур. Водата в третия контур е винаги чиста и тя може да бъде изпускана в откритите водоеми - реки, езера и т.н.. Замърсената с радиоактивни вещества вода от първия контур подлежи на деконтаминация с помощта на йонообменни филтри. В съвременните АЕЦ такова очистване е предвидено и за водата от втория контур; Отделените от топлоносителя радиоактивни елементи се отвеждат в атмосферата през високи комини, където се разреждат в големия обем чист въздух; Нормалната експлоатация на АЕЦ все пак е свързана с невисоко замърсяване на околната среда с радиоактивни вещества. За водно-водните реактори основните замърсители са радиоактивните изотопи на благородните газове и йода. в радиоактивната смес на ядреното гориво се установяват: 18 изотопа на криптона, 15 изотопа на ксенона, 20 изотопа на йода; поради много малкият период на полуразпад и незначителните количества повечето от тези изотопи имат малък относителен дял в сумарната активност; По-съществено значение за формиране на радиоактивната обстановка около АЕЦ имат: Криптон-85, Ксенон-133, Ксенон-135, Йод-131, Йод-133. Делът на радиоелементите - продукти на ядрено деление (стронций-895, стронций-90, цезий-134, цезий-137) както и изотопите, получени в резултат на облъчването с неутрони на корозионните материали (кобалт-58, кобалт-60, манган-54 и т.н.) е също много малък. 19. Особености на радиоактивното замърсяване на атмосферата при аварии в АЕЦ. Ядрена авария - Илин и съавтори приемат, че авария е всяко краткотрайно или продължително ненормално изхвърляне в околната среда на голямо количество радиоактивни вещества. Гусев и Белянов дават строго количествена дефиниция на ядрена авария, в зависимост от степента на дехерметизация на облицовката на горивните елементи. според тях ядрена авария има когато над 1% от повърхността на горивните елементи имат газова нехерметичност за изотопите на криптона, ксенона и йода и над 0,1% нехерметичност, допускаща контакт на топлоносителя с ядреното гориво; нехерметичност под горните проценти е в рамките на нормалната експлоатация на реакторите; Мащабите на аварията и последствията за околната среда варират в широки граници. Преобладаващата част от авариите, станали до сега са малки и са предизвикали радиоактивно замърсяване на малки територии в близост до реактора. Най-тежките и най-опасни аварии в АЕЦ се дължат на загуба на контрол на верижната реакция и прегряване на горивните елементи, което може да завърши с парна или химическа експлозия. Парната експлозия се дължи на прегряване на водата в първи контур и може да предизвика разрушаване на част от инсталацията, включително и активната зона; химическа експлозия настъпва при прегряване на водата в първи контур до много висока температура и деструкция на водата до водород и кислород. В такъв случай водородът може да се затопли и да предизвика експлозия; Прегряването на водата може да се дължи на различни причини: повреда в системата за регулиране на верижната реакция; повреда (отказ) на помпите, които осигуряват циркулацията на топлоносителя (водата) в системата; внезапно спиране на енергозахранването и др. Ядрен взрив, аналогичен на експлозия на атомна бомба, е невъзможен, поради различния състав на ядреното гориво и различната конфигурация на горивните елементи в реактора. Причини за ядрените аварии: грешки на оператора, отказ на оборудването, недостатъци в конструкцията, Най-честата причина за досегашните аварии в АЕЦ са грешките на персонала. Една от най-големите аварии, станала в Чок Ривър, САЩ, е предизвикана от две грешки на оператора: вместо да подаде забавител на неутрони (деутериева вода) операторът е прекратил постъпването на обикновена вода, използвана като топлоносител; старши операторът забелязва тази грешка и наредил да бъдат въведени регулиращи (кадмиеви) пръти в активната зона, но операторът прави втора грешка, като извършва друга, ненужна операция; в резултат на тези грешки активната зона бързо се прегрява и започнала да се стопява. Образувал се водород, който се запалил и предизвикал тежка химическа експлозия с разрушаване на активната зона. С изключение на няколко тежки аварии, при всички останали е имало изхвърляне на изотопи през комина на централата. Радиоактивното изхвърляне може да бъде под формата на струя или радиоактивен облак. Факторите, от които зависи степента на радиоактивното замърсяване са: метереологични условия, географски условия, височина на комина, продължителеност на изхвърлянето, физико-химически свойства на аерозолите и др. При наличие на вятър изхвърлянето от комина е под формата на струя. При слаб вятър или пълно безветрие се образува радиоактивен облак, който се разпространява около централата чрез дифузия. Формирането на погълнатата доза от гама и бета лъчения при аварии в АЕЦ става по пряк и непряк начин. Пряк път (начин) - външно облъчване с гама кванти и бета частици от изотопи, съдържащи се в атмосферата или отложени на земната повърхност. Пряк път – вътрешно облъчване дължи се на радиоизотопи, постъпващи в организма чрез вдишвания въздух; радиоактивните изотопи на благородните газове предизвикват само външно облъчване или облъчване на дихателните пътища. Те не се инкорпорират в организма, тъй като са инертни в химическо отношение и не участват в обменните процеси; прекият път на формиране на погълнатата доза се наблюдава в зоната на локалните отлагания. Непрекият път на формиране на абсорбираната доза се дължи на вътрешно облъчване с радионуклиди, които постъпват в организма в резулатат на миграцията по хранителните или биологичните вериги. Този начин на облъчване на организма се наблюдава при хора, живеещи в по-отдалечените от АЕЦ райони, т.е. в зоната на тропосферните отлагания. Радиоактивното замърсяване при аварии в АЕЦ наподобява на това при ядрени взривове, но съществуват и разлики, които се дължат на различните условия, при които се формира радиоактивния облак. При аварии в АЕЦ температурата не е много висока, поради което радиоактивните аерозоли и газове не се издигат на голяма височина. Съществува разлика при различните типове реактори: при урано-графитените реактори температурите са по-високи, в сравнение с водно-водните и издигането на радиоактивните аерозоли е по-високо. Освен това голямото количество графит в тези реактори обуславя възникване на крупни пожари, с изхвърляне на големи количества радиоактивни вещества. В резултат на тези особености урано-графитените реактори формират тропосферни (континентални) отлагания. По-ниските температури при аварии в АЕЦ обуславят образуване на по-големи аерозолни частици, включително "горещи частици". Горещите частици са два вида: стандартни, с относително постоянен състав - цирконий, ниобий, ротений, барий, церий, уран и др.; моноелементи, в които преобладава един радионуклид - рутений или барий или церий и т.н.; една рутениева частица с активност 40 - 50 kBq образува две зони в тъканите: летална – на разстояние 1 мм от частицата, където причинява абсолютна клетъчна смърт и сублетална зона, в която се развива злокачествена дегенерация. При аварии в ядрени реактори радиоактивното замърсяване е много по-продължително в сравнение с ядрените взривове. При ядрените аварии съставът на радиоактивните изхвърляния зависи от времето на презареждане на реактора с ядрено гориво С течение на времето в горивните елементи се натрупват повече дългоживеещи изотопи, а делът на краткоживеещите намалява непрекъснато. При ядрени аварии в околната среда се изхвърля сравнително малка част от общата радиоактивност в реактора, докато при ядрени взривове почти 100% от образуваните изотопи. При аварията в Чернобил са изхвърлени само 3% от радионуклидите в реактора. 20. Видове радиоактивни отлагания. Изотопен състав на радиоактивните отлагания. При аварии в АЕЦ се образуват главно локални и тропосферни отлагания, докато при въздушни ядрени взривове – предимно стратосферни. Локални отлагания се образуват от едри частици, които падат в близост до реактора, за 24 часа, под влияние на гравитацията. по-дребните частици се преместват под влияние на хоризонталните въздушни течения; увеличено локално отлагане на радиоактивни частици се наблюдава при неблагоприятни метереологични условия: напр. при силна облачност, радиоактивните частици стават центрове на кондензация и предизвикват валежи, които свалят върху земната повърхност значителни количества радиоактивни вещества. Тропосферните (континентални) отлагания се състоят от малки частици (под 1 мм), които остават в горната част на атмосферата в дисперсно състояние. радиоактивният облак, от който се образуват тропосферните отлагания се разкъсва под влияние на въздушните течения; доминиращите за района хоризонтални въздушни течения, чиято скорост може да стигне до 100 км/ч. може да пренесат радиоактивните частици на огромни разстояния за кратко време; тропосферните отлагания остават във въздуха за сравнително кратко време. Средният им престой там е 30 дни. В сравнение с локалните, тропосферните отлагания създават ниска плътност на замърсяване на земната повърхност; Дребнодисперсните частици на тропосферните отлагания падат на земята много бавно по следните няколко механизма: Влажният способ има най-голямо значение за очистване на тропосферата от радиоактивни частици – те стават центрове на кондензация и ледообразуване и падат на земята под формата на дъжд или сняг. гравитационният способ има малко значение за тропосферните отлагания - поради малките размери на частиците. коагулационен способ – при съчетание на сухо време и пълно безветрие радиоактивните частици коагулират с локалните аерозоли (нерадиоактивен прах). В резултат на удрянето им една в друга те полепват помежду си като формират по-едри частици, които падат на земята под влияние на гравитацията. при наличие на вятър и сухо време радиоактивните частици полепват по почвата, предметите и главно по растенията. Това се дължи на ламинарното движение на въздушния поток около растенията и предметите и рязката промяна в посоката на въздушната струя. Стратосферните отлагания се формират главно при опити с ядрено оръжие (особено при експлозии в атмосферата). Радиоактивните частици престояват в атмосферата средно 2 - 3 дена. Могат да се отложат във всяка точка на земната повърхност, поради което се наричат глобални. Изотопен състав на радиоактивните отлагания Изотопният състав на радиоактивните частици (аерозоли), образувани при аварии в АЕЦ и при опити с ядрено оръжие зависи от много фактори и варира в широки граници. В ранните срокове след постъпване на радиоактивните смеси в атмосферата главната радиационна опасност е радиоактивният йод. Най-опасни са изотопите с масово число 131 до 135 и период на полуразпад от 1 час до 8 дни. От петте изотопа на йода най-голямо значение има йод-131. Той има период на полуразпад 8.06 дни. Разпада се като излъчва гама кванти и бета частици; Независимо от пътя на постъпване отлага се почти изцяло в щитовидната жлеза (критичен орган); Отделя се чрез всички органи, отделящи вода. Преминава плацентата Трайното радиоактивно замърсяване на атмосферата след ядрени аварии обаче се дължи на изотопите с относително голям период на полуразпад. Това са продуктите на деление на урана - цезий-137, стронций-90, итрий-90, церий-144, барий-140 и др. Цезий-137 е високотоксичен изотоп и има изключителна способност да се включва в биологичните вериги и попада в човешкия организъм след консумация на контаминирани продукти, основно месо. Резорбира се отлично в храносмилателния тракт. Стабилният изотоп на цезия по химични свойства е много близък до калия и рубидия. Освен цезий-137 по-малко значение като замърсител има цезий-134. Цезий-137 е бета и гама излъчващ изотоп. Периодът на полуразпад е 30 години. Дъщерният му продукт барий-137 излъчва гама кванти и има много кратък период на полуразпад (2 - 55 мин). Цезий-137 се разпределя равномерно в организма – мускули, тъкани. Отделя се главно чрез бъбреци и храносмилателен тракт. Стронций-90 е важен радиоизотоп, формиращ радиационната обстановка след ядрена авария. Той е чист бета излъчващ изотоп, с висока енергия на бета частиците (средно 1 МеВ). Има период на полуразпад 28.6 години. Разпадният му продукт е итрий-91, с период на полуразпад 58 дни. Отлага се в скелета. Отделя се главно чрез бъбреците и храносмилателния тракт, но и чрез млякото. Каталог: wp-content -> uploads -> 2017 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> До (Бенефициент- наименование) 2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов” 2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва) Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|