1. Предмет на дисциплината Медицина на бедствените ситуации. Медицински и медико организационни проблеми


Защитни мероприятия при радиационни аварии



страница3/4
Дата15.01.2018
Размер0.64 Mb.
#47544
1   2   3   4

21. Защитни мероприятия при радиационни аварии. Защитните мероприятия при аварии в ядрени реактори се провеждат главно в зоната на локалните отлагания на радиоактивни частици. Основна цел на защитните мероприятия при радиационни аварии е да се намалят до минимум късните ефекти – канцерогенеза (индивидуални) и генетични (популационни). Индивидуален дозиметричен контрол на работниците. Измерва се дозата от гама и неутронното лъчение. Използват се главно термолуминисцентни и филмови дозиметри. Термолуминисцентните дозиметри са по-предпочитаните, поради: по-голям дозов обхват, отчитат сумарно получената доза, имат малки размери, отчитат локално получените дози. За отчитане на неутронна доза се използват: Активационни детектори - измерват неутронните потоци с ниска енергия (бавни неутрони); представляват тънки листа от индий, кобалт или злато, които стават вторично радиоактивни след облъчването; Комбинация от т.н. прагови детектори - за отчитане на дозата от неутрони с висока енергия; всеки от детекторите регистрира определен вид ядрена реакция, която е възможна при определена енергия на неутроните. Дозиметричен контрол (ДК) на външната среда - След радиационна авария е нужна бърза и точна информация за нивото и мащабите на радиоактивното замърсяване на определени територии. Обемът и сроковете за провеждане на радиационно-защитните мероприятия се основават главно върху резултатите от дозиметричното изследване на замърсената територия. На територията на локалните радиоактивни отлагания в първия месец след аварията погълнатата доза от населението, живеещо там се разпределя по следния начин: Външно облъчване с гама лъчи - 80 - 90%, Външно облъчване с бета частици - 3 - 6%, Вътрешно облъчване от радионуклеиди, инкорпорирани с хранителни продукти и вода – 6 – 12%, Вътрешно облъчване от инхалирани радиоактивни вещества - 1- 2%. Етапи на осъществяване на ДК на външната среда. Първи етап В първите 6 часа след аварията се събират най-общи данни: измерва се мощността на гама излъчването около предприятието и въз основа на метерологичните данни се прави оценка на радиационната обстановка; прави се гама снимка - определят се контурите на замърсения район и нивото на максималното замърсяване; на базата на събраната дозиметрична информация се прави оценка на възможните дози на облъчване на населението; Втори етап - Продължава до края на второто денонощие след аварията. провежда се детайлно изучаване на радиационната обстановка на територията, където мощността на гама лъчението превишава два пъти нормалния радиационен фон на съответния район; установява се радиохимичния състав на отложените радиоактивни вещества в проби от външната среда; прави се детайлна гама снимка на радиоактивно замърсения район; определя се радиоактивното замърсяване на жилищата, предметите за обща употреба, дрехите на населението; изследват се хранителните продукти и питейната вода с експресни методи за съдържание на радионуклиди; Индивидуална защита При радиационни аварии се осигурява индивидуална защита на дихателните органи и кожните повърхности на работещите в радиоактивно замърсена зона. Използват се: изолиращи костюми с автономна система за регенерация на издишвания въздух; шлангови костюми - имат висок коефициент на защита; изолиращи средства за защита на дихателните органи - пневмокуртки, пневмошлемове и пневмомаски; защитни облекла от синтетични материали; памучно-марлени маски Радиационно-хигиенни мероприятия - радиационно-хигиенни мерки се планират и разработват предварително; обхващат всички зони около авариралия обект - контролирана, санитарно-защитна, наблюдавана и др., напр. осигуряване на санитарни пунктове, душове и т.н. Вземане на решения за конкретни защитни мерки - Вземането на решения за защитни мероприятия е свързано с оповестяване на населението, нарушаване на нормалната жизнена дейност, възникване на материални затруднения, нарушаване на стопанската дейност и т.н. Вземане на решения за конкретни защитни мерки е извън компетентността на здравните органи - поради това решенията и провеждането им се осъществява от местните органи на властта, а в някои случаи от централни държавни организации. Според създадената радиационна обстановка могат да бъдат предприети следните защитни мерки: Ограничаване на движението на населението по замърсената територия; Временно укриване на населението в домовете и в скривалища; Елементарна херметизация на помещенията; Блокиране на щитовидната жлеза със стабилен йод (йодна профилактика); Санитарна обработка на откритите кожни повърхности на хората, замърсени с радиоактивни вещества; Обработка на хранителните продукти за отстраняване на радионуклидите при повърхностно замърсяване - измиване, обелване, обикновена кулинарна обработка; Изключване от употреба на замърсени хранителни продукти; Изключване от употреба на радиоактивно замърсено мляко; Преместване на млекодайните животни на незамърсени пасища; Временна евакуация на населението от замърсената територия.
22. Защитни мероприятия в междинните фази след радиационни аварии. Деконтаминация на хранителните продукти. Средните срокове започват от момента на прекратяване на радиоактивното изхвърляне (преминаване на радиоактивния обект) и продължава до края на първата година. Погълната доза през средните срокове не трябва да превишава 2 бера. Прогнозираната доза в средните срокове след авария се формира от външно облъчване с гама лъчи и от ефективно-еквивалентната доза на инхалираните радиоактивни изотопи през първата година. Ако прогнозираната доза през първата година е по-висока от 2 бера, жителите на района трябва да бъдат евакуирани или ако те вече са евакуирани трябва да останат постоянно извън замърсената доза. Мерки в умерено и слабо замърсени райони: Дезактивация на почвата: Механична дезактивация чрез: отнемане на повърхностния слой почва с дебелина 5-15 см; дълбока оран - горният слой почва се обръща под кореновата система на растенията; отстраняване на растителността от пасищата във фазата на максималното развитие на растенията - намаляване с 30% до 100% на радиоактивността (фуражите от втория откос по време на аварията в Чернобил - 5 - 10 пъти по-слабо замърсени); нанасяне на тънък слой (2 -3 см) от торф, глина, чиста почва, оборски тор върху замърсените площи; Химична дезактивация чрез: внасяне на калиеви и калциеви соли (калциев карбонат, двукалциев фосфат); калиевите и калциеви соли на конкурентен принцип блокират постъпването на цезий-137 и стронций-90. Агротехнически мерки: с предимство се засяват тежките и глинести почви (смолници, чернозем), които фиксират чрез адсорбция радионуклидите; на силно замърсените почви се отглеждат само технически култури, на средно замърсени – фуражни култури на ниско замърсените – житни култури и зеленчуци; усилват се мелиоративните мероприятия (поливане, обработка, торене), за да се ускори развитието и растежа на растенията, с което радионуклидите се разреждат в по-голямата растителна маса; силажиране или изсушаване на реколтата води до намаляване на радиоактивността, поради естествения радиоактивен разпад; за консумация на фуража от животните се използват вторите и третите откоси на фуражните растения; с цел да се намали отлагането на цезий-137 и стронций-90 в месото и млякото на продуктивните животни към фуражите се прибавят водораслово брашно, дикалциев фосфат - 50% намаление на радионуклидите в млякото и месото; бялото брашно е практически чисто пълнозърнестият хляб е по-опасен в тази ситуация зеленчуците се киснат, измиват добре и обелват дебело. Деконтаминация на хранителни продукти - Обеззаразяване на продукти от растителен произход; Домашната кулинарна обработка намалява съществено съдържанието на радионуклиди в хранителните продукти; Консервиране на зеленчуци - туршии от краставици, пипер, гъби, зеле; през това време кратко живеещите изотопи се разпадат; Механично почистване - измиване и обелване отстранява 50% от радиоактивните вещества; Термичната обработка чрез варене в голям обем вода намалява съдържанието на радионуклиди в продуктите, печенето без вода няма такъв ефект. Обеззаразяване на месо и месни продукти-Свинското месо съдържа по-малки количества радионуклиди - свинете се хранят с чиста незамърсена храна; Овчето месо обикновено е силно замърсено; Месото от крайбрежните и планински райони, както и месото от дивеч е по-силно замърсено с радионуклиди, в сравнение домашните животни; Стронций-90 в месото е в много малки количества; по-големи активности от стронций-90 има в костите, но при варене много малка част от него преминава в бульона; Съдържанието на радионуклиди в месото намалява чрез: варене (до 25% за цезий-137); осоляване чрез накисване в солен разтвор и последващо варене отстранява 90% от цезий-137; консервиране на месото – радиоактивността намалява за сметка на краткотрайните изотопи. Обеззаразяване на мляко и млечни продукти В млякото постъпват много радионуклиди, особено йод-131, барий-140, цезий-144. 85 - 90% от радионуклидите остават в течната фаза на млякото и след това преминават в суроватката 10-15% от радионуклидите са свързани с белтъците и мастите. Съдържанието на радионуклиди в млякото намалява чрез обработката с клиноптилолит - очистването е 90% за цезий-137 и около 50% за стронций-90. Преработването на радиоактивно замърсяване мляко в кашкавала и бяло сирене по стандартните технологии отстранява 10-35% от радионуклидите. Обеззаразяване на яйцата Разпределението на радионуклидите в яйцата е следното: най-много цезий-137 в белтъка, най-много йод-131 в жълтъка и най-много стронций-90 в черупката Първото яйце след заразяване с йод-131 е чисто; максимална активност има в четвъртото поредно яйце. В ранните фази след ядрена авария главната опасност е йод-131; за да се намали тази опасност консумирането на яйца се спира до разпадането на радиойода.


23. Остри радиационни синдроми. Класификация.
Остри радиационни синдроми у човека се наблюдават при равномерно външно целотелесно облъчване с дози над 1 Gy (100 рада) гама лъчи и неутрони.

Облъчване на организма с дози до 0,25 - 0,5 Gy (25 - 50 рада) не предизвиква доловими изменения в органите и тъканите.

Облъчване с дози в диапазон 0,5 - 1 Gy (50 - 100 рада) води до леки изменения в броя на формените елементи на кръвта (главно лимфоцити) и до нарушена нервно-съдова регулация.

Острите радиационни синдроми се дължат на увреждането на всички органи и тъкани.

Промените в най-тежко увредената тъкан (орган), в зависимост от дозата –

определят вида на съответния радиационен синдром.



Грей

Рад

Радиационен синдром

Степен

Прогноза

1 - 2

100 – 200

Костномозъчен

Лека

Абсолютно благоприятна

2 – 4

200 – 400

Костномозъчен

Средна

Относително благоприятна

4 – 6

400 – 600

Костномозъчен

Тежка

Съмнителна

6 – 10

600 – 1000

Костномозъчен

Крайно тежка

Неблагоприятна

10 – 100

1000 – 10 000

Гастро интестинален

Крайно тежка

Абсолютно неблагоприятна

Над 100

Над 10 000

Церебрален

Крайно тежка

Абсолютно неблагоприятна


Костномозъчният синдром
При хора се развива при облъчване в диапазони от 1 до 10 Gy.

Костномозъчният синдром при облъчване в диапазон между 2 - 4 Gy (II степен, средна) протича в четири фази (периоди):

  • Начални лъчеви реакции (продромална фаза).

  • Латентна фаза.

  • Фаза на изразената клинична картина.

  • Фаза на обратно развитие


Гастроинтестинален синдром
При всички опитни животни се развива при облъчване в доза между 10 и 100 Gy.

Някои симптоми на гастроинтестиналния синдром у човека се наблюдават след облъчване с дози над 6 Gy. Развива се в резултат на тежко увреждане на чревната лигавица и костния мозък.

Началните симптоми на този синдром наподобяват морска болест и могат да се повлияват от психологични фактори и индивидуалната чувствителност.

Най-честите симптоми са: рязка загуба на апетит, стомашни оплаквания и апатия,последвани веднага от гадене и повръщане. Тези симптоми отзвучават много бързо.

Механизъм на смъртта: Некрозата на чревния епител и оголването на чревните въси се смята за основна причина за настъпване на смъртта. Значение за леталния изход имат инфекциозните усложнения, кръвоизливите, нарушаването на водния баланс, загубата на електролити.
Церебрален синдром
Напълно оформен церебрален синдром се наблюдава при облъчване с дози над 100 Gy.


  • Продромалният период варира от няколко минути до няколко часа в зависимост от дозата и протича със следните симптоми: нервна възбуда, объркаване, гадене, повръщане, усещане за парене на кожата, загуба на съзнанието.

  • Латентният период трае няколко часа, макар че може да бъде и по-къс.

  • Фазата на изразената клинична картина започва 5 - 6 часа след облъчването и протича с профузна диария, гърчове, кома и смърт.

  • Причината за настъпване на смъртта не е изяснена напълно: хистологичните промени в паренхимните клетки на мозъка са слабо изразени; увреждането на ЦНС вероятно се дължи на увреда на кръвоносните съдове. Смъртта вероятно се дължи на повишено налягане в черепа.


24. Костно-мозъчен радиационен синдром – фаза на начални лъчеви реакции и латентна фаза.
Костно-мозъчният синдром при хора се развива след равномерно целотелесно облъчване с дози 1-10 Gy.

Средната степен – при облъчване с дози 2-4 Gy, протича в четири фази:



  1. Начални лъчеви реакции (продромална фаза).

  2. Латентна фаза.

  3. Фаза на изразената клинична картина.

  4. Фаза на обратно развитие


Фаза на начални лъчеви реакции
Започват до няколко минути или няколко часа след облъчването и продължават 1 - 3 дни. Дължат се на нервно-регулаторни нарушения и се проявяват с възбуда на нервната система и развитието на интоксикация, която може да бъде първична и вторична.

  • Първичната интоксикация се дължи главно на образуването на липопрекиси;

  • Вторичната интоксикация се дължи на смущения в обмяната на веществата (деструкция на протеини, разпадане на нуклеопротеидните комплекси, деполимеризация на ДНК и т.н.) и на образуване на хистамин и хистаминоподобни вещества;

Тази фаза протича с: психична възбуда, опиянение, силно главоболие, световъртеж, безсъние, кошмарни сънища, понякога нарушения в съзнанието, обилно повръщане.
Неврологична симптоматика:

  • Менингиален синдром – дължи се на токсично дразнене на мозъчните обвивки

протича с гадене, повръщане, главоболие, ригидност на вратната мускулатура;

  • Координационен синдром – дължи се на увреждане на малкия мозък и фронталния отдел на мозъчната кора; протича с атаксия, дизметрия, тремор, нистагъм;

  • Дискретни пирамидни прояви – дължат се на увреждане на пирамидния път; протичат с хиперрефлексия на нормалните сухожилни рефлекси, отслабване или липса на кожни рефлекси, поява на патологични рефлекси;

  • Вегетативни прояви – протичат с дермографизъм, тахикардия, обилно изпотяване, смущения в съня и терморегулацията;

  • Възбудни реакции на анализаторите (слухов, зрителен, обонятелен) – хиперакузис, фотофобия, смущения в обонянието и вкуса;


Диспептичен синдром:

  • Протича със загуба на апетит, гадене, повръщане, болки в корема, диария;

  • Лигавицата на устната кухина е зачервена, с точковидни кръвоизливи и афти;

  • Венците са оточни, езикът е обложен, има загуба на вкусовите усещания;


Кръвотворна тъкан и циркулираща кръв:

  • Намалява броят на младите кръвни клетки в кръвотворната и в лимфната тъкан;

  • Лимфопения;

  • Промените в броя на гранулоцитите имат часови характер (намаление през първите часове, следва увеличаване 18-20 час, след което пак намаляване

  • Броят на ретикулоцитите рязко намалява на 2-ия - 3-ия ден, но в края на 3-ия ден започва да се увеличва;

  • Полиурия, албуминурия, ацетонурия, хипергликемия


Латентна фаза
Тя има следната продължителност:

  • Първа степен - 4 - 5 седмици

  • Втора степен - 2 - 3 седмици

  • Трета степен - 10 - 14 дни

  • Четвърта степен – липсва




  • Субективното състояние на болните се подобрява, но промените в кръвотворните органи и циркулиращата кръв се задълбочават и прогресират. Липсата на субективни оплаквания затруднява диагностицирането.

  • Този етап е подходящ за извършване на хирургични интервенции.

25. Костно-мозъчен радиационен синдром – фаза на изразена клинична картина и фаза на обратно развитие.
Фаза на изразена клинична картина
При средната степен на костно-мозъчния синдром (2 - 4 Gy) тази фаза продължава 3 - 4 седмици. Характеризира се със задълбочаване на проявите от страна на ЦНС, тежко увреждане на кръвотворната система, поява на инфекциозни усложнения и хеморагични прояви, улцерации и некротични изменения по кожата и лигавиците.
ЦНС – развитие на мозъчен оток, който се манифестира със следните синдроми – менингиален, кординационен, дискретни пирамидни прояви, огнищна неврологична;
Гастро-интестинален синдром

  • Протича с възпаление на лигавиците в стомашно-чревния тракт - устна кухина, фаринкс, тонзили, ларинкс, носна кухина, език;

  • Възпаление на регионалните лимфни възли;

  • Поява на некротични ангини и некротичен гингивит;

  • Оплаквания от силни болки в гърлото, особено при преглъщане, които затрудняват храненето;

  • Чревният епител некротизира, което води до: нарушена резорбция; понижено отделяне на храносмилателни ензими; повишена пропускливост на стомашно-чревната бариера; кръвоизливи; потисната моторна функция и поява на метеоризъм и частична чревна непроходимост;


Кожа:

  • Суха, лющеща се, с тежко увреден герминативен слой;

  • Атрофия на потни и мастни жлези;

  • Епилация, която зависи от големината на получената доза;


Кръвотворна тъкан и циркулираща кръв:

  • В миелограмата преобладава ретикулни, ендотелни и плазматични клетки;

  • В циркулиращата кръв силно изразена левкопения;

  • Морфологични изменения в гранулоцитите;

  • Броят на лимфоцитите намалява;

  • Броят на еритроцитите намалява поради потискане на еритропоезата;

  • Количеството на хемоглобина намалява до 50%;

  • В лимфните възли изчезват лимфните фоликули, а по-късно се стига до пълното им опустошаване;


Хеморагичен синдром:

  • Започва с точковидни кръвоизливи по кожата; по-късно – подкожни, които некротизират и се инфектират;

  • Вътрешни кръвоизливи – нос, матка, храносмилателна и дихателна система;

  • Хеморагична диатеза, която се дължи на смущения в кръвосъсирването, увреждане на съдовите стени, намаления брой тромбоцити, увеличена пропускливост и чупливост на капилярите;


Токсико-инфекциозен синдром:

  • Инфекциите не са задължителни, а усложнение на заболяването;

  • Възпалителните реакции протичат като некроза с хеморагии;

  • Наблюдава се липса на левкоцитоза и на повишена температура;

  • Периодът на очистване на организма от микроорганизмите е удължен;

  • Хипофункция на надбъбреци, хипофиза, щитовидна жлеза;

  • При мъжете е смутена сперматогенезата, либидото и потентността;

  • При жените се наблюдава аменорея – 2-3 месеца;

  • Бъбречна функция - силно смутена;

  • В урината - албуминурия, хематурия, цилиндроурия;

Основната причина за настъпване на смърт е разрушаване на костния мозък, което предизвиква инфекциозни усложнения и масивни кръвоизливи в жизнено важни органи.


Фаза на обратното развитие


  • Постепенно отзвучаване на патологичните процеси;

  • Възстановяване на хемопоезата;

  • Рязко увеличение на гранулоцитите, главно на неутрофилите;

  • Увеличение на броя на лимфоцитите, тромбоцитите и еритроцитите;

  • Умерена левкопения и тромбоцитопения – хемопоетичната функция на КМ не се възстановява напълно;

  • При част от болните се установяват огнищни неврологични прояви, хипофункция на ендокринните жлези, циркулаторни смущения (хипотония, сърцебиене), астеновегетативен синдром и др;


26. Лечение на острите радиационни синдроми.
Проблемите на терапията на ОРС са свързани с:

  • Невъзможност за провеждане на етиологично лечение.

  • Наличие на тежки увреждания в почти всички органи и тъкани.

  • Голям брой болни при тежки аварии.

  • Недостатъчен клиничен опит в диагностиката и терапията на радиационни увреждания.

Терапевтичните мероприятия са насочени към:



  • Лечение на началните лъчеви реакции.

  • Заместване и възстановяване на нарушената дейност на кръвотворните органи.

  • Профилактика и борба с инфекциозните усложнения.

  • Профилактика и лечение на хеморагичния синдром.


Лечение на началните лъчеви реакции
Антиеметични средства – за лечение на диспептичния синдром (пириметин, аерон, торекан)

Седативи и транквилизатори – осигуряване на покой, постелен режим и елементарна психотерапия

Детоксикираща терапия – течности, солеви разтвори и плазмозаместители. Обемно кръвопреливане, въвеждане на кръвна плазма

Десенсибилизиращи средства - антихистамин

Терапия на съдовия колапс – норадреналин, вазопресорни средства - кофеин, бемегрид, стрихнин, ефортил, вазотон, корамин

Трансплантация на костен мозък - провежда се веднага след облъчването (до третото денонощие);

състои се в интравенозно въвеждане на 25 - 30 млрд. костномозъчни клетки; костният мозък се подбира според кръвната група, резус фактора и др. антигени;

50 пациенти от Чернобил с костномозъчна трансплантация, облъчени с над 5 Gy (летални дози). От тях преживяли 21 (42%);


Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница