Защитни мероприятия при радиационни аварии

• 
  Начални лъчеви реакции (продромална фаза).
  
• 
  Латентна фаза.
  
• 
  Фаза на изразената клинична картина.
  
• 
  Фаза на обратно развитие
  

Някои симптоми на гастроинтестиналния синдром у човека се наблюдават след облъчване с дози над 6 Gy. Развива се в резултат на тежко увреждане на чревната лигавица и костния мозък.

Началните симптоми на този синдром наподобяват морска болест и могат да се повлияват от психологични фактори и индивидуалната чувствителност.

Най-честите симптоми са: рязка загуба на апетит, стомашни оплаквания и апатия,последвани веднага от гадене и повръщане. Тези симптоми отзвучават много бързо.

Механизъм на смъртта: Некрозата на чревния епител и оголването на чревните въси се смята за основна причина за настъпване на смъртта. Значение за леталния изход имат инфекциозните усложнения, кръвоизливите, нарушаването на водния баланс, загубата на електролити.
Церебрален синдром
Напълно оформен церебрален синдром се наблюдава при облъчване с дози над 100 Gy.

• 
  Продромалният период варира от няколко минути до няколко часа в зависимост от дозата и протича със следните симптоми: нервна възбуда, объркаване, гадене, повръщане, усещане за парене на кожата, загуба на съзнанието.
  
• 
  Латентният период трае няколко часа, макар че може да бъде и по-къс.
  
• 
  Фазата на изразената клинична картина започва 5 - 6 часа след облъчването и протича с профузна диария, гърчове, кома и смърт.
  
• 
  Причината за настъпване на смъртта не е изяснена напълно: хистологичните промени в паренхимните клетки на мозъка са слабо изразени; увреждането на ЦНС вероятно се дължи на увреда на кръвоносните съдове. Смъртта вероятно се дължи на повишено налягане в черепа.
  

Средната степен – при облъчване с дози 2-4 Gy, протича в четири фази:

1. 
   Начални лъчеви реакции (продромална фаза).
   
2. 
   Латентна фаза.
   
3. 
   Фаза на изразената клинична картина.
   
4. 
   Фаза на обратно развитие
   

• 
  Първичната интоксикация се дължи главно на образуването на липопрекиси;
  
• 
  Вторичната интоксикация се дължи на смущения в обмяната на веществата (деструкция на протеини, разпадане на нуклеопротеидните комплекси, деполимеризация на ДНК и т.н.) и на образуване на хистамин и хистаминоподобни вещества;
  

• 
  Менингиален синдром – дължи се на токсично дразнене на мозъчните обвивки
  

• 
  Координационен синдром – дължи се на увреждане на малкия мозък и фронталния отдел на мозъчната кора; протича с атаксия, дизметрия, тремор, нистагъм;
  
• 
  Дискретни пирамидни прояви – дължат се на увреждане на пирамидния път; протичат с хиперрефлексия на нормалните сухожилни рефлекси, отслабване или липса на кожни рефлекси, поява на патологични рефлекси;
  
• 
  Вегетативни прояви – протичат с дермографизъм, тахикардия, обилно изпотяване, смущения в съня и терморегулацията;
  
• 
  Възбудни реакции на анализаторите (слухов, зрителен, обонятелен) – хиперакузис, фотофобия, смущения в обонянието и вкуса;
  

• 
  Протича със загуба на апетит, гадене, повръщане, болки в корема, диария;
  
• 
  Лигавицата на устната кухина е зачервена, с точковидни кръвоизливи и афти;
  
• 
  Венците са оточни, езикът е обложен, има загуба на вкусовите усещания;
  

• 
  Намалява броят на младите кръвни клетки в кръвотворната и в лимфната тъкан;
  
• 
  Лимфопения;
  
• 
  Промените в броя на гранулоцитите имат часови характер (намаление през първите часове, следва увеличаване 18-20 час, след което пак намаляване
  
• 
  Броят на ретикулоцитите рязко намалява на 2^-ия - 3^-ия ден, но в края на 3^-ия ден започва да се увеличва;
  
• 
  Полиурия, албуминурия, ацетонурия, хипергликемия
  

• 
  Първа степен - 4 - 5 седмици
  
• 
  Втора степен - 2 - 3 седмици
  
• 
  Трета степен - 10 - 14 дни
  
• 
  Четвърта степен – липсва
  

• 
  Субективното състояние на болните се подобрява, но промените в кръвотворните органи и циркулиращата кръв се задълбочават и прогресират. Липсата на субективни оплаквания затруднява диагностицирането.
  
• 
  Този етап е подходящ за извършване на хирургични интервенции.
  

• 
  Протича с възпаление на лигавиците в стомашно-чревния тракт - устна кухина, фаринкс, тонзили, ларинкс, носна кухина, език;
  
• 
  Възпаление на регионалните лимфни възли;
  
• 
  Поява на некротични ангини и некротичен гингивит;
  
• 
  Оплаквания от силни болки в гърлото, особено при преглъщане, които затрудняват храненето;
  
• 
  Чревният епител некротизира, което води до: нарушена резорбция; понижено отделяне на храносмилателни ензими; повишена пропускливост на стомашно-чревната бариера; кръвоизливи; потисната моторна функция и поява на метеоризъм и частична чревна непроходимост;
  

• 
  Суха, лющеща се, с тежко увреден герминативен слой;
  
• 
  Атрофия на потни и мастни жлези;
  
• 
  Епилация, която зависи от големината на получената доза;
  

• 
  В миелограмата преобладава ретикулни, ендотелни и плазматични клетки;
  
• 
  В циркулиращата кръв силно изразена левкопения;
  
• 
  Морфологични изменения в гранулоцитите;
  
• 
  Броят на лимфоцитите намалява;
  
• 
  Броят на еритроцитите намалява поради потискане на еритропоезата;
  
• 
  Количеството на хемоглобина намалява до 50%;
  
• 
  В лимфните възли изчезват лимфните фоликули, а по-късно се стига до пълното им опустошаване;
  

• 
  Започва с точковидни кръвоизливи по кожата; по-късно – подкожни, които некротизират и се инфектират;
  
• 
  Вътрешни кръвоизливи – нос, матка, храносмилателна и дихателна система;
  
• 
  Хеморагична диатеза, която се дължи на смущения в кръвосъсирването, увреждане на съдовите стени, намаления брой тромбоцити, увеличена пропускливост и чупливост на капилярите;
  

• 
  Инфекциите не са задължителни, а усложнение на заболяването;
  
• 
  Възпалителните реакции протичат като некроза с хеморагии;
  
• 
  Наблюдава се липса на левкоцитоза и на повишена температура;
  
• 
  Периодът на очистване на организма от микроорганизмите е удължен;
  
• 
  Хипофункция на надбъбреци, хипофиза, щитовидна жлеза;
  
• 
  При мъжете е смутена сперматогенезата, либидото и потентността;
  
• 
  При жените се наблюдава аменорея – 2-3 месеца;
  
• 
  Бъбречна функция - силно смутена;
  
• 
  В урината - албуминурия, хематурия, цилиндроурия;
  

Основната причина за настъпване на смърт е разрушаване на костния мозък, което предизвиква инфекциозни усложнения и масивни кръвоизливи в жизнено важни органи.

• 
  Постепенно отзвучаване на патологичните процеси;
  
• 
  Възстановяване на хемопоезата;
  
• 
  Рязко увеличение на гранулоцитите, главно на неутрофилите;
  
• 
  Увеличение на броя на лимфоцитите, тромбоцитите и еритроцитите;
  
• 
  Умерена левкопения и тромбоцитопения – хемопоетичната функция на КМ не се възстановява напълно;
  
• 
  При част от болните се установяват огнищни неврологични прояви, хипофункция на ендокринните жлези, циркулаторни смущения (хипотония, сърцебиене), астеновегетативен синдром и др;
  

• 
  Невъзможност за провеждане на етиологично лечение.
  
• 
  Наличие на тежки увреждания в почти всички органи и тъкани.
  
• 
  Голям брой болни при тежки аварии.
  
• 
  Недостатъчен клиничен опит в диагностиката и терапията на радиационни увреждания.
  

Терапевтичните мероприятия са насочени към:

• 
  Лечение на началните лъчеви реакции.
  
• 
  Заместване и възстановяване на нарушената дейност на кръвотворните органи.
  
• 
  Профилактика и борба с инфекциозните усложнения.
  
• 
  Профилактика и лечение на хеморагичния синдром.
  

Седативи и транквилизатори – осигуряване на покой, постелен режим и елементарна психотерапия

Детоксикираща терапия – течности, солеви разтвори и плазмозаместители. Обемно кръвопреливане, въвеждане на кръвна плазма

Десенсибилизиращи средства - антихистамин

Терапия на съдовия колапс – норадреналин, вазопресорни средства - кофеин, бемегрид, стрихнин, ефортил, вазотон, корамин

Трансплантация на костен мозък - провежда се веднага след облъчването (до третото денонощие);

състои се в интравенозно въвеждане на 25 - 30 млрд. костномозъчни клетки; костният мозък се подбира според кръвната група, резус фактора и др. антигени;

50 пациенти от Чернобил с костномозъчна трансплантация, облъчени с над 5 Gy (летални дози). От тях преживяли 21 (42%);