1. Предмет на естетиката



Дата01.02.2018
Размер42.99 Kb.
#53016
ТипКонспект
Конспект за изпит по естетика


1. Предмет на естетиката. Разликата между естетиката и теориите на отделните изкуства. Философски схващания за същносттта на изкуството: формалистки, теории на израза, теории на комуникацията, волунтаристични. Философски рефлексии върху функциите на изкуството в човешкото съществуване – хедонистична, дидактична, когнитивна.

2. Ранна класическа естетика. Платон. Положение и йерархия на изкуствата в античната епоха. Предсократически период - обективният характер на красотата, хармонията като основна естетическа категория. Естетическите разбирания на Платон: красивото като числова пропорция и като вечна идея, интуитивният характер на художественото творчество, изкуството като двоен мимезис.

3. Аристотел. Естетика на елинизма. Естетическите схващания на Аристотел: изкуството като техне, учението за четирите причини, органичният характер на творбата, изкуството като подражание, теория за трагическия катарзис, класификация на изкуствата. Удоволствието като критерий за красивото (епикурейци, скептици). Чар и достойнство (стоици). Критика на питагорейското понятие за красиво, изкуството като подражание на идеите (неоплатоници).
4. Хегеловата философия на класическото антично изкуство. Философска основа на Хегеловото изложение. Същност на изкуството – тъждественост на духа с неговия сетивен израз. Форми на изкуството – символическа, класическа, романтическа. Гръцкото класическо изкуство като резултат от преодоляването на символическото. Идеалът на класическото изкуство. Скулптурата като изкуство на класическия идеал.

5. Средновековна естетика. Положение и йерархия на изкуствата през средновековието. Естетически релевантни моменти на християнската философия: патристика, византийска естетика (спорът за иконите), зряло средновековие (примиряването на дух и природа). Съдържание на християнското изкуство според Хегел – тезата за края на изкуството. Етапи на преодоляване на антиматериализма на ранното средновековие в архитектурата и изобразителните изкуства. Хегеловата интерпретация на готическата архитектура.

6. Естетика на Ренесанса. Антропоцентризмът на Възраждането – Марсилио Фичино и Пико дела Мирандола за мястото на човека в космоса. Понятието „вариета“. Противоречия на ренесансовата индивидуалност и нейният израз в изобразителното изкуство. Леонардо да Винчи – довеждане на ренесансовата логика до нейния предел, предимствата на живописта. Леонардо и Микеланджело като полюси на ренесансовия светоглед. Маниеризмът като иманентна криза на възрожденския идеал.

7. Естетика на барока и класицизма. Бароковият и класицистичният стил като артикулиращи противоположни аспекти на една и съща метафизическа ситуация. Барокът – израз на една лишена от трансцендентно присъствие действителност. Съпоставка на бароковата и ренесансовата архитектура въз основа на проявяващите се в тях метафизически структури. Класицизмът – израз на продуцираната от отсъстващия бог-първомайстор и неговия земен аналог – абсолютния владетел – хомогенност на битието. Рационалистичният и нормативен характер на класицистичната естетика. Класицистичният стил като двойно оттласкване от маниеризма и натурализма.
8. Естетика на Просвещението. Английско Просвещение: органичният характер на красивото (Шафтсбъри), чувствената основа на съждението за красивото (Хътченсън), красиво и възвишено (Бърк). Френско Просвещение: красивото като единство в многообразието (Монтескьо), вкус и гений (Волтер), идеал и действителност, парадоксът на актьора (Дидро). Немско Просвещение: Баумгартен – конституиране на естетиката като наука за сетивното познание; Винкелман – идеалът за красота като селекция на природно даденото, гръцката класика като историческа действителност на идеала; Лесинг – разлики между живописта и поезията в начина на подражание и предмета.

9. Естетиката на Кант. Архитектоника на Кантовата философска система. Аналитика на красивото: удоволствието от красивото като практически незаинтересовано; субективната всеобщност на съждението на вкуса; независимост на чистото естетическо съждение от чара и вълнението, както и от понятието за съвършенство; красотата като целесъобразност без цел; идеалът за красота. Аналитика на възвишеното: красиво и възвишено, математически и динамически възвишено. Учение за гения: несъзнателното творчество на гения, отношение между гения и вкуса, геният като способност за продуциране на естетичеки идеи. Антропологична класификация на видовете изкуства.

10. Естетиката на Гьоте и Шилер. Гьоте: класично и романтично, схващане за гения, отношение на изкуството към природата, символ и алегория. Шилер: красиво и грациозно, играта като същностен начин на битие на човека, категориите „възвишено“, „патетично“ и „трагично“.
11. Естетиката на Шелинг. Философска основа: абсолютният Аз, идеално и реално, учение за потенциите, архитектоника на системата на Шелинг. Изкуството като органон на философията. Красивото – явеност на безкрайното в крайното, органичен характер. Схващане за гения. Отношение на изобразителните изкуства към природата. Система на изкуствата.
12. Естетиката на Хегел. Изкуството като сетивен израз на духа. Красивото – тъждество на съдържание и форма. Символическа художествена форма: същност, степени, същинската символика на египетското изкуство, символика на възвишеността. Система на отделните изкуства: архитектурата като собствено символическото изкуство; скулптурата като изкуство на класическия идеал; романтическите изкуства – живописната привидност като трансформиране на природата от духа, музиката като израз на чистата, безсъдържателна субективност, систематика на литературните родове.

13. Хайдегеровото разбиране за изкуството. Онтологичната разлика между битие и биващо. Подръчно и налично – пособийността като по-изначален модус, в който се среща биващото. Човекът – „наявето“ на битието (Da-sein). Истината като нескритост. Произвеждането като извеждане на биващото наяве – продуктивно усвояване на Аристотеловото учение за четирите причини. Светът като трансцендиращ биващото хоризонт. Екстатичният начин на битие на човека и неговата времева конституция. Разлика между произведението на занаятите и произведението на изкуството. Произведението на изкуството като покояща се в себе си „оприсъственост“ на един свят, различен от всекидневния. Принадлежност на рецепцията към творбата. „Сливане на хоризонтите“ на рецепиента и творбата.
Забележка: 13. въпрос отпада за 1 курс.


Каталог: filebank
filebank -> Тема на дипломната работа
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> 1 3 в е к а б ъ л г а р и я“ Утвърдил
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Зимна сесия – уч. 2015– 2016 г. Начало на изпитите 00 ч. Теоретична механика ІІ ч. Динамика
filebank -> Упражнение №1
filebank -> О т ч е т на проф. Д-р инж. Борислав маринов – декан на геодезическия факултет при уасг пред общото събрание на факултета
filebank -> Техническа механика
filebank -> Дати за поправителната сесия септември 2013 г катедра “Техническа механика”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница