1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки

Начинът за създаване на информационна структура на текста се нарича тематична прогресия. Механизмът на тематичната прогресия е свързана с изграждането на отделните минимални съставящи на текста и техните по-големи обединения чрез развитието на синтактичните темо-ремни структури, осигуряващо постепенното въвеждане и пренасяне на информация по текстовата тема. Разпределението на отделните елементни номинации според тяхната информационна стойност в състава на изреченските теми и реми стои в основата наизграждането на конкретните пропозитивни номинации и на плавното им извеждане една от друга в линеен ред. Чрез този механизъм се осигурява приемствеността на текстовете съставящи, изразяваща се в осигуряването на нещо ново (на нова информация по темата) върху основата на нещо вече познато. Термо-ремната връзка между последователните изречения обуславя развитието на текстовата информация и „напредването“ на съдържанието.

Разгръщането на темата става по няколко абстрактни модела (типове тематична прогресия). Има пет типа тематична прогресия. Три от тях са основни, а останалите два са производни, особени случаи на реализация на някой от основните типове.

Първият модел е известен под името проста линейна тематична прогресия. Тя представлява верижна връзка между съседни изречения, при която ремата на всяко предходно изречение става тема на следващото. (Т1 Р1. Т2 (=Р1) Р2. Т3 (=Р2) Р3 …. и т.н.). Този тип тематична прогресия е много разпространен и е удобен особено за оформяне на повествователни откъси. Той обаче може да се използва само на ограничени участъци от текста. Последователното тематизиране на ремите в голям брой съседни изречения би било пречка за закрепване на съдържанието около една тема и би създало рудиментарен текст.

Вторият тип тематична прогресия е прогресията с константна (постоянна) изреченска тема. Характеризира се с това, че темата на дадено изречение е тема и на следващите (Т1 Р1. Т1 Р2. Т1 Р3 …. и т.н.). Този тип е удобен за изграждане на надизреченски единства с описателен характер. Всички изречения се свързват с един и същ предмет, като го разкриват и характеризират от различни страни. Микротекстовете, основани върху този принцип, могат да бъдат доста обемни.

Третият тип е тематична прогресия с единна тема (хипертема) и изведена от нея частни теми. Тук също се представя или описва някакъв предмет, но като тема на отделните изречения вече встъпва не самият той като цяло (както при тематичната прогресия от втория тип), а отделни негови страни. (
Общата тема –хипертемата Тх – мже да се извлече въз основа на цялостното съдържателно оформяне на микротекста, т.е. допустимо е да не е формулирана изрично, но може и да бъде специално въведена в първото или в последното изречение. В такъв случай тези изречения представляват съответно нещо като интродукция към или извод от съдържанието на единството. При назоваване на Тх в последното изречение схемата ще има вид, огледален на посочения.

Като четвърти тип се обособява тематична прогресия с „разцепена” тема. Това е особена текстова постройка, при която една от темите се „разцепва“ на два или повече компонента. Всеки от тези компоненти получава към себе си отделна рема или въобще става изходен пункт на самостоятелна тематична прогресия. Отделните части се развиват последователно, една след друга, по някой от останалите методи.

Типовете тематична прогресия в текстовете се комбинират по различен начин, проявяват се във варианти и създават с това безкрайно разнообразие от текстови постройки. В рамките на всяко надизреченско единство развитието на конкретната микротема става чрез плавен преход между отделните (прости) изречения върху основата на съчетаване на различни типове тематична прогресия. Непрекъснатостта на термо-ремната връзка между изреченията в надизреченското единство осигурява смислова и формална приемственост между тези изречения и е един от факторите за създаване (и осъзнаване) на относителната затвореност на микротекста и на отграничеността му от съседните микротекстове. Въплъщаването на отделните микротеми на текста в последователните надизреченски единства по моделите на тематичната прогресия създава общата информационна структура на целия текст. Механизмът на тематичната прогресия действа в единство с механизмите на семантичната дифузия и синтактичната диференциация. Това единство се проявява в начините за изразяване на изреченските теми чрез определени езикови средства, в способите за устойчиво задържане на вниманието върху определен кръг референти, в избора на лексикалните елементи, съставящи словесния пласт на текста, в начините за изразяване на връзките между отделните обекти и за тяхното характеризиране и т.н. Така напр. в отделните откъси поддържането и развиването на дадена частна тема е свързано с необходимостта от многократното назоваване на едни и същи обекти, с което в текстовата повърхнина се появяват вериги от последователни обозначения на тези обекти. Единството на темата, от друга страна, предопределя употребата на семантично близки лексеми (на лексеми от определено лексико-тематично поле). Важно е също така действието на механизмите за локална свързаност на изреченията – тук влизат в сила принципите на повторението (на езикови изрази), на синонимизацията и прономинализацията, на преобразуването на части на речта, на логическото състояние и извеждане. Като се признава безспорната стойност на идеята за ролята на актуалното членение и тематичната прогресия в организацията на текста, все пак се отбелязват и някои нейни слабости. Споменава се например липсата на достатъчно категорични категорични критерии за определяне на темата и ремата; оспорва се твърдото двучленно деление на изказването; изтъква се нееднозначността на отношенията между понятия като тема, известно, дадено, неважно, от една страна, и рема, неизвестно, ново, важно, от друга, и т.н. С това се обясняват опитите за усъвършенстване на теорията и на методите на анализа на текста чрез нея.

Езиковите единици, които чрез спояването си една с друга изпълняват ролята на текстови строежни елементи, се определят като конститутивни единици.

Специализирани термини за конститутивните единици са макротекст-за глобалното цяло на текста, пропозитивна номинация- за най-малката съставка на текста, микротекст-за конститутивна единица, в която се представя една микротема от общата тематична структура на текста, и тематичен блок за обединение от микротекстовете.

Пропозитивните номинации са „изреченските названия” на елементарни фактически положения, на единични „сплитки” от същини и приписани или предикативни признаци в моделирания от текста свят. Те са продукти на отделни пропозитивни актове, въплътени изреченски структури. Според функцията си в текстовото цяло пропозитивните номинации магат да представят лежащата в основата на текста същинска тема или да изграждат някакъв организационен компонент. Самите проп. Номинации имат собствени строежни единици, елементни номинации, които са текстовите „имена” на минимални, единични фрагменти от съвкупния денотат.

Микротекстовете са минималните тематични единства в текстовата постройка. Основният тип микротекстове в езиковите построения се обособяват следствие разклоняването на езиковата тема до определен брой неразложими понататък тематични единици-микротеми. Микотеми, които представляват инималните тематични разклонения на лежащата в основата на текста тема се включват в същинския компонент на текста. Поради обвързаността си с лежащата в основата на текста тема този вид конституенти определят като същински или тематични микротекстове. Редом с тях в текста могат да се появят и съставки, чието присъствие е наложвно „отвън”, предизвикано е от самия ход на речевата дейност, чрез която текста се строи. Конституенти, които строят организационния компонент на текста се наричат организационни микротекстове.

Когато микротекстът се члени непряко на микротекстове, а на обединения от микротекстове, в неговата конститутивна йерархия се обособяват строежни единици с характер на конститутивни блокове- т.е. компактни единства, изградени от съставящи ги по- малки части с единна тематична база. Тематичният блок е текстова съставка, в която се развива една от подтеми на тематичната сруктура. Може да бъде изграден от 2 или повече микротекстове, всеки от който представлява по една микротема.

Композицията е свързана с изграждането на текста по единно- смислова структурна схема и постигане на текстовата цялост, смислова завършеност и затвореност. Копозицията не текста е план, според който съвкупното текстово съдържание се разпределя в отделни части,

натоварени с определени функции. Чрез реализация на композиционната схема

се постига глобалната „правилна построеност”, цялостната сруктурно- смислова организираност, която се нарича композираност.

Единици на композицията са позиционни, фиксирани, композиционни блокове и линейно некомпактни функционални части. Композиционните бликове представляват едромащабно линейно разчленяване на слоевения, продукт на части, притежаващи определена информационна стойнсат в текстовото цяло.

Като най-общ принцип за композиране се оценява тричастното структуриране на езиковите текстове. Чрез оформяне на композиционни блокове: увод, изложение и заключение. Изложението е централната и неизменимата част на текста. В него се помества основната информация за представения с предмет и поради това то е с най-висока степен на тематичност.

Уводът и заключението имат рамкираща композиционна роля- съдържат въвеждаща и извеждаща информация и имат по-синтезиран характер.

Най-важна роля за конкретизирането на универсалната композиционна схема има жанровата принадлежност на текста. От спецификата на жанра зависи броя и вътрещната структура на наличните композиционни части. Речевите продукти съотносими с даден жанр подчиняват глобалната си постройка на стандартизирана суперструктура. Те съдържат определен брой вътрешно разчленени композиционни блокове, на които всяка съставка е натоварена с жанрово специфична роля в текстовото цяло. За някои жанрове се наблюдава и „обрастване” на основния текст с допълнения запетая, които се разполагат извън композиционните блокове и се определят като паратекстове- бележки, изнесени в края на глави, раздели и пр.или оформени в общ списък в края на целия текст. Функционалните части на текста отразяват в себе си даден тип взаимоотнощения между обектите и явленията от моделирания в текста свят. Описват се няколко основни типа функционални части, определени като комуникативна, темпорална, пространствена, модална и актантна макроструктура.

Комуникат. Макростуктура реализир речрви пластове, въплъщаващи дадено равнище на комуникативно взаимодействие между продуцент и реципиент. Темпоралната макроструктура отразява времевите съотношения между отделните компоненти на моделирания в текста свят.

Пространствената макроструктура- обхващата взаимното локално разположение на обекти, явления, събития, лица и пр. В текстовия свят. Модалната макроструктура-обхваща съотношения от вида: реалност- нереалност, симпатия-антипатия, достоверност-недостоверност и т.н. Актантната структура е тясно преплетена с темпоралната, пространствената и комуникативната. Представя дълбочинната мрежа от връзки и зависимисти между в текстовия свят- лица, предмети, фантастични същества и др., които са двигатели на действията и събитията.

Формално ограничилите отрязъци като глави, раздели, абзаци, точки и подточки (в научните изложения), параграфи, членове, „букви“ (в законодателните текстове), куплети, стихове и пр. (в стихотворните творби) и т.н. се определят като архитектонични единици на текста. Често тези единици несе обособяват в отделна група, а се наричат композиционни. Терминът архитектониката понякога се използва като синоним на термина композиция, като название на някакъв частен аспект на композицията, като нейна външна, чисто формална, пряко наблюдаема проява.

Единиците на композицията и на архитектониката се отчленяват въз основа на различни критерии. Композиционните единици не могат да бъдат установени само по формални белези, без да се прослиди и съдържанието на цялостния текст. Архитектоничните особености на текста са обозрими и без проследяването на цялата поредица от линейни единици в неговата повърхнина.

При устно поднасяните речеви продукти разчленеността на изразния план (на съвкупността от материални сигнали) е много трудно „уловима“ като отделен аспект от постройката на текста, тъй като при акустична рецепция членението на изразния план на текста се възприема паралелно с възпроизвеждането на неговия съдържателен план. Само при много особени обстоятелства (напр. в ситуация на неволно или преднамерено слушане от неблагоприятно разстояние) е възможно да се възприемат отделно белезите на материалната организация на устно поднасяния текст – компактност или накъсаност на речта, паузи, интонационен контур и др., без същевременно да се доловят съответните смислови единици.

Чрез архитектоничното разчленяване на цялостния текст се регулира начинът на възприемане на смисловата микроструктура на текста. В този смисъл архитектониката изпълнява важни направляващи функции в процеса на рецепцията, което се проявяват в различните категории текстове.

Специфични са и отношенията между архитектоничните части и единиците от конститувната йерархия. Сред строежните единици на писмения текст пряко отчленими са само изреченията, тъй като имат ясни формални белези за начало и край (начална главна буква и завършителен препинателен знак). Останалите единици се опознават пряко само в случай, че са същевременно и архитектонично маркирани. Дори и тогава обаче отчленяването е само предположително. За да се установи дали действително има съвпадение между дадена конститутивна единица и дадена архитектонична част, трябва да бъде проследено и съдържанието на съответния отрязък от текста.

Най-често дискутирано в този аспект е съотношението между конститувната единица микротекст, синтактичната конструкция надизреченско единство и архитектоничната единица абзац. Границите на надизреченското единство могат да съвпадат с границите на абзаца, респ. един микротекст може да бъде графично оформен и обособен като един абзац.

По принцип чрез архитектоничното разчленяване на цялостния текст се регулира начинът на възприемане на смисловата макроструктура на текста, тъй като отделянето на определен брой архитектонични части (особено на абзаци) е свързано със съответно „концентрирано“ или „разредено“ поднасяне и съответно възприемане на смислова информация, с разпределението на съдържанието в по-големи или по-малки „порции“, които според замисъла и въздейственото намерение на автора трябва да се „консумират“ наведнъж, да се възприемат като относително единна цялост. В този смисъл архитектониката изпълнява важни направляващи функции в процеса на рецепцията, които специфично се проявяват в различните категории текстове.

Архитектониката може изцяло да дублира тематично-смисловата структура на текста и чрез това да концентрира вниманието върху нея. На такъв ефект се разчита при графичното оформление на научните, научнодидактическите и законодателните текстове, както и при съставянето на голяма част от продуктите на „канцеларската проза“. Типографското отделяне на глави, раздели, точки, подточки, бележки под линия и пр. в научните текстове напр. цели максимално точно повърхнинно отразяване на тематично-смисловата йерархия на цялостния текст, подсилено при това с изрични цифрови или словесни указатели. Чрез архитектонично оформление на научните текстове се постига и особено изтъкване на по-важни техни части или на значими моменти от съдържанието – напр. основни определения, отделни аспекти от теоретичната постановка и пр. могат да се отделят и графично като самостоятелни абзаци. Помощна роля играе и използването на различни шрифтове, подчертавания, разрядки, дори ограждане със „звездички“, вертикални линии и т.н.

В художествените текстове архитектоничното членение има значително по-сложни задачи:то е не само външен, материален сигнализатор на тематично-смисловото структуриране, но в много случаи е самостоен естетически значим аспект на текстовата постройка, който преднамерено внушава допълнителни смислови нюанси. Тези възможности на архитектониката най-активно се използват в поезията. Чрез специфично разполагане на стиховете може да се постигне и пряко изобразително моделиране на текстовия денотат. Особено графично разчленяване се наблюдава и в някои прозаични текстове.

Специфична роля играе архитектоничното оформление на текстовете с рекламен характер. При тях материалният облик винаги е ангажиран с идеята за привличане на вниманието, и то чрез възможно най-агресивно въздействие върху сетивата и съзнанието на реципиента. Поради това в типичния случай рекламните текстове се структурират с явен стремеж към постигане на обичайност на външния вид. Често се разчита на комбиниране на словесните съставки с елементи от други знакови системи – музикални фрагменти, цветови ефекти, двигателно-изобразителни комплекси (напр. в телевизионните реклами), на използване на специфични шрифтове и предизвикващо интерес пространствено разположение на съставките (при публикуването на реклами в пресата) и др.

Подобно на композирането, също и архитектоничното разчленяване на текстовете може в различна степен да се опира върху предварително зададени жанрови образци. Придържането към установени архитектонични схeми е особено характерно за графичното оформяне строфичните поетически текстове (и сред тях особено за сонета и за хайку), за официалните и частните писма, за всички кратки жанрове на деловата проза, за цялостното външно структуриране на определени рубрики в печата и др. Останалите видове текстове в архитектонично отношение се изграждат относително свободно и сполуките или несполуките във „външното“ им оформление зависят от предпочитанията и уменията на техните създатели.

Кореференцията е характерно явление за текста, което обяснява как речевия продукт се структурира като смислено, линейно разгърнато единство. Кореференцията е пряко свързана с референцията.

Референцията е съотнасяне на езикови знаци с определени извънезикови факти-предмети, лица, места, времена и т.н. За мисливото единство и свързаността на текста значение има многократното рефериране на същия извънтекстов обект, подемането и препращането на информацията за даден референт по-натък в текста чрез разнообразни следващи номинации, чрез което се стига до кореференция.

Кореференция се нарича многократното съотнясяне на текстови номинации с даден извънтекстов референт. Кореферентите винаги имат поне един общ семантичен признак(картина- платно) или получава такъв поради референционната си идентичност(картина- плод на многомесечен труд).

Под номинативна верига се разбира поредицата от последователни обозначения на един и същ обект в повърхнинната структура на текста. Една НВ включва от 2 до н елемента и дължината й зависи от важността на съответния обект в цялостния текст. НВ биват 2 вида: компактни- характеризират се с еднократната си поява в текста, като елементите са им разположени на близко разстояние един от друг. Веригата от кореферентни названия, ако е прекъсната, може да е с малък диапазон на прекъсване. Разчленените се изграждат от отделни части, с различна големина, които се разполагат на отдалечени един от друг участъци от текстовата повърхнина, създавайки дистантна връзка между съответните текстови конституенти.