1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право



страница11/11
Дата06.02.2018
Размер2.2 Mb.
#55767
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Приемане и отказ – общи черти


  1. Едностранни правни сделки, но с противоположно съдържание (воля за придобиване на наследство и воля, с която се заявява отказ от възможността да се придобие наследство). За тях важат правилата за нищожност и унищожаемост на сделките по ЗЗД с едно отклонение – чл.54(2) ЗН, приемане или отказ не могат да бъдат атакуване поради грешка – тя не е основание за унищожаемост.

  2. Формални волеизявления (когато става въпрос за изрично приемане и отказ).

  3. Безусловни – не може да се постави условие за приемане или отказ – ако това бъде направено те ще бъдат нищожни.

  4. Нищожни ще са, ако се направят за част от наследството – възможно е само – или пълно приемане, или пълен отказ.Наследникът може да приеме или да откаже само всичко, което му се полага като дял.

  1. Приемане на наследството – едностранно волеизявление на наследника, с което заявява, че желае да придобие включените в наследството права и задължения. Приемането бива изрично или мълчаливо (извършено чрез конклудентни действия).

  1. Изрично приемане – чл.49 ЗН.

  1. Извършва се в обикновена писмена форма – писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството.

  2. Вписване на заявлението в специална книга, която се води към районните съдилища за приемане или отказ от наследството.

  3. Веднъж направено е неоттегляемо.Единственият начин за оттегляне е наследникът, направил волеизявление, да го атакува поради унищожаемост по сътоветните причини, но без грешка. Може да бъде оттеглено и ако още не е вписано в книгата

  4. Отклонение – чл. 54(2) ЗН, приемане или отказ не могат да бъдат атакувани поради грешка – тя не е основание за унищожаемост.

  1. Мълчаливото приемане (с конклудентни действия) – чл.42(2).

ЗН не изброява кои са тези действия, по тълкувателен път се преценява от кои действия следва извод за приемане.

  1. Разпоредителни действия с елемент от наследственото имущество: продава, дарява наследствена вещ; учредява ВП върху нея или ипотека, следователно се счита за собственик, т.е. е придобил наследството. Достатъчно е да извърши действието по отношение на един отделен обект от наследството, а не на наследството като цяло – изводът е, че щом счита една вещ за своя, счита и всичко за свое.

  2. Действия на разпореждане с влогове на наследодателятеглене на суми от наследствен влог.

  3. Изпълнение на наследствено задължение.

  4. Не се считат за приемане на наследтсво управителните действия. В този интервал между откриване и приемане на наследството, когато то е ничие и има риск да бъде разпиляно се дава право на всеки наследник, който е с право да приеме, но още не е приел, да управлява имуществото и да предявява владелчески искове за за пазването му.

  5. Плащането на данък наследство – се счита за изявена воля за приемане на наследството.

  6. Наследството се счита мълчаливо прието и когато наследникът укрие наследствено имущество. В този случай той губи правото си на дял върху укритото наследство и то се разделя между останалите сънаследници.

  1. Срок за приемане на наследството.

  1. Чл.50 (отменен през 1992 г.) уреждаше 5 годишен давностен срок.

  2. С измененията от 1992 г. този срок отпадна, което означава, че срок за приемане няма.

Наследството може да бъде прието без ограничения във времето, но ако няма други лица, които са заинтересовани от решаването на въпроса. Решение дава чл. 51 ЗН – по искане на всеки заинтересован, районният съдия призовава наследника, който се колебае и му определя срок за приемане на наследството, т.е – съдът определя този срок. Съда се сезира от всяко заинтересовано лице.

  1. Сънаследник или наследник от следващ ред (потенциален наследник).

  2. Кредиторите на наследодателя или длъжниците на наследодателя.

  3. Районният съдия според случая определя срока в зависимост какъв е наследникът (възраст, къде живее, според състава на наследството).

  4. Срокът, който съдът определя е преклузивен.Ако в определения му срок наследникът отново мълчи, според чл.51(2) ЗН той губи правото да приеме наследството, т.е. отпада като наследник, което е равносилно на отказ от наследство.

  1. Действие във времето при изменението на чл.50.

  1. Принципното правило е, че при наследяване се прилага законът, действал към момента на откриване на наследството.

  2. За наследства, открити до средата на 1992 г. следва да има 5 годишен давностен срок, а за наследства, открити след това – срокът да е отпаднал.

  3. Прието е отклонение - ПР, §9 Закон за изменение и допълнение на ЗН от бр.62 ДВ/ 1992 г. – придава се обратно действие при определени предпоставки на тази разпоредба. Отпадането на срока ще се прилага и към Наследства, открити преди измененията. Хипотеза: наследството е открито през 1985 г., 1990 г. изтича 5 г.срок, наследникът не е приел, с изтичането друг наследник може да направи възражение за изтекла давност, не го е направил обаче; през 1992 г. срокът отпада – липсата на срок вече се прилага:

  • ако до датата на влизане в сила на изменението не е направено възражение за изтекла погасителна давност;

  • след изтичане на 5 г.срок, но преди влизане в сила на изменението.

  1. Същност.

Разновидност на приемането.Когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това, което е получил в наследство (Н), той трябва да приема наследството по опис.

  1. Характеристика.

  1. Може да се осъществи само изрично, т.е. мълчаливо приемане по опис не е възможно;

  2. Става с писмено изявление пред районния съдия и вписване в книгата за приемане и отказ от Н.

  3. Съставяне на опис на активите на Н, т.е. на включените в Н вещни и други права.

  4. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему активи, а районния съдия изготвя описа на включеното в Н имущество.

  5. Приемането на наследството по опис от един от сънаследниците ползва и останалите, счита се че и те са го приели по опис.

  6. Всяко разшпреждане от страна на наследодателя, с което се забранява приемането по опис е недействително.

  7. За разлика от приемането направо – тук има срвн.кратки срокове: 3 месеца от узнаване за откриване на Наследството.

  1. Този срок не е императивен, а инструктивен – не преклудира правото.

  2. Райноният съдия има правото да продължи този срок с 3 м.

  3. След изтичането на този срок – приемане по опис не е възможно, но е възможно приемане по друг начин.

  4. Законът не уточнява по какви причини районния съдия може да удължи срока, но се приема че той трябва да установи уважителни причини, поради които даден наследник не е могъл да спази първоначалния срок.

  1. Значение на приемането по опис:

  1. Приелият по опис отговаря до размера на актива на Н – така се гарантира, че дори да не получи облага няма да бъде увреден в случая, когато пасива е по-голям от актива - за разлика от наследника, приел Н направо, който придобива съвкупност от права и задължения и отговаря за задълженията независимо колко са те - без ограничения.

  2. Наследникът, приел по опис не отговаря задължително с полученото имущество. Кредиторите не са длъжни да се насочат към получените по Н вещи. Кредиторите могат да насочат изпълнението към негово лично имущество, което е имал и преди Н, следователно не конкретните вещи и права, а стойността им е границата на отговорността.

  3. Три категории лица задължително приемат Н по опис: чл.61(2) ЗН – законът им предоставя особена закрила:

  1. Недееспособните – непълнолетни и малолетни; лица под пълно запрещение (натоварените да ги представляват може да не са добросъвестни).

  2. Държавата – в качеството си на последен наследник по закон, когато няма други наследници и тя получава имуществото с цел то да не остане без титуляр.

  3. Обществените организации – ЮЛ с нестопанска цел.Тези субекти могат да наследяват само по завещание, ако е направено общо завещателно разпореждане или за цялото имущество или за дробна част от него –те наследяват по опис. Целта е да им бъде гарантиран приход поради нестопанския характер на дейността им.

Тези три категории не могат да приемат направо и за тях срокът от 3 м. е удължен с максимум още 3 м., като е също инструктивен. Но с пропускането на изисквания срок те не губят правото си да приемат по опис.


  1. Задължения на наследника, приемащ по опис.

1. Да представи на районния съдия информация за известните му включени в Н имущества, за да могат да бъдат вписани в описа. Ако се установи, че наследникът съзнателно е пропуснал да посочи известен му наследствен имот, искал е още повече да ограничи отговорността си, последицата е, че той ще се счита приел Н направо и ще отговаря за задълженията неограничено (санкция за недобросъвестното му поведение).

  1. Приелият по опис е длъжен да управлява наследственото имущество и да се грижи с нормалната за него грижа, с грижата за собствените си работи. Кредиторите и заветниците могат да му поискат сметка за управлението и да насочат претенцията си към него, когато няма доброволно изпълнение.

  2. Да не се разпорежда с включените в Н вещи за 5 г.от приемане на Н при недвижимите имоти, и 3 г. – при движимите вещи, т.е. трябва да ги държи на разположение на кредиторите.Изключение се допуска за разпореждане със разрешение на районния съдия – тогава може.

Ако наследникът извърши разпореждане в противоречие с тези изисквания – преди 5 г. срок и без разрешение на Р.съдия, разпоредителната сделка е напълно валидна, произвежда действие, прехвърля собствеността. Последицата е само за наследника – губи облагите на приемането по опис, т.е. ще се счита, че той отговаря за задълженията неограничено, така като че ли е приел Н направо.

  1. Ред, по който наследникът е длъжен да удовлетвори кредиторите и заветниците.

1. Чл.66 ЗН – в случай на приемане на Н по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска от районния съдия да определи ред и начин за удовлетворение на кредиторите.Наследникът е длъжен да се съобрази с този ред.

2. Ако кредитор и заветник се конкурират без да има основание за предпочтително удовлетворяване по чл. 136 ЗЗД, по силата на ЗН – кредиторите следва да бъдат предпочетени пред заветниците.

3. Няколко кредитори и няколко заветници на едно и също място, т.е. без основание за предпочитание – те ще бъдат удовлетворени съразмерно/пропорционално на вземането си.

4. Ако никой не е поискал от районния съдия определянето на ред, тогава наследникът по чл. 66(1) ЗН е длъжен да удовлетвори заветниците по реда, по който са предявили вземанията си. Законът съдържа отклонение от това правило в чл.66(2) ЗН - един заветник може да е бил удовлетворен преди някой кредитор. Кредитори, които са предявили правата си след изчерпване на активите на Н имат право на обратен иск срещу заветници, които са удовлетворени преди тях – по пътя на регреса предявяват правата си. Този иск трябва да бъде предявен в срок до 3 г. от последното плащане.


36. Отказ от наследство. Форма на отказа. Правни последици.
Същност.

Едностранен формален писмен акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството.



  1. Видове.

  1. Изричен отказ – извършва се по идентичен начин като изричното приемане, препращане към чл.49.

  2. Мълчалив отказ е възможен само когато заинтересованото лице е поискало определяне на срока от районния съдия и в този срок – наследникът отново не е изявил воля.

  1. Недействителен отказ; унищожаем отказ.

  1. Приемане и отказ за част от Н са недопустими и недействителни.

  2. Приемане или отказ под условие или срок са недействителни.

  3. Приемането или отказът могат да бъдат засегнати от недостатъци ( насилие, измама, заплашване), които го правят недействително. Не се допуска оспорване на приемането или оказа поради грешка.Отнася се за случаите, когато наследникът е изпаднал в грешка по собствена вина.

  4. Отказът може да бъде унищожен по съдебен ред с иск на кредиторите на наследника, когато техните интереси бъдат засегнати от това. Унищожението има действие само доколкото това е необходимо за удовлетворяване на кредиторите. Искът се предявява до 1 година от узнаването но не по-късно от 3 години след отказа.

  5. С изменението на закона от 1992 г. е създаден нов чл.91А, който се отнася до реституираните имоти (през 1991-1992 г. се приемат реституционни закони). Одържавените имоти се връщат и се възстановяват или на собственика, или на неговите наследници – отказалият се наследник обаче няма право да получи реституираните имоти. Например едно лице е имало одържавени в ТКЗС имоти, умира, те не са част от Н към момента на смъртта; наследникът поради тази причина извършва отказ от Н; идва реституцията и отказалият се започва да съжалява, защото вече не е наследник – чл.91А ЗН го спасява.

Отказ от Н, извършен след одържавяването няма действие по отношение на тези имоти. Ако е извършен отказ от Н, но той не обхваща одържавените или включените в ТКЗС имоти, тогава имаме частичен отказ от Н и частично приемане на Н.

  1. Последици от отказ.

  1. За отказалия се наследник – губи правото на наследяване. Частта на отреклия се или изгубилия правото на наследяване уголемява дяловете на останалите наследници.

Кои са останалите наследници - хипотези:

  1. Ако са няколко наследници от един и същ ред, един се отказва – неговият дял уголемява дяловете на наследниците от същия ред. Ако се откаже единствен наследник от даден ред или всички наследници от даден ред – се призовават наследниците от следващия ред.

  2. Специфична е ситуацията на чл.10 ЗН – тъй като има право на заместване, призовани са жив син на наследодателя и 3-те деца на починалия син (внуци), от тримата един се отказва – неговият дял ще уголеми само дяловете на останалите, които са заместващи заедно с него в рамките на коляното.

  3. Хипотеза при която сънаследяват 2 деца и преживял съпруг:

Едното дете се отказва – остават другото дете и съпруг, частта се разделя по равно. Ако всички деца се откажат и остане само съпругът – ВС подкрепя решение, при което при отказ на всички деца се призовава следващия ред и съпругът дели с тях. Тълкуване при противоположна теза - вярно е, че съпругът не принадлежи към редовете на наследниците, но съпругът става наследник от първи ред със смъртта на другия съпруг, а и когато децата се отказват в полза на другия съпруг – те го правят, за да се облагодетелства живия родител .

  1. Хипотеза, при която преживелият съпруг не може чрез отказ от своята част в общото съпружеско имущество да я прехвърли на останалите наследници. В този случай, ако преживелият съпруг иска да прехвърли тази част на своите наследници, това може да направи по реда на чл. 18 ЗЗД - по нотариален ред. Поради това отказът е нищожен.

  1. Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд.

  2. Когато наследникът се откаже от Н. се счита, че не е имал никога право върху него и не може вече да го приеме. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът се освобождава и от всички тежести, с които е обременено наследството.


37. Делба на наследство. Видове. Делбена маса. Дялове. Недействителност на делбата.


  1. Определение.

Делбата има за цел да ликвидира състоянието на имуществена общност и да създаде на нейно място отделни имуществени права на сънаследниците върху реално определени обекти.

  1. Характеристика.

  1. Предмет на делбата са включените в наследството вещни права. Само те подлежат на делба.

  2. Цел - да превърне притежанието на идеални части върху множество вещи в пълноценно право на собственост.

  3. Конститутивно действие - идеалните части се превръщат в отделна собственост.

  4. Правото на делба принадлежи на всеки сънаследник от момента на възникване от момента на възникване на съсобствеността и е непогасимо по давност.

  5. Наследодателят не може да направи разпореждане в завещанието си, с което да отнеме правото на делба.такова разпореждане е нищожно.

  1. Правила на делбата.

  1. Задължително участват всички наследници. Ако някой отсъства, делбата е нищожна.

  2. Всеки наследник има право да получи своя дял в натура. Делът му не може да бъде в пари. Законът допуска само уравняването на дяловете да става в пари. Ако това не може да стане тогава всички вещи се изнасят на публична продан и всички получават дял в пари.

  3. Когато наследник е продал наследствените си права, при предявяване на иска за делба като страна встъпва купувачът. Но ако делото за делба е било образувано преди продажбата на дела, то ще продължи между наследниците.

  4. Заветниците не могат да искат делба., защото нямат право на дял в наследствената общност.

  5. Делбата може да бъде пълна или частична. Ако при извършването и бъде пропуснато или бъде оставено неподелено някое имущество, то се поделя допълнително.

  1. Видове делба.

  1. Доброволна.

  2. Съдебна.

  3. Делба направена от наследодателя приживе.


Същност.

Договор между сънаследниците, с който те решават по какъв начин да се раздели съсобствения имот, получен по наследство. Делбата може да бъде частична, а може да бъде и пълна-за всички имоти в съсобствеността.


Характеристика


  1. Договорът е формален. За недвижим имот и движими вещи над определена стойност, формата е писмена с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване. Делбата се счита извършена в момента, в който подписите на страните бъдат нотариално удостоверени.

  1. Сънаследниците трябва да бъдат дееспособни. Ако в делбата участват недееспособни лица или отсъстващи лица. Делбата се извършва с разрешение на районния съдия, за да се защитят техните интереси.

  1. Ако волята на наследника е опорочена - важат правилата на чл. 26 ЗЗД

  2. Ако е налице грешка- чл. 74 ЗН. В този случай делбата може да бъде оспорена само ако някой от сънаследниците е увреден с повече от една четвърт от дела му. Делбата ще се санира при премахване на неравенството.

  1. Доброволна делба може да се извърши и чрез съдебна спогодба., когато има образувано дело за делба

  2. При доброволна делба на съсобствен с държавата имот трябва да бъдат спазени и специалните изисквания на Закона за държавната собственост.

  1. Същност.

Наследодателят може приживе да подели имотите между наследниците (чл. 77, 78). В този случай делбата има за цел да предотврати спорове между наследниците след смъртта на наследодателя. Тази делба може да бъде извършена с:

  1. Акт на дарение.

  2. Със завещание

  1. Делба дарение.

  1. Определение: Договор между наследодателя и неговите наследници, чрез който наследодателят приживе безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя между наследниците си.

  2. Характеристика:

  1. Урежда се по правилата за дарение по чл. 225-227 ЗЗД.

  • участниците в делбата да са дееспособни лица;

  • делбата се извършва в писмена форма;

  • движимо имущество - в писмена форма с нотариална заверка на подписите;

  • ценни книги - по реда за тяхното прехвърляне според чл. 225, ал. 2;

  • недвижимо имущество - в нотариална форма.

  1. Дарението става задължително приживе на наследодателя от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключение. Без такова приемане не е налице делба-дарение.

  2. Делбата-дарение може да обхваща само имущество, което наследодателят притежава при извършването й. Делбата-дарение за бъдещо имущество е нищожна.

  3. След смъртта на наследодателя, наследниците не могат да отхвърлят делбата и да искат нова.

  4. Сънаследникът, който с такава делба е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването и от другите наследници по реда на чл. 30-37 ЗН.

  1. Делба завещание.

  1. Определение: Едностранен акт на наследодателя без да се изисква съгласието на наследниците.

  2. Характеристика:

  1. Делбата-завещание не е завет.

  2. Делбата-завещание може да бъде изменена или отменена по реда на чл. 38 ЗН.

  3. Делбата-завещание произвежда своето действие след смъртта на наследодателя.

  4. Наследниците не могат да искат извършването на нова делба.


38. Съдебна делба. Фази на съдебната делба.
Съдебната делба – замества непостигнатата доброволна делба. При нея само по волята на един и независимо от волята на другите съсобственици, съсобствеността се прекратява, като се следва специално съдебно производство. Започналото производство може да се приключи като спогодба, като потвърден от съда договор между страните, с който чрез взаимни отстъпки те слагат край на спора, на съсобствеността и на делото. Това е съдебен акт за договор. Затова съдебната спогодба не може да се обжалва. Чрез съдебната делба се развива едно спорно производство, първата фаза, на което приключва с решение на съда за допускане на делба (определят се квотите и имотите на съсобствениците). В това решение се определят лицата, между които се допуска делбата, вещите (имотите) и частта (квотата) на всеки от съделителите. Втората фаза започва след решение за допускане на делбата. Това е образуване на дяловете и предоставяне на всеки дял като конкретен обект в изключителна собственост на съответния съделител (поставане в дял). Това става със съставяне на разделителен протокол или с теглене на жребие. С влизане на протокола в сила или тегленето на жребието, определените дялове стават собственост на участниците и настъпва вещно правен конститутивен ефект – съсобствеността вече е прекратена. Ако вещите, обект на съсобственост са неподеляеми, то те се изнасят на публична продан и получената сума се разпределя между съделителите на база дяловете.

Чрез отказ – собственикът има право на разпореждане със своя дял, което може да се изрази и в отказ на правото на собственост. Съгласно закона за наследството, частта на отреклият се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Според ЗС правото на изкупуване на дял от съсобствен имот също цели да върне продаденото и да уголеми дела на другия съсобственик.

Чрез прехвърляне на дял на друг съсобственик – всеки съсобственик може да се разпореди със своя дял като го прехвърли на друг съсобственик, но ако той прехвърли своя дял на трето лице, съсобствеността не се прекратява, само се сменя личността на съсобственика с неговия преобретател.

Чрез погиване на вещта – изчезва обектът на съсобствеността и се прекратяват правата на всички съсобственици.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница