в. Уведомяване и охранителни мерки

Семейният кодекс предвижда широка сигнална възможност за своевременно установяване на нуждата от настойничество. Чл. 153, ал. З СК предвижда: “Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално подпомагане". В случай че детето е настанено в специализирана институция, уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.”Разпоредбата е особено съществена за настойничеството над деца, останали без родителски грижи. Защото за необходимостта от учредяване на настойничество над запретени уведомява служебно съдът, който е постановил запрещението.

II. УЧРЕДЯВАНЕ

а. Формиране на настойнически съвет

Настойничеството се учредява от органа по настойничество и по попечителство. То не може да се учреди по друг начин: от друг държавен орган или с частни волеизявления или съглашения. По-специално , по действащата уредба, родителят не може чрез завещание да назначи валидно настойник на своите деца. Няма пречка органът по настойничество и по попечителство да се съобрази и с изразеното в завещанието желание на родителя, ако го счете за законосъобразно и целесъобразно. Но настойникът би черпил своето овластяване не по волята на родителя завещател, а от акта на органа по настойничество и по попечителство за своето назначаване.

Учредяването на настойничеството се състои в назначаване на настойник, заместник-настойник и двама съветници, т. е. във формиране на настойнически съвет и поставяне на детето или запретения под неговите грижи (чл. 156 СК).

Семейният кодекс сочи, че тези лица трябва да са дали писмено съгласие за това – чл.156, ал.1. Според изричния текст на чл. 164, ал. 1 СК „дейността на настойника е почетна". Това разкрива идеи не само за безплатност, но и за обличане с обществено доверие и необходимост от поемане на възложените функции. Би могло да се приеме, че самото назначаване за член на настойническия съвет създава едностранно съответните правомощия и задължения и че те биха отпаднали само с последващо освобождаване от тази длъжност.

Чл. 156 СК сочи кои лица е желателно да бъдат членове на настойническия съвет: „ Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет. (ал. 1). „(2) В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.”Кръгът на роднините" не е ограничен. Те могат да бъдат по права или по съребрена линия, от близка или от далечна степен. Към „роднините" могат да се отнесат и близките по сватовство, които сам кодексът нарича „роднини по сватовство" (чл. 48 СК). Например за настойник може да бъде назначен вторият баща на детето, който се намира с него в сватовство от първа степен. Кръгът на „близките" обхваща всички лица - нероднини, намиращи се със семейството на малолетния или запретения, или с него лично в тесни приятелски и други подобни отношения, предполагащи загриженост за неговата съдба. Критерият за подбор между горните лица е свързан с преценката кои от тях „най-добре ще се грижат" за интересите на малолетния или запретения. Тази преценка се основава на съвкупността от всички качества и обстоятелства: компетентност, морал, култура, привързаност към подлежащия на настойничество, свободно време и пр. Ако липсват подходящи роднини и близки, няма пречка да бъде назначено за настойник, заместник-настойник или съветник друго лице, стига да отговаря на изискванията за законосъобразност и целесъобразност.

Специалната разпоредба на чл. 158 СК, озаглавена “Пречки за назначаване", гласи: “Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.”

Тази категория се характеризира с липсата на юридическа годност. Такива лица са по принцип недееспособните, които не могат сами да се грижат дори за собствените си работи. Лишените от родителски права по отношение на собствените си деца са с накърнена правоспособност и също не могат да им се поверят грижи от типа на родителските за други лица. Осъдените за тежки умишлени престъпления са морално дискредитирани, а също поставени под сериозни ограничения, които ги доближават до недееспособните и лишените от родителски права.

III. НАСТОЙНИК

а. Положение

Настойникът е централната фигура в настойническия съвет. Именно той е снабден с правомощията и натоварен с грижите, които съответстват на родителските права и задължения. Затова преди всичко за него се отнасят изискуемите от закона качества, както и забраните за назначаване поради непригодност (чл. 156, 158 СК). Кодексът урежда подробно и взискателно функциите на настойника. Същевременно той предвижда, че Органът по настойничеството и попечителството му съдейства при изпълнение на задълженията, а когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и дирекция “Социално подпомагане” (чл. 162 СК).

Правата и задълженията на настойника са уредени не само в чл. 164СК, но и в чл. 165,СК – настойникът трябва да управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.Наред с това е уреден надзорът от органа по настойничество и по попечителство над настойника при изпълнение на неговите задължения-чл.170 СК.

Според цитирания чл. 164, ал. 3 СК настойникът е длъжен да представлява пред трети лица поднастойния малолетен или запретен. Подобно на родителите, настойникът е законен представител. Той е „представител", защото последиците от действията, които извършва от името на представлявания, възникват направо за последния. Той е „законен" представител, защото черпи представителната си власт не от упълномощаване, а от настойническото си качество—по силата на закона.

Настойникът е представител на поднастойния не само при имуществени сделки, но и при всички правни действия, които трябва да бъдат извършени от негово име. Те могат да бъдат свързани както с имуществото, така и с личността му.

г. Грижи за имуществото на поднастойния

Грижите за имуществото на поднастойния обхващат разнообразни права и задължения.

1) Настойникът е длъжен да управлява имуществото на малолетния или запретения (чл. 164, ал. 3 СК). За понятията „действия на управление" важи казаното за управителните действия на родителите относно имуществото на децата (вж. чл. 129 СК) и за управителните действия на съпрузите относно общите имущества (вж.чл. 24СК).Настойникът,подобно на родителите,извършва тези действия самостоятелно - без предварително разрешение на съда. Това следва от чл. 165 СК, който препраща към чл. 159, ал.1 СК, важащ за родителите.

2) „Настойникът в срок от един месец е длъжен уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа." (чл. 165, ал. 2 СК). Този опис се съставя като охранителна мярка преди учредяване на настойничеството. В него се вписва ти допълнително придобити имущества, ако са на значителна стойност. Тя не с определена аритметично. Оценява се с житейски критерии. 3) Специален текст урежда разпоредителните действия на настойника с имуществото на поднастойния - чл. 165 СК. Понятието „ разпореждане" има смисъла, посочен във връзка с разпоредителните действия на родителите относно имущество на децата и във връзка с разпоредителните действия на съпрузите относно общите имущества. Предвидено е по начало прилагане на правилата, които важат за родителите: „При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага съответно чл. 130, ал. 3 и 4". Друго специално правило добавя още едно изискване за разпоредителните действия: „Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет" (чл. 165, ал. 4 СК). Чл. 130, ал. 4 СК забранява категорично определени сделки с имущество на детето, като евентуално извършените обявява за нищожни: дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство. Тази забрана важи и за настойника.

5) Местоживеене на поднастойния при настойника - На въпроса за местоживеене на поднастойния е посветена специалната разпоредба на чл. 163СК. Предвидено е, че „поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде" (чл. 163, ал. 1 СК). Изискването се отнася както за малолетните, така и до запретените. Съвместното живеене е по принцип необходимо, за да може настойникът да осъществява своите функции. Но допустимо е отделно живеене при „важни причини". Това понятие съвпада с „важните причини, поради които децата могат да не живеят при родителите си. Типична причина за запретените би било настаняването им в болнично заведение. Трябва да се приеме, че преценката за наличие на „важни причини" и настаняването на поднастойния на друго място са от компетентност на районния съд, а не на органа по настойничество и по попечителство. Това следва косвено от настойничество, изслушването би могло да има същия смисъл, както при отклонило се от родителите дете. Даже нещо повече - това отклоняване може да е свързано с поведението на настойника и изслушването на детето да разкрие дори необходимостта от неговата смяна. Няма обаче пречка детето да бъде изслушано от съда.

6) Надзор и отчети - Цялостната дейност на настойника се намира под надзора на органа по настойничество и по попечителство. Надзорът се упражнява, от една страна, при точно определени поводи. Но той се упражнява и текущо и може да предизвика всеки момент намеса в защита на поднастойния. Заглавие „Надзор върху действията на настойника и попечителя" носи чл. 170 СК, но надзорът се проявява по силата и на ред други правила за функциите на органа по настойничество и по попечителство и задълженията на настойника. Посоченият орган може да спира действията на настойника и да предписва извършването на действия, като вземе мнението на настойническия съвет (чл. 170, ал.1 СК). Този орган може да постановява заместник-настойникът да замества настойника в предвидените случаи (чл. 169, ал. 1 СК). Той може по всяко време да прави промени в настойническия съвет при установените условия (чл. 160, ал. 1 СК). Промяната може да се сведе до освобождаване на настойника по обективни причини, до отстраняването му поради виновно неизпълнение, изобщо до неговата смяна с друг настойник. Важни законно установени поводи за надзор върху дейността на настойника са отчетите, които той е длъжен да представя. Въпросът е уреден подробно в обширната разпоредба на чл. 171 СК. Отчет се дава в три случая: 1) ежегодно, 2) при освобождаване от длъжност, 3) при поискване: „ Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това (чл. 171, ал. 1 СК). Органът се произнася по отчета. Ако констатира нередовности, иска отстраняването им (чл. 171, ал. З СК), а ако настойничеството или попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и дирекция "Социално подпомагане".

По негово искане районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми(чл. 171,ал. 4 СК). Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчет, органът по настойничество и по попечителство съставя акт, въз основа на който на настойника се налага глоба. Органът може да изиска отчета от заместник-настойника (чл. 171, ал. 5 СК). Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление става по реда на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 171, ал. 7 СК).

7) Разлики от положението на родителя

Положението на настойника се отличава от това на родителя. Настойникът не е родител, а само го замества. Това заместване не може да бъде абсолютно и пълно. Различен е не само фактът, от който се пораждат качествата на лицата. Правата на настойника са по-тесни от родителските права. Задълженията му не обхващат всички родителски задължения. Същевременно настойникът има някои задължени, които не тежат върху родителите. Доверието, което му се гласува, е по-резервирано и съпроводено с контрол, неупражняван спрямо родителите.

Така например настойникът не е овластен да определя собственото име на детето, нито то приема неговото фамилно име. При евентуално осиновяване настойникът изразява не съгласие, а мнение. Между настойника в това му качество и детето не съществуват последиците на родството, като право и задължение за издръжка, право на наследяване, забрана за осиновяване и пр. Настойникът дължи лихва за несвоевременно внесени суми на детето. Дейността му е поставена под надзор, трябва да се отчита, свързана е с особена отговорност. Настойникът не може да бъде лишаван от родителски права и т. н.

Друго различие е възможността на детето да има двама родители, но не и двама настойници (нещо, което беше допустимо според Закона за наследството по имуществени съображения, даващи и днес сходна актуалност). Възможно е обаче обратното: подгрижите на един настойник и настойнически съвет да бъдат поставени две и повече деца, особено ако се касае до братя и сестри. Предвидената съдебна компетентност за връщане на поднастойния при отклонение (чл. 163, ал. 2 СК). То следва и от включването във функциите на органа по настойничество и по попечителство правомощието да определяразлично местожителство на поднастойния. Чл. 163, ал. 2 СК урежда случая на отклонение от установеното местоживеене: „ Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.” И това правило съответства на разпоредбата, овластяваща родителите да искат връщане на детето при неоснователно отклонение (вж. чл. 126, ал.2СК).

Функцията на заместник-настойника е да изпълнява длъжността на настойника в посочените от чл. 169, ал. 1,изр. първо СК случаи: „Заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество."

Под „възпрепятстване" на настойника трябва да се разбира временно и преходно състояние (недълготрайна болест, непродължително отсъствие). Ако възникне трайно и продължително препятствие, настойникът трябва да бъде заменен. Това следва от забраната да бъде член на настойническия съвет лице, което не е в състояние да изпълнява настойнически функции (чл. 158СК).Именно заместник-настойникът трябва да изпълнява дейността на настойника както при временно възпрепятстване - до отпадането му, така и при трайна невъзможност - до назначаването на нов настойник.

По сходни съображения под „противоречие'' между интересите на настойника и поднастойния също трябва да се разбира временно и инцидентно състояние. Ако обаче противоречието се задълбочи и придобие траен характер, проблемът отново трябва да бъде решен чрез смяна на настойника. До преодоляване на временното противоречие, респективно до смяната на настойника при трайно и недопустимо противоречие, настойническата длъжност се изпълнява от заместник-настойника.

Необходимост за заместване на настойника от заместник-настойника би възникнала и в някои други ситуации: смърт на настойника, поставянето му под запрещение, лишаването му от родителски права. Всъщност това са случаи на абсолютно и трайно „възпрепятстване", изискващи активното проявление на заместник-настойника до назначаване на нов настойник.

б. Постановяване на заместването и функции на заместник-настойника

Органът по настойничество и по попечителство е този, който трябва да прецени законно установените условия и необходимостта заместник-настойникът да заеме мястото на настойника. Той трябва да постанови самото заместване. То не може да се извърши по частно споразумение между настойника и заместник-настойника. Последният трябва да уведоми незабавно посочения орган за възникналото „възпрепятстване" или „противоречие", чрез което да предизвика поставянето си в ролята на настойника. Само ако всяко изчакване би увредило интересите на настойния, заместник-настойникът би могъл незабавно да поеме фактическото изпълнение на настойническата функция, като веднага стори необходимото за оформяне на това положение. Необходимостта заместването да се постанови от органа по настойничество и по попечителство е подсказана и от възможността той да назначи в такава хипотеза „особен представител" (чл. 169, ал. 1, изр. второ СК). Значи въпросът е бил поставен на неговото внимание. „Особен представител" е представителят за определен случай (например да представлява недееспособния по дадено гражданско дело, по дадена сделка, при приемане на наследство). Евентуалното назначаване на особен представител не прави безпредметна ролята на заместник-настойника, а само я ограничава. Запазват значението си всички други нейни проявления: грижи за личността на поднастойния, управление на имуществото му, съвместно живеене и т. н.

Какви са функциите на заместник-настойника? Щом той изпълнява длъжността на настойника, той може и трябва да я осъществява в пълното й съдържание по смисъла на чл. 168-169 СК. Само така ще бъдат осигурени цялостни грижи за малолетния или запретения.

В нормална обстановка, когато настойникът изпълнява своята длъжност, функцията на заместник-настойника се проявява в качеството му на член на настойническия съвет и чрез дейността на този съвет. Една специална задача е възложена на заместник-настойника в случая, когато настойникът не представи дължимия отчет: органът по настойничество и по попечителство може да го изиска от заместник-настойника (чл. 171, ал. 6 СК).

Освен настойника и заместник-настойника, в състава на настойническия съвет влизат и двама съветници (чл.156 СК). Техните задължения са установени със специална разпоредба на чл. 166 СК: „ Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничеството и по попечителството за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничеството и по попечителството. Съветниците могат да предлагат освобождаване на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.”

Вижда се, че на съветниците са възложени три вида задължения. Първо, те подпомагат настойника и заместник-настойника. Помощта им може да се изрази в съвети, справки, изпълнение на поръчения и др. Второ, съветниците уведомяват за възникнали неблагополучия. Някои от посочените в текста неблагополучия могат да се отнасят само до деца под настойничество - неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния. Други се отнасят и до децата, и до запретените-неблагополучия в опазване на техните права и интереси. Трето, съветниците изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничество и по попечителство. Става дума за отчета по чл. 171 СК. Вижда се, че преди да бъде представен на посочения орган, отчетът трябва да бъде изслушан от съветниците. Но както това негово изслушване, така и участието при приемането му не могат да се схващат като чисто пасивно присъствие. И в двата случая съветниците биха могли да правят бележки, да поставят различни въпроси, да изразяват свое становище.

VI. НАСТОЙНИЧЕСКИ СЪВЕТ

Наред с функциите на отделните членове, кодексът възлага някои задачи и на „настойническия съвет" като колектив. Отнася се най-общо до вземане на отношение към дейността на настойника. Затова упоменатият в тези случаи „настойнически съвет" се състои от останалите негови членове-заместник-настоиници и съветници. „Статутът" на настойническия съвет не е определен от кодекса. Съветът не е уреден като някакъв обособен орган, натоварен да взема решения при определен кворум и мнозинство - структура, несъвместима с тесния му тричленен състав. Касае се по-скоро до един колектив от лица, натоварени със съвместна обществена задача. Ролята му е помощна, съвещателна и се изчерпва обикновено с даването на незадължително мнение. Не е необходимо то да се оформи в единодушно становище. Членовете на съвета могат да бъдат на различно мнение.

За да извърши разпореждане с имуществото на поднастойния или да тегли суми от неговия влог, настойникът трябва да получи разрешение на районния съд. Към молбата за разрешение той прилага и мнението на настойническия съвет (чл. 165, ал. 4 СК).

Органът по настойничество и по попечителство може да спира действията на настойника и да предписва извършване на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет (чл. 170, ал.1СК).

Настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, преди да представи отчета пред органа по настойничество и по попечителство (чл. 171,ал. 1СК). Членовете на съвета присъстват при приемането на отчета (чл. 166, ал.1 СК). Това е посочено в текста само за съветниците, но няма никаква логика да се изключи точно в този случай участието на заместник-настойника като член на настойническия съвет.

VII. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА НАСТОЙНИЧЕСТВО (НАСТОЙНИЧЕСТВО ПО ПРАВО) Понятието „особени случаи на настойничество" се употребява от самия Семеен кодекс като заглавие на чл. 173 СК. В какво се състои „особеното"'! По начало настойничество се учредява от органа по настойничество и по попечителство чрез назначаване на настойник, заместник-настойник, двама съветници и формиране на настойническия съвет. От това правило обаче има три изключения. Именно текста на чл. 173 СК „особени случаи" на настойничество. При тях настойничеството не се учредява от посочения орган Дадено лице изпълнява настойническа функция еднолично и по право. Както сочи чл. 173, ал. 3 СК, настойнически съвет не се назначава и настойнически дела не се образуват. Един от случаите се отнася до малолетни деца, а другите два - до лица под пълно запрещение.

а. Настойник на малолетен с неизвестни родители, настанен в обществено заведение

По принцип настойнически съвет се назначава за всеки малолетен, подлежащ на настойничество. Това важи и ако той се настанява в обществено заведение. Малолетният няма за настойник по право управителя на заведението - както беше предвидено общо в Закона за лицата и семейството. Още първият Семеен кодекс, а след него и действащият ограничи това решение само за определени случаи. Съображенията са, че управителят на заведението не може ефективно да осъществява родителски грижи и индивидуално внимание спрямо настанените в заведението десетки и стотици деца. Той не е в състояние да управлява и пръснатите на различни места техни имущества. Възможни са и неблагополучия, свързани именно с пребиваването на детето в заведението и даже с поведението на самия управител. Възникват въпроси и за по-нататъшната съдба на детето (образование, професионална ориентация), които надхвърлят правомощията на управителя и естеството на неговата дейност. Поради това са необходими индивидуални грижи за личността и имуществото на всяко настанено в заведението дете, осъществявани от надлежно учреден настойнически съвет.

Само в един случай е прието за оправдано и необходимо управителят на заведението да бъде настойник на настанения там малолетен - когато той е с неизвестни родители. В такъв случай липса семеен кръг от роднини и близки, от които да се излъчи настойнически съвет. Детето с неизвестни родители нормално няма и имущество. Вън от това случаите са малобройни. Изключението важи само за деца с неустановен произход и от бащата, и от майката. За тези случаи чл. 173, ал. 1СК предвижда: „Настойник на малолетен с неизвестни родители е,управителят на общественото заведение, в което е настанен малолетният." Касае се до „особен случай" на настойничество, защото управителят става настойник в това си качество, а не в резултат от назначаване, и изпълнява настойническата функция еднолично.

б. Настойник на запретен със съпруг

По принцип настойнически съвет се назначава за всяко лице, поставено под пълно запрещение. Но ако това лице има дееспособен съпруг, той става негов настойник по право: „Настойник на поставения под пълно запрещение... съпруг е неговият дееспособен съпруг." (чл. 173, ал. 2СК). И това „особено" настойничество възниква не в резултат на учредяване, а по силата на закона - с факта на поставяне на съпруга под пълно запрещение, т. е. с влизане в сила на съдебното решение за това. Възниква следният въпрос: по общо правило, след като влезе в сила решението за поставяне на дадено лице под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество (чл. 338, ал. З ГПК). Трябва ли съдът да прави такова съобщение, ако запретеният има дееспособен съпруг? С други думи, кой трябва да преценява последното обстоятелство? Гражданският процесуален кодекс не задължава съда да проверява дали запретеният има, или няма дееспособен съпруг, нито установява изключение от задължението на съда за уведомяване на органа по настойничество и по попечителство. Следователно този орган, сезирай със случая, ще установи, че настойничество не трябва да се учредява, тъй като е налице дееспособен съпруг. Информацията и движението на въпроса трябва да се предоставят именно на него и с оглед на бъдещи промени: дееспособният съпруг може да стане недееспособен, да почине, да се разведе със запретения. Тогава органът, уведомен за запрещението, може незабавно да се погрижи за учредяване на настойничество по общия ред.

Когато дееспособният съпруг е настойник, той изпълнява тази функция еднолично. Получава се особено съчетание на права и задължения - съпружески и настойнически. Но вторите се основават на съпружеското качество. Затова неизпълнението им е едновременно нарушаване и на настойнически, и на специфични за случая съпружески задължения. Какъв е изходът, ако съпругът не полага никакви настойнически грижи, дезинтересира се напълно от запретения, но не прибягва до развод? Кодексът не урежда отстраняването на съпруга настойник. На органа по настойничество и по попечителство е предоставена възможност за отстраняване на назначения от него настойник (чл. 160 СК). Това правило обаче може да се приложи за неуредения случай по аналогия (въз основа на чл. 46, ал. 2 ЗНА). Ако съпругът бъде отстранен като настойник, настойничеството над запретения трябва да бъде уредено, както когато няма съпруг: настойници ще бъдат родителите (чл. 173, ал. 2 СК), а ако те липсват - ще се учреди настойничество по общия ред.

в. Настойник на запретен без съпруг

Ако поставеният под пълно запрещение няма дееспособен съпруг, но има родители, годни да упражняват родителски права, те влизат в ролята на негови настойници по право: „... родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали, лишени от тези права или са в невъзможност да ги упражняват" (чл. 173, ал. 2СК). Значи правата и задълженията се упражняват от родителите, ако те са известни, живи, нелишени от родителски права и са във възможност да ги упражняват. И в този „особен случай" настойническата роля на родителите е автоматичен резултат от пълното запрещение на детето. Липсва назначаване и образуване на настойнически съвет. Случаят се характеризира с още една особеност, която нагледно показва естеството на настойничеството като заместване на родителски грижи: получава се пълно сливане на настойничеството с родителските функции. Самият текст не нарича родителите настойници, а си служи с един показателен израз: родителските права и задължения се упражняват от неговите родители..." Значи пълното запрещение разпростира последните и след пълнолетието на детето, респективно — след навършване на 14 години - по начин, меродавен за малолетните деца. Затова такъв родител може да бъде лишаван от родителски права при условията на чл. 132 СК, макар детето да е пълнолетно. Текстът говори за „деца", а не за „навършили пълнолетие деца". Изводът се подкрепя и от самия чл. 173,ал.2 СК. Той сочи, че родителските права и задължения спрямо запретения няма да се упражняват от родителите, ако те са лишени от родителски права.

Горното правило за настойническата роля на родителите не намира приложение, ако те са „неизвестни, починали, лишени от тези права или са в невъзможност да ги упражняват". Това състояние трябва да се отнася и до двамата родители. Първите три положения съвпадат със случаите, при които на едно дете се учредява настойничество съгласно чл. 153, ал. 1 СК. Но не е основание за учредяване на настойничество над дете четвъртото положение -невъзможността на родителите да упражняват родителски права, взета сама по себе си. Ако тя възникне, за да се учреди настойничество, родителите предварително трябва да бъдат лишени от родителски права по обективни причини (вж.чл. 131,и132СК).Но при лице под пълно запрещение е допуснато отклонение. Невъзможността на неговите родители да упражняват родителски права, сама по себе си е основание за учредяване на настойничество над него. Това е оправдано. Под пълно запрещение обикновено се поставят пълнолетни и възрастни лица, чието състояние често не се променя до смъртта им. Спрямо тях вече не са били упражнявани родителски права. Затова предварителен въпрос за отнемането им поради обективни причини като условие за учредяване на настойничество не би могъл да се постави. Същевременно посочените затруднения са лесно мислими предвид вероятната възраст на родителите. Преценката за невъзможността да се упражняват родителски права от родителите трябва да бъде направена от органа по настойничество и по попечителство, който е бил уведомен за поставяне на лицето под пълно запрещение.
VIII. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАСТОЙНИЧЕСТВОТО

а. Същност

Прекратяването на настойничеството не трябва да се смесва с освобождаването или отстраняването на настойника, или с овакантяването на мястото му поради смърт. В тези случаи ще бъде назначен друг настойник. Докато стане това, настойническата длъжност ще бъде изпълнявана от заместник-настойника, подпомаган от съветниците. Но малолетният или запретеният продължава да се намира под функциониращо настойничество. „Прекратяване на настойничеството" означава преустановяване на самата настойническа функция по отношение на лицето.

Прекратяването на настойничеството не е уредено специално от Семейния кодекс. Спомената е само една от възможните причини -навършване на 14 години(чл. 172 СК). От съдържанието на уредбата следва, че настойничеството се прекратява, когато отпаднат условията за учредяването му. Това може да бъде резултат на два вида обстоятелства: първо, отпадане на необходимостта от родителски грижи въобще и второ, заменяване на настойническата функция с нормални родителски права и задължения.

б. Причини

Конкретните причини за прекратяване на настойничеството се свеждат до отпадане на различните предпоставки за неговото учредяване, посочени в чл. 153, ал. 1 СК: да бъде налице малолетно дете, чиито родители са неизвестни, починали, лишени от родителски права, или пък лице, поставено под пълно запрещение. При настъпване на обратното положение настойничеството ще се прекрати.

Така ще бъде, ако вече не е налице малолетно дете или пълно запретено лице. Това може да се дължи на: смърт на детето или на запретения; навършване на 14 години от детето; поставяне на досегашния пълно запретен под ограничено запрещение.

Настойничеството ще се прекрати и когато детето или пълно запретеният (без дееспособен съпруг)престане да бъде без родители, годни да упражняват родителски права. Това може да се дължи на следните обстоятелства: установява се произходът от двамата родители или от единия от тях; обявеният за умрял родител се окаже жив; възстановяват се родителските права на двамата или на единия от родителите. Липсата на родители се преодолява и чрез осиновяване на детето.

Трябва да се приеме, че във всички тези случаи настойничеството отпада по право. Не е необходимо то да се прекратява с някакъв специален акт. То не би могло да съществува, щом липсват законовите условия. Автоматичното прекратяване на настойничеството е посочено изрично в един от случаите — когато детето навършва 14 години и трябва да се премине към попечителство: „... детето се освобождава по право от настойничество". Това обаче не може да не важи и за останалите случаи.

При прекратяване на настойничеството настойникът трябва да представи окончателен от чет за своята дейност. Това не е посочено специално, но може да се счита включено в задължението на настойника да дава отчет „при освобождаването му" (чл. 171, ал. 1 СК),

Чл. 152, ал. 2 СК гласи: „Попечителство се учредява над непълнолетни (деца от четиринадесет до осемнадесет години), родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права..." Касае се до деца, останали без родителски грижи. Това състояние може да произтича от същите обстоятелства, които обосновават учредяване на настойничество: неизвестност на родителите, смърт на родителите, лишаване от родителски права на родителите. Важи казаното при настойничеството. Липсата на родителски грижи по горните причини може да възникне за първи път през периода на непълнолетието. Тогава попечителството ще бъде първата форма на тяхното заместване. Но липсата на родителски грижи може да е възникнала още през малолетието на детето и да е наложила учредяване на настойничество. Ако това състояние продължава и при навършване на 14-годишна възраст, настойничеството се трансформира в попечителство (вж. чл. 172 СК).

Не е адресат на попечителство встъпилият в брак непълнолетен. В резултат на брака той става дееспсобен (чл. 6, ал. 4 СК). Автоматично отпада упражняваната спрямо него попечителска функция било на родителите, било на специално учреденото попечителство. Това отпадане важи и за предвиденото ограничение на непълнолетния съпруг за разпореждане с недвижим имот: необходимото съдебно разрешение той трябва да поиска лично, а не с попечителско съдействие.

б. Попечителство над запретени

Продължението на чл. 153, ал. 2 СК гласи: „Попечителство се учредява ... също и над лица, поставени под ограничено запрещение."

Предпоставките за поставяне под ограничено запрещение са установени от чл. 5, ал. 2 ЗЛС: под ограничено запрещение се поставят пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, „чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение". Производство­то за поставяне под ограничено запрещение съвпада с това за поставяне под пълно запрещение и се урежда в разгледаните чл. 338-340 ГПК. След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под ограничено запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди попечителство.

Възможно е дадено лице от самото начало да бъде поставено под ограничено запрещение. Но възможно е също така преминаване от пълно към ограничено запрещение . Тогава настойничеството трябва да се замени с попечителство.

Широката сигнална възможност за необходимостта от учредяване на настойничество се отнася и до попечителството: „ Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално подпомагане" (чл. 153,ал. З СК). Както и при настойничеството, разпоредбата е особено съществена за попечителството над деца, останали без родителски грижи. Защото за нуждата от попечителство над запретения уведомява служебно съдът, постановил запрещението.

Охранителните мерки до назначаване на попечител са същите, които важат и при настойничеството. В частта за попечителството текстът гласи така: „До назначаването на ... попечител органът по настойничество и по попечителство лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото и взема други охранителни мерки за личността и интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под... попечителство. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно ... попечителски функции" (чл. 159,ал. 1 СК).

II. УЧРЕДЯВАНЕ

а. Състав на попечителството

Попечителството, както и настойничеството, се учредява от органа по настойничество и попечителство (вж. чл. 154 СК). И тук важи казаното за недопустимостта учредяването да се извърши от друг държавен орган или чрез частни волеизявления или съглашения.

Учредяването на попечителството се състои в назначаването на попечител и заместник-попечител от органа по настойничество и по попечителство(чл.155 СК). Фигурата на заместник-попечителя е нова за нашето право. Тя не бе позната до действащия Семеен кодекс, но тази длъжност наистина се налага по същите съображения, поради които се назначава заместник-настойник. Както и преди обаче, съветници не се назначават. Не се образува и „попечителски съвет".

По новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., “Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл. 156, които са дали писмено съгласие за това” – чл.157 СК.

Кодексът сочи кои лица е желателно да бъдат попечители и заместник-попечители. Изискванията са идентични с тези при настойничеството - чл.157 вр. чл.156 СК: Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл. 156. Относно критерия за подбор и понятията „роднини" и „близки" важи казаното при настойничеството. Що се касае до непригодните лица, попечители и заместник-попечители не могат да бъдат същите лица, които не могат да бъдат членове на настойническия съвет. Те са посочени в разгледания чл. 158 СК, озаглавен “Пречки за назначаване”. Важи казаното при настойничеството. Непригодните лица бяха: недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления.

Функциите на попечителя са уредени от чл. 168 СК, озаглавен „Права и задължения на попечителя". От съдържанието му се вижда, че ролята на попечителя и неговите права и задължения съответстват на тези на настойника. Попечителят е този, който подобно на настойника е снабден с правомощията и натоварен с грижите, които съответстват на родителските права и задължения. Но съществуват и различия, които произтичат от категорията на недееспособните лица. Спрямо малолетните и пълно запретените настойникът е законен представител, който извършва от тяхно име правни действия. Спрямо непълнолетните и ограничено запретените попечителят само съдейства чрез съгласие за правните действия, които те сами извършват. Дейността на попечителя също е обявена от чл. 168 СК за „почетна" - каквато е дейността и на настойника. Казаното по въпроса важи и тук.

От съдържанието на чл. 168 СК вр. Чл.164 и чл.165 ал.2 и 4 (доста усложнено поради препращания към други текстове) могат да се отграничат следните права и задължения на попечителя: 1) грижи за подопечния, 2) грижи за запазване интересите на подопечния, 3) съгласие за извършване на правни действия, 4) местоживеене на подопечния. Наред с това е уреден надзорът над дейността на попечителя от органа по настойничество и по попечителство.

б. Грижи за подопечния

СК възлага на попечителя да се грижи за поставения под попечителство. Изискването важи и за децата, и за запретените, но конкретното съдържание на дължимите грижи е различно в двата случая. Едни грижи са необходими за пълнолетното лице, поставено под ограничено запрещение поради слабоумие или душевна болест. Други грижи са необходими за непълнолетния младеж, който трябва да се изгражда като личност и гражданин.

Чл. 168 СК задължава попечителя да се грижи подопечния, за запазване интересите на поставения под попечителство. Общото понятие „интереси" обхваща всички интереси на лицето - неимуществени и имуществени. Изразът „запазване" обхваща всички подходящи форми на гарантиране, защита, реализиране.

"Запазването на интересите" може да се състои в: защита на името, честта и достойнството на подопечния, съдействие за осъществяване на вземания, за използване на притежавани имущества, за приемане на наследство и пр. В защита на имуществените интереси на лицето е задължението на попечителя по да уведоми за придобито имущество: Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.

г. Съгласие за извършване на правни действия

Непълнолетните и ограничено запретените притежават определена дееспособност. Те сами извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители (чл. 4 ЗЛС). Относно тегленето на суми от паричните влогове на подопечните е изразено същото правило, което съгласно чл. 168, ал. СК важи за настойника

Местоживеенето на поставения под попечителство е уредено от чл. 167 СК чрез препращане към разпоредбата относно поставения под настойничество. Между правилата, които „се прилагат съответно и за попечителството", е посочен и чл. 163, ал.2 СК. Това означава, че поставеният под попечителство живее при попечителя, освен ако важни причини налагат да живее другаде.Това означава още, че при неоснователно отклонение той може да бъде върнат по съответния ред. За необходимостта от съвместно живеене, за понятието „важни причини", за отклонението и връщането на подопечния важи казаното при настойничеството.

Дейността на попечителя, както и тази на настойника, се намира под надзора на органа по настойничество и по попечителство. Една от формите на този надзор е изискването на обяснение от попечителя. Следва да се подчертае, че даването на периодически отчети от попечителя не е предвидено. Защото подопечният сам извършва правни действия, а попечителят само дава съгласие за тях. При това положение надзорът над последния не е свързан с определени поводи, а се свежда към текущо наблюдение, което позволява винаги намеса при нужда. В този смисъл е уреден въпросът от чл. 171 СК. Заглавието на текста е „Отчет на настойника и попечителя", но в съдържанието му отчитането на попечителя се нарича „обяснение''' и се урежда самостоятелно: „Попечителят при поискване от органа по настойничество и по попечителство в присъствието на заместник-попечителя дава обяснения за своята дейност." Органът се произнася по обясненията на попечителя. Ако констатира нередовности, изисква отстраняването им (чл. 169,ал. З СК). Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не представи обяснение, посоченият орган съставя акт, въз основа на който се налага глоба. Обяснението може да се изисква от заместник попечителя (чл. 171, ал. 6 СК). Други форми на надзор и намеса са предвидени в чл. 160 СК, озаглавен „Промени в състава”. В частта за попечителството текстът гласи така: „ Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това; Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.

" . Предварително се взема мнението на близки (чл. 160,ал. 3 СК). Промяната може да се сведе до освобождаване на попечителя по обективни причини, в отстраняването му поради виновно неизпълнение, изобщо в смяната му с друг попечител.

ж. Отлики от положението на родителя

Положението на попечителя, както и това на настойника, се отличава от положението на родителя. За конкретните различия в правата и задълженията важи казано за настойника. Тук може да се добави проблемът за брак между попечителя и подопечния. Навършилият 16 години непълнолетен може да сключва брак със съдебно разрешение; ограничено запретеният е също брачно дееспособен. Пречка за брак между попечителя и лицето под попечителство не е установена. При брак с непълнолетен, който го еманципира, попечителската функцияще отпадне. При брак с ограничено запретен подопечен, назначеният попечител ще стане попечител по право в качеството си на дееспособен съпруг. Ще отпадне ролята на заместник-попечителя.

Условията, при които заместник-попечителят замества попечителя, съвпадат с тези, при които заместник-настойникът замества настойника. Разчетен в този смисъл, текстът добива следното съдържание: заместник -попечителят замества попечителя, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под попечителство. За понятията „възпрепятстване" и „противоречие" важи казаното при настойничеството. Важи казаното и за постановяване на заместването от органа по настойничество и по попечителство.

Що се касае до функцията му, щом заместник-попечителят изпълнява длъжността на попечителя, той може и трябва да я изпълнява в пълното й съдържание по смисъла на чл. 168 СК: да се грижи за личността на поставения под попечителство и по-специално за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния; да се грижи за запазване интересите на подопечния; да дава съгласие за извършване на правни действия от последния; да осигури съвместното живеене, освен ако има важни причини за обратното и т. н. Вън от това, в нормална обстановка, когато попечителят изпълнява длъжността си, заместник-попечителят присъства при даване на поисканото обяснение (чл. 171, ал. 2 СК). Когато попечителят без уважителни причини не се яви и не представи обяснение, органът по настойничество и по попечителство може да изисква обяснението от заместник-попечителя (чл. 171, ал. 6 СК).

V. ОСОБЕНИ СЛУЧАЙ НА ПОПЕЧИТЕЛСТВО(ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПО ПРАВО)

„Особените случаи" на попечителство съвпадат с „особените случаи" на настойничество. Уреждат се в един и същ текст - чл. 173 СК. „Особеното" се състои преди всичко във факта, че попечителството не се учредява от органа по настойничество и по попечителство. Дадено лице, в друго свое качество изпълнява тази функция по право, по силата на закона. На второ място тя е еднолична. Липсва заместник-попечител.

Случаите на особено попечителство са три:

1) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители, настанен в обществено заведение, е управителят на заведението (чл. 173, ал. 1 СК).

2) Попечител на поставен под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг (чл. 173, ал. 2СК).

3) Ако ограничено запретеният няма дееспособен съпруг, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители при положение, че те са известни, живи, нелишени от родителски права и във възможност да ги упражняват (чл. 173, ал.2 , изр. второ СК). В обратния случай трябва да се учреди попечителство по общия ред.

За анализа на тези случаи - условия, употребени понятия и пр. важи казаното при настойничеството.

VI. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ НАСТОЙНИЧЕСТВО КЪМ ПОПЕЧИТЕЛСТВО И ОБРАТНО

а. Преминаване от настойничество към попечителство – чл.172 СК

Вън от разгледаните идентични „особени случаи", при попечителството има още една хипотеза, която може да се разглежда като особен случай. При него дадено лице се оказва облечено в попечителска функция автоматично и по право, без назначаване и без асистиране от заместник-попечител. Това е хипотезата на преминаване от настойничество към попечителство. Щом поднастойният навърши 14 години или бъде поставен от пълно под ограничено запрещение, настъпва автоматично освобождаване от настойничество. Назначаването на попечител обаче изисква определено време. Получава се междинен интервал и риск недееспособният да остане без грижи. Празнината е отстранена чрез следното правило на чл. 172 СК: „С навършване на четиринадесетгодишна възраст детето се освобождава по право от настойничество и органът по настойничество и по попечителство му назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника"' (ал. 1). При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника"(ал.2). В този случай следователно пак се стига до учредяване на попечителство на общо основание. „Особен случай" е попечителството през междинния период, осъществявано от досегашния настойник. (3) - В случаите по ал. 1 и 2 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.

(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител по общия ред.
б. Преминаване от попечителство към настойничество Семейният кодекс урежда само преминаването от настойничество към попечителство. Той урежда обратния случай - преминаване от попечителство към настойничество. А той е възможен житейски и юридически. Той би възникнал, ако лицето, което се е намирало под ограничено запрещение, бъде поставено под пълно запрещение поради влошаване на състоянието му. Тогава на мястото на попечителството би следвало да се учреди настойничество. Но това би изисквало време, в течение на което интересите на лицето могат да останат без закрила. По аналогия с чл. 172 СК може да се приеме, че до назначаване на настойник тази дейност се изпълнява от досегашния попечител.

VII. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОПЕЧИТЕЛСТВОТО

а. Същност

Прекратяването на попечителството съвпада по същността си с прекратяването на настойничеството. То не трябва да се смесва с освобождаването или отстраняването на попечителя или с овакантяването на мястото му поради смърт. Във всички тези случаи ще бъде назначен друг попечител. Прекратяването на попечителството е преустановяване на самата попечителска функция поради отпадане на предпоставките за нейното учредяване.

Конкретните причини за прекратяване на попечителството не са изброени в кодекса. Те всъщност се свеждат към отпадане на предпоставките за неговото учредяване, предвидени в чл. 153, ал. 2 СК: да бъде налице непълнолетно дете, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, или пък лице, поставено под ограничено или пълно запрещение. При настъпване на обратното положение попечителството ще се прекрати. Следователно това ще стане, ако вече не е налице непълнолетно дете или ограничено запретено лице. Така би било при смърт на непълнолетния или запретения, също- при навършване на 18 години от непълнолетния, съответно при освобождаване от ограничено запрещение на запретения. Според чл. 340 ГПК производството по отменяване на запрещението е същото, както това по допускането му. Отмяната може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от попечителя.

Специфична за попечителството прекратителна причина е встъпването в брак на непълнолетния, чрез което той става дееспособен. Встъпването в брак обаче на ограничено запретения, което е допустимо, няма такова действие. Това се вижда ясно от обстоятелството, че за попечител по право на поставения под ограничено запрещение е обявен дееспособният му съпруг (чл. 173, ал. 2 СК).

Попечителството ще се прекрати и когато детето или ограничено запратеният (без дееспособен съпруг) престане да бъде без родители, годни да упражняват родителски права. Такова запълване на липсата на родителски грижи може да се дължи на следните обстоятелства: установява се произходът от единия или двамата родители; обявеният за умрял родител се оказва жив; възстановяват се родителските права на единия или двамата родители; поставеният под попе­чителство непълнолетен бива осиновен.

Трябва да се приеме, че във всички тези случаи попечителството отпада по право Щом липсват законовите условия за съществуването му, не е необходимо то да се прекратява с някакъв специален акт. Но органът по настойничество и по попечителство би трябвало да поиска от попечителя окончателно „обяснение"' за неговата дейност в духа на чл. 171, ал. 2 СК.

25. Наследство, наследодател, наследник. Недостойнство за наследяване.
1. Понятие. НП може да се определи като: съвкупност от правни норми, представляващи част от ГП, които регламентират правоотношенията, настъпващи по повод смъртта на едно лице и уреждащи преминаването на имуществото на това лице към имуществата на други лица.

Исторически наченки на наследяването има още в предкласовото общество, през родовообщинния строй – имуществото на умрелите е преминавало към останалите членове на рода, първо по майчина, а после по бащина линия. Като правен институт наследяването възниква при разпадането на първобитно общинния строй, предизвикано от развитието на производствените сили и възникването на частна собственост върху оръдията и средствата за производство.

За НП няма спор, то се смята за дял от ГП – посочва се като последния дял на ГП с оглед на това, че е свързано със смъртта на един правен субект и с последиците от тази смърт: т.е. логически правилно е да е накрая. Именно като част от ГП – НП има връзка с всички дялове на ГП:

1) общата част (ЗЛС и др.)

2) ясна връзка с вещно и облигационно право – правата и задълженията, които се прехвърлят след смъртта на лицето са преди всичко от категорията вещни и облигационни права.

3) семейно право – доколкото при наследяването по закон винаги става въпрос за наследници, които са в семейно-правна връзка с починалия или в съпружеска връзка.

2. Наследствено правоотношение (предмет на регулиране от семейно-правните норми). Налице са трите основни елемента за всяко правоотношение:

2.1. Субекти (страни на правоотношението): всички познати ГП субекти: физически лица; юридически лица; държавата. Под въпрос е правното положение на общините: с последното изменение на ЗН (края на 1999 г.), бе изменен чл.11 – за първи път в ЗН се дава възможност общините да придобиват някакво имущество след смъртта на едно лице, но е спорно дали е между субектите.

2.2. Юридическите факти (пораждащи НПО): характерно е, че юридически факт – единствен или един от фактическия състав винаги е смъртта на едно лице (смъртта – самостоятелно или паралелно с други юридически факти).

2.3 Съдържанието на НПО (права и задълженията, които възникват между правните субекти): наследствените правоотношения са различни, но общо правило е че във всяко едно НПО-е като елемент от съдържанието му присъства субективното право на наследяване.

3. Субективното право на наследяване: призната и гарантирана възможност на едно лице да придобие имуществото на друго починало лице, т.е. да придобие едно наследство. Правото на наследяване възниква в момента на настъпване на смъртта на наследодателя, но неговите наследници по закон или по завещание могат, придобивайки това право, да изберат: 1) или да изявяват воля за придобиване на наследството, да приемат наследството и да станат титуляри на включените в него права и задължения; 2) или да се откажат от наследството, с което губят правото си на наследяване и възможността да придобият включените в наследството права и задължения. Множеството потенциални наследници на едно лице са от различни редове. 1 ред наследници (деца) – изключват 2 ред наследници (родители), т.е. всички потенциални наследници на едно лице имат право на наследяване, но едни (от най-близкия ред) – го придобиват незабавно/безусловно и могат веднага да го упражнят; останалите наследници от следващите редове притежават правото на наследяване, но то е под отлагателно условие – налице е очакване (на бъдещо несигурно събитие): отказ на наследник от предходния ред или недостойнство да наследява за наследник от предходния ред. Правото на наследяване се характеризира като:

3.1. Абсолютно право: титулярът на правото може сам да осъществи действията, свързани с упражняване на правото и сам чрез своето поведение да задоволи признатия му от закона интерес без да е необходимо поведение на други лица.неограничен кръг на насрещно задължени лица: дължат единствено бездействие и следва да не пречат на титуляра.

3.2. Преобразуващо потестативно право: правото на наследяване се упражнява чрез едностранно волеизявление на титуляра; чрез това едностранно волеизявление се предизвиква правна промяна не само в собствената правна сфера (на титуляра), но и в чужда правна сфера (деца, които приемат и всичко се прекратява за родителите, които са от 2 ред).правната промяна се състои в това, че например когато едно дете упражни правото си на наследяване – за следващия ред правото на наследяване се погасява: имаме вече наследник от 1 ред, който е приел наследството.

4. Правна уредба на наследственото право. ЗН: основен НА, който обаче е остарял (от 1949 г. е).

4.1. Преди него е имало ЗН от 1890 г. Различията между двата закона са съществени:

1) Принципното различие е, че първият ЗН, за разлика от сегашния ЗН, е провеждал сериозно неравноправие между:

а)наследниците от мъжки и от женски пол с предпочитание към наследниците от мъжки пол при наследяване на някои недвижими имоти;

б) брачни и извънбрачни деца;

в) родни и осиновени;

В ЗН от 1949 г. – всички тези наследници се третират равностойно.

2) Друга разлика е свързана със системата, която двата закона възприемат относно придобиване на наследството:

а) отменения ЗН е възприемал Теорията на отказа от наследството: наследникът придобива наследственото имущество в момента на смъртта на наследодателя – автоматично , без да е нужно да изрази воля за това: директно правоприемство по силата на закона. Дадена е възможност впоследствие наследникът да се откаже от наследството – и то да излезе от имуществото му с обратна сила.

б) сегашния ЗН – възприема Теорията на приемане на наследството: след смъртта на наследодателя неговото имущество не преминава към наследниците, докато те не изявят воля за приемане. В момента на смъртта наследниците придобиват правото на наследяване, т.е.придобиват правото да го упражняват. Има интервал от време между смъртта и приемането, в който наследството е ничие имущество. Когато наследникът приеме, ЗН посочва че приемането действа с обратна сила – към момента на смъртта.

3) Има различен кръг наследници по закон и други различия.

4.2. Закон за наследството. Законът е стар, но въпреки това не е променян много. Основното изменение е от 1992 г. Повод за изменението: реституционните закони, приети в същия период. Наложиха се промени с оглед осигуряването на възможност за реалното възстановяване на собствеността върху одържавените имоти. Текстовете имат относително временен характер: целта е разрешаване на конкретен проблем. По повод на тази нужда от изменение бяха извършени и няколко много съществени промени, които са принципни:

1) промени се кръгът на наследниците по закон – той бе значително разширен;

2) разшири се свободата за разпореждане с имуществото чрез завещание, до 1992 г.- тя бе значително ограничена.

3) отпадна срока за приемане на наследството.

4) макар действащият ЗН да е един, винаги се налага употребата на предишни положения: приложим е този закон, който е действал към момента на смъртта.

ЗН добре обхваща всички проблеми на НП, макар че няма кодификационен характер.

4.3. Не липсват разпоредби и в други НА:

1) Семеен кодекс – наследствени права на съпрузи при развод;

2) Търговски закон – въпросът за съдбата на дружествения дял на починал съдружник;

3) ЗЖСК –възможност да се замести починал член-кооператор от неговите наследници.

4) ЗАвПСП –особености при наследяване на авторско право;

5) ГПК –тук е разгледана съдебната делба;

6) ЗС – доброволната делба (общ способ за прекратяване на съсобствеността, вкл. възникнала от наследяване).

5. Принципи на НП: не са изрично формулирани в закона като такива, извеждат се по тълкувателен път от закона (всеки би могъл да формулира повече или по-малко). 3 от тях обаче са основни:

5.1.Равноправие между наследници от мъжки и от женски пол; между брачни и извънбрачни деца; родни и осиновени.

5.2. Свобода на завещателната воля: възможността на всяко едно лице – потенциален наследодател, да се разпореди с имуществото си чрез завещание и по този начин да се отклони от правилата, които законът урежда за наследяване: чл.14, ал.1 от ЗН. Преди 1992 г. – текста на ЗН е с продължение: “…в полза на наследниците си по закон, държавата и обществени организации.” Другата алинея гласи: “…а в полза на други лица извън тези, би могъл да се разпорежда с не повече от Ѕ от имуществото си”. Ако би завещал повече от 1/2 - това завещание е частично нищожно за частта, надхвърляща Ѕ, т.е. която е в повече: тази част се връща в наследството и се разпределя между наследниците по закон, ако няма такива – отива в полза на държавата. От 1992 г- - това положение е отменено.

5.3. Защита на най-близките роднини на наследодателя. Този принцип ограничава завещателната свобода. Изразява се в правилата за т.н.запазена част на най-близките роднини, уредена в чл.28 и сл. Няма ли противоречие между 14 и 28? Общо взето – такова противоречие има. Крайният изход: 1 лице може да завещае цялото си имущество на когото и да е и това завещание ще бъде валидно завещание, т.е. няма да има частична нищожност за частта, която накърнява запазената част. Лицето, което има запазена част, и тя е накърнена може (има потестативното право) да атакува по исков ред завещанието. Неограничена ще бъде завещателната свобода, когато лицето няма наследници със запазена част. Ако има такива – пак може да завещае цялото си имущество. Двата принципа взаимно се ограничават.

Могат да се изведат още 2 съществени принципа:

1) Принцип на реален дял в наследството – всеки наследник получава в натура като обаче се допуска и парично изравняване.

2) Принцип на недопустимост на неоснователното обогатяване – чл. 12 ЗН: (1) Hаследниците, които са живели с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя. (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Наследодател:

Определение.

Починалите лица или обявените за починали по установения в закона ред,чието имущество преминава по реда на наследяване към други лича, се наричат наследодатели.

Белези:

Юридическо лице не може да бъде наследодател.

3. Завещател е наследодател, който е оставил завещание.

За да може да остави завещание – той трябва да има сътоветната дееспособност, изискуема в закона.

ІІ. Наследник:

Определение.

Всяко Ф.Л., което по силата на наследственото правоприемство, придобива съвкупност от права и задължения.(разлика със заветника, който не е наследник, а придобива определени само имуществени права по силата на завет).

Наследници могат да бъдат всички познати правни субекти на ГП:

физически лица;

юридически лица;

държава.

Характеристика:

Физическите лица наследяват по закон и по завещание.

Юридическите лица са годен наследник само по завещание. За да може едно юридическо лице да придобие наследство, съществува изискване то да съществува към момента на смъртта на наследодателя, да не е прекратено, може да е учредено към момента на откриване на наследството. Изключение в това отношение са фондациите чиято правна уредба се намира в ЗЛС. Фондация може да бъде учредена и въз основа на завещание. Към момента на смъртта, фондацията все още не е учредена – тя ще бъде учредена на базата на завещанието.

Държавата – може да наследява:

по закон придобива безстопанствени имущества - няма наследници или наследниците са се отказали от наследството, били са недостойни, наследвството се получава от държавата;

по завещание.

Характеристика на чл.11 ЗН.

До изменението на чл.11 ЗН от края на 1999 г., държавата получава цялото безстопанствено имущество. След изменението от 1999 г. на чл.11 ЗН се добавя следното: “когато липсват наследници, наследството се получава от държавата, с изключение на: 1)всички движими вещи; 2)жилища, ателиета и гаражи; 3)жилищни имоти – застроени и незастроени – които стават собственост на общината, на чиято територия те се намират”.

Държавата не придобива всичко, а определени ВП минават към общината. При наличието на този текст (и само на него – няма други): общината не може да се окачестви като наследник, понеже тя получава само конкретни ВП, а наследството като съвкупност от права и задължения се получава от държавата. Общината по-скоро прилича на заветник – тя получава права, въпреки че няма завещание. Друг е въпросът, че няма пречка да се направи завещание в полза на община и тя би била “наследник” по завещание. Доколкото субект на наследствено правоотношение е всяко лице, което влиза в правоотношение по повод смъртта на едно лице, заветникът също е субект на наследственото правоотношение, следователно и общината е субект на наследственото правоотношение, без обаче да е има качеството на наследник.