Определение. Извежда се от чл.2 ЗН чрез тълкуване по аргумент на противното

Определение.

Извежда се от чл.2 ЗН чрез тълкуване по аргумент на противното:

Може да наследява всяко физическо лице, което е живо към момента на смъртта на наследодателя.От това основно правило има и изключение. Право да наследява има и лице, което е заченато към момента на смъртта, но още не е родено, т.е. - годен правен субект все още няма, но законът защитава правата на заченатия. Заченатият ще може да наследи /ще придобие качеството “наследник”/ само ако се роди жив и жизнеспособен .

1. 
   Жив – да е поел въздух, да е показал първи признаци на живот.
   
2. 
   Жизнеспособен – да има всички необходими органи и жизнени функции за извънутробно съществуване.
   

1. 
   Въпросът дали детето е жизнеспособно се поставя, ако детето умре скоро след раждането. Чл.2(2) ЗН постановява оборима презумция , че който е роден жив, се смята за жизнеспособен до доказване на противното.
   
2. 
   Всяко заинтересовано лице би могло по съдебен ред и чрез съответната медицинска експертиза да установи нежизнеспособност. Ако това се докаже ще имаме следната ситуация – едно дете се е родило живо, живяло е кратко време, след което се установява, че то не е било жизнеспособно, т.е. – не е било правен субект. То няма да може да наследява. За да има правен субект – той трябва да е жив и жизнеспособен. Хипотези:
   

• 
  детето е родено живо и жизнеспособно – наследява;
  
• 
  мъртвородено дете – субект не възниква – няма кой да наследи;
  
• 
  ражда се живо дете, умира впоследствие, доказва се нежизнеспособност – няма наследник;
  
• 
  ражда се живо дете, умира малко след това, но не се установява нежизнеспособност /починало е поради външни причини/ – то е станало наследник, в неговото наследство се е включило правото на наследяване и то ще премине към неговите наследници чрез наследствена трансмисия (чл.57 ЗН).
  

1. 
   Определение.
   

2. 
   Хипотези, при които настъпва недостойнство - чл.3 ЗН.
   

1. 
   Недостойнството настъпва за лице, което убие или се опита да убие наследодателя/ или негов съпруг/ или дете:
   

• 
  само умишлено престъпление води до този резултат, не и убийство по непредпазливост;
  
• 
  същият ефект има и съучастие в убийство;
  
• 
  недостойнството не е налице, в случаите на убийство при обстоятелства, които изключват наказуемостта (неизбежна отбрана, крайна необходимост); ако деянието е амнистирано; при убийство по непредпазливост; когато деянието не се вменява във вина на дееца – той не е разбирал свойството и значението на своето деяние или не е могъл да ръководи постъпките си.
  
• 
  престъплението трябва да е установено с влязла в сила присъда на компетентния съд.
  

2. 
   Не може да наследява като недостоен и лице, което пред надлежен орган на властта е набедил наследодателя в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказатлества срещу него. Става дума за престъпление, което поначало е наказуемо с лишаване от свобода. Недостойнството се изключва, когато набедяването се преследва по ред на частно обвинение и наследодателят не е подал съответната жалба. Съгласно НК обаче набедяването вече се преследва не по тъжба на пострадалия, следователно разпоредбата на чл. 3 ЗН, б. “в” в тази си част се смята за отменена.
   
3. 
   Посегателства от страна на наследник върху завещателната воля на наследодателя – две групи:
   

• 
  Неправомерни въздействия пряко върху волята на лицето :
  

• 
  наследник въздейства върху волята на наследодателя и го застави чрез насилие или измама да направи/ отмени/ или промени завещанието;
  
• 
  не е нужно въздействащият да оказва въздействие в своя полза – не е важно в чия полза въздейства, т.е. кое е облагодетелстваното лице;
  
• 
  няма недостойнство, ако наследникът оказва въздействие върху наследодателя правомерно като се опитва да го убеди.
  

• 
  Въздействие върху документа, материализиращ волята, т.е завещанието:
  

• 
  унищожаване на завещанието;
  
• 
  скриване на завещанието;
  
• 
  подправка на завещанието;
  
• 
  съзнателно служене с неистинско завещание (това е завещание, което някой вече е подправил и друг човек си служи с него, знаейки, че то е подправено) – от значение е не самият факт на подправката, а ползването на подправено завещание.
  

3. 
   Недостойнството настъпва:
   

1. 
   Автоматично – по силата на закона. Този факт трябва да бъде установен по съдебен ред. Установяването по съдебен ред ще може да бъде противопоставено на иска за наследство на недостойния. Решението на съда има обратно действие по отношение на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник
   
2. 
   Последиците от недостойнството се свеждат до това, че наследникът или губи правото си на наследяване, или въобще губи възможността да го придобие в момента на смъртта – вариантите са два в зависимост кога е извършено деянието:
   

• 
  Ако деянието се извърши приживе на наследодателя– т.е. наследникът не е придобил още правото на наследяване, той се лишава от възможността да придобие това право и няма да стане наследник, когато наследодателят умре.
  
• 
  Ако деянието е извършено след смъртта на наследодателя (например унищожаване на завещание) наследникът е придобил право на наследяване, но го губи и качеството му на наследник отпада с обратна сила, той вече не може да наследява.
  

3. 
   Последиците, свързана с недостойството са строго лични - не засягат негови низходящи, които по силата на чл.10 ЗН могат да заместят недостойния си възходящ и да наследят вместо него (ако синът е недостоен, внуците могат да наследят).
   

1. 
   Недостойнството може да бъде опростено от самия наследодател, ако е все още жив, посредством изричен акт.
   

1. 
   Писмен документ с нотариално заверено съдържание, в който наследодателят заявява, че знае и прощава извършеното деяние.
   

• 
  ако се окаже, че наследодателят е опростил едно деяние, а наследникът е извършил другоили други деяния, т.е опростено е само едно – няма да е налице опрощаване;
  
• 
  ако са повече от едно деяния – опрощаването трбява да е за всички.
  

2. 
   Опрощаване чрез завещание - наследодателят завещава и формулира желанието си да прости деянието на своя наследник. Ако налице е такова опрощаване, недостойнството отпада собратна сила и наследникът наследява без ограничения.
   
3. 
   Наследодателят може да не е извършил изрично завещание, няма изричен акт, но е завещал нещо на наследника. Възможни са два варианта:
   

• 
  ако завещателят не е знаел за недостойнството, когато е съставено завещанието – тогава това завещание или частта от него, която е свързана с недостойнството, са нищожни – чл.42 ЗН;
  
• 
  ако завещателят, съставяйки завещанието, е знаел за недостойнството, но въпреки това завещава на недостойния, последният ще получи само това, което му е завещано, без да възстановява цялостните си наследствени права. Актът на съзнателно завещаване в полза на недостойния е само частичен –налице е само частично опрощаване.
  

1. 
   Наследници по закон - всички физически лица, свързани с наследодателя посредством семейно-правна връзка
   

2. 
   Родство, групи родство.
   

1. 
   Родство по права линия.
   

1. 
   Степента на родство между две лица се определя от броя на ражданията, които ги разделят:
   

• 
  родител – дете: едно раждане – І степен;
  
• 
  дядо – внук: две раждания – ІІ степен.
  

2. 
   При родство по права линия говорим за низходящи и възходящи роднини на едно лице:
   

• 
  низходящи: всички лица, които пряко или непряко произхождат от него (наследодателя);
  
• 
  възходящи: всички лица от които той (наследодателя) пряко или непряко произхожда.
  

2. 
   Родство по съребрена линия (СЛ).
   

• 
  най-близките роднини по СЛ са от ІІ степен – братя и сестри;
  
• 
  чичо и племенник – ІІІ степен (брат и дете на единия брат);
  
• 
  деца на двама братя (първи братовчеди) – ІV степен;
  
• 
  брои се общия родоначалник.
  

3. 
   Кръг на наследниците по закон.
   

1. 
   Обхваща всички лица, свързани със семейно-правна връзка с наследодателя, които по силата на закона, имат безусловно или условно право на наследяване.
   
2. 
   Този кръг включва:
   

1. 
   всички роднини/наследници по права линия (низходящи; възходящи) без ограничение на степента;
   
2. 
   всички роднини по съребрена линия – до VІ степен вкл;
   
3. 
   преживелият съпруг – единственият допълнителен наследник извън роднините.
   

Законът е подредил наследниците в четири реда според степента на близост спрямо наследодателя.

1. 
   Всеки предходен ред изключва всички останали.
   
2. 
   Ако в рамките на един ред има наследници от различна степен на родство – по-близкия по степен изключва по-далечния.
   

ІІІ. Наследници.

1. 
   Първи ред наследници.
   

1. 
   Деца на наследодателя (низходящи от първа степен). В понятието за деца се включват:
   

• 
  Лица, които произхождат биологически от наследодателя и този произход е установен по съответния предвиден в СК начин.
  
• 
  Осиновени лица – включват се и двете категории осиновяване пълно осиновяване и непълно осиновяване.
  
• 
  Не влизат т.нар. доведени или заварени деца - децата на другия съпруг, те нямат връзка с наследодателя, освен ако той не ги е осиновил.
  

2. 
   В първи ред влизат и всички останали низходящи на наследодателя от всички степени (деца, внуци, правнуци и т.н.) – чл.10 ЗН постановява право на заместване.
   

2. 
   Втори ред наследници – родители на наследодателя: майки и баща/ или този от тях, който е известен и жив:
   

Те могат да бъдат не само рождени родители, но и осиновители при двете категории осиновяване.

Възходящите от втора и по-горна степен (дядо, баба, прадядо, прабаба и т.н.) – по-близкия по степен ще изключи по-далечния: дядо изключва прадядо.

Първите съребрени роднини – братя и сестри на наследодателя (т.е. съребрени роднини от втора степен) и заедно с тях наследяват в трети ред техните низходящи до шеста степен. Редът за наследяване относно низходящите на братята и сестрите е уреден в чл.10 ЗН – правото на заместване.

Дотук е свършвал кръгът до 1992 г. като в трети ред братята и сестрите е можело да се заместват само от деца и внуци. С изменението от 1992 г. се разшири кръгът наследници по закон като се създаде:

Четвърти ред наследници

Обхваща останалите съребрени роднини от трета до шеста степен включително:

Братя и сестри на родителите (трета степен) и техни низходящи надолу.

Съребрените роднини от четвърти ред могат да произхождат не само от дядото, но и от прадядото.

Децата на брата на дядото са от пета степен и те са също тук.

Брат на дядото (четвърта степен) и негови низходящи.

Няма значение от кое коляно се разкланят – важно е да влизат в тези шест степени.
Преживелият съпруг:

Не влиза в нито един от редовете.

Наследява заедно с всеки един от първите три реда и дели по определен начин с тях;

Той се прикачва към първи, втори и трети ред наследници.

Ако няма наследници от първите три реда, съпругът получава всичко и измества четвърти ред. Наследниците от четвърти ред наследяват, ако няма наследници от предходните редове и ако няма преживял съпруг.

Законът императивно определя дяловете на които следва да бъде поделено имуществото при наличието на наследници със запазена част, както и когато има няколко наследници в един ред;

1. 
   Първи ред- тук са включени низходящите и те наследяват поравно. Ако има само едно дете то получава цялото имущество.
   

1. 
   Към низходящите спадат и осиновените такива.
   
2. 
   Низходящи по право на заместване - те получават дела на замествания от тях и делят по равно.
   

2. 
   Втори ред- при липса на наследници от I ред наследяват тези от II. Това са родителите на наследодателя и делят поравно. Ако е само единия от тях – получава цялото наследство.
   
3. 
   Трети ред - когато липсват наследници от I и II ред, наследяват тези от III. Това са братята и сестрите и възходящи от втора и по-горна степен.
   

1. 
   За братя и сестри законът заделя 2/3 от наследството и те делят поравно, а за възходящи от 2 и горна степен – запазена 1/3 от наследството.
   
2. 
   Ако наследяват само братя и сестри и техни низходящи до втора степен, братята и сестрите наследяват по равни части а техните деца по право на заместване.- техните части по колена.
   

3. 
   Ако наследодателят е оставил само възходящи от втора и по горна степен, те наследяват по равни части. Ако наследниците са от различни степени- по- близкият по степен изключва по-далечния.
   

4. 
   Преживелият съпруг е призован наследник, винаги наследява с някой от призованите редове:
   

1. 
   с низходящи - получава от индивидуалното имущество на наследодателя част равна на частта на всяко дете и половината от семейната имуществена общност;
   
2. 
   с наследници без запазена част - получава половината от наследството и половината от семейната имущ. Общност ако наследството е открито преди навършването на 10г. от брака. Ако бракът е продължил повече от 10г.- получава 2/3 от имуществото;
   
3. 
   с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри, тогава при брак, който е траел по-малко от 10г., той получава 1/3, а ако бракът е траел 10 и повече години - ½.
   

5. 
   Четвърти ред - наследяват само ако няма наследници от първите три реда като по-близкият по степен изключва по-далечния.
   

1. 
   Определение - чл.10 ЗН.
   

2. 
   Характеристика на правото на заместване (ПЗ).
   

1. 
   ПЗ е самостоятелно право на лицето, което наследява по заместване, т.е. не съществува правоприемство между замествания и заместника, той наследява на собствено основание.
   
2. 
   При безвестно отсъствие обявеният за умрял се замества на общо основание според чл. 17(1) ЗЛС.
   
3. 
   Живите лица могат да бъдат заместени само когато са недостойни. Лице, което е живо, но се е отказало от наследството, не може да бъде замествано.
   
4. 
   Заместване се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества или което е недостойно да наследи същия.
   

3. 
   Лица, които могат да наследяват по заместване.
   

1. 
   ПЗ се допуска в реда на низходящите на наследодателя, в това число и на осиновените, извънбрачните и техните низходящи. Заместването е без ограничение в степените.
   
2. 
   При непълно осиновяване наследяване по заместване е недопустимо.
   
3. 
   ПЗ се допуска и по съребрена линия, но има ограничения в закона - починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри могат да бъдат заместени само от техните деца и внуци-чл. 10(2) ЗН.
   

4. 
   Как се наследява по ПЗ.
   

1. 
   Отклонение от общите правила на наследяването - чл.12 ЗН.
   

1. 
   Чл.12(1) ЗН – наследяване на обикновена покъщнина (ОП) на наследодателя.
   

1. 
   Наследниците, които са живяли заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават извън дела си и тази покъщнина. Тя се вади от общата наследствена маса, не подлежи на подялба между всички наследници, а се дава на посочените лица.
   
2. 
   Изисквания към тях.
   

• 
  Наследникът трябва да е живял заедно с наследодателя в едно и също жилище и в общо домакинство;
  
• 
  Кумулативно дадена е и втората предпоставка: полагане на грижи за наследодателя. Грижите могат да бъдат най-различни в зависимост от състоянието на наследодателя. Съдебната практика приема, че не е необходимо, грижите да са от особено естество,става въпрос за обикновени грижи.
  
• 
  Когато за 1 наследодател са се грижили няколко наследници – кой е с право да претендира за ОП? Този, при който е живял най-много време или в периода, в който се е нуждаел от най-интензивни грижи. Ако не може да се направи това уточнение – никой няма да получи тази облага (ОП се разделя съразмерно).
  

3. 
   Правото да получат тази допълнителна облага имат само призованите наследници, само от реда, който получава Н-то (наследодател – наследници: деца, за него обаче се е грижила сестрата, но не е призован наследник и няма да има това право).Става въпрос за изваждане на нещо от Н-то в полза на един от призованите наследници – ощетяват се останалите наследници.
   
4. 
   Кое е ОП - преценява се конкретно с оглед на общите условия на живот и конкретните условия на живот на наследодателя. Не влизат вещи за упражняване на професия.
   

2. 
   Допълнителна хипотеза – чл.12(1) ЗН, втора част – определени наследници освен ОП могат да получат и земеделския инвентар на наследодателя. Наследникът трябва да отговаря на горните две изисквания и освен това:
   

1. 
   да се занимава със земеделие;
   
2. 
   да не е бил възнаграден приживе от наследодателя по друг начин за положените грижи.
   

3. 
   Чл.12(2) ЗН:
   

1. 
   Същност – наследник, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличаване на неговото имущество и това след смъртта му води до увеличаване на Н-вото – така е облагодетелствал всички наследници.
   
2. 
   За да няма неоснователно обогатяване на другите наследници има право да иска при делбата уравняване в пари или натура – в основата на това правило в зависимост от приноса му за общото увеличение на имуществото.
   
3. 
   Искане за пресмятане на това увеличение може да бъде направено:
   

• 
  при делбата,
  
• 
  или чрез самостоятелен иск след делбата като общия 5 годишен давностен срок тече от извършване на делбата (ако е пропуснато при делбата).
  

4. 
   Пресмятането се прави :
   

• 
  в пари;
  
• 
  в натура (да му се постави в дял вещ).
  

5. 
   Наследникът има право да иска:
   

• 
  равностойността на това, което е вложил (пари, труд). Предпоставка за това е да не е бил възнаграден по друг начин от наследодателя.
  
• 
  Или сегашната увеличена стойност на имота, с която иначе биха се обогатили останалите наследници.
  

4. 
   Чл.9а – още един случай на особено наследяване по закон, свързан с реституираните имоти.
   

1. 
   Става въпрос за право на наследяване на възстановени имоти от страна на последващ съпруг.
   
2. 
   Възстановяването се извършва на собственика или на неговите наследници (ако не е жив). Хипотазите са:
   

• 
  наследодателят умрял, оставил съпруг, няма деца – има братя и сестри, съпругът – също има братя и сестри;
  
• 
  последващ съпруг –е съпругът, който е станал такъв след одържавяването на имота, включен в ТКЗС ( бракът е след одържавяването). Фактически тези имоти ги е нямало при сключването на брака и следователно съпругът не е допринесъл за тях по време на брака;
  
• 
  ако не е жив към момента на възстановяването и няма деца – законът казва – роднините на последващия съпруг няма да наследяват;
  
• 
  всичко ще остане на роднините на съпруга – собственик.
  

1. 
   Определение.
   

2. 
   Държавата може да бъде наследник както по закон, така и по завещание.
   

1. 
   Когато наследява по завещание е в правното положение на наследник.
   
2. 
   По силата на закона държавата наследява при условията на чл.11 ЗН, когато няма други наследници.
   

1. 
   Не съществуват такива или са починали.
   
2. 
   Отказали са се от наследство.
   
3. 
   Недостойни са.
   
4. 
   Комбинация от тези фигури.
   

3. 
   Особености.
   

1. 
   Държавата няма право да се откаже от наследството - не може да съществува безсубектно имущество.
   
2. 
   Държавата приема наследството задължително по опис - отговаря за задълженията само до размера на получените активи.
   

1. 
   Преди изменението на чл.11 ЗН от 1999 г., държавата е получавала цялото наследство като съвкупност от права и задължения.
   
2. 
   С изменението 1999г. част от правата не се придобиват от държавата, а от общината (вещни права върху всички движими вещи и върху недвижимите имоти: жилища, ателиета и гаражи или парцели, предназначени за жилищно строителство). Тези вещни права преминават към общината на чиято територия се намират. Държавата се явява правоприемник на починалия с изключение на тези права.
   

3. 
   Особена хипотеза.
   

1. 
   Ако приемем, че държавата е наследник по закон, тогава тя ще наследи починалия си гражданин
   
2. 
   Ако се приеме другото виждане (безстопанствено имущество), имуществото се придобива от държавата на чиято територия то се намира. В практиката се приема това становище.
   

1. 
   
   Изтегляне 2.2 Mb.
   
   Сподели с приятели: