1. Преместване Δr (векторна величина); Δr = Δx+ Δy+ Δz
Изтегляне 121.64 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Т 1 = m * V 1 2 /2 = A 1 ; Т 2 = m * V 2 2 /2 = A 2 ; A = A 2 – A 1
- 10. Основно динамично уравнение - M(t) = I * ε(t) -> това е основния закон на динамиката. Аналогът на основния закон на динамиката при въртеливо движение е втория закон на Нютон F=m*a.
- 11. закон за запазване на момента на изпулса – Ако моментът на действащата сила M(t)=0, моментът на количеството на движение не се променя с времето или L(t) = cosnt. L= I * ω(t)
- 12. Еквивалентни величини при постъпателни и въртеливи движения скорост глова скорост ускорение ъглово ускорение мса инречен момент
- количесто на движение момент на количесто на движение
- q 1 и q 2 са едноименни q 1 и q 2 са разноименни
| 1. Преместване – Δr (векторна величина); Δr = Δx+ Δy+ Δz ; | Δr | = | Δx|2 + | Δy|2 + | Δz|2 (напрактика това е радиус-вектора от r(t+ Δt) до r(t)) Път – S[m]; ΔS = S(t+ Δt) – S(t); Това е дължината на очастъка ограничен от радиус-векторите r(t+ Δt) и r(t). Скорост – (Векторна величина) Vср= Δr/Δt = [x(t+Δt) – x(t) / Δt)]ex + … ey + … ez ; Моментната скорост limΔt->0 Δr/Δt = dr / dt Ускорение – aср= V(t + Δt) – V(t) / Δt ; a(t) = limΔt->0 ΔV / Δt = d2r / dt2 .
2. Нормално и тангенциално ускорение – Чрез ортогоналнои проектиране можеме да разделиме ускорението на две компоненти (тангенциално и нормално). a(t) = aн(t) + a т(t); aн(t) = aн(t)*nt(t) ; aт(t) = aт(t)*nт(t) ; aт(t) = [ dv / dt ] (t) ; aн(t) = V2(t)/R 2. Maca – телата имат свойстовото да се противопоставят на свойтовото им да излизат от дадено състояние. Масата е количесвена мярка за инертността на телата [kg] ; Сила – количествена мярка за взеимодействието между телата. Резултатът от силата е промяна на треакторията или деформация на тялото, спиране и тн. Характеризира се с посока, големина и приложна точка. F = F1 + F2 + F3 … = Fравнодействаща Импулс – (количесто на движение) от F=m*a => F = m*dv/dt= dmv/dt=dp/dt => p=m*v ; Импулс, или импулс на тяло в механиката, е произведението от масата на едно тяло и неговата [скорост], т.е. p=m.v Импулсът се нарича още и „количество на движението“. За система от много тела, импулсът на системата е сумата от импулсите на отделните тела.Импулсът е векторна величнина, посоката му съвпада с посоката на скоростта на тялото. В SI единицата за импулс на тяло е kg.m / s. 3. Нютон – 1-ви закон – Всяко тяло, изолирано от ввъншно въздейстив се намира в покий или се двуижи праволинейно и равномерно. 2-ри закон – F=m*a Големината на ускорението а е право пропорц. На филат аи обр.прпорц. на масата на тялото. 3-ти закон – Силите с които две материални точки си взеимодействат, са винаги равни по големина, противоположно насочени и действат по правата определена от тези две точки. 4. Закон за запазване на импуса – {Картинката с 3-те точки, които си взаимодействт} ΣFi = 0 => F’=0 => понеже F=dp/dt => p=const. [Пълният импулс (сумарният) на една затворена система от тела се запазва т.е. не се променя с времето] 5. Работа - Работа или механична работа във физиката и механиката е мярка за количеството енергия, което се пренася от една система в друга. Това пренасяне се осъществява с помощта на сила.Работата е произведението на силата, която действа на дадено тяло, и разстоянието, изминато от тялото по направление на силата.  ;(2) ,s1 и s2 са началната и крайната точки ; W е работата, и W е работата, извършена от силата  е векторът на силата;  векторът на координатите или вектор на позицията, в която се намира обектът. (2) ->Тази формула много добре обяснява как едно силово поле може да извършва нулева работа. Ако силата е винаги перпендикулярна на посоката на движение, интеграла ще бъде винаги с резултат нула. Кинетична енергия – I = m* V2/2 ; КЕ на дадено тяло е равна на работата която тялото е способно да извърши, поради факта, че се движи. т.е. работата която може да извърши, противодействайки на силите, препядстващи неговото движение до момента на спирането му. Потенциална енергия – Тялото се намира в потенциално силово поле, например това на Земята ; dU = -dA=m*g*dy ; U(h) = m* g * h
6. Врузка между работа и кинетична(потенциална) енергия – Кинетична – В момент от време t1 тялото има скорост V1 , в момент от време t2 (t2>t1) тялото има скорост V2 ; Т1 = m * V12/2 = A1 ; Т2 = m * V22/2 = A2 ; A = A2 – A1 7. Закон за запазване на пълната механична енергия – Пулната механична енергия на затворена механична система, от тела, между които действат само консервативни сили, остава постоянна, не се мени с времето F(t)= T(t) + U(t) = const 8. Ъгъл на завъртане – Θ -> ω = dΘ / dt . Ъглова скорост – ω = dΘ / dt. Тяло се движи около ос. Всички точки от тялото, освен тези от оста на въртене се въртят с еднаква чгловеа скорост. Ъглово ускорение – ε = dω / dt (t). 9. Инерчен момент – I = m*r2. Естествената мярка за инертност на материална точка с маса m, движеща се по окръжност с център О и радиус r, от гледна точка на ъгловата скорост е нейният инерчен момент спрямо точката О. Момент на сила – M(t) = I * ε(t) ; Момент на сила, наричан също въртящ момент или само момент, е физична величина, изразяваща въздействието върху въртяща се система на сила, разположена на разстояние от нейната ос на въртене. Той е равен на произведението на големината на силата по разстоянието от нейното направление до оста на въртене. Това разстояние се нарича рамо на момента. В Международната система единици моментът се измерва в нютон метри (Nm). 10. Основно динамично уравнение - M(t) = I * ε(t) -> това е основния закон на динамиката. Аналогът на основния закон на динамиката при въртеливо движение е втория закон на Нютон F=m*a. 11. закон за запазване на момента на изпулса – Ако моментът на действащата сила M(t)=0, моментът на количеството на движение не се променя с времето или L(t) = cosnt. L= I * ω(t) 12. Еквивалентни величини при постъпателни и въртеливи движения скорост глова скорост ускорение ъглово ускорение мса инречен момент количесто на движение момент на количесто на движение 13. Основни положения на молекулно-кинетичната теория - Молекулно-кинетичната теория си поставя за задача да изтълкува онези свойства на телата, които се наблюдават непосредствено (налягане, температура и т.н.) като сумарен резултат от движението на молекулите. Тя използва статистични методи, като се интересува не от движението на отделните молекули, а само от такива средни величини, които характеризират движението на огромна съвкупност от частици (молекули). Поради което тя има и друго наименование – статистична физика. 14. Агрегатни състояния на веществата - Агрегатните състояния на веществата са три: твърдо, течно и газообразно. То зависи от налягането и температурата. Често дадено агрегатно състояние се нарича и фаза, затова при преминаване от едно в друго агрегатно състояние казваме, че настъпват фазови превръщания. Плазмата се счита за четвъртото агрегатно състояние. Като екзотично пето състояние пък може да се разглежда тъй наречения кондензат на Бозе-Айнщайн, състоящ се от свръхохладени атоми.15. Основни термодинамични параметри: Налягане - Налягането (с означение p) е отношението на силата към площта на повърхнината, върху която тя се прилага, независимо от посоката към тази площ. Тоест, налягането е скаларна величина. Единицата за налягане в SI е паскал или нютон на квадратен метър. В областта на флуидите се допуска употребата и на единицата bar (1 bar = 100 kPa). Обем - Обем е количествения израз на това каква част от пространството заемат обектите (телата). Близко понятие е вместимост (полезен обем), показващо обема на най-големия възможен обект в дадена опаковка. Едномерните обекти (например линия) и двумерните обекти (например квадрат) имат нулев обем в триизмерното пространство. Мерната единица за обем в Международната система единици (SI) е кубически метър и се означава с м3. Температурата (символ: T) (от лат. temperatura — правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на теромодинамично равновесие. Може да се каже също, че температурата е свойство на тялото, което определя скоростта, с която към него (или от него) се пренася топлината.В равновесно състояние температурата има еднаква стойност за всички макроскопични части на системата. Ако в системата две тела имат еднаква температура, кинетичната енергия на техните частици (т.е. топлината) не се предава между телата. Ако има разлика между температурите, то топлината преминава от тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска температура.Температурата е свързана също със субективните усещания за «топло» и «студено».Свойствата на температурата се изучават от науката термодинамика. Основната единица за температура в Международната система единици (SI) e келвинът (K). Един келвин представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата (това е точката, при която водата, ледът и водната пара съществуват в равновесие). Температурата 0 K се нарича абсолютна нула и съответства на точката, в която молекулите и атомите имат възможно най-малката топлинна енергия. 16. Идеален газ – това е физичен модел. При него се пренебрегва се собсвения обем на молекулите. Може да се направи, защото при нормални условия ефективния диаметър на молекулите е много по-малък от средното разстояние между тях. ; Пренебрегва се потенциалната енергия на взеимодействие между молекулите. Смята се, че през по-голяма част от времето молекулите се движат праволинейно и равномерно и не взеимодействат помежду си. 17. Основно уравнение на молекулни кинетичната теория на газовете – Налягането на всеки газ е 2/3 от средната кинетична енергия на постъпателно движение на молекулите съдържащи се в еденица обем. P = 2/3(n* ε) p-налягане ; n* ε – средна кинетична енергия на постъпателно движение на молекулите съдържащи се в еденица обем. 18. Вътрешна енергия – Това е сума от кинетичната енергия на топлинно движение на градивните частици и потенциалната енергия на взеимодействиие между тях. Измерга се в J. Има смисъла на механичната енергия на молекулно ниво. 19. Пъртви принцип на термодинамиката – Не може да се построи периодично действащ двигател, който би произвеждал за един преиод работа по-голямо количесто работа от поглъщаната от вън топлина, или неможе да се построи прерпетум мобиле от 1-ви род. 20. Работа при изопроцеси -  Ако в системата протича термодинамичен процес, такъв че един от трите параметри остава постоянен, казваме че в системата протича изопроцес. Изохорен - При всеки изохорен процес при преминаване на една термодинамична система от едно в друго състояние системата не извършва работа, т.е. извършената работа А е равна на нула: При изохорен процес V = const dV = 0 dA = р dV = 0 А = 0 Изобарен - При изобарен процес р = const, dA = рdV, следователно, извършената работа при преминаване на системата от състояние, зададено с (р, V1, Т1), в състояние, зададено с (р, V2, Т2) ; ΔА = p( V2 -V1 ). При изотермен процес елементарната работа dA(V) = рdV =  . Извършената работа при изотермен процес – при преминаване на системата от състояние зададено с (р1, V1, Т) в състояние зададено с (р2, V2,Т)  Тъй като процесът е изотермен  и  р1V1 = р2V2  
21. Ураввнение на Поасон - pV k = const .Получихме константата в уравнението на Поасон като произволна константа при решаването на неопределени интеграли. Когато разглеждаме конкретен адиабатен процес ние трябва да фиксираме тази константа. Неопределените константи, получени като резултат от решаването на неопределени интеграли, можем да определим ако са зададени началните условия. 22. Цикъл на карно- Френският физик Карно, изучавайки кръговите процеси, достига до извода, че най-изгоден за практиката е кръгов процес, който се състои последователно от изотермен, адиабатен, изотермен и адиабатен процеси, тъй като той има най-голям КПД. Този кръгов процес е известен под името цикъл на Карно. Нека разгледаме обратим кръгов цикъл на Карно за 1 mol идеален газ.
23. Втори принцип на термодинамиката - Не е възможен цикличен термодинамичен процес, единственият резултат от който да е извършването на работа за сметка на охлаждането на една термодинамична система. 24. Ентропия - Понятието "ентропия" е въведено за първи път през 1865 г. от Рудолф Клаузиус. Той определил изменението на ентропията на термодинамична система при обратими процеси като отношение на изменението на общото количество топлина ΔQ към абсолютната температура Т.  Клаузиус дал на величината S името ентропия, произхождащо от гръцката дума τρoπή,/изменение, превръщане/.Тази формула е приложима само за изотермичен /протичащ при постоянна температура/ процес. Обобщението за произволен квазистатичен процес изглежда така: , където dS - диференциал на энтропията, а δQ - безкрайно малкото нарастване на количеството топлина.Трябва да се обърне внимание на това, че разглежданото термодинамично определение е приложимо само към квазистатични процеси /състоящи се от непрекъснато следващи едно след друго състояния на равновесие/.Ентропията се явява функция на състоянието, затова в лявата част на равенството стои нейния пълен диференциал. Обратното, количеството топлина се явява функция на процеса, в който топлината е била предадена, затова δQ в никой случай не трябва да се приема за пълен диференциал.Третия принцип на термодинамиката позволява ентропията да бъде определена точно: ентропията на равновесна система при температура равна на абсолютната нула е равна на нула.
25. Електростатично поле - Всеки електричен заряд създава в пространството около себе си силово електрично поле, което ще рече, че ако в пространството поставим друг електричен заряд върху него ще подейства сила – свойство на пространството, придобито от присъствието на първия заряд. Полето, създадено от неподвижни заряди, се нарича електростатично поле. В общия случай говорим за електрично поле. 26. Закон за запазване на електричния заряд - Пълният заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви процеси се извършват вътре в системата.Този закон е в сила както при наелектризиране на макроскопичните тела, така и в света на елементарните частици. 27. Зако на Кулон - Нека q1 и q2 са два точкови електрични заряда, намиращи се във вакуум на разстояние r един от друг. Двата заряда си взаимодействат. Нека означим с  силата, с която зарядът q2 действа върху заряда q1, а с  силата, с която зарядът q1 действа върху заряда q2. Двете сили са равни по големина и противоположно насочени, . Направлението на двете сили е по правата определена от двата точкови заряда (т.е. те са централни сили). Ако двата заряда са едноименни, двете сили са сили на отблъскване. Ако двата заряда са разноименни, двете сили са сили на привличане. Големината на силите се дава с  където коефициентът на пропорционалност k зависи от избора на измерителната система; k е физична константа, има размерност. В системата СИ k = 9.109 N.m2/C2. Вместо константата k често се използва електричната константа  , и тогава
28. Интензитет на електростатично поле - Ако зарядът q, който създава полето, е положителен, векторът  е насочен от заряда q към точката A. Ако зарядът q, който създава полето е отрицателен, векторът е насочен от точката A към заряда q. Следователно, посоката на вектора в произволна точка А от пространството около заряда q съвпада с посоката на силата, която би подействала от страна на заряда q (съгласно закона на Кулон) на положителен електричен заряд, ако го поставим в точка А.
Следователно, е еднозначна характеристика на точка А от пространството около заряда q. Наричаме тази характеристика стойност на интензитета  на електростатичното поле, създадено от заряда q, в точка А. Точката А е избрана произволно. Следователно, на всяка произволно избрана точка А от пространството около електричния заряд q, можем да съпоставим стойността в тази точка на векторната физична величина наречена интензитет на електростатичното поле, създадено от електричния заряд q. Мерната единица за интензитета на електричното поле в системата СИ е N/C. Числената стойност на интензитета на електростатичното поле, създадено от електричен заряд q, в дадена точка от пространството е равна на числената стойност на силата на Кулон, с която зарядът, създаващ полето, би подействал на единица положителен електричен заряд, ако го поставим в тази точка.
29. Силови линии - Силова линия на интензитета на електростатичното поле наричаме насочена линия, посоката на допирателната към която във всяка нейна точка А съвпада с посоката на вектора на интензитета в тази точка. Следователно, през всяка точка в пространството, в което съществува електростатично поле, минава само една силова линия. Силовите линии на интензитета на полето не се пресичат. Дипол
30. Потенциална енергия -  т.е. когато декартовата координатна система е избрана произволно е радиус-векторът на произволна точка в пространството,  е интензитетът на произволно електростатично поле в точката с радиус-вектор , а  е потенциалът на електростатичното поле в точката с радиус-вектор . Каталог: Home -> Emo -> СЕМЕСТЪР%201 -> Fizika -> fizika fizika -> Закон за преместването : д) път ( изминат път) това е положително число = на изминалото от матер. Точка разстояние по траекторията и на д-е Fizika -> Закон за запазване на импулса в затворена механична система: или=const Fizika -> 9. Хармонично трептене на мт с една степен на свобода. Енергия на харм трептене Изтегляне 121.64 Kb. Сподели с приятели:
|
– стойност на интензитета на електростатичното поле, създадено от q+, в точка А; 
– стойност на интензитета на електростатичното поле, създадено от q–, в точка А;